„И Духът е, който свидетелства, понеже Духът е истината.” (1 Йоан 5:7)
Преди няколко години бях поканен да посетя съживително събрание в една църква в предградията на Ню Йорк. Хората бяха развълнува заради „успешната кампания”, която се провеждаше там от двама млади евангелизатори. Най-накрая отидох на една от службите им и ме сложиха да седна отпред, заедно с другите служители. Въобще не знаех, че щях да преживея нещо ужасно!
Хората наричаха двамата евангелизатори „мощен евангелски тим”. Единият проповядваше, а другия пееше и свиреше на орган. Но когато започна службата и аз гледах двамата млади мъже, нещо в мен започна да нервничи. Почувствах странно безпокойство.
Преди младият служител да започне посланието си, той приповдигна настроението на публиката. Той имаше красив комплект подаръци, които раздаваше всяка вечер на човека, който доведеше най-много посетители. Имаше тостери, касетофони, миксери, дори и колело за последната вечер!
Цялата му проповед се състоеше от разказани една след друга вълнуващи истории. Тълпата я хареса, но на мен ми се сгади! Безпокойството в мен заговори по-ясно и по-високо: „Това не е Бог, това е само плът! Нещо лошо се случва, Святият Дух не е тук. Тези двама евангелизатори са хомосексуалисти и мамят всички!”
Бях като болен онази вечер, наскърбен до смърт, но всичко това стана понеже свидетелството на Духа работеше в мен! Пасторът беше толкова развълнуван поради голямата тълпа, че се беше отърсил от всякаква проницателност! А хората харесваха това плътско шоу, понеже ги бяха заслепили духовно – те просто следваха пастора!
Няколко години по-късно видях тези двама млади евангелизатори на летището. Този път свидетелството на Духа ми каза да ги конфронтирам. Поздравихме се едни други, след което – без злоба в гласа ми – аз казах: „Знам, че вие, момчета, сте хомосексуалисти. Моля ви се, престанете да се подигравате на Господ! Намерете си друга работа. Бог няма да ви остави безнаказани в тази игра. Не желая да ми се налага да ви изобличавам!”
Предупреждението ми не притесни нито един от двамата. Няколко години по-късно бях на кампания в северна Канада. Късно след служба една вечер аз огладнях, така че човека, при който бях отседнал, ме закара до един отдалечен ресторант, на половин час път. Кого мислите видяхме да седи на масата забавляващ двама много женствени мъже, когато влязохме в ресторанта? Двамата млади евангелизатори! Колко шокирани бяха те само, когато минах покрай масата им. Знаеха, че ги бях видял!
Не след дълго те бяха изобличени и оставиха служението. Святият Дух потвърди онова, което ми беше показал няколко години по-рано! Но онова, което ме учуди най-много беше, че всичките пастори на големи събрания, които бяха канили тези двама мъже, никога не разпознаха какви бяха те. Никой нямаше свидетелството на Духа, за да изобличи всичко!
В друг случай бях поканен да чуя един така наречен „мощен евангелизатор”, който провеждаше събрания вече шеста поредна седмица в голяма петдесятна църква в един южен град. Този път съпругата ми Гуен и аз се промъкнахме на балкона незабелязано и какво шоу видяхме само!
Евангелизаторът излезе на сцената като актьор в нощен клуб, облечен в червено сако на пайети. Тълпата ръкопляскаше, когато го представяха. Бях потресен от всичко това и веднага се обърнах към Гуен и казах: „Скъпа, това е най-големия измамник, който някога е стъпвал на амвон!”
Първите пет минути той просто подскачаше на сцената, шегувайки се и говорейки с тълпата. След което слезе сред публиката и целуна няколко жени, настоявайки съпрузите им да не ревнуват. Помислих си: „Той е шоумен. Не познава въобще Бог!”
Проповедта му също се състоеше от една след друга невероятни истории, а тълпата благоговееше! Той каза: „Седях във фризьорския салон, когато влезе Вице президента и седна на съседния стол. Обърна се към мен – за моя най-голяма изненада знаеше името ми. Той каза: „Брат Били Боб, Президента и аз знаем всичко за страхотните ти събрания. Моля те ела при нас следващия път, когато си в столицата.”
