"Каза още на учениците си: Един богаташ имаше настойник, когото обвиниха пред него, че разпилявал имота му. И той го повика и му каза: Какво е това, което слушам за теб? Дай сметка за настойничеството си, защото не можеш вече да бъдеш настойник." (Лука 16:1–2)
Исус говори за някой си богаташ, на когото докладвали, че един от неговите настойници прахосва имота му. Така че той го извикал, за да даде отчет. Той казал: "Какво е това, което слушам за теб? Дай сметка за настойничеството си, защото не можеш вече да бъдеш настойник."
Тази притча е най–важна за Христовото тяло днес. Това е трагичната история на Божий слуга, който губи силата и помазанието си и накрая предлага преоценено евангелие. Богатият мъж от притчата е Самият Христос, в когото са събрани всичките богатства на славата. Настойникът, на когото му е отнета властта е всеки човек, на когото му е поверено Божието Слово, но който е бил намерен за виновен за това, че е прахосал ресурсите на своя Господ.
Този настойник беше виновен за това, че е пропилял имота на Господ — обвинение, което може да бъде отправено към множество настоящи служители, християнски работници и миряни. Какво прахосване наблюдаваме в Божието царство само!
Този настойник се е съсредоточил върху себе си. Той е взел богатствата на своя Господар и се е окъпал в тях. Ако човек го гледа как пилее богатствата и задоволява себе си, би си помислил, че те са негови.
Днес в църквата се наблюдава тъжната гледка на християни, пилеещи Божието богатство без да знаят, че Бог ще ги накара да дадат отчет за прахосването.
Търговците на сила в Божия дом са тези, които използват силата на Господаря си, за да утвърдят себе си. Те искат да ги познават и уважават като пророци, като силните на деня, да ги разглеждат като могъщи войни на вяра, действие и сила. Те харесват хорските аплаузи, харесват да ги ласкаят като герои, обичат да ходят и да слушат това: "Виж! Ето го! Там минава мощния мъж на вяра, действие и сила!" Павел осъди подобни ласкателства към служителите. Ние трябва да отдадем почит на Този, на Когото я дължим, и това е само Христос.
Вярващи без разбиране превръщат самопровъзгласилите се пророци, лечители и учители на нови откровения в малки богове.
Пропиляната сила развращава служението и Божия дом. Плитки християни са привличани към силата като пчели към мед. Ужасно обвинение срещу отстъпническата църква е да чуеш как християни казват: "Този човек няма ли велика сила!", вместо да шепнат в свято почитание: "Този човек не е ли пълен с Исус! Не е ли Христос разкрит в него толкова чудесно! Той прави Исус толкова реален!"
Истинският настойник на Евангелието не търси сила, която да демонстрира пред очите на любопитните тълпи. Множества видяха могъщата Божия ръка, когато Исус изцери болните. Въпреки това ние Го чуваме да казва: "Не казвай на никого!" Бог поверява най–великата си сила на онези, които посещават болниците, улиците, частните жилища и скришно, далеч от одобрителните погледи и ръкопляскащите ръце събарят крепости, връзват демони, освобождават роби, изцеряват болни и са истински и никому непознати служители на изцерителната сила на Христос. Истинският дар на изцерението не се проявява в циркаджийска обстановка, а само когато е използван от смирени слуги, които имат абсолютна ревност за славата само на Бог, каквато имаше Христос.
Всяка част от святата Божия сила, която не е използвана или усвоена само за славата на Христос, е пропиляна. Това е нечестив настойник, който харчи за себе си онова, което не му принадлежи. И въпреки всичко, хората все още стават известни като крадат Господната слава и сила, за да възхвалят себе си.
Цялата истинска вяра идва от Христос. Когато говориш за Божиите богатства в слава в Исус Христос, трябва да включиш и вярата. Ние сме спасени с Христовата вяра. Но тази скъпоценна вяра, която трябваше да бъде инвестирана внимателно, се пропилява за нищожни неща. Героите от 11 глава на Евреи усвоиха тази вяра, за да покорят царства, да затворят устите на лъвове, да потушат силата на огъня, да накарат армиите на врага да бягат, да извършат праведни дела, да приемат обратно мъртвите си и накрая да изтърпят мъчения, подигравки, бой с камшици, окови и затвор.
Днес Христовата вяра твърде често е пропилявана за егото. Лични постижения, успех, умножаване на благата, земни богатства, безкраен просперитет, съвършено здраве и безоблачно щастие.
