„А ти, когато се молиш, влез във вътрешната си стаичка и като си затвориш вратата, се помоли на своя Отец, който е в тайно; и твоят Отец, който вижда в тайно, ще те възнагради.” (Матей 6:5-6)
Когато Исус говори за това да влезеш в тайната си стаичка за да търсиш Отец, той говори за нещо много по-голямо от материална стая. Старият Завет ни казва, че Бог разделяше хората на две категории: „Онези, които Ме търсят и онези, които не Ме търсят!” Бог също има и два вида деца днес – онези, които Го търсят редовно в тайната молитвена стаичка и онези, които не Го търсят.
Когато Бог се ядоса на Израел поради идолопоклонството им, Моисей издигна молитвената си шатра извън лагера. Библията казва, че след това: „И всеки, който търсеше ГОСПОДА, излизаше при шатъра за срещане, който беше вън от стана.” (Изход 33:7).
Посред цялото онова идолопоклонство, което се случваше в Израел, все още имаше Божии хора, които намираха време и правеха усилия да търсят Господ с цялото си сърце! Този търсещ остатък се издигна отсред милионите идолопоклонници в Израел. Те знаеха, че трябва да отидат извън лагера, за да не би да паднат в отстъпничеството, което вилнееше сред народа.
Няколко века по-късно, хората при управлението на цар Аса разбраха защо Бог ги благослови, направи да просперират и поддържаха мир с всичките си врагове: „Понеже потърсихме ГОСПОДА, своя Бог. Потърсихме Го и Той ни даде покой отвсякъде. И така, строиха и успяха.” (2 Летописи 14:7)
В един момент от управлението на Аса, армия от милиони етиопци излезе срещу Израел. „И Аса извика към ГОСПОДА, своя Бог и каза... ГОСПОДИ, Ти си нашият Бог — не може човек да надделее против Теб! И ГОСПОД разби етиопците пред Аса... и етиопците побягнаха... бяха смазани пред ГОСПОДА” (стихове 11-13). Когато Аса беше атакуван, той падна по лице и се обърна към Бог в молитва и Той му отговори с победа!
Малко след този триумф, пророк Азария отиде при Аса и каза: „ГОСПОД е с вас, когато вие сте с Него. Ако Го търсите, ще Го намерите, но ако Го оставите, и Той ще ви остави.” (15:2). С други думи: „Ако спрете да търсите Бог, ако спрете да копнеете за Него и да призовавате името Му във всичко, което правите, Той ще ви изостави!”
Азария знаеше, че поради големите освобождения от Бог, царя щеше да бъде изкушен да се възгордее и да се обърне към плътта. Всъщност, всеки път когато Израел търсеше Господ, Той ги благославяше: „Но в бедствието си се обърнаха към ГОСПОДА, Израилевия Бог, и Го потърсиха, и Го намериха.” (стих 4)
Народа знаеше къде се намираха силата и победата им – в търсенето на Бог с цялото си сърце! „И встъпиха в завета да търсят ГОСПОДА, Бога на бащите си, с цялото си сърце и с цялата си душа... Защото се заклеха с цялото си сърце и потърсиха ГОСПОДА с цялата си воля, и Го намериха. И ГОСПОД им даде покой отвсякъде.” (2 Летописи 15:12, 15)
Израел се радваше на почивка, когато търсеше Бог в молитва! Това не означава, че те нямаха никакви проблеми. Но понеже падаха по лице и викаха към Бог, обръщайки се към Него като напълно зависими, Той винаги ги освобождаваше и им даваше ред и сила.
За цар Озия пише: „И през времето, когато търсеше ГОСПОДА, Бог му даваше успех... И името му се прочу надалеч, защото му се помагаше чудно, докато стана силен.” (2 Летописи 26:5, 15). Понеже Озия търсеше Бог, Господ го усили и донесе ред в царството. Но когато той просперираше, царя спря да търси Бог. Гордост влезе в него и сърцето му се надигна. Озия се обърна към плътта и накрая се разболя от проказа и умря в срам!
