Когато Бог роди църквата Си, Той изля върху нея Святия Дух. Той я кръсти в Святия Дух, изпълни я с Духа и я помаза с Духа. А където е Божият Дух, там има ясни доказателства за това. Но ако тези доказателства не се виждат, тогава Святия Дух не е там.
Въпросът ми е съвременната църква разполага ли с тези доказателства? Ами твоята църква? Тя движи ли се в силата на Святия Дух? Ами живота ти разполага ли с тези доказателства? Живееш ли и ходиш ли в пълнотата на Духа?
Йоил пророкува, че когато дойде Духа, едно от доказателствата за присъствието Му ще бъде пророческото поучение. Той описва това като вълнуващо време, когато старите вярващи ще имат духовни сънища, а младите хора ще имат видения. Божият народ ще преживее невероятни освобождения и ще последва голяма жетва от души.
Пророк Исая също описа какво се случва когато Святия Дух слезе върху народа. Той пророкува: „Докато Духът се излее на нас от висините и пустинята стане плодородно поле, а плодородното поле се счете като гора.“ (Исая 32:15)
Исая казва: „Когато дойде Святия Дух, онова което преди е било неплодородна пустиня, ще стане поле за жетва. Мъртво парче земя изведнъж ще се отрупа с плод. И това не е временна жетва. Това плодно поле ще се превърне в гора. И ще можеш да събираш от гората година след година и да изграждаш собствената си плодовитост.“
Исая добавя: „Тогава правосъдие ще се засели в пустинята и правда ще обитава в плодородното поле.“ (32:16). Според пророкът, Святия Дух носи със себе си и послание срещу греха. И това послание произвежда праведност в хората.
Изведнъж, проповедта на служителя се проповедника се промени. Той вече не проповядва мъртво или сухо. Вместо това проповядва чистото Божие Слово, а посланието му гори от осъждение. Задремалият народ тогава разбра: „Това послание има помазанието на Святия Дух. Вече мога да доведа отстъпилите от Бог приятели тук и знам, че Духът ще им говори в сърцето.“
А Святият Дух винаги започва делото Си от амвона. Ако започне наказание в Божия дом, то може да стане първо от Господните пастири. Той се отнася мило с тях, осъждайки ги за всеки идол, за всяка плътска похот, всеки егоизъм, който се изправя против Божието познание. Всъщност, това е работата на Духа – да осъди за грях, праведност и съдба.
Но Исая не говори за еднократно изливане на Духа, както считат някои хора – за „съживление“. Исая описва нещо дълготрайно. Изследвания на християнски социолози показват, че повечето съвременни съживления продължават около 5 години и предизвикват много объркване и разногласия. Знам някои църкви, в които се случиха така наречени съживления, но сега, само след няколко години, няма и помен от Духа. Тези църкви са мъртви, сухи, празни. Църкви, които преди събираха по 1000 души, сега са пещерни гробници от едва 50 души.
Но знам и за църкви, в които Духа беше излян преди 50 години, а Бог все още работи там и днес. Това е работата на Духа, която описва Исая.
Вече няма вик срещу плътта и глупостта се промъква в Божия дом. Виждаме това в едно писмо от един посветен пастир, който служи в голяма протестантска деноминация. Той скрби поради онова, което се е случило на ежегодната конференция на деноминацията му: “Ние гласувахме подкрепа за частичен аборт, въпреки че Конгреса на САЩ не го прие. Колко е тъжно когато Конгреса е по-благочестив от църквата. Новият ни ръководител, който ще бъде и наш говорител през следващите 2 години, открито подкрепя ръкополагането на гейове и лесбийки и всъщност идва от „по-просветено“ събрание (което е наречено така, понеже те считат, че имат „повече светлина“ отколкото нас по въпроса с хомосексуализма). Като служител в тази деноминация, вече ми се позволява да благославям гей-бракове. Как мога да благословя това, което Бог нарича извращение? Ние гласувахме за това дали да премахнем от конституцията си ръкополагането на „хомосексуалисти, които си признават, че са такива“. За щастие това не мина, но гласовете бяха 259 срещу 255 – само 4 гласа от пълната мерзост. Църквите с „повече светлина“ се радват, понеже вярват, че на следващата конференция – през 2006 – гласуването за ръкополагане на гейове ще мине. Аз мисля, че са прави. Бог да се смили над нас!“
Този човек е принуден да напусне деноминацията си, понеже Святия Дух се е оттеглил от там. Вече няма съпротивителна сила срещу греха и плътта, така че всичко е позволено. И целият ад е подивял.
