Толкова съм радостен, че чувствата ми нямат значение, още повече съм благодарен, че те не засягат спасението ми или взаимоотношенията ми с Господ. Отдавна да се бях предал, ако се оставях на чувствата си. Чувствата са ме обезкуражавали много пъти, опитвали са се да ме измамят, опитвали са се да ме ограбят от мира и радостта ми в Христос и са ме тормозили и обвинявали за всяко възможно нещо. Научил съм се да приемам всички объркани чувства като пратеници на Сатана, вместо да се хвърлям в страх и отчаяние.
Може да ходя с Духа, да чета Библията, да се моля и да обичам Господ с цялото си сърце. Изведнъж, неочаквано аз съм обхванат от тревожни чувства, които нахлуват в съзнанието ми. Не съм направил нищо, поради което да заслужавам тези зли пратеници на Сатана. Изглежда злите началства и власт на ада са избрали да ме ударят с негативни и нежелани чувства когато най-малко го очаквам. Често поемам тези умствени удари веднага след някоя велика духовна победа или откровение.
Когато врагът нахлуе като потоп, опитващ се да ме удави в депресиращи чувства и негативни мисли, имам склонност да се самообвинявам. Казвам на сърцето си: „Защо съм отхвърлен, о, душо моя? Защо внезапно съм разтревожен в духа? Защо съм толкова неспокоен и раздразнителен, когато не искам да бъда такъв? Какво зло направих, че да заслужа тези негативни, депресиращи чувства?”
Скъпи читателю, някога изпитвал ли си подобен феномен в живота си, когато мира и щастието внезапно са разстроени, а ти изведнъж си изхвърлен в самата яма на отчаянието? Молил ли си се някога: „О, Боже, защо се чувствам така? Защо имам такъв тежък, страшен, тъжен облак над главата си? Какво става – аз ли го довлякох над главата си чрез нещо, което направих?”
Не ме интересува колко си свят или колко много вяра или откровения за истината имаш – това унизително преживяване на изпадане в сухо и депресиращо време на объркване идва върху всички Божии деца. Когато те удари, всичко за момент изглежда изкривено. Необяснимото раздразнение е първия знак за този удар от Сатана. Колкото и да го мразите, ще се окажете раздразнителен, отхвърлящ близките си и колегите си и вероятно повишаващ тон на съпруга, съпругата или децата си. След това може да почувстваш осъждение, може да се почувстваш грешен и незрял. Вероятно накрая ще направиш това, което правя аз – ще си помислиш: „Как може да се чувствам толкова жалък, толкова слаб, толкова незрял, как се запалих толкова бързо? Какво ми става? Какво ме кара да реагирам толкова не християнски?”
Ако им позволите да го направят, чувствата имат начин да пресушат вярата ви в Господ и във вас. Чувствата ви – ако ги оставите непроверени и им позволите да тъпчат грубо духа ви, могат да ви хвърлят в унизително отчаяние и страх. А в страхът има наказание. Когато чувствата ви управляват, ще ви излъжат като самия дявол. Ще вложат у вас страх от рак, страх от смъртта, страх от загуба на любим човек, и цял свят от други непреодолими страхове. Те са като тъмни счупени очила, които изкривяват всичко.
Вероятно вчера сте имали чудесни мисли за Божията сила и любов. Вярата ви беше жива с надежда, окуражавахте другите, чувствахте се духовно силни, откровение развълнува душата ви! Но днес, само няколко часа по-късно, картината се е променила. Може би облака беше там когато се събуди. Може би пропълзя над теб по средата на деня. Без предупреждение, без никаква видима причина вече мислиш и чувстваш нещо съвсем различно. Ако трябва да бъда съвсем честен, чувстваш се гадно! Съсипан си! Чувстваш се странно! Объркано! Чувстваш се безпомощен! Чувстваш се като че ли не си научил нищо, като че все още си купчина от грешки! Чувстваш се недостоен! Като че губиш време! Чувстваш, че не обичаш! Обезсърчен! Чувстваш се криворазбран, изоставен! Яд те е, че се чувстваш толкова безпомощен и тъжен! Чувстваш се обезкуражен, защото все още си жертва на детинско цупене. Мислеше си, че вече си се научил как да се справиш с подобни кризи, но сега разбираш, че има още много да учиш за себе си.
