Новият Завет на Бог с нас може да се обобщи в едно силно изказване: неотменимото Му обещание да спаси народа Си от властта на греха чрез силата на Святия Дух!
По този начин Новият Завет елиминира всичките ни хилави опити да угодим на Бог чрез плътта ни. Това е краят на всички наши опити да победим греха, било то чрез посвещение, сила, мисъл или други дела на плътта. Накратко – Новият Завет на Бог премахва напрежението от нас и го полага върху Него!
Чрез този завет Господ казва: „Вече няма да те карам да идваш при Мен с благочестиво сърце. Вместо това ще премахна каменното ти сърце и ще ти дам ново, такова, което Ме желае. Ще те накарам да желаеш волята Ми и да я изпълняваш чрез силата на Святия Дух!“
С прости думи – Новият Завет е края на човека от тип „направи си сам“. Това е човека в нас, който казва: „Мога да направя всичко чрез собствените си сили. Само ако мога да прекарам необходимото време в молитва и в изучаване на Библията, ако мога да разреша проблемите си с мислене, ще мога да направя промени в живота ми.“
Новият Завет на Бог казва довиждане на този стар човек „направи си сам“ и ни предлага „новия човек“, който казва: „Не мога да направя нищо със собствените си сили. Нямам силата да направя никаква благочестива промяна в живота ми. Но мога да направя всичко чрез силата на Святия Дух!“
Едно от най-важните неща, които научих при изучаването на Новия Завет е, че той е тайната за това как да притежаваш победоносен живот в последните дни. Докато времето за завръщането на Христос наближава, дявола ще отвори шлюзовете на ада срещу Божия народ. Той ще освободи подивели, демонични сили каквито света никога не е виждал.
Вече виждаме това да се случва зад стените на църквата. Сатана е наводнил Божия дом с тънки лъжи, фалшиви доктрини, демонични учения и неразбиращите християни поглъщат всичко това. В този момент в църквата вилнеят много лъжи и ереси. Питам ви – как ще могат да устоят вярващите в такива времена?
Господ ни отговаря като казва, че Той ще поеме решението на проблема. Той ни уверява: „Не се страхувайте. Ще взема този проблем в ръцете Си. Ще ви дам сила срещу всяка яростна атака на врага. И ще направя това чрез Новия Ми Завет с вас!“
Веднага след като започнах да изучавам Новия Завет, видях славните му истини да извират от начина, по който Бог се разправяше с народа Си в Стария Завет. Павел заявява: „А всичко това им се случи за примери, и се написа за поука нам, върху които са стигнали последните времена.” (1 Коринтяни 10:11). Почувствах, че Господ ме пита: „Дейвид, искаш ли ключовете към победата? Искаш ли да знаеш как да победиш греха, плътта и дявола? Искаш ли да знаеш как да се биеш с врага? Тогава отиди в Стария Завет и ще се научиш от примерите там. Записал съм ги всичките за теб, така че да научиш уроците на благочестието!“
В нощта на Пасхата нито един израилтянин не беше в опасност от ангела на смъртта, който помете Египет. Всеки мъж, жена и дете на Бог бяха в безопасност под покривалото от кръв, което се разстилаше върху рамките на вратите на техните домове. Тази картина на безопасност в Стария Завет изобразява защитната сила на кръвта на нашия Господ над децата Му днес. Като християни ние трябва да сме вярващи хора, чиито рамки на сърцата са поръсени с кръв.
Вярата на Израел в кръвта на закланото агне извърши много неща в живота им. Тя не само ги предпази от ангела на смъртта, но и ги изведе от Египет и ги освободи от робството на фараона. Но имаше и други врагове, от които Израел трябваше да се освободи. И, както и днес, вярата ни в кръвта на Христос служи за нещо много повече от това да придобием спасение за вечността. Тя включва и това да разчитаме на Божията сила да ни освободи от всяка крепост на врага.