Еремия пророкува, че всички пастири, които откажат да търсят Бог в молитва, ще паднат по същия начин: „Понеже пастирите оглупяха и не потърсиха ГОСПОДА, затова не постъпваха разумно и цялото им стадо се разпръсна.” (Еремия 10:21)
Всъщност сцената, която описа Еремия, е точно онова, което виждаме днес в църквата на Исус Христос. Много пастири са станали мързеливи и небрежни. Те разглеждат призива си просто като работа, като заплата! Разчитат на ръката си от плът, четат книги и коментари, за да приготвят проповедите си, вместо да потърсят Бог за да познаят сърцето Му чрез молитва. Изгубили са цялата си сила да хранят и поддържат стадото си в ред и овците се разпръсват.
Единството, което преди правеше църквата силна, днес не съществува. Християните умират от глад за Евангелието, тичат от едно място на друго само за да намерят малка троха, с която да задоволят копнежа на сърцето си.
Еремия каза за тези дни: „Шатърът ми е разрушен и всичките ми въжета са скъсани.” (10:20). Въжетата, за които той говори, обединителната сила, която пазеше единството между хората, е била заличена. „Синовете ми си отидоха от мен и ги няма.” (стих 20). Стадото си беше отишло – разпръснато! „Няма вече кой да разпъне шатъра ми и да издигне завесите ми.” (стих 20). Имаше такава нечистота сред свещениците, че никой не се осмеляваше да се приближи до светите Божии неща. Никой свещеник не беше достоен да докосне светите завеси!
Вероятно седиш под вида пастир, който описва Еремия. Може би пастира ти отначало беше смел, посветен на молитва и Бог го благослови и той просперираше. Имаше единство в църквата, понеже молитвата създава единство. Но сега всичко е разрушено – Бог трябваше да обърне лицето Си понеже трябваше да каже за всички мързеливи пастири и християни: „Те вече не търсят лицето Ми!” Бог ясно разграничава този вид вярващи от онези, които Го търсят в молитва. Сега искам да се обърна към онези, които търсят Бог:
Имаш ли молитвена стаичка? Нямам предвид буквално стая (макар че и това става), а по-скоро – имаш ли навика да се затваряш с Бог?
Да имаш „тайна стаичка” означава просто да се затвориш с Бог някъде, когато и да е, да прекараш качествено, избрано време да копнееш за Него, да Го търсиш и призоваваш името Му.
„Молитвена стаичка” означава „навика да се молиш”. Имаше ли дневния навик да се усамотяваш с Бог? За това се отнася молитвената стаичка – практика. Става дума да дисциплинираш себе си да ходиш при Бог, да отговаряш на призива на Духа. Това означава да имаш сърце, което казва: „Трябва да се усамотя с Бог, днес трябва да говоря с Баща си!”
Понякога молитвената ми стаичка е колата ми, когато съм сам. Често това е кабинета ми у нас. Това е също и малък селски път в Пенсилвания, където понякога се оттеглям, за да бъда с Господ. Понякога е когато ходя по улиците на Ню Йорк. Преди няколко седмици това беше плаж във Флорида, където се разхождах с часове, затворен с Бог.
Видът молитва, за който говоря, се отнася за близостта с Бог – усамотение с Него! Исус предупреди за лицемерието в молитвата. Той много силно разграничи онези, които търсеха Бог в тайната стаичка и онези, които се молеха за да изглеждат святи в очите на другите!
Лицемерите са актьори, хора които се правят на святи, за да получават похвалата на другите. Исус каза, че има много такива актьори в църквата: „И когато се молиш, не бъди като лицемерите; защото те обичат да се молят стоящи по синагогите и по ъглите на улиците, за да ги виждат хората. Истина ви казвам: те са получили своята награда.” (Матей 6:5)
Плътта ни обича да бъде аплодирана. Но Бог не може да използва плътта ни – грешната ни природа – понеже тя не може да бъде преработена или осветена. Когато се новородим, Бог се отървава от плътта ни – Той ни прави нови творения в Духа Си. Плътта ни трябва да бъде напълно отхвърлена и оставена да умре!
Можем да видим как работи плътта в нас когато правим неща за Бог, но не можем да разберем защо другите не го оценяват. Плътта ни иска да надуем тромпета! „Те (лицемерите) обичат да се молят” или искат да си мислите така! Те се молят в църквата, ходят на молитвени събрания, но нямат навика да се молят! Не се затварят сами с Бог в молитва.
