Ако решите, може да се доверите на вярващите в земното господството на Божието царство хора, които проповядват, че християните ще покорят и изчистят този безбожен строй, и ще върнат Христос на вече завладяната земя. Колкото до мен, аз вярвам на апостол Петър, който, в горницата на Петдесятница се изправи и смело заяви, че пророкуваните от Йоил последни дни са дошли.
Аз се съгласявам с Йоан, който написа в посланието си: „Дечица, последно време е; и както сте чули, че идва Антихрист, така и сега са се явили много антихристи; от това знаем, че е последно време.” (1 Йоан 2:18)
Как става така, че апостолите разпознаха деня на благодатта като последното време, а ние, които живеем в самия край на историята, слушаме онези, които казват: „Господ се бави... всичко си стои както си беше... къде е знака за Неговото пришествие?” Самият Исус ги нарече „зли слуги”, които ще ви накарат да вярвате, че Господ се бави (виж Матей 24:48). Не слушайте онези, които одухотворяват предстоящото завръщане на Христос, това води до отстъпничество!
Павел каза: „Бог... в края на тези дни говори на нас чрез Сина...” (Евреи 1:1-2). Яков порица богатите, които трупаха злато и сребро, като каза: „Вие събирахте съкровища в последните дни.” (Яков 5:3). Той добави: „...защото Господното пришествие наближи....” (Яков 5:8). Петър смело проповядва силата на Христовата кръв и скъпоценното Агне, определено да дойде още от началото на света: „Но се яви в тези последни времена за вас...” (1 Петрово 1:20).
Щом всички тези благочестиви мъже вярваха, че Петдесятница извести последните часове на църквата и вярваха, че са доживели да видят изпълнението на пророчеството на Йоил, колко по-близо трябва да сме ние до края на времето, когато Бог ще се разправи с човечеството и църквата? Точно на Петдесятница – началото на последните дни, на всички кръстени вярващи им бе дадена сила да излязат в света като свидетели на Христос и може да бъдете сигурни, че от тогава, докато Исус Христос се завърне, Той винаги е имал и ще има истински свидетели.
Аз вярвам, че Бог чрез Святия Дух, дори и сега очиства и приготвя армия от истински свидетели, които ще защитят Господната святост в тъмните, последни дни, които предстоят.
Днес се чува нагла насмешка към онези, които въздишат и плачат за греховете на църквата и нашата нация. Тя е насочена към святия остатък, който копнее за завръщането на Господ, който няма търпение да Го види очи в очи и заявява, че Той идва скоро за невястата си. Ето го и обвинението: „Вие, хора, сте се предали пред света. Готови сте да оставите всичко в ръцете на дявола и просто да си седите, чакайки Христос да се появи. Вие няма да се изправите срещу злото в нацията и в правителството. Ще оставите всичко да се разруши. Вие сте бегълци! Призовани сте да управлявате и царувате, но вие отказвате!”
Моят отговор на това е: „Извинете ме, че изповядвам заедно с Аврам, че съм чужденец и странник на тази земя... и желая по-добро отечество, каквото е небесното... защото пребивавам тук като в чужда страна... и очите ми са насочени към град, чийто строител и архитект е Бог...” (виж Евреи 11:9-16). Ако това е позор, аз го споделям с Аврам, Павел и всички светии от миналото. Павел каза: „И така, нека и ние излизаме към Него вън от стана, понасяйки Неговия позор. Защото тук ние нямаме постоянен град, а търсим този, който ще дойде.” (Евреи 13:13-14). Тук, на земята, нямаме „постоянен град! Търсим този, който ще дойде!” Възлюбени, това е Новия Ерусалим , който идва отгоре и е „майка на всички“, които вярват и го приемат. Моето бъдеще не е тук – то е в Сион, там където е Христос – слава! Всичко тук ще изгори, ще бъде разрушено и дори стихиите ще се разтопят.
