Ходя с Господ от повече от 60 години. След цялото това време съм убеден, че е възможно да ходиш с Господ със съвършено сърце. Може да кажеш: „Ходенето на никой човек не е съвършено. Библията казва ясно, че всички сме грешници.“ Но Библията ни казва, че е възможно да ходиш пред Господ със съвършено сърце. Нека ви покажа какво означава това.
Господ каза на Авраам: „Аз съм Бог Всемогъщият {Ел Шадай}. Ходи пред Мен и бъди непорочен!“ (Битие 17:1). Бог каза също така и на Израел: „Да принадлежиш изцяло на ГОСПОДА, своя Бог {букв.: да бъдеш цял с ГОСПОДА, своя Бог.}.“ (Второзаконие 18:13). Давид реши в сърцето си да се покори на Божията заповед и да бъде съвършен. Той каза: „Ще постъпвам разумно в път съвършен... Ще ходя вътре в дома си в чистотата на сърцето си.“ (Псалм 101:2). Соломон не успя да спази Божията заповед да бъде съвършен: „Сърцето му не беше неразделено с ГОСПОДА, неговия Бог, като сърцето на баща му Давид... и не следваше напълно ГОСПОДА, както баща му Давид.“ (3 Царе 11:4, 6)
Божията заповед да бъдем съвършени се намира също така и в Новия Завет. Исус каза: „И така, бъдете съвършени и вие, както е съвършен вашият небесен Отец.“ (Матей 5:48). Павел писа: „за да представим всеки човек съвършен в Христос.“ (Колосяни 1:28). След това той добави: „за да стоите съвършени и напълно уверени в цялата Божия воля.“ (4:12). А Петър писа: „А Бог на всяка благодат, който ви е призовал за Своята вечна слава в Христос (Иисус), да ви усъвършенства, утвърди, укрепи и направи непоколебими, след като пострадате малко.“ (1 Петрово 5:10)
Какво точно означава да имаш съвършено сърце? И как се сдобиват с него Божите хора? Първо, съвършеното сърце не означава безгрешно, безупречно сърце.
Човек съди за съвършенството по външния вид, но Бог съди по сърцето и по невидимите мотиви (виж 1 Царе 16:7). За Давид се казва, че е имал съвършено сърце пред Бог „през всички дни на живота си“, а ние знаем, че той предаде ужасно Господ. Животът му завинаги беше белязан от прелюбодейство и убийство.
Определението за съвършенство според Библията е „цялостност, зрялост“. И на иврит, и на гръцки този израз включва „праведност, да бъдеш без петно или недостатък, да си напълно покорен“. Джон Уесли счита съвършенството за „непрестанно покорство“. С други думи съвършеното сърце е откликващо сърце. То бързо и напълно откликва на Господните призиви, нашепвания и предупреждения. Това сърце казва през цялото време: „Говори, Господи, защото слугата Ти слуша. Покажи ми пътя, по който да ходя, и ще ходя в него.“
Ето три неща, които определят съвършеното, откликващо сърце.
1. Съвършеното сърце може да бъде претърсено.
“ГОСПОД изпитва всички сърца” (1 Летописи 28:9). Съвършеното сърце вика като Давид: „Изследвай ме, Боже, и познай сърцето ми; изпитай ме и познай мислите ми. И виж дали има в мен оскърбителен път“ (Псалм 139:23-24).
Бог каза на Еремия: „Аз, ГОСПОД, изследвам сърцето“ (Еремия 17:10). Смисълът на иврит в тази фраза е: „Аз прониквам, изследвам дълбоко.“ Павел потвърждава това пишейки: „понеже Духът изследва всичко, дори и Божиите дълбочини.“ (1 Коринтяни 2:10).
