„И тъй, всеки, който чуе тия Мои думи и ги изпълнява, ще се оприличи на разумен човек, който е построил къщата си на канара; и заваля дъждът, придойдоха реките, духнаха ветровете, и устремиха се върху тая къща; но тя не падна, защото бе основана на канара.
И всеки, който чуе тези Мои думи и не ги изпълнява, ще се оприличи на неразумен човек, който построи къщата си на пясък; и заваля дъждът, придойдоха реките и духнаха ветровете, и устремиха се върху тая къща; и тя падна, и падането й бе голямо" (Матей 7:24-27).
Исус предупреди за предстоящите порои („реки”), устремени срещу Божия народ в последните дни! Той каза, че може да очакваме ураганни ветрове на тестване, проливни дъждове от неприятности и все по-нарастващи порои от демонични атаки.
Откровение 12-та глава казва, че в онези дни преследването, гневът и неприятностите ще излязат от мръсната уста на дявола срещу църквата на Исус Христос:
„Но горко на вас, земьо и море! Защото дяволът слезе у вас много разярен, понеже знае, че му остава малко време. И като видя змеят, че биде свален на земята, той почна да преследва жената, която бе родила мъжкото дете... И змеят изпусна след жената из устата си вода като река, за да направи да я завлече реката” (Откровение 12:12-15).
Исая предупреди пророчески, че Сатана „ще дойде като стремителен поток” (Исая 59:19). Давид също оприличи своите увеличаващи се проблеми на нарастващ порой от ада: „Господи, пороите издигнаха, пороите издигнаха гласа си; пороите издигнаха бученето си” (Псалм 93:3). Давид казваше: „Помогни ми, Господи - аз съм залят от надигащите се вълни на дяволски тормоз! Те стават все по-големи – реват и казват, че ще ме завладеят!”
Тази буря точно сега удря в национален и световен мащаб, и ще продължи да се влошава! Защо? Защото колкото повече обичаш Исус и решиш в сърцето си да Го следваш, толкова по-яростно Сатана ще хвърля буря от проблеми срещу теб. Той ще дойде срещу дома ти, работата ти, брака и децата ти, твоите взаимоотношения и особено срещу ходенето ти с Господа.
Вярвам, че няма и един благочестив дом днес, който да не е преживял по един или друг начин тестване със силата на ураган. Всъщност, не отдавна - в една определена седмица, три от моите семейни деца по отделно ми казаха, че всеки от тях е преживял тежко изпитване в дома си. Ужасни порои се бяха надигнали във всяко от техните семейства: необясним гняв, глупави недоразумения, говорене на висок тон - неща, които обикновено не се случват.
Те не знаеха, че през същата седмица Гуен и аз преживяхме един от най-силните периоди на изпитване на брака ни! Над нас беше надвиснало потисничество и ние си го изкарвахме един на друг. В продължение на два дена се карахме за неща толкова незначителни, че просто беше смешно!
Един млад пастор наскоро ми каза, че негов приятел служител му се обадил, плачейки: „Трябва да говоря с някого - жена ми и аз преминаваме през истински ад! Силно се обичаме, но постоянно си крещим. Опитваме се да закърпим нещата, което само прави мира по-крехък и скоро избухва нов скандал. Просто не мога повече да понеса това - ще ми се да избягам. Стоя с нея, само защото обичам Господ!”
Пасторът стоял безмълвен от другата страна на слушалката и след това също се разплакал. Той казал: „Ти разказа моята история! Съпругата ми и аз преминаваме през същото нещо. Мразим това, което се случва, но май не може да живеем в мир. Става все по-лошо и не знам какво да правя. Отвъд силите ми е да се справя!”
Много християнски двойки са тревожат все повече и повече за връзката си. Те си мислят, че може би вече не се обичат, или че по някакъв начин са компрометирали брака си и той се разпада. Въпреки това, не осъзнават, че не могат да се справят с пороя от проблеми, които имат; той е отвъд всяко човешко усилие и сила, която имат, за да го спрат!
Вижте, в християнските домове и взаимоотношения вилнее буря - необяснимите, неочаквани наранявания и проблеми не са нормални. Това е свръхестествен порой от ада! Вашата битка не е между вас и съпругата ви, тя е между небето и ада - между Бога и дявола, който иска да съсипе вашия дом!
