Искам да ви покажа какво се случва с една нация, когато лидерите й, както и Божите хора в страната, отхвърлят Библията като Божествения глас на Господ. Когато се премахне властта на Библията, скоро следва хаос, а на вратата застава съда.
Не знам нито една нация в света днес, която да е управлявана от святото Божие Слово. В много мюсюлмански страни хората се покоряват на властта на Корана, а словото на Мохамед е закон. Но в така наречените християнски нации не съществува такова покорство на светите писания.
Америка определено вече не позволява да бъде управлявана от Божието Слово. Пуританските ни прадеди основаха тази страна върху Библията, установявайки система, която да бъде управлявана от властта на Писанията. Днес лидерите ни отхвърлят Божието Слово като че ли то беше хомота на робството. Те не само са отхвърлили Библията, но правят и всичко възможно за да я премахнат от обществото ни. Днес е правилно да презираш Божието свято Слово.
Казвам ви, за всеки народ е фатално да отхвърли властта на Библията и да пренебрегне предупрежденията и молбите на Божите стражи. Америка може да бъде съдена за други грехове, но ако отхвърлим Божието Слово като критерий, ние със сигурност ще докараме наказание върху страната.
Някои християни възразяват, казвайки: „Америка е мисионерска страна. Ако Бог ни съди, кой ще евангелизира света?“ В един момент същото можеше да се каже и за Израел. Бог призова тази нация да бъде светлина за останалия свят. Но въпреки невероятния призив на Израел, Господ ги наказа. А сега Америка е изправена пред същото наказание.
Ако Павел казва, че целия Стар Завет е предназначен да ни послужи за пример (виж 1 Коринтяни 10:11), значи книгата на Еремия ни дава урок по темата отхвърляне на Божието Слово. Този урок започва в 4-та година на цар Йоаким в Юдея.
По онова време Бог нареди на пророк Еремия да напише всички пророчески предупреждения, които той беше казал през изминалите 23 години. През този период Еремия беше предупредил, че в Израел идваше голям ден на отчет поради злия дядо на Йоаким – известния, кръвопролитен цат Манасия.
Манасия беше превърнал храма в гнусен център на идолопоклонство. Той се захвана с магьосничество и алхимия. Злият човек презря Божието Слово, потъпка закона Му и отхвърли заповедите Му. Библията казва: „Манасия ги подмами (Израел) да вършат повече зло от народите, които ГОСПОД беше изтребил пред израилевите синове.“ (4 Царе 21:9)
Още повече, че ръцете на Манасия бяха опетнени с кръв на невинни: „Освен това Манасия проля и твърде много невинна кръв, докато напълни Ерусалим от край до край, освен греха, с който въведе Юда в грях да върши зло пред ГОСПОДА.“ (стих 16)
Резултатът беше национален хаос и наказание от ръцете на ядосания Бог. Господ заяви: „Понеже юдовият цар Манасия направи тези мерзости и извърши повече зло от всичко, което извършиха аморейците, които бяха преди него, и въведе и Юда в грях чрез идолите си, затова, така казва ГОСПОД, Израилевият Бог: Ето Аз нанасям такова зло на Ерусалим и на Юда, че на всеки, който чуе за него, ще му писнат и двете уши.“ стихове 11-12). „И ще простра върху Ерусалим мерителната връв на Самария и отвеса на Ахавовия дом. И ще изтрия Ерусалим, както се изтрива блюдо — изтрива се и се обръща наопаки.“ (стих 13)
Бог казваше: „Ще накажа народа ви толкова жестоко, че ще си помислите, че думите ви са обърнати наопаки. Дори и враговете ви няма да повярват на онова, което чуят, че съм ви причинил.“ Въпреки, че Манасия в крайна сметка се покая, Бог нямаше да прекрати наказанието. Той само щеше да го отложи за известно време.
Няма спор, че нашата нация е в подобно състояние днес. Ние сме пролели кръвта на над 30 милиона бебета чрез аборти. Как може един свят Бог да си затвори очите пред този океан от невинна кръв, разлял се на повече от 3000 мили дължина и 2000 мили ширина? Как може Той да пренебрегне жалните викове на тези убити деца?
Бог съди Манасия за далеч по-малки неща. Кръвопролитието, което страната ни е причинила чрез аборти е много повече от онова, което причини този зъл цар през целия си живот. А сега народа ни е изправен пред същите наказания, пред които беше изправен и Манасия, понеже отказва да направи нещо, за да спре убийствата на бебетата, дори и през последните 3 месеца от бременността.
