Алкохолът е Далила на новото време, целящ да ослаби църквата и да я ограби от силата и.
Наблюдавам някои неща между младежите днес, които наистина ми разбиват сърцето. Отидете на който и да е рок-концерт и наблюдавайте как младежите се олюляват под високата музика. На сцената – дива и демонична група наркомани, облечени в отблъскващи дрипи, плюят и крещят по техен си начин сред аборигенските звуци. Крещящи тийнейдърки протягат ръце, умолявайки да бъдат докоснати или видяни, заплюти или напсувани с някакво нецензурно действие. Това е непрестанно движеща се маса от обладани тела, размятащи се коси и ръце, скачащи, падащи. Повечето от тях са дрогирани. Те повръщат, припадат, падат един върху друг в жалко подобие на фалшив екстаз.
Наблюдавайте ги – лочещи бира из паркингите преди концерта. Колите им са превърнати в мобилни барове и спални. Това е някакво алкохолно състезание за ученици, които нарочно искат да се „надрусат до козирката”. Някои от тях трябва да бъдат внесени на концерта от полупияни приятели. Други са зарязани навън, паднали върху храсти и контейнери за буклук, припаднали в пиянски унес, а други се превили от стомашни болки, докато страдат между паркираните коли. Приличат на военни жертви, оставени ранени и кървящи от отстъпващите войски.
Вътре е като предвкусване от ада, сатанинска реклама, показваща ни как изглежда самото нещо. Сексът и пънк-жаргона се леят от огромните усилватели. Прилича на Ниагара от мръсотия и арогантност.
Хапчета и трева се подават от ръка на ръка като животоспасителни лекарства. Хапчетата се пият с бира. Тревата се редува от големи глътки вино и уиски, сипани от термоси. Алкохолът те „смъква” от действието на по-силните наркотици. Музиката е висока, насилието – много, много секс, много дрога, много бунт – всички са в настроение от алкохола.
Отвратително депресираща гледка е да седнеш на балкона сред тях, гледащ върху море от нервни, дрогирани младежи. Изведнъж те осенява – тези деца всъщност се покланят на дяволския олтар. Те боготворят тези обладани от демони изпълнители, макар да знаят, че те са против Христос, против Бог и против държавата.
Упоените с дрога и алкохол съзнания са като топчици глина, моделирани от ръцете на търговски дяволи. Приличат на водени на заколение агнета. Чувстваш смразяващата тъмнина на пуснатите на свобода демони. Почти можеш да видиш дявола, веещ веещ над тълпата на паяжината си и ловящ ги един след друг. Те шават и се гръчат като опитващи се да се освободят същества.
Да ги видиш как излизат от концерта е все едно гледаш погребално шествие. Смрадта на духовна смърт витае навсякъде. След цялата тази бира, дрога, дивашката музика, викане и танци, те продължават да са празни и самотни. Върху гърба си носят товар по-тежък от този, с който влязоха на концерта. Дойдоха с надеждата да намерят свобода, искаха избавление, нещо, което да облекчи празнината дълбоко в тях.
Вместо това те си тръгват с още по-голяма болка. Качват се върху бързите 4 колела за да прекарат нощта в пиене на бира. Ако концерта не задоволява нуждите, вероятно цяла нощ „обикаляне и поркане” ще ги задоволи. И дори възможността от катастрофа не може да ги спре. Дори когато видят младите си приятели откарвани с линейки със виещи сирени. Напълно примирени могат да присъстват на погребението на близък приятел, като че искат да кажат: „Е, поне най-накрая намери покой. Няма повече търсене, няма повече боричкане – смъртта го избави от празнотата.”
Звучи отвратително, но точно такова е. Звучи пресилено и преувеличено, но не е. Кои точно са тези хиляди пиещи и дрогиращи се деца, които се тълпят на концертите и обикалят и пият до сутринта? Улични скитници? Млади евтини проститутки? Жертви на гетата? Мизерстващи деца? Безбожни антирхисти? Не! Повечето от тях те гледат право в очите и заявяват: „Аз съм християнин, ходя в Първа Църква. Родителите ми са добри християни.” И това е точно така. Можете да ги видите седящи в църквата със семействата си всяка неделя. Някои от тях пеят в хора, други са активни в младежкото служение. Уважават Бог, не са разочаровани от Исус, а понякога дори прелистват Библията.
Тези съвременни, млади пиячи карат скъпи коли и джипове. Родителите на по-голямата част от тях нямат ни най-малка представа докъде са я докарали децата им. Те лъжат родителите си с вид на невинност.