Когато дойде Святия Дух, първата Му работа е да очисти църквата. Той очиства всичко, което пречи на прилива на Божия Дух. А това означава, че пречиства всеки човек. Всяка плът се преследва. Клюкарите и останалите, които притежават хапливи езици срещу благочестивите, биват изобличавани. Онези, които лъжат и лъжесвидетелстват против другите, биват изолирани и заставяни да се изправят против истината. Скоро онези, които причиняват раздори започват да живеят под черния облак на собствените си дела.
По този начин се случи всичко на Петдесятница, когато дойде Духа. Библията казва, че когато Петър започна да проповядва с помазанието на Духа, сърцата на хората бяха пронизани. Те извикаха: „Какво да направим, за да се спасим?“ Хиляди дойдоха при Христос в онзи ден. Те не трябваше да бъдат убеждавани чрез ефекти или професионално забавление. Не, те видяха греха си и искаха да бъдат свободни.
А онези, които не приеха греха си, бяха изобличени. Всъщност, едно семейство – Анания и Сапфира – платиха с живота си заради тяхната измама. Можеш да прикриеш греха си в мъртви, сухи църкви, но не можеш да го направиш в църква, в която живее Святия Дух.
Виждате ли, Святият Дух ръководи и Христовия мир. Той раздава мир на амвона и на столовете. Но не може да има мир без праведност. Исая продължава пророчеството си: „И делото на правдата ще бъде мир и действието на правдата ще бъде покой и сигурност до века. И Моят народ ще обитава в мирно заселище, в сигурни жилища, и в спокойни места за почивка.“ Исая 32:17-18).
Мирът идва когато има праведност. Святият Дух е зает с това да премахне всяко притеснение, смут и осъждние. Това, което следва, е мир у дома и мир в Божия дом. И когато Божия народ има Христовия мир, те не се разделят лесно с него: „Но ще вали градушка при падането на гората и градът съвсем ще се сниши. Блажени вие, които сеете при всяка вода и изпращате навред крака на вола и магарето!“ (Исая 32:19-20)
Пророчеството на Исая за Святия Дух беше отправено към Израел по време на управлението на Урия. Но то се отнася също и до Божия народ днес. Това е познато като двойно пророчество. Истината е, че всяко поколение има нужда от изливане на Святия Дух. А аз считам , че църквата днес не е видяла нищо в сравнение с онова, което иска да изпълни Святия Дух.
Има също и ясни доказателства тогава когато Святия Дух не присъства и не е излят. Исая обяснява. Той описва това страшно състояние: „След ден и година ще бъдете ужасени... защото гроздоберът ще се изгуби, беритбата няма да дойде. Треперете... ужасявайте се... Ще се бият в гърди за приятните поля, за плодородните лозя. На земята на народа ми ще растат тръни и бодливи храсталаци, а и върху всички къщи на веселие в ликуващия град“ (Исая 32:10-13).
С други думи: „Животът ти вече няма да е плодороден. Семейството ти, църквата ти, взаимоотношенията ти ще са в духовен застой. Събуди се! Имаш нужда от това Святия Дух да се върне.“
Кои са тръните и храсталаците, които описва Исая тук? Те изобразяват празнота, суша, разочарование. Такива времена обикновено идват под формата на несвяти членове на църквата, които се надигат и създават бъркотия. На събранията ни за служители из целия свят екипът ми и аз се срещаме със стотици пастири, които говорят за такива тръни. Те разказват за това как са уморени в духа си от някой човек или клика, които вярват, че са духовната власт в църквата.
Тези тръни са буйни, недисциплинирани, непрестанно предизвикващи хаос. Те са преследвали всеки пастир, който е служил в църквата им, наранявали са го и са разпространявали слухове. Те си мислят, че служителя трябва да е беден, да работи като роб. И накрая плашат всеки новоповярвал. Църквата стои малка поради непрестанния смут, който предизвикват.
