В Матей 11 глава виждаме Йоан Кръстител в затвора. Мощното му, помазано служение към множествата в Израел внезапно беше прекратено от цар Ирод. Сега тълпите, които бяха следвали Йоан пламенно, си бяха отишли. „Гласът на един, който вика в пустинята“, беше заглушен.
Публичното служение на Йоан беше продължило само една година. Но през това време Бог беше показал силата Си чрез проповедите му. Образованите садукеи бяха ходили да слушат осъдителното му послание. Дори и гордите фарисеи се тълпяха, за да чуят огнените думи на пророка.
Самият Исус отдаде почит на този благочестив човек. Той каза за Йоан: „Между родените от жена няма по-велик от Йоан Кръстител“ (Лука 7:28). Христос също каза, че Йоан е пророкът, за когото предсказваше Исая. Йоан беше този, който щеше да изправи пътя пред Месията, като подготовка за идването Му (виж Исая 40:3).
Ние знаем, че Йоан изучаваше пророчествата на Исая. Словото, което дойде до него може да се открие в писанията на Исая. А и Йоан го цитира, когато свещениците и левитите го накараха да се представи. Когато го питаха: „Кой всъщност си ти?“, Йоан винаги отговаряше: „Не съм Христос.“ Накрая, когато бяха още по-настоятелни, Йоан се представи като този, за когото беше пророкувал Исая. Той каза на религиозните лидери: „Аз съм този, който Исая казва, че съм. Аз съм глас на един, който вика в пустинята: „Направете прав пътя за Господ“ (виж Йоан 1:19-23).
Очевидно онези, които заловиха Йоан му бяха позволили да поддържа контакт с учениците си. Така че, последователите му му разказваха за чудесата и служението на Исус. Новините трябва да са били невероятни за Йоан. Ден след ден Христос извършваше чудеса и знамения в региона.
Учениците на Йоан бяха в Наин, където Христос чудотворно възкреси от мъртвите сина на една жена. Те бяха в тълпата, когато този младеж седна в ковчега си и започна да говори. В този момент, казва Библията „..страх обзе всички и славеха Бога, казвайки: Велик пророк се издигна между нас и Бог посети Своя народ“ (Лука 7:16).
“И учениците на Йоан му известиха за всичко това” (7:18). Последователите на Йоан му разказаха всичко с въодушевление, изумление и благоговение, и бяха изпълнени с почит към Исус, докато описваха всичките дела, които вършеше Той: куците прохождаха, слепите проглеждаха, а злите духова излизаха от хората, които бяха измъчвали в продължение на години.
Невероятно, но Йоан не споделяше ентусиазма на учениците си. Вместо това той хвана двама от тях и им заръча: „Върнете се при Исус. Искам да Го попитате: Ти ли си Месията? Ти ли си този, който трябва да дойде? - накарайте Го да ви каже кой е.“ „А Йоан, като чу в тъмницата за делата на Христос, прати от учениците си да Му кажат: Ти ли си Онзи, който има да дойде, или друг да очакваме?“ (Матей 11:2-3)
Кажете ми, въпросът на Йоан изненадва ли ви? Това беше реакцията на най-големия пророк живял някога. Помислете – той ежедневно получаваше свидетелствата на очевидци за всичките невероятни Христови дела. Въпреки това, Йоан искаше да чуе от Самия Исус, че Той е Месията, за когото Библията пророкува.
Спомнете си, че Йоан беше човек на Словото. Той беше прекарал целия си живот, изучавайки насаме Писанията. Беше размишлявал ежедневно над закона, пророците и Псалмите, и Библията ясно ни казва, че Йоан разпозна Христовата божественост.
Той беше посочил Исус, и беше заявил: „Вижте Божието Агне.“ Беше видял Святия Дух да слиза върху Христос като гълъб и беше чул гласа на Отец да заявява, че Исус е Собствения Му Син. Самия Йоан беше казал за Христос: „Аз трябва да се смалявам, а Той да расте.“
Това беше казано от човек, който живя в пещери през целия си съзнателен живот, отказвайки се от целия земен комфорт. (Всъщност, само преди няколко седмици археолози съобщиха, че са открили пещерата, в която е живял Йоан, по времето когато е кръщавал множествата). Всичко, което правеше този благочестив човек, беше подготовка да изпълни Божия призив. Та, какво накара Йоан да разпитва Исус за идентичността Му? Защо това беше толкова необичайна реакция, след като бе чул всичко за чудесните дела, които се вършеха в Израел?
