Бог Отец назначи Сина Си - Исус, да бъде нашия Първосвещеник в слава. В действителност, Исус в момента е в слава като Човек и Бог. Той е облечен с дрехите на първосвещеник и стои пред Отец и ходатайства, дори и сега докато пиша!
Несъмнено Отец изпитва голямо удоволствие от това Сина Му да стои от дясната Му страна. Библията не казва, че Исус се издигна заради Баща Си, или че се възнесе, за да спечели отново славата Си. Не, тя казва, че Христос се възнесе на небето като Първосвещеник заради нас: „Христос... влезе в светилището... за да се яви сега пред Божието лице заради нас” (Евреи 9:24).
Йоан зърна Исус в служението Му на Първосвещеник в слава. Той пише, че Исус се появи сред седем светилника (изобразяващи църквата Му) и служеше между тях, носейки специално облекло: „...облечен с дълга до петите дреха и препасан със златен пояс около гърдите” (Откровение 1:13).
Това е облеклото на първосвещеника! Исус носеше дълга до петите дреха и беше препасан с пояс. То е същото, което сега носи, докато ни служи в слава!
Може би си спомняте, че първосвещеника в Стария Завет беше преобраз на Христос. Споменати са два вида свещенство – на Аарон и Мелхиседек. Аарон беше преобраз на Христос. Всъщност, Бог ни даде илюстрирана проповед чрез старозаветния първосвещеник. Всичко, което той правеше илюстрира служението на Исус в слава!
Всяка мебел и подредба в старозаветната скиния сочеха към Исус. Ако искаш да разбереш служението на Христос в слава в тези последни времена, изучавай скинията и първосвещеника. Изход 30 глава ни предлага чудесна картина за това служение:
Между святото място и светилището в скинията имаше завеса. И точно пред входа на светилището имаше златен олтар, висок около един метър и широк около 45 см. Върху него се слагаше тамян, който гореше през цялото време.
Като първосвещеник, на Аарон му беше заповядано да се грижи за светилниците и фитилите. Всяка сутрин, когато влизаше в святото място да ги запали, той слагаше тамян на олтара. Там винаги трябваше да има горящи въглени, така че огъня никога да не угасва. Дори вечер Аарон трябваше да влиза в скинията и да слага „счукан” благоуханен тамян на олтара.
„И Аарон да кади над него благовонен тамян всяка сутрин. Когато приготвя светилата, нека кади с него. И когато Аарон запали светилата привечер, нека кади с този тамян; това ще бъде постоянно кадене пред ГОСПОДА в поколенията ви” (Изход 30:7-8). В продължение на години, при всичките пътешествия на Израил из пустинята, златния олтар изпълваше светилището с облак благоуханен тамян – той непрестанно се издигаше към небето!
Тамянът в Библията изобразява молитвата. А непрестанно горящият тамян на олтара в светилището е преобраз на молитвите на Исус докато беше на земята. Нямаше ден в живота Му на тази планета, в който да не се моли за учениците Си. Молитвите Му за тях бяха благоуханен тамян, който ежедневно се издигаше към Отец: „...думите, които Ми даде Ти, Аз ги предадох на тях... Аз за тях се моля... опази ги в Името Си, което си Ми дал...” (Йоан 17:8-11).
Исус се молеше непрестанно. Той ходеше да се моли на планината... Търсеше усамотение, за да се моли... Молеше се сутрин и вечер, през цялото време. Всъщност, Исус каза, че не прави нищо, без първо да го е чул от Отец в молитва!
Йоан 17 глава е изцяло за молитвите на Исус за учениците и народа Му – за онези, които Го следваха и вярваха в Него. Но Христос се молеше не само за последователите Си, а и за „...онези, които биха повярвали в Мен чрез тяхното (на учениците Му) слово” (стих 20).
Каква мощна истина! Фразата на Исус „онези, които биха повярвали в Мен” включва теб и мен. Исус се молеше за нас, когато ходеше по земята в плът! Ние сме били в ума Му преди векове. Той дори записа тази молитва в Словото Си, знаейки, че ще Го прочетем. Той иска да знаем, че ходатайстваше за нас пред Отец!
Възлюбени, молитвата, с която Исус се моли за нас не се изпари във въздуха. Тя гори върху Божия олтар винаги, а Бог прие молитвите на Сина Си за всеки от нас! Спасението ни е резултат от тях. Поради това сме в Него днес, защото Бог отговори на молитвата Му за нас!