Това, което ме натъжава най-много относно тези обикалящи, пиянстващи, самозаблуждаващи се християни е, че родители, служители, младежки лидери и църквата изискват от тях толкова малко. Църквата като цяло е съгласна с пиянския им начин на живот. Пасторът се страхува да говори против дивашката музика, дрехи и концерти, пиенето без задръжки, свободен секс, защото се плаши, че те ще го отблъснат и ще напуснат църквата. Младежките пастори поставят джък-бокс в салоните за развлечния в църквата, така че децата да са в състояние да задоволят апетита си за хард-рок след кратичкото молитвено събрание.
Много често пастора, младежкия лидер, родителите и половината дякони не могат да накарат децата да стоят далеч от алкохола, просто защото и те пият. Пасторът обича вино, родителите пият коктейли, дяконите се наливат с бира. Тези попийващи си светци са в основата на тази вълна от пиянство, която днес помита нацията и разрушава хиляди от най-добрите ни младежи.
Покажете ми човек на амвона, който пие, макар и съвсем малко и аз ще ви покажа малодушник, който се страхува да проповядва истината. Лично познавам служители, които не близват алкохол, но които се страхуват да говорят за пиене в събранията си, защото не желаят да си навлекат гнева на богатите и влиятелни членове на църквата. Ако се изправят като Божии пророк в събранието и извикат срещу цялото това виносмучене и наливане с бира, ще ги хванат за ушите и ще ги изхвърлят през вратата.
Къде са всички Божии мъже, призовани да бъдат пастори, младежки лидери, младежки съветници; къде са всички тези, които наистина обичат младите хора за да ги предизвикат директно за ужаса от пиенето?
Стига вече с този безгръбначен, мишкарски подход към безнравствеността и пиянството! Стига вече с целия този глупав разговор, че не искаме да нараним или засегнем младежите, които обикалят и пият с техните съученици. Стига и с тези небиблейски извъртания за някакъв нов морал, който ни дава повече свобода да пием с мярка. Стига с лъжите, че Исус и Павел пиели вино и че християни, които не са под Закона могат да правят същото.
Господи, дай ни служители и родители с достатъчно морал да спрат този потоп от толерантност, който позволява пиянства и прелюбодейства сред младите. Още колко от децата ни трябва да се алкохолизират и да се превърнат в отрепки на обществото преди да кажем „Стига!”? Още колко хиляди тийнейджъри трябва да бъдат жертвани на пивоварните олтари, преди да се ядосаме достатъчно за да проговорим? Какво трябва да стане за да се убедят пиещите светии, че са се превърнали в най-големия препъни камък, с което това поколение се е сблъсквало? Кога ще проумеят служителите, че мълчанието им по този проблем се възприема като одобрение на пиянството?
Стига вече бира и библии! Стига вече християни с коктейли! Стига вече пийващи светии! Това поколение е имало достатъчно мъгливи морални стандарти, които позволяват „да става каквото ще” начин на живот. Писнало им е от проповедници на Евангелието, които оправдават греховете им. Загубили са цялото си уважение към църкви и пастори, които вече не изискват от тях да „излязат от света и да бъдат отделени и чисти”.
Това поколение се нуждае и желае послание, което изисква, повече святост, повече самоотричане, повече любов към Исус, по-голямо отделяне от деградиращия свят. Те не се нуждаят от това някой пийващ си бира светия да ги потупа по рамото и да им каже: „Просто вярвай, бъди умерен във всичко, ОК си. Малко пиене е добре, стига да стоиш в църквата и да правиш добро.”
Някой трябва да каже на това пиещо и гуляещо поколение: „Ти си в смъртоносна грешка.” Точно тук и точно сега аз предизвиквам всеки млад човек, четящ това послание. Аз твърдя, че пиенето на какъвто и да е вид алкохол – бира, вино, уиски – е грешно в Божиите очи. Не ме интересува колко от служителите, които познавате пият. Не ме интересува колко от тези, които ходят на църква пият. Не ме интересува колко пият родителите ви. Не ме интересува дали всеки политик, който нарича себе си християнин пие. Не ме интересува дали всичките ви приятели пият. Това не променя нищо, след като Бог е загрижен. Продължава да си е смъртоносно погрешно!
Знам, че с думи не мога да ви накарам да не пиете, нито пък мога или ще се опитам да ви уплаша. Някои просто ще ме отблъснат и ще се ядосат. Но аз ви предизвиквам, не просто като служител, но и чрез Святия Божии Дух. Духът се движи по цялата земя днес, призоваващ честни християни към напълно предаден живот, пълно отделяне от страстта и похотта и абсолютно въздържание от алкохол и прелюбодейство.