Много е лесно да подхвърляш теология и прости формули и да казваш на хората: „Не трябва да се чувстваш така! Къде ти е вярата? Бог иска да живееш в победата Му и в постоянна радост! Не трябва да си жертва на чувствата на отчаяние и депресия.” Моят отговор на това е следния: няма нито едно Божие дете на тази земя, което понякога да не изживява лош период от необясними чувства на празнота, объркване и страх. И колкото по-дълго някой ходи с Бог, колкото по-дълбоко навлиза в Него, толкова по-склонен е да бъде ударен от Сатана с такива адски оръжия. Не се отчайвайте или ужасявайте, ако изживявате подобен период в този момент. Бог се опитва да ви научи някои важни уроци относно чувствата и това как да се справите с тях.
„Защото Бог ни е дал дух не от страх, а на сила, любов и себевладение...” (2 Тимотей 1:7)
Аз мога да отхвърля всяко негативно чувство, защото знам, че никое от тях не е от Бог. Чувства, които карат някого да се страхува, не са изпратени от небето – те са пратеници от дъното на ада! Те трябва да бъдат отхвърляни и връзвани чрез силата на молитвата и вярата.
Помислете – Бог ни казва: „Аз не ти дадох тези чувства на страх и съмнение. Аз ти дадох дух на любов, сила и власт.” Той ни призовава да отхвърлим тези нежелани мисли, да ги заведем в робство и покорство на самия Него. Нека не си и помисляме да позволим на чувствата си да ни управляват. Да не сме посмели да им позволим се задържат у нас и да произведат корени на горчивина и съмнения. Трябва да се изправим срещу тях в името на Господ Христос и да ги изпъдим! Заповядано ни е да направим така!
„Понеже събаряме помисли и всичко, което се издига високо против познанието на Бога, и пленяваме всеки разум да се покорява на Христа.” (2 Коринтяни 10:5)
Всяко чувство на отчаяние е плод на сатанинското семе на подозрението. Това е същата стара змия отново в действие, опитвайки се да ни накара да поставим под въпрос Божията вярност. Това е сатана – посаждащ в умовете ни зли мисли за това, че сме изоставени или пренебрегнати от Бог. Дявола иска Божиите деца да считат себе си за духовни сираци оставени на техните начини и знание. Това е ловко, хитро и много опасно, защото е родено в лъжа. Лъжата е следната –Бог е с теб до едно време, след това си оставен на себе си. Той отговаря на някои молитви, но не на всички. Той те избавя от някои изкушения, но не от всички. Той разкрива себе си, само за да се скрие след това. Лъжи – всичко това са лъжи и са самите семена на негативните чувства. Не случайно Бог ни заповядва да воюваме срещу тях.
„Наистина човешката ярост ще се обърне в хвала на Тебе; С остатък от яростта ще се опашеш” (Псалм 76:10)
Негативните чувства, обърнати в хвала, са украшения за нашия Господ и Спасител! Да! Бог може да ни покаже цялата греховност и зло, които все още се таят в сърцата ни, като позволи на Сатана да удари съзнанието ни с тези пратеници. Безусловно, негативните мисли не произлизат от Бог, но могат да бъдат позволени от Бог. Подобно позволение беше дадено в случая на Йов.
Случи ми се наскоро. Беше втората вечер от кампанията ми в южен град. Огромната зала беше почти три четвърти празна. Събранието не привличаше нови хора. Към 7:30 хвърлих поглед към тълпата иззад завесата – всички тези празни места, след толкова много месеци от претъпкани зали. До този момент духа ми беше пламнал. Посланието за онази вечер гореше в сърцето ми. Бях се молил старателно за службата. Но внезапно лицето ми посърна и потоп от негативни мисли заля духа ми. Минаха ми мисли на яд, разочарование, объркване – мислех си, че екипът за тази кампания е виновен и не я е планирал добре. Мислех си за телевизионните еванглезлизатори, които бяха събрали голяма тълпа в същата зала месец преди моята кампания.
Избягах при автобуса си и паднах на колене, плачещ и ужасен. Не знаех, че има толкова много духовен боклук у мен. Мислех, че съм постигнал победата над цифрите, тълпите и амбициите. Но – о, какво отвратително чувство изпитах тогава. Дори ми минаха мисли да прекратя кампанията.