В резултат на това много пастири са готови да напуснат. Те не виждат никакъв плод в служението си и вече са уморени, изтощени, смазани. Жените им са видели колко обезверени са станали. Така че ги окуражават: „Скъпи, моля те, напусни. Не трябва да търпиш такова напрежение. Дори и някоя светска работа ще е по-добре от това.“
Църквите по цял свят се затварят на дузини всеки ден. Когато служението ни беше в Англия миналата година, 12 страхотни църковни постройки бяха „обезчестени“, което означава, че бяха затворили врати завинаги. Някои от тях бяха продадени и бяха превърнати в нощни клубове. Една от тях дори беше продадена на окултна група, която я превърнала в музей на окултизма.
Бодливите хора, които спомагат за осъществяването на тази трагедия са като израилтяните, които излязоха от Египет. Тези непокорни хора непрестанно се бунтуваха против властта на Моисей. И в крайна сметка станаха неспасяеми, поради безсрамното си мърморене и оплакване. Бог предупреди Израел също така: „Но ако не изгоните отпред себе си жителите на земята, тогава онези от тях, които оставите, ще бъдат тръни в очите ви и бодли в ребрата ви и ще ви притесняват в земята, в която живеете.“ (Числа 33:55)
Истината е, че не можеш да промениш такива хора. Те ще живеят и ще умрат в пустинята на отчаянието и бъркотията, точно както стана с Израел. Сърцата им стават по-твърди и по-твърди, докато не започнат да се противят напълно на Святия Дух.
Аз вярвам, че в този момент църквата на Исус Христос се нуждае от почистване. И никой проповедник или евангелизатор няма властта да очисти дома. Това не може да се случи с харизма или сила, или пък със способности. Не, последното нещо, от което се нуждае църквата, е поредното човешко изобретение или комплект „как да...“ книги, или пък списък с методи как да мотивираме мъртвото събрание. Тези неща неща представляват онова, което пророците наричаха „да се върнем в Египет и да потърсим помощ... вяра в ръката от плът.“
Прочистването на Божия дом е работа само на Святия Дух. И когато Той дойде, работата Му се върши от върха към дъното, от амвона до столовете. Няма значение колко е голяма църквата, може да е от няколко хиляди. Истината е, че ако тази църква не е пълна с праведността на Святия Дух, ако няма изпълнен с Духа служител на амвона, ако не се изобличава и изоставя греха, ако няма всеобщо покаяние, ще има само празнота. Тази църква е дом на смъртта.
Като пастир, аз трябва да призная, че е възможно да позволя на Святия Дух да изтече от душата ми. Ще попиташ: „Да изтече?“ Да, Святият Дух живее в нас като извор на жива вода. И ако сърцето ми не е в покой, ако се обезкуража и изгубя мира си, ако се предам на самоанализ, ако позволя на чувството на провал да се застои в духа ми, ако храня помисли да се откажа от служението си поради трудностите – тогава знам, че съм позволил на живата вода на Духа да изтече от мен.
Понякога може да се запиташ: „Защо душата ми е унила? Защо съм толкова обезкуражен? Защо изпитвам всички тези страхове?“ Трябва да знаеш, че това винаги е проблем със Святия Дух. Както казва Исая, когато Святия Дух се излее, резултата е мир. И ако този ефект липсва, ако все още има бъркотия, тогава трябва да погледнем в сърцата си. Исая ни показва ясно, че всички проблеми, безплодие и отчаяние идват от липсата на силата на Святия Дух.
Исая отново казва нещата такива, каквито са. Той казва, че Духът не беше излят поради безотговорността и небрежността на Израел. С две думи проблемът беше духовен мързел. „Станете, вие безгрижни жени, и чуйте гласа ми; вслушайте се в говоренето ми, вие нехайни дъщери!“ (Исая 32:9)
Изразът „вие жени“ всъщност се отнася за цялото събрание. Този израз се появява из цялата Библия: Песен на песните говори за избраните Божи „ерусалимски дъщери“. Псалм 45:13 нарича Израел „царската дъщеря“. На други места в Стария Завет се използва израза „сионските дъщери“. И, разбира се, в Новия Завет, църквата е позната като „Христовата невяста“.
