В своето послание до църквата, Юда дава ужасни предупреждения. Той пише: „До призваните, възлюбени от Бога Отца и пазени в Исуса Христа: ... счетох за нужно да ви пиша и да ви увещая да се подвизавате за вярата, която веднъж за винаги бе предадена на светиите. Защото са се вмъкнали някои човеци, ... нечестивци, които обръщат благодатта на нашия Бог в похотливост и се отричат от единствения Владетел и Господ наш Исус Христос” (Юда 1-4).
Юда ни предупреждава, че фалшиви пастири ще се прокраднат в Божия дом с една цел: да превърнат благодатта на Господа в похотливост. Той казва: „Сатана изпраща една конкретна фалшива доктрина, която ще проникне в църквата. И тя ще дойде чрез проповедници, учители и евангелизатори. Те ще вземат Божията благодат и много фино ще я изменят, ще я манипулират, докато накрая тя произведе похотливост в Божиите хора”.
За да схванем напълно сериозността на предупреждението на Юда, ние трябва да разберем значението на сладострастието. Този термин въплъщава всички възможни деформации на греха. Буквално похотливост означава „липса на морална дисциплина, да не зачиташ приетите морални стандарти”. Думата идва от латинското „ласкивия”, което означава разкрепостена, неудържима страст и похот. Тя означава „сладострастие”, „беззаконие”, „отхвърляне на всички ограничения”. Тя представлява всичко, което е мръсно, унизително, нецензурно и неприлично.
Исус нарече похотливостта грях на сърцето, „Което излиза от човека, то осквернява човека. Защото отвътре, от сърцето на човеците, излизат зли помисли, блудства, кражби, убийства, прелюбодейства, користолюбие, нечестие, коварство, сладострастие, лукаво око, хулене, гордост, безумство” (Марк 7:20-22).
Апостол Павел, подобно на Юда, също адресира похотливостта, която видя в църквата. Той открито написа до коринтяните: „Защото се боя да не би, като дойда, да ви намеря не каквито ви желая, ... и да оплача мнозина, които отнапред са съгрешили, и не {В изданието от 1940 г. думата „не” липсва} са се покаяли за нечистотата, блудството и сладострастието, на които са се предавали” (2 Коринтяни 12:20-21).
Сега, в същия този пасаж, Павел нарича коринтяните свои „любезни мои”. Всъщност, тези хора бяха деца на Павел в Господа. И те бяха невероятно благословени от Бога. Бяха съветвани от самия Павел, от Тимотей, Тит и от други благочестиви служители. И Павел им напомни, че те, като служители, правят „всичко .... за ваше назидание” (12:19).
Когато четем Павловите две послания до тази църква, ние виждаме невероятно силното учение, което той им даде. Той писа за възкресението, за идването на Господа, за съдийския престол на Христос, за смъртта към греха, за оправданието чрез вяра, за небето и за ада. Павел беше последователен да предупреждава тези хора, да бъде нежен с тях, да ги умолява. Несъмнено няма друго събрание от вярващи, което да е било така обгрижвано, така запознато с изобличаващата истина, и така насърчавано в Евангелието на благодатта.
Освен това коринтяните бяха благословени с повече от учението на Павел. Те преживяха мощното движение и работа на Святия Дух сред тях. Бяха приели и много духовни дарби, включително изцеления, пророчества, езици, тълкувания, божествени откровения. Тази църква беше едно динамично, пророческо, огнено тяло.
Невероятно, но някои от същите тези благословените вярващи продължаваха да живеят в неморалност. Павел обвини „много” от тях в похотливост (12:21). Той написа: „Ето, трети път ида при вас... предупредих ви... предупреждавам тия, които отнапред са съгрешили... че, ако дойда пак, няма да пощадя. Затуй, като отсъствувам, пиша това, та когато съм при вас, да се не отнеса строго според властта, която ми е дал Господ за назидание, а не за събаряне” (13:1-2, 10).
Павел говореше ясно и прямо. Той каза: „Два пъти сега ви предупредих за греха във вашето събрание. Всички сте слушали благочестиво и изобличително проповядване. Всички сте участвали в Божия дар на благодатта. Но някои от вас са изкривили тази благодат, като умишлено са продължавали да живеят в нечистота. Напомням ви, че моята дарба е да назидавам, а не да унищожавам. Призван съм да ви изградя в скъпоценната вяра. Но когато се върна при вас за трети път, може да нямам друг избор, освен да се занимая строго с вас. Няма да пощадя никого, който все още се отдава на греха”.
