Познавам един млад човек, който живее в постоянен ужас и страх. Той започна да се чувства така в деня, в който се отдалечи от Господ.
Младият човек беше славно спасен и изпълнен с Божия Дух. Той е свидетелствал за силата на Божията благодат в живота си и беше ефективен свидетел за Евангелието. Съветвал е много хора в църквата си, служейки им с Христовата любов. Тогава, един ден, тъжен той каза: „Стига. Не искам да живея повече така.“
Той каза на всички, че му е писнало от християните. Беше ядосан и на Бог за това, че не му отговаряше на молитвите. Каза на пастира си: „Всичките ти проповеди ме карат да се чувствам виновен. Искам да се наслаждавам на живота. Знаеш – да си пийна малко, да прекарам малко приятно време, да ходя на партита от време на време. Няма да се проваля. Просто искам малко радост.“
Моля забележете, че този млад мъж не беше духовно заслепен езичник. Той беше добре екипиран с Библията и евангелската истина. Беше позволявал на Святия Дух да работи и да го осъжда. Беше изпитвал и радост от това да служи на Господ.
Но днес той е пълна противоположност на християните. Той падна дълбоко в греха. В сърцето си носи болезнена тъга, която се опитва да потуши с алкохол. Купонясва за да намери радост, но от това се чувства празен. Прави секс с различни жени, но след това се чувства по-самотен и отчаян от всякога.
Този някога силен вярващ е поел по спиралата на долу и си го знае. Бавно се превръща в алкохолик. Плаче когато си мисли за онова, в което се е превърнал живота му. Ужасно го е страх и от това, че Бог се е отказал от него. Убеден е, че е преминал чертата и вече никога не може да се върне назад. Последният път, когато говорих с него, той каза: „С греха си унищожих толкова много благословения. Вече не мога да спра да мисля за това, че с греха си съм унищожил всякаква надежда.“ Той счита, че е отишъл твърде далеч, че е твърде закачен за греха, за да може някога да се върне към Бог.
Веднъж ми написа писмо като казваше, че е преследван от всички проповеди, които е чувал. Открил себе си в предупреждението на Павел: „Да не би проповядвайки на другите, аз самият да стана неодобрен.“ (1 Коринтяни 9:27)
Накрая, когато беше напълно отчаян, той реши да отиде на църква за последен път, за да потърси надежда. Но проповедта, която той чу в онзи ден го разтърси до основи. Тя беше от Евреи 6:4-6: „Защото за тези, които веднъж са били осветлени и са опитали от небесния дар, и са станали съпричастни на Светия Дух, и са опитали доброто Божие слово и силите на бъдещия век, а са отпаднали, е невъзможно да се обновят за покаяние, като отново разпъват за себе си Божия Син и Го опозоряват.“
В умът на младия мъж това определение се отнасяше точно за него. Той беше озарен от Божието Слово. Беше опитал небесния дар на опрощението. Беше изпитал докосването на Святия Дух. Но сега си мислеше: „Аз опозорявам Исус. Разпъвам Го на кръст всеки ден чрез грешния ми живот.“ Тези думи продължавали да звучат в съзнанието му: „Невъзможно е толкова паднали хора да бъдат възстановени.“
Тази проповед загасила и последната искрица надежда. Той излязъл от църквата и се почувствал осъден на вечно проклятие. Не можел да спори с Библията. Бил убеден, че е определен да изживее живота си в мизерия и безпомощност.
Днес хиляди някога верни вярващи са изпаднали в положението на този млад мъж. В един момент те са се отдалечили от Бог, съгрешили са ужасно и са изгубили благоволението Му. Днес те живеят точно обратното на светлината, която са приели преди. И са убедени, че за тях вече няма никаква надежда да бъдат спасени.
