Християнският живот не е безпроблемен. Всеки християнин ще има лоши дни, без значение колко е свят. Всъщност, аз вярвам, че колкото по-благочестив е човек, толкова по-тежки и мъчителни ще са лошите му дни.
За щастие повечето християни знаят, че Исус не е спасител „само в добри времена“. Той не е с нас само, когато нещата се развиват добре, но и по време на лошите ни дни. Когато ни сполетят лоши времена, Той не изчезва и не казва: „Ще се върна, когато оправиш всичко.“ Не, Той е верен и грижовен по всяко време. Той чувства всичко, през което преминаваме когато времената са лоши.
Апостол Павел говори за това когато пише: „А ние имаме това съкровище в пръстни съдове, за да се види, че превъзходната сила е от Бога, а не от нас.“ (2 Коринтяни 4:7). Представете си това! Съкровището, за което Павел говори е знанието и присъствието на Исус Христос. Ние държим това скъпоценно съкровище в телата си!
Но гръцката дума, която Павел използва за „пръстени“ е „ронлива глина“, което означава „слаб, лесно раним, лесно да бъде изкушен“. Той казва: „да, ние имаме присъствието на Исус в телата си. Но телата ни са слаби, лесно се изкушават и са много раними!“
Истината е, че всички ние преминаваме през онова, което Библията нарича „немощи“. За много християни обичайна житейска немощ е влошеното здраве. Павел говори за честите заболявания на Тимотей и ги нарече „честите боледувания“ (1 Тимотей 5:23). Гръцката дума за „боледуване“ тук означава „болнав, без сила, слаб в тялото или ума“.
Но има и друг вид заболявания освен физическите и те са също толкова тежки. По мое мнение заболяванията на ума са вероятно най-разпространените. Не говоря за душевните заболявания, а за онези неочаквани времена, когато чувствата ти откажат да ти се подчинят и си играят с ума ти. Нека обясня.
Възможно е да си легнеш, чувствайки се щастлив, но въпреки това на следващия ден да се събудиш с мрачни облаци около главата ти. През целия ден се чувстваш напълно съсипан от унилото ти състояние. Не знаеш откъде ти е дошло, но мрачния облак просто продължава да виси над теб и не иска да си отиде.
Вината, страха и притеснението са заболявания на ума. Тези неща могат да те преследват поради миналото ти или поради някой грях, който все още стои в живота ти. Тези заболявания не могат да не повлияят на чувствата ти.
Сега, може би ще кажеш, че не живееш според чувствата си, но това всъщност е точно така. Например, може би не си в състояние да се отърсиш от грубите думи, които някой ти е казал преди няколко дни. Или пък може би водиш постоянна борба с отхвърлянето и чувството за безполезност. Тези чувства несъмнено влияят директно върху начина, по който живееш.
За някой хора Деня на майката или Деня на бащата е един от най-тежките дни в годината. Вероятно родителите им не са ги обичали много или са били алкохолици, или просто са отсъствали. Много хора не могат да си спомнят нито един хубав ден с майка си или баща си. И така Коледа и Деня на благодарността се превръщат в едни от най-тежките времена през годината за тях.
По ирония на съдбата тежките ми дни идват тогава, когато чета Божието Слово. Когато остана насаме с Господ и Библията ми, мога да бъда съкрушен от чувство на невежество. Чувствам, че пред мен има цял океан от истина, но аз не мога да го разбера, понеже е твърде голям.
Отчайвам се още повече, когато чета великите писания на автори, живели преди 300 години. Започвам да викам: „О, Господи, аз съм като бебе в разбирането си в сравнение с тези духовни гиганти! Те са живели в така наречените непросветени времена, но въпреки това, когато са били младежи са писали за неща, които аз едва разбирам, а съм на повече от 60 години. Защо ми е толкова трудно да го разбера?“
Единственият отговор, който получавам е този от думите на Павел: „не чрез дела, за да се не похвали никой“ (Ефесяни 2:9). Цялата сила е се намира в Бог, включително и силата да разберем истината и да водим благочестив живот. Това голямо съкровище се намира в пръстени съдове, така че цялата слава да бъде за Него!
Ако в лошия си ден имаш демонична атака срещу вярата ти, може би се изкушаваш да си мислиш, че не си духовен, просто защото преминаваш през това. Но нищо не би могло да бъде по-далеч от истината.
