Според пророк Исая в последните дни ще има два вида църкви и аз вярвам, че те вече съществуват. Не трябва да си представяме на какво ще приличат, защото Исая ни дава много ясно пророческо описание и на двете.
Исая 4-а глава започва със сбито и тъжно описание на онова, което аз наричам „църквата на прошката”.
„И в онзи ден седем жени ще се хванат за един мъж и ще казват: Ще ядем своя си хляб и ще обличаме своите си дрехи, нека само се наричаме с твоето име — ти отнеми нашия срам!” (Исая 4:1)
Това е един от най-погрешно разбираните стихове в цялата Библия. Някои коментатори предполагат, че тази случка е от времето на управлението на цар Ахаз, когато вражеските армии избили 120 000 мъже. Но това е само предположение. Няма доказателство, че този стих някога се е изпълнил. Нищо не ни подсказва, че по времето на Аха седем жени са се хващали за един мъж.
Святият Дух ми каза нещо относно този пасаж. Доколкото ми е известно, в никой коментар няма да намерите това, което искам да кажа, но аз виждам цялата тази глава от Исая като едно от най-ясните, непогрешими пророчества за това как ще изглежда църквата точно преди идването на Господ.
Както много християни, аз също вярвам, че без съмнение живеем в последното време. Живота, смъртта и възкресението на Исус сложиха началото на този период. В деня на Петдесятница, Петър се изправи и каза:
„...а това е казаното чрез пророк Йоил: И в последните дни, казва Бог, ще излея от Духа Си на всяко създание...” (Деяния 2:17).
Петър казваше: „Това са последните дни и излетия Божий Дух е доказателството!”
Същото пише и апостол Павел:
„А всичко това им се случи за пример и беше записано за поука на нас, върху които са дошли последните времена” (1 Коринтяни 10:11).
Павел знаеше, че живее в последното време. А за мен няма съмнение, че ние живеем в най-последните от последните времена!
В Откровение 1-ва глава, Йоан вижда Исус да стои сред седем златни светилника:
„... и очите Му – като огнен пламък, и краката Му – като лъскав бронз, нажежен в пещ...” (Откровение 1:14-15).
Йоан беше смазан от страховитата гледка и падна по очи от страх! Спомнете си, че това е същия този Йоан, който беше полагал главата си в скута на Исус. А сега, когато видя Господ в това състояние, той беше буквално покосен.
Библията ясно дава да се разбере, че тези седем светилника изобразяват седем църкви, което означава цялото религиозно тяло от вярващи в последните дни – всичко онова, което наричаме „църквата”. А Исус ходи между тези седем светилника и пронизващият Му поглед ги изследваше.
Седемте „ще”, които Исая споменава тук са ясен преобраз на характеристиките на много хора от църквата на последните дни.
Диспенсионалистите биха казали, че седемте църкви от Откровение представляват седем църковни епохи. Аз мисля, че можем да открием характеристиките на седемте църкви във всички църкви през вековете. Дори и в „благословените”, които са похвалени от Господ като онези с духа на смирненската и филаделфийската, ще намерим примеси и характеристики, които Бог мрази.
Седемте невясти искат да се хванат за един мъж, който е Христос, но не са заинтересовани от това да Го обичат. Напротив, в главата им се върти само едно нещо: премахване на срама!
„...Ще ядем своя си хляб и ще обличаме своите си дрехи, нека само се наричаме с твоето име — ти отнеми нашия срам!” (стих 1)
Тук виждам седем жени, които отиват при един мъж и казват: „Не трябва да ни даваш хляб – ние ще се погрижим за прехраната си. Не трябва да ни обличаш - ще си купим наши си дрехи.”
Не е нужно да си много духовен, за да видиш смисъла тук. В крайна сметка „...грехът е позор за народите” (Притчи 14:34) – позор заради вина! Тези жени със сигурност желаят да бъдат Христова невяста, но само при техните условия. Искат брак без близост, любов и посвещение.
