Първа книга на Царете ни казва, че неизвестен пророк отиде при Илий с ужасно послание. Този незнаен човек даде невероятно пророчество, което има много общо с онова, което виждаме да се случва в църквата днес. Това е слово, което разкрива много неща за мъртвите, сухи, безбожни служения и църкви, които действат в момента!
Пророчеството говори за две свещенства, които ще се развият и продължат да съществуват от този ден нататък, чак до края на света. И двете ще служат в църквата. Едното ще бъде проклет, отвратителен срам, но другото ще бъде служение според Божието сърце!
Неизвестният пророк каза на Илий:
„Ето, идват дни, когато ще отсека силата ти и силата на бащиния ти дом, така че да няма старец в дома ти” (1 Царе 2:31).
Той описва проклятие върху служението на Илий!
Но след това продължава:
„А Аз ще си издигна верен свещеник, който ще върши това, което е според сърцето Ми и според душата Ми; и ще му построя дълготраен дом; и той ще ходи пред помазаника Ми завинаги” (стих 35).
Пророчеството за двете свещенства се изпълнява днес, точно пред очите ни. Всъщност, те действат успоредно в страните по цял свят!
Първо, пророка говори за съществуващото вече служение на егоцентричното, греховно, компрометирано свещенство. Той описва свещениците, които имат духа на Илий, като споменава две неща:
„Защо ритате жертвата Ми и приноса Ми... и почиташ синовете си повече от Мен...” (стих 29).
Илий беше мек към греха! Той никога не взе решение, с което би могъл да засегне двамата си сина. Само веднъж за повече от петдесет години служение, Илий ги коригира. Те извършваха прелюбодейства, изнасилваха жени, правеха най-противните неща. Но дори тогава, всичко, което Илий им каза беше: „Защо правите това?”
Този човек нямаше праведно негодувание! Никога не сподели Божия гняв към греха. Той изобразява свещенство от служители, които се страхуват да укорят Божието семейство – събранието!
Днес има църкви, които можеш да посещаваш за около година, но никога да не чуеш слово на укор. Една църква може да е напълно покварена – половината от събранието да са разведени, необуздано прелюбодейство, тийнейджърите спят където поискат, децата са непокорни. Цялото събрание може да се е предало на удоволствия, спорт, забавления, но от амвона никога не се чува и дума на корекция! Напротив, пастора задоволява слабостите и копнежите на хората. Страх го е да не обиди някого, страх го е, че даренията ще намалеят и ще изгуби дохода си.
Това е първата характеристика на злото служение, което се разви в душата на Илий и то е белег на всяко съществуващо, извършващо компромиси свещенство днес!
Те „...се угояват с най-доброто от всичките приноси на народа Ми Израил” (стих 29).
Когато хората носеха месото за принос на свещеника, то трябваше да отиде във врящия котел, за да се свари. След това свещеника бъркаше с тризъба кука в казана и онова, което се закачеше за нея, отиваше на трапезата му.
Но синовете на Илий не искаха това сварено, размекнато месо. Те искаха червеното, сурово филе миньон! Така те носеха на баща си най-отбраното месо. Нямаше прокиснала плът на масата му. Така Илий затлъстя, стана мързелив и немарлив. Ако се беше разправил със синовете си, щеше да изгуби филето миньон!
Илий се грижеше за собствения си интерес, за собствената си трапеза. И точно това се случва в много умиращи църкви днес – проповедниците са заинтересовани само от собственото си удобство, грижат се единствено за себе си вместо да прекарват време на колене заради хората!
Пророкът казва: „Мислиш само за себе си, Илий, грижиш се единствено за собствения си дом! За теб служението означава само храна на масата, сигурност за собственото ти семейство. Не те е грижа за стадото. Повече те е грижа за това, което е върху трапезата ти, отколкото за онова, което е в сърцата на хората. Но нито веднъж не се замисли за това, че компромиса и егоизма ти носят укор върху Божието име. Не мислиш за хората, които гледат как синовете ти крадат най-доброто месо. Толкова си мек към греха, страх те е да укоряваш, защото си погълнат от нещата, които те карат да се чувстваш добре!”
Всеки така наречен служител от семето на Илий – правещ компромиси, отстъпчив за греха, мислещ само за себе си – ще познае три присъди:
1. Загуба на всяка духовна сила и власт.