Трябва да разберете, че не вие сте си спретнали тази ужасна буря. Тя не се е случила заради някакъв голям провал от ваша страна. Не е и поради някакъв недостатък в характера ви или спираловидно отслабване на вярата ви. Не! Вие сте обект на един луд дявол, който е решен да вкара дома ви в грях!
Разбира се, ние не можем да обвиняваме дявола за всичките си проблеми. Глупавите и греховни изблици на плътта са допълнение към тях. Исус ни предупреди, че върху нас ще връхлитат порои и буря от ада, което е описание на това, което точно сега се случва в Божия дом!
Вие не сте способни да противостоите на свръхестествената атака, на която сте подложени. Нуждаете се от помощ, която не може да намерите в себе си, или който и да било друг може да ви я даде.
Трябва да тичате при Исус! След като осъзнаете това, вие и вашият партньор може заедно да паднете на колене и ръка за ръка - в молитва, да се борите в битката!
Американците все повече и повече се страхуват за бъдещето си. Финансовата разруха стана реалност за мнозина и страхът от загубата на всички притежания придоби масови размери!
Жителите на Ню Йорк наскоро загубиха 350 000 работни места. Един от седем души е на социални помощи, а безработицата е до 10 %. Млади мъже в нашата църква ми казаха, треперейки: „За първи път в живота си нямам никакви пари, понякога и един долар. Ужасен съм, че нямам ресурси за нищо!”
Има „зони на смъртта” в Ню Йорк - области, където отчаянието е направило убийствата и самоубийствата да излязат извън контрол. Това са предимно квартали с чернокожи, където безработицата сред мъжете е по-висока от петдесет процента. Те се чувстват изгубени, ненужни и нежелани, и изкарват разочарованието си върху своите семейства; самоубиват се или убиват други от крайна безнадеждност.
Възлюбени, цялата нация е под осъждение! Бог позволява на дявола да бъде тояга на Неговата правда и правосъдие срещу грешните хора. И тъй като Сатана е свободен да излива отровата си, той ще направи нацията да фалира и ще съсипе икономиката, само за да внесе страх и отчаяние в Божия народ! Той не се интересува от децата на тъмнината и ще донесе ужасна разруха върху тях, за да опита да съсипе Божия народ!
Дори пасторите не са имунизирани от финансови страхове - те са хора, като всички останали. Един служител ми каза наскоро: „Аз не проповядвам на определени теми, защото, честно казано, се страхувам за работата си. Ужас ме обхваща, като си помисля, че може да не съм в състояние да изхранвам семейството си. Това е единствената работа, която зная да работя и не мога да си позволя да я загубя!”
Наскоро, докато се молех, извиках към Бога: „Отче, трябва да бъда честен с Теб - боли ме!” Болката ми не е за мен, а за любимите хора, които преминават през порой от неприятности. Господ говори това в духа ми: „Дейвид, ти не си сам в молитвите си. Всеки го боли по един или друг начин!”
Не знам какво е вашето изпитание, но следните истории сериозно ме разтревожиха:
• В Уисконсин, съпругата на един служител била в толкова силни болки, че не искала да живее. Тя се борила с пристрастяване в продължение на години, което се връщало отново и отново: тя крадяла!
Последната й криза била съкрушителна. Докато брояла църковното дарение, откраднала $ 2 500 от него. Не се нуждаела от парите, всъщност, тя ги сложила в плик, който скрила на един рафт в супермаркета.
Изповядала греха си и парите били възстановени, но тя се чувствала омърсена. Не виждала как Господ може да й прости, защото се е покайвала толкова много пъти преди, а след това отново се връщала в греха си. Била убедена, че непреодолимият импулс, който имала, е Божият съд върху нея за многократния й грях!
Нейният съпруг й простил - той я обичал силно, но не знаел как да й помогне. И двамата били засегнати от пороя!
• Пастор в Средния Запад имал двойна болка в сърцето си. Той и съпругата му приели млада жена от центъра „Тийн Челиндж.” По-късно се оказало, че момичето е лесбийка и в продължение на една година е имала афера със съпругата на пастора. В крайна сметка, те избягали заедно, като взели и двете деца със себе си.
Пасторът бил съкрушен! Той завел дело в съда и получил обратно децата си, но след това църквата поискала оставката му! Хората му казали, че е дал лош пример, защото не бил господар на дома си.