Това описва ли теб или някого, когото познаваш? Ако е така, искам да ти дам същото послание, което написах в отговор на младия човек:
Като основател на служението Teen Challenge, аз съм виждал десетки хиляди хора да идват при Исус за спасение. Много от тези души бяха считани за абсолютно безнадеждни. Сред тях бяха наркомани и алкохолици, пласьори на наркотици и крадци, хомосексуалисти и проститутки, атеисти и поклонници на дявола, закоравели престъпници и членове на банди. Гледах с благоговение как тези хора бяха чудесно преобразявани от силата на Христос. Те получиха изцерение, абсолютна свобода от робството си. Станаха силни в Божието Слово и благодат.
Но понякога Сатана изкушава някои от тези новоповярвали да се върнат към стария си начин на живот. Когато паднат той им крещи в ушите: „Твърде вързан си за греха за да бъдеш освободен някога. Проклет си, не можеш да бъдеш свободен. Никога вече не можеш да се върнеш при Исус.“
Мисля си за една млада двойка, която дойде в служението ни от улицата преди години – Джеймс и Мери Томас. Те бяха бездомници, които крадяха за да си плащат хероина. Когато влязоха през вратата, те изглеждаха като мъртви, бяха невероятно дрогирани. Джеймс беше изпаднал в умствено помрачение, беше толкова оглупял от наркотиците, че едва можеше да си каже името. Мери беше алкохоличка, жалка гледка от кожа и кости.
Но Бог извърши чудесна работа в това семейство. И двамата бяха чудесно спасени. След това Господ ги възстанови физически, върна им цвета на лицето и ги възстанови телесно. Той възстанови и умствените им способности. Особено Джеймс имаше уникален ум. За кратко време научи гръцки и иврит. Изпратихме ги на библейско училище, където Джеймс изуми учителите си. Учителят му по иврит му каза: „Не мога да те науча нищо повече. Вече знаеш повече от мен.“
След като завършиха училище, Джеймс и Мери отидоха в Калифорния, където започнаха служение в затворите. Работиха заедно около 12 години, служейки на стотици затворници. Джеймс проповядваше и преподаваше Библията, докато Мери съветваше и помагаше на жени с проблеми. Според нас тази красива двойка беше трофей на Божията благодат. Те стояха като ярък пример за силата на Исус да преобразява и най-безнадеждния живот.
Въпреки това след като няколко години беше благословена от Бог, Мери се обезкуражи. Сатана успя да я върне към алкохола. Последвалите дни бяха ад за семейство Томас. Докато Джеймс служеше в затворите, Мери ходеше по барове. Понякога прекарваше там по цяла нощ. Джеймс трябваше да ходи да я търси и често я намираше лежаща в канавка, припаднала. Когато изтрезнееше, тя му казваше: „Не знам какво се случи. Върнах се пак към алкохола. Просто не мога да преборя този навик.“
Една нощ Мери изчезна, а Джеймс не можа да я намери. Минаха няколко седмици. Той беше толкова объркан, че го поканихме да дойде в офисите на служението ни в Тексас. Никога не бях виждал толкова наранен човек. Но той ми каза: „Няма да се откажа от нея. Знам какво е направил Бог за нас.“
След три дни Мери се обади от болницата. Полицията я беше намерила полумъртва на улицата. Тя проституирала и била жестоко пребита. Джеймс отиде да я прибере и я доведе на ранчото ни за да се възстанови. Когато влязоха, никой не позна Мери. Лицето й беше деформирано, устните й – подути, кожата й черна и синя.
След като си почина и започна да оздравява, ние започнахме да й служим с Божията любов. Но тя не можеше да я приеме. Тя знаеше Евреи 6:4-6 наизуст и ни го цитираше: „Те не могат да бъдат възстановени, след като са паднали.“ Тя знаеше, че беше вкусила от небесния дар и че е била част от Божието Слово. Сега тя беше разтърсена от факта, че разпъваше Спасителя си отново. Всичко, което можеше да каже беше: „Свършено е с мен. Преди проповядвах на другите, а виж в какво се превърнах. Отхвърлих любовта на Исус. Съгреших срещу светлината. Той не може да ме приеме отново.“ Тя си мислеше, че е предопределена да се върне към навика си и да умре на улицата. Всичко, което искаше беше да умре.
