Преди 35 години Бог вложи в сърцето ми да основа дом за момчета в Амтивил, Ню Йорк, на Лонг Айланд. Наистина почувствах, че Бог стоеше зад това дело. Но само след година и половина щатските власти поставиха непосилни правила за дома. Те ни казаха, че трябва да разполагаме с психолог на пълен работен ден, както и със свещеник или равин в случай, че някои от момчетата са католици или евреи. Не можехме да си позволим да оперираме при тези забрани, така че просто затворихме дома.
Бяхме приели момчета само за кратко, докато дома работеше, а след като затворихме, изгубих връзка с тях. Винаги съм си мислел, че това начинание е един от най-големите провали за всички времена. В продължение на повече от 3 десетилетия се чудех защо Бог ни позволи да го направим.
Миналата седмица обаче получих писмо от човек на име Клифорд. Той разказа следната история:
“Брат Дейвид, аз бях едно от 4-те момчета изпратени до дома ви в Амитвил преди 35 години. Изпрати ме агенцията за деца в областта Насау.
Майка ми и баща ми бяха евреи, но се разделиха и майка ми се омъжи отново. Тя беше такъв бунтар, че ме прати в католическо училище. Бях кръстен в католическото училище когато бях 11 годишен.
Веднага след това семейството ни се разпадна. Трябваше да чистя цялата къща, да готвя, да се грижа за малкия ми брат и за майка ми, докато разнасях вестници рано сутринта. Веднъж трябваше да разбия вратата на стаята на майка ми и я намерих на пода, а от устата й излизаше пяна. Много празни шишенца от хапчета бяха разпръснати около нея.
Посещавах една огромна католическа катедрала, ходех на изповеди, коленичех, въртях броеницата си, но се страхувах единствено от Бог. Бях убеден, че не Го беше грижа за мен.
Нито аз, нито майка ми знаехме, че социалния служител щеше да дойде и да ме прати в дома ви за момчета. Но страшно много исках да избягам от лошото отношение на пастрока ми, от мизерията и от опитите за самоубийство на майка ми. Така че стигнах до дома ви.
Хората там бяха изпълнени с любов и добри. Те ни учеха Библията и ни водеха на църква. Един ден ни заведоха до малка църква, която провеждаше съживление в една палатка. Бях много огорчен вътрешно и много разочарован. Точно в онази малка църква, под палатката, Святия Дух започна да ми докосва сърцето. Една вечер не можах да издържа. Всичките години на болка, объркване и безнадеждност излязоха на повърхността. Давех се от плач.
Тогава чух проповедника да казва: „Исус те обича“. Паднах на колене и се помолих: „Господи, не съм съвсем сигурен, че съществуваш или че ме чуваш. Но ако съществуваш, моля Те, прости ми и моля Те ми помогни. Имам нужда нужда някой да ме обича, защото се чувствам много огорчен, отхвърлен и объркан.“
Изведнъж почувствах като че някой изливаше топла меласа върху главата ми и тя потече по тялото ми. Цялото огорчение изчезна. От този момент нататък сърцето ми принадлежи на Бог.
Брат Дейвид, това стана преди 35 години. Сега Бог ме призова да проповядвам и ме премества в служение на пълен работен ден. Намерих Ви в интернет. Това „благодаря“, което искам да ви кажа, живее в мен в продължение на 35 години. Просто искам да ви кажа благодаря, за това, че ви беше грижа. Аз познавам Божията любов.“
Писмото на този мъж до мен ми доказва, че нищо от онова, което правим за Христос не е напразно. Онзи дом за момчета не е бил провал, понеже едно изгубено, объркано еврейско момче е открило значението на Божията любов. Той беше познавал само ужаса от страха от Бог докато не попаднал в нашия храм.
Колко е тъжно, че много милиони деца като Клифорд растат без да знаят нищо за Божията любов. Те никога няма да видят любящи родители, така че не знаят как да се обърнат към Божията любов. Те живеят живот изпълнен със страх, объркване и отхвърляне.
Но е също толкова трагично, че цели множества вярващи, които са вкусили от Божията любов не са се научили как да влязат в пълнотата на любовта Му. Те знаят доктрината за Божията любов, чува ли са я често от амвона, а въпреки това не знаят какво означава да стоят в любовта Му.
