Свобода от всичкия страх и тревога

Исус предсказа, че последните дни ще бъдат време на безпрецедентен страх. Точните Му думи бяха: „И ще станат знамения в слънцето, в луната и в звездите, а по земята бедствие на народите, които ще бъдат в недоумение поради бученето на морето и вълните. Хората ще примират от страх и от очакване на онова, което ще постигне вселената, защото небесните сили ще се разклатят.” (Лука 21:25-26)

Исус също каза сериозни предупреждения за това какво още ще се случи: „нация против нация и царство против царство; и на разни места ще има глад, и епидемии, и земетресения... Но всичко това ще бъде само началото на страданията. Хората един друг ще се предадат, и един друг ще се намразят.

И много лъжепророци ще се появят и ще заблудят мнозина... ще се умножи беззаконието, любовта на мнозинството ще охладнее... тогава ще има голяма скръб, каквато не е имало от началото на света досега и каквато няма да има. Защото ще се появят лъжехристи и лъжепророци, които ще покажат големи знамения и чудеса... Затова бдете, защото не знаете в кой ден ще дойде вашият Господ.” (Матей 24)

Днес целият свят – спасения, както и неспасения, е свидетел на родилните болки на последните времена. Към страхът и тревогите можем да прибавим реалната възможност американската и други икономики да се сринат, а да се появи нова световна валутна система. (1992 е годината, в която е предложено да се сформират Съединени европейски щати, и този план бързо се приема, с по-малка съпротива, отколкото някой някога си е представял.)

Никой не изглежда по-притеснен и уплашен от това предстоящо бедствие, от Уол Стрийт, банкерите и финансовите манипулатори по света. По целия свят – от Япония до Австралия, Англия, Швейцария, Германия и САЩ , се носи облак от ужасен страх, че добрите времена свършиха.

Ние, американците, не можем дори да си представим какво ще бъде да жертваме и да се ограничаваме. Далеч не сме готови за това. Милиони християни живеят всеки ден в постоянен страх, че ще загубят работата си, дома си, колата си, че внезапно финансово бедствие ще ги опустоши. Забелязали ли сте внезапната непредсказуемост и промени във времето? Има невероятен брой бедствия: урагани, торнада, земетресения, трагични инциденти. През последните 5 години сме свидетели на невероятното увеличаване броя на тези бедствия. Не можем да разберем всичко – тези неща се случват твърде бързо.

Коментирайки последните събития, журналист от един вестник попита: „Наказва ли ни Бог?” Друг се чуди: „Опитва ли се Бог да привлече вниманието ни?” А трети предполага: „Боговете са ядосани!”

Само през последната година ние видяхме света да се обръща с главата надолу. Берлинската стена вече е цялата в дупки. Унгария, Полша и Чехословакия изхвърлиха комунистите си. Горбачов изглежда налага демокрация. Кастро трябва да трепери в ботушите си.

Австралия е пред банкрут, Салвадор се тресе, Мексико е изправен пред социална революция, а Китай е гигант, който се пробужда след хиляда годишна дрямка. Пентагона предложи да свием бюджета на 180 милиарда долара. Отбраната е най-големия бизнес в Америка и нищо не би могло да предизвика повече страх и тревога от предприемачите от разговори за мир.

Дали да ви припомня за епидемията от СПИН, епидемията от крак и почти напълно унищожената ни болнична структура? Изглежда е невъзможно да обуздаем престъпленията в нашите училища, метро и улици. Обществото е полудяло! Времената са страшни и сложни, понеже всички знаем, че положението може само да се влоши. Изглежда никой няма решение.

Помислете за това колко бързо филмите и телевизията станаха мръсни и покварени. Казаха ми, че през следващата година зрителите ще гледат голи сцени в сериалите. Европейската телевизия предлага еротични предавания. Израел вече – за пръв път в историята – предлага порнографски списания по вестникарските будки. Човешката похот се е превърнала в бушуващ огън. Къде ли ще свърши всичко това?