„... а онези, които Ме презират, ще бъдат счетени за нищо. Ето, идват дни, когато ще отсека силата ти и силата на бащиния ти дом...” (стихове 30-31).
Да бъдеш „считан за нищо” от Господ означава да изгубиш Божието благоволение и благословение! Това означаваше да не можеш да влияеш върху царството на Сатана. Такъв служител може да е ценен от другите, но в Божиите очи е лека категория – някой, на когото Той не вярва!
Бог каза: „Презираш Ме като не проповядваш целия ми съвет. Не си човек на молитва. Не те е грижа за хората Ми, а само за успеха и репутацията ти. Интересува те само дали се е стекла тълпа. Подценил си Словото Ми, а сега Аз ще подценя теб! Върви по пътя си, върши си работата. Считам те за нищо!”
Прекратяването на Божието помазание праща свещенството на Илий в заети, объркани програми – дела на плътта, които само изглеждат добре. Всичко звучи като важна работа за царството, но Бог отказва да се докосне до нея! Това е просто заетост – считани за нищо служения, водени от считани за нищо служители!
2. Те ще бъдат подминати от истинското Божие помазание и благословение в последните дни.
„И ще видиш противник в жилището Ми, въпреки цялото добро, което ГОСПОД ще направи на Израил...” (стих 32).
С други думи: „Когато реша да излея Духа Си, ти ще бъдеш унищожен!” Точно това се случва днес с Америка – проповедниците стоят в мъртви, сухи и разрушени църкви! Бог им е казал: „Ще те подмина!”
Това свещенство ще си стои сред руините, докато Бог благославя и помазва друго свещенство – Божии хора, които са платили цената! В този момент, в тези последни дни, помазанието Му слиза върху онези, които са дали живота си на Него. Духът държи тези молещи се, безстрашни мъже. Но онези от семето на Илий са пропуснати, оставени са да играят църковните си игри!
Същността на онова, което Бог казва е: „Без значение какво правя, ти няма да видиш доброто! Няма да си част от святия Ми остатък на последните дни. Считан си за нищо и ще продължиш да служиш без истинска духовна власт!”
3. Ще загубят връзка с Бог в разцвета на силите си.
„...всичките рожби на дома ти ще умират на средна възраст” (стих 33).
Този стих се разбира по два начина. Първо – той се изпълни буквално, когато Саул изпрати Доик до Ноб, за да убие седемдесет и пет свещеника от семето на Илий.
Но стихът има също така и духовно значение. Той казва, че това свещенство ще изглежда добре до едно време. Служителите ще бъдат много активни и заети, но точно тогава, когато трябва да са най-добри – пълни с енергия, сила, мъдрост и святост, готови да бъдат използвани най-много – ще настане духовна смърт. Бог ще ги изостави! Ще стоят пред хората като мъртъвци в разцвета на силите си!
Но вероятно най-трагичното от всички пророчества, дадено от този неназован Божий човек е, че това върнало се към греховете си, компрометирано свещенство никога няма да бъде премахнато от Божиите олтари! Злото служение ще съществува до края на света:
„А онзи от твоите, когото не отсека от олтара Си, ще бъде, за да угасват очите ти и да отслабва душата ти...” (стих 33).
Бог няма да ги отсече! Компрометирани, бездушни, мъртви хора ще съществуват до последно, докато се върне Господ. Но Бог казва: „Каква скръб ще бъдат те само. Ще те карат да плачеш!”
А сега искам да ти покажа другия вид свещенство, което пророка каза, че ще издигне Бог:
„А Аз ще си издигна верен свещеник, който ще върши това, което е според сърцето Ми и според душата Ми; и ще му построя дълготраен дом; и той ще ходи пред помазаника Ми завинаги” (стих 35).
Верният свещеник е свещеничеството на Садок! То се състои от верни, святи служители на Бог, които ходят и живеят според желанието Му. Това служение продължава и до днес!
Всичко, което този безименен пророк казва е изцяло изобразено в царството на Давид. Той е преобраз на Христос, а Израел на църквата. Давид имаше двама свещеници, които изпълниха тези пророчески свещенства до последната буква: Авиатар и Садок.
„И не са ли там с теб свещениците Садок и Авиатар?” (2 Царе 15:35)
Името Садок означава „такъв, който е счетен за праведен”.