„А Той, понеже живее вечно, има свещенство, което не преминава на друг. Затова и може напълно да спасява онези, които идват при Бога чрез Него, понеже винаги живее, за да ходатайства за тях” (Евреи 7:24-25).
В този момент Исус се моли за грешниците, които все още не са се обърнали към Него. Библията казва, че Той може да спасява докрай, което означава „до края на времето” всички, които някога ще се обърнат към Него.
През годините ми в служение аз съм виждал много наркомани и алкохолици да бъдат славно спасени. Всеки път си мисля: „Този човек трябва да има майка или баба, които са се молили за него в миналото. Бог отговаря на молитвите на тези святи воини!”
Но сега виждам нещо по-добро от това, нещо много по-мощно и ефикасно. Не само майките и бабите са се молили за онези, които вярват сега. Исус се е молил за тях през цялото време! „...Аз за тях се моля... а и за онези, които биха повярвали в Мен чрез тяхното (на учениците Ми) слово” (Йоан 17:9, 20).
Ако си бягал от Господ, знай, че никога не можеш да избягаш от молитвите Му! Отец отговаря на Сина Си. А всички, които Му се противопоставят, като продължават в грешните си пътища, закоравяват сърцата си за молитвите на Христос, Който се моли̒ за тях на земята и продължава да се моли!
Веднъж в годината първосвещеника влизаше в светилището за изкуплението на греховете на Израил. След като се осветеше – изкъпваше се изцяло, за да бъде чист като влезе – той взимаше със себе си кръв от вол и златна кадилница (или чаша), закачена на три верижки. След това взимаше няколко въглена от олтара, слагаше ги в кадилницата, взимаше шепа тамян и влизаше в светилището.
Вътре беше ковчега, а върху него беше умилостивилището – нещо като капак с тънък ръб. От всяка страна на умилостивилището имаше два златни херувима, чиито криле се разстилаха над него. Умилостивилището изобразява Божието присъствие, където Господ седи на трона Си.
В предишното ми послание озаглавено „Скъпоценната кръв на Исус”, аз писах, че първосвещеника поръсваше умилостивилището седем пъти с кръвта на жертвата за опрощението на всички грехове на Израил. Поръсената кръв означаваше спазването на всяко условие за Божията справедливост и святост, както и беше достатъчно срещу всяко обвинение на дявола. Чрез поръсената кръв всички биваха очиствани.
След това първосвещеника взимаше шепа тамян и го поставяше върху огъня в кадилницата. Изведнъж скинията се изпълваше с приятен аромат. Свещеника люлееше кадилницата пред ковчега докато умилостивилището не се покриеше в облак от ароматното благоухание.
Възлюбени, това е идеална илюстрация за онова, което Исус е направил и прави в момента за нас! Първо, то е преобраз на смъртта на Исус и възнесението Му при небесния Отец като наш Първосвещеник. Той премина през завесата, раздели я на две, влезе право в светилището, носейки кръвта от собствената Си жертва. Там, в духовен смисъл, Той поръси олтара в слава с думите: „От днес нататък всички, които вярват в Мен, които Ме следват и Ми вярват за спасение, са покрити от кръвта Ми. Аз я давам, Отче, като жива жертва за греховете на света!”
Второ, сцената на опрощението изобразява времето, по което Исус започна да се моли и ходатайства пред Отец за нас. Защо? Благоуханният тамян, който изпълни светилището е преобраз на молитвите и ходатайствата на Исус в слава сега! Ние имаме приятел в слава, Адвокат пред трона на Отец, ходатай за нас отдясно на Бог: „Христос... влезе в светилището... за да се яви сега пред Божието лице заради нас” (Евреи 9:24).
Този адвокат не е като земните. Когато нямаш пари, Той не отказва да се яви с теб в съда. Не! Той е по-близък от брат. Никога няма да те изостави. Винаги ще ходатайства за теб!
Началото на ходатайството на Исус беше положено с поръсването на кръвта Му върху всяко задължение и дълг, които имахме. Задължение означава „подпечатан документ за дългове или задължения, които лежат върху длъжниците и наследниците им”. Един добър пример е документа за ипотека. Докато си жив, закона те задължава да плащаш ипотеката, а когато умреш, децата ти са задължени да плащат.
По същият начин някога дявола държеше документа за ипотеката над душата ти. Той предявяваше претенции към теб, понеже ти беше мъртъв в прегрешенията и греховете си. Всъщност, дори и в момента има много хора в ада, защото дявола ги е лишил от правата им заради неплатени сметки!