Обърнах се към Гуен и казах: „Скъпа, той лъже! Разказва ни огромни, тлъсти лъжи!” Но всички ръкопляскаха и бяха полудели! Пасторът с белите коси вярваше на всичко. А голямата тълпа се наслаждаваше на безобразните лъжи!
Гуен и аз си тръгнахме, а през целия път до колата трябваше да се държа за стомаха. Не беше физическа болка, а по-скоро дълбоко, вътрешно стенание, необяснима болка. Отново беше свидетелството на Духа, показващ ми разликата между чистото и нечистото!
Бог беше дал на този пастор онова, което искаше – пълна църква и големи тълпи. Но това му струваше свидетелството на Духа! Беше заслепен, беше изгубил всяко духовно разбиране! Всеки изпълнен с Духа християнин, който живееше свят живот в онази църква, беше усетил имитацията още в първите пет минути, и си беше тръгнал! Такива хора имаха вътрешното свидетелство на Духа и не можеха да търпят да стоят в присъствието на този човек!
Понякога вътрешното свидетелство на Святия Дух няма да ти позволи да замълчиш. Духът се надига в мен и трябва да говоря – високо изобличаващ плътта и дявола!
Веднъж една „християнска” рок група ме помоли да отида на концерта им. Отидох, а по-голямата част от онова, което чух, беше наред – шумни барабани и неразбираема музика. Тогава, към края на концерта, пуснаха дим и започнаха да просветват прожектори, а тълпата обезумя!
Когато погледнах нагоре, аз видях орди от демони да излитат от сцената и да покриват цялото събрание. В този момент паднах по гръб на земята, буквално ударен от Святия Дух. Свидетелят в мен казваше: „Това е Ихавод! Божията слава се е оттеглила!”
Изведнъж Святият Дух пое контрол над гласа ми. Изправих се и се втурнах сред събранието, преобръщащ столове и викащ: „Ихавод! Спрете това, спрете дявола!” Но на никой не му пукаше!
Когато се прибрах у дома, паднах на пода в хола, превит, стенещ и плачещ. Не можех да си поема дъх. Когато Гуен ме видя, изпадна в истерия: „Дейв, какво става? Къде те боли? Кажи ми!”
Дори не можех да говоря. Никога не бях изпитвал такава скръб. Накрая измънках: „Скъпа, това е Божията скръб! Това служение е сляпо. Те не разбират, че това беше сатанинско! Всички пляскаха, а трябваше да плачат!”
Никога няма да забравя тази вечер. Плаках цяла нощ: „О, Господи, всички тези проповедници, хора от служението, родители, тийнейджъри – а никой не разбира! Никой не видя, че това беше плът, че се проявяваше Сатана! О, Господи, аз ли съм лудия? Защо се развълнувах толкова? Защо тичах сред тълпата като глупак?”
Това беше Святия Дух в мен, свидетелстващ за истината! „Духът на истината, когото светът не може да приеме, защото нито Го вижда, нито Го познава; но вие Го познавате, защото Той пребъдва с вас и ще бъде във вас.” (Йоан 14:17)
Святият Дух живее в нас, за да ни покаже кое истина и кое лъжа. Той говори с тих, спокоен глас, дълбоко в сърцето. Много от духовните ни предци вярваха в тази дейност на Духа у вярващите. Те проповядваха много за това да „имаш свидетелството”. Но вече не чувам да се проповядва тази истина. Всъщност, свидетелството на Духа не се чува вече в повечето църкви!
Но истината е – вярващите се нуждаят от свидетелството на Духа както никога досега. И ще се нуждаем от него все повече с наближаването на Господния ден! Сатана безсрамно е дошъл като светъл ангел, за да измами – ако е възможно – дори Божиите избрани. Мръсните му изкушения ще процъфтяват – лъжеучения, лъжеучители, лъжепророци. Дори и в момента цели множества са помитани и поробвани от злите лъжепророци и покварени учители!