Моля, не ме разбирайте погрешно тук. Ако си спасен, ако живееш под кръвта на Христос, уверен чрез вяра в делото Му на кръста за теб, това е наистина чудесно. Но какво става с битката ти с греха, която бушува в теб? Ами старият ти навик? Ами ревящият лъв, който иска да те погълне? Каква сила имаш да се бориш с тези врагове на душата ти?
Истината е, че макар че сме били спасени и сме на сигурно чрез кръвта на Христос, ние все още се намираме в битка с победоносните началства, сатанински власти, демонични крепости. И трябва да заявим силата, която е на наше разположение чрез Новия Завет на Бог. Но тази сила идва само чрез вяра!
Пророк Исая предупреди Израел, че нямаше никаква вероятност те да победят, ако се опитаха да се преборят с врага си със собствената си сила. Исая 31-а глава е перфектната картина на безполезността да водиш битка с врага със собствените ни, човешки способности. Аз вярвам, че тази глава е отражение на безрезултатните ни опити да се преборим с похотта, навиците и старите си грехове като разчитаме на човешки идеи и помощ.
По времето, в което Исая написа това предупредително послание, цар Сенахирим и асирийската армия вече бяха преминали през Юдея. Те бяха пленили повечето градове по пътя си и сега искаха да обградят Ерусалим. На иврит думата „Сенахирим“ означава успешен. А „Асирия“ означава „нарастващ грях“. Тези две думи заедно ни обрисуват картината на зъл враг, който успяваше срещу Божия народ.
Всъщност, Асирия изобразява всеки грешен, демоничен, похотлив дух, който се изправя срещу нас. А Сенахирим е самия дявол, който е убеден, че ще ни победи и ще ни отчае. Аз вярвам, че с тази глава Бог иска да ни покаже как дявола и демоничните му орди носят вълни от изкушения срещу църквата, с нарастващ интензитет и успех!
Тази глава също така е пример за нас как греха ще се увеличи в последните дни. Библията казва, че състоянието на обществото ще става все по-лошо, а църквата ще бъде наводнена от лъжи и демонични доктрини. Аз вярвам, че виждаме как това се случва точно сега. Демонични орди са се просмукали във всички медии и всеки вид технология, като наводняват културата ни с чувственост, голота, и всевъзможни перверзии. Както е пророкувано в Откровение 12-а глава, Сатана „... изпусна от устата си вода като река след жената...“ (Откровение 12:15)
Езекия беше цар на Израел по времето, когато дойдоха Сенахирим и асирийците. И докато той гледаше огромната армия долу, която обграждаше града, старият човек, който „можеше всичко“ се разшава. Царят реши, че само с малко време, мисъл и външна помощ, израилтяните можеха да се освободят от тези ужасни обстоятелства. Той каза: „Изправени сме пред ужасна ситуация. Асирия е мощен враг. Но аз считам, че всичко, от което се нуждаем, е малко военна помощ. Вероятно можем да задържим армията им, докато потърсим някой да ни помогне.“
И така Езекия изпрати пратеници в Египет, които носеха дарове от злато и сребро в опитите си да наемат армията им. Той мислеше, че с египетските коне, колесници и пехота Израел можеше да отблъсне Асирия.