Онези, които живеят в радостно очакване на завръщането на Христос, имат повече сила и духовна власт над началствата и властите на тъмнината от всички онези, които живеят лекомислено. Това е така, защото са мотивирани да задоволят човешката нужда само чрез силата на Христовата любов в тях. Те знаят, че ако хората не бъдат променени, и с нови и изчистени сърца, всички политически и социални промени са безполезни. Ние имаме горди, хвалещи себе си проповедници, които категорично отказват да повярват на Петър, че: „Господ не забавя това, което е обещал, според както някои смятат бавенето, но заради вас търпи за дълго време; понеже не иска да погинат някои, но всички да дойдат на покаяние. А Господният ден ще дойде като крадец, когато небето ще премине с бучение, а стихиите нажежени ще се стопят, и земята и каквото се е вършило по нея ще изчезнат. Прочее, понеже всичко това ще се стопи, какви трябва да сте вие в свето живеене и в благочестие, като очаквате и ожидате дохождането на Божия ден, поради който небето възпламенено ще се стопи, и стихиите нажежени ще се разложат! А според обещанието Му очакваме ново небе и нова земя, в която да живее правда. Затова, възлюбени, като очаквате тия неща, старайте се да се намерите чисти и непорочни пред Него, с мир в сърцата си” (2 Петрово 3:9-14). Петър добави: „...Защото те своеволно не признават това... (тези истини)” (2 Петрово 3:5). Хората, които вярват във властта на земното царство се опитват да изкарат метафора огъня, пожарите и разтопяването на земните стихии. Но, попитайте жителите на Содом и Гомор дали огъня на Божия съд е метафора. Попитайте Ахан и погълнатия му род. Попитайте Кор, Датан и Авирон, и 250-те бунтовнически лидери, върху които „... огън излезе от Господа и пояде...” (Числа 16:35)
Точно сега, Америка преживява страшните отсъждания на Господ. Пожарът се разгаря на много места и в момента. Злоупотребата с наркотици е извън контрол. Учения на демони са прокарани в апатичната църква, която позволява на злата Езавел да поучава и съблазнява. Грях, престъпност, епидемии, болести, корупция, дрога, аборти, хомосексуализъм, тероризъм – всичко се развива толкова бързо, че е невъзможно да го проумеем. Не можем да повярваме и приемем онова, което се случва.
Един признат лекар облече в думи ужаса, който медиците повсеместно изпитват от СПИН чумата. Той каза: „Ако скоро не намерим магическа пръчка, всичко ще свърши – обречени сме като общество. Нямаме морален и политически кураж да издадем закон срещу онези, които го разпространяват, нито да ги изолираме. Слепи и безсилни сме, дали сме „правото” на гейовете да разпространяват това ужасно нещо навсякъде в обществото. Към 1993 година то ще струва в лекарства билиони долари, които нямаме, което само по себе си може да ни унищожи.” Това не са предупрежденията на емоционални евангелизатори, а са трезвите думи на медицински специалисти. Те знаят, че целия свят и общество в момента са в опасност, а хомосексуалистите така са се укрепили в политическата власт, че нацията ни е под ударите на смъртта.
Коя е тази чума? Това е Второзаконие 28, изпълнено до последната буква. Мойсей пророкува, че такива язви ще сполетят онези, които оставят величественото име на Господ: „Ако не внимаваш да вършиш всичките думи на този закон, които са написани в тази книга, и да се боиш от това славно и страшно Име, Господ, твоят Бог, тогава Господ ще направи твоите язви и язвите на потомството ти изключителни, големи и продължителни язви и лоши и продължителни болести. И ще върне обратно върху теб всичките египетски болести, от които си се страхувал, и те ще се залепят за теб. Също и всяка болест и всяка язва, която не е записана в книгата на този закон, Господ ще докара върху теб, докато бъдеш изтребен.” (Второзаконие 28:58-61)
Точно в тези времена на отстъпничество, когато слизат Божиите наказания са така необходими истинските свидетели! Това не е време за фалшиви свидетели! Тръбата не трябва да издава неясен звук, а да излиза чисто, убедително слово, така осияно от Христовата святост, че лъжепророците и измамниците да се засрамят.