В Откровение 2:24 Исус говори за „дълбочините на Сатана“, за това да навлезеш в дълбините на греха. Той ни казва, че злото навлиза дълбоко в душата, корените му стигат до ада. Всъщност, Давид каза за злите хора: „И вътрешността, и сърцето на човек са дълбоки.“ (Псалм 64:6). Всички тези пасажи са святи предупреждения. На нас ни се казва: „Не разбирате колко дълбоко ви засяга съжителството с греха. То ви води до самия ад.“
Аз вярвам, че в тези последни дни съществуват нови дълбочини в греха. Той е хванал по-силни, по-дълбоки корени. Децата ни са изправени пред дълбини на грях, които ние никога не сме познавали, нито пък ще познаем. Изкушенията срещу тях идват по много по-завоалирани начини отколкото в което и да е предишно поколение. Това се нуждае от намесата на Святия Дух, която да претърси вътрешния човек, да изследва, да изрови и да изобличи всичко, което не прилича на Христос.
Сърцата на всички нас гладуват за това да бъдат чисти и да се представят съвършени пред Господ. Това е истински белег от Духа. Но плитките проповеди не дълбаят достатъчно дълбоко, за да изследват сърцето. А онези на столовете в църквите, които крият таен грях, ще избегнат претърсването. Множество християни днес искат да бъдат покрити от кръвта, но не и да бъдат очистени от нея.
Съвършеното сърце иска нещо повече от вечна сигурност и от това да е покрито срещу греха. Такова сърце иска да бъде в Божието присъствие, за да се наслаждава на общението с Него. Общението е разговор с Господ, споделяне на сладко съжителство, търсене на лицето Му. Затова Давид викаше настоятелно: „Претърси ме, о, Господи!“ Той искаше да се наслаждава на общение с Него.
Ето я връзката, която се намира в Стария и в Новия Завет: покриване, очистване, посвещение, общение. Въпреки това някои християни днес искат само да бъдат покрити, да бъдат на сигурно в Христовата кръв. Те желаят бърз достъп до славата, без болка, без да носят кръста си, без очистване. Те биват окуражавани от проповедници, които заявяват: „Цялото това копаене и претърсване носи само вина и осъждение. Всичките ви грехове са покрити с Кръвта!“
Но претърсванията от Духа не са осъдителни, а изкупителни. Целта Му не е да ни осъди като възкреси някое старо провинение. Целта Му е да ни подготви да отидем в присъствието Му и да се радваме на сладко общение с Него. „И кой ще застане в святото Му място? Който има невинни ръце и чисто сърце... Той ще приеме благословение от ГОСПОДА“ (Псалм 24:3-5)
2. Съвършеното сърце вярва.
Псалмистът каза: „На Теб се уповаваха бащите ни, уповаваха се и Ти ги избави. Към Теб извикаха и бяха спасени, на Теб се уповаха и не бяха посрамени.“ (Псалм 22:4-5). Давид свидетелства многократно: „На ГОСПОДА се уповавам“ (Псалм 11:1). „Боже мой, на Теб се уповавам“ (25:2).
Коренът на еврейската дума за „уповавам“ е „да избегнеш бездната“. То е както, когато някое дете чуе баща си да казва: „Скачай!“ - и то му се довери и покори, като се хвърли от високо в ръцете му.
Сравнете това с християните, които се чувстват като боксова круша на дявола. Това е толкова далеч от истината! Врагът не може да докосне никой вярващ без Божието позволение. Той няма свободен достъп до това да ни притеснява. Кой баща се оттегля и оставя на притеснителя свободен достъп до детето му, когато му се прииска?
Сатана не можеше да докосне Йов без Божието разрешение. Господ трябваше да премахне стената около него, за да има дявола достъп до Йов, а това беше само временно. Това се случи и в живота на Павел. Пратеник от Сатана го удряше, но само защото Бог позволи. Защо? Господ нямаше да позволи Павел да се изпълни с гордост поради големите откровения, които получи.
Господ винаги е в контрол. Нито за момент Сатана не е бил извън силата на Божието Слово. И така, вярващото сърце казва: „Всичките ми стъпки са наредени от Господ! Той е любящия ми Баща и има вечен план и цел зад всичко, през което преминавам.“
3. Съвършеното сърце е съкрушено.
