Апостол Павел каза: „Ходете по Духа, и няма да угаждате на плътските страсти” (Галатяни 5:16). Той каза също и: „Ако по Духа живеем, по Духа и да ходим” (стих 25).
Като християни през целия си живот слушаме: „Ходи в Духа”. Много вярващи твърдят, че ходят в Духа, но не могат да ми кажат какво всъщност означава това. Нека те попитам: ходиш ли и живееш ли в Духа? И какво означава това за теб?
Съмнявам се, че мнозина измежду нас имат дори най-малка представа какво означава ходене в Духа. Това е неясна концепция за много християни, включително и служители. Но Павел ясно казва колко е важно да живееш и да ходиш в Духа.
Аз вярвам, че „ходенето в Духа” може да се опише в едно изречение:
Вярвам, че не можеш да Му позволиш да извърши делото Си докато не разбереш защо Бог изпрати Святия Дух.
Исус каза за Отец: „И Аз ще поискам от Отца, и Той ще ви даде друг Утешител, за да пребъдва с вас до века. Духът на истината, когото светът не може да приеме, защото го не вижда нито го познава. Вие го познавате, защото той пребъдва във вас, и във вас ще бъде” (Йоан 14:16-17).
Святият Дух беше изпратен при нас от Отец, за да постигне една единствена вечна цел, и докато не разберем мисията и работата Му в нас, ние ще правим една от следните две грешки:
Първо - ще се задоволяваме с малка част от работата Му – например няколко духовни дарби, считайки погрешно, че това е всичко, което Той е и ще пропуснем голямото дело на вечната Му цел в живота си. Или второ – бързо ще угасим Духа в нас и ще Го игнорираме, вярвайки, че Той е нещо тайнствено и Неговото присъствие получаваме чрез вяра, без да го разбираме.
Тъжната истина е, че църквата често е виновна и за двете огромни грешки! Ние се задоволяваме с това, че делото Му в нас е просто да ни даде една или две от дарбите Си. Мислим си: „Вероятно ходя в духа, след като в мен функционират дарбите Му.” Но дарбите Му не могат да работят в теб, ако не ходиш в Духа. Павел казва, че можем да пророкуваме, изцеряваме и говорим на езици, но ако нямаме любов – нищо не сме. Не функционираме в Духа!
Много християни днес са убедени, че ходят в Духа, просто защото се молят на езици. Те спорят: „Как може да се моля на езици, а да не ходя в Духа?” Но молитвата на езици не е непременно молитва в Духа. Мнозина, които решават да се молят в Духа, веднага започват да се молят на езици, но умът им е на съвсем друго място!
Библията казва, че ако говориш на езици, умът ти не дава плод. Ако говорим на езици, нека също така да се молим с разбиране. Молитва в Духа включва моленето на езици, но е много повече от това!
Колко вярващи са спрели духовния си растеж, защото са се фокусирали върху една или две дарби на Духа, но не са стигнали по-далеч? По някакъв начин са били убедени, че единствената работа на Духа е да раздава дарби!
Но много други християни правят втората грешка: Святият Дух бива угасен в тях – рядко е признаван, рядко се консултират с Него и Той не е в състояние да направи в тях онова, за което Го изпрати Бог!
Ние признаваме делото на Исус Христос на Кръста, вярваме, че Той живее в нас и познаваме присъствието Му, но не признаваме работата и служението на Святия Дух в нас. Питам ви – говорите ли на Святия Дух, както говорите на Исус? Признавате ли Го всеки ден?
Признавам, че това беше проблем за мен. Наскоро имах преживяване, при което Святия Дух ми говори в молитвената стаичка. Той каза: „Дейвид, признай Ме. Не Ме дръж в някой тъмен ъгъл на ума и сърцето си. Признай, че в момента ти изявявам Себе Си!”
Трябва да дойде време, в което да приемеш сериозно въпроса защо беше изпратен при теб Святия Дух. Трябва да си в състояние да кажеш: „Святи Душе, Библията казва, че Ти беше изпратен при мен като дар от небесния ми Отец. Словото казва, че Ти живееш в мен – защо Си дошъл? Каква е вечната ти цел? Какво се опитваш да направиш в мен?”
Святият Дух е дошъл да живее в теб и в мен, за да подпечата, освети, укрепи и подготви всички нас за онова, за което дойде в нашия свят – да подготви невястата за сватбата с Христос!