Всички истински служители на Исус Христос имат двойно служение. Те са призовани да проповядват радостни новини на изгубените и да провъзгласят справедливите наказания срещу греха в църквата! Някои вярват, че единственото им служение като истински свидетели е да занесат благата вест до изгубения свят. Истина е, че Бог горещо обича краката на онези, които проповядват радостните новини за благодатта и помирението на всички каещи се, изоставящи греховете си неправедни хора. Но, нещата стигат доста по-далеч! Истинският свидетел е призован от Божия Дух да разпознава злото в Божия дом и да се изправи и заяви справедливите Божии наказания върху него.
Бог няма да позволи пасивност или неутралитет, когато става дума за греха в дома Му. Пастор на една добре позната харизматична църква отказал да слуша каквито и да било сигнали за грях в църквата му. Той казал: „Не искам да ги слушам. Дайте им достатъчно дълго въже и те сами ще се обесят.” Член на същото това събрание ми писа за всички компромиси, които се допускат там в резултат на безразличието на пастора.
Когато синовете на Вениамин отказаха да се разправят с изнасилвачите, които яростно нападнаха и убиха наложницата на един левит, цял Израил излезе да се бие с тях, защото „Такова нещо не е ставало, нито се е виждало от деня, в който израилевите синове излязоха от египетската земя, до днес.” (Съдии 19:30). Обединени като един, Израил се вдигнаха срещу собствените си братя от Вениаминовото племе. Всички, освен едно племе - от Явис-Галаад. 25000 вениаминци паднаха в битката, на 600 беше позволено да живеят, за да запазят племето от изчезване; но, поради безразличието на Явис-Галаад, всеки човек там беше „убит” (вж. Съдии 21:10-11).
Исая заяви, че той и семейството му са избрани като знак или образец на истинския Господен свидетел. Духът на Исус беше върху тях. „Ето, аз и децата, които ми е дал Господ за знамения и за чудеса в Израил от Господа на Войнствата, който обитава на хълма Сион.” (Исая 8:18). По-точен превод от иврит казва: „Аз и децата, които Йехова ми е дал за знамения и пример в Израил...” (Кели – Делиш). С други думи, Исая и децата му са знаци, символи на истинския Господен слуга в Сион. Откриваме важността на това пророчество, когато същите тези думи са описани от Христос в Евреи 2:13: „Ето, Аз и децата, които Ми е дал Бог...”
Символът се вижда в имената им! Исая имаше жена, която беше пророк и двама сина. Исус беше разбрал образеца, за който говореше Исая и затова обяви, че Неговите свидетели трябва да бъдат същите.
Нека разгледаме името Исая: „нашето спасение е Йехова”, чието пълното значение се вижда в Исая 12:2: „Ето, Бог ми е спасение — ще се уповавам и няма да се боя, защото сила моя и песен моя е Господ Бог и Той стана мое спасение.” Този скъпоценен слуга беше имал видение за страшната и величествена Божия слава. Беше видял как серафимите покриват очите си при гледката, която и той видя. Беше чул гърмящите гласове на ангелите, които викаха: „свят, свят, свят!” Беше засрамен и смирен поради нечистотата на устните си и заради греха между Божиите хора. Беше изтърпял горящите, очистващи въглени от Божия олтар. Никога повече нямаше да бъде същия. Сега, Божията святост вече беше неговото видение, свидетелство, служение. Той не искаше да хваща никого, не беше отмъстителен. Исая разбра, че изкупителната Божия любов стои зад всичките Му справедливи наказания. Неговият гняв имаше за цел да донесе последваща благодат върху вече пречистения народ! Но, повече никога този свидетел не би позволил да стои неоспорен грях срещу Божията святост.
