Веднъж чух един проповедник да казва: „Словото не говори нищо по въпроса за това да се върнеш към греха.” Този човек не познава библията си! Тя говори много за връщането към греха, защото е доста сериозна тема с много жестоки последствия!
Като четем историята на Израел и Юдея, ние виждаме как поколение след поколение отново съгрешаваше срещу Господ. Бог каза на Осия: „Народът Ми е замесен в отстъпление от Мен...” (Осия 11:7). На иврит това означава: „Народът Ми има навика да Ми обръща гръб и да се отдръпва от Мен. Винаги са били такива!”
Еремия често викаше от сърцето си: „Върнете се, синове отстъпници, заявява ГОСПОД, защото Аз съм ви Господар...” (Еремия 3:14). „ГОСПОДИ... Защото са много нашите отстъпничества, съгрешихме против Теб” (14:7). „Престъпленията им (на Ерусалим) са много, умножиха се отстъпничествата им” (5:6).
Изразът „отстъпничество” означава „да обърнеш гръб на Бог”. По ирония на съдбата, Божия народ отстъпваше най-вече след време на големи благословения и просперитет. Често, когато Бог изливаше невероятни милости върху Израел, хората скоро Му обръщаха гръб.
„Как да ти простя това? Синовете ти Ме оставиха и се кълнат в онези, които не са богове. Наситих ги, а те прелюбодействаха... защото израилевият дом и юдовият дом постъпиха много невярно към Мен, заявява ГОСПОД” (стихове 7, 11). Тук Господ казва: „Аз ги благослових, благоволих в тях, а те Ми обърнаха гръб!”
В този пасаж Еремия описва точно кой е отстъпник. Първо, това е някой, който преди се е радвал на благословенията и благоволението на Бог. Той е ходил пред Господ с посветено, смирено сърце. Обичал е да се моли и да се рови в Божието Слово. Обещавал е: „Ще Ти служа, Господи, винаги и с цялото си сърце.” И за известно време вярно е търсил Господ. Изоставил е злите си пътища и се е наслаждавал на общението с другите светии в Божия дом.
Но след това нещо започнало да отдалечава сърцето на този вярващ от Господ. Вече не изпитвал истинска любов. Вместо това в него се прокраднал бунт. Скоро изгубил любовта и страха си към Бог. Вече не треперел в Божието присъствие. Сърцето му бавно охладняло.
Днес този отстъпник изцяло се е разбунтувал срещу тесния път и се е върнал към светските си пътища. Напълно е ослепял, оглупял, няма разбиране. Вече не търси Господ и не се обръща към Словото Му. Отишло си е цялото му желание за молитва. И вече не отива в Божия дом. Напълно се е оттеглил от Божието присъствие и се е запътил към отстъпничеството!
Библията е съвсем ясна – връщането към греха е зло, горчиво нещо с ужасни последици! „Злината ти ще те накаже и отстъпленията ти ще те изобличат. И така, познай и виж, че е зло и горчиво това, че си оставил ГОСПОДА, своя Бог, и че нямаш страх от Мен, заявява Господ, БОГ на Войнствата” (2:19).
„А Аз бях те насадил лоза отбрана, изцяло чисто семе. И ти как ми се измени в изродени пръчки на чужда лоза?” (стих 21). Господ казва: „Как можа да се отвърнеш от Мен, след като те посадих и се опитах да те установя? Но ти се обърна и си отиде!”
Вероятно знаеш историята на Йона. Внимавайте, възлюбени, защото онова, което се случи на Йона, се случва на всички, които се връщат към греха!
Ето ви Божий пророк, човек с истинска вяра, който обичаше и се страхуваше от Господ. Всъщност, Йона ходеше толкова близо до Бог, че му се даде пророческо слово за цял град-държава. Господ му каза: „Стани, иди в големия град Ниневия и прогласявай против него, защото злината му се изкачи пред Мен” (Йона 1:2).
Но вместо да отиде в Ниневия, Йона се разбунтува и избяга в Йопия – пристанищен град на около 80 км. северно от Ерусалим. Там си купи билет за търговски кораб, който отиваше в Тарсис – град в Испания, известен с големите си кораби и претопяването на благородни метали; зъл град, който олицетворяваше просперитета, успеха и властта.