„И това са тези, които дойдоха при Давид в Сиклаг... и Садок, силен и храбър младеж, и от бащиния му дом бяха двадесет и двама началници” (1 Летописи 12:1, 28).
Садок беше първия млад свещеник, който призна Божието помазание върху Давид!
Хората бягаха при Давид, идваха отвсякъде, за да се присъединят към армията му. Садок разбра, че Духа беше оставил Саул, служението му вече беше само реклама, плът, нямаше призив или докосване от небето. И Садок каза: „Не искам роля в такова служение. То е мъртво, Бог си е отишъл от него. Тръгвам с Давид, който има помазанието на Духа!”
И Садок отиде при Давид в Сиклаг и не го остави до края на живота си! При всеки бунт Садок беше до него – човек доказано праведен. Давид беше спечелил сърцето на свещеника и Садок никога не погледна назад.
Слава на Бог, че днес на много амвони има Божии хора като Садок. Това са хора на молитва, които са отдадени на Исус, отделили са се от плътта, забавленията и светското. Разпознаваш ги, когато ги чуеш да проповядват, защото нещо се запечатва в душата ти!
Когато други изоставиха Давид, Садок остана верен. Давид бягаше от сина си Авесалом, който се беше разбунтувал, и когато пристигна при потока Кедрон, Библията казва:
„И ето, дойде и Садок... и Авиатар принасяше жертва...” (2 Царе 15:24).
Забележете, че тук Садок и Авиатар са с Давид. И двамата са край потока Кедрон с него, и двамата се върнаха в Ерусалим по заповед на Давид. Така че, докато Авесалом обезчестяваше наложниците на Давид пред очите на народа, а Израел полудя от пороци и пиршества, двама святи мъже стояха в Божия дом – Садок и Авиатар.
Така е и днес! Докато целия свят отива в ада сред нечувана поквара, Бог все още има святи хора, които служат на олтара Му. Той все още има свещенството на Садок, което е вярно в цялото Божие Слово!
Името Авиатар означава „в мир с Бог”. Той беше със Садок, когато носеха ковчега обратно в Ерусалим.
Всъщност, в онзи момент Авиатар бе свят, посветен, верен на Давид. Той нямаше нищо общо с бунта на Авесалом. Продължаваше да служи и да изглежда толкова чист и некомпрометиран колкото Садок.
Но защо след това не е споменат в Словото? Защо не е сред пророците? Защо името му замира? Нещо се случи. Изведнъж Авиатар е „счетен за нищо”, а Садок е даден за пример като свято свещенство. Защо? Защото Авиатар имаше духа на Илий в себе си! Всички онези ужасни пророчества, казани от неизвестния пророк, паднаха върху него.
И всичко се случи много бързо!
Неизвестният пророк беше казал, че не всеки такъв свещеник ще бъде отсечен. Бащата на Авиатар и осемдесет и трима други свещеници, които носеха ефод бяха убити от Доик. Само Авиатар избяга! Той отиде при Давид и служението, което изобразяваше оцеля според пророчеството.
Но точно както беше казал пророка, Авиатар – семето на Илий – в разцвета на силите си и във върха на благословенията си, беше изкушен от призива за успех. Той изгуби мястото си сред Божиите помазаници!
Виждате ли, Давид имаше друг син – Адония. Името му означава „успех и просперитет”. Този млад мъж се престори, че внася „ново движение” в страната, провъзгласявайки се за цар. Но това беше просто поредния бунт; не беше движение на Бог, а примка на Сатана!
Това е служението, за което пророкът беше предупредил – служение на самовъзхвала и успех!
„А Адония... се надигна...” (3 Царе 1:5).
Това беше егоцентризъм, гордост! Адония каза: „Ще се провъзглася за цар!”
Този млад мъж беше отгледан в служение „без укор”:
„А докато беше жив, баща му никога не го беше наскърбил да му каже: Защо правиш така?” (стих 6)
Забележете – всичко, което пророка каза за това служение, се случи. То бе изобразено в този човек – Адония!
„И той се сговори с Йоав, сина на Саруя...” (стих 7).
Адония се обгради с безбожници! Нямаше нито един свят човек сред тях – нито Садок, нито Натан, нито някой верен на Давид човек (виж стих 8). И, казва Библията, тази група се срещаше „при скалата Зоелет”, което означава „мястото на змията”.