Библията казва: „в многото мъдрост има много тъга, и който умножава знание, умножава печал.” (Еклисиаст 1:18)

Възлюбени, не исках да знам, че яйцата могат да ме убият чрез отровата на холестерола или салмонелата. През последните години на блажено невежество, аз се храних с бекон и яйца без страх. Вече дори не мога да погледна яйце, без да си помисля: „Убиец! Ще се развалиш и ще ме убиеш!” Каква скръб е да знаеш това!

След това, точно когато бях започнал да орязвам холестерола от храната си, прочетох че някои видове холестерол всъщност са полезни за здравето. Опитах се да ям малко овесен хляб, малко кифли и диетични зърнени храни, а сега ми казват, че те всъщност не са чак толкова полезни, колкото разправят. Захарта е определена като убиец, така че ни се препоръчва да използваме заместители, след което ни информират, че заместителите причиняват рак в плъховете.

Изглежда антикиселините съдържат алуминий, някои считат, че причиняват Алцхаймер. Говеждото месо има канцерогенен хормон. Пилето може да съдържа салмонела, рибата - йод, а ябълките са вредни поради причиняващи рак пестициди. Експертите викаха срещу бързите закуски в продължение на години, казвайки, че са опасни, а днес няколко „експерти” ми казват, че те са много хранителни.

Хваща ме страх да отворя хладилника. Като че студените пръсти на смъртта се протягат от него и казват: „Консерванти! Химия! Заместители! Оцветители! До един сме тук!” Никога не сме се нуждаели от това „чудесно” знание. Честно казано, то само добавя още страх и притеснение върху онези, които вече имаме.

Докато наскоро се разхождах по един селски път в Ню Джърси, имах добър разговор с моя Господ. Извиках: „Господи, не мога да живея в страх и притеснения от всякакъв вид. Искам да се изправя пред бъдещето в почивка, радост и проста вяра! Искам пълна свобода от всички страхове и тревоги!”

Святият Дух ме раздвижи: „Ключът към свободата от всеки страх и тревога се намира в тези 2 думи: врабче и коса. Помниш ли какво казах в Матей 10:28-33? „Нито едно от тях (врабчета) няма да падне на земята без волята на вашия Отец. А на вас и космите на главата са всички преброени.” (стихове 29-30)

Звучи толкова елементарно, толкова простичко, но онова, което Исус ни казва тук е много дълбоко.

В Старият Завет, цар Давид можеше да се похвали: „Той ме освободи от всичките ми страхове!” Как Давид постигна такава свобода от страха? Като получи видение за величието на „Онзи, който направи небето и земята.” Когато Давид погледна Създателя на всичко, той откри колко голям е Бог.

Искам да бъда като Давид – пример за пастир, който е научил как да бъде свободен от страха и тревогата, способен да води хората в същата тази свобода.

Изучавах врабчетата и косата. И скоро започнах да получавам откровение за огромния Бог, Създател на Давид, който е заинтересован от всеки мъничък детайл от творението Си.

Врабчета! Има 9000 видове птици и от всички тях Исус говори за врабчетата. Само в Америка са познати 35 вида врабчета. По времето на Исус думата „врабче” означаваше всички малки земни птички.

Тези нежни птички са признати певци, някои от тях чуруликат повече от 22 мелодии. Има пеещи врабчета, чучулиги, нощни врабчета, белогърди врабчета – всички имена са свързани с музиката им.

Като всички птици, врабчетата са създадени перфектно. Малките им тънки кости са специално пригодени за летеж. Съвременната наука все още не може да пресъздаде сложната структура на крилата им, която им позволява да мигрират на 4000-5000 километра. Всяко врабче има от 1300 до 2600 пера. Колко сложни и подробни са само! Нашият Създател ги е направил съвършени. Той е създал всяка кост, всяко перце и е преброил всяко едно от тях.

Повечето врабчета строят гнездата си на земята, и по времето на Христос те бяха улавяни с гнезда-капани, в които те попадаха, докато приготвяха собствените си гнезда. В Ерусалим Исус видя врабчета, които се продаваха на шиш – 2 за десетина стотинки. Всички те бяха уловени с капани, понеже евреите не можеха да ядат онези, които бяха умрели от собствена смърт.

