Беше Празника на колибите и Ерусалим беше препълнен с религиозни евреи от всички краища. Исус прекара 2 дни поучавайки в храма. Първата нощ Той спа на Елеонския хълм и се събуди рано сутринта, за да започне поучението Си. Големият въпрос в Ерусалим беше: „Кой е този човек?” Чудя се дали учениците Му се обезкуражиха от цялото неверие и обвиненията на книжниците и фарисеите. Чудя се дали казаха на Исус: „Безнадеждно е. Този град и тази религиозна система са те отписали. Да продължим нататък!”
Но на вторият ден се случи духовен пробив. Изглежда Словото най-сетне пробиваше: „Когато говореше това, мнозина повярваха в Него.” (Йоан 8:30). Мога да усетя вълнението на учениците Му: „Това е чудесно! Най-после пробив! Началото на съживление!” Но не беше така с Исус. Той разпозна фалшива вяра, фалшива духовност. Знаеше, че нещо не е наред, не е истинско. Като че Исус каза: „Чакайте! Не бързайте толкова с тези „вярващи”. Те не идват при Мен със сърцата си. Лъжлив дух работи тук. Нека съдим чрез Словото!”
Истината е, че тези „вярващи” всъщност бяха лъжци – вързани от грях лъжци. „Тогава Иисус каза на повярвалите в Него юдеи... но вие не сте Го познали, а Аз Го познавам и ако кажа, че не Го познавам, ще бъда като вас лъжец...” (Йоан 8:31, 55). Господ Исус Христос няма да има нищо общо с повърхностна вяра. От Йоан 8:31 до края на главата, ние виждаме Исус безмилостно да ги атакува, изобличаващ лицемерието им, показващ им, че така наречената им „вяра” в Него дори не е докоснала сърцата им.
Безкомпромисната позиция на Господ срещу тези „вярващи” ми отвори очите за онова, което се случва днес в църквата. Същото се случва и в тези последни дни- фалшива вяра. Това е довело до влизането в църквата на фалшива духовност, която е със сатанински произход. Евангелието е размито толкова много, че дори демони биха могли да се числят към някои църкви. Биха могли да викат „амин” на голяма част от проповедта. Яков написа: „Ти вярваш, че Бог е един. Добре правиш - и демоните вярват и треперят.” (Яков 2:19).
Защо църквата днес е замърсена с рокери и пънкари, облечени в ластични панталони, целите в шипове, пурпурна коса, с изпити бузи и демонични погледи, които внасят в църквата същия хеви метъл, който обръща цялото поколение към крак-а и хероина? Защо танцуват между църковните редове под звуците на хеви метъла, а очите им са пълни с похот, която те наричат духовно преживяване?
Защо вече няма разлика между безбожното и религиозното? Християнската телевизия ни показва цяло поколение от вярващи знаменитости. Един ден говорят на духовно събрание, свидетелстващи по християнска телевизия за вярата си в Исус, а на следващия ден ги виждаме да участват в порочни телевизионни предавания и безнравствени филми, или да танцуват и пеят в порочни нощни клубове и барове в Лас Вегас.
Какво стана с отделянето и излизането от тях? Или със седенето с присмивателите? Исая, любезния пророк, би извикал днес: „Стражите му са слепи... Всички са неми кучета, които не могат да лаят. Сънуват, лежат, обичат дрямката. А кучетата са лакоми” (Исая 56:10-11)
Няма вече „лаене” от амвона, твърде много пастири са мързеливи, твърде загрижени за собствените си мечти и лична печалба, отказващи да викат срещу лъжливите духове, фалшивата вяра, фалшивата духовност. Загубили сме святите Божии „кучета пазачи”, онези, които биха изгонили демоничните сили, безстрашно викащи срещу компромиса. „Те не могат да лаят!” Заспали са, мързеливи срещу греха и егоистични. Докато те спаха, врага се промъкна вътре и посади фалшиво евангелие от смески. Това, което четете тук, е „лаещо” послание.
Исус разкри в пасажа в Йоан 8 глава как да разпознаем фалшивата духовност. Тя се разпознава по 3 основни характеристики:
Когато Исус каза на онези така наречени „вярващи”, че не могат да бъдат Негови ученици, докато не позволят на Словото Му да разчупи греховете им, те се обидиха. Исус ги предупреди: „Можете да бъдете Мои ученици, само ако продължите в Словото Ми. Вие не сте свободни; роби сте. Вярата ви трябва да включва покорство към Словото Ми!”
Те бяха роби на греха, но не биха си го признали. Исус им каза: „Истина, истина ви казвам: всеки, който върши грях, е роб на греха.” (Йоан 8:34). На гръцки е по-добре преведено: „Който практикува (или продължава в) грях, е роб на греха.”