Спомням си, че чух за репутацията на един пастир, че е човек на молитва. Хора ми казваха: „Той се моли 8 часа на ден.” Помислих си: „О! Трябва да е голям проповедник. Бих искал да се срещна с него!” Срещнах този човек и не почувствах нищо особено в него. Тогава ми дойде на ум – ако той прекарваше 8 часа на ден в молитва, хората биха забелязали това просто от промените в характера му. Но нямаше никакви промени! Очевидно те знаеха за дългите му бдения само, защото той им беше казал – беше бил камбаната!
Възлюбени, Бог не чува дори една дума от молитвите на лицемерите, понеже тези молитви никога не са били отправени към ушите Му! И Исус казва, че те нямат награда от Отец! Но в това послание аз не говоря просто за лицемерите, а за добрите, честни, вярващи християни.
Наистина съм шокиран от това колко малко християни практикуват чудесното, ежедневно общение с Господ. Огромната част християни се моли само в църквата и преди хранене, и вероятно отправя няколко бързи думи към Бог преди да отиде в леглото. Те нямат навика да се молят – освен ако не ги налегне криза – тогава те бързо прекланят глави!
Свят гняв не може да се стърпи да не се надигне в мен когато някой ми каже: „Брат Дейв, ти трябва да се молиш понеже това ти е работата. Това ти е призива като проповедник. Но аз не съм в служението, не съм призован към това.”
Не! Навикът ежедневно да се приближаваме към Бог се отнася за всички нас! Причината, поради която толкова много християни нямат сила в живота си, е понеже те нямат молитвен живот. Те се молят вероятно веднъж седмично, или когато им скимне.
Възлюбени, няма абсолютно никаква сила в случайната молитва! „Отец... вижда в тайно” (Матей 6:6). Бог вижда в тайното, в дълбините на сърцето то! Той вижда липсата ти на интерес. Вижда как прекарваш страшно много време с неща, за които си мислиш, че са необходими – приятели, губене на часове пред телевизора. И вижда как идваш при Него като добавка, или просто от осъждение!
Исус каза ясно: „когато се молиш, влез във вътрешната си стаичка и като си затвориш вратата, се помоли” (Матей 6:6). С други думи – когато отидеш в стаичката си, не започвай да се молиш докато не затвориш вратата!
Това означава – не говори с Отец с разхвърлян ум. Изключи всички мисли, които продължават да те откъсват от Него. Бъди буден, фокусиран, не си пилей думите, не мисли за нещо друго. Можеш да оставиш умът ти да се рее, когато говориш с приятели или когато си на работа или на училище. Но когато отидеш в присъствието на Царя, Библията казва, че „Той вижда в тайно!”
Много хора се молят в продължение на часове, но въпреки това са безсилни в ежедневието си. Чудят се защо не получават отговори, защо нямат победа. Това е така понеже те се молят, докато вратите на стаичката им са широко отворени! Оставят отворена вратата на нещата, които ги разсейват, а Бог не отговаря на половинчати, неискрени молитви!
Влизаш ли в молитвената си стаичка, където се молиш наслуки в продължение на няколко часа, никога не отправящ фокусирани молитви, никога не уцелващ Божието ухо, понеже не знаеш какво искаш и от какво се нуждаеш?
Не се лъжи – за да се молиш е необходимо концентрирано усилие! Когато влезеш в молитвената си стаичка, затвори вратата и изключи телефона! Всяко Божие дете, което насочва сърцето си да търси Отец, ще се изправи пред онова, което аз наричам „сатанински прекъсвания”. Дяволът ще дойде да ти попречи, да насочи ума ти към каквото и да е, но не и към Отец.
Възлюбени, дисциплината е абсолютно наложителна. Ако ще се срещаме с Бог и Той ще ни слуша, тогава трябва да отидем там където е Той – в тайно! „Твоят Отец, който вижда в тайно, ще те възнагради.” (Матей 6:6). Бог те е поканил смело да отидеш при трона на благодатта Му, а той се намира зад затворената врата!
Божията тронна зала не е като федералния съд в центъра на Манхатън. Веднъж ходих до този съд и се чудих как съдията беше в състояние да се съсредоточи в предстоящите дела. Стенографите влизаха и излизаха, разхождаха се и говореха адвокати – на моменти приличаше на лудница. Съдията често трябваше да удря с чукчето и да вика: „Тишина!”
