Когато светът изглежда се клати, ще се издигнат хора, които знаят как да поддържат силата си. Това са хора, които се приближават до Господ по време на криза.
Според Библията за тях няма да има значение дали луната или звездите падат от небето или планините се клатят и сриват в морето. Те пак ще вярват, че Господ ще ги спаси и вярата им няма да се поклати от нищо, което предстои.
В Псалм 31 Давид запознава Божия народ с една фраза: „покрова на присъствието Си”. Давид пише:
„Колко голяма е добрината Ти, която си запазил за онези, които Ти се боят, която оказваш на онези, които се уповават на Теб пред човешките синове! Ще ги скриеш под покрова на присъствието Си от човешките кроежи; ще ги пазиш тайно в шатър от препирането на езици” (Псалм 31:19-20).
Тук Давид казва нещо много дълбоко на Христовото тяло.
Той ни казва: „Всяка истинска сила идва тогава, когато се приближаваме към Господ. Всъщност, нивото на силата е право пропорционално на нашата близост до Него.”
Просто казано – колкото по-близо сме до Исус, толкова по-силни ще бъдем. Всъщност, цялата сила, от която някога ще се нуждаем, ще дойде от тайния ни молитвен живот.
Библията казва, че ако се приближим до Христос и Той ще се приближи до нас. А приближавайки се до Него, на нас ще ни бъде дадена ежедневната доза сила. Това е „покрова на присъствието Му”, за който говори Давид в Псалм 31.
Вижте, дявола ужасно много се страхува от Господното присъствие в живота ни. Той трепери при самата мисъл за близостта на вярващия с Исус. И когато демоничните орди те видят, че се молиш и се приближаваш до присъствието на небесния ти Отец, целия ад си прави извод:
„Господ е с този вярващ. Той е придобил Божественото присъствие. Какво можем да направим срещу него сега?”
Трябва да си напълно сляп, за да не виждаш наказанието, което идва върху Америка и целия свят.
Поради тази причина, Сатана ще направи всичко по силите си да те ограби от Господното присъствие и затова прави толкова много опити да удави душата ти в притеснения за бъдещето.
Просто казано, врагът на душата ти иска да пресуши цялата ти сила. Така че, той ще използва всичко, което може, дори „добрите” неща, за да ти попречи да прекарваш време насаме с Исус. Той знае, че то ти позволява да издържиш страха и безпокойството дори и в тези объркани времена.
Целият свят знае, че сме изправени пред много трудни времена, каквито не е имало в историята досега.
Докато пиша това, светът най-сетне си признава, че ще преживеем невероятни проблеми. Като вярващи, всеки един от нас е изправен пред важния въпрос: „Колко близо съм до Исус в този момент?”
Аз вярвам, че когато нещата са неустановени, най-силното свидетелство е напълно спокойният християнин. Докато останалата част от обществото е изпаднало в паника – припадат, а понякога дори умират от страх – молещият се вярващ ще става все по-силен. Това ще бъде така, понеже този благочестив слуга получава повече и повече кураж от Святия Дух. Библията говори за това, което не може да се поклати!
Ако искаш да си в състояние да останеш непоклатим в бурята, съвета на Библията е прост: ежедневно трябва да разполагаш с Божието присъствие.
Колко ценно време прекарваш насаме с Исус? Приближаваш ли с всеки изминал ден все повече до Него? Молиш ли се непрестанно, което означава тихо да Го призоваваш през деня и вечерта? Той обещава да чуе вика ти, дори, когато си слаб.
Може да ми кажеш: „Мисля, че съм добре подготвен за всяка буря. Все пак съм верен свидетел за Господ. Не се срамувам от Евангелието. А и живея чист нравствен живот. Давам десятък, чета Библията и редовно ходя на църква.”
Възможно е да вярваш, но въпреки това да стоиш далеч от Господ. Истината е, че ако не прекарваш време с Него, ако не черпиш от силите Му, сърцето ти ще прималее. Думите ти ще имат много малко сила или пък няма да имат сила въобще и няма да дават резултат; свидетелството ти ще е безжизнено. Защо? Понеже ще си се отклонил от източника на силата.
Не прави грешката да измерваш ходенето си с Христос с добрите си дела или служението си, вместо с присъствието Му в живота ти.
Просто не можеш да угодиш на Господ повече, да бъдеш по-удовлетворен или по в центъра на волята Му, освен чрез простия акт да се приближиш до Него в молитва.
Знаем това от живота на апостол Павел. Той преживя много трудни, опасни времена. Този свят човек знаеше какво означава да изгубиш всичко, да бъдеш гладен, жаден, да преживееш лишения, да мизерстваш, да лежиш окован в тъмната, влажна затворническа килия – сам и изоставен, дори и от някои от най-близките си приятели.
Павел не отслабна. Всъщност, апостола ставаше по-силен чрез всяко изпитание. Как е възможно това? Случи се, защото Павел знаеше тайната как да получи и да поддържа истинска сила.
Той свидетелства: „При първата ми защита никой не взе моята страна, а всички ме изоставиха; дано не им се счете за грях. Но Господ беше с мен и ме укрепи... И Господ ще ме избави от всяко зло дело и ще ме спаси и въведе в Небесното Си царство, на когото да бъде слава за вечни векове. Амин” (2 Тимотей 4:16-18).
Когато Павел използва думата „но” в този пасаж, това означава „въпреки всичко”. Той ни казва: „Господ беше с мен и ме укрепи въпреки всичките трудни времена, които преживях.”