Питам ви: как е възможно тези изобилно благословени хора да избират да останат в такова мизерно състояние? Ние очакваме от света да бъде похотлив, свободно да се отдава на своите страсти, но не и от Божия народ. Очевидно обаче този грях се шири в Божия дом.
Всяка неделя християните се събират в Божия дом, за да се поклонят, да чуят словото Му и да се насладят на общение. Но голяма част от същите тези изглеждащи святи хора водят живот, изпълнен с похот. Те блудстват, имат афери, пристрастени са към порнографията. Кажете ми, как би могъл някой просветен вярващ да продължи да прави такива неща?
Първо, помислете за пророчеството в Откровение 12. Там ни е казано, че разяреният дявол ще нахлуе на земята в последните дни, за да съблазни Божия народ: „Затова, веселете се, небеса и вие, които живеете в тях. Но горко на вас, земьо и море, защото дяволът слезе у вас много разярен, понеже знае, че му остава малко време. И като видя змеят, че биде свален на земята, той почна да преследва жената, която бе родила мъжкото дете. И дадоха се на жената двете крила на голям орел, за да отлети на мястото си в пустинята, там гдето я хранят за време и времена и половин време, скрита от лицето на змея {Гръцки: Змията.}. И змеят изпусна след жената из устата си вода като река, за да направи да я завлече реката” (Откровение 12:12-15).
Този пасаж описва сатанинската атака върху църквата в тези последни дни. Дяволът ще избълва порой от мръсотия, толкова силен и мощен, че ще отнесе дори много от Божиите избрани. Павел казва на коринтяните, че това вече се случва сред тях, защото много от тях вече са пометени от пороя на сатанинската похотливост.
Аз вярвам, че точно сега сладострастието се превръща в епидемия в църквата. От единия бряг до другия, милиони хора се потапят в еротична мръсотия. Дори и по хълмовете на Кентъки, във фермите в Айова и ранчотата в Айдахо, хората от всички възрасти хранят душите си с цинизми. Те се вливат в домовете им чрез сателитната телевизия. Това наводнение от мръсотия е станало толкова широко разпространено, че дори и възрастни баби и дядовци се отдават на него.
Аз пророкувах това явление в моята книга от 1974 година - Видение. Това беше преди видеорекордерите да бяха измислени, време, когато дори думата „секс” не беше позволено да се използва по телевизията. Аз написах: „Как Сатана ще се опита да подразни и заблуди богоизбрания народ? Той ще го направи, като примами човечеството и създаде морален упадък. Ще отвори шлюзите на ада и ще се стреми да потопи света в еротични мръсотии, цинизми и чувственост. Този морален упадък ще надмине всичко, което човешкият ум може да измисли. Всъщност демонични духове на похот вече помитат народите, носейки голота, перверзия и наводнение от мръсотия.
Баня от мръсотия предстои да дойде, за да смути душите и умовете и на най-благочестивите християни, които живеят днес. Библията казва, че душата на Лот се измъчваше ден и нощ от нещата, които виждаше и чуваше в Содом. Скоро християните ще бъдат изложени на такава насилствена мръсотия и чувственост, че ще е необходимо човек да се държи здраво за Бога, за да оцелее. Тези, които стоят по средата, ще паднат право по лице. Онези, които не влизат в ковчега на безопасността на Бога, ще бъдат пометени от този потоп от мръсотия.
Главните телевизионни мрежи ще стигнат до нивото на мръсотия от този упадък. Аз прогнозирам, че телевизионните програми скоро ще се опитват да излъчват сцени с голи гърди. Показването на гърдите ще бъде новата прищявка на тези, които се опитват да либерализират медиите. Това на пръв поглед ще бъде направено „с вкус”.
Но когато артистичната общност се присъедини към хвалбите на този голям пробив в областта на свободата, шлюзовете ще се отворят, и тогава всичко ще се излее. Дори църковни служители ще аплодират голотата по телевизията, заявявайки, че това е едно здравословно развитие. Изненадващо ще е, че тези, които ще говорят против нея, няма да са служители или благочестиви християни, а по-скоро хора от политиката и от самия Холивуд.