Исус каза за тези птички: „Нито едно от тях няма да падне на земята без волята на вашия Отец.” Той знаеше къде е всяко едно от тях, докато малките му бели дробове не поемеха последен дъх. Той ги хранеше. Познаваше всяко врабче, дори онези на шишовете.

Коса! Всеки косъм върху главите ни е преброен от нашия небесен Отец. Между 100 000 и 150 000 косъма покриват човешката глава. Дори онези, които са плешиви, все още имат коса, подобна на мъх, която е невидима за човешкото око. Бог е направил косата полезна не само заради вида й. Косата по главите ни служи за изолация през лятото и зимата. Веждите ни пречат на потта да попадне в очите ни, а миглите предпазват клепачите ни, когато прах или малки насекоми се приближат до очите ни. Малки косъмчета в ушите и ноздрите ни ги предпазват от частиците във въздуха. Космите под мишниците ни намалява триенето докато ходим.

Колко чудесно и сложно нещо е косата. Ако знаехме колко страхотно нещо е косъма, колко пълен е с живот, никога не бихме се съмнявали, че Бог брои онова, което е създал.

Всеки косъм представлява цилиндър от клетки, който е впит дълбоко в кожата и достига до кръвоносните съдове, от които се храни. Всеки косъм има мускул, нерви и жлези. Ако докоснете съвсем нежно върха на косата си, нервите в космите ще предадат това на мозъка и вие ще го почувствате.

Погледнете в енциклопедията и намерете рисунка на един единствен човешки косъм. Напречния разрез разкрива много различни кръгове. Тези тънки кръгове обграждат ствола, който също така е обграден от нервни яки. Съдържа: епидермис, костен мозък, кора, пъпка и коренна обвивка. Малка чепка жлези изсушава всеки косъм. Меланинът оцветява косата. Той се съдържа в растящата коса. Бог е положил невероятна фабрика за бои в скалпа. Ако не се подстригва, косъмът може да порасне над 7 метра за цял живот.

Нищо чудно, че Давид каза: „Аз съм страшно и чудно направен... и душата ми много добре знае това.” (Псалм 139:14)

В пасажа в Матей за врабчетата и косата, Исус учеше учениците да не се страхуват. Той беше създал всяко врабче, всяко човешко тяло и беше преброил всеки косъм. „Защото в Него беше създадено всичко, което е на небесата и на земята... всичко беше създадено чрез Него и за Него; и Той е преди всичко, и всичко чрез Него се крепи.” (Колосяни 1:16-17). Но учениците все още не разбираха. О, колко много трябва да е копнеел Исус да им обясни тази комплицираност, за това как Той създаде крилата и костите на врабчетата и как създаде косата! Никой прост дърводелец не би могъл да си обясни всичко това – толкова е страшно и удивително!

Той можеше да каже: „Петре, какво ще стане ако ти кажа, че имаш 127 550 косъма, 162 на лявата си вежда, 165 на дясната. Имаш 165 косъмчета в ноздрите си, 306 в лявото си ухо, 319 в дясното. На брадата ти имаш 33 980 косъма. Сега, след като знаеш, че съм преброил всеки косъм на главата ти, няма ли да Ми се довериш за всеки детайл в живота си? Няма ли да ми повярваш, че знам всяка стъпка, която правиш?”

Какво би станало, ако Той кажеше на Яков: „Възлюбени Яков, знаеш ли, че от вчера на земята има 2 396 000 065 врабчета? През последните 24 часа 2 000 603 умряха от естествена смърт, 986 152 бяха уловени или убити. Днес на пазара в Ерусалим се продават 2950 врабчета.

„Нито едно от тях не пада на земята без знанието на Отец. Като знаеш това, ще започнеш ли да „не се тревожиш за нищо”? Ще Ми вярваш ли, за да се погрижа за всичките ти нужди? Ще спреш ли да мислиш за това какво ще ядеш и какво ще пиеш? Ще повярваш ли, че небесния ти Отец знае от какво имаш нужда и радостно ще я посрещне? Ще Му се довериш ли вече да ти даде дом, да те храни, да те облича?”