Защо се получава така, че християните могат да инвестират всеки вид вяра в опитите си да просперират и да бъдат щастливи, а не могат да имат вяра за това да спасят дома и съседите си? Защо се харчи толкова малко вяра за това да получим Христовата святост? Защо има толкова малко вяра за това да евангелизираме изгубения свят?
Много скоро Бог ще опре духовните ни гърбове до стената и ще ни накара да дадем отчет за начина, по който сме се отнесли със скъпоценната Му вяра. Дали сме я пропилели за незначителни неща, като че вярата съществува само за да направи живота ни по–лек? Няма ли да ни попита нашия Господ с пронизващия Си поглед, защо не сме използвали мъдро богатствата Му? Ами какво да кажем за скоро идващото време, в което демонични легиони ще бъдат освободени върху това поколение, а управителите на тъмнината ще разширят зловещите си царства, адските огньове, а изкушенията ще се разбушуват, армиите на Сатана ще маршируват срещу нас, а присмивателите, палачите и антихристите ще се надигнат да тормозят Божиите деца? Ще излязат ли Божиите хора и настойници на фронта, за да направят мощна верига от вяра за славата на Христос, или ще бъдат изправени пред Съдията, за да ги съблече и отхвърли поради прахосничеството им? Бог да ни е на помощ!
Големият урок от тази притча стига отвъд трагедията за църквата, която пилее Христовите богатства за собствените си интереси и се отнася за покварените християнски настойници, които са били лишени от Божествена власт. Настойници на Евангелието, които пилеят време, вяра, сила и други Божествени богатства, рано или късно ще загубят духовната си власт в Христос и ще бъдат освободени, за да се занимават със собствените си планове и схеми. Те ще изгубят помазанието си и ще се боричкат, съчинявайки евангелие, което да обезсмърти интересите им.
"Тогава настойникът си каза: Какво да направя, след като господарят ми отнема от мен настойничеството?" (Лука 16:3)
Настойници, които пропиляват богатството на Господаря си и изгубват своето помазание, в крайна сметка напълно се отдават на себеопазване.
Тогава най–големия проблем не е: "Какво мога да направя за моя Господ?", а: "Какво мога да направя за мен?" Това включва както миряни, така и служители.
Аз питах Святия Дух защо този настойник просто не се покая и не се хвърли върху милостта на Господаря си. Защо той веднага започна да прави планове и да чертае схеми как да защити себе си и своето бъдеще? Отговорът е, вярвам аз, че той беше стигнал твърде далеч и беше поставил себе си извън възможността да бъде откупен. Собствените му интереси го бяха закоравили, беше се предал на раздвоено сърце. Ако си мислиш, че егоцентрични проповедници и миряни винаги могат да бъдат спасени, не познаваш Библията си. Такива бяха Анания и Сапфира, Александър и Именей, които Павел предаде на Сатана за да се страхуват другите. Такива бяха онези в Римляни 1–а глава, които паднаха от вярата до дълбините на развратния ум.
С голяма скръб в сърцето си ви казвам, че точно в този момент сред миряните и служителите в тази нация има такива, които са били предадени от Бог на развратния си ум. Това са онези, които са били измамени от лъжливи духове, били са предупреждавани много пъти от Святия Дух и от пророци да се покаят и да се смирят. Те са били погълнати от егото, започнали са да блудстват с дървета и камъни, станали са строители на храмове и паметници на собствените си постижения и са отхвърлили живота на съкрушение и смирение. Изоставили са молитвената стаичка, заради собствените си интереси и заради делата на ръцете си. Те безразсъдно са пропилели Божиите пари, Божията вяра, Божието време и Божията сила.
Из цялата страна чувам същото нещо от молещи се, осветени хора, което чувам и от небесния си Баща. Онези, които ходят с Бог, живеят в Духа, инстинктивно усещат, че Бог е открил и че осъжда всички мерзости в църквата, на амвона, в проповедниците и в някои известни служители.
Не всички са покварени, слава на Бог! Съществува един нарастващ остатък от светии и служители, които са се върнали към праведността и молитвата. Но истинското тяло на Христос трябва да се моли за Божествена мъдрост, за да разпознае онези, които са били лишени от духовната си власт и помазание. Растящ брой молещи се християни днес, споделят същата скръб с Бог срещу всички компромиси и смесване със света и сърцата им викат към Бог, за да се разправи скоро с това. Аз вярвам без никаква сянка от съмнение, че Той ще направи точно това! Щом Бог може да срине Вавилон за 1 час, Той със сигурност много бързо може да изчисти бъркотията в дома Си.