Но ти можеш да имаш свидетелството на Святия Дух в себе си, което да ти помогне да разбереш дали онова, което чуваш е истина или лъжа! Когато имаш свидетелството Му в сърцето си, можеш да слушаш коя да е касетка с поучения, да отидеш на всяко събрание, да четеш коя да е книга и да знаеш без никакво съмнение кое е чисто и кое не е. Можеш да си убеден, че няма да бъдеш измамен от никое зло!
Виждаш ли, вътрешното свидетелство на Духа действа на „принципа на мира”. Божият мир е най-страхотното нещо, което можеш да имаш. И когато мирът ти е нарушен, можеш да си сигурен, че Святия Дух ти говори! Когато духът ти е обезпокоен, когато дълбоко в себе си се тресеш и си объркан, Бог ти казва, че има нещо фалшиво. Ще почувстваш неудобството Му, скръбта и гнева Му!
Може да кажеш: „Святият Дух вече живее в мен. Но искам свидетелството Му в сърцето си. Как мога да го получа?”
„И нека в сърцата ви царува Божият мир” (Колосяни 3:15). Грехът обърква сърцето. А всеки скрит грях, за който не си се покаял, ще те ограби вярващия от скъпоценния му мир! Сърцето му ще бъде разкъсвано от вина, осъждение и страх, а Духа ще му говори само две думи: „Покай се! Бягай!”
Да, Духът ще ти говори, за да те коригира. Той ще се разправя с теб за грях, праведност и съдба. Но когато става дума за получаване на водителство – което означава този тих, спокоен глас да ти каже какво да направиш и къде да отидеш – Той няма да действа в нечист съд!
Ако упорстваш в греха, ако не го изповядаш и не се разправиш с него, сърцето ти ще се подхранва от поток от лъжи. Ще чуваш лъжи, които те успокояват в греха ти. Ще си мислиш: „Проблемът ми не може да е толкова лош. Не чувствам осъждение.” Но ще си се отклонил напълно!
Исая говори за хора, които твърдяха, че искат истинския Божии съвет. Те казаха: „Нека побърза, нека ускори делото Си, да го видим! И нека приближи и дойде възнамеряваното от Светия Израилев, да го разберем!” (Исая 5:19)
Но тези хора имаха измама в сърцата си и накрая извратиха съвета! Грехът беше извратил преценката им! В резултат на това те не можеха да различат злото. И нещата, които бяха святи и чисти, те наричаха неправедни. Исая каза за тях: „Горко на онези, които наричат злото добро, а доброто зло; които слагат тъмнина за светлина и светлина за тъмнина; които слагат горчиво за сладко и сладко за горчиво!” (стих 20)
Преди известно време един мой познат служител ме предупреди да не слушам един библейски учител. Той ми каза: „Този човек проповядва най-лошото лъжеучение! Стой на страна от него или ще те унищожи. Той е опасен!”
Този познат беше изпълнен с гняв срещу учителя. Но когато чух учителя на касетка, сърцето ми подскочи. Мир заля душата ми! Продължих да чакам, за да чуя „опасната” част, но цялото послание беше за ходене в святост и това да имаме чисто сърце. Така че взех друга касетка, след това още една, и всяка беше по-сладка от предишната! Помислих си: „Как може някой да каже, че това е опасно или зло?”
Но този, който го обвиняваше, наистина вярваше в онова, което ми каза. Аз вярвам, че някой глас му беше говорил, но това не беше Божия! Това е било гласът на собствената му плът, който е викал, понеже той е почувствал осъждение за греховете си!
Посланието за святост и чистота е докоснало нещо дълбоко в него и го е ядосало. А вътрешен глас му казваше, че това добро учение е лошо! Беше се объркал напълно! Защо? Понеже грехът го беше заслепил! Той по някакъв начин беше направил компромис, а духа на света се беше промъкнал в него. Исус каза, че тези, които са от този свят, не могат да чуят гласа на Духа, „когото светът не може да приеме, защото нито Го вижда, нито Го познава” (Йоан 14:17)
Възлюбени, бъдете много внимателни да не се повлияете от така нареченото свидетелство на някой друг! Когато някой ми каже нещо лошо или укорително за друг човек, аз искам да се срещна с обвинения. Често чистото посвещение към Бог на този човек е провокирало сърцето на грешника!