Но в Божието присъствие няма подобно бедствие. Няма безкрайни опашки от хора, които чакат своя ред, няма хора, които да Му отвличат вниманието. Когато влезеш в Божията тронна зала и затвориш вратата зад себе си, оставате само ти и Отец. Ти си сам в присъствието Му и ти си единствената Му грижа!
Трябва да те попитам: държиш ли се в Божието присъствие по начини, по които никога не би се държал пред кмета си, пред губернатора или президента? Да кажем, че ще помолиш президента за един час от времето му. А тогава сядаш в офиса му, а ума ти се рее, вероятно гледаш как някой играе тенис отвън. Колко дълго си мислиш, че ще останеш в присъствието му?
Когато отидеш да търсиш Баща си в молитва, затвори вратата така че нищо и никой да не могат да влязат – никаква гордост, нищо, което ти отвлича вниманието! Затвори я буквално, затвори я и духовно и предай всяка мисъл във властта на покорството на Христос!
В Старият Завет хората не можеха да се приближат до олтара с агне, което имаше недостатък или беше сляпо, или куцо. Те трябваше да дадат най-доброто на Господ.
Питам те – какво време внасяш в молитвената си стаичка? Най-доброто ти време, когато си напълно събуден? Или по-скоро ходиш при Бог когато си изтощен и уморен, след като си бил зает цял ден се завличаш в присъствието Му с натежали клепачи? Ако умът ти започва да се рее понеже си уморен, просто бъди честен. Кажи: „Исусе, много съм уморен за да се моля тази вечер. Ще си легна и когато се събудя ще ти дам по-добро време.”
Ходиш ли при Него сутрин, за да се молиш за святи неща, а си мислиш за колата, която трябва да измиеш днес? Възлюбени, ума и сърцето ви трябва да са там където са устните ви! Исая говори за този вид „Всеизгаряния и жертви... благоугодни на олтара Ми, защото домът Ми ще се нарече молитвен дом” (Исая 56:7). Онези, които носят благоугодни жертви са онези, които „се прилепват към ГОСПОДА, за да Му служат и да обичат Името на ГОСПОДА” (стих 6)
Скъпи светии, това е единствената благоугодна жертва, която може да се принесе на Божия олтар! Не куца, половинчата, сънлива жертва – задължителна жертва в последния момент. Не, тя идва от погълнато от любов към Исус сърце, такова, което непрестанно вика: „Господи, идвам при Теб днес, за да те позная. Искам да бъда воден, коригиран и инструктиран от Теб. Искам да се науча на покорство, да разбирам пътищата Ти. Искам да видя повече от Теб!”
Онези, които носят такива жертви, казва Господ: „Ще ги доведа в светия Си хълм и ще ги зарадвам в Своя молитвен дом.” (стих 7). Той ще чуе молитвите ни и ще ни заведе на място на святост, радост и сила!
„Блажени онези, които пазят свидетелствата Му, които Го търсят с цяло сърце!” (Псалм 119:2)
След като веднъж си установил навик (молитвена стаичка) и си се откъснал от всичко, което те разсейва, Бог иска от теб да Го търсиш с цялото си сърце: „Но оттам ще потърсиш ГОСПОДА, своя Бог, и ще Го намериш, ако Го потърсиш с цялото си сърце и с цялата си душа.” (Второзаконие 4:29)
Това беше предсмъртното слово на Моисей към Израел. Той знаеше, че пред хората стояха големи изпитания и скръб и им даде ключа към победата: „Когато си в беда и всичко това дойде върху теб, в бъдещите дни ще се обърнеш към ГОСПОДА, своя Бог, и ще послушаш гласа Му, защото ГОСПОД, твоят Бог, е милостив Бог; Той няма да те остави и няма да те погуби, и няма да забрави завета с бащите ти, за който им се е заклел.” (стихове 30-31)
Моисей предупреди: „Няма значение през какво преминавате, не мърморете и не се оплаквайте. Не се обръщайте към човек или към плътта. Обърнете се към Господ и Го търсете в молитва! Той обещава, че ако Го търсите с цялото си сърце, ще ви избави.”