Давид каза: „ГОСПОДИ, Боже мой, много са чудесата, които си извършил и Твоите мисли за нас не могат да се изредят пред Теб. Ако бих поискал да ги разкажа и за тях да говоря - те са твърде много, за да бъдат изброени.” (Псалм 40:5)

„Колко скъпоценни са за мен мислите Ти, Боже! Колко огромен е броят им! Ако искам да ги изброя, те са по-многобройни от пясъка.” (Псалм 139:17-18)

Бог говори на израилтяните във вавилонско робство: „Аз зная мислите, които мисля за вас, заявява ГОСПОД, мисли на мир, а не на зло, да ви дам бъдеще и надежда.”(Еремия 29:11)

Бог мислеше за теб преди да се родиш, преди да бъдат установени цвета на косата ти и твоя пол. Той мислеше за теб, когато живота ти беше вдъхнат в една клетка... когато все още беше в утробата.

„Очите Ти видяха необразуваното ми вещество и в книгата Ти бяха записани всичките... когато ни един от тях не беше.” (Псалм 139:16)

„Ти... ме извади от утробата, Ти ми даде упование на майчините ми гърди. На Теб бях оставен от раждането, от утробата на майка ми Ти Си мой Бог.” (Псалм 22:9-10)

Господ мисли за всяка наша част, за всеки орган на тялото ни. Ние приемаме, че Той се грижи за тялото ни, но Той отива далеч по-нататък – брои всеки косъм, кост, мускул, клетка, фибра. Знае всяка сълза, която си пролял. Той ги е преброил и запазил в бутилка до една. „Ти скитанията ми преброил си, сълзите ми си сложил в меха Си, не са ли те в Твоята книга?” (Псалм 56:8). Не мога да разбера всичко това. Той брои космите ми, брои сълзите ми и ги пази в бутилки. Помислете за това – нито една изгубена сълза от радост или покаяние на врабче.

Той мисли за нас, когато сме в леглото, и когато се събудим. Мисли за нас при всяка стъпка, която правим. Знае и разбира всяка мисъл, която имаме. Писано е: „Иисус разбра мислите им” (Лука 5:22).

Небето е заселено с високоинтелигентни творения – ангели, серафими, херувими и 24 старейшини. Те са свидетели на верността на нашия Бог. Те знаят за всичките Му обещания към нас, относно всеки детайл свързан с нас. Чуват Го да говори за ежеминутната Си, абсолютна загриженост за нас.

Ако Бог се провали в само едно от тези обещания, цялото небе би се превърнало в хаос и разруха, понеже небесното войнство би казало: „Бог не успя да спази Словото Си! Не може да Му се вярва!” Фактът, че цялото небе хвали Бог, хвърлящо короните си в нозете Му, е доказателство, че те виждат и вярват във верността Му. Можем да вярваме на Бог, че ще направи всичко, което е казал че ще направи.

А сега нека се върнем към онова, което Исус каза, че ще дойде като чудесен резултат от това да Му „поверим” всичките си страхове и тревоги.

„И така, не се бойте: вие сте по-ценни от много врабчета. И така, всеки, който (като знае всичко това) изповяда Мен пред хората, ще го изповядам и Аз пред Моя Отец, който е на небесата. Но всеки, който се отрече от Мен пред хората, ще се отрека и Аз от него пред Моя Отец, който е на небесата.” (Матей 10:31-33)

Цитирал съм тези стихове в продължение на години в кампаниите си из всички градове. Казвал съм го от амвона като провокация към хората да излязат напред и да изповядат Христос. Но вярата в Бог е много повече от това да направиш публична изповед: „Исусе, прости ми греховете! Вярвам в Теб!” Милиони хора са направили тази изповед, но нищо не се получи.

Ключът към това да разберем какво казва Исус, е в Псалм 31:19: „Колко голяма е добрината Ти, която си запазил за онези, които Ти се боят, която оказваш на онези, които се уповават на Теб, пред човешките синове!”