Ще се върна към историята на Мери по-късно, но сега искам да видим значението на фразата „невъзможно да се обновят“. За кого точно е невъзможно това?
Мери Томас знаеше, че я обичам. Тя ме уважаваше като служител на Божието Слово, също така. Въпреки това тя не можеше да бъде достигната. Никое обещание от Божието Слово не можеше да я докосне. Дори и благочестивата любов на състрадателния й съпруг не можеше да трогне. Ушите й бяха запушени, сърцето й – закоравено, душата й – не можеше да почувства осъждение.
Ужасно е да се опитваш да служиш на вярващ, който е паднал толкова дълбоко в греха. Изглежда колкото по-духовен е бил някога човек, токова по-трудно е да достигнеш до него когато падне. Можеш да му говориш като Божи пророк, да му говориш с патос за Кръста, да му кажеш всичко от сърцето на Исус, но сърцето му ще си остане като камък. Той казва: „Чувствам се като че съм на ръба на черна дупка. Падна ли в нея, няма измъкване. Но нямам сили да се обърна. Страхувам се, че ще изгубя битката и ще свърша в ада.“
Еремия пророкува за това състояние: „Затова ще им говориш всички тези думи, но няма да те послушат; и ще викаш към тях, но няма да ти отговорят.“ (Еремия 7:27). Исус също говори за онези, които ще закоравят сърцето си за Словото: „Защото сърцето на този народ е надебеляло, и с ушите си тежко чуват, и очите си затвориха“ (Матей 13:15).
Виждал съм цели множества зли хора да откликват на проповедите ми. Между тях са били най-големите грешници: лидери на банди, лидери на вещици, серийни изнасилвачи, дори убийци. Преди тези хора да дойдат при Христос те бяха закоравени от греха. Въпреки това не бяха закоравени за Евангелието като вярващите, описани в Евреи 6:4-6. Казвам ви, никой служител не може да достигне и обнови такива паднали вярващи. Защо? Те са позволили на дявола да ги убеди: „Твърде често си грешил срещу светлината и вече е твърде късно за теб. Просто не можеш да бъдеш достигнат.“
Никой съпруг не е обичал жена си толкова колкото Джеймс Томас неговата. Този човек никога не спря да обича Мери, въпреки, че тя стана проститутка. Бях изумен, когато го виждах как се грижи за нея в онези болезнени, тежки дни. Тази жена беше държана и бита от други мъже. Но съпругът и търпеливо галеше раните й, миеше лицето й и плачеше заради нея.
Но още по-невероятно беше, че огромната любов и състрадание на Джеймс не разтопиха сърцето й. Тя просто не можеше да бъде докосната – нито чрез сълзи, нито чрез нежност. Изглежда никоя човешка сила и жест не можеха да я достигнат.
Виждал съм същото нещо при някои своенравни съпрузи, които изневериха на жените си и изоставиха семейството си. Жените им ги молеха: „Скъпи, прощавам ти. Не ме интересува какво си направил. Женени сме от 25 години и искам брака ни да продължи. Обичам те и се нуждая от теб.“ Децата се хвърлят в краката на бащите си и плачат: „Татко, защо ни оставяш? Не си отивай. Не ни оставяй с мама.“ Но нищо не е в състояние да трогне тези мъже. Никаква човешка любов не може да ги докосне.
Преди познавах един пастир, добър мъж, женен за красива млада жена. Този служител беше ефикасен свидетел по улиците на Ню Йорк. Проповедите му обърнаха много наркомани към Исус. Той беше и посветен учител, който показваше на възстановяващите се наркомани и алкохолици Господните пътища.
Тогава, в един момент този пастир се заигра с порнографията. В крайна сметка се закачи за нея и тя буквално му отне живота. Когато жена му разбра, той й заяви: „Няма да спра да гледам порнография.“ Каза й, че иска и тя да почне да гледа с него. Тя беше ужасена. Когато тя отказа, той се ядоса и започна да се вижда с други жени.