Исая знаеше, че в момента, когато застане зад Божията святост, това ще предизвика гнева на всички Божии хора, които се чувстват уютно в света! Той и всички онези, които застанеха с него, щяха да бъдат обвинени в анти патриотизъм! Щяха да ги нарекат заговорници и да ги обвинят, че предизвикват разделения. Но, за Исая видението за Божията святост беше толкова ясно и той беше толкова сигурен, че Бог ще съди греха, че не се интересуваше какво му казваха. Той предупреди: „Не наричайте заговор всичко, което този народ нарича заговор; и от това, от което те се боят, не се бойте и не треперете.” (Исая 8:12). Това, което пророка каза е следното: „Не се оставяй да те заблудят с обвиненията си, че си предател, заговорник или анти патриот, само защото казваш истината за Божията святост и справедливия Му съд срещу греха в дома Му! Не се страхувай от тях; никога не се страхувай да се изправиш, за да защитиш светостта Му...” „Слушайте Ме, вие, които познавате правда, народ, в чието сърце е Моят закон! Не се бойте от злобния присмех на хората, не се плашете от злословието им” (Исая 51:7).
Исая бе смел срещу греха в Израил, защото знаеше, че Бог е обещал да бъде светилище за всички, които са с Него. „Той ще бъде за светилище...” (Исая 8:14)
Кой е този, който ще бъде скрит при Бог, защитен от всички огнени стрели на Господните врагове? Има едно условие: „Него се бойте и от Него треперете.” (Исая 8:13). Онези, които се страхуват от Бог и треперят от справедливите Му наказания, не трябва да се страхуват от жив човек, нито от демони, нито от началства или власти на тъмнината. Тези, които стоят в благоговение към светостта Му, ще открият Христос като прибежище!
Исая заявява, че е образец – „аз и децата ми...” Следователно, истинският свидетел в това последно време е някой, който като Исая е бил затворен с Бог; бил е съкрушен и променен от видение за абсолютната Му святост; излязъл е да проповядва помирение на грешниците; и стои в светилището като свидетел пред Божиите хора за справедливите Му наказания.
Обърнете внимание на значението на имената на синовете на Исая: Сеар-Ясув и Махер-Шалал-Хаш-Баз. Вторият син носи най-дългото име в Библията. То е името, което Христос даде на всичките Си истински свидетели – ето колко е важно. На иврит означава: „обира бърза, плячката тича“, а на съвременен английски: бързо напредващо време на всеобщи вълнения, плячкосване и отмъщение. Името на този син беше написано на табелка и изложено на публично място, където всеки можеше да го вижда. Това беше свидетелството на Бог срещу върналата се към греха, идолопоклонническа нация. То стоеше там, пред забързаното множество като сигурно пророческо слово от небето. Посланието на табелката беше гръмко и ясно: „Съдът е пред вратата, времето изтича!” И обърнете внимание, че то бе срещу собствените на Бога коравовратни деца.
Истинският Божий свидетел трябва да занесе Евангелието в изгубения свят, до всяка нация под небето. Но, всеки истински свидетел трябва да притежава и способността на пророка да скърби поради закоравяването на християнските сърца, които отказват да чуят какво има да каже Духът. Бог заповяда на Исая: „И каза: Иди, кажи на този народ: С уши ще чуете, но няма да разберете, и с очи ще видите, но няма да проумеете. Направи да затлъстее сърцето на този народ и направи да натегнат ушите им, и затвори очите им, за да не гледат с очите си и да слушат с ушите си...” (Исая 6:9-10)
Павел разбра какво имаше предвид Исус, съпоставяйки свидетелите Си от последното време с Исая и синовете му. Всъщност, самия Павел, мощния Христов свидетел, цитира Исая: „И понеже не бяха съгласни помежду си, тръгнаха да се разотиват, след като Павел им каза една дума: Добре е казал Светият Дух чрез пророк Исая на бащите ви, когато е рекъл: Иди, кажи на този народ: С уши ще чуете, но никак няма да разберете; и с очи ще гледате, но никак няма да видите. Защото затлъстя сърцето на този народ и ушите им натегнаха, и очите си затвориха ....“ (Деяния 28:25-27).