Трябва да знаете, че в не много далечното бъдеще след полунощ ще бъдат показвани най-лошите еротични и порно и филми по избрани канали на кабелните телевизии. Кабелната телевизия вече е мишена на разпространителите на порнография. В няколко големи градове в Съединените щати, Канада и Европа, еротичните филми са достъпни в някои хотели. Те се произвеждат в Швеция, Дания и САЩ. Тези срамотни филми ще показват голота, полово сношение, хомосексуализъм, животински перверзия и садизъм.
Хората ще плащат за тези еротични филми да се излъчват директно в техните всекидневни стаи ...Те ще се плейват чрез електронна приставка, свързана директно в домовете им. И нашите домове ще се наричат дворци на удоволствията”.
Написах това преди 27 години. Не само, че всичко от него се изпълни, но то сега излиза и извън контрол, помитайки дори и църквата. Но повечето християни, които четат това послание, най-вероятно си мислят, че то не се отнася за тях. Те се чудят: „Защо ти е да пишеш такова послание към служители, които никога не са се отдавали на какъвто и да е вид похотливост? Ние трябва да бъдем изграждани и назидавани”.
Позволете ми да ви обясня защо пиша това предупреждение към благочестивите и посветени вярващи:
Аз не пиша това за християните, които се отдават на мръсотия, независимо дали чрез телевизия, видео или интернет. Напротив! Целта ми е да ви накарам да проверите Евангелието, в което вярвате. Това включва и вашата концепция за благодатта. Искам да тествате дали ще позволите в сърцето си някакъв квас на фалшива доктрина за значението на Божията благодат. В крайна сметка това може да бъде въпрос на живот и смърт.
Вижте, дяволът вероятно не е решен да ви примами с мръсотия. Той знае, че никога не може да ви изкуши с някакъв явен грях. Но ако може да изопачи концепцията ви за благодатта - ако може да ви накара да видите благодатта като извинение и позволение за отдаване на греха - тогава той може да ви накара да тръгнете по пътя към робството. Скоро вие ще вършите неща, които никога не бихте си помислите да извършите. И още по-лошо, той ще ви излъже, че е добре за вас да се отдадете на страстите си.
Поради тази причина Юда говори директно, без заобиколки. Той прямо ни казва защо толкова много хора в Божия дом биват отнесени от дяволския порой от похотливост: „Защото са се вмъкнали някои човеци, които отдавна са били посочени ... нечестивци, които обръщат благодатта на нашия Бог в похотливост и се отричат от единствения Владетел и Господ наш Исус Христос” (Юда 4). В този стих, Юда разкрива целия план на Сатана да измами Божиите избрани. Дяволът едва доловимо ще внесе всякакви служители в църквата, за да изопачи благовестието на благодатта.
Но ако имате истинско библейско разбиране за благодатта, врагът не може да ви заблуди. Той никога няма да е в състояние да ви съблазни към похотливост. И така, каква е истинската библейска благодат?
„Защото се яви Божията благодат, спасителна за всичките човеци, и ни учи да се отречем от нечестието и от световните страсти и да живеем разбрано, праведно и благочестиво в настоящия свят {Или: Век., ожидайки блажената надежда, славното явление на нашия велик Бог и Спасител Исус Христос” (Тит 2:11-13).
Този пасаж разкрива две черти, които библейската благодат винаги произвежда в живота на вярващия: 1. очакване и копнеж за идването на Господа, и 2. страхопочитание и свято благоговение към Господа. Тези два плода на работа на благодатта са неразделни. Ние просто не можем да притежаваме единия без другия.
Авторът на Евреи ни увещава: „Нека бъдем благодарни, и така да служим благоугодно Богу с благоговение и страхопочитание” (Евреи 12:28). Този стих обвързва благодатта директно с благоговението. Накратко, благоговението е идеята за Бога, която включва възхищение, уважение и трезв ум.