Този човек бил двойно отхвърлен! Той носел ужасната болка от това, че е оставен от жената, която дълбоко обичал, и болка от отстраняването от църквата му, вместо да получи помощ от тях, за да понесе товара си.
• В Ню Йорк една възрастна жена убила собствената си дъщеря, защото повече не можела да понася да я гледа как разрушава живота си с наркотиците! Дейли Нюз описва сцената на погребението:
„Дейзи Хъдсън наведе главата си вчера и каза последно сбогом на пристрастената си към наркотици дъщеря, за която призна, че я е застреляла фатално... 68-годишната вдовица се отдръпна от стоманено синия ковчег ... (и) каза: ‘Това е моето дете. Никой повече няма да я нарани... Сега Бог е Този, Който ще ме съди.’
Хъдсън казала на полицията, че във вторник вечер е простреляла веднъж в гърдите единственото си дете - Рене, на 48 години, защото не можела повече да понася лъжите, кражбите и безсмисленото насилие, което я унищожавало ...
(Хъдсън) ... и нейната дъщеря се радвали на близки взаимоотношения, докато Рене не се пристрастила към наркотиците, когато за първи път се появили в града през 1986 г. ... Рене се пристрастила и веднага започнала да тегли пари, за да поддържа своя навик ... Живеела в дом, където се употребявали наркотици и те бавно я завладели. След години на яростни спорове и провалени опити за рехабилитация, Хъдсън прибягнала до съдебна заповед за защита срещу Рене.
Когато Рене отишла в дома на възрастната си баба миналата седмица и поискала пари, за да плати дълговете си за наркотиците, Дейзи Хъдсън откачила. Тя казва, че помолила полицията да наложат заповед за защита. Когато те не го направили, тя застреляла дъщеря си.”
Как бихте описали болката на тази майка? Заглавието в Дейли Нюз било: „Само Бог може да ме съди сега!”
Има начин да разберете дали пороя от неприятности, на който сте подложени е причинен от собствения ви бунт. Например, Бог каза на Мойсей, че израилтяните ще „блудствуват” след чужди богове и ще изоставят Йехова:
„И в оня ден гневът на Ми ще пламне против тях, а Аз ще ги оставя и ще скрия лицето Си от тях; и ще бъдат разграбвани, и много злини и скърби ще ги постигнат; та ще кажат в оня ден; Не постигнаха ли ни тия злини понеже нашият Бог не е всред нас?” (Второзаконие 31:17).
Ако живеете в явен грях, може да очаквате Бог да се раздвижи и да ви удари по китката, което ще направи от милост! Беди и болки се случиха на много Божии деца, защото обичаха своите идоли и не искаха да се откажат от тях.
Но върху други вярващи се излива порой, просто защото те търсят Него! Една дума многократно се среща при моето изследване на живота на благочестиви мъже и жени от цялата човешка история: страдание!
Действително, Исус каза, че дъждът вали, както върху праведните, така и върху неправедните. Но Той каза и, че ако сте на Канарата, вашият дом ще устои – няма да бъдете пометени!
Когато бях момче, пеехме една стара песен: „О, какъв мир ние често губим. О, какво ненужна болка търпим. Всичко това, защото не даваме всичко на Бога в молитва ...”
Докато бях в молитва наскоро, Бог прошепна в душата ми: „На никое друго поколение не е е било давано такова изобилно снабдяване на всяка нужда при всяка потенциална криза. И въпреки това, никое друго поколение не е отхвърляло така безочливо помощта Ми!”
Как ли скърби Бог, когато върху хората Му се изсипва порой от неприятности и въпреки това, те отказват да направят онова, което е необходимо в случая: не тичат към Него! Не бързат към Божието присъствие, защото не са развили навика да общуват с Него. Не отиват при Бог в молитва, за да намерят ресурсите и силата да издържат на пороя. Те не са градили върху канарата на взаимоотношението с Исус!
В продължение на четиридесет години, израилтяните ненужно живяха в смут, отчаяние, объркване и ужасни болки, защото изпитаха Божията вярност десет пъти. А можеха да живеят във възможно най-голямата почивка и мир. Бог каза, че е тяхна и могат да влязат в нея, и въпреки това - те отказаха!
