Бог ни казва, че е предал цялото творение под властта на човека. Помислете над този пасаж в Евреи:
„Какво е човек, че да го помниш, или човешки син, че да го зачиташ? Ти си го направил малко {или: за малко време} по-долен от ангелите, със слава и чест си го увенчал и си го поставил над делата на ръцете Си” (Евреи 2:6-8).
Този пасаж се отнася за всичко, което има нещо общо с краткотрайния живот на земята. С две думи – всичко, което се отнася до ежедневието ни – земеделие, търговия, правителство и т.н. е било предадено на грижите на човечеството.
Псалмистът говори за това, когато казва: „Направил си го владетел над делата на ръцете Си, положил си всичко под краката му: всичките овце и говеда, също и полските животни, небесните птици и морските риби — всичко, което минава по морските пътеки.” (Псалм 8:6-8). Някои преводи казват: „Направил си го владетел на всичко, което създаде на земята.”
Според учените този псалм е преди всичко пророчество за Христос. Наистина, Исус стана човек и пострада в плътта, въпреки че беше увенчан със слава и чест. И Библията ни казва, че Отец е положил всичко под нозете на Сина Си.
Но авторът на Евреи говори специално за смъртния човек като упражняващ временен контрол. И така, как изглеждат нещата днес под властта на човека?
Ще бъдеш прав, ако кажеш: „Нещата със сигурност не са под контрол в момента.”
Какво виждаме днес в света? Как изглеждат нещата в собственото ни общество? Разбито правителство. Училища извън контрол. Объркани лидери. Банковата система рухва. Повсеместна безработица. Трудни за изпълнение обществени програми. Пълна разруха на моралните ценности.
Това се случва в най-развитата и благоденстваща страна в света. Възлюбени, от него можем да си извадим само едно заключение: човекът напълно е изгубил контрол.
Помислете. В този момент земята може би се намира пред ядрена катастрофа. Иран предизвиква другите народи да го накарат да спре производството на ядрени ракети. Той иска да заличи изцяло Израел от картата. Иранското правителство вярва, че трябва да предизвика хаос, за да докарат техния месия на земята.
С две думи, нещата не са под контрол, а като че ли излизат извън контрол. Затова, на където и да се обърнем виждаме страх и объркване. Всички ние знаем, че това е сатанински потоп от ада, който кара сърцата на хората да се свиват от страх, както пророкува Христос.
Евреи 2:8 описва нашето време като период, в който нещата са абсолютно извън контрол. Но посред целия този хаос, ето на какво набляга автора в следващия текст: „Но виждаме Исус” (Евреи 2:9).
През всичките си изпитания, скърби и трудности, дълг на всеки християнин е да вижда Исус във всичко.
Как бихме могли да запазим самообладание и твърдост във времена като тези? Авторът на Евреи ни дава отговора: трябва да виждаме Исус във всичко, което се случва в живота ни.
Някои може би се чудят: Може ли Господ да е замесен в това? Толкова много неща в живота ми са хаотични и извън контрол.” Нека ви дам три примера от Библията. Говоря за хора, чиито живот беше преобърнат с главата надолу от хаос, който разклати основата на тяхната вяра. Но във всичко това те видяха Господ.
Помислете за апостолите Стефан, Йоан и Павел по време на големите им изпитания.
Стефан беше непоклатим, когато го обгради въоръжена с камъни тълпа от мразещи Христос хора, готови да го убият. Стефан знаеше, че щеше да живее само още няколко минути, но беше изпълнен с мир и спокойствие. Каква беше тайната на силата на този човек?
Точно в този момент, Стефан свидетелства: „Ето, виждам... Човешкия Син, стоящ отдясно на Бога” (Деяния 7:56). Той фокусира погледа си само върху Исус и можа да посрещне жестоката смърт, знаейки, че Той е с него.
Убеден съм, че в тези примери има нещо много важно за онези, които обичат и служат на Господ. То е: когато наистина видим Исус всред всичките ни скърби и трудности, ще Го чуем винаги да казва: „Не се страхувай!”