Алкохолът има тайнствена сила. Хората изглежда не могат да му устоят, когато нещата тръгнат на зле. Алкохолът е толкова обикновен, толкова достъпен, толкова добре приет от обществото, а в същото време може да разруши тялото точно толкова сигурно, колкото и Рака. Алкохолът предлага заместителен мир, временно облекчение от болката, цяр е за болежки, сърдечна и ментална скръб. Точно това предложиха на Исус, когато Го качиха на Кръста – „нещо, да си облекчи болката.” Той отказа да пие. Мразеше го. Свръхестествен живот протичаше в Него и Той нямаше да го омърси с предложено Му от дявола питие. Не можеш да дрогираш Бог с алкохол. Както и не можеш да дрогираш никое от истинските Му деца. Както Христос, те не биха имали нищо общо с тайнствата на Сатана.
Половината от цивилизования свят се дрогира с алкохол. Лидерите на Русия управляват с водка. Французите управляват под въздействието на вино. Тази страна е водена от конгрес, в който болшинството от конгресмените и сенаторите издават закони под въздействието на Мартини и коктейли. Законите се пишат под въздействието на ликьор.
Силата на алкохола е в способността му да приспи душевния живот. Пресушава съвестта като я закоравява, докато угризенията изчезнат. Води душата до вечно търсене на удоволствия. Тайнствената му сила е основана на факта, че се храни със себе си.
Предизвиква унищожителен глад, който не може да бъде задоволен. Помита жертвите си чрез обещания за живот и щастие, докато в същото време ги потапя в тъмния свят на демоните, отчаянието и смъртта. Обещава им рай, а в същото време ги захвърля обратно в ада.
Алкохолът е опасен защото удавя мислите. Превръща убедеността в малодушие. Приспива хората за Бог и обръща сърцата от духовните неща. Алкохолът уголемява вътрешностите. Това, което причинява на душата е много по-унищожително от онова, което причинява на тялото. Превръща духовният ум в сито, което не може да задържи Божиите обещания. Истината бива обработена и отхвърлена директно от мозъка. Страстта за Бог е изместена от страст за отрова. Алкохолът се превръща в опиума на дявола, с който той дрогира човечеството толкова съвършено, че Бог е забравен.
Алкохолът е средство, което умните хора използват за да притъпят болката от скуката и празнотата в живота. Той е цивилизования метод да се превърнеш в дивак. Днес човечеството се страхува до смърт да бъде тъжно или нещастно, така че „култ към доброто настроение” беше измислен от дявола. Членовете на този култ са хора с обременено съзнание. Алкохолът е тяхната религия и им предлага „мир за вкъщи”. Истината е, че алкохола е изкривяване на истината!
Алкохолът е опасен защото хората винаги търсят нещо да оживи живота им. Те виждат себе си като такива, които пропускат истинската веселба в живота, така че се опитват да се убедят, че малко алкохол ще запали нов пламък от светлина и щастие. Но тогава всичко се срутва и светлината става тъмнина. Откриват, че преструвките са самозаблуждения. Без Бог в центъра на нещата, нещата стават горчиви. Щастливият час става потискащ.
Най-опасното нещо при алкохола е, че не можеш да спреш да копнееш за него от само себе си. Само свръхестествена намеса може да обуздае и унищожи дяволската му хватка. Това го прави греховен. Точно това е тайнствената сила във формулата му, която поробва, разпалва и прави безпомощни всички, които му се отдадат. Алкохолът е много повече от напитка – той е демонична измислица, създадена в ума на дявола и сервирана на света като противодействие на Кръста на Исус.
Нещо дълбоко в мен силно се противи на мисълта, че Исус Христос някога опита или произведе алкохолно питие. Дори да нямах Библия или научни доказателства да потвърдят думите ми, онова, което съм виждал с очите си би било достатъчно.
Влизам в отделение в Бруклинска болница за да посетя петнадесет годишно момче, умиращо от алкохолно натравяне. Виждам младеж, отиващ в тъмната вечност – болен, разбит и в безсъзнание. Очите му са потънали в орбитите, бузите му са изпити и хлътнали, вътрешностите му изгниват, черния му дроб е пълен с отрова, изражението на лицето му е бледо, а косата му – сплъстена. Виктор е започнал да пие евтино вино на 9 годишна възраст. Когато бил на 14 ходел из улиците на кварталите за бездомни както всеки друг алкохолик. Спял на улиците, покрит с вестници, вместо одеяло.
Виктор умря в тази пренаселена болница без някой приятел да го посети. Той беше просто един от многото безименни млади мъже и жени, които умират от алкохолизъм из болничните отделения на големия ни град. Но когато погледна в умиращите им очи, ужасен от разрушението, причинено им от алкохола, молещ се над измършавелите им тела, нещо крещи вътре в мен: „О, Боже, Синът Ти Исус никога не би създал питие, което причинява това на деца. Исус никога не би сервирал на приятелите си напитка, която разрушава хората по този начин.”
