Може би си спомняте историята от Битите, в която Бог се яви на Авраам. Патриархът седеше при вратата на шатрата си по време на горещината на деня, когато изведнъж трима мъже се появиха пред него, стоящи под едно дърво. Авраам отиде да ги посрещне, приготви храна за тях и им я занесе.
По време на разговорът им Господ попита Авраам къде е жена му, Сара. След това Бог каза нещо невероятно: „... ето, жена ти Сара ще има син.“ (Битие 18:10)
По това време Сара беше в шатрата и слушаше разговора. И когато чи това, тя се присмя на идеята. Помисли си, че е невъзможно. Тя отдавна беше преминала детеродна възраст, а Авраам беше твърде стар, за да има дете.
Но Бог чу смеха на Сара и каза: „Защо се засмя Сара и каза: Като съм остаряла, дали наистина ще родя? Има ли нещо невъзможно за Господа?...“ (стихове 13-14)
Пиша това послание днес защото Бог задава същия въпрос на децата Си в тези времена: Има ли нещо невъзможно за Господ? Всеки от нас трябва да премине през собствените си тежки ситуации в живота. И по време на тях Бог пита: „Мислиш ли, че проблема ми е твърде голям за Мен, за да го разреша? Вярваш ли, че мога да се справя, въпреки че си мислиш, че е невъзможно?“
Исус ни казва: „Невъзможното за човеците за Бога е възможно.“ (Лука 18:27). Вярваш ли в това слово от Господ? Приемаш ли, че Той може да направи невъзможното в брака ти, в семейството ти, на работата ти, за твоето бъдеще?
Ние бързо даваме съвети на другите, че Той може да направи всичко. Когато видим, че близките ни преживяват трудности, ние им казваме: „Дръж се и гледай. Господ може да го направи. Не спирай да Му вярваш. Той е Бога на невъзможното.“
Но аз се чудя дали вярваме в тези истини когато става дума за нас? Сара, която се усъмни в Господ вероятно можеше да даде същия съвет на приятелките си. Представете си, че тя чуеше как някоя благочестива двойка се намираше в същото състояние – верни хора, които искаха да имат бебе, но бяха твърде стари за това. Двойката вярваше, че Бог им е обещал дете, но те вече остаряваха. И малко по малко губеха вяра в мечтата си.
Ако попитаме Сара какво би им казала, тя вероятно би отговорила: „Кажи им да чакат. Не трябва да спират да се надяват, че мечтата им ще се сбъдне. Те служат на Бог, който прави невъзможното. Той ще оправи всичко за тях.“
Но на нея й беше трудно да повярва това за себе си. Много християни правят същото днес. Ние смело прокламираме Божията сила на другите, но не вярваме в думите Му към нас.
Не е достатъчно просто да вярваме в Бог като създател, като творец на всичко. Ние трябва да вярваме също и че Той е Бог, който копнее да направи невъзможното в живота ни. Библията казва много ясно: ако не вярваме това за Него, не Му вярваме въобще.
По мое мнение никакви съвети не могат да помогнат на човек, ако той се съмнява, че Бог може да направи чудо. Не ме разбирайте погрешно, не съм против християнските съвети. Но е безполезно да съветваш някого, който не е напълно убеден, че Бог може да разреши проблема му, без значение какъв е той.
Като пастир, който дава съвети, аз знам, че не мога да предложа нищо на някое семейство, което не вярва, че Бог може да спаси връзката им. Нещата може да изглеждат абсолютно безнадеждни за тях, те може да имат зад гърба си години на яд и горчивина. Но те трябва да са убедени, че Бог може да направи невъзможното.
На такива двойки веднага им казвам: „Да, ще ви посъветвам. Но трябва да ви попитам – наистина ли вярвате, че Бог може да оправи брака ви? Имате ли вярва, че независимо колко невъзможни изглеждат нещата, той има силата да възстанови връзката ви?“
Някои от тях отговарят: „Но ти не знаеш през какво съм преминал с партньора ми. Дълбоко съм наранен. Болката ми е по-голяма от всичко, което можеш да си представиш.“ Този тип отговор ми казва, че са се хванали на лъжата на дявола. Той ги е убедил, че ситуацията им е безнадеждна. Но Исус казва ясно на всяко едно от децата Си: „Невъзможното за човеците за Бога е възможно.“ (Лука 18:27)
Из цялата ни нация християните се предават в брака си. Дори и някои от приятелите ми служители се развеждат. Когато говоря с тях относно ситуацията им, аз виждам, че те не мислят, че брака им може да бъде изцерен. Те просто не вярват, че Бог може да направи невъзможното за тях.