Бог тук на два пъти предупреди Израел за това, че са прекалено безгрижни. Първо четем: „Станете, вие безгрижни жени... вие нехайни дъщери!“ След това Исая добавя: „Треперете, вие безгрижни, ужасявайте се, вие нехайни!“ (Исая 32:11). Еврейската дума за нехайни тук означава „смели, самонадеяни“. Това, което се казва е: „Станете всички вие нехайни вярващи. Вие сте много смели в греха си. Толкова сте уверени в себе си, че сте станали духовно мързеливи. Отърсете себе си от този мързел!“
Когато се огледам в църквата днес, аз виждам множества вярващи, които лежат на легло от самоувереност. Те презират пророческото послание и запушват ушите си за всички предупреждения да се събудят. Такива вярващи дремят в полунощ.
Амос пише: „Горко на безгрижните в Сион и на сигурните на хълма Самария... Вие, които отдалечавате злия ден и доближавате седалището на насилието, които лежите на кревати от слонова кост и се изтягате на леглата си, и ядете... които фантазирате под звука на арфата... които пиете вино с паници и се мажете с най-добрите масла, а не скърбите за бедствието на Йосиф“ (Амос 6:1, 3-6).
Когато Исая пише: „Станете, вие безгрижни жени“, думата използвана тука за „станете“ означава „треперете от страх“. Тук Бог говори на мъртвите църкви. Той ги предупреждава, че са изгубили духа. Вместо това са се превърнали в църкви, които се движат в плътта и дават на хората не хляб и жива вода, а слама и сено. Те обичат забавленията, така че не желаят пророк сред тях. Повече се интересуват от цифри, отколкото от покаяние и праведност.
Възлюбени, предупреждението на Исая никога не е било по-подходящо от днес. Аз чувствам Божествена тревога в сърцето си, трепет в душата си, поради това, което виждам да се задава. Всичко, от което се нуждаем е една терористична бомба, която да убие десетки или вероятно стотици хиляди души. И в един момент целия свят ще изпадне в паника.
Ние не искаме да чуем това, но дори и световните лидери предупреждават, че има такава възможност. Някои експерти казват, че ситуацията вече не е „ако“, а „кога“. Скоро пророческите думи на Исус ще се сбъднат пред очите ни, когато сърцата на хората прималеят. Колко ли хора ще получат сърдечен удар, докато световния пазар се срива, докато множествата се трупат по магистралите бягайки по планини и пустини, докато световните лидери треперят от страх и се крият в бункерите си, докато милиони младежи тичат подивели по улиците без абсолютно никакви задръжки, понеже са убедени, че ще умрат утре?
Преди много християни биха протестирали против този вид проповеди, викайки: „Спри, не можем да понесем това. Твърде разстройващо е. Дай ни позитивно послание.“ Мисля, че някои християни биха извикали: „това е невъзможно!“, ако се бях изправил пред тях през Август, 2001 и бях заявил: „За един час Световния търговски център ще бъде сринат от два отвлечени от терористи самолета. Ще умрат хиляди хора, а целия свят ще плаче.“ Щяха да ме обвинят: „Всяваш страх!“
Този месец трябва да проповядвам в Испания. Ако бях отишъл там преди няколко години и бях пророкувал, че стотици хора ще загинат при терористична атака в метрото, малцина биха ми повярвали. Опитвам се да си представя как проповядвам в Русия миналата година и им казвам, че цялата страна ще плаче защото стотици задържани като заложници ученици ще бъдат убити от терористи. Такова послание би звучало невероятно.
Истината е, че ние вече виждаме какво ще се случи в бъдещето – ужасните урагани във Флорида и на юг. Всички пътища на юг бяха затворени, докато магистралите към севера бяха блокирани от милиони хора, които се опитваха да избягат от подивялата природа. В бензиностанциите свърши бензина, а хотелите се препълниха. Хората просто караха колите си без да имат къде да отидат. Разрушенията в този регион се изчисляват на милиарди долари.
Пророчеството на Исая предупреждава: „Но ще вали градушка при падането на гората и градът съвсем ще се сниши.“ (Исая 32:19). Накратко, природните катаклизми са Божието предупреждение. Той управлява и царува над природните стихии. И никога в историята Той не е пращал наказание върху някой народ без да изпрати преди това предупреждение след предупреждение, с любов.
Как трябва да се подготвим за ужасните неща, които предстоят? Според Исая – с покаяние: „Станете, вие безгрижни жени... Треперете, вие безгрижни... ще бъдете ужасени“ (32:9-12).
