Не чуваме много много проповеди за небето напоследък. Това може да изглежда странно, тъй като повода за радост на всеки християнин е мисълта, че ще бъде с Господ във вечността. Обещанието за небето е сърцевината на Евангелието, което проповядваме.
Но има причина, поради която не чуваме много по тази радостна тема. Истината е, че Библията не казва много за това на какво прилича небето. Исус никога не седна с учениците Си и не им обясни славата и могъществото на небето. Той каза на крадеца на кръста: „Днес ще бъдеш с Мен в рая“, но не каза какво ще е там.
Апостол Павел имаше предвид небето, когато каза, че е бил заведен в рая. Там е видял и чул неща, които толкова са смаяли ума му, че е нямал думи да ги опише. От разказа на Павел разбираме, че дори и той да би могъл да опише небето, човешкия ни ум не би могъл да го разбере.
Павел беше благодарен за живота, призива и служението си. Аз вярвам, че той е обичал силно Божите хора. Но през всичките години на служението си, копнежът му е бил да бъде у дома при Господ. Сърцето му е било нетърпеливо да отиде там.
Та, къде е небето? Не знаем. Знаем само, че ще има ново небе и нова земя. И тази планета няма да бъде същата стара земя, пречистена с огън, а нещо съвсем ново. Нейният център ще бъде столицата - Новия Ерусалим.
Знаем също, че Божия трон е в небето. Исус също е там, както и неизброимо число Господни ангели. Павел още ни казва, че след като веднъж отидем там, ще гледаме Исус „очи в очи“ (1 Коринтяни 13:12). С две думи, ще имаме незабавен, личен достъп до Господ за цялата вечност. (Възлюбени, дори само това да беше небето, за мен щеше да е достатъчно!)
Очевидно там ще научим неща, които тук на земята просто не могат да се поберат в човешкия ум. Ще имаме достъп до неограничения ум на самия Христос. А аз вярвам, че Той ще ни научи всички вечни неща.
Библията ни казва, че в небето ние ще управляваме с Господ като „царство и свещеници на нашия Бог; и те ще царуват над земята“ (Откровение 5:10). Ние ще бъдем Негови слуги и ще „Му служим“ (22:3).
Това ми подсказва, че ще бъде вълнуващо, че ще имаме благословени задачи в идващия нов свят. Библията говори отново и отново за ролята, която са имали ангелите в историята, за това че служеха дори на Исус. Каквато и да е вълнуващата ни работа, може да сме сигурни, че тя ще продължи завинаги, защото Божиите светове нямат край.
Помислете за момент за безкрайността, която виждаме в космоса. Твърди се, че нашата слънчева система е поне пет милиарда мили в диаметър, а е само точица във вселената. Научни открития показват, че съществуват галактика след галактика, след галактика... очевидно нямат край. Всичко това е толкова изумително за ума.
Докато нашата слънчева система обикаля около слънцето, в същото време една около друга се движат и безброй други системи. И всичко това се случва според Божествения ред, което е причината, поради която вярвам, че в небето ние ще имаме задачи, които сега са непонятни за човешкия ни ум.
Еврейските учени по времето на Павел учеха, че небето е три пластово: първо, физическата атмосфера, в която живеем; след това е второто ниво, където са звездите; а накрая е третото небе, където са Бог и рая.
Това, което със сигурност мога да кажа е, че Исус отиде в „небето над всички небеса“ и ни каза, че там подготвя дом за народа Си. Той също каза: „Ще се върна отново и ще ви заведа там. Където съм Аз, там ще бъдете и вие.“
С две думи, възлюбени, не мога да ви кажа на какво прилича небето, а и не знам много за това какво ще бъде там. Нямам ново откровение, което да ви предложа, нито пък видение като това на Павел. Но мога да ви кажа на какво не прилича небето и какво няма там, защото това ни казва Библията. И, както ще разберете, това ни дава повод да се радваме!
Йоан ни казва, че в небето няма да има следните неща:
1. Няма да има морета. „И видях ново небе и нова земя; защото първото небе и първата земя преминаха и морето го няма вече; и нямаше море“ (Откровение 21: 1, курсивът е мой). Йоан не казва, че няма да има вода. Той твърди, че вече няма да има заплаха поради големите водни площи на земята – урагани, тайфуни или убийствени цунамита.