Средиземноморските търговски кораби от времето на Йона плаваха между Йопия и Тарсис, като спираха на други пристанища в Гърция и Турция. Така че, Йона възнамеряваше да пътува вероятно 3-4 седмици и малко след като се качи на кораба, той слезе в трюма, зави се с одеяло и заспа.
Но Бог прати буря, която наруши спокойното морско пътешествие на отстъпника. Изведнъж, без предупреждение, ветровете станаха много силни, вълните се надигнаха още повече, моряците се разпръснаха, а кормилото стана неконтролируемо. Екипажът беше изцяло в ръцете на бурята. Бог беше разбушувал цялото море, за да се добере до един човек, който живееше в непокорство!
Капитанът и екипажа вероятно никога не бяха виждали нещо подобно. Ужасени, те започнаха да хвърлят товара в морето, за да олекотят кораба. Скоро всички моряци започнаха да викат към боговете си. Представям си ги как се свиват в брезентовите си облекла, здраво стиснали и целуващи малките си месингови иконки и изографисани богове от слонова кост. Вероятно сте виждали много хора да правят същото и днес – целуват суеверно талисманите си, когато са в беда!
Но Йона някак си спа през цялото това време, скрит в трюма. Въпреки това, сънят му не беше като на безразличен или мързелив човек, а беше сън от тъга – дълбоката дрямка на човек, който знаеше, че бяга от Бог!
Умът и тялото на Йон трябва да са били изтощени от непрестанно безпокойство и вътрешен смут от отстъпничеството. Съвестта му беше обезпокоена и той не можеше да се отърве от мисълта, че бе съсипал служението си. Йона предприе грешен ход и репутацията му беше съсипана. Изгуби всичко и вече нямаше бъдеще.
В този момент нищо между Йона и Господ не беше наред. Той беше в пълно непокорство и бягаше. Страхуваше се от наказанието, което знаеше, че ще го сполети. Вероятно прекара първата седмица на кораба, мислейки си: „Как можах да направя това? Взех неправилно решение. Обърнах гръб на Господ!”
Дори отстъпника да е в състояние да спи нощем, сънят му е като на осъден човек. Той си спомня Божието докосване, прегръдката на любящите Му ръце. Спомня си как е бил в Божия дом с всичките светии, горейки за Господ, усещайки Божията ръка в живота си. А сега отстъпника може само да се обърне и да си тръгне, защото е обърнал гръб на любещия го Бог!
Отстъпнико, ако бягаш от Божия призив и живееш в непокорство, ще имаш само дълбокия сън на скръбта. Ще се чувстваш като осъден човек, изтощен от вина и безпокойство. И може да бъдеш сигурен, че твоята буря ще те настигне, защото Бог те обича! Качил си се на кораба, на който пътуваше Йона, и както този върнал се към греха пророк и ти ще бъдеш блъскан от битката на живот и смърт за душата ти!
Нека те попитам: мислиш ли, че Бог ще стои безучастно и ще остави дявола да те отмъкне? Мислиш ли, че Той просто ще си тръгне и ще те остави да прокълнеш душата си? Никога! Ти веднъж Му каза, че ще Му служиш цял живот и Той се хвана за думата ти. Исус поръси кръвта Си върху теб и сега казва: „Това е Моята кръв, пролята за теб. Ти си мой и Аз няма да те оставя да си отидеш. Ще предприема всяко драстично действие, за да те задържа. Мога да те поставя в корема на кит, но няма да ти позволя да се устремиш към ада!”
Има три ужасни последствия от отстъпничеството. Нека ги споделя с вас:
Когато се върнеш към греха, ти ставаш един от най-опасните хора на земята – ходеща бомба със закъснител!
Отстъпникът Йона беше белязан човек. Той знаеше, че Бог няма да му позволи да се измъкне с непокорството си, и когато се качи на кораба за Йопия, той се превърна в най-опасния човек в Средиземно море. Защо? Защото Бог го преследваше!
Когато Бог има спор с отстъпник и бурята най-накрая го застигне, тя удря всички около него – семейството, децата, колегите, приятелите, дори и непознатите. Бурята, която трябваше да удари Йона, постави в опасност всеки на онзи кораб, заедно с няколко дузини други кораби, които се намираха в тази част на морето. Стотици, вероятно хиляди човешки живота бяха изложени на голяма опасност.