Да си в стаичката означава да отидеш пред Бог с една цел – да излееш душата си! Това означава, че всичко в теб се протяга към Бог – цялото ти сърце, душа, ум и сила. Понякога можеш да направиш това без нито една дума. Всичко, което има значение за небесния ти Отец, е да отидеш при Него с цялото си ествество!
Исус каза, че когато отидем в тайната стаичка, изолираме се от всичко, което ни отвлича вниманието и се отворим напълно за Бог, небесния ни отец ще ни възнагради ще ни възнагради. „Твоят Отец, който вижда в тайно, ще те възнагради.” (Матей 6:6)
Има много награди, които идват към нас от силата на тайната стаичка. Но това е награда, която Святия Дух в частност ми е открил и аз искам да я знаете!
Библията казва за Йосафат: „той търсеше ГОСПОДА с цялото си сърце” (2 Летописи 22:9) и понеже търсеше Бог, той се радваше на 35 годишен ред в царството си. Той имаше власт с Бог и власт над всички врагове на Израел. Дори когато го атакуваха от всички посоки, Бог бързо ги осуетяваше, понеже хората започваха незабавно да търсят Господ. Винаги имаше ред, никога хаос или бъркотия. Защо? Понеже търсеха Господ!
Но тогава сина на Йосафат Охозия дойде на власт, а той не търсеше Господ. Охозия беше убит от Ииуй и „домът на Охозия нямаше вече сила да задържи царството.” (стих 9). Охозия нямаше сила да задържи реда като баща си, понеже не се молеше!
Скъпи светии, царството е вашия дом. И ако нямате молитвена стаичка – ежедневен навик да търсите Бог – тогава нямате сила да приведете дома си в ред. Дяволът може да вкара хаос във всичко – в работата ви, в семейството ви, във взаимоотношенията ви! Виждате ли, силата на молитвената стаичка е сила над всичката бъркотия в живота, семейството, работата и църквата ви!
Бог обещава, че ако Го търсиш непрестанно с цялото си сърце, винаги ще имаш изобилие от духовна храна: „И Сарон ще бъде пасбище за стада и долината Ахор – място, където лежат говеда – за народа Ми, който ме потърси.” (Исая 65:10)
Но онези, които не Го търсят, ще бъдат празни, сухи, ще се скитат, търсещи пастир, гладни, никога нахранени. Библията казва: „ще бъдат гладни... жадни... посрамени” (стих 13). „(Но) слугите Ми ще ядат... пият... ще се радват... пеят от радост” (стихове 13-14). Онези, които са затворени с Бог, изливащи душите си пред Него, търсещи Го във всичко, ще имат сила, власт, духовна сила, храна за душата и ума. Те ще бъдат заведени от Бог на място на духовна почивка и пълнота!
Да, има сила в търсенето на Бог – сила да разбереш всичко, което се случва в живота ти: „Тези, които търсят ГОСПОДА, разбират всичко.” (Притчи 28:5). Продължавай да търсиш, да се молиш, и Бог ще ти даде разбиране за това, пред което си изправен! „И вие, които търсите Бога, сърцето ви ще живее” (Псалм 69:32)
Псалм 91 е любим пасаж от Библията за много вярващи. Какви велики обещания се намират там само! Целият псалм е откровение за освободителната, пазеща сила, която идва от отношението да търсиш Бог. Човекът, който живее в среда на молитва, ще има власт над всички демонични капани, всяка болест и епидемия, сила да побеждава и да дава плод в молитва!
Но има едно услови за всичко това. То се намира в стих 1: „Който обитава под закрилата на Всевишния, той ще живее под сянката на Всемогъщия.” „Обитава” означава „живее”. Живееш ли в молитвената си стаичка – в тайното място на Всемогъщия? Това ли е дома ти по всяко време на деня?
Може би се чудиш: „Означава ли това, че трябва да се затворя с Бог през цялото време?” В смисъл на говорене – да! Павел каза, че трябва да се молим непрестанно. А Давид каза: „Стремете се към ГОСПОДА и Неговата сила; търсете лицето Му винаги!” (1 Летописи 16:11)
Скъпи светии, нека ума ви е насочен към Бог през цялото време. Общувайте с Него. Копнейте за Него винаги. През целият ден, във всичко Го призовавайте в духа си и ще познаете силата и реда Му във всяка ваша крачка! Амин!