Вместо това, цяло едно поколение беше изгубено в огорчение, борби, оплаквания, здравословни и семейни проблеми. Те нямаха и един мирен ден, а само тежест, и така и не влязоха в останалата част от земята, която беше тяхна.
Аз намирам това за абсолютно невероятно! Бог им обеща: „Аз ще ви нося на ръцете Си, както баща носи детето си. Ще вървя пред вас!” Облак през деня и огън през нощта водеха Израил. Те притежаваха най-ясното за всяко поколение дотогава слово: манна, падаща от небето; вода, извираща от скала; и въпреки това, в продължение на четиридесет години те непрекъснато обръщаха гръб на Своя източник! На фона на цялото упорство на Израил, днес ние сме съгрешили в далеч по-голяма степен! Виждате ли, Бог ни е снабдил с нещо още по-добро - нещо, което дори не е стигало до съзнанието на израилтяните. В тези последни дни, Той ни е дал изобилие от славни обещания, които да ни осигурят един постоянен мир и радост!
Старозаветните вярващите са имали едно ограничено виждане за ресурсите на Бог: „Защото от древността не се е чуло, до уши не е стигнало. Око не е видяло друг Бог, освен Тебе да е извършил такива дела за ония, които го чакат” (Исая 64:4).
Апостол Павел цитира този стих в посланието си до Коринтяните. В следващия, той разкрива големите ресурси, които ни принадлежат: „А на нас Бог откри това чрез Духа; понеже Духът издирва всичко, даже и Божиите дълбочини” (1 Коринтяни 2:9-10 ). „А ние получихме не духа на света, но Духа, който е от Бога, за да познаем това, което Бог е благоволил да ни подари” (стих 12).
Апостол Петър каза, че всичко, от което се нуждаем е било предоставено на наше разположение: „Понеже Неговата божествена сила ни е подарила всичко що е потребно за живота и за благочестието, чрез познаването на Този, Който ни е призовал чрез Своята слава и сила” (2 Петрово 1:3).
Ето какво казва Бог: „Да, вас ви боли. Страдате и сте обезпокоени. Затрупали са ви неща, които не можете и принципно не разбирате. Но Аз съм снабдил изобилно избавление. Направих път към пълната победа!”
Възлюбени, победата идва не когато ситуацията се променя. По-скоро тя идва, когато Бог направи голяма промяна в теб и мен - да ни накара да се издигнем над пороя. Пороят остава, но не може да ни навреди, защото Той е направил нещо в нас, което ще ни избави!
Този път на избавление е много ясен и прост. Бог казва: „Вие имате място, където да отидете за помощ - имате Някой, с Когото да поговорите!”
Един известен евангелист, който бил въвлечен в сериозен сексуален грях, след като бил изобличен, казал следното: „Във всичките си болки и борби с проблемите, нямах никой, с който да поговоря.” Възлюбени, това просто не е вярно! Не искам да унижа този брат, аз го обичам като Божий слуга. Но няма такова нещо като християнин, който няма никой, с когото да поговори!
Милиони наранени християни тичат насам-натам и си търсят приятел или съветник, който да има всички отговори, от които се нуждаят. Но какво е мнението на Господ за това? Той стои през цялото време и казва: „Дойдете при Мене всички, които се трудите и сте обременени, и Аз ще ви успокоя. Вземете Моето иго върху си, и научете се от Мене; защото съм кротък и смирен на сърце; и ще намерите покой на душите си” (Матей 11:28-29).
Християни са ми казвали: „Ти си като толкова много други проповедници. Ще ми кажеш: ‘Върви и се моли за проблема - говори с Исус!’” Говорят го подигравателно, като че ли е шега – като нещо, което се прави само от децата! Всъщност, имат предвид: „Трябва ми нещо повече от молитва - нещо повече от това, което Писанието може да ми даде!”
Възлюбени, естественият човек не може да разбере Божиите неща - само Святият Дух знае ума на Отца, а само Той знае корена на проблема ви! Ако седнете и се опитате да го проумеете, вие никога няма да се справите с него.
Единствената помощ, която и най-богоугодният съветник може да ви даде е, да ви научи да коленичите, да влезете в Господното присъствие, да търсите Бог с цялото си сърце и да чакате насоката на Духа Му!
Имате ли място, където може ежедневно да отидете и излеете сърцето си пред Господа? Ако имате, тогава не пропускайте да изливате болките си пред Него всеки ден - и да оставяте проблемите си в малката си стаичка с Исус.