Това беше група служещи на себе си, водени от жаждата за успех, егоистични бунтовници. Те извикаха: „Ето нещо ново, което работи! Разкарайте старите, износени методи на Давид. Бог върши нещо ново в страната!”
До този момент Авиатар беше верен на Давид, но вече се говореше: „Надига се ново движение – някакво велико, ново нещо се случва в страната и е много вълнуващо!” То сграбчи сърцето на Авиатар, защото изглеждаше като пропуск за успеха и просперитета. Вече можеше да успее! Беше намерил нов човек и ново послание.
Срещам много хора, които идват тук от Европа, Африка и Азия, където църквите умират. Те чуват за новите неща, които се случват в църквите тук и искат да видят това да се случва и в техните църкви – ново движение на Бог!
Веднъж, когато бях отвъд океана, казах на един приятел пастор: „Ти и жена ти се молехте непрестанно, плачехте пред Бог. Заради това църквата ти беше толкова благословена, но напоследък си толкова зает, че вече не познаваш Бог!” Тази двойка започна да плаче: „Прав си!” Но вместо да се покаят, те дойдоха в Америка, търсейки нова програма, която да накара служението им да работи!
Това е служението на Авиатар! Той беше хванат в плътската, безбожна работа на Сатана и се събираше с останалите при скалата му, ядеше, пиеше и викаше: „Да живее цар Адония!”
Когато казаха на Давид за това, той извика: „Доведете ми Натан!” Виж, когато Бог иска да направи нещо наистина важно за вечните Му намерения, Той призовава онези, които са били насаме с Него. Тук Давид е преобраз на Христос. Той извика: „Забравете за Авиатар. Доведете Натан! Считам Авиатар за нищо. Кажете на Натан да вземе тръбата и мирото си и да отиде да помаже Соломон!”
Така че Соломон беше помазан за цар. Първото нещо, което направи, беше да убие Семей, който прокле Давид. След това започна да се разправя с останалите му врагове и стигна до Авиатар.
Напомням ви, че този безименен пророк каза, че служението на Илий и Авиатар никога няма да се отсече. Соломон знаеше всичко това. Авиатар трябваше да бъде екзекутиран за предателство, но вместо това Соломон му каза:
„Ти избра да следваш брат ми, Адония. Опита се да събориш това царство. И поради това заслужаваш да умреш. Но аз няма да те убия. Ти носѝ Божия ковчег заради баща ми Давид и страда за него. Поради тази причина няма да те убия този път. Сега отиди в Анатот, откъдето си, прави си твоето нещо. Считам те за нищо!”
„Така Соломон отхвърли Авиатар да не бъде свещеник на ГОСПОДА, за да изпълни ГОСПОДНОТО слово, което Той беше говорил в Сило за дома на Илий” (стих 2:27).
Свещенството на Илий е все още тук днес! Но Бог казва за тях: „Вървете, занимавайте се с вашите си неща. Считам ви за нищо!”
Свещенствата на Садок и Авиатар бяха в сила и по времето на Езекил, и както безимения пророк, Езекил пророкува, че и двете свещенства ще вървят като две различни служения до края на времето:
„...внимавай в сърцето си на входа на дома с всичките изходи и светилището” (Езекил 44:5).
Бог каза на Езекил: „Изправи се в дома Ми и виж всички влизащи и излизащи. Внимавай във всички дейности, които се извършват там. Всичко това е мерзост! Водят чужденци в дома Ми, за да го омърсят!”
Така е и днес – мерзостите, случващите се в църквата са толкова ужасни, че Бог казва: „Стига, достатъчно!” Безбожни служители са внесли в святото светилище рок енд рол, забавления, глупост, певци, които използват наркотици и алкохол, и дори не познават Бог. Те служат от амвона, а хората дори не правят разлика!
„И не се грижихте за заповяданото за светите Ми неща, а си поставихте чужденци да се грижат за заповяданото Ми в светилището Ми” (Езекил 44:8).
С други думи той казваше: „Довели сте чужденци, хора, които не Ме познават, за да се грижат за светилището Ми!” Това бяха чужди елементи – зли, нечисти, неотделени, все още в света. Божият дом беше омърсен!