Извиках: „О, Господи, не мога да се върна в тази зала, не мога да проповядвам, докато не се разправиш с мен! Очисти ме! Разбирам защо позволяваш това – Ти знаеше, че това все още живее в мен! Ти го изкара на показ, Ти го откопа и ме накара да го видя!”
Бог ме освободи. Всяка негативна мисъл беше вързана с властта на Христовото име и аз се качих на сцената с плам и мир, и победа. Бог ме беше смирил като позволи на пратениците на Сатана да изкарат тези горди чувства от мен, така че да бъдат изложени и отхвърлени. Самото нещо, с което Сатана се опита да ме нарани, се обърна в благословение. Гневът на Сатана се превърна в хваление към Бог. Излязох от тази победа носещ украшението на кротостта и радостта. Хвалете святото Му Име!
Когато усетите, че врага на душата ви изпомпва негативни чувства в ума ви, оставете го да си свършат работата преди да ги изгоните. Нека тези чувства ти открият колко си слаб, колко си зависим от Неговата благодат, любов и милост. Нека тези тъжни, объркващи чувства ти покажат колко е зло сърцето и колко е необходима Неговата сила – всеки ден, всеки час. Нека разкрият всяко парченце гордост у теб, егоизъм, амбиция, таен грях, похот и да те принизят толкова ниско, че никога повече да не смееш да се похвалиш колко духовен или зрял си. Един тъжен, депресиращ ден от негативни чувства може да изкара от всеки християнин всяка фалшива идея за себеправедност. Бог позволява позор, за да прокара път за славата Си.
Изповядай провала си, след което изпъди чувствата, които са ти го открили, предавайки всичките си мисли на Неговите грижи.
Когато чувствата ти те накарат да скърбиш и да страдаш, можеш да бъдеш сигурен, че Господ се опитва да те научи на покорство и на пълно доверие в Себе Си. Знам, че съм се научил да си почивам в Него, когато съм погълнат от негативни и нежелани чувства.
„Ако и да беше Син, пак се научи на послушание от това, което пострада” (Евреи 5:8)
„Защото нямаме такъв първосвещеник, Който да не може да състрадава с нас в нашите немощи, а имаме Един, Който е бил във всичко изкушен като нас, но пак без грях. Затова, нека пристъпваме с дръзновение към престола на благодатта, за да придобием милост, и да намерим благодат, която да помага благовременно.” (Евреи 4:15-16)
За мен е голяма утеха да знам, че моя Спасител разбира чувствата ми. Той знае точно какво изпитвам. Всяко чувство – Той наистина го разбира. И никога не ме обвинява, че преминавам през подобни атаки от врага. Вместо това, Той ми казва да продължа и да не се страхувам. Той ми дава да разбера, че е запознат с този вид борба. След което ми предлага величествено заседание при трона Си, с обещание за милост и благодат когато се нуждая. Без значение дали моите негативни мисли са в резултат от физическа или духовна битка, нашия Господ ми предлага утеха и помощ, когато най-много се нуждая от тях.
Какво има предвид нашия Господ с това? Той окуражава всичките си скъпи деца да спрат да се страхуват когато са под въздействието на негативни мисли. Спри да се обвиняваш за провалите и злината си. Грехът може да е причина за отчаяние и страх, но не винаги. Така че не си лягайте приемайки това.! Не отивайте в леглото преди да сте се затворили в Него, да сте стигнали до трона Му смело и да сте заявили милостта и помощта Му. Той толкова ясно е обещал. Искайте милост, опрощение и благодат, за да изпъдите всички негативни мисли. Това е формулата на Христос, не е моята.
Изискай победата, използвай властта на името Му, отиди при Него с вяра да приемеш от прошката и обещанията, след това приведи бурята си до състояние на почивка! Нека Бог разсее негативните чувства с Неговото темпо.
„...като устоя, получи обещаното..." (Евреи 6:15)
„Вечер може да влезе плач да пренощува, А на сутринта иде радост..." (Псалм 30:5)
Можеш да отидеш да спиш с тази молитва на уста: „О, Господи, отхвърлям тези негативни чувства. Отричам ги. Не знам откъде дойдоха нито пък как дойдоха, но аз ги предавам всичките на Теб. Дай ми ново обещание, премахни всеки страх. Амин!”
„Понеже в това дето и сам Той пострада като изкушен, може и на изкушаваните да помага.” (Евреи 2:18)
- Когато изглежда, че реда и законността се сгромолясват, християните не трябва да бягат и да се крият, защото нашия Бог е близо и наблюдава всяко движение!