Някъде в недрата на ада трябва да има пещера, която съдържа планина от документи, включително твоите и моите. И в този момент сметките са просрочени. На тях пише: „Трябва да платиш с живота си и цената е вечна смърт и проклятие.”
Но Исус получи ключовете към подземията на ада! Нашият Първосвещеник слезе в ада, директно на мястото с документите и отвори подземния склад. Той започна да прехвърля записките и извади нашите документи – всички задължения на онези, които вярват в Него и на онези, които ще повярват.
Исус събра всички бележки и ги занесе в слава. Там, в присъствието на Отец, Той ги поръси с кръвта Си и обяви: „Тези задължения са изцяло платени с кръвта от вените Ми!”
„...Или не знаете, че... не принадлежите на себе си? Защото вие бяхте купени с цена...” (1 Коринтяни 6:19-20). „... този, който е бил призован в Господа като роб, е свободен човек на Господа... С цена сте били купени, не ставайте роби на хора” (7:22-23).
Божията справедливост изисква Той да бъде ядосан на греха. Светостта Му изисква гневът Му да се излее срещу всеки бунт. Но Бог обича милостта! И сега кръвта на Исус удовлетворява Божията справедливост и святост, така че Бог може да дойде при нас през разкъсаната завеса, показвайки милостта и благодатта Си!
Старият Завет включва мощно предзнаменование за милостивия ни първосвещеник. В Числа 16 глава ние виждаме цялото събрание на Израил да протестира срещу Моисей и Аарон. Двеста и петдесет лидери се бяха разбунтували и Бог се ядоса и ги погуби. Сега хората бяха ядосани на Моисей и Аарон заради смъртта им: „... цялото общество израилеви синове зароптаха против Моисей и Аарон, като казваха: Вие избихте ГОСПОДНИЯ народ!” (Числа 16:41)
Бог се яви в облак и каза на Моисей и Аарон да се отдалечат от останалите: „Махнете се от тях, ще ги убия още сега!” (виж стих 45)
Изведнъж сред народа плъзна страшен мор. Моисей беше ужасен и каза на първосвещеника Аарон: „...Вземи кадилницата си, сложи в нея огън от олтара и сложи на него тамян, и иди бързо при обществото, и направи умилостивение за тях; защото гняв излезе от ГОСПОДА, язвата започна... И застана между мъртвите и живите и язвата престана” (стихове 46, 48).
Моисей казваше: „Вземи кадилницата и бягай сред стана като разнасяш тамян, който да покрие хората!” Аарон го направи и сред стана се разнесе тамян.
Тук Аарон е преобраз на Христос, а тамяна изобразява молитвите на Исус за бунтовния народ. Каква невероятна картина за показаната Божията милост поради молитвите на първосвещеника! Виждаме картина на Исус, Който тича сред бунтовните грешници и се моли на Отец за тях. Когато поръси някой човек, Той казва: „Господи, молил съм се за него! Поръсил съм това сърце с Кръвта. Удовлетворил съм справедливостта и светостта Ти. Така че, Отче, имай милост!”
Адвоката е човек, който казва пред съда кое е законно, правилно и трябва да се направи, т.е той описва закона. И нашият Адвокат Исус казва: „Аз изпълних Закона. Платих цената, за да удовлетворя напълно Божията справедливост. Дявола никога не може да обвини Бог в несправедливост!”
Въпреки че от този мор умряха 14 700 израилтяни, трябваше да загинат още два или три милиона. Цял Израил трябваше да бъде унищожен. Но Бог показа милост!
Така и ние с теб трябваше да умрем много отдавна заради греховете си. Но Отец, чрез молитвите на Исус ни е опазил милостиво със силата Си. Той обича милостта!
Захария 3-та глава описва първосвещеник на име Исус, който стои пред Господ, а Сатана е отдясно и му се противопоставя. Беше представен и един ангел, който трябва да е бил Христос (или Йехова в Стария Завет), понеже ангелите не могат да съдят.
Този Исус беше истински човек, а не преобраз на Христос и е първосвещеник по времето на Ездра и Неемия. Ездра 2:2 казва, че Исус излезе от робство заедно с пророк Захария.
В Ездра 10:18 се оказва, че Исус и синовете му бяха женени за жени езичници и са облечени в „мръсни дрипи”. По онова време най-лошия начин, по който някой евреин можеше да омърси себе си бе да се ожени за жена езичница. По този начин Исус опетни свещеническите си дрехи: „А Исус беше облечен в мръсни дрехи и стоеше пред Ангела” (Захария 3:3).