Жената на този човек го молеше в продължение на седмици: „Знаеш, че отваряш душата си за дявола. Ако не спреш, Сатана ще те обладае.“ Но той не слушаше. Накрая жена му ме помоли да говоря с него. Говорих с него и му напомних за Божията работа в живота му, за ясните библейски предупреждения и за любовта ни към него.
“Твърде късно е” – каза ми той. „Пристрастен съм, оставих служението си и вече не обичам жена ми. Вече не мога да се върна.“ След това ми каза, че извършвайки грях, той опозорява Исус. Следователно за него е невъзможно да бъде обновен.
Отговорих: „Няма значение какво си направил. Исус има цялата сила да те освободи. Можем да вземем властта над това робство в Неговото име и Бог ще те освободи на часа.“ Но той поклати глава и отказа. Не можеше да бъде убеден. Днес той е женен за една вещица и е дълбоко в окултното. Той е напълно изгубен.
Човешката любов и разсъждения просто не могат да разчупят връзката на този вид грях.
Мери Томас разбираше добре, че наградата за греха е смърт. Тя знаеше и, че всеки грях, който е извършила се записва и прибавя тежест към чувството й за вина. Само допреди няколко месеца тази жена предупреждаваше хората да бягат от греха, за да избегнат Божия гняв. Но тези неща вече не означаваха нищо за нея.
Наскоро видях същият вид закоравяване в отделението за болни от СПИН. Един млад мъж от църквата ни ме помоли да се моля за умиращия му брат, на когото му оставаха само няколко часа живот. Когато влязохме в болничната му стая, умиращия пациент гледаше филм по телевизията. Когато застанах до него го попитах: „Синко, след малко ще отидеш във вечността. Разбираш ли това?“ Той дори не мигна. Продължи да си гледа филма. Тогава го попитах: „Може ли да се помоля за теб?“ Той ми каза: „Не ми пука.“ Помолих се с проста молитва за него. Когато го погледнах след това, очите му продължаваха да са заковани за телевизора. Каква слепота само носи Сатана дори и пред прага на вечността.
Много паднали християни са ми казвали: „Защо трябва да ме тревожи мисълта за ада? Аз вече съм там.“ В един смисъл те са прави – да се събуждаш всяка сутрин с мрачен облак над главата ти е ад. Ад е да си хванат от навик, когото не можеш да контролираш, да живееш като животно, да търсиш само удоволствие. Не след дълго дори и чувствените ти занимания изглеждат празни. Дрога, секс, партита вече не означават нищо. Те вече не ти носят радост или щастие. Вместо това те карат да се чувстваш болен и самотен и ти викаш: „Живея в ада.“
Ад е да изгубиш вярата си, цялата си надежда, семейството и близките ти. Накрая оставаш съвсем сам с грешната ти личност. Изолирал си се от Бог като осъзнаваш напълно факта, че си се изплюл в лицето Му. Така че всеки ден копнееш да се свечери, а всяка вечер – да се зазори.
Да, съгрешил срещу невероятна светлина. Вкусил си от чудесното Божие Слово. И, да, разпъваш Исус ежедневно на кръста, като Го опозоряваш. Отдалечаваш се от Кръста, потъваш все повече в греха. Да, никой проповедник или близък човек, или предупреждение за Божите наказания не може да те накара да се покаеш.
Но никъде в Библията не пише, че Бог не може да направи това за теб. Исус ни казва, че за Бог всичко е възможно: „Невъзможното за хората е възможно за Бога.“ (Лука 18:27)
Всъщност, никой човек не се е отдалечил твърде много, за да бъде спасен от Господ, с едно изключение: човекът, който извършва непростимия грях. Този грях се извършва когато бивш вярващ се присмива на делата на Святия Дух и ги нарича дела на дявола. Такъв човек напълно е изхвърлил Христос от сърцето си. Всъщност, той е сътворил собствена сцена на разпъване на Кръста, като умишлено е убил всяка любов и желание да бъде с Исус. Такъв човек не може да бъде възстановен.