Числото седем тук се отнася до невестите, за да ни напомни, че във всяка църковна система съществуват този тип хора. Те се опитват да се „хванат за един мъж” – Христос – само, за да се освободят от вината и осъждението на греха си. Те не желаят близост с Него. Искат само опрощение – срама от греха им да бъде премахнат. Аз наричам това „църква само на опрощението”.
Моля ви, разберете – аз вярвам в оправданието чрез вяра. Само чрез вяра в Исус Христос сме спасени. Оправдани сме чрез завършеното Му дело на Кръста. И поради това можем да живеем без вина, страх и осъждение. Това е великото значение на Евангелието.
Но ако е всичко, което искаш от Исус, но не желаеш да бъдеш в близост с Него; да живееш чрез Него като чрез небесен хляб; да попадаш под огнения Му взор, който търси и осъжда, тогава да си опростен е всичко за теб!
Преди известно време бях в едно градче, за да говоря на едно събрание и минах покрай голям амфитеатър, където се рекламираше християнски рок концерт. Спрях, за да погледам как децата подреждат оборудването си за шоуто. Невероятно , но повечето от тях носеха фланелки, на които имаше една нецензурна дума: „Вината да се ****!“
Дори не мога да ви цитирам думата тук, а това са наричащи себе си християни. Очевидно всичко, което те искаха, бе да се отърват от вината!
Много пастори и евангелизатори днес проповядват единствено посланието „само опрощение“! Те викат: „Елате, приемете Исус и се радвайте на живот без вина, страх и осъждение. Само повярвайте и изповядайте, и ще станете Негова невяста. Можете да си живеете и говорите както си искате!”
Аз не вярвам, че сме спасени чрез закона, но че има цел. Той е огледало, което държи пред очите ни Божиите заповеди и изисквания. И когато видим, че не можем да ги изпълним, ние сме доведени при Исус. Но Бог да ни е на помощ, ако не се вслушаме в този вид проповеди!
Много църкви са заменили Словото с десет минутни комедийки, които не съдържат абсолютно никакво осъдително Евангелие. Няма проповеди за святост, слово за отделяне от света, нищо за освещение или разправяне със старите грехове. А лидерите се защитават с думите: „Хората не желаят да слушат тежко евангелие. Просто им даваме онова, от което се нуждаят, за да се справят в тези трудни времена.”
Всъщност, Библията казва за тези, които посещават такива църкви:
„...ще си натрупат учители по своите страсти, за да им гъделичкат ушите” (2 Тимотей 4:3).
Тези посетители на църкви казват: „Исусе, не е нужно ти да ни храниш. Можем сами да си купим хляб. Имаме си собствено евангелие!”
Из цяла Америка църквите хранят овцете си с подобна храна – захарен памук, евангелие, от което се „чувстваме добре”. Тези места са пълни с хиляди хора, които само са повторили молитвата на грешника с думите: „Вярвам!” Но Библията казва, че и демоните вярват и треперят при самата мисъл за Бог!
Малцина от тези хора са били провокирани да се отрекат от себе си и да прегърнат Кръста, да умрат за егото и греха си. Те не желаят Господното бреме. Не плачат заради греховете на Сион. Не чувстват съкрушеното поради злото и компромиса Божие сърце в тези последни дни.
Вместо това казват: „...ще ядем своя си хляб...” (Исая 4:1). Те не желаят хляба, който слиза от небето - Исус Христос разпнат, възкресен и седнал отдясно на Отец. Той е хляба на отделянето, на светостта, чистотата, себеотрицанието. Но те казват: „Ние ще си купим хляб” – обикновено това е евангелие на толерантна любов, без укор и смазващо осъждение.
Възлюбени, Библията казва, че хлябът им е мръсен! Пророк Осия го нарече:
„...хляб на скръб — всички, които го ядат, ще се омърсяват; защото хлябът им ще бъде за живота им и няма да влезе в ГОСПОДНИЯ дом” (Осия 9:4).