Представете си тази сцена: Исус стои пред трона в мръсните си дрехи, а дявола е до него и го обвинява. В Откровение 12:10 Сатана е наречен „обвинителя на братята”. Помислете за това: дявола се изправи пред Господ, за да постави под съмнение праведността на Йов... застана пред небесния трон, за да се противопостави на първосвещеника Исус... той стои пред Бог в този момент, за да се противопостави на теб и мен, да ни обвини в грях и невярност!
Сатана привеждаше доказателства срещу Исус: „Господи, Ти знаеш всичко. Познаваш закона Си и този човек го наруши! Той е съгрешил срещу Теб и сега сърцето му е като мръсни дрипи. Той е нечист, зъл, недостоен!”
Обвиненията на дявола бяха правилни – Исус беше съгрешил. Той беше виновен и дрехите му бяха опетнени. И сега Сатана изискваше Исус за себе си: „Обявявам този човек за мой.”
Възлюбени, точно това се случва и с нас! Много от обвиненията на дявола са правилни. Когато паднем в грях, когато се провалим в християнското си ходене и дрехите ни се опетнят, Сатана отива пред трона, за да ни обвини, да ни се противопостави и да ни похули. Той ни сочи и казва: „Виж го! Ти знаеш всичко, Господи. Не виждаш ли компромиса в живота на този човек? Ако си справедлив, трябва да ми дадеш душата му!”
Тогава се появява нашия Адвокат. Исус се изправя и казва: „Истина е, Отче, тук има недостатък. Имало е престъпление и дрехите му са опетнени. Но има вяра в сърцето му, вяра в силата на кръвта Ми!
Знаеш, че съм изкупил греховете на този човек. Всъщност, Аз платих за всеки грях, който той е извършил или ще извърши. Така че, според закона на справедливостта, светостта и милостта, Аз пледирам за опрощението и свободата на този човек. Той е главня, която съм изтръгнал от огъня. Опръскал съм сърцето му с кръвта Си, което премахва неговата неправда!”
Тогава Исус се обръща към тези около Себе Си и казва: „Съблечете мръсните дрехи от него и го облечете в Моята дреха на праведност. Махнете тази шапка от главата му и му сложете корона!”
Това се случи с Исус от Захария трета глава. Исус защити делото му, ходатайствайки за него: „Ето, отнех от теб беззаконието ти и ще те облека в празнични одежди.” (стих 4) Това е пасхата – поръсената кръв!
Тогава Исус казва на Сатана: „ГОСПОД да те смъмри, Сатана! Да, да те смъмри ГОСПОД, който избра Ерусалим. Не е ли този главня, изтръгната от огън?” (стих 2)
Каква картина! Дявола беше принуден да отстъпи след голям укор. А Исус си отиде опростен, с нови дрехи и корона на праведност върху главата си! „...ако някой съгреши, имаме Застъпник при Отца – Исус Христос Праведния” (1 Йоан 2:1).
Исус е в слава последните 2000 години и се моли за нас. Когато беше на земята, Той каза: „... хората трябва винаги да се молят...” (Лука 18:1). По този начин знаем, че и Той все още се моли за нас – чрез личното си свидетелство той казва на хората, че трябва винаги да се молят, и че Той все още е Човек, макар и в слава!
Виждате ли, Исус се молеше за нас докато беше Човек. Той се моли като един, който е изпитал всичко, което изпитваме ние и беше изкушаван като нас. И като наш Първосвещеник, Той влезе в светилището, разбирайки всеки човешки недостатък и преживяване: „Затова трябваше да стане във всичко като братята Си, за да бъде милостив и верен Първосвещеник пред Бога, за да извърши умилостивение за греховете на народа” (Евреи 2:17).
Исус трябваше да приеме човешки образ, така че да е в състояние да премине през всичко, през което минаваме ние на земята – отхвърляне, болка, скръб, изкушение. Всъщност, въпреки че беше Бог в плът, Той преживя всички човешки изживявания не като Бог, а като човек с всичките му слабости. И това Му позволява – на нашия Първосвещеник – да се моли за нас с огромно състрадание. „Защото в това, в което Самият Той пострада, като беше изкушен, може и на изкушаваните да помага” (стих 18).