Разбира се, онези, които се страхуват, че са съгрешили непростимо, всъщност не са. Откъде знам това? Доказателството се намира във факта, че се притесняват за това. Виждате ли, за да извършиш непростимия грях се нуждаеш от напълно прегоряла съвест. В този случай любовта на човека към Исус е заменена от абсолютна омраза към Бог. Този човек размахва юмрук срещу Бог казвайки: „Никога повече не искам да Те чувам.“ Той дори предизвиква Бог да го прати в ада. Такъв човек мрази всичко свято и чисто. Той търси случай, за да разпъне Христос наново. Присмива се на всичко свързано с Бог, като например твърди: „Исус е гей“.
Ако мислиш, че си извършил непростимият грях, помисли върху Еремия 30. Цялата глава съдържа Божието обвинение срещу Израел. Господ казва на народа Си: „Дадената ти е много светлина. Благословил съм те и съм ти дал невероятни заветни обещания. Но ти ми обърна гръб.“
Еремия пророкува за тях: „Защото така казва ГОСПОД: Раната ти е неизлечима, тежка е язвата ти. Няма кой да защитава делото ти, няма лекове за раната, няма излекуване за теб. Всичките ти любовници те забравиха, не те търсят. Защото те нараних с рана като от враг, с наказание от жесток човек заради големите ти беззакония и понеже се умножиха греховете ти. Защо викаш от раната си, че болката ти е неизлечима? Заради големите ти беззакония и понеже се умножиха греховете ти, ти направих това.“ (Еремия 30:12-15)
Господ всъщност казваше: „Ужасните ти грехове те разболяха. Напълно се изроди. Раната ти вече е толкова дълбока, че не може да се изцери. Никое лекарство не може да те излекува.“
Но Божието Слово тук говори за човешко изцерение. Никоя сила на земята не може да изцери такава рана. Това би било напълно невъзможно. Но не е невъзможно за Бог. Само два стиха след това Господ казва на същите тези неизцерими хора: „Защото ще ти възстановя здравето и ще те изцеля от раните ти... Понеже те нарекоха отхвърлен: Това е Сион, за когото никой не пита.“ (30:17)
Бог казваше на народа Си: „Всеки се е отказал от теб като казва, че си стигнал твърде далеч. Те те разглеждат като изгубено дете – безнадеждно и изоставено. Но поради това Аз ще те изцеря. Всеки казва, че си отхвърлен, пияница, че за нищо не ставаш. Но Аз ще те възстановя. Ще се смиля над теб и ще излекувам раните ти.“
Точно това направи Господ за Мери Томас. Хората се бяха отчаяли от нея, дори и най-близките й приятели. Те просто не можеха да понесат повече безнадеждната й ситуация. Разглеждаха я като невъзможна да се покае алкохолизирана уличница и вярваха, че бог я е предал на греховете й. Казваха: „Джеймс трябва да се разведе с нея и да я прати на лечение.“ Дори и посветеният Джеймс изгуби част от безкрайната си надежда. В един момент той ми каза: „Чувствам се толкова обезкуражен. Не знам дали тя някога ще се оправи.“
Възлюбени, света може да те отпише. Дори и семейството и приятелите ти може да се откажат от теб. Но Бог обещава: „Никога няма да те оставя. Ще те спася, ще изцеря всяка рана в тялото и душата ти.“
Това, което говореха хората не докосна Мери. Тя не можа да се трогне от любов, състрадание или страх. Но когато тази безнадеждна жена проплака дълбоко в себе си, започна да се случва чудо. Викът й се състоеше само от две думи: „Господи, помагай.“ В този момент Мери дори не можеше да се моли. Тя не можеше да се обърне към Бог. Но малко по малко, дълбоко в сърцето си, тя извика към Бог: „Исусе, помогни ми.“ Накрая тя всъщност започна да изговаря думите „толкова съм ниско, Господи, толкова дълбоко в греха. Моля те, помогни ми.“
Викът на Мери е същия като молитвите на Давид към Господ: „От дълбините виках към Теб, ГОСПОДИ.“ (Псалм 130:1). „В скръбта си извиках към ГОСПОДА и Той ми отговори.“ (120:1). Мери извика като Давид. И Бог я чу.