Къде ще бъдат пастирите, които прекарват време насаме с Бог? Къде е намерим пастири, горящи със Святия Дух, хора, които могат да предложат надежда и покаяние?
Къде бягащите множества ще могат да намерят църкви, които предлагат убежище, където Святия Дух да ги успокои с истината? В такива църкви никой няма да клюкарства или пък да е съсредоточен върху жалките неща от живота. Никой няма да е нехаен в ходенето си с Исус. Никой няма да говори за църковен растеж или пък да ходи на кино за да седне с горделивите и да се потопи в мръсотия. Не, в такива църкви пред всеки пастир и мирянин ще има стои само един въпрос: „Имам ли достатъчно количество от Святия Дух в себе си? Имам ли достатъчно количество от Духа, за да служа на хората около мен, които са обезумели от страх?“
Но как можем да се подготвим ние, служителите? Какво трябва да прави събранието? Исая ни казва, че не може да има надежда, жетва в бъдещето, плод „ докато Духът се излее на нас от висините“ (Исая 32:15). Всяка църква, всеки пастир и всеки вярващ трябва да преживеят изливането на Духа преди да дойде наказанието.
Нека ви напомня за думите на Исая: „И Моят народ ще обитава в мирно заселище, в сигурни жилища, и в спокойни места за почивка.“ (32:18). Където е излят Духа, там има мир и сигурност. Да, ще дойде време на насилие, ужас, паника и терор сред народите. Но в този час, Бог ще има пастири и святи хора, които ще Го търсят заради свежото изливане на Святия Дух. Тези хора вече му се покланят в истина и Му вярват за своя, собствена Петдесятница. От живота им ще се изливат реки от жива вода.
Всъщност, докато унищожителите природни стихии вилнеят, а местата ни на гордост и търговия се смиряват, Духът ще бъде излят отгоре. Но това изливане ще засегне само онези, които се молят. Ще засегне само онези, които треперят от Божието Слово, които се надигат от дрямка, които се събличат от всяко доверие в плътта и искат да им се дадат съкрушен дух и сърце.
Библията ни казва още, че Святия Дух се дава само на онези, които искат с вяра. Питам те: изпълнен ли си със Святия Дух? Живял ли си, ходили ли си, движил ли си се в Духа? Няма значение колко богата изглежда църквата или колко успешен изглежда живота ти. Дори и ако можеш да отговориш с „да“ на всички тези въпроси, Святия Дух в теб винаги трябва да се обновява. Павел говори за „количество от Духа на Исус Христос“ и моли филипяните за „молитвата ви“ (Филипяни 1:19).
Аз благодаря на всички пастири и църкви днес, които не са изгубили Духа. Благодарен съм за всеки мъж и жена, които горят за Святия Дух, за всяка горяща църква, която диша живот. Но, за съжаление, има толкова малко от тях. Сърцето ми вика: „О, Господи, о, Святи Дух, ела в църквата Си. Ела и премахни всичката ни глупост. Ела и ни докосни с горяща страст за Христос. Ела и изчисти всички човешки планове. Премахни цялата плътска религиозна телевизия и медиите, които опозоряват името Ти.
И, Святи Дух, запали душата ми. Привлечи ме към тайната молитвена стаичка при Теб. Да няма повече бързи молитви. Дисциплинирай ме за да Ти служа, да викам, да не се предавам докато не ме изпълниш докрай. И ми дай обещания мир. Дай ми тихата Ти почивка и уверение, че ще ни изведеш от всичко.“
Исая ни предава тези добри новини: „Но сега слушай, служителю Мой, Якове, и Израилю, когото избрах: Така казва ГОСПОД, който те е направил и те е образувал от утробата, и ще ти помага: Не бой се, служителю Мой, Якове, и Есуруне, когото избрах“ (Исая 44:1-2).
Накрая, Юда ни уверява: „Но вие, възлюбени, помнете думите, изговорени по-напред от апостолите на нашия Господ Иисус Христос, защото те ви казваха, че в последно време ще има присмивачи, които ще ходят по своите безбожни страсти. Тези са, които правят разцепления, душевни хора, които нямат Духа. Но вие, възлюбени, като изграждате себе си върху своята пресвята вяра и като се молите в Светия Дух, пазете себе си в Божията любов, като очаквате милостта на нашия Господ Иисус Христос за вечен живот.“ (Юда 17-21)