Святият Дух наскоро подбуди духа ми относно любовта Си. Той ме заведе до този пасаж от Юда: „Но вие, възлюбени, като изграждате себе си върху своята пресвята вяра и като се молите в Светия Дух, пазете себе си в Божията любов, като очаквате милостта на нашия Господ Иисус Христос за вечен живот.“ (Юда 20-21). Докато четях тези стихове чух Духа тихичко да ми прошепва:
“Дейвид, ти никога не си бил в пълнотата и радостта на любовта Ми. Теологията ти е правилна, но не си преживявал екстаза и почивката от това да стоиш в любовта Ми. Досега си бил в нея само до глезените си. Но съществува цял океан от Моята любовта, в който можеш да плуваш.“
Библията е пълна с истината за Божията любов. Но понякога аз си позволявам да се чудя как Господ би могъл да ме обича. Не, че се съмнявам в любовта Му, а това по-скоро е проблем от моя страна – да се задържа в познанието и сигурността за любовта Му към мен.
Това е причината, поради която пиша това послание. Искам всички ние да научим повече за това как да стоим в Божията любов.
Откровението за Божията любов идва частично, когато се новородим. Ако попиташ повечето християни какво знаят за Божията любов към тях, те ще отговорят: „Знам, че Бог ме обича, защото Той даде Сина Си за мен.“ Те ще цитират Йоан 3:16: „Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, а да има вечен живот.“
Чудесно е когато се хванеш за тази истина. Изведнъж разбираш: „Бог ме обичаше, когато бях изгубен, погубен, отчужден. И Той доказа любовта Си към мен като принесе в жертва Сина Си.“
Малцина християни обаче се научават как да стоят в Божията любов. Ние знаем нещо за любовта ни към Господ, но рядко търсим откровението за Неговата любов към нас. Всъщност, ако накараш повечето християни да намерят Библейски пасажи за Божията любов към нас, те биха посочили само няколко.
А разбирането на Божията любов е тайната към победоносния живот. Цели множества изстиват духовно и стават мързеливи понеже не познават Господната любов към тях. Те не знаят, че най-голямото им оръжие срещу атаките на Сатана е да бъдат напълно убедени в Божията любов към тях чрез откровение от Святия Дух.
Нека ви споделя три неща, които ми показа Божия Дух относно любовта Си към Своя народ:
В последната Си молитва на земята, Исус каза: „Отче... защото си Ме възлюбил преди създанието на света.“ (Йоан 17:24). Каква невероятна мисъл: Христос беше възлюбен от Отец преди сътворението на света. Преди нещо да бъде поставено в космоса, преди да бъдат създадени планетите, преди слънцето, луната и звездите да бъдат сътворени, преди да бъде създадена земята, преди сътворението на човека – Исус беше възлюбен от Своя Отец.
След това Исус се моли с тази удивителна молитва: „.. Ти, Отче... си ги възлюбил, както си възлюбил Мен.“ (стихове 21-23). Той също се моли: „така че любовта, с която си Ме възлюбил, да бъде в тях, и Аз в тях“ (стих 26). Христос казваше: „Отче, Аз знам, че ще обичаш онези, които поставя в тялото Ми, точно както обичаш и Мен.“
Според Исус, в Божите очи Христос и църквата Му са едно. Павел илюстрира това чрез аналогията на човешкото тяло. Той казва, че Христос е главата, а ние сме тялото – кост от костите Му, плът от плътта Му: „(Бог) покори всичко под краката Му и Го постави да бъде глава над всичко за църквата, което е Неговото тяло, пълнотата на Този, който изпълва всичко във всичко.“ (Ефесяни 1:22-23). „Защото ние сме части на Неговото тяло, (от Неговата плът и от Неговите кости).“ (5:30)
Това означава, че когато Отец е възлюбил Исус преди началото на вечността, Той обикна също и нас. Всъщност, когато човека все още беше само мисъл във вечния Божи ум, Господ вече броеше частите на тялото ни и плануваше изкуплението ни: „Както ни е избрал в Него преди основаването на света, за да бъдем свети и без недостатък пред Него в любов“ (Ефесяни 1:4).
Аз вярвам в безкрайното познание на Бог. Приемам, че Отец познаваше от самото начало на вечността всеки, който би откликнал на призива Му да се преобрази като Христос. В псалмите Давид пише, че Бог го е обикнал още от утробата на майка му.