Позволете ми да разгранича ясно гордостта от смирението: Смиреният човек не е такъв, който се счита за малък, провисва нос и казва: „Аз съм нищо.” Той по-скоро е такъв, който изцяло зависи от Господ за всичко, във всички обстоятелства. Той знае, че Господ го води, дава му сила, и че без всичко това, той е мъртъв! Той казва: „Няма да направя нищо, докато нямам Божия ум. Няма да действам, докато Той не ми заповяда!”
Гордият човек, от друга страна, е този, който може да обича Бог по някакъв начин, но действа и мисли самостоятелно. В основата си гордостта му е просто независимост от Бог. Гордият човек взима решения въз основа на собствените си идеи, умения и способности. Той казва: „Бог ми е дал добър ум и очаква да го използвам. Глупаво е да Го питам за напътствия за всеки детайл от живота си.”
Този човек не може да бъде научен, той вече „знае всичко”. Той може да слуша някого, който е с по-голяма власт или по-известен от него, но не и някого, който счита за по-нисш. Знам, че това е истина, понеже то описва мен преди!
Бях млад евангелизатор с високо вдигната глава, добре познат в целия свят. Бях слушал някои известни Божии хора. Но рядко се вслушвах в някой неизвестен, необразован човек! Когато в офиса ми дойдеше млад проповедник и се опиташе да ми каже нещо, той получаваше пет минути от времето ми преди да бъде любезно изведен от там. Мислех си: „Имам целият този опит. Бил съм в толкова дълбоки води. Ако нямат същия опит, тези хора няма какво да ми кажат.”
През последните години си мислех, че Бог е сложил край на това мое отношение преди доста време. Тогава, преди няколко седмици се случи нещо, което ме накара да си помисля, че все още имам малко от това отношение!
Някой ми изпрати касетка по пощата, с човек, за когото не бях чувал. Взех касетката у дома и я слушах около 15 минути и разбрах, че този непознат човек говореше истината. Свидетелството на Духа ми каза, че аз слушах наистина свят, смирен човек.
След това проповедника каза, че нямал образование. Не бил учил по никакви книги, а само Духа го е учил. Той обясни на южняшкия си, монотонен говор, че единствената книга, която е изучавал през последните 15 години, е Библията.
В един момент си помислих: „Този човек не може да ме научи нищо. Аз съм ненаситен читател, чел съм всичките томове на пуританите и животите на всички големи мисионери. А той звучи така, като че все едно никога не е чел книга!” Така че спрях касетката.
Тогава свидетелството на Духа ясно ми каза: „Пусни я отново. Той може да те научи на много неща!”
Поръчах още 6 от неговите касетки и книгата му и бях невероятно благословен! Но заслепилата ме гордост щеше да ме ограби от нещо, което Бог беше предназначил за моя растеж!
Нито една дума, която горд човек е получил, не е от Бог! За него е невъзможно да отсъди правилно, да говори с Божия ум, понеже Святият Дух не е в него, за да свидетелства за истината. „Има път, който се вижда прав на човека, но краят му са пътища на смъртта.” (Притчи 14:12)
Може би се чудиш: „Как може човек, който е пълен със Святия Дух да чува странни гласове, вместо гласа на Духа?”
Помислете за цар Саул – основен пример за гордост – човек, който настояваше да прави нещата по неговия си начин! Той не можеше да чака Бог да действа. Така че, докато пророк Самуил се бавеше да пристигне и да принесе жертва преди битката, Саул се направи на свещеник и принесе собствената си жертва. Това беше акт на чиста собствена воля, независимост, нетърпение към Божиите пътища!
Бог също заповяда на Саул да убие всички амаликяни. Но Саул отново постъпи по неговия си начин – когато битката свърши, той пощади цар Агаг. Самуил смъмри Саул за това, питайки: „Защо не се покори на Бог и не го уби?” Саул отговори: „Понеже се уплаших от хората.” Отново човешка мъдрост!
Библията казва: „И ГОСПОДНИЯТ Дух се оттегли от Саул и зъл дух от ГОСПОДА го мъчеше. И слугите на Саул му казаха: Ето сега, зъл дух от Бога те мъчи.” (1 Царе 16:14-15)
Саул беше неспокоен, нямаше мир! Всеки можеше да види това – изглеждаше обезпокоен, имаше гневен дух. Друг дух беше започнал да говори на вътрешния му човек – свидетел от ада!