Тази „изповед” е нещо, което света трябва да види, а не да чуе. „И сложи в устата ми нова песен, възхвала на нашия Бог; мнозина ще видят и ще се убоят, и ще се уповават на ГОСПОДА.” (Псалм 40:3)

Ние често говорим за „свидетелстване за Исус” и си го представяме като улично проповядване, раздаване на листовки, и това да кажем на приятелите си и непознатите, че Исус ги обича. Възлюбени, това е само едната част.

Светът не търси още доктринални доказателства за съществуването на Бог. Не търси по-добри доказателства за възкресението или по-добри аргументи за сътворението. Светът търси християни, които могат да се изправят срещу всяка криза, страх, проблеми и трудности и могат да запазят спокойствие и да си почиват в цялото това нещо. Светът има нужда да види Божиите деца напълно доверяващи се на техния Господ.

Светът трябва да има възможност да посочи християнина и да каже: „Ето един, който не се оплаква. Той не се уплаши, нито се страхуваше по време на трудности. Не се притеснява за утрешния ден. Вярата му е твърда по всяко време!”

Знаете или не, вие свидетелствате и изповядвате всеки ден – на съработниците си, семейството си, адвоката си, фризьорката, съседа, на братята и сестрите си в Христос. Тези хора ви виждат, че минавате през труден период и гледат и слушат казвайки си: „Дали ще живеят онова, което проповядват? Ще ги остави ли Исус? Дали тя ще започне да говори като всички нас, които не изповядваме Христос?”

Какво чуват от вас околните, когато нещата в живота ви не са добре? Продължителната тъга е отвратителна изповед за вярващия. Това кара света да си помисли, че Бог те е изоставил по някакъв начин. Библията казва, че Анна, майката на Самуил, „изля душата си пред ГОСПОДА и лицето й вече не беше скръбно.” (1 Царе 1:15-18)

Как излизаш от Божието присъствие след молитва? Все още тъжен и обременен? Изглеждаш ли унил? Ако да – значи не си оставил наистина грижите си на Него. „Които се уповават на ГОСПОДА, са като хълма Сион, който няма да се поклати, а стои до века.” (Псалм 125:1)

Величественият Господ, който е направил всички тези невероятни неща, и който има цялата сила и мощ, е на наша страна. Това се опитваше да покаже Исус на децата Си през цялото време. Той казва: „Ако можеш да проумееш величието на Бог и факта, че Той е на твоя страна!“

„Тогава враговете ми ще се върнат назад в деня, когато Те призова. Това зная - че Бог е откъм мен.” (Псалм 56:9)

„ГОСПОД е откъм мен, няма да се уплаша - какво ще ми стори човек? ГОСПОД е откъм мен, сред помощниците ми.” (Псалм 118:6-7)

Святият Дух ни е дал Псалм 124 като противоотрова срещу страха и тревогата: „Ако не беше ГОСПОД откъм нас - нека каже сега Израил - ако не беше ГОСПОД откъм нас, когато се надигнаха хора против нас, тогава те щяха да ни погълнат живи, когато яростта им се разпали против нас; тогава водите щяха да ни потопят, потокът щеше да премине над душата ни; тогава надигнатите води щяха да преминат над душата ни. Благословен да е ГОСПОД, който не ни предаде като плячка в зъбите им! Душата ни избяга като птица от примката на ловеца; примката се скъса и ние избягахме. Помощта ни е в Името на ГОСПОДА, който е направил небето и земята.”

Бог иска да сме непробиваеми за лошите новини. „Няма да се страхува от лоши новини, сърцето му е непоколебимо, понеже се уповава на ГОСПОДА. Сърцето му е утвърдено, той няма да се страхува.” (Псалм 112:7-8)

„Когато лягаш, няма да се страхуваш... сънят ти ще е сладък. Няма да се боиш от внезапен страх, нито от гибелта на безбожните, когато дойде, защото ГОСПОД ще бъде твое упование и ще опази крака ти да не се улови.” (Притчи 3:24-26)

Вярвай на Бог с цялото си сърце. Да си свободен от страх и тревога, означава уверено да си почиваш в Господа на Силите. Почивай в Този, който те създаде!