“Но Ти си Този, който ме извади от утробата, Ти ми даде упование на майчините ми гърди. На Теб бях оставен от раждането, от утробата на майка ми Ти си мой Бог.” (Псалм 22:9-10). „Очите Ти видяха необразуваното ми вещество и в книгата Ти бяха записани всичките — дните, които се образуваха, когато ни един от тях не беше.“ (139:16). Всъщност Давид казва: „Дори и преди да бъда създаден, Ти ме познаваше, Господи. Познаваше всичките части на тялото ми предварително.“
Бог винаги е обичал Сина Си и нас, понеже любовта Му е вечна като Него: „... с вечна любов те възлюбих...“ (Еремия 31:3). „... Бог и Отец, който ни възлюби и по благодат ни даде вечна утеха и добра надежда...“ (2 Солунци 2:16)
Исус не спечели любовта на Отец понеже отиде на Кръста или чрез покорството Си, или понеже обичаше Баща Си. Никой не може да спечели Божията любов, не и чрез което и да е благочестиво дело, което върши. По същият начин Бог не започна да те обича в деня, в който се покая и прие Исус за Господ. Той не те обикна изведнъж, когато започна да се покоряваш на Словото Му и да ходиш в духа. Ти вече беше възлюбен от началото на вечността.
От кога те обича Бог? Той те обича откакто съществува, понеже Бог е любов. Това е самата Му природа. Той те обичаше, когато ти беше грешник. Обичаше те в утробата на майка ти. Обичаше те преди началото на света. Няма начало на любовта Му към теб, няма да има и край.
Кога ще спре да те обича Бог? Той ще спре да те обича тогава, когато спре да обича Собствения Си Син, което е невъзможно. Христос казва: „... Отца като беше възлюбил Своите, които бяха на света, докрай ги възлюби.“ (Йоан 13:1)
Сега можем да разберем по-добре какво казва Юда когато ни напътства: „Пазете себе си в Божията любов“. Той ни казва: „Пазете тази истина, хванете се за нея и не й позволявайте да си отиде. Познанието за Божията любов има за цел да ви утеши и даде сила. То ще ви освободи и ще ви опази свободни.“ Апостол Йоан добавя: „В това се състои любовта – не че ние възлюбихме Бога, а че Той възлюби нас и прати Сина Си като умилостивение за нашите грехове... Ние любим, защото първо Той възлюби нас.“ (1 Йоан 4:10, 19)
Всеки може да опази радостта си, когато е високо в Святия Дух, без да е изкушаван и подлаган на изпитание. Но Бог иска да пазим себе си в любовта Му винаги, особено по време на изкушенията ни.
Апостол Йоан ни казва много просто как можем да се опазим в Божията любов: „И ние сме познали и сме повярвали любовта, която Бог има към нас. Бог е любов; и който стои в любовта, стои в Бога, и Бог – в него.“ (1 Йоан 4:16)
Думата „стои“ тук означава „да си в състояние на очакване“. С други думи Бог иска да очакваме любовта Му да се подновява у нас всеки ден. Ние трябва да живеем всеки ден в познанието, че Бог винаги ни е обичал и винаги ще ни обича.
В действителност, повечето от нас влизат и излизат от Божията любов в зависимост от емоционалното си състояние. Ние се чувстваме в безопасност в любовта Му, ако сме извършили нещо добро. Но не сме сигурни дали ни обича, когато сме изкушавани и подлагани на изпитания или когато сме Го предали. Точно това е времето, в което трябва да вярваме в любовта Му. Той ни казва в тези пасажи: „Няма значение през какво изпитание преминаваш, никога не трябва да се съмняваш в любовта Ми към теб. Ако вярваш в любовта Ми, значи живееш по начина, по който Аз искам.“
Преживяваш ли някое голямо изкушение? Победен ли си от някоя стара похот, която мразиш? Бракът ти объркан ли е, семейството ти в хаос? Понякога трябва най-много да се пазиш в Божията любов. Трябва да знаеш, че във всичко това, вечният Отец все още те обича.
Може да се чудиш: „Имаш предвид, че като ме обича, Бог просто пренебрегва провалите ми? Затваря ли си очите пред греха ми?“ Разбира се, че не. Той те наказва с бича Си, но винаги коригира децата Си с любов. „Господ наказва този, когото люби, и бие всеки син, когото приема.“ (Евреи 12:6)
Еремия 31-а глава ни предлага чудесна илюстрация на Божията любов. Израел се беше върнал към греха си. Хората бяха затлъстели и просперираха, и се бяха предали на всевъзможни беззакония. Бяха се обърнали към идолите и прелюбодействаха. Бяха забравили за нежните милости, които Бог им беше показал.