Всъщност, единствената вода, която се споменава в тази нова земя, ще бъде реката на радостта, която ще тече по улиците на Новия Ерусалим. За нея Йоан казва: „След това ми показа реката с водата на живота, блестяща като кристал, която извираше от престола на Бога и на Агнето“ (22:1).
2. В небето няма да има носни кърпички. Няма да имаме никаква нужда от такива неща, защото Библията подсказва, че няма да се нуждаем дори и от сълзни жлези. „Той ще избърше всяка сълза от очите им“ (21:4). Според Йоан в небето просто няма да съществуват сълзи.
Няма да има и погребални бюра, ковчези и гробища. Защо? „И смърт няма да има вече, няма да има вече нито жалеене, нито писък“ (21:4). Помислете: вече няма да стоим пред ковчези, скърбейки за любимите си. Няма да има повече скръб, плач или оплакване, защото в небето никога няма да умрем. След като веднъж сме възкресени от земния гроб чрез възкресителната сила на Христос, никога повече не можем да умрем.
3. Няма да има повече аптеки, болници, лекари, медицински сестри, болкоуспокояващи или рецепти. Йоан пише: „Нито болка ще има там“ (21:4).
Спомням си за една майка и дъщеря и̒ - инвалид, които посещаваха църквата ни. Синът на тази жена се беше самоубил, след като в продължение на седем години живял с болка, която никой доктор не могъл да диагностицира. През това време се налагало да взима силни упойващи лекарства, за да може да издържи деня. Източникът на болката му никога не бил открит.
Сега дъщерята показва същите симптоми. Тя е надарена танцьорка и отлична ученичка, която е спечелила награди и стипендия. Но състоянието й толкова се влоши, че живее в непрестанна, мъчителна болка.
Както брат си, тази млада жена живее с болка, чиято сила лекарите оценяват на четиринадесето ниво по десетобалната система. Казаха и̒, че болкоуспокояващия опиат, от който се нуждае е толкова силен, че за няколко месеца би могъл да я убие.
Аз се радвам, че идва славния ден, в който тази млада жена никога повече няма да изпитва болка.
Болката на внучката ми заради мозъчния тумор беше толкова силна, че крайниците и̒ неудържимо се тресяха. Заради ужасните припадъци се налагаше да помагам на баща и̒ да държи ръцете и краката и̒, когато това се случеше. Болката беше твърде силна за нея, а истината е, че беше такава и за баба и́ и дядо и̒. Накрая Тифани казала на майка си и баща си, че Господ е говорил в сърцето и́: „Искам да си дойдеш у дома. При Мен няма да има повече болка.“
Стихът на Йоан е специален за мен: „Нито болка ще има там“ (21:4).
Като дядо на Тифани, аз съм спокоен, знаейки, че внучката ми в момента е с Исус там, където вече няма болка.
4. Няма да има повече страх, неверие, отвратителни неща, убийства, лъжи или магьосничество. Библията ни казва, че всички, които практикуват такива неща ще бъдат хвърлени в огненото езеро: „А колкото за страхливите, невярващите, нечистите, убийците, блудниците, чародеите, идолопоклонниците и всичките лъжци, техният дял ще бъде в езерото, което гори с огън и сяра. Това е втората смърт“ (21:8).
Преди известно време вестниците писаха, че една възрастна двойка били намерени мъртви в апартамента им. Те толкова много се страхувала да не бъдат обрани, че редовно заключвали вратите на дома си и залепяли прозорците. Били така изпълнени със страх, че направили това по време на едни от най-големите летни жеги, и в крайна сметка се задушили.
Няма да има повече такъв страх в небето. Нито пък ще има вече насилие и убийства. Наскоро един насилник си призна, че е изнасилил над 200 деца. Слава на Бог, в небето няма да има такива гнусотии.
5. В небето вече няма да има причини да сменяме жилището си. Жена ми и аз сме сменяли жилището си няколко пъти. Благодарен съм, че когато отидем в небето това няма да ни се налага никога повече. Откъде знам ли? Исус ни казва: „Да не се смущава сърцето ви... В дома на Отца Ми има много жилища. Ако не беше така, Аз щях да ви кажа, защото отивам да ви приготвя място“ (Йоан 14:1-2).