Слушал съм в продължение на години наркомани и алкохолици да говорят: „Пристрастеността ми е мой грях, само мой проблем. Не вредя на никого, освен на себе си.” Не! Библията доказва, че не е само твой проблем, а на всеки, който живее, ходи с теб и те познава. Бог те преследва, което те прави опасен!
Една жена ми писа: „Баща ми е проповедник и отстъпи от Господ. Той напусна църквата си и остави служението. След това се разведе с майка ми и се ожени за невярваща жена. Завлече всичките ми братя и сестри със себе си, като ги накара да се обърнат от Бог. Сега се опитва да накара и мен да отстъпя. Нарича ме лицемер, казва, че трябва да се придържам към семейството. Но, слава на Бог, не е успял да ме докосне. Бог ме пази!”
Мисля си за един съпруг и баща, който беше избавен от ужасна наркомания. Той бе чудно спасен и се върна при жената и децата си. Бог благослови този човек с добра работа, и когато вечер се връщаше вкъщи, трите му деца сядаха на коленете му – щастливи и развълнувани, благодарни на Исус, че татко си е вкъщи. Домът им беше пълен с Божието благоволение.
Но след това се прояви неговия нрав. Мъжът започна отново да смърка кокаин. Скоро жена му забеляза в лицето му нещо, което не беше виждала повече от година. Очите му отново бяха червени. Тя прошепна молитва: „О, Господи, не позволявай това!”
Но знаеше, че отново се е закачил. Той се връщаше от работа на обяд, пиеше студена вода и кафе, за да се свести. Съпругата разбра, че мъжът й вече не ходи на работа, защото е уволнен. Той отново се върна на улицата.
Този отстъпник стана опасен за семейството си. Парите им свършиха и всички Божии благословения изчезнаха. Той се опитваше да убеди хората: „Това е мой грях, мой проблем. Аз унищожавам само себе си.” Не, той унищожаваше цялото си семейство! Трите му деца станаха гневни, ядосаха се на Бог, татко, мама, на целия свят. И сега внуците – святото наследство, което този човек можеше да има, вероятно никога няма да се родят.
Само преди няколко седмици беше разкрито, че един от най-големите брокери на Уол Стрийт - човек, който разполагаше с милиони долари е пристрастен към хероин. Той смъркал точно преди да се захване с бизнес делата си. Дори жена му и друг брокер се пристрастили покрай него. Този човек изгуби работата, дома си, всичко. Той и жена му в момента живеят в един приют за бездомни в Ню Йорк.
Възлюбени, никой не умира и не живее само за себе си! Когато Давид съгреши с това, че преброи израилтяните, той също стана опасен. Наказанието, което Бог му изпрати, падна и върху Израел. Говорите за смъртоносна буря? Повече от 70 000 души изгубиха живота си! Давид трябваше да извика: „Ето, аз съгреших и аз постъпих криво! А тези овце какво са сторили? Моля те, нека ръката Ти бъде срещу мен и срещу моя бащин дом!” (2 Царе 24:17)
По същият начин много върнали се към греха си християни изпращат колегите си в ада. В един момент тези вярващи са били свидетелство в работата си. Те са държали Библията на бюрото си и винаги са били готови да говорят за Исус. Колегите им са знаели, че в тях има нещо наистина различно.
Но сега тези невярващи колеги разбират, че е настъпила промяна. Те знаят, че колегата им християнин се е върнал към греха! Те не могат да обяснят какво се е случило в духовен смисъл, но знаят, че нещо вече е различно. Техният доскоро ревностен колега християнин е станал като тях, а е бил последната им надежда! Може да са му се присмивали в един момент, но тайно са си мислели: „Той поне е някой, при когото мога да отида ако имам проблем. Може дори да ми докаже, че има Бог.”
Този върнал се към греховете си християнин ги е лишил от надеждата им, отнемайки последната искрица вяра, която са имали. Сега тези езичници са убедени, че е невъзможно да служиш на Бог. Отстъпникът е станал опасен за душите им!
Когато капитана на кораба намери Йона заспал в трюма, той го събуди и изобличи на висок глас: „...Какво спиш? Стани, призови Бога си...” (Йона 1:6). Той извика на Йона: „Защо спиш, проповеднико? Падни по лице и се моли!”