Така че Бог отреди свещенството на Авиатар да служи на хора, чиито сърца бяха насочени към идоли! Пастирите се бяха отклонили от Бог. Те се изпълниха с духа на Илий, преследвайки слава и успех, а на хората това им харесваше! И така, Бог определи свещеници, които се покланяха на идоли да дават на хората онова, от което се нуждаеха. „Каквито хората, такъв и свещеника!”
„Но ще ги поставя пазачи над заповяданото за дома, за цялата му работа и за всичко, което се върши в него” (стих 14).
Колко са слепи такива служители! За тях Бог казва:
„И те няма да се приближат до Мен...” (стих 13).
Те стоят на амвона, считани за нищо от Бог, пълни с егоизъм и идолопоклонство, много далеч от Господ. Изпълняват всички функции: проповядват, поучават, съветват, извършват всички задължения на служението, но не виждат разликата! Те нямат духовно разбиране, нямат свидетелство от Духа!
Възлюбени, ако не се покаете и предадете на Исус, ако задържите някой идол в сърцето си, ще започнете да слушате някой служител, който проповядва за идолопоклонството ви!
„Върнете се, синове отстъпници, заявява ГОСПОД... и ще ви въведа в Сион! И ще ви дам пастири по сърцето Си и те ще ви пасат със знание и разум” (Еремия 3:14-15).
Езекил пророкува, че свещенството на Садок ще бъде много живо в последните дни:
„А... синовете на Садок, които се грижеха за заповяданото за светилището Ми, когато израилевите синове се отклониха от Мен, те нека се приближат при Мен, за да Ми служат, и нека стоят пред Мен, за да Ми принасят тлъстината и кръвта, заявява Господ БОГ. Те нека влизат в светилището Ми и те нека се приближават при трапезата Ми, за да Ми служат, и те нека се грижат за заповяданото Ми” (Езекил 44:15-16).
Няма да има примеси в свещенството:
„... да обличат ленени дрехи; да няма нищо вълнено на тях, докато служат...” (стих 17).
Вълна, смесена с лен означава смесица – малко от Бог и малко от плътта. Но Бог казва: „Служението Ми да е направено от чист лен. Без примеси!”
Свещенството на Садок ще е безстрашно срещу греха и ще има силата да води хората към праведност и святост.
„И да учат народа Ми да различава между свято и несвято и да разпознава нечисто от чисто” (стих 23).
Това са белезите на свещенството на Садок:
- Те не се страхуват да укоряват със силата и властта на Святия Дух.
- Те ти казват ясно кое е грешно и кое е правилно, докато не придобиеш знанието и мъдростта да правиш правилния избор.
- Тези хора познават Божия глас. Те знаят какво казва Бог, защото Го познават! Те не се молят: „Благослови ме, благослови програмите ми, дай ми пари...” А по-скоро викат: „О, Исусе, обичам Те! Искам да познавам ума и сърцето Ти!”
Може да кажеш: „Добре е човек да знае тези неща за проповедниците.” Но Бог казва: „Ами ти?”
Библията казва:
„(Той) ни е направил царство и свещеници на Своя Бог и Отец, на Него да бъде слава и господство за вечни векове...” (Откровение 1:6).
Възлюбени, този стих се отнася за цялото тяло! Всеки, който нарича себе си с Божето име трябва да бъде свещеник на Господ.
Така че, питам те: кое свещенство описва ходенето ти с Бог? Садок ли си? Или Авиатар? Егоцентричен ли си, ходиш ли на конгреси и семинари да търсиш утешителни отговори? Приемаш ли укора с радост, знаейки, че Бог иска да изреже рака на греха от теб, за да те изцери? Купуваш ли касетка след касетка на някой евангелизатор, за да се опиташ да получиш слово от небето? Или се учиш да различаваш Божия глас, прекарвайки време в тайната стаичка?
Всеки, който живее чрез името на Исус трябва да се учи да чува Божия глас. Той иска ти да чуеш думите Му в сърцето си! Ако си научил това, може да отидеш във всяка църква където и да е, и за пет минути да разбереш дали Божия Дух е там. Ако наистина е Садок, ръцете ти ще се издигнат във въздуха. Ще кажеш: „Слушам нещо добро. Нещо се случва в душата ми. Това е Бог!”
Или пък ще разбереш кое е от Авиатар и от това ще те заболи корема! Ще избягаш, защото не можеш да понесеш смрадта на плът!
О, Господи, дай ни духа на свещенството на Садок!