Въпреки това, ако някоя християнска двойка свали гарда и спре да се бие, това не означава, че те наистина искат брака им да бъде възстановен. Всъщност, много съпрузи, които идват при мен за съвет, вече са взели решение да се разведат. Единствената причина, поради която идват при мен е за да получат одобрението ми за посоката, по която са поели.
Възлюбени, никой съветник на света не може да ви помогне, докато напълно не вярвате в Божието Слово по този въпрос: нищо в живота ви не надвишава способността Му да ви помогне. В противен случай християнството е напразно, защото вярвате в Бог само до един момент. Не вярвате напълно, че Той е Бог на невъзможното.
Една пастирска съпруга ни писа наскоро, че мъжа й е закоравял лъжец. Лъжите му са толкова безсрамни, че го хващат в тях много пъти. И въпреки, че хората в църквата му са му го казвали, той продължава да го отрича.
Жена му ни писа: „Срам ме е от мъжа ми. А и децата ни не му вярват. Той проповядва силно послание, но не може да каже истината, понеже няма истината в себе си.“ Тя завършва писмото си с тези думи: „Мисля да го оставя.“
Съчувствам на тази скъпа жена. Но знам, че тя не е убедена, че Бог може да направи невъзможното за нея. Тя е вярвала на Бог до един момент, след което е решила да избяга. Но разводът никога не е възможност за християните, освен ако съпругът ти не те бие. В този случай ти определено трябва да си тръгнеш. Във всички останали случаи, обаче, Господ казва много ясно: „Аз съм твоя Бог, мога да оправя нещата.“
Ето какво ми се иска да беше написала тази жена: „Аз разбирам, че децата ми прихващат от дисфикцията на съпруга ми. И знам, че той вероятно ще изгуби амвона поради непрестанния си грях. Но аз вярвам, че служа на Бог, който може да оправи всеки проблем. И вярвам, че Той може да спаси брака ни, да възстанови семейството ни и да изгради отново църквата ни. Така че ще продължавам да стоя при съпруга си, без значение какво ми струва това. Ще вярвам, че онова, което казва Бог е истина и че няма нищо невъзможно за Него.“
В Марк 9-а глава един объркан баща доведе обладания си от демони си при учениците на Исус и искаше те да я изцерят. Момчето не беше просто проблематично и бунтар. То беше пълно с демони, а те контролираха всяко негово действие. Ситуацията му беше известна в региона, така че когато родителите виждаха, че той се приближава, вероятно затваряха децата си в къщи.
Бедното момче се считаше за абсолютно безнадеждно. То беше глухонямо, така че бълваше само гърлени звуци. От устата му излизаше пяна като на побесняло куче, а физически беше кожа и кости, изпит от ужасните си борби. Баща му трябваше да го държи непрестанно, понеже демоните винаги се опитваха да го хвърлят в близката река, езеро, огън и искаха да го убият.
Чудя се колко ли пъти баща му е трябвало да скача във водния басейн и да вади сина си от там за да го спаси. Трябва да е било работа на пълен работен ден, за да пазиш това дете да не се самоубие. Представете си колко белези и изгаряния е имало по раздраното тяло на момчето. Сърцето на баща му трябва да е било разбито всеки ден като е гледал сина си в това състояние, без да има кой да му помогне.
Сега, докато бащата стоеше с учениците, Сатана започна да се проявява в детето. От устата му започна да излиза пяна и то започна да се търкаля на земята, да се гърчи и вие като диво. Библията ни казва, че учениците се молиха за него, вероятно дълго време, но нищо не стана.
Ситуацията трябва да е изглеждала безнадеждна. Скоро след това се насъбраха съмняващите се книжници и попитаха: „Защо не се изцерява момчето? Този случай твърде труден ли е за Теб, Господи? Дяволът по-силен ли е от тази ситуация?“
Но тогава на сцената се появи Исус. Когато Той попита какво става, бащата отговори: „Доведох сина ми при учениците Ти, но те не можаха да го изцерят. Ситуацията му е безнадеждна.“ Исус отговори просто: „Ако можеш повярва! Всичко е възможно за този, който вярва.“ (Марк 9:23). Христос казваше на всички там: „Вярвате ли, че мога да се справя с всички ситуации, освен онези, под контрола на дявола? Казвам ви, няма проблем, няма невъзможно обстоятелство, което да не мога да разреша.“
След това, само с една дума, Исус направи невъзможното реалност: „... смъмра нечистия дух, казвайки му: Душе неми и глухи, Аз ти заповядвам: Излез от него, и да не влезеш вече в него.“ (стих 25). В този момент момчето падна на земята като мъртво. Но Библията казва: „Но Исус го хвана за ръката и го дигна; и то стана“ (стих 27).