Наскоро четох за една християнка, която питала: „Щом в небето ще има неизброими множества хора, как Бог ще може да направи жилища за всички? Как ще има място за толкова много домове?“
Тези думи трябва да означават нещо за нас. Някои библейски учени казват, че смисълът тук е: „много жилища“. Може и да е така, но може и да не е. Всичко, което знам е: ако го строи Христос, може да сме сигурни, че е нещо славно.
Когато мислим за мястото, което нашия Господ строи за нас, не трябва да си представяме сгради от тухли или нещо подобно. Жилищата ще бъдат съвсем различни. Като хора, ние не може да си представим как тялото преминава безпрепятствено през всички материални обекти. (Исус направи това след възкресението Си и каза, че в небето прославените ни тела ще бъдат такива). Това е област, която никой учен не е открил - напълно различна от всичко, което може да проумеем.
Важното нещо, което казва Исус за небето е: „Това е домът ви. Завинаги ще живеете там, където и Аз живея“. „И като отида и ви приготвя място, пак ще дойда и ще ви взема при Себе Си, тъй щото гдето съм Аз да бъдете и вие“ (Йоан 14:3). Казано на прост език - за всеки един от нас има жилище във вечността. А Исус казва по смисъл: „Когато дойде денят, в който ще бъдете при Мен, Аз лично ще ви покажа какво съм ви построил.“
6. В небето няма сакати крайници, слепота или глухота, няма разлагащи се тела. Библията казва, че ще имаме нови тела в небето. Разбира се, това е добре позната за християните доктрина и Павел имаше доста какво да каже по въпроса. Той пише: „Но някой ще рече: Как се възкресяват мъртвите? И с какво тяло ще дойдат?“ (1 Коринтяни 15:35). С други думи, хората може да се чудят: „Какво тяло ще бъде възкресено от мъртвите?“
„И когато го сееш, не посяваш тялото, което ще изникне, а голо зърно, каквото се случи, пшенично или някое друго; но Бог му дава тяло каквото му е угодно, и на всяко семе собственото му тяло“ (1 Коринтяни 15:37-38). С други думи: „Телата, които ще имаме в небето ще бъдат като Неговото. Те ще бъдат небесни, а не земни.“
Според Павел, физическото ни тяло е „посято в тление“, а ще бъде „възкресено нетленно“. Просто казано, „посято“ – погребано, е природното или земното ни тяло. Но когато възкръснем, това ще бъде небесно тяло, което ще бъде „прославено“ чрез възкресението на Христос.
Библията никъде не казва, че Бог ще изнамери всеки изгубен крайник, зъб, всяко зрънце прах от естественото ни тяло и по някакъв начин ще ги сглоби отново. Напротив, Павел учеше: „Плът и кръв не могат да наследят Божието царство.“ След което добавя: „в един миг, в мигване на око, при последната тръба; защото тръбата ще затръби и мъртвите ще възкръснат нетленни, и ние ще се изменим“ (15:52).
В този важен ден гробовете ще се отворят и с чудесната Си сила Господ ще сътвори нови, вечни тела. Те ще бъдат според образа на Светия и Праведния, никога няма да се разложат. И когато това се случи, ние ще говорим един нов език, разбираем за всички. Всъщност, всичко ще бъде ново.
Най-вълнуващото за мен е онова, което ще се случи с милионите мъртви или умиращи деца от всяко време. В един момент тези скъпоценни същества ще бъдат възкресени в нови тела. Мисля си за малките деца, чиито тела са отишли в гроба, унищожени от болести; чиято плът е била убита в геноцид; чиито тела са били разкъсани от бомби.
Също така си мисля за мъжете и жените, чиито тела са повехнали и са умрели от болести и е трябвало да бъдат погребани в затворени ковчези. Мисля си за мъчениците от всички векове, умрели след мъчения, с осакатени тела, съсечени на две, обезглавени, изгорени. Всички те ще излязат от гроба с нови тела и никога вече няма да видят разложение или болка.
Умът ми едва успява да го проумее, но сърцето ми се радва на това!
7. В небето няма да има часовници, защото времето вече няма да съществува.
Йоан пише, че един ангел се появил пред него и застанал върху морето и земята. След това издигнал ръка към небето и, според Йоан: „и се закле в Този, който живее за вечни векове, който е създал небето и това, което е в него; земята и това, което е на нея; и морето и това, което е в него, че няма вече да има време“ (Откровение 10:6).