Павел знаеше, че ако се приближи до Господ, Христос ще му окаже честта да застане до него.
Апостолът заяви: „Накъдето и да се обърнех, виждах проблеми и бедствия. Но когато другите ме предадоха, когато бях сам и всичко, което виждах бяха трудности, Господ дойде и изля силата си в мен. Той ме освободи от страховете ми. Увери ме, че ще ме пази от всяка злина и ще продължи да го прави докато отида на небето.”
Павел се вълнуваше да гледа как духовните му деца приемат идеята за „но”- то в живота си. Година след година той виждаше как Господ ги укрепва и те бяха в състояние да устоят дори и в още по-лоши времена.
Възлюбени, не можете да придобиете този вид сигурност и сила никъде другаде, освен в присъствието на Самия Господ. Ние знаем, че Павел беше в непрестанно общение с Христос чрез молитва, и че заради това лошите новини и съдебните процеси не можеха да го поклатят. Всеки път, когато се изправяше пред ужасно изпитание, той прибягваше до молитвата, отиваше при Исус да разтовари сърцето си.
Авторът на Евреи хвали свидетелството на онези вярващи, които са били укрепени чрез вярна молитва: „Издържахте голяма борба от страдания... бяхте публично опозорявани с хули и оскърбления... и посрещахте с радост разграбването на имота си” (Евреи 10:32-34).
Помислете за това: хората, за които става дума тук, изгубиха домовете си, средствата си за препитание, всичко. Въпреки това можеха да свидетелстват заедно с пастора си, Павел: „Въпреки трудните времена, въпреки всяко изпитание, което ни се изпречи на пътя, Господ беше с нас. Той идваше ежедневно, за да ни даде цялата сила, от която се нуждаехме, за да победим.”
Скъпи светии, нека ви попитам: имате ли „въпреки всичко” в живота си?
Дошли ли сте до точката, при която може да кажете: „Въпреки всичко знам, че Исус ще ме опази в трудните времена и ще ми даде всичко, от което се нуждая, защото Той е моят източник на сила.”
Павел научи тайната на силата, когато се обърна към Христос. След като беше ослепен на пътя към Дамаск, той прекара три дни в пост и молитва, решен да изпита истинското присъствие на Господ, Който му се беше открил.
Точно тогава Господ нареди на един вярващ – Анания: „Отиди и послужи на Павел.” „Защото, ето, той се моли” (Деяния 9:11). След това Библията казва за Павел: „Но Савел ставаше все по-силен” (9:22).
Виждаме тази истина описана и в притчата на Исус за човека, който в полунощ поиска хляб от приятеля си.
Човекът нямаше хляб, но знаеше, че приятеля му има всичкия хляб, от който се нуждае. Така че, той продължи да хлопа по вратата, докато приятеля му не се събуди, не отвори вратата и не му даде хляб.
Възлюбени, приятеля с хляба е Исус. Той е по-близък от брат и ще ни даде всичко, от което се нуждаем. Това включва не само храна, дрехи и подслон (виж Матей 6), но и кураж, сила и мир.
Библията е толкова ясна: има определена, специална подготовка, която всички ние трябва да проведем сега, и която трябва да започне да изгражда вярата и духовната ни сила. Единственият начин да направим това е, като се доближим до Исус в молитва. Просто по никой друг начин няма да получим силата, от която се нуждаем.
Давид ни казва: „Онези, които се уповават на Теб, пред човешките синове! Ще ги скриеш под покрова на присъствието Си” (Псалм 31:19:20). Време е да се затворим с Христос и всеки ден да изливаме сърцата си пред Него.
Когато ни връхлети яростта на бурята, всеки от нас ще се нуждае от собствена сила.
Когато сме в бурята, никой от нас няма да е в състояние да се справи чрез силата на когото и да било. Няма да можем да се приближим до партньора си, до пастора си, до приятеля си или дори и до някой истински Божий пророк.
Виждаме тази истина описана в притчата на Исус за неразумните девици. Когато се опитаха да вземат назаем масло от мъдрите девици, те им казаха: „Отидете и си купете. Нямаме достатъчно за нас и за вас.”
Разбирате ли какво казва Исус в тази притча? Той предупреждава всичките Си деца: „Никой няма достатъчно вяра, за да те носи на гърба си. Трябва ти собствена вяра и доверие в Мен.”
Скъпи светии, толкова е просто: имате нужда от собствена сила. Но не можете да я получите само от слушане на проповеди или записи с поучения. Не можете да я получите и ако сте част от общото хваление или чрез вършенето на добри дела. Можете да приемете сила, само ако сте насаме с Господ в Неговото присъствие.
Сега говоря на всеки християнин: дошло е времето както никога досега да се приближиш до Христос.
Нуждаеш се от присъствието Му както никога досега.
Псалмистът казва за онези, които се явяват пред Господ в Сион: „Те отиват от сила в сила” (Псалм 84:7).
Ще приключа с тези силни думи от Исая:
„Не знаеш ли? Не си ли чул? ГОСПОД е вечният Бог, Създателят на земните краища. Той не се уморява и не отслабва, разумът Му е неизследим.
Той дава на уморените сила и умножава мощта на немощните.
И юношите ще се уморят и ще отслабнат, и младите мъже съвсем ще паднат, но онези, които чакат ГОСПОДА, ще подновят силата си, ще се издигат като орли. Ще тичат и няма да отслабнат, ще ходят и няма да се уморят” (Исая 40:28-31).