Старозаветния преобраз на взаимоотношението между вярващите и Святия Дух се намира в Битие 24 глава. Авраам изпрати най-стария си слуга – Елиезер, да намери жена за сина му, Исаак. Името Елиезер означава „могъщ, Божествен помощник” – преобраз на Святия Дух. И точно както този могъщ помощник се върна с Ревека, за да я представи като невяста на Исаак, по същия начин Святия Дух няма да се провали в това да доведе невяста на нашия Господ Исус Христос.
Бог избра Ревека за невяста на Исаак, Той заведе Елиезер право при нея. Цялата мисия и цел на слугата беше съсредоточена около едно нещо – да заведе Ревека при Исаак, да я накара да остави всичко, което имаше, да я накара да се влюби в Исаак и да се омъжи за него. Родителите на Ревека казаха на Елиезер: „От Господа стана това. Вземи я и си иди, нека се омъжи за сина на господаря” (виж Битие 24:50-51).
Възлюбени, така е и с теб, и с мен! Бог ни избра, за да Му бъдем невяста. Спасението ни, това, че бяхме избрани за Христос, беше направено от Господ. Той изпрати Святия Дух да ни води при Исус, и ако ние Му вярваме, Духът ще ни заведе безопасно у дома като вечната невяста на Христос!
Дори и за момент не си помисляйте, че ние избрахме Христос. Ти беше чужденец и Бог те избра. „Вие не избрахте Мен, а Аз избрах вас” (Йоан 15:16). „А Аз ви избрах от света, затова светът ви мрази” (стих 19). „Както ни е избрал в Него преди основаването на света” (Ефесяни 1:4). „Бог отначало ви е избрал за спасение чрез освещение на Духа и вяра в истината” (2 Солунци 2:13).
Моисей каза на Израел, че те бяха специален, избран народ: „Защото ти си свят народ на Господа, своя Бог. Господ, твоят Бог, те избра, за да бъдеш Негов собствен народ измежду всичките народи, които са по лицето на земята” (Второзаконие 7:6).
О, колко много обичаха израилтяните това послание! Харесваше им да са избрани, да са специални в Божиите очи. Но те искаха да се радват на облагите от това, без да поемат задълженията да станат достойни за Господаря си!
Виждате ли, Елиезер каза на Ревека: „Ти си избрана. Сега ще те благословя с благословенията си!” И Ревека си сложи златните гривни и обеци, накитите, сребро и скъпи дрехи, които той и́ даде. Тогава Елиезер каза: „Ела с мен!”
Но да кажем, че Ревека беше отговорила: „Благодаря ти, че ме избра и за всички тези благословения, но сега не мога да дойда – сегашното ми място страшно много ми харесва!”
Питам ви, не отговаряме ли ние по този начин? Взимаме всички благословения – цялото злато и сребро – приемаме и това, че сме избрани. Но идва време, когато трябва да се изправим и да тръгнем! Трябва да вървим с нашия Елиезер – Святия Дух. Той ни казва: „Имам Божествена цел. Дойдох с мисия от Бог и ще я изпълня!” И точно както Елиезер се върна у дома с невястата, Святия Дух няма да се върне у дома с празни ръце.
Народът на Израел никога не се изправи и не последва Господното водителство към Обещаната земя. Никога не последваха Духа на каквато и да е цена. Продължиха в инатливия си бунт, връщаха се към греха, бяха духовни проститутки и идолопоклонници. Бяха избрани, но не и очистени! Бяха специални, но никога не се отделиха от света заради Него. И когато беше време да влязат в Ханаан, те не бяха готови. Вместо това се отвърнаха, без да са научили нищо в пустинята. Бяха точно толкова грешни, колкото и в началото. Каква трагедия! Четиридесет години без растеж, а само егоистичен живот!
Това наистина е картината на съвременното християнство. Радваме се, че сме избрани и призовани от Бог, но не желаем дисциплината на Святия Дух, която да ни подготви за светостта на младоженството. Приемаме всичките Му благословения, златото и среброто Му, както и голямото Му снабдяване. Но когато Святият Дух каже: „Да тръгваме, време е да се приготвиш като невяста за Господаря”, това е друга работа!
Ако ми кажеш, че си спасен, избран в Христос, и че Го обичаш, ще трябва да те попитам: „Имаш ли сърцето на Ревека? Исус ли е Любимия на душата ти? Любовта ти към Него расте ли и поглъща ли сърцето ти?” Попитаха Ревека: „Отиваш ли с този човек? И тя каза: Отивам” (Битие 24:58).