Ще дойде момент, в който самото време ще бъде отхвърлено. Представете си: вече няма да има години, месеци или седмици, няма да има дни, минути, дори секунди. Няма да има нищо, което да отбелязва времето, нито дори вечер или дневна светлина, защото Христос ще е светлината в рая.
Един пастор пуритан се опитал да опише на събранието си безграничието на вечността. Той им казал да се опитат да си представят, че вечността винаги е била и ще бъде без начало и край. Направил им следното описание: „Представете си земята като кълбо от пясък с обиколка 25 000 мили. Веднъж на всеки 1000 години една птица отива и взима по една песъчинка от него. Когато вземе последната, тогава вечността едва започва“.
С други думи, в големия план на вечността, „времето“ едва започва. Ще дойде ден, когато то ще е изпълнило задачата си и ще бъде отменено. Всичко това е изключително невероятно за мен.
Павел ликува: „но благодарение да бъде на Бога, който ни дава победата чрез нашия Господ Иисус Христос!“ (1 Коринтяни 15:57). Много християни ежедневно цитират този стих, отнасяйки го към изпитанията си. Но контекста, в който говори Павел има по-дълбок смисъл. Само два стиха преди това той заявява: „Погълната беше смъртта победоносно. О, смърт, къде ти е победата? О, смърт, къде ти е жилото?“ (15:54-55).
Павел красноречиво говореше за това, че копнее да иде в небето. Той написа: „Защото знаем, че ако се развали земният ни дом, телесната скиния, имаме от Бога здание на небесата, дом неръкотворен, вечен. Понеже в тоя дом и стенем като ожидаме да се облечем с нашето небесно жилище“ (2 Коринтяни 5:1-2).
След това апостолът добавя: „понеже, казвам, се одързостяваме, то предпочитаме да сме отстранени от тялото и да бъдем у дома при Господа“ (5:8).
Според Павел, небето – да бъдеш в Господното присъствие завинаги – е нещо, което трябва да желаем с цялото си сърце.
Първо, аз си представям описанието на Исус за огромно събрание, където ангелите „ще съберат избраните Му от четирите ветрища, от единия край на небето до другия“ (Матей 24:31).
Когато се съберат всичките тези множества, аз си представям велик победоносен марш в небето. Почти всеки знае песента: „Когато светиите влязат в небето с марш“. Опитайте се да си представите тази песен буквално да се случва в небето, където милиони прославени деца пеят „Осанна“ на Господ по начина, по който преди са пели в храма. Какъв победоносен звук и хваление ще бъде само – милиони сираци викащи „Татко!“ Мога само да си представям радостта по лицето на Исус. „Защото такова е Божието царство“, заяви Той.
След това ще дойдат всички мъченици. Онези, които преди са викали за справедливост на земята, сега ще викат: „Свят, свят, свят!“ Представям си обезглавените, пипайки главите си и казвайки: „Отново съм цял.“ Онези, които са били посечени на две ще търсят белезите от ужаса по своите тела, но няма да намерят нищо. Изгорените на клада ще имат цели тела, без следи от белези или миризма на пушек. Всички те ще танцуват от радост, викайки: „Победа, победа в Исус!“
След това ще има гръмогласен вик, звук, който никога дотогава не е бил чуван. Това е църквата на Исус Христос с милиони хора от всяка нация и племе. Тази група се състои от онези, които преди са били наркомани или алкохолици, слепи или болни, бедни или овдовели, или пък са били карани насила да просят. Представям си сред тях бедната вдовица, която вярно даде една лепта, когато нямаше нищо друго.
Когато верния апостол беше отведен в небето, той „чу неизразими думи, които на човека не е позволено да изговори“ (2 Коринтяни 12:4). Павел каза, че е бил учуден от онова, което е чул там. Аз вярвам, че точно това са звуците, които е чул. Той видя предварително хвалението към Бог от онези, които ще се радват в присъствието Му, телата им отново цели, душите им изпълнени с радост и мир. Това беше толкова славен звук, че Павел можеше да го чуе, но не и да го повтори.
Скъпи светии, направете небето най-голямото си желание. Исус ще дойде за онези, които копнеят да бъдат там с Него!