Как може Америка да продължава да убива неродените си деца? Правим го понеже сме отказали да повярваме онова, което казва Божието Слово за проливането на невинна кръв. Ако наистина бяхме държава, която вярва в Библията, тази ужасна трагедия никога не можеше да се случи.
Синът на Манасия – Йосия – трепереше пред Господното Слово. Библията ни казва, че когато се възцари, той „ходи във всичките пътища на баща си Давид (пра-пра-дядо му), без да се отклони надясно или наляво“ (4 Царе 22:2).
При царуването на Йосия първосвещеника на Юдея намери светите писания в прашния ъгъл на храма. Той предаде свитъка на един книжник и го прати да го прочете на Йосия. Библията ни казва: „А когато царят чу думите на книгата на закона, раздра дрехите си.“ (стих 11)
Йосия прие сериозно Божието Слово, трепереше от страх, когато го чу прочетено на висок глас. Той разбра: „Достигнали сме крайната точка на греха, за който говори Моисей. Нас ни съдят.“ И веднага Йосия се предаде под властта на Божието Слово.
Царят прати представители до пророчицата Олда, питайки: „Какво да правим? Божият гняв е срещу нас поради греховете ни.“ Олда каза: „Наказанието, което Бог обеща да излее върху Ерусалим и Юдея все още е валидно. Но понеже си се смирил и плака пред Него, когато чу какво каза Той, ти няма да видиш злото, което Той обеща да докара върху нацията.“ (виж стихове 15-20).
Какво невероятно слово: Йосия никога нямаше да трябва да види наказание върху Юдея поради злия си баща, Манасия. Въпреки това този благочестив цар незабавно накара народа да се приспособи към Божието Слово. През следващите 41 години всеки път, когато той научаваше ново постановление от Писанията, той се покайваше и му се покоряваше. И покорството му предизвика безпрецедентно време на благословение и просперитет в Юдея.
Така например, когато Йосия прочете, че хомосексуализма е грешен, той се разправи с всички хомосексуалисти в страната. И когато откри Божията омраза към идолопоклонството, той смаза всички езически олтари и идоли. Също така когато научи, че Бог мрази хора да бъдат принасяни в жертва, той ги премахна. Йосия се съобразяваше с Божието Слово просто, защото се страхуваше от него.
През последните 19 години от царуването на Йосия, Еремия започна да предупреждава, че наказанието ще сполети Юдея: „И изпращах при вас и всичките Си слуги, пророците, като ставах рано и ги изпращах, и казвах: Върнете се сега всеки от злия си път... Но вие не приклонихте ухото си и не Ме послушахте...Ето, Аз ще докарам върху Юда и върху всичките ерусалимски жители цялото зло, което говорих против тях“ (Еремия 35:15, 17).
Бог беше произнесъл присъда за Юдея преди 27 години. Защо щеше да я изпълни сега? Той знаеше, че народа на Юдея не споделяше ревността на Йосия за Господ. Това тяхното не беше истинско покаяние от сърце. Те се покланяха на Господ с устните си, но сърцата им бяха предадени на идолопоклонство.
“Защото им говорих, но не слушаха, и ги виках, но не отговаряха.” (стих 17). „Няма ли да приемете поука и да слушате думите Ми?... но вие не Ме послушахте.“ (стихове 13-14)
Бог казваше: „Разтърси народа Ми, Еремия, разчовъркай сърцата им. Може би тогава ще видят злите си пътища и ще се покаят. Тогава може да им простя, изчистя и възстановя.“ Това е причината, поради която Бог непрестанно праща стражи да предупреди народа Си – понеже ги обича. Предупрежденията Му са просто израз на огромната Му милост.
Християните днес не са по-различни от хората, които предупреди Еремия. Както и те, ние викаме: „Моля те, пастире, стига с тежките послания. Проповядвай ни нещо меко.“ Мнозина не желаят да застанат под управлението на Божието Слово.
Виждаме това отношение в популярните църкви. Те се сближават с църкви, които са изоставили писанията като Божие Слово и твърдят, че ще оставят различията си в знак на любов и единство. Но те отхвърлят и Божието Слово в този процес. Днес основните доктрини на реформацията, за които платиха с живота си хиляди вярващи са застрашени: спасение само чрез вяра, оправдание от греховете чрез вяра. Връщайки се към спасение чрез дела това църковно обединение прегръща идеята за праведност чрез добри дела, а това е учение на Антихриста.