Един ден, изведнъж по лицето на Мери започнали да се стичат сълзи. Святият Дух беше изпълнил стаята и всичкия страх и безнадеждност на Мери започнали да се изливат от нея. Силата на Христовото опрощение започнало да изпълва душата й и да я очиства от цялата мръсотия, яд и вина. Скоро душата й се изпълни с радост и тя започна се смее и да се радва. Всички ние гледахме с изумление, когато тази обновена и възстановена жена издигна ръце и започна да се покланя на Господ. Всеки, който беше там в онзи ден разбра, че Господ е започнал невероятно ново дело в Мери като я освещаваше и променяше живота й.
Джеймс и Мери се върнаха в Калифорния където подновиха служението си към затворниците. Бракът и семейството им бяха възстановени славно. Те изпитаха цялото благоволение на Бог в живота си.
Джеймс Томас почина миналата година. Този човек отиде при Спасителя си като любящ, верен слуга. След това Мери вярно пое служението към затворниците. Тя почина миналия Март. Чрез силата и благодатта на Бог, Мери Томас отиде в слава като могъщ воин на Исус. Животът и свидетелството й доказват, че за Бог няма нищо невъзможно, както пише в Лука 18:27.
Вероятно и ти като Мери си изгубил Божието благоволение по някакъв начин. Смяташ, че хората са те отписали и се чувстваш изгубен и изоставен. Давид казва, че хората бяха отписали и него: „Казват: Бог го е оставил, гонете го и хванете, защото няма кой да го избави.“ (Псалм 71:11). Какво направи Давид? Каквото и Мери Томас. Той извика от дъното на отчаянието си: „О, Господи, помогни ми“ (виж 71:12). Господ чу вика на Давид и го възстанови: „Ти, който си ни показал големи и тежки беди, пак ще ни съживиш и пак ще ни извадиш от дълбините на земята. Ще умножиш величието ми и ще се обърнеш да ме утешиш.“ (71:20-21)
Може би Евреи 6:4-6 те е убедил, че не можеш да се покаеш отново. Просто не можеш да повярваш, че Бог ще ти прости за това, че ежедневно разпъваш Исус и Го опозоряваш. Мислиш, че грехът ти е твърде голям, твърде поробващ за да бъде изцерен.
Казвам ти, не си наскърбил Бог повече отколкото Израел. Бог нарече народа Си коравовратен и идолопоклоннически, като каза: „Гневът ми ще се издигне срещу вас. Ще ви унищожа поради греха ви.“ (виж Изход 32:9-10). Но Библията казва, че Бог се разкая гнева Си против Своя народ. Той каза: „Защо да говорят египтяните и да казват: За зло ги изведе, за да ги измори в планините и да ги изтреби... И ГОСПОД се разкая за злото, което беше казал, че ще направи на народа Си. (Изход 32:12, 14)
Истината е, че когато Бог чуе дълбокия ни, покаян плач, сърцето Му се трогва и Той откликва верно на вика ни, възстановява ни, изцерява ни и ни връща към покаяние.
Може би се изкушаваш да не извикаш към Него в този момент. Мислиш си: „Щом Бог може да ме измъкне от тази яма, значи мога да почакам малко и да се позабавлявам още с греха си.“ Но Библията ни казва: „Ето, сега е спасителен ден!“ (II Коринтяни 6:2). Не си мисли, че ще можеш да извикаш към Господ друг път. Времето за възстановяването ти е сега.
Така че извикай към Него днес. Той е верен да те спаси и да възстанови всичко, което е изяла гъсеницата. Той копнее да ти даде ново сърце и нова същност. Всичко е възможно за Него!