Така беше и при Йоан. В края на живота си, верния ученик Йоан беше заточен на остров Патмос. Това всъщност беше строг тъмничен затвор. Йоан нямаше контакт с други хора, освен тъмничарите. Беше време на невероятен студ, глад и мъчителна изолация за възрастния слуга. Но по време на изпитанието си, Йоан имаше мощно видение от Господ. Той пише:
„И когато Го видях (Христос), паднах при краката Му като мъртъв; а Той сложи дясната Си ръка върху мен и каза: Не се бой, Аз съм Първият и Последният, и Живият; и бях мъртъв, и ето, живея за вечни векове; и имам ключовете на смъртта и на ада.” (Откровение 1:17-18)
Днес се опитвам се да се поставя в положението на Йоан. Дори и този свят Божий човек трябва да е си е задавал много въпроси и да е бил объркан. Всъщност, мисля си, че нещата за Йоан не биха могли да бъдат по-лоши. Въпреки това, първите думи, които Исус каза на измъчения Си слуга бяха: „Не се страхувай.”
Дори апостол Павел беше попадал в такова отчаяно положение, но по време на собствените си изпитания, той имаше видение как Исус стои до него. Когато го преследваха, Павел можеше да заяви: „Всички ме изоставиха... Но Господ беше с мен и ме укрепи” (2 Тимотей 4:16-17).
За Стефан, Йоан и Павел ситуацията не би могла да е по-сложна. Но всеки един от тях свидетелства за това, че е виждал Исус по време на изпитанията си. Сега, скъпи християни, имам един въпрос към вас: виждате ли Исус в настоящите си обстоятелства?
В състояние ли сте да кажете като тези тримата: „Христос е с мен. Той ми дава сила, независимо от обстоятелствата”? Аз вярвам, че се намираме на това място в историята, където Божиите хора трябва да си почиват в истината, че Исус е с нас винаги, при всяко изпитание, във всяка трудност. Какво е твоето изпитание – болест или нещо друго? Безработица? Страх от бъдещето? Казвам ти – Исус е с теб.
Павел написа: „Защото бях решил да не зная между вас нищо друго, освен Исус Христос, и то разпънат.” (1 Коринтяни 2:2)
Помислете за това как Павел описва своето време на съработника си Тимотей: „Ние сме във война. Ние сме войници, така че не се занимавай със житейски грижи... Иначе не можеш да угодиш на Христос... Понасяй страдание!” (виж 2 Тимотей 2:3-4). С други думи: „Тимотей, не се занимавай с нищо – никакви сделки, никакви грижи, нищо, което би отместило фокуса ти от Христос.”
Кажете ми къде виждаме това в живота на Павел? Първо, той отказа да бъде хванат в теологическите спорове на своето време.
Тогава процъфтяваха религиозните групи, които се бореха жестоко едни с други и дори бяха готови да убиват заради доктрините си.
Павел каза за тези конфликти: „Нямам нищо общо с това. Тук съм с една цел – да живея и проповядвам възкресения Христос. Като Господен слуга, отказвам да се меся в тези спорове.”
След това Павел трябваше да напише на Тимотей следното предупреждение: „А Духът изрично казва, че в по-късните времена някои ще отстъпят от вярата и ще слушат измамни духове и демонични учения чрез лицемерието на онези, които говорят лъжа, чиято съвест е прегоряла” (1 Тимотей 4:1-2).
Предупреждението на Павел тук е ясно: „Ще се появят хора, които ще проповядват друго евангелие.”
Евангелието предлагано от тези измамници ще бъде извратеното истинско Евангелие на Христос. Те ще създадат изцяло нов Исус.
В този момент, дори и в някои евангелски църкви се проповядва друг Христос. Съществува Христос, който не призовава към покаяние. Това е Христос, който е съгласен с хомосексуализма и с гей браковете. Христос, който приема лъжливите религии винаги в името на толерантността и любовта.
В своите дни Павел отговори смело на подобни извращения, като извика: „Шокиран съм! Какво се е случило с вас за толкова кратко време? Учудвам се, че толкова много от вас вярвате в това демонично евангелие.”
Павел прие този въпрос толкова сериозно, че даде следните инструкции: „Но ако и самите ние или ангел от небето ви проповядва друго благовестие освен онова, което ви проповядвахме, нека бъде проклет.” (Галатяни 1:8). Това е крайния резултат, когато спреш да се фокусираш върху Исус, Който Павел проповядва.