Преди няколко седмици един благочестив млад мъж ми се обади и плачеше. Той измрънка: „Току що преживях най-лошия ден в живота ми и не знам какво да правя! Днес върху мен дойде странно чувство и не мога да се отърся от него. Брат Дейв, не знам дали има Бог!“
Младият мъж нямаше представа откъде беше дошло чувството му. Той беше шокиран и наранен от ужасните мисли, които бяха влезли в ума му. Той изповяда: „Не мога да почувствам Божието присъствие. И вече не мога да спра да се съмнявам дали Той въобще съществува. Какво ще правя? Не искам да живея с тези ужасни мисли!“
Казах му: „Не се страхувай и не бъди обезкуражен. Вярвай ми, това е стар трик на дявола. Той обича да го прилага най-вече на млади вярващи, които са скъпи за Бог. В момента той инжектира тези мисли в ума ти, за да се опита да удари вярата ти. Иска да те обърка!“
Младият човек не знаеше, че бях преживял същото преди години със собствения ми син, Гари. Когато беше тийнейджър Гари дойде от училище един ден и отиде направо в стаята си без да каже дума на никого. Знаех, че нещо не беше наред, така че почуках на вратата му и го попитах дали можем да говорим.
“Не искам да те нараня, татко“ – каза Гари и след това се разплака. „Минават ми ужасни мисли. Вече не съм сигурен дали има Бог!“
Тези думи разбиха сърцето ми понеже знаех, че Гари беше призован от Бог да проповядва Словото Му. Иска ми се тогава да имах духовното откровение, което имам сега по този проблем. Но всичко, което можах да кажа на Гари тогава беше: „Сине, просто вярвай на Исус колкото можеш. Не се отказвай. Той ще те изведе от бурята в ума ти.“
Бог изведе Гари от изпитанието му и днес сина ми пастирува църква в Денвър, след почти 2 десетилетия водене на църкви в градове и служения зад океана.
Сега можех да кажа на този млад човек същото, което казах на Гари: „Просто продължавай. Небесният ти Отец знае точно през какво преминаваш и ще те изведе от това. Помни, че Бог е обещал никога да не те остави. Просто продължавай да се обръщаш към Него само чрез вяра!“
Ако преминаваш през този вид изпитание, трябва да разбереш: не си недуховен докато преминаваш през тази атака. Все още си дете на небесния ти Отец и Той няма да те остави да се биеш сам. Той ще изпрати Святия Дух да изгони всичките ти съмнения! Така че не се опитвай да спориш с дявола. Нищо не можеш да му докажеш. Вместо това, когато дойде следващата атака, бягай при небесния ти Баща. Тогава се успокой с надежда и търпение!
Веднъж получих писмо от жената на един петдесятен пастир, чийто съпруг беше починал преди няколко години. Тя пишеше, че мъжа й е бил мощен проповедник, посветен пастир и любящ, грижовен баща. Но имал сериозен проблем. Бил вързан от дух на прелюбодейство.
Този човек трябвало да напусне няколко църкви поради многото му афери с жени. След всяко уволнение той се оправял за няколко години, но след това пристрастието му се връщало и той започвал с прелюбодейството отначало.
За щастие съпругата му изучавала Божието Слово и била молитвен воин и останала близо до Господ през всичко това. Приятелите й и казвали, че трябва да остави мъжа си и че било глупаво да стои с човек, който непрестанно злоупотребявал с нея по този начин. Но, писа тя: „Аз знам, че Бог мрази развода. Така че просто реших да се държа за Господ.“
Всеки път когато мъжа й и изневерявал, тя плачела река от сълзи и изпитвала невероятна болка. Но винаги чувствала, че Господ й казва да стои с него и да се опита да му помогне. Така че тя вярно предала цялата си болка на Господ и всеки път Той й давал сила да продължи.
Възлюбени, тази скъпа жена нямала просто лоши дни, а лоши години! Тя пише, че си спомня само няколко кратки мига щастие през целия си брак. Но знае, че Бог е обещал да я благослови и почете накрая.
Така и направил Бог. Днес децата й са влюбени в Господ и са женени за благочестиви християни. И, невероятно, но всичките й деца си спомнят за баща си с добро, въпреки многото му провали.