Господ се опитваше да им покаже, че иска от тях нещо повече от евтина, умствена вяра. Той искаше да ги направи синове и дъщери. В съзнанието си те вече бяха Божии синове, казвайки: „Бог е нашия баща! Робство? Робство на греха? Ние? Никога! Никога не сме били роби. Как може да кажеш подобно нещо?” Те можеха да кажат: „Учителю, Ти каза на Никодим, който е един от нас „който вярва в (Теб), няма да загине, а да има вечен живот. Понеже Бог не изпрати Сина Си на света, за да съди света, а за да бъде светът спасен чрез Него.” (Йоан 3:16-17). Така и повярвахме. Това не е ли достатъчно?”
Исус щеше да им каже – Аз казах на Никодим още нещо. Не си взел присърце Словото Ми. Казах също и: „... хората обикнаха тъмнината повече от светлината, понеже делата им бяха зли. Понеже всеки, който върши зло, мрази светлината и не отива към светлината, за да не би да се открият делата му; а който постъпва според истината, отива към светлината, за да се явят делата му, понеже са извършени в Бога.” (Йоан 3:19-21)
Според Исус никой не е истински вярващ, докато Словото не „живее в сърцето му”. Докато Словото не е надежда и страх за душата му, докато не е посветен да изпълни всяка Дума, която излиза от Божията уста, докато Словото не изобличи и не счупи всяко робство на греха, традициите, фалшивите учения. Исус каза на онези вярващи: „А сега искате да убиете Мен... Защото Словото Ми не живее във вас.” Той е Словото. Словото стана плът. Ако убиеш Божието Слово в теб, ти разпъваш Христос! Отхвърляш изискванията на Словото Му. Отхвърляш Него. Исус им казва – не можете да вършите Словото Ми, понеже никога не сте оставили греха си. Все още приемате заповедите си от Сатана. „Вършите това, което сте виждали да върши баща ви – дявола.” (Йоан 8:38-47)
Толкова много ходещи на църква вярващи никога не са били докоснати от осъдителното Божие Слово! Те все още са роби на старите пътища, старите навици, старите приятели. Не са се променили на йота. Все още единия им крак е света. Живеят лъжа и опозоряват Христос. Те нанасят на Исус повече вреди, отколкото всички холивудски присмиватели накуп. Под директния контрол на лъжливи духове, те не могат да видят, че са роби. И се ядосват, когато им покажеш, че ще бъдат изгонени като непотребни слуги. Те отиват в ада, мислейки, че са вярващи. Проклети са чрез измама, вярващи на фалшиви учения и сигурност. Такива са по-заблудени от полумъртви улични наркомани, понеже са позволили на Сатана да ги измами чрез лъжлив дух от ада.
Ето лъжата, която впримчи евреите от времето на Исус и някои „вярващи” днес: „Бог е с мен. Всичко, което имам, ми го даде Той. Всичките ми таланти и способности са даровете Му за мен. Върша точно това, което Бог иска да върша. С Бог сме в добри отношения. Аз съм дете на Царя. Бог отвори всички тези врати за мен. Да, пея в нощни клубове. Да, там пият и кълнат. Да, там съм сред порока, но Бог ме постави там. Аз съм Негов представител. Бог ми каза, че всичко е наред. Барове и клубове? Да, водя Исус със себе си. Разбира се, че играя в нецензурни телевизионни филми, но това не е истинското ми аз. Истинското ми аз обича Исус!”
Всичко това е голяма лъжа и е най-лошия вид фалшива духовност. Не е имало предаване, отделяне, скръб поради греха, изоставяне на стария живот. Исус го казва както си е – вие, хора, не желаете Словото Ми. Не треперите пред Него. Не Го чувате. Не Го оставяте да потъне във вас. То не означава нищо за вас! Вие мислите, че сте Мои ученици, но не сте. „Ако някой люби света, любовта на Отца не е в него.” (1 Йоан 2:15). Бог каза чрез Малахия: „Ако Аз съм баща, къде е почитта към Мен? И ако съм Господар, къде е страхът от Мен?” (Малахия 1:6)
Нямаха нужда тогава, нямат нужда и сега. За тях няма нужда да се покаят или да се променят, няма какво да отхвърлят или да оставят. Те просто взимат всичките си земни пътища и следват Исус. Те използват Исус като удължител на собствените си егоистични пътища. Той не е разглеждан като някой, който ги освобождава, а като добавка към онова, което вече притежават; някой, който ще разшири талантите им, отвори врати, благослови, даде ново измерение на кариерите им. Молят се на Бог да ги направи успешни в грешните им кариери.