Тогава, изведнъж похотта им се вгорчи. Те спряха да изпитват удоволствие предавайки се на чувствения си глад. Скоро извикаха: „Господи, изгубени сме. Трябва да ни върнеш обратно при Теб.“ Бог чу вика им на покаяние и любящото Му сърце се приклони към тях. Той наказа народа Си с бича Си и Израел извика: „Наказал си ме... Върни ме, и ще се върна... откакто се върнах, се разкаях“ (Еремия 31:18-19).
Чуйте Божите думи в този момент: „... Защото колкото пъти говоря против него, все още го помня. Затова сърцето Ми се вълнува за него и със сигурност ще му окажа милост...“ (стих 20). „... и те привлякох с милост“ (стих 3).
Ето какво трябва да знаеш за Божията любов: Бог казваше на народа Си: „Трябваше да те накажа и говорих истината. Но въпреки, че ти съгреши против Мен като действаше против благодатта и милостта Ми, аз се протегнах към теб. Ти се обърна срещу любовта Ми, отхвърли Ме. Но състраданието Ми към теб беше голямо. Спомних си за теб в битката ти и със сигурност ще ти покажа милост. Ще ти простя и възстановя.“
В Осия 3-а глава Бог оприличава върналия се към греховете си Израел с проститутка. Той казва на Осия: „... Иди пак, залюби жена, която е залюбена от приятели и е прелюбодейка, както ГОСПОД люби израилевите синове, при все че те се обръщат към други богове...“ (Осия 3:1)
Бог казваше на Осия да проповядва на Израел за любовта Му към тях, макар че те му изневеряваха. Той казваше: „Ти много си съгрешил против Мен – като проститутка на улицата. Но все още си женена за Мен и Аз те обичам. Ще бъда твой. Сега и ти бъди Моя.“
Ние виждаме този вид безусловна, възстановяваща любов в едно писмо, което наскоро ни изпрати една скъпа сестра в Христос. Тя писа: „Преди 1 година аз се бях забъркала в прелюбодейство и ви писах анонимно писмо, молейки ви за молитва. Изпитвах голяма мъка поради измамата в живота ми. Аз съм наистина новородена и Святия Дух се разправяше с мен.
Сега съм отново със съпруга ми и с моя чудесен Господ. Наистина се нуждаехме от изцерение в много области на живота си след 43 години заедно. Посланията Ви ме осъдиха много, но и ме окуражиха да продължа да вярвам в Божията любов. Вече знам по-добре от всякога колко много ме обича Бог.“
Божията любов е имала мощен ефект върху тази жена. Но невежеството за Божията любов може да има точно обратния ефект. Помислете за това писмо от една друга жена:
“Толкова често съм чувствала, че Бог ме преследва, за да ме напляска и да ме накаже за всичко, което направих. Аз бях зла и груба с другите, опитвах се да ги вкарам в пътя. Сега просто искам да избягам при омилостивилището Му да приема любовта Му и да дам Неговата любов на другите. Писнало ми е да съдя толкова много.“ Слава на Бог, тя иска да бъде опазена в любовта на Отец.
Според Йоан цялата Божия любов живее в Исус. Той пише: „... ние всички приехме от Неговата пълнота...“ (Йоан 1:16). Как сме приели любовта на Отец? Придобихме я чрез това, че сме в Христос.
Но може би ще попиташ кое му е толкова важното да знаем, че Божията любов идва при нас чрез Христос? Как това засяга ежедневния ни живот?
Това познание е нещо повече от една библейска концепция. Напротив, знаейки, че Божията любов стига до нас чрез Исус има много общо с това как да пазим себе си в Неговата любов. Виждате ли, за мен не е достатъчно да знам, че Бог винаги ще ме обича и никога няма да спре да ме обича във всичките ми борби. Той иска любовта Му да има определен ефект върху мен.
Как засяга живота ни Божията любов? Не можем да потърсим много хора за пример. Много християни откликват на откровението за Божията любов като го превръщат в разрешително да грешат. Те убеждават себе си: „Бог ме обича безусловно. Той трябва да продължава да ме обича независимо от пиянствата ми, от прелюбодействата и от това, че търся само удоволствията. Благодатта Му е по-голяма от греховете ми.“ Такива хора презират Божията любов.