Доказателство: „Как думате на душата ми: Бягай в гората ваша като птица? Понеже, ето, нечестивите запъват лъка, Приготвят стрелите си на тетивите, За да устрелят в тъмно ония, които са с право сърце. Защото основанията се разориха; А праведният що е извършил? Господ е в светия Си храм, Чиито престол е на небето; Очите му гледат, клепачите Му изпитват човешките чада. Господ изпитва праведния; А душата Му мрази нечестивия и онзи, който обича насилие. Над нечестивите ще направи примки; Огън и сяра и горещ вятър ще бъдат съдържанието на чашата им. Защото праведният Бог обича правдата; Праведният човек ще гледа лицето Му.” (Псалм 11:1-7)
-
Няма значение колко насилие и престъпления ни заобикалят, Бог обеща да пази възлюбените Си от всеки зъл човек.
Доказателство: „Ти, Господи, ще ги закриляш, Ще пазиш всеки от тях от това поколение до века, При все, че нечестивите ходят свободно от всяка страна, Понеже нечестието се въздига между човешките синове.” (Псалм 12:7-8)
-
Дори, ако целия свят около нас започне да срутва, всяка нация или човек, които вярват в Бог ще устоят. Не трябва да се страхуваме дори от земетресения.
Доказателство: „Едни споменават колесници, а други коне; Но ние ще споменем името на Господа нашия Бог. Те се спънаха и паднаха; А ние станахме и се изправихме.” (Псалм 20:7-8)
-
Наближаващата рецесия не трябва да стряска или да притеснява истинския вярващ, защото Бог е обещал да се погрижи за него.
Доказателство: „Наистина никога няма да се поклати; Праведният е вечен паметник. От лош слух не ще се бои; Сърцето му е непоколебимо понеже уповава на Господа. Утвърдено е сърцето му; той не ще се бои До тогаз, до когато води повелението на неприятелите си. Разпръсна, даде на сиромасите; Правдата му трае до века; Рогът му ще се издигне на почит. Нечестивият ще види това и ще се наскърби, Ще поскърца със зъби, и ще се стопи; Желаното от нечестивите ще погине.” (Псалм 112:6-10)
-
Вярващият човек няма да избегне всички страдания, но Бог е обещал да го спаси накрая.
Доказателство: „Много са неволите на праведния; Но Господ го избавя от всички тях; Той пази всичките му кости; Ни една от тях не се строшава.” (Псалм 34:19-20)
„Кой може да устои пред негодуванието Му? И кой може да застане, когато пламне гневът Му? Когато яростта Му се излива като огън, Скалите се разпадат пред Него. Господ е благ, крепост е в ден на бедствие, И познава уповаващите на него. Но с потопно наводнение Ще направи пълно разорение на мястото на Ниневия, И ще прогони враговете Си в тъмнината.” (Наум 1:6-8)
„Ако падне не ще се повали, Защото Господ подпира ръката му.” (Псалм 37:24) -
Бог ясно е обещал да избави всеки, който Му вярва и който призовава името Му.
Доказателство: „Безполезно е за вас да ставате рано, да лягате толкоз късно, И да ядете хляба на труда, Тъй като с в сън Господ дава на Възлюбения Си.” (Псалм 127:2)
„Млад бях, ето, остарях, Но не съм видял праведният оставен, Нито потомството му да проси хляб.” (Псалм 37:25)
„Бойте се от Господа, вие Негови светии; Защото за боящите се от Него няма оскъдност. Лъвчетата търпят нужда и глад; Но ония, които търпят Господа, няма да бъдат в оскъдност за никое добро.” (Псалм 34:9-10)
„Господ знае дните на непорочните; И тяхното наследство ще бъде до века. Те няма да се посрамят в лоши времена. В дни на глад ще бъдат сити” (Псалм 37:18-19)
„Затова, така говори Господ Иеова: Ето, Моите слуги ще ядат, а вие ще гладувате; Ето, Моите слуги ще пият, а вие ще жадувате; Ето, Моите слуги ще се радват, а вие ще се срамувате; Ето, Моите слуги ще пеят от сърдечна радост, А вие ще пищите от сърдечна болка, И ще лелекате от съкрушаване на духа.” (Исая 65:13-14)