Още повече, че тази скъпа жена е благословена и почитана в църквата. Всъщност, тя често е канена да говори на млади омъжени жени. Често ги съветва да не оставят съпрузите си при най-малкия проблем. Вместо това, казва им тя: „Исус е напълно достатъчен за мен във всяка буря. Той ме е благословил повече от всичко, за което мога да се надявам!“
След това тя пише нещо в писмото си, което ме порази: „Имаше ужасни времена на изпитания, когато ми се искаше да се предам на емоциите си. Не мога да кажа колко много пъти исках да се откажа от всичко. Мислех си: „Мъжът ми проповядва с огън и докосва сърцата на всеки в църквата. Но той е прелюбодеец!“
Бях преследвана от мисълта, че всичките ми усилия са напразни. Но знаех, че имах Божието обещание. И когато се молех Му напомнях за обещанието Му към мен и Той винаги ми даваше сила да продължа. Сега се радвам, че не се предадох. Мога да кажа, че Бог ми показа добрината Си!“
Павел имаше лош ден, докато пътуваше към Македония. „Защото откак дойдохме в Македония, плътта ни нямаше никакво спокойствие, но отвсякъде бяхме в утеснение: отвън борби, отвътре страхове.“ (2 Коринтяни 7:5). Този благочестив човек каза, че вътрешният му човек е бил атакуван не само от един страх, а от много!
Всъщност Павел не беше свръх човек. Той притежаваше същите човешки емоции, които имаме всички ние. В един момент всички вярващи в Асия се обърнаха срещу него – хора, за които той си беше давал душата. Той писа: „... Ако аз ви обичам повече, вие по-малко ли ще ме обичате?“ (12:15)
Да, Павел преживя ужасни дни. Но той никога не се предаде на чувствата и изкушенията, които идваха с тях. Той свидетелства, че в най-тежките си времена „... даже във всяка наша скръб радостта ми е преизобилна.“ (7:4). „... Бог... утешава смирените...“ (стих 6)
Имаш ли лош ден, лоша седмица, дълъг период на безнадеждност? Унил ли си, обезкуражен, мислиш ли да се откажеш? Ако е така – как мислиш, че реагира Бог на изпитанието ти? Дали те смъмря и наказва? Не, никога! Павел заявява: „Господ никога не е по-близо до теб, никога не е по-готов да ти помогне, отколкото когато си унил и изпитваш болка.“
“Благословен Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, Отец на милостивите и Бог на всяка утеха. Който ни утешава във всяка наша скръб...” (1:34). Гръцката дума за „утеха“ тук означава „да се приближи“. Колко невероятно! Когато имаме лоши дни небесния ни Баща се възползва от това, за да ни приближи към Себе Си!
Като продължаваме да вървим с Господ лошите ни дни трябва да стават по-малко интензивни. И трябва да разбираме все повече, че в лошите времена имаме всички необходими ресурси да се справим с врага.
Аз вярвам, че лошите ни дни често имат за цел да ни накарат да пораснем и да ни измъкнат от детинските ни робства. Помислете: по-голямата част от лошите ни дни са причинени от детинските ни реакции. Помислете и за начина, по който реагират децата в живота – в един момент те се смеят, а в следващия – крещят. Цупят се. Изпълнени са със страхове. Лесно раними са и плачат много. Могат да съсредоточат вниманието си върху едно нещо за много кратко време и искат да се чувстват добре във всеки момент.
Но въпреки всичко това благочестивите родители обичат и утешават децата си при всичките им житейски преживявания. Никакво внезапно раздразнение не би могло да накара добрия родител да се откаже или да отхвърли детето си.
Така и ние като християни понякога се цупим или пък изпитваме плътски раздразнения, когато изживяваме трудности. Викаме: „Добре, Господи, ако ще се отнасяш така с мен, ако ще продължаваш да позволяваш да ми се случват лоши работи, защо въобще да Ти се моля?“
Въпреки това небесният ни Баща ни обича и утешава при всички раздразнения, бремена, крясъци, детински сривове и възходи. Виждате ли, голямото Му желание е по време на изпитанията ни да започнем да разбираме кои сме и с какво разполагаме в качеството си на Негови деца. Той знае, че когато сме блъскани от ветровете и вълните на емоциите ни забравяме, че сме Негови деца и спираме да се възползваме от привилегиите си. Но Словото Му ни казва, че ние сме Негови наследници, заедно с по-възрастния ни брат, Исус!