Можете ли да си представите радостта от тази сцена? Чистото, свободно момче трябва да е изтичало при баща си и да го е прегърнало. А сърцето на бащата трябва да е подскачало от радост. Бог оправи всичко.
Защо Святият Дух накара Марк да включи тази история в евангелието си? Аз вярвам, че това е така, за да може всеки родител от тогава насам да знае, че на Бог може да се вярва за невъзможното с децата ни. Господ казваше: „Мога да възстановя всичко и всички. Само ако вярваш, всичко ще бъде възможно за теб чрез Мен.“
Днес навсякъде по света християнски родители агонизират поради това, че децата им са под властта на дявола. В нашето събрание виждам болката на майки, които взимат рейса до горната част на щата, за да посетят синовете си в затвора. Те познават болката на това да стоиш от едната страна на дебелото стъкло и да се взираш в момче, което преди е имало нежен дух. То някак си се закачило за наркотиците, след което направило обир за да се снабди с наркотици, а сега е в затвора и се закоравява още повече. Тя се е молила за него в продължение на години, но вече губи надежда. Вече не мисли, че някога ще го види да се променя.
Виждам и бащите с разбити сърца, които никога не са си мислели, че дъщерите им ще станат наркоманки. Те са видели как малкото им момиченце попада в лоша компания в училище и се пристрастява. Скоро след това тя станала такава бунтарка, че баща й трябвало да я накара да си тръгне от къщи, поради влиянието й върху братята и сестрите й. И тя вече е на улицата, продава тялото си, за да си купува наркотици. А баща й лежи в леглото ден и нощ и излива река от сълзи. Той е убеден, че я е изгубил завинаги.
Познавам един баща, който отиде до порутените квартали, за да се опита да намери сина си наркоман. Той трябваше да разпитва хората, докато най-накрая не намери един пласьор на наркотици, който му каза че момчето се намира в една квартира за крак. Когато мъжът влязъл в квартирата, той видял само обвивка от сина, когото познавал. Тялото на момчето било като скелет от употреба на наркотици. Когато бащата му се помолил да се върне в къщи, младежа дори не могъл да го погледне. Той просто казал: „Махай се. Това е моя живот сега.“
Този съкрушен баща си излязъл на улицата плачейки. Той изгубил надежда и агонизирал: „Това там е сина ми. Той умира и няма да ми позволи да му помогна.“
Дяволът казал на тези родители, че за децата им няма надежда, че проблемите им никога няма да се разрешат. Той ги е убедил в една мощна лъжа – че Бог не може да им помогне.
Може би си мислиш, че неспасеният ти съпруг е безнадежден случай, че никога няма да дойде при Исус. Или вероятно си изгубил надежда за жена си, която излиза вечер, за да ходи на партита. Но никой човек не е стигнал толкова далеч, че да не може да бъде поправен от Бог. Познавам много християнски съпрузи, които днес свидетелстват: „Молих се за партньора ми в продължение на години. Тогава, един ден, след като бях изгубил надежда, Бог проби. Той спаси близкия ми.“
Никога не трябва да се отказваме от никого, понеже всичко е възможно за нашия Бог.
Марк 5-а глава ни разказва историята на Яир – отчаяният управител на синагогата, който помоли Исус да изцери дъщеря му. 12 годишното момиче беше твърде близо до смъртта, а Яир помоли Христос да отиде в дома му и да положи ръце на нея.