Апостол Петър също обвързва благодатта с трезвото благоговение: „Затова препашете се през чреслата на вашите помисли, бъдете въздържани и имайте пълна надежда за благодатта, която ще ви се даде, когато се яви Исус Христос” (1 Петрово 1:13 ). Петър не ни насърчава да бъдем с натъжени лица или да се разхождаме без радост в сърцата ни. Напротив, той говори за благоговение, което произвежда истинска сърдечна радост. Той всъщност казва: „Ако имате откровение за благодатта на Исус – за Неговата любов, святост и красота - това ще произведе страхопочитание и благоговение”.
Сега, когато Юда казва, че нечестиви човеци ще навлязат в църквата, думата за „нечестиви” означава „хора, лишени от благоговение”. С други думи, тези учители ще внесат лековатост и лекомислие в Божия дом. Те ще се опитат да изкривят и изопачат всякакво благоговение към Господ.
Еремия пророкува за такива нечестиви мъже: „Ето, Аз съм против ония... казва Господ, и, като ги разказват, с лъжите си и с надменността си (лековатостта си - англ. текст) правят людете Ми да се заблуждават” (Еремия 23:32). Дума за „лековатост” в този стих означава „празнословие” или „лекомислие”. Еремия казва: „Тези лъжливи учители се смеят на неща, които трябва да бъдат почитани, уважавани и към които трябва да се гледа с благоговение. Те се присмиват на трезвия разум, който идва с истинско поклонение на Господа”.
Каква е целта на дявола с внасянето на духа на лековатостта? Тя е да ви накара да вярвате, че Господ не е сериозен спрямо греха. Сатана иска да мислим, че Бог въобще не изпитва гняв, че Неговата благодат покрива всеки праведен съд. Затова понякога ще чуете врагът да шепне: „Не се притеснявай за своята страст. Господ има богата милост и прошка за теб”.
Павел казва, че всички тези нечестиви служители „препятствуват на истината чрез неправда” (Римляни 1:18). С други думи, те познават истината и са я изпитали. Те са били назидани и укорени от нея. „Защото Бог им го изяви” (1:19). Но вместо да бъдат благословени от Божията истина, те и обърнаха гръб. Те отказаха да изоставят своите сладострастия, и вместо това се отдадоха на своите страсти. На свой ред Бог изцяло ги предаде на измамата на техния грях.
Когато Юда говори за „обръщането на благодатта на нашия Бог в похотливост” (Юда 4), думата „обръщане” тук означава „промяна”, „нещо, което се добавя”. Той идва от думата корен, която означава „да се простра пред истината”, тоест да положа истината на земята и да направя нещо пасивно. Накратко: Божията благодат някога е била нещо правилно и ефективно в живота на тези нечестиви хора. Но понеже те не искали да изоставят своя грях, те положили истината на пода и я стъпкали, като отстранили целия й смисъл и сила. Както Исаия извика: „Истината падна на площада... Да! истината я няма” (Исая 59:14-15).
Наблюдавам, че към Божията истина се отнасят по същия начин днес в църквата. Наскоро гледах видеокасета от една църква за търсещи, която организира „Дейвид Летърманова вечер”. Пастирът изброи десетте най-големи причини, поради които децата се отегчават в църквата. Някои от нещата, които спомена, бяха толкова глупави, бяха толкова далеч от истинския характер на Христос, че не можах дори да ги повторя.
Но всеки в събранието се смееше и ръкопляскаше. Този пастир превръща Евангелието на благодатта в лекомислие. Като фино изкривяваше значението му, той го слагаше на земята и премахваше неговата сила.
Може да се чудите: откъде идват тези нечестиви служители? Как те са способни да се вмъкнат в църквата, за да изопачат Божията благодат? Да не би дяволът да ги взима от някое подло порно кино и да ги облича като ангели на светлината? Или те са атеисти, които са се дегизирали като проповедници и блъфират на амвона?
Не. Павел казва за тези хора: „Бог им показа истината” (вж Римляни 1:19). В миналото тези хора са разбирали пълното значение на благодатта. Но по някакъв начин те са се пристрастили към неизоставените си похоти. Тогава започнали да възпрепятствуват на истината чрез неправда. Те трябвало да измислят една фалшива благодат като извинение за тяхната похотливост. Затова сега проповядват фалшив Христос, чрез една опорочена концепция за благодатта.