“Казвам още: До тогаз, до когато наследникът е малолетен, той не се различава в нищо от роб, ако и да е господар на всичко” (Галатяни 4:1). Тук Павел говори за римските обичаи от негово време. Едно дете можело да бъде осиновено от някой богат човек и да бъде обучавано докато стане на 8 години. След това, от 8 до 25 годишна възраст, детето било пращано при настойник. През всички тези години детето било наследник, но нямало право да управлява живота си.
Павел казва, че това дете ни показва какви са онези, които живеят под Закона. Закона е нашия настойник в Божите заповеди. Но идва време, когато свършваме училище и трябва да заемем мястото си на наследници на Божите богатства чрез благодатта на Христос. Но много християни никога не научават това. Те все още живеят според добрите си дела и онова, което трябва или не трябва да правят, и никога не разбират позицията си на Божи синове. „.. ние, когато бяхме малолетни, бяхме поробени...“ (стих 3). Те все още служат на Бог като роби, поробени от страха, вината и отчаянието, понеже не разбират осиновението си!
На такива вярващи Павел казва: „Все още мислите като деца, трудите се под робството на законите, които сте си постановили. Не виждате, че вече сте господари на всичко, можете да участвате във всичко, което притежава баща ви. Той ви осинови, обича ви и ви прати на училище, за да ви подготви за нещо. А Кръстът беше деня, в който завършихте!“
Представете си един осиновен син, който е завършил обучението си и е наследил господството си над цялото богатство на баща си. Но той продължава да живее като слуга с правилата на робите.
Питам те: трябва ли бащата на този човек да го утешава в робството му, като го уверява, че го обича и всичко ще бъде наред? Не! Всеки баща, който обича сина си ще иска той да изиска наследството си и да спре да живее мизерно. Ще го накара да приеме богатствата, които са негови!
По същият начин и Бог не просто ни утешава, когато сме роби. По-скоро Той ни казва: „Сине, щерко, кога ще седнеш до Мен? Кога ще дойдеш в дома Ми и ще приемеш всички ресурси, които са твои по право?“
“И понеже сте синове, Бог изпрати в сърцата ни Духа на Сина Си, Който вика: Авва, Отче! Затова не си вече роб, но син; и ако си син, то си Божий наследник чрез Христа.” (Галатяни 4:6-7). „Защото всички сте Божии чада чрез вяра в Исуса Христа.“ (3:26)
Ако Исус е твоя Господ и Спасител, значи си Божие дете. И понеже си Негово дете, ти автоматично си и Негов наследник с Христос на всичките богатства на Отец!
Разбира се нашата позиция като наследници няма нищо общо с материалните богатства. Да кажем, че Христос умря, за да ни направи богати със злато и сребро е богохулство. Библията заявява: „Защото в Него обитава телесно всичката пълнота на Божеството“ (Колосяни 2:9). Това означава, че Бог е дал всички богатства и слава на Исус. Следователно Той има всички необходими средства да ни изведе от всеки лош ден, който преживяваме!
Но ти питаш: „Бог не се ли интересува от физическото ни благосъстояние? Всичките ми лоши дни са заради сметките, дълговете, недостига ми на пари. Непрестанно се притеснявам за състоянието на семейството ми, нямам достатъчно пари да живея, едва свързвам двата края.“
Възлюбени, вашия Отец започва с това да посрещне всичките ви финансови нужди! Словото Му обещава: „А моят Бог ще снабди всяка ваша нужда според Своето богатство в слава в Христа Исуса.“ (Филипяни 4:19). Гръцката дума за „нужда“ тук идва от думата „да се справиш с всичко, което липсва или е нужно“.
Павел казва: „Бог е верен да се погрижи за всичките ви притеснения в бизнеса, с парите ви и всичко останало. Това включва работата ти, храната ти, дрехите и дома ти. Но има също така и богатства от Неговата добрина, сила, мъдрост и благодат, както и богатството на пълната увереност в спасението. И освен всички тях, има и неразгадаеми богатства!“
Забележете, че Павел казва: „Бог ще снабди всяка ваша нужда“, като говори в единствено число. Накратко, „ти се нуждаеш от само едно нещо: Исус! Всичките ти нужди се намират в Него. Трябва само да Го потърсиш, а Той ще ти даде всичко!“
Въпреки, че може да поставяш Божията любов към теб под съмнение, Той не те осъжда. Напротив, Той чувства болката и отчаянието ти. И иска да знаеш, че склада Му е пълен с всичко, от което се нуждаеш и е на твое разположение!