Ние трябва да погледнем Христос като наш пример. Исус вече ни е казал, че Отец ни обича по начина, по който обича Сина. Та, какво влияние имаше любовта на Отец върху Исус?
Йоан пише: „По това познахме любовта, че Той отдаде живота Си за нас...“ (1 Йоан 3:16). Това беше плода от Божията любов в Исус: Той даде Себе Си като жертва за другите.
Втората част на този стих ни казва за смисъла на Божията любов в живота ни. Там пише: „... Така и ние сме длъжни да отдадем живота си за братята.“ (стих 16). Божията любов ни кара да дадем живота си като жива жертва.
Мислил ли си някога какво означава наистина да дадеш живота си за братята и сестрите си? Павел не говори за това да се превръщаме в жертви в чужда страна. Не говори за това да бъдем донори на органи. Няма предвид и това, че трябва да заемем мястото на някой осъден престъпник на смъртния одър. Самият Христос направи тази жертва.
Не, единственият вид християнин, който може да даде живот и надежда на братята си е мъртвия християнин. Такъв слуга е умрял за този свят, за егото, гордостта и амбициите си. И се е предал на святата Божия воля.
“Мъртвият“ християнин е позволил на Святия Дух да направи духовен преглед на душата му. Той вижда разложението и покварата в сърцето си и доброволно отива при Божия олтар, викайки: „Господи, унищожи ме. Вземи всичко.“ Той знае, че само ако го изчистят чрез Христовата кръв може да даде живота си за братята си.
Това е най-важната истина, която и позволява да продължа в духовната борба. Ако съм напълно убеден, че Бог е верен да ми прости да ме възстанови ще имам силата да понеса всяко изкушение. Ще знам, че Той е с мен, без значение през какво преминавам и Той ще ме обича. Понякога може да се проваля. Но ще знам, че Той ще ме чака на края на битката и ще изляза от нея обичан от Него.
Искам да прочетете едно силно писмо, което получихме от една повярвала вещица. Историята й е живо доказателство за това как някой е държан в Божията любов:
“Скъпи пастир, Дейв, дойдох при Исус преди 20 години, след като прекарах 10 години като вещица. Гледах на карти и провеждах сеанси в дома ми. Бях добре, забогатявах, карах спортна кола.
Когато предадох живота си на Христос, Сатана ми се яви след 6 седмици в спалнята. Той ми каза, че бих могла да бъда стана най-голямата вещица на Юга, ако отхвърлех Исус. Парализира ме от врата надолу и ме прикова за леглото. Не видях Исус в стаята, но почувствах, че Той идваше. Той влезе в стаята и назова Луцифер по име и каза: „Не можеш да я притежаваш, тя е Моя.“ Сатана си тръгна от стаята като куче, на което му се скараха, като остави ужасна миризма зад себе си.
Сега, след като съм служила на Господ в продължение на 20 години, аз виждам много магьосничество в църквата. Всеки път когато някой дойде при теб с пророчество или слово, което ти казва нещо от миналото ти, което е покрито с кръвта и е простено, това е магьосничество. Святият Дух не би извадил нещо от миналото ти, което е под кръвта. Ако Той е забравил греховете ти, които са били опростени, само дявола би ти ги напомнил.
Също така виждам много проявления в църквата, които се отдават на Святия Дух, но хората приемат цялата слава. Святият Дух идва с една цел – и тя е да прикове всички погледи върху Исус. Ако проявлението е съсредоточено върху човек, можеш да си сигурен, че това не е от Бог.“
Тази скъпа жена е мощна жива жертва. Тя все още преживява много изпитания: прикована е за стол и живее с ужасна физическа билка. А някои християни й казват, че тя все още е под властта на дявола, понеже не е била изцерена.
Но тя е убедена в Божията любов към нея. Тя знае, че й е било простено за това, че се е занимавала с магьосничество и е била освободена напълно от това. И не позволява на нищо да й пречи да говори истината с любов на братята и сестрите й. Тя завърши писмото си до мен като каза: „Отдавам слава на Бог затова, че ми показва любовта Си.“
Пази себе си в голямата Божия любов към теб, както е направила тази жена. Това ще бъде сила за теб във всичко.