Но още по-загадъчно е това, че очевидно учениците на Йоан зададоха тези въпроси на Исус пред голямо множество хора (виж Матей 11:7). Колко ли шокирани са били тези тълпи, когато чуха хората на Йоан да задават безочливите си въпроси. Несъмнено, учениците на Исус бяха шокирани по същия начин. Какво ли си е мислел Йоан в същото време?
Очевидно съмнения раздираха сърцето на Йоан и той просто вече не можеше да се сдържа. Въпреки всичките чудеса, които беше извършил Христос, всичките велики дела, за които говореха собствените Му ученици – възкресените мъртви, изцерените сакати, това, че се служеше на бедните – нещо притесняваше душата на този благочестив човек.
Но когато Исус чу въпросите на Йоан в онзи ден, Той не даде директен отговор. Нито пък се опита да убеди Йоан в божествеността Си. Вместо това, Той просто каза на учениците на Йоан да му предадат, че се случват велики чудеса: „Идете и съобщете на Йоан това, което чувате и виждате: слепи проглеждат, куци прохождат, прокажени се очистват и глухи прочуват, мъртви биват възкресявани и на сиромасите се проповядва благовестието“ (Матей 11:4-5).
Защо Исус им отговори по този начин? Защото Той беше Бог в плът, и знаеше, че Йоан също беше човек. Няма значение колко мощно помазан беше Йоан, той все още беше обект на всички чувства и страсти, нормални за хората. И Христос знаеше, че Йоан е в опасност от това да бъде съкрушен от съмнения.
Първо, Исус знаеше, че този огнен пророк по-скоро ще умре, отколкото да бъде хвърлен в затвора като питомно животно. Йоан беше прекарал целия си живот в пустинята. Беше спал в пещери и ял каквото намереше на полето. Обичаше свободата, природата, обичаше да обикаля из страната и да разсъждава върху Божието Слово. Да бъде хвърлен в затвора за него трябва да е било ад на земята. Сигурен съм, че беше по-депресиран от всякога.
Йоан също трябва да се е чудил защо все още стои в затвора, защо Исус не го е освободил. В края на краищата, Исая беше пророкувал, че когато дойде, Месията ще освободи пленниците. И ако думите на Исус за Йоан бяха истина, не трябваше ли този човек да е един от първите освободени?
Не ме разбирайте погрешно, аз не вярвам, че Йоан искаше някакво лично утвърждаване от Господ. Съвсем не. Истината е, че Йоан Кръстител имаше гореща страст за Бог, мразеше злото, и просто искаше да види греха победен.
Йоан беше живял с определена представа за Божието царство в продължение на години и беше копнял за него ден след ден. Всичко, което искаше този благочестив човек беше да види изпълнено Божието Слово.
За Йоан това означаваше да види Божието име отмъстено на земята, а праведността Му – установена. Когато дойде Месията, Йоан очакваше да го види как удря брадвата до корена на злото, как събаря всяка гордост, която го беше наранила. Очакваше да види злите хора поядени като плява, отсечени и изпепелени от неугасим огън.
Не бяха ли това нещата, които всички пророци бяха предсказали? Йоан знаеше, че Бог е милостив, но докато греха не бъдеше изкоренен, хората не можеха да живеят без страх (виж Лука 1:72-74).
Но сега, когато денят на Месията беше дошъл, нищо от това не се случваше. Това, което Йоан беше очаквал да види, за което беше копнял през целия си живот, просто нямаше да се случи.
Тук може да възразиш: „Наистина ли е възможно благочестив, молещ се, помазан вярващ да се отчае за живота си?“ Според Библията – да, абсолютно. Просто попитайте Давид, Йов или Еремия. Дори и апостол Павел писа за това, че е бил изпитан „повече от силата си, дори се е отчаял за живота си“.
Въпреки това Исус никога не говори за отчаянието на Йоан. Вместо това, Той прати учениците му обратно при него с това специално послание: „И блажен онзи, който не се съблазнява в Мен“ (Матей 11:6).