Святият Дух проповядва чрез Павел послание, касаещо греха, праведноста и съда. Такова е посланието там, където Святият Дух е в контрол. Но, онези, които отказват да го чуят и да се покаят, се закоравяват от него. Това, което не излиза от Духа, е фокусирано върху егото – самоусъвършенстване без покаяние и омраза към греха.
Когато Исая получи видението за Божията святост и бе пречистен чрез огън, той чу Бог да казва: „Кого да изпратя? И кой ще отиде за Нас?” Исая отговори: „Ето ме, изпрати мен.” (Исая 6:6-8). Кое беше голямото поръчение, каква беше святата задача? Да отиде в Божието светилище сред Неговия народ и да им говори безчувствено! Да им проповядва сляпо и безмълвно! Да им проповядва Божията святост, докато сърцата им станат твърди като кремък: „И една десета част (които ще чуят и ще се върнат при Бог)...” (Исая 6:13)
Самият Исус заяви, че учението Му има същия ефект върху лицемерите в Израил. Той каза: „Затова им говоря с притчи, защото гледат, а не виждат; слушат, а не чуват и не разбират.” (Матей 13:13). Тогава, удивително, Той цитира същия пасаж от Исая: „...В тях се изпълнява пророчеството на Исая... Защото сърцето на този народ е надебеляло, и с ушите си тежко чуват, и очите си затвориха...” (Матей 13:14-15)
От Исая, Павел и Исус получаваме една и съща страшна заплаха: греховете им са ги закоравили и заслепили, и предупреждението за наказание няма да ги промени. Те ще се обърнат настрани и ще отхвърлят от съзнанието си посланието за справедливи наказания! Точно това се случва в този момент в евангелските, и по-специално в харизматичните кръгове. В момента, само една малка, оклеветена и презряна група проповядва Евангелието. Истинските Божии свидетели са неколцина, но – слава на Бог, Той пробужда много други. Тъжно, но мнозинството предпочита да си затваря очите пред греха – те отказват да жалеят за греховете в светилището, защото са твърде оплетени от лаодикийските си богатства и благословения.
Първородният син на Исая беше кръстен Сеар-Ясув, което на иврит означава „един остатък ще се върне“.
Това е втората характеристика на истинския Господен свидетел! Те вярват това, което каза Исус: „Мнозина са призвани, но малцина са избрани... тясна е портата и тесен е пътят, който води към живот, и малцина са онези, които ги намират... Борете се да влезете през тясната врата, защото ви казвам: мнозина ще търсят да влязат и няма да могат.” Истинският Господен слуга трябва да се покори на заповедта да занесе Евангелието в света до „който има уши”. Той трябва да очаква плод от работата си и да направи ученици от тези, които са готови да ходят в святост. Истинският свидетел трябва да живее с надеждата за изливане на Святия Дух, съживления, възстановявания и обръщането на множествата от езическите нации. По-голямата част от цивилизования свят е бил разтърсен от мощни съживления през миналите векове. При римския император Константин, цели нации са били „християнизирани” с вид на благочестие, но без сила. И днес, много хиляди се обръщат към Христос зад Желязната завеса, Китай, Африка, Южна Америка и на други места. В същото време, наситената от Евангелието Америка се закоравява и корумпира.
Въпреки това, винаги е било факт, че макар мнозина да желаят да „изповядат Христос” и да се присъединят към някоя деноминационна система, само един остатък продължава с това „изцяло да следва Господ...” Само двама от многохилядното множество, което излезе от Египет, последва Господ с цялото си сърце – Исус Навиев и Халев. Само двама!