Юда каза за тези нечестиви служители: „тия с бълнуванията си оскверняват плътта, презират властта и хулят славните същества” (Юда 8). От друга страна, аз вярвам, че повечето хора, които четат това послание са богобоязливи, покорни слуги. Те не се бъркат в мръсотията. Те са изоставили похотливостта и ходят в благодатта, която води към святост.
Все пак аз вярвам, че някои читатели се борят с това, което аз наричам „кратки прегрешения на сладострастие”. Те не са се предали на страстта си, но понякога срещат нещо нечисто. Ние виждаме пример за това в един доклад, публикуван от хотел, специализиран в провеждане на събрания. В доклада се казва, че най-голям брой, платено гледане на порнографски филми по стаите са били заявени по време на религиозни събрания. Всъщност повече порно филми са гледани в стаите по време на такива църковни събрания, отколкото по време на всички други конгреси, провеждани там.
Аз осъзнавам, че много служители и християнски работници може да са пристрастени към някаква страст. Проучванията сред пастирите са показали, че това е поразително вярно. Смятам обаче, че много от тези вярващи са измъчвани повече от спорадично изпадане в сладострастие. След всяко отдаване на страстта, тези борещи се служители чувстват тежестта на своята вина, и се покайват. Нещо повече, те копнеят да бъдат избавени от своите случайни прегрешения.
Искам сега да се обърна към всички тези християни: Сатана осъзнава, че вие ще извикате към Бога всеки път, когато съгрешите. И той знае, че винаги ще получите Божията прошка. Затова, докато все още имате мярка от Божия страх в сърцето си, той не може да ви върже с каквато и да е похот или грях. Как тогава врагът в крайна сметка улавя Божия народ? Как той наема тези, които са познавали истинската благодат, въоръжава ги с фалшиво евангелие, и ги изпраща по църквите, за да се опитат да заблудят избраните?
Единственият начин, по който дяволът може да ви върже с греха, е като ви излъже. С една дума, той трябва да ви убеди, че лъжата му е самата истина. И той прави това най-често като убеждава християни, че те все още могат да се придържат към Божията истина, докато се отдават на греха. Вие може да възразите: „Как може Сатана някога да убеди някой искрен християнин, че е добре той да съгрешава? Аз по никакъв начин не мога да повярвам, че Бог пренебрегва или извинява моя грях”.
Сатана пробутва своята лъжа, като убеждава християните, че благодатта е просто една безкрайна река на простителност. Той ни шепне: „Можете да продължите и да се върнете обратно към греха си, щом можете след това да се отидете на олтара. Исус не каза ли, че трябва да прощаваме на другите най-малко 490 пъти? Вашият любящ Спасител със сигурност ще ви прости много повече от това. Докато имате разкаяно сърце и скърбите за греха си, ще се оправите. Можете да се отдадете на страстта си хиляди пъти, и Той свободно ще ви прости всеки път”.
Това звучи толкова близо до истината. Всъщност, Божията прошка няма край за тези, които идват при Него с истински разкаяно сърце. Така че, това твърдение наистина е 95% от Евангелието. Но останалите 5% са чиста отрова. И в крайна сметка ще унищожат душата ви. Сатанинските „5% лъжа” за благодатта е демонична квас, която съсипва целия хляб.
Може би си мислите: „Аз ходя на църква, където богоугодният пастир проповядва здраво библейско слово. Не знам някой от служителите да изкривява евангелието на благодатта към позволение за извършване на грях. Проповедите, които чувам, са за благодатта на Новия Завет, и Божията милост към онези, които се борят с греха.
Научих, че въпреки да нямам власт в плътта ми да преодолея греха, Божият Дух ще ми даде възможност да се покоря на Словото.
Вие сте уловили една невероятно освобождаваща, променяща живота истина. Но ако Сатана ви вижда да прегрешавате от време на време чрез похотливостта ви, той ще осъзнае, че вие харесвате своя грях. Ще знае, че наистина не искате да бъдате свободни. Освен това, като продължавате в греха си, вие сте му се дали позволение да влезе в ума ви. И точно това е начинът, по който той ще внедри лъжа във вас. Той ще инжектира във вас едно смъртоносно изкривяване на истината, която звучи така: „Не е ли тази чудесно освобождаваща тази истина?