Святият Дух не извършва делото Си в нас по някакъв несвързан, случаен начин. Той не съществува само за това да ни помага да се справим с живота, да ни изкара от кризи и да ни помогне в самотните вечери. Той не е тук единствено, за да ни избере, да ни даде малко повече сила преди да ни върне обратно в състезанието.
Не, всичко което Святия Дух прави, е свързано с причината за идването Му – да ни заведе у дома като подготвена невяста. И Той действа единствено в съгласие с тази мисия! Да, Той е нашият Водач, Утешител, нашата Сила по време на нужда. Но Той използва всеки акт на освобождение, всяко докосване, всяко проявление на Себе Си в нас, за да ни подготви все повече като невяста.
Святият Дух не е тук и заради това просто да даде дарби на света. Не, всеки Негов дар има някаква цел. Ако ти пророкуваш, пророчеството има за цел да прослави Христос и да накара света и църквата Му да се влюбят в Него! Всеки път, когато някой е изцерен, Святия Дух казва: „Виж! Това е твоя Исус! Не е ли чудесен? Той изцерява и ти току що видя проявлението на това Кой е Той!”
Тези дарове са нашия Елиезер, който казва: „Обичаш ли Го? Виж какво направи Той за теб!” Всичко, което прави сочи към Исус, защото Духа „няма да говори от Себе Си” (Йоан 16:13). „А когато дойде Застъпникът, когото Аз ще ви изпратя от Отца, Духът на истината, който изхожда от Отца, Той ще свидетелства за Мен” (Йоан 15:26).
Святият Дух има само едно послание – всичко, което Той поучава, води до една главна истина. Той може да блести в нас като ярък диамант, но всеки лъч истина има за цел да ни покаже една единствена истина, и тя е:
„Ти не принадлежиш на себе си, бил си купен с цена. Бил си избран да бъдеш омъжен за Христос. И Аз, Божия Дух, бях изпратен при теб, за да ти открия истината, която ще те освободи от всяка друга любов. Истината Ми ще разчупи всяко робство на греха и ще се справи с всяко неверие. Защото ти не си от този свят, ти отиваш на славна среща с Годеника си и си подготвян за сватбената Му вечеря. Всичко е вече готово и Аз приготвям теб! Искам да те представя неопетнен, със страстна любов към Него в сърцето ти.”
Това е работата на Святия Дух – да изяви Исус на църквата, така че да се влюбим в Него и тази любов да ни пази! Библията казва, че ако ходиш в този дух, няма да следваш похотта на плътта. Защо? Защото Духът е накарал сърцето ти да се влюби в Христос. Святият Дух идва, за да ни разкрие Исус, да ни покаже красотата на светостта Му.
Ние говорим много за водителството на Святия Дух. Викаме: „Господи, покажи ми пътя, по който да вървя.” Но не копнеем за водителството Му! Вместо това, прекарваме часове, опитвайки се да разберем: „Чух ли гласът Му? Или го пропуснах? Това от плътта ми ли беше? Защо не стана така, както си мислех?” Толкова много се притесняваме за това да „направим нещата добре”, че накрая въобще не вярваме на Святия Дух! Не вярваме, че Той живее в нас, че има вечна цел, че ако само се предадем на Него Той ще ни води в Божия план.
Питам ви: защо са дадени проявленията и дарбите на Духа? Павел каза, че това е за наша полза: „А на всеки се дава проявяването на Духа за обща полза” (1 Коринтяни 12:7). Дарбата мъдрост няма нищо общо с мъдростта на света. По-скоро това е мъдрост за нещата на Христос. Вяра, изцерение, чудеса, разпознаване на духове, езици, тълкуване – коя е ползата от всички тези дарби? Тя е да ни заведе при Христос като невяста!
Всичко, което Той прави, е насочено в тази посока, и въпреки, че ние можем да го забравим, Святия Дух никога не забравя. Никоя от тези дарби няма абсолютно никакъв смисъл, ако е отделена от вечната цел на Святия Дух. В противен случай тя се превръща просто в „дрънчащ кимвал”. Функционирането на духовните дарби има смисъл, само ако ни помагат да заприличаме на Исус Христос!
Бил ли си някога на чудотворно или изцерително събрание? Онова, което видя смири ли те? Показа ли ти „огромната греховност на греха”? Изпълни ли душата ти с любов към Исус? Накара ли те да копнееш за завръщането Му? Ако ли не, значи Святия Дух не е бил там, защото това е Неговата работа!