Помислете за някоя скъпа сестра в изпитание. Тя обича Исус, но е обезкуражена, унила, чувства се отхвърлена. Срамува се и мисли: „Толкова съм наранена. Изглежда никой не ме разбира и не знае през какво преминавам. Няма с кого да поговоря - някой, който да ме разбере.” Понякога се чуди дори дали Бог може да й прости за това, че има толкова слаба вяра. Тя е напълно отчаяна, на прага да се предаде.
Сатана се изправя до нея и я обвинява: „Погледни я; тя няма никаква вяра. Живее в отчаяние. Що за християнка е, Господи? Трябва да я осъдиш!”
Тогава се изправя Адвоката й! Исус вижда обидата и чувства болката й. Той знае, че вярата й е слаба, че тя е на път да се предаде, чувствайки се твърде недостойна, за да продължи. Така че се изправя пред Отец заради нея и започва да ходатайства:
„Отче, Аз знам как се чувства тя. Бил съм там! Бях отхвърлен от собствените си братя - моята плът и кръв. Религиозната тълпа ми се подиграваше, върху Мен плюха войници и сложиха венец от тръни на главата Ми. В Гетсиманската градина Аз виках отчаяно: „Защо си Ме изоставил?” Знам какво е да те подценяват, да те наричат с разни имена, да ти се присмиват. Съчувствам на тази жена и няма да прекърша наранена тръстика!”
Тук се намесват молитвите на Исус за нас: „Отче, бих искал да и́ бъде простено за обезкуражението. Бих искал да и́ се даде нова благодат от Горе, Святия Дух да слезе върху нея с обновление и окуражение. Бих искал да и́ се даде дух на мир и почивка в Святия Дух. Тя ми принадлежи, Отче. Сатана не може да я притежава!”
Изведнъж жената се чувства окуражена. Дадена и́ е благодат чрез молитвите на нашия Първосвещеник! Той се вълнува от чувствата на нашите немощи и действа с милост.
Помислете сега за някой скъпоценен, притеснен мъж, който е обвиняван за това, че е паднал в голямо изкушение. Той се съгрешил ужасно срещу Бог и чувства, че сърцето му охладнява. Мисли си: „Не мога да се справя! Ту съм добре, ту зле, ту съм горещ, ту студен. Сатана е изправил срещу мен целия ад и съм силно изкушаван. Много пъти това ме е покорявало. Но обичам Исус. О, Господи, искам да бъда свободен и чист!”
Този мъж е изтощен, изхабен, обезкуражен. И дявола стои до него и го обвинява: „Той падна в грях, Господи. Няма съмнение. Не може да устои на изкушението. Дрехите му са опетнени, мръсни!”
Но Адвоката застава между мъжа и обвинителя му. Той казва: „Отче, знам през какво преминава този човек. Дявола ме заведе в пустинята и жестоко ме изкушава да богохулствам, да се поклоня на Сатана! Знам за какво става въпрос и познавам сърцето на този мъж. В него все още има искрица вяра, въгленче любов към Мен.
Отче, бих искал да го приемеш за праведен чрез кръвта Ми. Бих искал да бъде освободен от силата на тъмнината и на злия. Бих искал той да бъде приет, опростен, възстановен и да му се даде сила отгоре, за да устои на дявола. Моля се за освобождението му!”
На следващият ден мъжа взима Библията си и прочита велика истина, която не е разбирал дотогава. Пада на колене и Бог идва при него с освобождение заради молитвите на Първосвещеника!
Скъпи светии, няма значение през какво преминавате. Исус вече го е изживял и е бил на твоето място. Точно това Го прави милостив Първосвещеник! Не трябва да Му обясняваш цялата си болка. Той я познава, защото сам я е изпитвал! Не сме преживели нищо, което Той да не е преживял.
Може би си мислиш: „Чакай малко. Как може Исус да се моли ежедневно за милиони вярващи по едно и също време, както и за милиарди грешници?”
Това е глупав въпрос, като се има предвид, че мъничък компютърен чип има възможност да складира и разпространява милиони части информация! Чип с размера на нокът е в състояние да извършва милиарди операции. И щом това е възможно, колко голям трябва да е Божия ум – той е в състояние да види всяка човешка мисъл, всяко движение.
Всъщност, Исус може да занесе всичките нужди, болки, викове и молитви пред Отец наведнъж по всяко време и едновременно с това да ходатайства за тях. Адвокатът ти знае къде живееш. Преброил е всеки косъм на главата ти. Познава всяка твоя мисъл, чувства всяка твоя болка, чува всеки твой вик. Спокойно, възлюбени, Исус се моли за теб! Алилуя!