Огромната част от така наречените „християнски” рок групи нямаше да пробият в света. Така, че те използват религията и Исус за да манипулират масите бедни, заблудени, млади християни, за да изградят име и кариера. Те биха преминали към светския пазар при първа възможност, стига дявола да им постави изгодни договори под носа. Чуйте Христос: „Вие вършите делата на баща си, дявола.” Исус няма нищо общо с това. Всичко е дирижирано от ада.
Исус им говори смело: „Това, което правите, е от дявола. Всички тези неща, които мислите, че са одобрени от Бог, са дела на бащата на лъжата.” „Вие вършите делата на баща си.” (Йоан 8:41)
Те се възмутиха: „...Ние не сме родени от блудство; имаме един Отец – Бога.” (Йоан 8:41). Чуйте оправданията им: „Не правим нищо лошо. Не сме зли, обичаме Бог. Не виждаме абсолютно нищо лошо в това да правим тези неща. Дяволът не живее в нас. В нас живее Божия Дух. Ние сме Божии деца – специални, избрани.” Исус не им се върза. Той каза: „Казах ясно кои са Мои деца. Моите деца са свободни от връзките на този свят. Децата Ми не са под робство заедно с невярващите. Децата Ми нямат общение с неправедните. Децата Ми нямат връзки с работниците на тъмнината. Децата Ми отказват да занесат храма Ми в бърлогите на идолопоклонството. Децата Ми са отделени от този свят. Те не докосват нещо нечисто.” (виж 2 Коринтяни 6:14-18)
Те казаха: „Ние не сме прелюбодейци. Бог ни говори!” Те бяха безнадеждно слепи за ужасния си грях.
Исус изглежда се подразни от тях: „Защо не разбирате Моето говорене?” (Йоан 8:43). С други думи: „Защо не ви осъжда Словото Ми? Защо не можете да чуете толкова ясно, просто слово?” „Защото не можете да слушате Моето слово.” (Йоан 8:43). Те не можеха да чуят – ушите им бяха запушени. Защо не можеха да чуят и да разберат? Защо не можеха да разберат, че Исус им казваше, че са водени от дявола идолопоклонници? „Който е от Бога, той слуша Божиите думи; вие затова не слушате, защото не сте от Бога.” (Йоан 8:47)
Исус предупреждава, че всяко идолопоклонство между вярващите е ръководено лично от дявола. Веднага след като каза на тези „вярващи”, че не слушат истината, Той им каза откъде са водени. „Вие сте от баща дявола и желаете да вършите похотите на баща си... Когато говори лъжа, от своето си говори, защото е лъжец и на лъжата баща.” (Йоан 8:44)
Получих писмо от човек, който отчаяно крещеше поради някакъв стар грях. В писмото си той питаше: „Това външно влияние ли е, или е злото ми сърце?” Много християнски домове позволяват на „външно влияние” да ги управлява.
Напълно любезно ви питам – кой ви каза, че е добре да седите с часове пред телевизора и да пиете от мръсотията му? Кой ви каза, че не е идолопоклонство да гледате напълно покварени програми? Исус ли ви каза: „Няма проблем да гледате няколко кървави, пълни с насилие, чувствени филма. Ти си зрял вярващ, няма да се закачиш...” Кой ви го каза? Кой ви успокои? Кой говори чрез мен сега, лаещ толкова високо, викащ: „Идолопоклонство е, не е легализъм! Отървете се от всяко външно влияние. Дявола ли ти проповядва това? Слово от ада ли ти казва да се събудиш? Ако словото е от Бог и ако ти си от Бог – ще го чуеш, повярваш, живееш и ще бъдеш променен от него.
Кой ти каза, че е добре да флиртуваш с жената на друг мъж или с мъжа на някоя жена? Кой ти каза, че е добре да престъпваш обещанията си? Кой ти каза, че е добре да носиш порочни филми в къщи? Кой ти каза, че е добре понякога да ходиш в нощни клубове? Това беше Бог? Или дявола?
Нека ви кажа кое разтърсва душата ми. Исус говори на онези, които твърдят, че са християни, казвайки: „Вие сте от дявола. Вие вършите похотите на баща си.” Сляп ли си за онова, което правиш, оправдавайки се с: „Това не съм аз! Аз обичам Бог. Не съм блудник.” Как трябва да скърби Бог само, когато милиони „християни” грешат, флиртуват с дявола, закоравяват се и сляпо следват собствените си пътища като казват: „ОК съм. Всичко е наред. Бог все още е с мен. Не съм покварен. Не съм идолопоклонник!”