Представете си Божий пророк, смъмрен от моряк езичник! Всички останали бяха будни и призоваваха боговете си, а пророка спеше. Йона беше изгубил свидетелството си!
Мога да си представя какво си мислеше пророка, когато се събуди. Той почувства люлеенето на кораба, чу как мъжете плачат от страх, видя как трюма се пълни с вода. Трябва да си е мислил: „Олеле, това е краят! Бог ме намери. Аз съм причината за тази ужасна буря!”
Така че, той се качи на палубата, за да си признае. Той каза: „Хора, всичко това е заради мен. Аз съм отстъпник, който бяга от Бог!” „...защото зная, че заради мен ви постигна тази голяма буря” (стих 12). След това всички моряци извикаха: „Защо ни навличаш тази беда? Защо си толкова уплашен от твоя Бог, че трябва да бягаш от Него? На какъв Бог служиш, Йона?” (виж стих 10)
Апостол Павел също преживя буря в морето. Но не, защото бягаше от Бог. Напротив, Павел беше в мир с Бог. Той бе в състояние да запази спокойствие, когато кораба започна да се разпада и да успокои невярващия екипаж: „Не се притеснявайте, господа, никой няма да умре. Бог ми го каза снощи. Той ми каза, че всички ще се спасим!”
Ако си се върнал към греха си, вероятно си спомняш време, в което си могъл да запазиш спокойствие в кризата. Както и Павел, така и ти си могъл да кажеш на света: „Бог може!” Но сега всичко, което хората виждат у теб е страх и изтощение. Ти си слаб като Йона, не можеш да се бориш с врага. Не можеш да заповядаш на бурята. Не даваш истинска надежда в ситуацията. Загубил си достойнството, което идва от близкото ходене с Исус. Светската похот е пресушила цялата ти духовна сила!
Но най-лошото е, че отстъпничеството ти представя на света непривлекателна картина за спасението. Направил си нещата да изглеждат така, все едно е по-изгодно да си грешник, отколкото християнин. Колегите ти вече ти казват: „Защо си толкова раздразнителен напоследък? Къде е радостта, която имаше преди? Защо спря да ме караш да ходя на църква с теб? Оставил си Бог ли?”
Не трябва да има нито една сфера в живота ни, в която да показваме, че е по-привлекателно да служиш на дявола, отколкото на Господ. Във всяка област трябва да притежаваме нежността, добротата и благодатта на Бог. Животът ни трябва да е свидетелство, което казва: „Служи на Исус. Той прави път там, където няма път. Ще те изведе от всяка буря!”
Но отстъпника е изгубил това свидетелство. Той може да ти каже какво е да служиш на Исус, но това не е свидетелство, защото в него няма сила. Това е укора на невярващите! Когато бурята те удари с пълна сила и отидеш на работа разплакан, те ти казват: „Що за християнин си ти? Защо не паднеш на колене и не призовеш твоя Бог? Аз не мога да ти помогна. Той може!” Те ще свидетелстват на теб!
Ако бягаш от Бог, ще бъдеш погълнат като Йона – в стомаха на огромно изпитание! То може да бъде твоето здраве, финанси, семейство. Това ще се случи, не защото Бог иска да те унищожи, а защото Му принадлежиш. Приеми това, отстъпнико. Никой мъж или жена, които бягат от Бог, не могат да избегнат бурята и никоя човешка сила не може да ги спаси от нея!
„И (Йона) им каза: Вземете ме и ме хвърлете в морето и морето ще утихне за вас; защото зная, че заради мен ви постигна тази голяма буря. А мъжете гребяха силно, за да върнат кораба към сушата, но не можеха, защото морето ставаше все по-бурно против тях” (Йона 1:12-13).
Тези невярващи моряци се опитаха да спасят Йона. Те бяха опитни мореплаватели и познаваха морското дъно. Когато си представиха как Йона ще бъде изяден от акулите, те не искаха да го изхвърлят през борда. Но, възлюбени, когато Бог преследва отстъпника, никой не може да попречи на Божествения Му план!