Тази светска църква също започва да ръкополага хомосексуалисти в служение. А това произлиза директно от дълбините на ада. Въпреки това църковните лидери продължават да пренебрегват предупрежденията на благочестивите гласове, които ги призовават да не спират да защитават Евангелието на Христос.
Когато благочестивият Йосия умря, Йоаким седна на трона. И в 40-та година от царуването му Бог каза на Еремия: „Иди ти и прочети от свитъка, който написа от устата ми, ГОСПОДНИТЕ думи в ушите на народа в ГОСПОДНИЯ дом в деня на поста.“ (Еремия 36:6)
Стих 9 ни казва „в деветия месец, се прогласи пост пред ГОСПОДА за целия народ в Ерусалим и за целия народ, който идваше от юдовите градове в Ерусалим.“
Лидерите на Ерусалим знаеха, че приближава страшната армия на халдейците. Те бяха получили рапорт от разузнаването, че този могъщ враг маршируваше към страната и имаше намерение да превземе Ерусалим и да унищожи храма.
Така че след 27 години предупрежденията на Еремия най-после се сбъдваха. Скоро всеки в Юдея започна да се изнася към Ерусалим. И всеки беше толкова запознат с нещата, които Бог беше казал, че ще им се случат, че това звучеше като изтъркана песен: „Ще бъдем съдени за идолопоклонството ни, за това, че сме отхвърлили Божието Слово и за това, че сме пролели невинна кръв. Халдейците ще превземат Ерусалим, ще унищожат храма и ще ни заведат като роби във Вавилон. Божието наказание се изпълнява – не може да се избегне.“
Година след година наказанието се отлагаше. Всъщност, колкото повече грешаха хората, толкова повече просперираха. Те се караха на Еремия, казвайки: „Ти продължаваш да ни казваш, че идват лоши времена. Но ние виждаме само просперитет.“ Чудя се колко ли подигравки е понесъл Еремия през онези години. Дали някога се усъмни в словото, което му даде Бог?
Но думите на Еремия най-накрая се сбъднаха изведнъж, по време на целия просперитет, лидерите на Ерусалим получиха лоши новини: „Халдейците идват.“
Но, Бог винаги е имал свят остатък. И аз съм сигурен, че имаше такъв в Юдея по онова време – молещи се за национално покаяние, такова, каквото държавата беше виждала по времето на Ездра и Неемия. Това предишно поколение се разтрепери, когато Ездра чете писанията (виж Ездра 7:10). И те отговориха с покаяние и се предадоха на властта на Божието Слово.
Така че сега, докато в Ерусалим постеха, Еремия изпрати книжника си, Варух да предаде онова, което щеше да се превърне в последното Божие предупреждение преди наказанието. Варух изригна с послание, което съдържаше 27 години от предупреждения: „И Варух прочете от книгата думите на Еремия в ГОСПОДНИЯ дом... в ушите на целия народ.“ (Еремия 36:10)
Три типа хора чуха Божието Слово в онзи ден. Еремия 36-а глава описва тези 3 вида като пасивни слушатели, развълнувани слушатели и слушатели с ножчета. Всяка от тези групи е представена в църквата днес и те реагират точно като хората по времето на Еремия:
Постът в Ерусалим беше фатален. Защо? Невероятно, но докато Варух гърмеше страстния призив на Еремия към покаяние, много слушатели останаха напълно пасивни. Те въобще не се трогнаха от словото, което чуха: „И нито той, нито слугите му, нито народът на земята послушаха думите на ГОСПОДА, които говори чрез пророк Еремия.“ (Еремия 37:2).
Можете ли да си представите сцената? Беше свикан национален пост – време на тържествено търсене на Бог и на почит към Него. На хората им се даваше последно предупреждение. Врагът им пристигаше към тях, за да ги пороби и да ги отведе във Вавилон. Но израилтяните просто си стояха там мигайки и не приемаха нищо. Словото, което се сърбаха да чуят от Бог влезе през едното ухо и излезе през другото.