Христос показваше корените в сърцето на Йоановите съмнения с любов. В действителност, Исус казваше: „Йоан, ти се съблазняваш в Мен. Ти си смутен в духа си заради начина, по който ще установя царството на Отец. Не посрещам очакванията ти според това как ти се надяваше да се развият нещата и това поражда съмнения в теб.“
Йоан беше объркан от служението на Исус. Делата, които вършеше Христос просто не бяха тези, за които Йоан беше пророкувал. Пророчествата на Йоан повтаряха това, което бяха казали много старозаветни пророци: че Месията ще покаже силата Си чрез огън, ще очиства. Според Йоан, Христос идваше да отмъсти за злото.
Ние знаем, че всичко, което вярваше Йоан, беше основано на: „Писано е...“ А Йоан познаваше думите на пророците. И така, той беше много добре запознат с пророчеството на Малахия: „Защото, ето, иде денят, който ще гори като пещ; и всичките горделиви, и всички, които вършат нечестие, ще бъдат плява. И тоя ден, който иде, ще ги изгори, казва Господ на Силите, та няма да им остави ни корен ни клонче“ (Малахия 4:1).
Това беше видението, което имаше Йоан за идващия Месия, и той каза на тълпите в Израел: „Онзи, който идва... ще ви кръсти със Светия Дух и с огън. Лопатата е в ръката Му и Той здраво ще очисти хармана Си, и ще събере житото Си в житницата, а плявата ще изгори в неугасим огън“ (Матей 3:11-12).
По това време в Израел преобладаваше определено вярване за идването на Месията. Накратко – Спасителя на Израел идваше, за да смаже потисническото римско господство. Когато се явеше Христос, Той щеше да установи свое собствено политическо-религиозно правителство и да започне да упражнява святост на земята и да управлява това царство с железен жезъл.
Но това въобще не отговаряше на онова, което Йоан чуваше за Исус. Първо, Йоан чу вести, че Исус празнува на някаква сватба. След това чу, че Христос всъщност посещава домовете на грешниците и яде с тях. А сега научи, че Исус беше пратил учениците Си по двойки из цялата страна, като им беше наредил да изцеряват и да благославят хората.
Всичко това обърка Йоан. Той не можеше да не сравнява състрадателните дела на Исус с огнените пророчества, които беше изучавал от Библията през целия си живот. Не трябваше ли Месията да отмъсти за греха? Какво ставаше с пророчеството за Исус относно злите съдии? „Той... който докарва първенците до нищо и прави земните съдии като нищо...и Той подухва върху тях и те изсъхват“ (Исая 40:22-24).
Съдиите в Израел по онова време бяха невероятно зли. Те си изобретиха закони, които служеха на самите тях и бяха изцяло срещу Божието Слово. Но тези съдии не бяха съдени. Всъщност, гордите фарисеи, садукеи и книжници ставаха все по-арогантни. Те бяха отхвърлили Христос и искаха да Го прогонят от средата си. Но през цялото време Исус изглеждаше твърде пасивен по въпроса.
Йоан трябва да си е мислел: „Това не е онова, което виждам в Писанията. Защо Исус не положи брадвата Си в корена на злото? Защо не направи нещата за злите хора горещи като пещ, както каза Малахия? Защо не събори тези зли съдии и не ги смели като плява?“
Въпросът на Йоан към Исус всъщност беше: „Не си ли Ти този, когото описаха пророците? Ако си, защо тогава нещо не ми се вписва в картината?“
Същия дявол, който изкушаваше Исус в пустинята е този, който се опита да унищожи вярата на Йоан. Божиите обещания имат за цел да изградят очакванията ни в Него. Ние трябва да заявяваме Словото Му като солидни като скала обещания на любящ, силен Баща към децата Си. Въпреки това, ние често не виждаме Словото Му да се изпълнява според нашите представи, а врага залива ума ни с въпроси за Божията вярност. Целта на Сатана е проста: да ограби всичкото ни доверие в Господ.
Убеден съм, че дяволът се опита да прокара всякакви съмнения в Йоан. Представям си го как прошепва в ухото му: „Да, Исус е Божий човек. Всъщност, той е свят човек. Но е само един пророк, който върши чудеса. Помисли: Моисей отвори Червено море и изкара вода от скалата. Илия възкреси мъртвец, а Осия проповядва Словото на бедните. Исус е само един пророк, който върши добро.