Ако бягаш от Господ, отбележи си това: наближава кризата ти и тя ще бъде бурята на живота ти. Роднините и приятелите ти може да се опитат да те предпазят, но дори и най-добрите им намерения няма да успеят. Бог вече е решил – Той има цел, пращайки ти буря. И знае, че ако бъдеш избавен от нея преди да те дисциплинира, никога няма да бъдеш спасен!
„...Йона беше в корема на рибата три дни и три нощи” (1:17). След бурята следва най-черния, най-критичен момент в живота ти. Той се нарича ямата на безнадеждността. Изпитанието на Йона го отведе в най-дълбоките процепи на земята, където нямаше никаква светлина. Той каза: „Слязох до дъното на планините...” (2:6).
В какво ужасно положение изпадна Йона – пълна тъмнина, омотан във водорасли, непрекъснато заливан с вода. А и налягането трябва да е било ужасно. Дори подводниците трябва да бъдат херметизирани преди да се спуснат в дълбините. Тъпанчетата на Йона трябва да са изпитвали постоянна болка.
Отстъпнико, можеш ли да си представиш да попаднеш в такава мрачна, воняща бъркотия? Внимавай добре, защото си се запътил натам! Върху теб идва нощ от ужасна тъмнина, време на абсолютно отчаяние и безнадеждност.
Йона имаше две възможности в тъмната яма на отчаянието си. Същите, които са на разположение на всеки отстъпник, който потъва в стомаха на тъмната криза:
1. Може да се предадеш на отчаяние и безнадеждност, убеден, че Бог те мрази заради непокорството ти и да кажеш: „Толкова ниско съм паднал, че никога няма да мога да се върна при Бог. За мен няма надежда!” Отчаянието ще управлява живота ти, непрестанно потапяйки те в ямата на депресията.
Йона лесно можеше да се предаде на духа на отчаянието. Ако го беше направил, щеше да умре в корема на кита, името му никога вече нямаше да се чуе. Може да възразиш: „Но Бог имаше мисия с Йона. Никога нямаше да го остави да умре там долу.” Не! Бог можеше да намери някой друг за мисията на Йона. Ние разполагаме със свободна воля, за да избираме и Йона трябваше да направи избор относно поведението си.
Възлюбени отстъпнико, ти също може да се предадеш в бурята си! Когато всичко е срещу теб, когато слезеш в най-дълбоката яма на мъката, чувстваш се погълнат от отчаяние, ще си мислиш, че Бог те е изоставил. Ще бъдеш изкушен да кажеш: „Няма смисъл. На Бог не Му пука. Не е възможно да ме обича, след като позволява на всички тези проблеми да ме мачкат.”
Когато стигнеш до тази точка на отчаяние, трябва да направиш избор. Това води до втория вариант:
2. Може да призовеш Бог за милост и да се върнеш при Господ, без значение колко далеч от Него си избягал!
Слава на Бог, Йона взе правилното решение: „И Йона се помоли на ГОСПОДА, своя Бог, от корема на рибата. И каза: В скръбта си извиках към ГОСПОДА и Той ми отговори; от утробата на Шеол извиках и Ти чу гласа ми” (стихове 1-2).
Целият смисъл на бурята ти е да те накара да направиш това, което направи Йона – да се обърнеш към Бог! Той те натиска да се върнеш към първата си любов, да се върнеш в дома Му, да Го призовеш, да Му вярваш, да измолиш изхода от проблемите си. Трябва да избереш това!
Тази истинска история има за цел да те предупреди и да те окуражи. Както и ти, така и Йона си мислеше, че Бог е приключил с него. Той извика: „...Отхвърлен съм отпред очите Ти! Но отново ще погледна към светия Ти храм. Водите обгърнаха душата ми, бездната ме обкръжи, водорасли се обвиха около главата ми. Слязох до дъното на планините, резетата на земята се затвориха зад мен навеки...” (стихове 4-6).
Но накрая Йона взе правилното решение, молейки се: „Когато душата ми чезнеше в мен, си спомних за ГОСПОДА и молитвата ми дойде при Теб в светия Ти храм... Но аз ще ти принеса жертва с глас на хваление; ще отдам това, което съм обрекъл. Спасението е при ГОСПОДА” (стихове 7-9).