Аз съм слисан от пасивните слушатели, които виждам в църквата днес. Тези хора са „дошли на поста“ - посещават църквата редовно, пеят в хора, издигат ръце за хваление. Но те остават напълно пасивни към словото, което им се проповядва. Пастирите им предупреждават: „Духа на антихриста вече работи в света и мами мнозина. Всеки последовател на Христос трябва да се подготви с основа в Словото.“ Но тези думи остават нечути.
Такива християни са заслепени за опасността, в която се намират. Един ден ще попаднат в битката на живота си. Адът ще избълва демоничните си орди, а врага ще се разлее като потоп. Но тези вярващи ще замръзнат в състояние на пасивност.
Думата „пасивен“ означава „да приемеш действие или слово без да откликнеш на него или да му отговориш“. Това описва ли твоето отношение към Библията? Може би си мислиш, че идващите дни на наказание ще те накарат да четеш Божието Слово. Но израилтяните също знаеха, че идва съд, а останаха пасивни. И ти ще направиш същото ако вече не си се обърнал към Божието Слово.
Аз признавам, че нашето поколение страда от претоварване на сетивата. Умовете ни са наситени с картини и новини за ужасни трагедии – самолети падат от небето, масови убийства в училища и църкви, жестокост из целия свят. И като че ли всеки ден ново научно откритие ни предупреждава, че някоя досега безобидна храна вече може да ни зарази с рак. Всичко това може да стане толкова претоварващо.
Но също така е вярно, че можем да се притъпим от комфортния ни живот. Просперитетът и удобствата може да ни накарат да изпаднем в нещо като наркотичен ступор, да ни накарат да повярваме, че добрите времена никога няма да свършат. Ние непрестанно затваряме ушите и сърцата си за Божието Слово и за предупрежденията на Неговите пророци.
Така беше в Юдея, така е и в църквата днес. Във всеки от случаите хората се бяха върнали в дома и в работата си и си мислеха: „Колко тежки могат да станат нещата? Лидерите ни ще намерят разрешение на нещата. Няма смисъл да се претоварваме с това.“
Но пасивността към Божието Слово отваря вратата за всевъзможни лъжеучения. В Юдея, хората в крайна сметка слушаха лъжепророците. Същото се случва в църквата днес. Хората тичат ту и там за да получат „слово“ от така наречени пророци и плътски евангелизатори. Но голяма част от това, което им казват тези проповедници е изцяло противно на Библията. И, за съжаление, много непознаващи Библията вярващи не могат да разпознаят измамите, понеже не познават Божието Слово.
Да си развълнуван означава да си много обезпокоен, да се чувстваш неловко, да си притеснен, объркан. Това описва реакцията на Михей, представител в двора на Йоаким. Михей беше подочул посланието на Варух на поста и се разтресе от страх. Този човек беше част от разузнаването на Юдея. И той бързо разбра, че Варух говореше неща, които никой не можеше да знае, освен ако Самия Бог не му ги беше открил.
Михей изтича до двора на царя, за да сподели онова, което беше чул с лидерите. Ще префифразирам това, което им каза той: „Господа, имам обезпокоителни новини. Току що чух пророчеството на Еремия и то съвпада с нашата информация. Така че той в крайна сметка е казвал истината през всички тези години. Халдейците са твърде силни за нас, не можем да им се противопоставим. А вече не можем да пренебрегнем това. Трябва да се вслушаме в това слово от Бог.“
Официалните представители решиха да поканят Варух на тайна среща, където той можеше да им каже останалата част от историята. „И Варух... взе свитъка в ръката си и дойде при тях.“ (Еремия 36:14). Когато Варух започна да чете на глас, „И когато чуха всичките думи, те се спогледаха с ужас“ (стих 16). Фразата за „с ужас“ тук означава „разтрепериха“. Тези хора буквално трепереха, когато чуха Божието слово.
Тази почитаема група мъже представлява святия Божи остатък. Докато цялото множество може да остане пасивно и да не се трогне от Божието Слово, онези, които са затворени с Бог треперят когато чуят страшната Му истина.
Аз вярвам, че Бог има треперещ, влиятелен остатък скрит за този час. Само преди няколко седмици получих новини за молитвени събрание, което се състои сред няколко щатски сенатори. Тези мъже и жени са чули пророческите послания за идващо наказание и са се разтреперили пред Божието слово. Сега те разпространяват това слово – тихо и благоразумно – сред онези, които имат ухо да чуят.
Благодаря на Бог за всички развълнувани слушатели – благочестиви мъже и жени, които приемат Господното слово и треперят.