Сам по себе си ти нямаш способността да устоиш на греха. Затова Бог обеща да изпрати Светия Дух, за да направи за теб това, което ти не можеш. Всичко, което трябва да направиш, е да скърбиш, и твоите провали няма да имат значение. Святият Дух знае кога да се намеси и да ти даде сила. Ти със сигурност не можеш да бъдеш съден за грях, който не може да контролираш”.
Виждате ли вметнатата лъжа в това благовестие на благодатта? Това е лъжата, че християните нямат лична отговорност за своя грях. И това води до обвиняване на Бога за техния грях. Ще кажете: „Защо Светият Дух не дойде, когато бях изкушен? Аз Го чаках да ми даде сила, но Той не се появи. Ето защо се отдадох на похотта. Вината не е моя”.
Истината е, че ако не искате да бъдете свободни от страстта ви, вие ще вземете Божия дар на благодатта и ще побегнете с него направо в греха. Но Павел изяснява измамата на този начин на мислене: „Тогава какво? Да речем ли: Нека останем в греха, за да се умножи благодатта? Да не бъде!” (Римляни 6:1-2).
Слава на Бога, че Юда ни даде три предпазни мерки срещу съблазните на Сатанинските лъжи относно благодатта. Юда пише: „А вие възлюбени, като назидавате себе си във вашата пресвета вяра и се молите на Светия Дух, пазете себе си в Божията любов, ожидайки милостта на нашия Господ Исус Христос за вечен живот” (Юда 20-21 ).
Забележете три неща в този стих:
1. Ние трябва да изграждаме нашата вяра. Как? Като старателно изучаваме Божието Слово. Но вярата идва не само чрез четенето на Библията, но и чрез слушането или вършенето на това, което четем. Ние трябва да четем Божието Слово, да го прилагаме в сърцата ни, и да приемем Неговото изобличение. Това ще произведе в нас духовно отрезвяване. След това, без значение какво послание чуваме да се проповядва, ние няма да бъдем отнесени от лъжите или от това колко повърхностен е някой човек.
2. Ние трябва да се молим в Святия Дух. Това означава, че ние не само трябва да се молим в църквата, но като се затворим с Господа насаме. Трябва да помолим Божия Дух да осветли със светлината Си нашите сърца, за да получим благодат за всичко, което ни липсва.
3. Ние не бива да се безпокоим за нищо, но вместо това да очакваме идването на нашия Господ. Ако изучаваме Божието Слово и се молим в Духа, то е неизбежно да очакваме внезапното появяване на Исус. Ще знаем, че този свят не е нашият дом, а ще очакваме нашия Господ да дойде за нас във всеки един момент.
Ако приложите тези три предпазни мерки, тогава ще разберете истинската благодат. И няма да бъдете съблазнени да се отдадете на похотливост поради някое извратено послание на благодатта. Бог ни е дал увереност в Неговия завет: „Ще ви дам и ново сърце, и нов дух ще вложа вътре във вас ... и ще ви направя да ходите в повеленията Ми, да пазите съдбите Ми, и да ги извършвате” (Езекиил 36:26-27). Бог се заклева да сложи Своя Дух в нас, Който ще ни даде сила да се подчиним на всичко, което нашият Господ изисква от нас.
Но Бог е приложил условие към това обещание. Той казва: „Аз, Господ, изговорих това и ще го извърша. Така казва Господ Иеова: При това Израилевият дом ще Ме потърси, за да им го сторя” (36:36-37).
Тук е мястото, където идва нашата лична отговорност. Ние не бива да живеем пасивно, винаги да чакаме Светия Дух да се появи, когато сме изкушени. Нашата работа е непрекъснато да се допитваме до Господа, тоест, да бъдем в молитвен дух. Той ни казва: „Ако наистина искате сила за справяне с греха, тогава ще трябва да Ме потърсите за това. Ако Ме потърсите с цялото си сърце, с истинско старание, Аз ще изпълня всяко обещание от Моя завет в живота ви”.
Всеки от нас има в себе си способността да се моли, да чете Божието Слово, и да търси Исусовото скорошно завръщане. Ако правим тези неща, Юда заявява, че ние ще се възползваме от предимствата на тази молитва: „А на Онзи, Който може да ви пази от препъване, и да ви постави непорочни в радост пред Своята слава” (Юда 24 ).