Сега, може да си мислиш, че Израел просто нямаше достатъчно вяра в тази ситуация. Но Бог нарече действията им бунт! Исая пише: „Горко на онези, които слизат в Египет за помощ и се надяват на коне, и се уповават на колесници, понеже са много, и на конници, защото са много силни, а не гледат на Светия Израилев и не търсят ГОСПОДА!“ (Исая 31:1). Бог казваше: „Вие сте се разбунтували срещу Мен! Знаете, че Аз съм единствената ви победа. Въпреки това отказвате да се обърнете към Мен!“
Тук Израел изобразява вярващия, който уповава на плътта. Исая пише: „А египтяните са хора, а не Бог и конете им са плът, а не дух...“ (31:3). Пророкът казва: „Мислите си, че можете да се освободите от този враг със собствените си сили. Мислите си, че победата лежи в собствената ви сила, интелект и способности. А всъщност вярвате просто в плътта! Сега се върнете към Господ. Той е единствената ви надежда за избавление!“
Както Израел, така и много християни днес бързо се обръщат към направени от хората неща в опитите си да постигнат победа над плътта. Един ярък пример за това е огромния брой книги за това как да си помогнеш сам, които могат да се намерят по рафтовете на християнските книжарници. Буквални хиляди книги обещават безпогрешни начини да подобрим плътта си, да укротим плътта си, да покорим плътта си. Всъщност, накъдето и да се обърнем ни предлагат плътски начини да посрещнем всичките си нужди. Църквите обещават помазани съживителни събрания, където ще бъдат посрещнати всичките ни духовни нужди чрез молитва или докосване. Евангелисти предлагат моментални освобождения, моментални изцерения, моментално слово от Бог.
Истината е, че Бог даде на Израел варианта да избере между Него и плътта в тяхната ситуация. Той каза: „Давайте, упражнете собствената си воля. Ровете се дълбоко във вътрешния си човек и извадете всичките си сили и способности. Изучавайте книгите си, планувайте стратегиите си, направете всичко, което можете. Но все още ще разчитате на ръката на плътта! Нищо от онова, което опитате, няма да работи. Никое от усилията ви няма да ви даде и миг победа!“
Маршал Епълуайт, лидерът на култа „Небесна порта“, който извърши масови самоубийства през март, 1997 година, очакваше да бъде взет на космически кораб в „по-високо измерение“. Питам те – защо някой въобще би повярвал такава измишльотина? Аз мисля, че зад всичко това стои много трагична причина.
Този човек беше син на презвитериански служител. Като порасна той беше активен в църквата, и служеше като диригент на хора. Ожени се, имаше две деца и беше считан за чудесен съпруг от всички, които го познаваха. Но Епълуайт имаше един проблем, който не искаше да остави – силно хомосексуално влечение.
Живя с вина, страх и осъждение, които бушуваха в него. Консултира се с лекари и психиатри, като казваше, че нуждата му е „звяр“, който го контролираше напълно. Дори веднъж лежа в болница с надеждата да бъде „изцерен“. Този човек опита всичко възможно, за да се отърве от желанията си. Но нищо не му помогна.
Години по-късно, след като Епълуайт остави семейството си, той започна една група, наречена „Победителите“. Тази група поучаваше сексуално въздържание и Епълуайт се надяваше, че начина на живот, който проповядваха ще го освободи. Но това не се случи. Веднъж по новините казаха, че той в крайна сметка се кастрирал, за да „пропъди“ демона си. От 38-те души, които извършиха самоубийство в „Небесна порта“, една трета се бяха подложили на кастрация, за да намерят свобода от властта на „греха“.
Може би сме отвратени от практиките в култа на Епълуайт и масовите самоубийства, които станаха там. Но за съжаление множество християни днес също се борят и губят битката срещу контролиращи живота им навици и похот. Грехът е взел власт над много хора в църквата, дори и над онези, които плачат и молят за освобождение. Техният вик е силен и ясен: „Окаян аз човек! Кой ще ме избави от това тяло на смъртта?“ (Римляни 7:24). „... а онова, което мразя, него върша.“ (стих 15).
Колкото повече изучавам Божието Слово, толкова по-ясно става това за мен: всичките човешки борби за освобождението от греха са обречени на провал. А Бог ще ни остави да преминаваме през пресата многократно, докато не се убедим напълно, че трябва да умрем за всичките си усилия на плътта.
Когато Израел се опита да победи силния си враг чрез човешка сила, Бог веднага осъди това усилие: „... и онзи, който помага, ще се спъне, и онзи, на когото помага, ще падне; всички заедно ще се изличат.“ (Исая 31:3). Божието Слово заявява на много ясен език, че всяка победа зависи само от Него. Само Той има силата да ни освободи от враговете ни.