Саул непрестанно чуваше гласове, които имитираха Божия глас. Те му казваха да убие Давид. Казваха му, че собствения му син е предател. Убедиха го, че е бил предаден от собствените си телохранители. „Никой не те обича. Всички са срещу теб!” Саул се изпълни със завист, омраза, безпокойство, страх!
Може ли човек, който има Святия Дух да изгуби Духа, да бъде предаден на зъл дух, а въпреки това да продължи да проповядва и да пророкува? Да! Саул имаше Духа:
„Тогава Божият Дух дойде върху Саул...” (1 Царе 11:6). След това четем, че „И ГОСПОДНИЯТ Дух се оттегли от Саул...” (16:4). И най-накрая: „А на следващия ден зъл дух от Бога дойде върху Саул и той беснееше сред къщата, а Давид свиреше...” (18:10)
Саул все още пророкуваше, въпреки че в него имаше зъл дух! Можете да сте сигурни, че онова, което излезе от този човек, не беше от Бог. Може да звучеше добре, но всичко, което той каза, беше друго евангелие! Въпреки, че този човек в един момент беше избран от Бог и помазан от Святия Дух, той говореше директно от плътта!
В този момент хиляди християни си разменят касетки и книги, но голяма част от тях са пълни с отрова! Отначало може да не различите грешката, но ако имате свидетелството на Духа, просто продължете да слушате за известно време и ще Той ще я изобличи. Гордият учител или проповедник, под водителството на зъл дух, в крайна сметка ще каже нещо, което ще ви смути. Може да чуеш цял час от добре звучащо евангелие преди да чуеш пет минути груби грешки. Но само свидетелството на Духа може да ти открие това!
Бог ми прошепна: „Тази църква се нуждае от шокова терапия! Твърде много хора са станали доволни и пасивни. Чувствате се в безопасност от всички ветрове и вълни от лъжеучения, които помитат страната, но не сте готови за онова, което предстои!”
Възлюбени, посланието за това свидетелството на Духа да оперира у вас не е молба, а е въпрос на живот и смърт! Ако нямате свидетелството на Святия Дух в тези последни дни, няма да успеете! Ще се предадете на идващия дух на Антихриста!
Ето ви пример: здравната реформа на президента Клинтън предвижда лична здравна книжка и евентуално свръхмодерна, невъзможна за фалшификация цифрова система. Това вероятно означава чип в ръката, главата или някъде в тялото. Никой няма да получи медицинска услуга без този номер.
Също така сме се устремили към общество, което няма да разполага с пари в брой – първо чрез кредитни карти, а по-късно и чрез чип под кожата. Европейската общност вече го е планирала. Може би сме пред прага на знака на звяра! И ако нямаш разбиране, ставаш съучастник в убийствената правителствена система, която взима данъците ти, за да плаща аборти!
За жалост някои християни няма да разпознаят тази сатанинска постановка! За това се нуждаеш от свидетелството на Святия Дух всеки ден – на работа, в училище. Ще трябва правилно да преценяваш политици и лидери, така че да не бъдеш внезапно засмукан в системата на Антихрист.
Събудете се, възлюбени! Това се опитваше да ни каже Исус за глупавите девици, на които им свърши маслото за фенерите. Те имаха масло от Святия Дух, но нямаха Неговото свидетелство в последния момент. И ако не си се запасил с работещо свидетелство от Святия Дух в тези последни времена, и на теб ще ти свърши маслото в последната минута!
Не ставайте глупави девици! Ако ти свършва маслото, вярвайки, че църквата или пастора ти ще ти спаси душата – покай се! Смири се и претърси сърцето си! Викай към Бог да освободи душата ти от всеки гняв и горчилка. Изповядай греховете си и ги остави. И отново започни да зависиш от Бог за всичко!
Приеми Божия мир в сърцето си, така че отново да имаш свидетелството на Духа. И помоли Отец за повече от Духа. Покани Го да бъде твоя свидетел и водач във всичко! Не трябва да се страхуваш в тези дни. Той няма търпение да ти бъде свидетел!