Направете го някой път! Отидете до коя да е градска морга и погледнете останките на младежи, убити в катастрофа в резултат на шофиране в пияно състояние. Вижте с очите си тези тийнейджърски тела, положени на масите за дисекции, докато родителите им идентифицират тленните им останки. Вие също ще се ядосате като мен. Също ще се чудите как е възможно някой обичащ Бог и уважаващ живота християнин изобщо някога да докосне алкохол. Как си позволяваме да идентифицираме Исус и Павел с такова унищожение и ужас! Как си позволяват християни да пият същото питие, което разпространява смърт и ужас из цялата страна!
Седнете в лобито на някой мотел късно през нощта и наблюдавайте шествието на редовните посетители идвайки от или отивайки към клубове и барове. За мен е толкова депресиращо. В тази претъпкана, изпълнена с пушек стая, се е наблъскала неспокойна група хора, опитваща се да намери щастие в шишето. Седят и пият в продължение на часове. Разведените се опитват да заличат усещането си за провал с пиене. Пътуващ продавач се дрогира, опитващ се да облекчи самотата и посредствеността си. Женени млади хора и все още неомъжени танцуват и се олюляват в пиянски унес, опитващи се насила да се радват на онова, което много добре знаят, че ще завърши в нощ на празнота и депресия. Стават все по-шумни и по-смели след всяка чашка. Това, което постигат е няколко часа кураж, за да се изправят срещу живот на страх. Гледаш с изумление как тези, които толкова много говорят, че се наслаждават на щастието си, стават от масите и се втурват към тоалетните да повръщат.
Наблюдавам тези шкембести мъже, хълцащи на път за тоалетната и ми се иска да заплача. Очите им са толкова тъжни, радостта им е фалшива и приличат на плачещи за помощ. Превръщат себе си в глупаци. Излизат от тоалетните олюляващи се, избърсват усти, след което се отправят към бара и започват всичко от начало. Затварянето на бара е най-грозния възможен спектакъл.
Докато посетителите се олюляват в лобито на път към колите си на паркинга, те приличат на малки изплашени животинки, насила изкарани от хранилката. Мисълта за тези пияни шофьори, криволичещи по магистралата е ужасяваща. Едва ходят, какво остава да карат кола из задръстените улици.
Много пъти съм виждал с очите си тези ужасни шествия. И колкото повече ги виждам, толкова повече сърцето ми казва, че безгрешния Божии Син никога не би могъл да бъде част от подобен свят. Исус не би поставил в ръката на човек чаша, която би го напила. Да предположим, че Христос превърна водата на Ханаанската сватба във ферментирало вино. Ако само един от сватбарите се беше напил на тази сватба и по пътя за вкъщи беше причинил произшествие, какво би казал на съдията? Би ли казал: „Исус беше! Той направи това толкова добро вино; аз пих малко повече, катастрофирах. Всичко се случи на сватбата на една приятелка на майка Му Мария.”
Отидете до Марди Грас (гей-парад – бел.пр.) в Ню Орлеанс. Вижте ордите пияни хора клатушкащи се по улиците. Погледнете всички гей-кралици разхождащи се наперено в женските си дрехи, държащи кутии бира в ръцете си. Погледнете хилядите млади ученици, падащи един връз друг в пиянски унес. Чуйте ги как вдигат тост „за бога на алкохола”. Хиляди от цял свят се стичат за да пият и да празнуват. Улиците са полудели от музика, танци, гуляи и пиянстване. На моменти изглежда, като че Ада е излязъл извън границите си и всеки се покланя на виното, уискито и жените. Ако сте победоносен християнин, ви се повдига дори от самата гледка на онова, което се случва пред очите ви. Гледката на тълпи, открито парадиращи с пиянството си, е твърде мъчна за нежното сърце. Но едно нещо е сигурно – знаеш, че Бог е наскърбен от всичко това, защото чувстваш малка част от тъгата Му в сърцето си. Тогава разбираш, без никаква сянка от съмнение, че Исус и алкохола нямат нищо общо. Той се противи на самата му същност, на онова, което причинява на хората и на всяко отъждествяване с него.
Библията ни предупреждава относно пиянството. Историята е доказала, че е смъртоносно вреден. А моето сърцето ми казва, че е и грях! Вътрешният човек ми казва, че Исус дойде за да ни освободи от това зло, а не да го произвежда и да насърчи употребата му.
Исус направил ферментирало вино? Павел го използвал и препоръчвал? Никога! Светият Дух в мен потвърждава убеждението на сърцето ми. Вече имам потвърждението на Святото Божие Слово, доказателството на науката и убеждението на вътрешния ми човек. Не се нуждая от повече доказателства.