Така че, можеш да забравиш за идването на Божието царство, Йоан. Просто виж собствената си ситуация. Ако Исус беше Божия Син, Той щеше да ти е обяснил кой е, но не отговори на вика ти. А сега чуваш как на други хора се случват чудеса. Техните молитви получават отговор, техните викове са чути. А виж се ти. Току що чу как жената на Ирод каза, че иска главата ти на поднос.
Ако Исус беше Месията, защо тогава още си в такава нужда? Защо Той не спази Словото Си, както го написаха Исая и пророците? И защо собствените ти проповеди не ти помогнаха?“
Сатана използва същите тези лъжи и измами срещу нас днес, а целта му е да посади семената на съмнението относно Божието Слово, обещанията Му, радостта Му от нас. Врагът прошепва: „Ти казваш, че небесния ти Баща е Бог на чудеса, на невъзможното, че чува молбите ти преди дори да си Го помолил. Тогава защо страдаш толкова много? Защо е такава тишина в небето? Защо няма и помен от доказателство, че Бог е чул вика ти?
Огледай се. Всички получават отговор на молитвите си, но не и ти. Ти си заклещен в нещастен брак. Молиш се за спасението на децата си, но минава година след година, а нищо не се променя. Проповядваш Божията вярност в продължение на години. Та, защо това не ти помага? Защо Той те е оставил заклещен тук в това ужасно състояние?“
Има едно сигурно доказателство, че неверието се е вкоренило в душата ти. И то е, когато спреш да се молиш за нещата, за които преди си вярвал, че Бог може да направи за теб. Изведнъж вече не Му предаваш бремето си, не ходиш при Него с вяра. Накратко – вече нямаш желание да Му позволиш да направи нещата по Неговия начин в живота ти. Тогава знаеш, че неверието е покълнало.
Петър ни казва, че не трябва да бъдем невежи относно измамите на Сатана, а Исус изложи една от най-големите му измами в посланието си към Йоан: „И блажен онзи, който не се съблазнява в Мен.“ Думата „съблазнява“ на гръцки означава „залови, навреди, оплете“. Аз вярвам, че Исус нежно предупреждаваше Йоан: „Ти ме питаш дали съм този, който твърдя, че съм. Йоан, не виждаш ли, че този въпрос е уловка? Сатана не се опитва да се добере до мен. Не, той е поставил капан за теб.“
Самият Христос беше преминал през същия тест по време на 40-те дни в пустинята. А сега казваше на Йоан: „Дяволът се опитва да те улови. Но не можеш да вярваш на лъжите му. Той казва, че не съм този, който твърдя, че съм. Но ако вярваш на това, Йоане, тогава значи трябва да приемеш, че и ти не си този, който твърдиш. И тогава ще трябва да се изправиш пред най-голямата лъжа на всички времена: ти си измамник, лъжец. Ще трябва да приемеш, че си измамен, че си лъжепророк. Йоан, не можеш да се хванеш в този сатанински капан.“
Нека те попитам: какво мислиш, че е заложено във фразата на Исус „съблазниш в Мен“? Кое прави тези три думи толкова мощни? То е, че Исус знаеше какви ще бъдат последствията за Йоан, ако се хване на лъжата на Сатана. Той знаеше какво щеше да се случи, ако този благочестив човек започнеше да се съмнява кой беше в Христос.
Виждате ли, всичко, което трябваше да направи Сатана, беше да накара Йоан да каже три думи. Те бързо щяха да анулират всичките пророчества, които бяха изговорени преди векове. Това щеше да премахне всичко хубаво, което Бог беше постигнал в и чрез Йоан. И щеше да събори вярата на неизброимо число вярващи, включително и в бъдещите поколения. Кои бяха трите думи, които Сатана искаше да изговори Йоан? „Съжалявам за...!“
Думата „съжалявам“ означава „страдание поради несбъднали се очаквания“. Да съжаляваш е като да кажеш: „Надеждите ми не се осъществиха.“ Накратко, това е изявление, което лишава човек от собствената му вяра.