Но истинският Божий дом – святата остатъчна църква, няма да има нищо общо с този човешки хляб. Те знаят, че по-голямата част от него е поп психология, с няколко библейски стиха сложени тук-там, за да звучи по-религиозно. Звучи добре, но оставя овцете гладни!
„...ще обличаме своите си дрехи...” (Исая 4:1).
Църквата „само на опрощението” казва: „Чуй, Господи, не е нужно ти да ни купуваш дрехи. Ние ще си направим дрехи и ще се облечем.”
Не съществуват дрехи на праведност за тези хора – нито проповеди за святост, за укор, нищо „негативно”. Няма отделяне от света, нито от другите, нито прилепяне към съпруга им. Вместо това те казват: „Ще се обличаме както си искаме!”
Тези невясти нямат желание да се покорят на властта на съпруга си. Не искат да живеят под един покрив с Него, нито пък се интересуват от нуждите Му. Не желаят да знаят какво мисли Той, за какво е загрижен. Те са изцяло погълнати от егоизъм, от това да бъде отнет срама им!
Така че имат с Него възможно най-редки контакти, вероятно един час седмично. Има ли някаква близост, любов, приятелство, покорство в този брак? Не! Прилепени ли са за Него? Не! Желаят ли да прекарат часове в присъствието Му на скришно; да споделят това, което е в сърцето Му? Не, те прекарват по-голямата част от времето си с „други любовници” като: спорт, телевизия, театър, всевъзможни удоволствия. Без изключение този вид християни винаги се насочват към егоцентрично евангелие.
Един човек от голям южен град, който наскоро посети църквата ни, дойде при мен преди една от службите и каза: „Брат Дейвид, трябваше да напусна църквата си. Изпратихме цяла делегация в другата част на страната, където казаха, че има „голямо съживление”. Всички се върнаха много въодушевени, но нещо не ми изглеждаше наред в духа. Не почувствах, че мога да стана част от „новото нещо”. Така че се наложи да напусна.
Кажи ми, какво се случва с нашата църква? Къде отиде духовното разбиране? Защо пасторът ни не е в близки отношения с Исус? Защо никой не познава Божието сърце? Защо е това ненадейно въвеждане на „вносното” съживление?
В действителност ние получаваме разбиране, насока, разпознаване на доброто и злото, на святото и чистото чрез близостта си с Исус. Тя ни дава твърдост, заради която не сме подмятани наляво-надясно от всяка нова доктрина. Но в настоящия момент съществува такава глупост, без никакво духовно разбиране. Това е човешки хляб, който не идва от Бог и наскърбява сърцето Му!
Сега, нека ви покажа другата църква, за която говори Исая:
„В онзи ден издънката ГОСПОДНА ще бъде за красота и за слава, и плодът на земята — за гордост и великолепие за избавените на Израил” (Исая 4:2).
Коя е „издънката” тук? В целият Стар Завет споменатата издънка е Исус Христос, Господа на славата.
Според Исая ще има църква, на която Той ще се яви в красота и слава, превъзходен и приятен. Техният мотив няма да е просто премахването на срама им. Не, те ще бъдат страстно влюбени в Човека, Когото имат за желан, славен, превъзходен!
В този момент на земята съществува остатъчна църква, която не желае нищо друго, освен Христос. Тя е малка част, вероятно 10% от онова, което наричаме църква. Аз не вярвам, че църквата, която ще угоди на Бог в тези последни дни трябва да се състои от хиляди на брой вярващи. Напротив, голяма част от онова, което виждаме да се случва в мега църквите днес, далеч не представя Божието сърце.
Не, Господното сърце е в онези църкви, където Исус играе централна роля, където всичко е основано на проповядването на Кръста и построено около присъствието и характера на Христос. Божието сърце е разкрито на онези църкви, които са влюбени в Сина Му, където хората с цялата си същност са фокусирани върху Него!