Много хора, които точно сега четат това послание, никога не са се развили навик да носят всичко на Исус. Те просто продължават с болката и всеки допълнителен час, който прекарват, носейки я, все едно казват на Бог: „Ти нямаш сила! Теб не те интересува - не можеш да ми помогнеш!” В крайна сметка, те ще бъдат отнесени от пороя, защото вярата им не е построена върху Канарата!
Има много такива християни, които преди посещаваха Таймс Скуеър Чърч. Те се бяха научили на взаимоотношението с Бог и започваха да растат, но сега не идват вече - огорчиха се и се ядосаха, започнаха да клюкарстват за църквата и нейните пастори. Какво стана с тях?
Те имаха проблем и вместо да го излеят пред Господа, го споделиха с техен приятел! Разтовариха бремето от сърцето си върху човек с грешен дух - клюкарски или критичен - и попаднаха в паяжината на злобни паяци!
Те намериха някой, който да им симпатизира, „да застане на тяхната страна”, и вместо да се научат как да занесат всичко на Исус и да получат изцеление за своите умове и духове, те се огорчиха и закоравиха. Сега са нещастни, дните им са похабени във фокусиране върху болки и проблеми. Те са вкиснати и злобни, но се преструват на щастливи, защото никога не се научиха да се затварят с Бог ежедневно и да разтоварват всяка болка и проблем пред Него с вяра.
„Така казва Господ: Проклет да бъде оня човек, който уповава на човека, и прави плътта своя мишца, и чието сърце се отдалечава от Господа” (Еремия 17:5). „Благословен да бъде оня човек, който уповава на Господа, и чието упование е Господ” (стих 7). Този, чиято къща е построена върху пясък е, който доверява всичко на човека; той не разчита изцяло на Господ за сила и за помощ!
„Превръща бурята в тишина, и вълните й утихват” (Псалм 107:29).
Всеки вятър и вълна, които идват във вашия живот се покоряват на нашия Господ! Учениците бяха на един кораб с Исус, Който спеше на кърмата, когато бурята се надигна:
„А като плуваха, Той заспа; и ветрена буря се устреми върху езерото, и вълните ги заплашваха така щото бяха в опасност. И дойдоха, разбудиха Го и казаха: ‘Наставниче! Наставниче! Загиваме!’ А Той се събуди и смъмри вятъра и развълнуваната вода; и успокоиха се, и настана тишина” (Лука 8:23-24).
Възлюбени, ето го сърцето на това послание: Буря ги връхлетя, те бяха в голяма беда и се завтекоха към Учителя. Извикаха към Него, Той спря бурята им, и настана голяма тишина!
„Господи Боже на Силите, кой е могъщ Господ като Тебе? Твоята вярност Те окръжава. Ти владееш над надигането на морето; когато се подигат вълните му, Ти ги укротяваш” (Псалм 89:8-9).
Да, мнозина ще паднат! Те ще бъдат отнесени от пороя. Но в тези последни дни, Бог ще разполага с хора с непоколебими сърца, които не се люшкат от всеки вятър и вълна на учение, не се тревожат от бурята, а винаги се облягат на Него. Изливат сърцата си пред Него. В голямо спокойствие!
Виждате ли, спокойната душа е душата, която се „изля”, която изплака всичко, изпразни се в Божието присъствие! Давид каза: „Изливам пред Него оплакването си, скръбта си изповядвам пред Него” (Псалм 142:2).
Благодаря на Бог за уличните проповедници, за тези, които раздават брошури, както и за всеки свидетел за Господ. Но, най-големият свидетел в тези последни дни е мъж или жена, който е бил в присъствието на Исус и е излязъл да се изправи пред света с дълбоко вкоренен в себе си мир. Този човек има лице на утвърдена, уповаваща душа – твърда и непоклатима!
Боли ли ви сега? Вървете при Исус, разтоварете сърцето си и продължете да го правите, докато всичко излезе от вас. Ще дойде ден, когато вятърът ще замре, дъждът ще спре, наводненията ще изчезнат и слънцето ще заблести. И ще видите, че къщата ви, построена върху Господа, ще устои! Няма да пропадне!
Царят, който е поставил Господар над пороя, вече е на пътя си. Още малко и ще дойде светъл, чисто нов ден!