Но Той казва: „Не можеш да ползваш или да се наслаждаваш на нищо от там, докато не го получиш чрез вяра. Трябва да разбереш, че си Мое дете, наследник и да почиваш в обещанието Ми да се грижа за всичките ти нужди и неща. Покажи Ми, че Ми вярваш като дойдеш в почивката Ми!“
Искам да завърша това послание с едно писмо, което наскоро пристигна в служението ни. Аз вярвам, че то говори силно по темата с лошите дни:
“Скъпи пастир Дейвид, преди няколко години съпруга ми си изгуби работата, която беше много важна за него. Всъщност, за него това беше трагично. Той изгуби самочувствието си, както и добрия си доход и никога не се възстанови. Въпреки, че в момента има работа, настоящата му заплата е по-малко от половината от онова, което печелеше преди.
Вече отговорността да храня дома ни пада върху мен. Преди няколко седмици планувах да отида на християнско събрание в петък вечер, след работа и имах около 45 минути преди това, в които да легна и да си почина. Исках да прочета нещо когато Господ ме заведе до една кутия с листа, които пазех.
Извадих една от старите Ви проповеди: „Място, наречено края на силите“. Докато четях посланието, Божия Дух ми показа, че се намирам точно там – накрая на силите си! Скоро ще се пенсионирам, а притесненията ми продължават да се трупат. Затъваме във финансови трудности, без да виждаме изход.
Но Бог ми показа чрез посланието Ви, че съм ядосана на мъжа ми. Зависех от него – от плътта. Трябва да се обърна само към Исус за надежда, като към единствения, който може да се грижи за мен и да ме измъкне от проблемите ми. Вече знам, че мъжа ми никога няма да ме измъкне от тях. Но докато четях посланието Ви, получих уверение, че Бог е с мен накрая на силите ми.
По-късно същата вечер отидох на събранието, където един от говорителите е моя приятелка. Тя говори за това как Бог я беше извел от финансови трудност, през които преминавали тя и мъжа й. Не скри нищо, включително и срамните преживявания, през които преминала. Бог искаше да чуя всичко това.
След това споделих с приятелката ми, че съм прочела посланието Ви за това да бъдеш на края на силите си и й казвах как Бог го използва за да ми послужи. След това, следващата седмица получих един пакет от нея. Вътре беше един екземпляр от посланието Ви „Правилната песен от грешната страна“. Колко невероятно! Обадих се на приятелката ми да й благодаря, а тя ми каза, че ще ми прати и други послания.
Не съм излязла от изпитанието все още. Още е трудно. Понякога, когато погледна напред, виждам как вероятно ще ни сполетят бедствия като децата на Израел. Но въпреки това Бог ми показа, че съм се съмнявала в любовта Му към мен и във верността Му да се грижи за мен.
Също така разбрах, както поучавате Вие, че съм подтискала страховете си и никога не съм се справила с напълно със съмненията ми. Сега искам да сложа край на всичко това. Искам да хваля Бог за това, че ме обича и се грижи за мен, въпреки,че все още не съм видяла провизиите.
Молитвата ми е Исус, автора и усъвършителя на вярата ми, да изцери съмненията ми и да ми даде дара на вяра, за да Му се доверя напълно. Моля се да ми даде песен, която да пея от тази страна на победата. Искам да премина това изпитание! Искам да пея правилната песен от правилната страна, като свидетелство за Божията благодат и вярност.“
Служението ни получава много писма като това от хора от цялата страна, чиято вяра расте. Те вярват като мен, че върху нацията ни идват трудни времена, но знаят, че Господ ще им помогне. И са доказали, че Той е верен!
Скъпи светии, може би ще имате още лоши дни. Но трябва да дойдете до мястото, на което можете да кажете: „Исусе, давам Ти всичките си страхове. Аз съм наследник на Божите богатства в Исус Христос. А тези богатства съдържат пълно снабдяване на финансовите ми нужди.“
Можеш да вярваш на Бог за това!