Но аз вярвам, че Йоан не стигна до тази точка. Вместо това той получи посланието от Исус. А ето неговия смисъл: „Йоане, очаква те благословение на вяра и увереност, ако устоиш на лъжите на Сатана. Не позволявай на неверието за това кой съм Аз да се вкорени в теб. Ако го направиш, ти ще се усъмниш и в това кой си ти и във всичко, което е направил Бог в живота ти.“
Дяволът усети нетърпение в Йоан. Това е неспособността да чакаш или да понесеш скръбта спокойно. А когато станем нетърпеливи с Бог, когато нямаме търпение да получим отговор от Него и смесим нетърпението с вярата, отношението ни в молитвата става „чужд тамян“ за Господ. То изпълва цялото ни естество с отблъскваща миризма, и вместо да излъчваме сладкия аромат на тамяна на молитвата, ние отделяме отвратителна миризма. Сатана бързо улавя това ухание.
Нетърпеливите вярващи се съблазняват, когато видят Бог да извършва чудеса навсякъде около тях, но не и в живота им. Те се съблазняват, защото си мислят, че Бог се бави да им отговори, и с времето започват да се чувстват пренебрегнати и като в затвор. Евреи ни казва, че такова нетърпение е форма на духовен мързел: „Не бъдете лениви, а да подражавате на онези, които чрез вяра и търпение наследяват обещанията“ (Евреи 6:12). На нас ни е казано да следваме примера на Авраам: „И така, Авраам с дълготърпение получи обещаното“ (6:15).
Библията ни казва още и, че „Божието Слово изпитваше Йосиф“. Така и днес Божието Слово може да ни изпита понякога, и ако нямаме търпение заедно с вярата си по време на тези изпитания, ще се отвърнем от Бог. Притчи 18:19 казва: „Брат онеправдан е по-недостъпен от укрепен град, и разногласията им са като лостове на крепост“. Гръцката дума за „онеправдан“ тук означава „избягал, върнал се към греха“. С други думи, когато се отвърнем от Бог, съществува опасност съвсем да отпаднем от вярата. И колкото по-дълго сме се отклонили, толкова по-трудно става да счупим решетката на затвора на неверието.
Но Яков 1:2-4 ни дава лекарството: „Считайте го за голяма радост, братя мои, когато падате в разни изпитни, като знаете, че изпитанието на вашата вяра произвежда твърдост. А твърдостта нека извърши делото си съвършено, за да бъдете съвършени и цели, без никакъв недостатък.“
Питам те, скъпи светия: съжаляваш ли за нещо в живота си? Кое неизпълнено очакване те притеснява? Кое те съблазни в Христос? Потърси ли Го за помощ, а Той не дойде навреме? Молил ли се за неспасено дете, след което стана нетърпелив в това да видиш някакви резултати? Чувстваш ли се като затворник в незадоволителен брак или работа, където нищо не се е променило, въпреки дългогодишните ти молитви?
В този момент Сатана иска да си нетърпелив. Той иска да се обезпокоиш относно Божите обещания за живота ти, семейството, бъдещето и служението ти. Той се старае да те убеди, че Бог е твърде бавен, че е пренебрегнал молбите ти, че те е изоставил. Врагът иска да те доведе до точката, където да си готов да се откажеш от цялата си вяра в Господ.
Точно там Сатана заведе Йоан Кръстител. Но Йоан направи правилното нещо, когато беше притеснен – занесе съмненията си директно пред Исус, и Христос веднага разбра, че Йоан викаше за помощ. Той толкова много обичаше този човек, че му даде точно онова, от което се нуждаеше. В резултат на което, аз вярвам, Йоан никога повече не изказа на глас нетърпението си. Убеден съм, че когато той се изправи пред палача, последните му думи бяха: Исус е Месията, Божието Агне. А аз съм Йоан, гласът, който вика в пустинята. С Божията благодат и сила аз направих прав пътя Му.“
По същия начин, възлюбени, Бог работи и във вас. И Той ще завърши съвършеното Си дело в душите ви. Вашата работа е само да се държите с вяра. Тогава, след като сте издържали, ще можете да кажете: „Христос възкръсна и седна на трона. Аз съм Неговия възлюбен. Не съжалявам за нищо. Той изпълни всичките ми очаквания.“