Може би имаш добра воля, солидно морално минало, неомърсен ум. Всъщност, може да си един от най-чистите хора на тази земя. Но никое от тези неща не е ефективно оръжие, когато става дума за борба със силите на ада. Библията казва, че никой от човешките ти дарове или способности никога няма да успее срещу дявола. Винаги ще се проваляш в усилията ти!
Ако водиш съкрушителна борба трябва да научиш словото, което Бог даде на Захария: „... Не чрез мощ, нито чрез сила, а чрез Моя Дух, казва ГОСПОД на Войнствата.“ (Захария 4:6). Победата ти никога няма да дойде чрез човешки меч, дори и чрез собствения ти меч!
Исая пише: „Тогава асириецът ще падне от меч не на мъж и меч не на човек ще го унищожи. И той ще побегне от меча и младежите му ще станат принудителни работници.“ (Исая 31:8). Пророкът казва, че всъщност меч ще победи асирийците. Но какъв меч ще е това, след като не е този на Израел?
В книгата Откровение апостол Йоан споменава святия Господен меч: „От устата Му излизаше остър меч, с който да порази нациите...“ (Откровение 19:15). Тук Йоан говори за Христос: „Пронизващ, победоносен меч ще излезе от Господната уста!“
Като свързва този меч с устата на Христос, Йоан казва, че ефективното ни оръжие в битката срещу всичките ни врагове ще бъде Господния глас. Всъщност, точно по този начин Исая описва как Бог ще победи асирийците: „Защото асириецът, който удря с тояга, ще бъде смазан от гласа на ГОСПОДА.“ (Исая 30:31)
Исая казва: „Твоят Господ обещава да се бие за теб. Той ще накара да се чуе гласа Му и това ще прогони всичките ти врагове!“ „И ГОСПОД ще направи така, че да се чуе славният Му глас и да се види слизането на ръката Му с яростен гняв и с пламък на огън пояждащ, с пороен дъжд, с буря и градушка от камъни.“ (стих 30)
След това Исая използва илюстрация с птици, за да опише защитната сила на Бог към народа Си: „Както птиците пърхат над своите пилета, така ГОСПОД на Войнствата ще защити Ерусалим; ще го защити и спаси, ще го пощади и избави.“ (31:5). Смисълът на иврит на този стих е: „Както кокошките пърхат над пилците си, така Йехова, Бога на множествата ще разпери крилете Си над Ерусалим.“
Бог казваше на Израел: „Ако искате да бъдете защитени от директната атака на врага, скрийте се под крилете ми. Аз ще ви предпазя, ще ви покрия както кокошката покрива пилците си. Вече не трябва да живеете в страх от враговете си!“
Нека ви попитам: Водите ли голяма битка в момента? Изправени ли сте срещу много по-силен от вас враг? Ако е така, как очаквате да останете чисти, верни, да приличате на Христос, докато хората отляво и отдясно падат? Как ще спечелите победата над похотта и изкушенията, когато Сатана дойде срещу вас като ревящ лъв?