Неговата цел е да приближи Невястата към Младоженеца, и ако това не се е случило, то онова, което си видял е било от плътта!
Святият Дух не идва, за да забавлява, да доставя чудеса и знамения само, за да ни развълнува или да ни накара да се почувстваме добре. Не, всяко Негово действие има Божествена цел: „Аз подготвям невяста.”
Работата, служението и мисията на Святия Дух е една – да ни отдели от света... да ни накара да копнеем за скорошното идване на Исус... да ни осъди за всичко, което би ни опетнило... да насочи погледа ни само към Исус... да ни украси с накитите на страстното желание да бъдем с Него като Негова невяста!
Святият Дух вероятно скърби, когато вижда днес пастори и евангелизатори, които превръщат служението Му в цирк. Духът не може да понася манипулациите и плътските реклами, които се правят в Неговото име! Не бих могъл дори да започна да ви обяснявам за някои от последните трикове. Чувал съм, че са използвани, за да се създаде усещане за присъствието Му. Колко ли оскърбително е това за Божието сърце, и е богохулство спрямо Божия Дух!
При всяко изцерение, пророчество и проявление на Божията слава в дома Му, Святия Дух работи, казвайки ни: „Това е любовта на съпруга ти, това е Той. Не е ли чудесен? Не е ли мил, нежен, загрижен, милостив? А ти виждаш само малка част от Онзи, при когото Те водя!”
Ако Святият Дух работи в някоя църква, тогава всяка песен, всяка хвалебствена дума, всяка нота от всеки инструмент са помазани от Духа, за да издигат Христос. Духът прави онова, което е бил призван да прави – представя ни на нашия Младоженец в цялата Му слава и величие.
А сега нека ви покажа едно от най-славните дела на Святия Дух:
Предвкусването е предварително усещане за вкус. Библията го нарича „залог” – „залог за нашето наследство” (Ефесяни 1:14). Това означава да вкусим малка част от нещо преди да го имаме цялото. Нашето наследство е Самия Христос, а Святия Дух ни води в присъствието Му като предвкусване на онова, което ще бъде, когато ще сме приети като Негова невяста, радвайки се на вечна любов и общение с Него.
Павел описа Божий народ, който е „запечатан със Святия Дух” (Ефесяни 1:13). Това говори за хора, които са били белязани от работата на Духа. Той е произвел в тях отличителен белег, славно вътрешно дело, нещо свръхестествено, което ги е променило завинаги.
Те не са вече обикновени вярващи, не са „от този свят”, защото са насочили обичта си към горните неща, а не към земните. Те не се впечатляват от събитията по света, а по-скоро са непоклатими. Вече не са хладки или апатични. Сърцата им викат ден и нощ: „Ела скоро, Господи Исусе...”
Кое ги е променило? Какво е направил Святият Дух в тези вярващи? Какво ги беляза и запечата завинаги като притежание на Господ? Просто следното: Святият Дух им е дал да предвкусят славата на Неговото присъствие! Той е отишъл при тях, отворил е небето и те са преживели свръхестествено проявление на огромното Му величие!
Затова е толкова необходимо Божия дом да е свят, сърцата и ръцете ни да са чисти, да няма нищо, което да пречи на работата на Святия Дух в нас. Защото Божият Дух се наслаждава в това да отдръпне завесата, да ни даде да предвкусим онова, което предстои!
Точно в този момент Святия Дух отваря очите на избраните Си – „като просветли очите на сърцето ви” (Ефесяни 1:18). Святият Дух отива в църква, която Го желае и се моли... при пастири, които са съкрушени пред Бог... при вярващи, които нямат друга грижа, освен това да видят тялото Христово според небесния му образец.
В този момент Бог подпечатва такива хора! Можеш да отидеш на събрания, на които Исус е толкова реален, че вкусваш малка част от небето в душата си. Излизаш с такова чувство на вечна реалност, че проблемите ти вече не те притесняват, западащата икономика не те разклаща, и най-вече - не се страхуваш от дявола. Бог влага свят огън в душата ти и ти казваш: „Това е свръхестествено. Това не съм аз, а е Божия Дух, Който работи в мен!”