Това са тези, за които Исая казва: „...избавените от Израел” (същия стих). Той казва за тях:
„Когато Господ измие нечистотата на сионските дъщери и очисти кръвта на Ерусалим отсред него, чрез дух на съд и чрез дух на изгаряне” (стих 4).
Бог е изпратил Духа Си в света в тези последни дни, за да изобличи за грях. Мнозина, които чуят Неговото изгарящо, осъдително Слово, ще избягат във Вавилон – света – и ще бъдат отведени в робство.
Ще остане само един остатък и Исая тук казва, че Бог ще изведе тези хора през „...дух на съд и чрез дух на изгаряне” (същия стих).
Всъщност, църквата от последните дни, която ще бъде изпълнена с Божията слава, е нещо повече от просто една опростена църква. Това е свята църква – такава, която е била очистена от пояждащия огън на осъдителното Божие Слово. Святост и чистота характеризират хората й. Исая добавя:
„...И останалият в Сион... ще се нарече свят — всеки, който е записан в Ерусалим за живот” (стих 3).
Може да кажете: „Но, брат Дейв, това се отнася до древен Израел, пределно ясно е. Тук са споменати Ерусалим и Сион, което отнася пророчеството към населението на Израел в Ерусалим в определен период от историята.”
Не! Много повече от това е. Помислете какво казва Библията на друго място:
„А горният Ерусалим е свободен, който е майка на (всички) нас” (Галатяни 4:26). „А пристъпихме при хълма Сион, при града на живия Бог, небесния Ерусалим, и при десетки хиляди ангели” (Евреи 12:22).
Съществува нов, небесен Ерусалим, духовен град, майка на всички вярващи:
„... града на Моя Бог, новия Ерусалим, който слиза от небето от Моя Бог...” (Откровение 3:12).
За това говори пророк Исая – мислещ за небето остатък, който Бог ще прекара през пояждащия Си огън!
Вижте, когато повярвате в Господ Исус Христос, вие се раждате в Сион. Името ви е записано там. И онези, които напълно са предали сърцето си на Исус, които са в близки отношения с Него, в Сион са познати като Божии синове и дъщери.
Най-голямото доказателство, че тук Исая говори за църквата от последните дни, се намира в стих 5:
„И над всяко място на хълма Сион и над събранията му, ГОСПОД ще създаде облак и дим денем и блясък на пламтящ огън нощем, защото ще има покрив над цялата слава” (Исая 4:5).
Исая пророкува, че Бог ще създаде нов стълб и облак, който ще покрива народа Му!
Знаем, че когато Исая пророкува това, стълба и облака в пустинята вече ги нямаше. Очевидно трябваше да бъдат направени отново – да бъдат нещо ново!
Облакът се отнася до посока и утеха, защита от всяко зло и ужас, водителство. Това означава, че Божия свят остатък от последните дни ще има ясно водителство. Няма да бъдат объркани. Когато всичко около тях се е разбягало в различни посоки и се разпада, те ще имат облак и огнен стълб, който да ги води!
Израел имаше само една скиния, един облак и един огнен стълб. Но днес всички ние сме храмове на Святия Дух и Бог е дал по облак и огнен стълб на всеки един от нас. Всеки човек и всяко покаяно, свято събрание разполага с облака на Духа, който да ги води денем и с огнения стълб на Духа, който да ги води нощем.
С други думи, Бог казва: „Ще ви помогна без значение каква е ситуацията ви. Дори и в най-лошата буря на живота ви ще имате ясно водителство от Мен. Както дадох на Израел в пустинята, така ще дам и на вас огнен стълб, който да ви води!”
Да, в момента в Америка се е надигнала буря от смут в църквата. Много хора са объркани. Има малко духовно разбиране, а много лъжливи учения, глупост и плът.
В служението ни се получават обаждания и писма от хора от цялата страна, които казват: „Какво става? Не мога да си обясня. Нашият пастор вкарва странни учения, което разделя църквата ни на две. Това от Бог ли е, или не? Моля ви, кажете ни. Вече не знаем в какво да вярваме!”