Те се опитаха да отклонят обвинението като извикаха: „Не съди!” „Юдеите в отговор Му казаха: Не казваме ли ние право, че си самарянин и имаш демон?... Ти на какъв се правиш?” (Йоан 8:48,53)
Това е метода, който дявола все още използва днес, за да покрие греха. Това, което те казваха на Исус беше: „Ти си този, който е в грешка! Ние не сме водени от Сатана, а Ти. Дявола те използва, за да ни съдиш. Ние знаем, че сме от Бог.”
Този умен метод е използван от дявола в тези последни дни, за да покрие много фалшиви доктрини. Той го използва, за да покрие тайни грехове на амвона и на пейките. Викът навсякъде днес е: „Не съди! Сатана се опитва да попречи на единството. Грях е да съдиш. Проповедниците на светостта са в грешка. Те са самозвани съдии!”
Исус е Словото, а Словото съдеше и укоряваше греховете им. И вместо да оставят Словото да ги очисти и изцери, те защитиха гордостта си и запазиха своя грях. След което направиха така, че Божия пророк да изглежда като грешник. Да, Библията казва: „Не съди”. Но след това бързо обяснява: „Не съдете по плът!” „Вие съдите по плът; Аз не съдя никого (по този начин). И дори и да съдя, Моят съд е истинен... Много нещо имам да говоря и да съдя за вас..” (Йоан 8:15-16, 26). Павел каза: „И нямайте нищо общо с безплодните дела на тъмнината, а по-добре ги изобличавайте.” (Ефесяни 5:11)
След това Павел каза: „Тържествено ти заръчвам пред Бога и пред Христос Иисус, който ще съди живи и мъртви съобразно Своето явяване и царството Си: проповядвай Словото, бъди готов в подходящо и неподходящо време, изобличавай, порицавай, увещавай с голямо търпение и поучаване. Защото ще дойде време, когато няма да търпят здравото учение, а ще си натрупат учители по своите страсти, за да им гъделичкат ушите, и като отвърнат ушите си от истината, ще се обърнат към басните.” (2 Тимотей 4:1-4)
Най-големия приоритет на Сатана днес е да заглуши всеки укор, да затвори устата на всички пророци и стражи и да дискредитира всяко проповядване срещу греха като казва, че е твърде осъдително.
Ако не си нащрек, врага или пък някой заблуден вярващ ще се опита да ти каже: „Не ходи в Таймс Скуеър Чърч! Проповядването им причинява разединение. Те не вярват в единството. Събарят други пастори.” Ние казваме като Павел: „...(Ние) бдим за вашите душите като такива, които ще отговарят...” (Евреи 13:17). „Защото има много непокорни, празнословци и измамници, особено от обрязаните, чиито уста трябва да се запушат, които съсипват цели домове, като поучават заради гнусна печалба това, което не трябва. Един от тях, техен собствен пророк, е казал: Критяните са винаги лъжци, зли зверове, лениви търбуси. Това свидетелство е вярно. По тази причина ги изобличавай строго, за да бъдат здрави във вярата.” (Тит 1:10-13)
Да съдиш по плът означава да съдиш отмъстително. Това често означава – арогантно и себеправедно. Това е онзи вид съдене, който Словото забранява. Но да съдиш праведно означава да съдиш спасително. Това е родено от любов – първо, от любов към скъпоценното Му Слово, след това – от любов към онези, за които плачеш, понеже виждаш, че са в опасност.
Святият съд идва от съкрушено сърце. Той казва: „Казвам ви истината – не можете да бъдете свободни и мощно използвани от Бог.” Исус трябваше да им каже истината, че са лицемери, лъжци, блудници, деца на Сатана, и че са слепи. Любовта Му към тях беше толкова силна, въпреки че те се ядосаха толкова много. „Тогава взеха камъни, за да хвърлят по Него...” (Йоан 8:59). Но Исус, до последния Си ден, плака за тях. Той продължи да се връща при тях, умолявайки ги, стремейки се да ги спечели.
Помолих Святият Дух да ми даде ключа към разбирането на 8-ма глава от Йоан. Ето колко е просто. Фалшивият вярващ е този, който няма да се освободи от живота си, докато истинския вярващ не задържа нищо от Исус. Фалшивите вярващи вярват в Исус, че Той е Бог. Те приемат цялото Слово, но никога не го живеят. Словото не им влияе по никакъв начин.
Възможно е да вярваш в Исус и въпреки това да не Го изповядваш пред света. „Но пак мнозина от първенците повярваха в Него, но поради фарисеите не Го изповядаха, за да не бъдат отлъчени от синагогата (уволнени); защото обикнаха човешката слава повече от Божията слава.” (Йоан 12:42-43). Нека Бог ни помогне да сме честни пред Него и да ни даде желание да бъдем претърсени и укорени от Словото Му.
Светът има нужда от свидетеля на истинската духовност, истинската святост, без примес от лицемерие.