Повечето съвременни настойници, които са били лишени от Бог от всяка духовна полезност, не са мъдри като неправедния настойник — те не знаят, че всичко е свършило. Те не разбират, че са били съблечени от настойничеството си. Но човек може да разбере, че всичко е свършило по егоистичните планове и схеми, които те чертаят. Интересите на Господ вече не са първостепенни, единственото важно нещо за тях вече е следващия им проект. Те приключват с един егоцентричен проект, само за да започнат друг, по–грандиозен от първия.
Сърцето ми вика: "О, благословен Спасителю мой, кога ще се събуди Божия народ и ще започне да разбира, че цялото това лудо харчене, строене и светско мислене представлява прахоснически гуляй на християни и служители, които са били съблечени от Святия Дух и са на път да бъдат накарани да дадат отчет? Кога Божият народ ще спре да подкрепя такава глупост? Кога ще се събуди истинското Христово тяло и ще извика срещу това и ще каже: Стига!"
Няма ли вече Божии пророци в страната? Няма ли пастори с достатъчно разбиране от Святия Дух и духовна власт, които да събудят хората за опасността от това да се пилеят Господните богатства? Тъжно е, но е истина — някои от най–известните ни служители днес вече не могат да чуят истинското Божие Слово. Аз не съм им съдия, но от действията им се вижда, че те вече са стигнали твърде далеч за да се покаят, заслепени от собствените им съветници, от амбиция, от боговете на успеха и силата.
Някои от тях дори не биха приели пророк вече — те са толкова големи и могъщи, толкова сигурни в себе си, толкова богати, толкова влиятелни, толкова устремени в пътищата си, толкова посветени на собствените си планове, мечти и схеми, че вече не могат да чуват.
Очите им са затворени, ушите им са запушени, а те не знаят, че славата си е отишла и Ихавод е било написано на вратата! Както нечестният настойник беше свален, така ще бъдат свалени и те. Бог ще отреже доставките Си за тях и ще направи толкова голямо нещо, че ушите на онези, които го чуят, ще писнат.
Аз призовавам молещите се християни из цялата страна, да започнат да постят и да се молят за прочистване в Божия дом и сред служителите и служенията. Нека да започне с мен и с повереното ми служение. Аз се нуждая от това очистване поне колкото всички останали, ако не и повече. Молете се Святия Дух в светостта Си да прати страх на всеки амвон! Молете се Бог да спаси служителите, които все още могат да бъдат спасени, да смири и пречупи упоритата воля на егоцентричните хора, да има покаяние и връщане към чистотата и честността! Молете се те да се отзоват много бързо! Присъедини се към всички останали молещи се християни и вземи власт и събори всички тези мерзости. Стига вече пилеене на Божиите богатства! Стига вече споразумения с онези, които не са загрижени за Господните интереси, но които използват други хора, за да постигнат собствените си интереси. Не вярвайте повече на онези, които предлагат евтино, преоценено евангелие!
Господи, дай ни чисти, отделени, съкрушени, отдадени изцяло на славата на Исус пророци, пастори и евангелизатори, които могат да гърмят срещу греха и покварата и да накарат прелюбодействащите, развеждащи се, хладки миряни и служители да треперят в Божия дом! Аз вярвам, че Божия народ плаче за лидери, които могат да бъдат пример за святост и да ги водят в по–дълбоко общение с Христос. Мисля, че събранието гладува много повече за Бог, отколкото мнозина на амвона. Млади служители ми казват, че не могат да видят по–стари Божии хора, които да разглеждат като модел за святост и чистота. Хората искат да напредват с Бог, искат огън от амвона и осъждение на столовете в църквата. Искат Божият Дух да пробуди църквите им и да прогони разложението. Поне това чувам от онези, които ми пишат.
Този прахоснически настойник каза: "Сетих се какво да направя, за да ме приемат в къщите си, когато бъда отстранен от настойничеството." (Лука 16:4)
Той започна да се обажда на всичките длъжници на Господаря си и да им предлага изгодни сделки. Той каза на длъжникът, който дължеше на Господаря му 100 мери масло, че трябва да плати наполовина. Той сключи друга добра сделка с друг длъжник, който дължеше 100 мери жито. Каза му, че трябва да плати само 80 мери. Той предложи сладки, подбити сделки на всичките длъжници.
Когато Святият Дух си отиде от някой човек или служител, а егото контролира нещата, всякакви компромиси се предлагат на длъжниците. Затова ние днес слушаме такова евтино, преоценено евангелие от много амвони.