Той ни дава „малко от небето”, с което да отидем на небето – възбужда апетита ни. Отваря небесните прозорци и ни оставя да погледнем в славата, която ще бъде наша. Придобиваме вкус за светостта Му, мира Му, почивката му и вече не съжаляваме за тази земя, защото копнеем за пълнотата на онова, което сме вкусили!
Какъв вид невяста мислите, че ще представи Святия Дух на Исус Христос в деня от Откровение? Апатична? С хладка или студена любов? Непосветена на Исус? Която не желае близки отношения с Христос?
Ако наистина обичаш Исус, Той винаги ще бъде в съзнанието ти. Той присъства във всеки момент от живота ти. Някои християни си мислят: „Това ще се случи след като умра. Когато отида на небето всичко ще се промени. Тогава ще стана специалната невяста на Господ.” Не, смъртта не освещава никого! Святият Дух е тук днес, Той е жив и работи в теб, за да предизвика страстна любов към Христос у теб от тази страна на смъртта!
Римляни 8:26 описва едно от най-силните действия на Святия Дух в сърцето на вярващия: „Така също и Духът ни помага в нашата немощ: понеже не знаем да се молим както трябва; но самият Дух ходатайства в нашите неизговорими стенания.”
Какви са тези стенания на Святия Дух дълбоко в сърцето? Каква е тази толкова дълбока емоция, която не може да се опише с думи?
Еврейската дума за стенания означава копнеж – копнеж за повече от Христос. Можеш да копнееш за Исус толкова много, че да седиш в присъствието Му и от устата ти да не излиза нищо освен дълбоки стенания, нещо, което не може да бъде изговорено. То казва: „Исусе, Ти си единственото щастие на света. Опитах и видях, че си добър и искам всичко от Теб.”
Това е дълбокия, вътрешен плач на някой, който гладува за святост и страда поради греховете си. Той признава: „Не знам как да се моля. Не знам за какво да се моля или как трябва да се моля.” Неговият сърдечен вик е: „Святи Душе, ела! Ти познаваш Божия ум. Ти знаеш как да се молиш според Божията воля. Ходи с мен, вземи контрол!”
Това е белега на някой, който ходи в Духа. Той има неутолим глад за Исус, но това не е само, защото му се гади от всичкия боклук, който вижда в света, цялата мръсотия, престъпленията, наркотиците и безработицата. Не, по-скоро това е нещо много позитивно. Както и Павел, той е просто нетърпелив да се оттегли да бъде с Господ!
Този човек е бил задвижен от Духа да следва Христос с такава страст и емоция, че е съкрушен. Сърцето му копнее за Христос до такава степен, че никакви думи не могат да изразят глада и любовта му. Това е чудесно, силно преживяване, но също така е и болезнено, защото все още не може да влезе в пълнотата, която го очаква!
Тъжно е, но малцина днес изпитват тези страстни стенания за Христос. Няма глад или жажда, а има и много малко страст. Църквите всяка неделя се пълнят с християни, които никога не подлагат на съмнение и не изпитват любовта си към Христос!
Но Святият Дух е намерил хората Си! Те Му позволяват да поеме контрола. Започват да копнеят за Него, и колкото повече копнеят, толкова повече се чува вътрешния Му стон.
Скъпи светии, какво се случи в живота ви след като бяхте спасени? Просто сте се отпуснали по течението ли? Хладки ли сте? Страхувате ли се да бъдете „подпалени” за Господ, защото ще бъдете счетени за фанатици?
Помоли Святият Дух да разкрие Христос на сърцето ти, така че да бъдеш напълно отделен от света. Това се случи с Авраам. Той каза: „Аз само минавам от тук.” Той търсеше град, чийто строител и архитект беше Бог. Имаше видение и очите му бяха отворени за вечността.
Можеш ли да кажеш в този момент, че си готов да отидеш при Него, че Го желаеш повече от собствения си живот? Може би казваш това често, но наистина ли имаш предвид това, когато го пееш: „Той е повече от живота за мен”? По-страстно влюбен ли си в Исус отколкото, когато Го срещна за пръв път?
В този момент Святия Дух разбърква тлеещите въглени на твоята любов. Това е така, защото Той иска да подпали сърцето ти. Ще позволиш ли на Божия Дух да те осъди за грях и неверие? Ако е така – радвай се! Той иска да бъдеш очистен от всяко петно или бръчка в деня, в който ще срещнеш Младоженеца си!
Така че, предай се на водителството Му. Нека изцяло извърши делото си в теб и наистина ще разбереш какво означава да ходиш в Духа!