Исус предупреждава, че много, много хора ще се хвалят, че пророкуват в Неговото име, изгонват демони, вършат чудесни дела, а Господ дори не ги познава: „И така, по плодовете им ще ги познаете. Не всеки, който Ми казва: Господи! Господи! — ще влезе в небесното царство, а който върши волята на Моя Отец, който е на небесата. В онзи ден мнозина ще Ми кажат: Господи! Господи! Не в Твоето ли Име пророкувахме, не в Твоето ли Име демони изгонвахме, и не в Твоето ли Име направихме много чудеса? — но тогава ще им заявя: Аз никога не съм ви познавал, махнете се от Мен вие, които вършите беззаконие!” (Матей 7:20-23)
Исая каза: „И в онзи ден остатъкът на Израил и спасените от дома на Яков няма да продължават да се облягат на този, който ги порази, а ще се облягат с истина на Господа, Светия Израилев. Ще се върне остатък, остатък от Яков към могъщия Бог. Защото, ако и да е народът ти, Израилю, като морския пясък, само остатък от него ще се върне. Взето е решение за погубление, препълнено с Божията правда” (Исая 10:20-22). Прочетете също и това: „Сине човешки, ако някоя страна съгреши против Мен с невярност и Аз простра ръката Си против нея, и й строша подпорката от хляба и пратя глад върху нея, и изтребя от нея човек и животно, и ако тези трима мъже, Ной, Даниил и Йов, бяха сред нея, чрез правдата си те щяха да избавят само своите души, заявява Господ Бог. Или ако изпратя мор върху онази земя и излея яростта Си върху нея с кръв, и изтребя от нея човек и животно, и ако Ной, Даниил и Йов бяха сред нея — жив съм Аз, заявява Господ Бог — нито син, нито дъщеря щяха да избавят; чрез правдата си те щяха да избавят само своите души. Но ето, ще останат в него оцелели, които ще бъдат изведени, синове и дъщери; ето, те ще излязат при вас и ще видите пътя им и делата им; и ще се утешите за злото, което докарах върху Ерусалим, за всичко, което докарах върху него.” (Езекийл 14:13-14, 19-20,22)
Ние често цитираме Йоил 2-ра глава относно изливането на Святия Дух върху всяка плът. Но, това също е изливане и на справедливи наказания, затъмнено слънце, превърната в кръв луна. Главата завършва с това слово: „...защото на хълма Сион и в Ерусалим ще има избавление, както каза Господ, и сред останалите, които Господ ще призове.” (Йоил 2:32).
Евангелието ще отиде до целия свят, и които призоват Господ, ще се спасят. Този призив е повече от гласуване за Исус, по-дълбок е от повърхностно покаяние. Само един остатък ще Го призове от сърце, скърбящо заради греха, само един остатък ще се отвърне от греха си и ще бъде наистина спасен. Огромните множества, които стоят пред Божия трон, представляват остатъците, които са били спасени от Кръста насам. Остатъците от всичките ужасни дни на преследвания, остатъците, спасени от Тъмното средновековие. Ние ще бъдем остатъкът от края.
Помислете отново за онова, което каза Исус: „Ето, Аз и децата, които Ми е дал Бог.” (Евреи 2:13). Той казва: „Погледнете Ме, погледнете светостта Ми и благоговейте пред праведноста Ми. След това, погледнете характерните черти на истинските Ми свидетели! Вижте какви са те! Точно онова, което говори пророка.”
Истинските свидетели са тялото вярващи, които споделят Господното бреме за изгубения свят! Те се изправят срещу всичките подигравки и насмешки на грешната, отстъпническа, проституираща църковна система, за да заявят, че справедливия съд на Святия Бог е пред портите! Те са решени изцяло да следват Господ, с цялото си сърце всред зло и извратено общество!
Те знаят цената на ученичеството, укора за Кръста, споделянето на Христовите страдания, и че само един остатък от възродени души ще последва този прав и тесен път! Сам Бог е техния страх и ужас! Те са обградени от огнена стена и са смели, защото са пречистени!
Те презират високопарността и плиткостта на харизматичните хореографи и мошеници, защото са видели славата на святото Му присъствие! Те мразят плътта в Божия дом, в себе си, в Божието дело и където и да се надигне, защото плътта е враг на Божия Дух.
Най-хубаво от всичко е, че тези свидетели от последното време са радостта на Господното сърце. Той изпитва удоволствие да казва на човечеството: „Ето, Аз и децата Ми, които Ми даде Баща Ми!”