Църквата, която виждаме днес не е такава, каквато трябва да бъде. Не всичко е под контрол. Какъв е нашия отговор на тази пародия? Виждаме истинския Исус – непроменимия Христос, Който стои победоносно над всичко това! Останалите създадени от хората евангелия няма да предложат и една йота утеха по време на нужда.
Както ни съветва Павел, не можем да позволим дори на такива проблеми да ни разсейват. Ние не трябва да „се покварим и да отпаднем от простотата, която дължим на Христос.” (2 Коринтяни 11:3)
Павел също така отказа да бъде въвлечен в жестоката политическа битка на своето време.
В един момент, Павел беше обвинен, че предвожда фанатична политическа секта. Заради това бе хвърлен в затвора и срещу него започна процес пред губернатора Феликс.
Когато Павел се изправи в съда, той чу срещу него да се отправят странни обвинения: „Този човек е политически фанатик. Той предизвиква проблеми, бунтува евреите из целия свят. Той е назарянин и е обвинен в противодържавна дейност! Повдига огромни маси срещу Рим.”
Всичко това беше капан от опонентите на Павел. Но той видя още по-голям капан - самият Сатана се опитваше да премахне Исус от централното място в посланието му и да го забърка в сериозния конфликт на евреите с римските им врагове.
Като опитен участник в дебати, Павел лесно можеше да обори опонентите си. Но той отказа да бъде въвлечен в политическите им спорове и направи този избор заради Евангелието, което проповядваше.
В крайна сметка, Павел беше заведен пред цар Агрипа, за да се защити. Но в царския съд избра да проповядва Христос. Той смело, дори с риск за живота си разказа на Агрипа драматичната си история: „Царю, аз чух гласа на Господ! Той ме събори от коня и ме извика по име. Той каза, че е Исус.”
Царят се развълнува от посланието на Павел. Той отказа да се произнесе по делото на апостола, а нареди Павел да бъде изпратен в Рим, за да се представи пред съда на Цезар.
В нощта преди преместването на Павел в Рим, Господ застана до него и му каза: „Дерзай, Павле! Защото както си свидетелствал за Мен в Ерусалим, така трябва да свидетелстваш и в Рим.” (Деяния 23:11)
Това беше куража, от който се нуждаеше Павел. Когато се представи пред най-влиятелния политически лидер по онова време, той продължи да проповядва същото послание: „Исус е Господ на всичко!”
Днес Сатана се опитва да лиши църквата от посланието за централното място на Исус Христос.
Сатана не иска нищо друго, освен да лиши Божия народ от посланието им. Един от начините, чрез който го прави е, като хвърля християните в политиката, докато тя ги унищожи. Малко след като това се случи, разговорите за Христос вече не са главна тема.
Има неща, за които Божиите хора трябва да се грижат, но не и до крайност, която да отвори сърцето им за горчивина и нехристиянски дейности. Трябва да бъдем в състояние да се молим с необезпокоен дух.
Нашият Господ настоява да не позволяваме на нищо да ни ограбва от почивката Му: „И така, докато ни остава обещанието да влезем в Неговата почивка, нека се боим да не би някой от вас да се яви изостанал.” (Евреи 4:1)
Свидетелството за Исус Христос е, че можем да бъдем в този свят, но да не сме от него.
Това означава да не ставаме част от духа или влеченията му. Факт е, че точно по този начин се превръщаме в свидетелство за надежда в един свят без такава. Когато някой неспокоен човек ни зададе въпрос, ние можем да отговорим с вяра и убеждение: „Исус е моята надежда и мир.”
Моля, не ме разбирайте погрешно – не правя политическо изказване. По-скоро предупреждавам християните да не се въвличат във все по-нарастващата горчилка на съвременната политика. Павел видя капана в тези неща, така трябва да направим и ние.
Исус трябва да продължава да бъде центъра на сърцата, умовете и делата ни, а не политиката или политиците. Въпреки, че тези неща са важни, те могат да ни ограбят от централната тема – Евангелието на Христос. Увереността ни като християни е знанието, че всички нации ще дойдат под властта на нашия Господ Исус.
Целият свят около нас се срива, но ние виждаме Исус! Виждаме Го в настоящите си изпитания. Виждаме Го как стои до нас, когато ни боли, когато страдаме, когато сме в криза, във всичко.
Но най-вече, ние виждаме как Исус подготвя всичко за завръщането Си. Алелуя!