Имам един приятел служител, когото срещнах за пръв път преди години. Обичах много този човек. Той беше един от най-милите, нежни хора, които съм срещал някога – обикновен, вярващ човек, който имаше бреме за изгубените души. Всеки знаеше, че е призован да върши велики дела за Бог.
Тогава започнаха проблеми в брака му. Всеки път, когато го видех, той изглеждаше малко по-хладен от преди, малко по-отчаян. Един ден ми се обади наш общ приятел, който ми каза, че този пастор е напуснал служението си. Оставил семейството си и избягал с една отстъпила от Господ наркоманка.
Скоро бурята удари живота му с пълна сила. Първо настъпи финансова криза. След това той откри, че любовницата му не може да го задоволи. Още повече, че го беше пристрастила към марихуаната. Сега той беше в дълбока депресия, мизерен и отчаян.
Никога няма да забравя изражението на лицата на тази двойка, когато се срещнах с тях. Никой от тях не вдигна очи, за да ме погледне. Той вече продаваше дрога, а тя знаеше, че е разбила пасторско семейство. И двамата бяха в корема на кита, напълно обезверени.
Казах на този мъж: „Все още те обичам, приятелю. Знам, че знаеш, че ще бъда до теб. Най-важното е, че Господ те обича. Моля те, нека те хвана за ръка и те заведа обратно при Спасителя. Господ ще възстанови всичко, което гъсеницата е изяла.”
Но приятелят ми беше толкова унил и обезкуражен, че каза: „Не, брат Дейвид, стигнал съм твърде далеч. Съгреших толкова много и съзнателно срещу Исус. Няма начин Той да ми прости това, което направих. Потънал съм твърде дълбоко!”
Седях с тях в продължение на два часа с отворена Библия, опитвайки се да ги убедя да се върнат. Но нищо от онова, което казах не утеши бившия служител. Не можех да го извлека от отчаянието му.
Както и Йона, този човек имаше две възможности. Въпреки чувството, че Бог се е отказал от него, той трябваше само да извика от корема на своя ад: „О, Господи, съгреших срещу Теб. Спаси ме!” И Господ веднага щеше да се пресегне и да го спаси.
Но всеки път, когато след това се протягах към този човек, аз виждах, че той е слязъл още по-дълбоко в ямата. В крайна сметка загубих връзка с него. Последното, което чух бе, че е още по-зле, все още затънал в дълбините на отчаянието.
Какво ще кажеш ти, който четеш това послание? Отстъпил ли си и отказваш ли да се върнеш при Исус? Може да кажеш: „Брат Дейв, не знаеш какво съм направил и колко много съм затънал.” Нека ти кажа, приятелю: ако си позволиш да се валяш в страха, вината и осъждението си, ще се разбиеш в тях и сърцето ти ще се закорави!
Имаш и друг избор. Можеш да кажеш: „Не! Прочетох едно послание на надежда, на сила и мощ в Исус. Мога да се върна у дома при моя Господ. Мога да се върна при Него!”
Аз вярвам, че веднага след като Йона започна да се моли в корема на кита, Бог започна да пресушава едно хубаво място в кухата риба и каза: „Сега, Йона, седни тук и Ми се поклони.” Йона трябва да е имал съживително събрание с Бог в онова тъмно място. Междувременно, Бог заведе кита през Средиземно море до брега и го накара да повърне Йона. Навън излезе Божий човек – свободен, помазан и в разписанието на Божия план!
Бог възстанови всичко на Йона. Той иска да възстанови и всичко, което дявола ти е отнел. Иска да ти го върне с добра мярка. Затова е оставил следното славно обещание на всичките Си върнали се към греха си деца:
„Наистина, както жена изневерява на другаря си, така и вие изневерихте на Мен, доме израилев, заявява ГОСПОД... изкривиха пътя си, забравиха ГОСПОДА, своя Бог. Върнете се, синове отстъпници, и Аз ще изцеля отстъпничествата ви! Ето ни, идваме при Теб, защото Ти си ГОСПОД, нашият Бог” (Еремия 3:20-22).
Всичко, което трябва да направиш е просто да се върнеш. Божия работа е да изцери склонността ти да се връщаш към греха си: „...Аз ще изцеля отстъпничествата ви...” (стих 22). Върни се към милостивия ти, любящ Спасител. Той обещава да те доведе обратно при Себе Си!