Наскоро се обади синът ми, Гари, който пастирува църква в Денвър с думите: „Татко, посетих едно събрание, където нещата тръгнаха да излизат извън контрол, което почти изплаши лидерите. Наложи се да се изправят и кажат: `Добре, нека се върнем обратно към Исус.`
В началото казаха, че е раздвижване на Святия Дух, след което се наложи да кажат: `Да се върнем при Исус`. Къде бяха, след като трябваше да се връщат при Исус?”
Възлюбени, тези неща са ужасяващи. Фокусът в това събрание никога не е трябвало да бъде извън Исус!
Хората често идват при мен и казват: „Брат Уилкерсън, трябва да дойдеш с нас, защото има голямо съживление в тази и тази църква. Чудесно е. Хора падат на ляво и дясно.”
Вижте, аз не съм против проявленията. В продължение на пет години работих с Катлийн Кулман и съм виждал на събранията й хора, които по невероятен начин падаха от силата на Святия Дух. Нямаше манипулации - това беше истинско дело на Духа.
Но ако днес дойдат хора и ми кажат, че някъде се случва голямо раздвижване от Бог, първият ми въпрос би бил: „Проповядва ли се там с пояждащ огън Божието Слово? Хората падат ли под осъждението за грях? Викат ли за очистване от духа на този свят?
Това докарва ли святост? Има ли силно послание на укор? Хората отиват ли при Исус? Всичко върху Него ли е съсредоточено? Христос всичко ли е? Има ли страдание за изгубените души? Покайват ли се закоравели грешници?”
Това е работата на Святия Дух! Той идва, за да изобличи света за грях, правда и съдба. Така че, ако ще ми казваш, че е слязъл Святия Дух, по-добре ми кажи, че тези неща се случват. Ако ли не, тогава да го наречем с истинското му име – плът!
Бог има хора в тези размирни времена, които не са притеснени. Те са отдадени до такава степен на Исус, толкова са влюбени в Него и отворени за укора на Святия Дух, толкова отделени от злото на тази епоха, че познават пътищата и делата на Святия Дух. Знаят кое е чисто и свято, и кое е плътско и глупаво. Когато и да се премести облака, те го следват!
„...защото ще има покрив над цялата слава” (стих 5).
Тук оригиналният текст на иврит казва: „Върху всяка плът ще има покривало от слава”. Това означава: „Върху всеки от тези хора и всяко от тези святи остатъчни събрания ще има място, където да се скрият, одеяло, покривало. И то е Божията слава!”
Може би си спомняте, че в Изход 40-а глава облак от слава покриваше скинията в пустинята:
„Тогава облакът покри шатъра за срещане и ГОСПОДНАТА слава изпълни скинията. И Моисей не можеше да влезе в шатъра за срещане, защото облакът стоеше над него и ГОСПОДНАТА слава изпълваше скинията” (Изход 40:34-35).
Прочетете също така и какво се случи в скинията на Соломон, когато освети храма:
„И когато Соломон свърши да се моли, от небето слезе огън и пояде всеизгарянията и жертвите; и ГОСПОДНАТА слава изпълни дома. И свещениците не можеха да влязат в ГОСПОДНИЯ дом, защото ГОСПОДНАТА слава изпълваше ГОСПОДНИЯ дом” (2 Летописи 7:1-2).
Възлюбени, всеки път, когато скинията беше подредена и подготвена според Божията наредба – славата Му слизаше и я изпълваше.
В Исая 4-а глава четем, че ни е обещано, че в последните дни Господ ще направи слава, която да покрие остатъчната Му църква. Самата Божия слава ще покрие всяко сърце и дом. Ще се покланяме под навеса на Божията слава!
Коя е тя? Нищо друго освен изявеното присъствие на Исус Христос, Божия Син! Исус е пълнотата на славата на Отец.
„В онзи ден издънката ГОСПОДНА ще бъде за красота и за слава...” (Исая 4:2). „...