Бог иска просто да оставите меча си и да Му се доверите, че Той ще издигне своя заради вас. Той иска да дойдете до момента, в който ще кажете: „Господи, аз знам, че битката вече не е моя. Провалял съм се много пъти. Сега идвам при Теб с проста вяра. Помогни ми, Господи. Избави ме от силните ми врагове!“
Египет не откликна на молбата на Израел за помощ. Могъщата някога нация се беше превърнала в счупена тръстика. Междувременно Сенахирим и асирийската армия бяха обградили Ерусалим. И в този момент Езекия реши: „Този път няма да се облегнем на ръката на плътта. Ще действаме изцяло по Божия начин!“
Царят незабавно се смири и потърси Бог в молитва: „А когато цар Езекия чу това, той раздра дрехите си, покри се с вретище и влезе в ГОСПОДНИЯ дом.“ (Исая 37:1). Езекия изповяда: „Господи, знам, че няма какво да ти дам от себе си, освен моята вяра. Не мога да се преборя със Сенахирим. Безпомощен съм със собствени сили. Всичко трябва да дойде от Теб, Господи. Така че какво да направим сега? Обградени сме от враговете ни. Моля Те, дай ни напътствие!“
Езекия знаеше, че Исая има Божието водителско слово. Така че този път той изпрати пратеници при пророка. Те казаха на Исая: „... защото децата дойдоха до раждане, но няма сила за раждане.“ (стих 3). С други думи: „Този път искаме да направим всичко по Божия начин. Но трябва да знаеш, че нямаме никакви сили. Какво да правим?“
Исая имаше Божие слово за тях. Пророкът каза: „... Не се бой от думите, които чу... ще го поваля (Сенахирим) с меч в неговата земя.“ (стихове 6-7). Бог казваше: „Всеки ваш враг е и Мой враг, понеже предадохте битката на Мен! Ако някой говори против вас, нарани ви или злоупотреби с вас, това означава атака срещу Мен. Аз ще се погрижа за този враг, било той човек или демон!“
“... Няма да влезе в този град, няма да изстреля там стрела, няма да дойде пред него с щит и няма да издигне против него могила!” (стих 33). Бог казва: „Другите може да падат навсякъде около вас, но това нищо не означава. Вие ходите в завет с Мен. А Аз съм обещал да се бия срещу всеки враг, който ви нападне!“
Аз мисля, че Бог трябва да има невероятно чувство за хумор, защото Той прати само един ангел, който да прогони цялата асирийска армия. Библията казва: „И Ангелът ГОСПОДЕН излезе и изби сто осемдесет и пет хиляди души в асирийския стан. И когато станаха сутринта, ето, всички те бяха мъртви трупове.“ (стих 36)
Каква невероятна гледка трябва да е било това само. В онази сутрин асирийците се събудиха за да видят, че 185 000 войници бяха мъртви, а върху тях нямаше и белег. И всичко това стана просто, защото израилтяните се смириха и потърсиха Бог!
Библията ни казва, че асирийците бързо офейкаха от Юдея: „И асирийският цар Сенахирим се вдигна и си отиде...“ (стих 37). Но не само, че враговете на Израел бяха прогонени, Бог също така ги и унищожи. Библията ни казва, че скоро след това Сенахирим беше убит от собствените си двама синове, докато се покланяше в езическия храм (виж стих 38).
Каква невероятна картина за силата, с която ни освобождава от враговете в плътта ни ни е дал Бог. Врагът може да изстрелва огнените си стрели по нас, но те няма да попаднат в целта. Сатана може шумно да ни атакува с огромна армия от похот и изкушения, но накрая ще се обърне и ще избяга. Бог е заявил: „Аз ще защитя всяко Мое дете, което Ми вярва дотолкова, че да остави собствения си меч!“
Скъпи светии, Бог те призовава: „Прилепи се до Мен по време на битката ти. Победата ти е въпрос на вяра в Божията сила и желание да те освободи. Когато врагът те е съкрушил, ела при Мен и излей душата си. Търси Ме с цялото си сърце и Аз ще се бия за теб. Ще те пазя когато ходиш в завет с Мен. Ти трябва просто да се смириш, наистина да повярваш в обещанията Ми и да търсиш лицето Ми. Тогава ще получиш водителското Ми слово. И ще видиш как бягат враговете ти. Единственият начин да постигнеш абсолютна и окончателна победа е да излезеш от кризата чрез вяра!“
Битката никога не е наша. Винаги е Господна. Вяра и само вяра – вяра в Божието обещание да те пази от падане, да вложи в теб воля да искаш да вършиш правилните неща – това е пътя към славната свобода.