Развълнуваните хора в двора на Юдея заявиха: „Непременно ще съобщим на царя всички тези думи.“ (Еремия 36:16). Те отидоха при цар Йоаким, който седеше в зимната си къща с екипа си и се грееше на огъня. Навъсено благочестивите треперещи хора казаха на царя: „При нас достигнаха обезпокоителни новини чрез пророк Еремия. Наказанието е пред вратата. Всичко е било написано в святата книга. Умоляваме те да прочетеш какво пише.“
Царят нареди на книжника си, Юдий да вземе книгата. Но когато Юдий започна да чете „И когато Юдий прочиташе три-четири колони, царят ги отрязваше с писарския нож и ги хвърляше в огъня на мангала, докато целият свитък изгоря в огъня на мангала.“ (стих 23)
Треперещите мъже бяха изумени от наглостта. Библията казва, че те „се застъпиха пред царя да не изгаря свитъка, той не ги послуша“ (стих 25). Библията добавя, че царските придворни „не се ужасиха и не раздраха дрехите си, когато чуха всички тези думи“ (стих 24).
В обществото ни днес много съдии, политици и атеистични власти носят ножчета. Те са готови да нарежат и да изгорят Божието Слово и да го заличат. Но тези хора никога няма да успеят. Когато Варух каза на Еремия какво е направил царя, пророка просто нареди на слугата си да напише друг свитък със същите пророчества „и още много подобни думи се добавиха към тях“ (стих 32).
Божието Слово се върна по-силно от всякога. Виждате ли, Еремия знаеше, че никой не може да забрани книгата на Бог. Комунистически Китай се опита, въпреки това милиони Библии в момента се печатат там. Портите се отвориха и в Албания. Само преди няколко години официалните власти там се хвалеха, че са премахнали всички Библии. Но днес църквите се роят, а Библиите се раздават свободно.
Презиращият Библията цар Йоаким представлява ново поколение, отгледано от благочестиви родители. Някъде по пътя Йоаким разви собствена идея за това какво е Бог. Нещо в сърцето му не искаше да се откаже от духа на този свят и той отхвърли чистото Божие Слово. В крайна сметка се върна към греха по време на голямо съживление.
Този вид млади вярващи може да се види навсякъде днес. Такива християни са израсли виждайки големи съживления и са седяли при благочестиви проповедници. Но духа на света ги е хванал и те са се пристрастили към даващия право на всичко начин на живот на този век. Например, мнозина в младежките си години не спряха да слушат светска музика. И сега те се присмиват на старите химни на родителите им. Истината е, че те са хванали ножчето в ръка, отрязват тези духовни песни от живота си и ги заменят с плътска музика.
Сега, като вече възрастни лидери в служението, тези християни си носят ножчетата в Божия дом. Те са изгубили всякакъв страх от Бог, презират мощните, водени от Святия Дух събрания. Оплакват се, че „старите методи“ на поклонение или проповядване не са достатъчно съвременни.
Това е довело до трагични резултати. Един мой приятел служител ми се обади наскоро, обезумял поради сина му, тийнейджър. Младият човек пиел и се въвличал във всевъзможни проблеми. Когато бащата накара сина си да седне, момчето му каза, че младежкия му пастир е казал, че да се пие е нормално, че Библията всъщност го позволява.
Този заблуден млад служител твърдял: „Ние живеем във време на свобода, без вина. Можеш да пиеш и пак да служиш на Исус.“ Не! Този млад пастир е хванал ножчето и е раздрал Божието Слово. И в процеса на работа почти унищожи сина на служителя.
Библията казва: „Не премествай старите граници, които бащите ти са определили.“ (Притчи 22:28). Но младите "Йоакими" от амвоните премахват онези положени от Библията граници на ляво и надясно. И водят стадата си доста далеч от чистото Божие Слово.
Разбира се, аз не говоря за цялото младо поколение. Има много благочестиви млади мъже и жени днес и на амвона, и в хвалението, които треперят пред Божието Слово. Искам да окуража всички тези млади хора: учете Божието Слово. Не го заменяйте с онова, което считате за правилно, или с което се чувствате добре. Вместо това оставете всичко, което е в разрез с онова, което казва Божието Слово. Тогава ще влезете под абсолютната власт на Словото. А Господ ще ви почете с цялата сила и власт на Евангелието.