Давид каза: „ГОСПОД е близо до съкрушените по сърце и спасява сломените по дух.“ (Псалм 34:18). Той също каза: „Жертви, благоугодни на Бога, са дух съкрушен; съкрушено и разкаяно сърце, Боже, Ти няма да презреш.“ (51:17)
Съкрушението е повече от плача, скръбта, съкрушения дух, смирението. Съкрушението освобождава в сърцето най-голямата сила, която Бог може да даде на човека: силата да възстановява руини. Този вид сила дава специална слава на Бог, когато народа Му е в притеснение.
Бог оприличи стените на Ерусалим със съкрушеността на сърцето. „Жертви, благоугодни на Бога, са дух съкрушен; съкрушено и разкаяно сърце... Стори добро на Сион според благоволението Си, съгради стените на Ерусалим!“ (51:17-18). Неемия беше призован да наглежда възстановяването на стените на Ерусалим. В тъмнината на нощта Неемия „прегледа стената“ (Неемия 2:15). Еврейската дума „шабар“ тук е същата, която е използвана в Псалм 51 за „съкрушено сърце“.
Някои биха си помислили, че сърцето на Неемия се съкруши, когато той „седна и плака, и тъжи дни наред; и пости и се моли пред небесния Бог“ (1:4). Но този плач и изповед бяха само началото на съкрушението. Сърцето на пророка не беше изцяло съкрушено, докато той не стигна в Ерусалим, не видя руините и не се зае да направи нещо по въпроса. Наблизо и далеч се разнесе слово, че „е дошъл човек да търси доброто на израилевите синове.“ (2:10)
Неемия яздеше магаре вън от града и „видя руините“. На иврит смисълът е „сърцето му се разби на две“. То се „разби“ първо от мъка поради разрушените стени, но се и „пръсна“ от надеждата за възстановяването! Това характеризира наистина съкрушеното сърце: то е такова, което вижда църквата и семействата в руини, чувства Господната мъка и желае да направи нещо по въпроса.
Такова сърце скърби поради хулата над Господното име. Вглежда се вътре в себе си и вижда собствения си срам и недъзи. Но цялата тази съкрушеност води до нещо друго: надежда. Истински съкрушеното сърце е чуло от Бог: „Аз ще изцеря, възстановя и изградя. Да се отървем от боклука и да се заемем с оправянето на пробойните.“
Преди години ходих из Таймс Скуеър, плачех и скърбях поради злото, което видях по улиците. Върнах се в дома си в Тексас и продължих да скърбя и плача повече от година. Тогава Бог каза: „Дейвид, отиди и направи нещо за всички онези руини.“ Бях ходил там и бях видял разрушенията. Но не бях напълно съкрушен, докато не се изпълних с надежда да започна да възстановявам стената.
Започнали ли сте да „разглеждате руините“ в живота си? Когато видиш Христос в цялата Си слава, видът Му ще те разбие. Съкрушението означава абсолютното разбиване на всички човешки сили и способности. Но също така означава и да приемеш това: „изправи се на мястото си, защото сега съм изпратен при теб“ (Данаил 10:11). Това е дълбокото убеждение, че нещата ще се променят, че ще дойде изцерение и възстановяване. Скъпи читателю, руините ти ще бъдат поправени от Бог.
Докато не се хванеш за тази надежда, няма да спреш да плачеш. Животът ти все още може да изглежда като купчина чакъл, с купища натрошени неща и низини, които се нуждаят от ремонт. Но имаш Божите оръдия в ръката си. А над теб има голям знак, поставен от Господ, на който пише: „БОГ РАБОТИ. Враговете да внимават!“
Молете се с мен: „Господи, аз знам, че Ти работиш в мен във всичките ми изпитания. Следователно Сатана не ме държи. Няма да спра да вярвам. Знам, че няма да се проваля. Грехът ми е ужасен, но съм се покаял. Сега е време да се изправя и да възстановя.“ Амин!