Ето, дойдохме до сърцевината на посланието в тази притча. Тези съблечени настойници почнаха да сключват сладки сделки с длъжници, които търсят евтини начини да се издължат. Кой иска да плаща пълната цена, когато му се предлага да изчисти дългът си с преоценено спасение? Кой иска да изпълни страданията на Христос, когато може да се изпълни със "сладък живот"? Защо да понесеш смърт, Кръста, срама и отхвърлянето, когато просто можеш да изискаш правата си и да се възнесеш направо в рая, без болка и жертва? Осъзнайте се, светии, живеем във време на поевтинено евангелие!
Паркирай се пред телевизора, залей душата и ума си с мръсотията от дъното на ада, продължавай — радвай се на всички сензационни филми, кината за порнографски филми, слей се с тълпата, пий, пуши, ходи по нощни клубове, разказвай мръсни историйки, разведи се, изневерявай, блудствай, харчи и купувай, задлъжней, не се моли, не пости, не плачи, не говори за бреме, святост и отделяне от света! Защо? Защото е време на евтиното, преоценено, безболезнено, безсилно, замърсено евангелие! Предлага се всеки ден от седмицата по радиото и телевизията, и на кампаниите и в църквите из цялата страна.
"И господарят похвали неверния настойник за това, че е постъпил остроумно…И Аз ви казвам: Спечелете си приятели чрез неправедното богатство, та когато се привърши, да ви приемат във вечните жилища." (Лука 16:8–9)
Разберете ясно това. Бог не хвали злите схеми на настойника, нито препоръчва действията му като такива. Той само хвали хитрия начин, по който нечестния настойник обрече себе си. Господарят похвали начина, по който той подпечата гибелта си. С други думи: "Мислеше си, че е умно да предлагаш тези преоценени сделки! Но когато всичко се срине, а то ще се срине, ти и всички онези, които участвахте в нечестните ти оферти ще бъдете мишена в къщата на Сатана."
Онова, което Бог ни казва е, че няма преки пътища, няма посвещение на половин цена, няма лек, безболезнен път към славата. Ние ще платим цялата цена, което означава да вземем кръста си, да се отречем от себе си и да Го последваме в пълнотата на възкресенския живот. В Деня на съда, всички съблечени и безсилни настойници ще застанат пред Христовото съдилище, гледащи не само пламтящите Му очи, но също и всичките бедни, изгубени деца на царството, които са измамили с частичното си евангелие. Какъв вой ще се чуе само! Тогава те ще се отрекат от пророците с възглавничките си, викайки: "Шарлатанин! Измамник! Зъл пастир! Сина на Ихавод! Съчинител на лъжи! Ти ни порази със слепота с половинчатите ти истини!"
Всичко, за което можете да похвалите някои Божии мъже и служители днес, е хитростта и интелигентността им в това, да доставят за себе си и последователите си преоценено ходене с Исус. И наистина начина, по който писанието е изкривено и изопачено, е много интелигентен и го прави да изглежда толкова правилно и одобрено от Бог. Стигнали сме дотам, че мнозина могат да грешат когато им скимне и да не бъдат осъдени. Те могат да кажат заедно с отстъпилия Израел: "Отървахме се! — за да вършим всички тези гнусотии?" (Еремия 7:10). На онези, които изберат да живеят плътски, чувствен живот, им се предлагат ученията на демони и фалшива сигурност.
Нечестивият настойник си мислеше, че е осигурил бъдещето си, но това беше фалшива сигурност. Той все още беше същия мамещ, лъжещ, чувствен човек, който винаги си е бил, а приятелите, при които избяга, бяха от неговото тесто — до един заслепени от фалшива сигурност. Можеш да си сигурен, че той плати скъпо за глупостта си. Кой би се усъмнил, че Господаря отказа преоценените сделки, предложени от нечестния настойник? Аз вярвам, че Господаря изиска цялата сума.
Бог каза на богата църква от лаодикийското време, толкова обогатена със стоки и хвалеща се, че няма нужда от нищо — вие всъщност сте окаяни хора, мизерни, слепи и голи. И докато не изоставите цялата хладкост, Бог ще я избълва от устата си, нея, и всичко което тя символизира. Това страшно предаване вече се случва.
Господи, дай ни верни настойници! Дай ни светии — на амвона и на столовете, които ще се завърнат към Бог с цялото си сърце, ще съборят идолите си и ще паднат в разкаяние пред присъствието Ти. И, Господ, върни Евангелието на праведността, на отделянето от света, на светите заповеди на любовта и издигни армия победители, които ще си прочистят лампите и ще излязат да посрещнат Младоженеца. Господи, заведи ни до Кръста, до смъртта за егото, до това да приемем себе си като мъртви за греха чрез вяра, а възкресени в царството на вечен живот с Христос.