Сина... сияние на Неговата слава...” (Евреи 1:2-3).
Славата не може да бъде по-ярка от това Исус да ти се яви!
Думата „изявен” тук означава „да те хване за ръка”. С други думи, когато присъствието на Исус изпълни дадено място, то е толкова очевидно, че духовните ти ръце могат да го докоснат, а духовните ти очи – да го видят. Реално е колкото и въздуха, който дишаш!
Този вид съживление, който аз искам да видя, е онова, в което присъствието на Исус става толкова силно и съкрушително, толкова красиво и славно, че „плодът” (или новоповярвалите) ще бъде превъзходен! (виж Исая 4:2). Ние вече сме виждали началото на тези неща в службите ни в Таймс Скуеър Чърч, където хора са се стичали пред амвона, плачещи и съкрушени пред Господ.
Ако ще падат хората, искам да ги видя падащи под осъждението на Святия Дух. И видението, което искам да приемат, е обновеното видение за Исус. А проявленията, които искам да имат, е това да се изправят от пода като нови създания в Христос!
Тогава когато пояждащият огън е извършил делото си, а всичкия грях си е отишъл и сърцето е било съкрушено, хората трябва да могат да се смеят. Тогава трябва да сме в състояние да се смеем цяла нощ. Нека тогава дойде Господната радост!
Не бих искал да посетя църква, от която Божията слава си е отишла. Псалмиста свидетелства, че когато ковчега беше пленен от филистимците,
„(Бог) предаде на плен силата Си и славата Си — в ръката на врага” (Псалм 78:61).
Когато снахата на свещеника Илий роди, сина й беше наречен Ихавод, което означава „... Славата (на Господ) се оттегли...” (1 Царе 4:21).
Свидетелството ни трябва да бъде: „Ако не мога да имам присъствието на Исус, не искам да живея. Той трябва да ми бъде водач, облак, огнен стълб!”
Отговорът се намира в Исая 4-а глава:
„И ще има заслон да засенява от пека денем, и за прибежище и защита от буря и от дъжд” (Исая 4:6).
Първо, славата на Божието присъствие ще ни бъде заслон от жегата. Еврейската дума за жега тук означава „суша, опустошение, безплодие”. Това е преобраз на Божия съд над зло общество.
В Откровение 16-а глава на четвъртия ангел е дадена сила:
„... да гори хората с огън. И хората се опекоха от голямата горещина и похулиха Името на Бога...” (Откровение 16:8-9).
В този момент Бог увеличава топлината и ще става още по-горещо, с наказания отвсякъде. Но Божията слава ще ни бъде покривало!
„И ще има заслон да засенява от пека денем...” (Исая 4:6).
Няма да усетим жегата! Ще си почиваме на хладно под крилете на Исус.
Второ, Божията слава е нашата защита и покривало:
„...и за прибежище и защита от буря и от дъжд” (стих 6).
Ние вече виждаме дъжда – не само изливането на Святия Дух, но и Божиите наказания. Буреносните облаци се събират, но, слава на Бог, върху остатъчната Му, свята църква ще има покривало!
Вероятно ще кажеш: „Нямам „славна” църква, в която да отида. Всичко, което мога да намеря са егоцентрични църкви. Къде ми е покривалото от жегата и бурята?’
Домът ти е Божията слава в сърцето ти! Ако Исус живее в теб, изявява се пред теб, тогава значи си изцяло покрит. Ако обърнеш сърцето и погледа си към Него, ако позволиш на Божието Слово да те укори, осъди и поправи, Той ще ти се открие. Обещал го е!
„Който има Моите заповеди и ги пази, той Ме люби; а който Ме люби, ще бъде възлюбен от Моя Отец, и Аз ще го възлюбя и ще му явя Себе Си” (Йоан 14:21).
Бог казва: „Ще бъда с теб. Няма значение колко лошо ще стане положението, ще ти помогна. Никога няма да те изоставя!”
Амин!