Исус се съгласи да отде с него. Но първо Той спря по пътя, за да послужи на една жена с кръвотечение. (Това беше жената, която беше изцерена, когато се докосна до ръба на дрехата Му.). Но докато Исус се бавеше, един посланик дойде с тъжните новини: дъщерята на Яир вече беше починала. Той каза на управителя на синагогата: „Дъщеря ти умря; защо вече затрудняваш Учителя?“ (Марк 5:35)
Сърцето на Яир се изпълни със скръб. Той си помисли: „Само ако бяхме стигнали там навреме. Вече е твърде късно. Дъщеря ми умря.“ Но Исус го увери: „Не бой се, само вярвай.“ (стих 36)
Докато се приближаваха към дома на Яир, те чуха звуците на плача. Това бяха роднините и съседите на Яир, които плачеха за момичето. Представете си контраста в тази сцена: тук беше Бог в плът, създателя на вселената, способен да извърши всичко, но те въпреки това плачеха в присъствието Му. Накратко, те свидетелстваха: „Бог може да помогне само, докато има някакъв знак за надежда. Но след като живота си отиде, вече няма смисъл да Го призоваваме. Дори и Той не може да възстанови този вид ситуации.“
Колко християни днес вече не призовават Господ понеже си мислят, че няма надежда за проблема им? Цели множества вярват на Бог само до момента, в който нещо в живота им умре. Нямам предвид смъртта на човек, говоря за смъртта на брака, взаимоотношенията, мечтите, надеждата ви за спасението на някой близък – всичко в живота ви, за което си мислите, че не може да се оправи, промени или възстанови.
Исус смъмри това неверие. Той каза на плачещата тълпа в дома на Яир: „Защо правите вълнение и плачете? Детето не е умряло, а спи.“ (стих 39). Той казваше: „Ситуацията не такава за каквато я считате. Мислите си, че всяка надежда си е отишла. Но Аз ви казвам, че ще има възстановяване.“ След това Той отиде до стаята на момиченцето и като каза само дума, я възкреси. „Момиче, тебе казвам: Стани.“ (стих 42)
Защо Святият Дух включи тази история в евангелието на Марк? Направи го, за да ни покаже, че нищо не е твърде „мъртво“ или стигнало твърде далеч, за да бъде върнато към живота от Него. Той казва: „Вярвай Ми, че мога да разреша проблема ти. Никога не е твърде късно за Мен да го направя.“
Всъщност, когато казваме, че Бог не може да оправи нещо, ние Го наричаме лъжец. Йоан пише: „Който не вярва Бога, направил Го е лъжец“ (1 Йоан 5:10). И ти ли си като семейството и приятелите на Яир, които седяха и кършеха пръсти, и говореха колко безнадеждна беше ситуацията? Ако скърбиш и се притесняваш без да свидетелстваш: „Моят Бог може да направи невъзможното“, значи казваш на света, че Бог е лъжец.
Бог може да възстанови всичко, което изглежда мъртво в живота ни само с една дума. Имаш ли финансови проблеми, не можеш ли да си платиш сметките? Така беше и с учениците на Исус – и Той разреши проблемите им по свръхестествен начин.
Когато дойде време за плащане на данъците, Христос и учениците Му нямаха пари, за да си платят. Как Господ разреши тази ситуация? Той прати Петър да хване една риба. Исус му каза, че ще намери монета в устата й и тя ще покрие данъците им.
Мога само да си представя какво си е мислел Петър: „Парите за данъците в устата на рибата? Трябва да видя това. Цял живот съм рибар и съм виждал много неща в рибите – червеи, кукички, водорасли. Но никога не съм виждал монета в някоя от тях.“ Но когато Петър хвана първата риба, той й отвори устата и намери монета. Сумата беше достатъчна, за да си платят данъците, точно както беше казал Исус.
Защо Духът накара авторите на Евангелието да напишат тази история? И защо Исус предпочете да разреши проблема им чрез чудо? Защо Той просто не прие дарение или не прати учениците Си да работят един ден и да спечелят парите за данъците?
Аз вярвам, че Исус се намеси по свръхестествен начин тук, защото искаше да докаже на децата Си, че ще направи невъзможното за нас. Той може да разреши всеки финансов проблем, всяка семейна криза, всяка съкрушителна нужда.
Той искаше да знаем, че е същия Бог, който нахрани Илия с хляб, донесен му от гарвани, който не позволи варела с храна на вдовицата да се изпразни по време на сушата, който спаси онази вдовица от кредиторите й, като напълни огромни съдове с олио от малка каничка с масло, който нахрани тълпа от 5000 души, а след това друга тълпа от 4000 души само с няколко рибки и самуна хляб. Той знае, че понякога в живота ни само чудо може да ни помогне и иска да ни увери, че ще направи невъзможното за нас във всяка ситуация.
Разбира се, ние можем да злоупотребим с Божието обещание да направи чудо за нас. Аз направих това преди години, докато бях млад пастир когато бях около 20 годишен. Мислех си, че имам добра идея за служение, но не се посъветвах с Господ преди това. В резултат на което натрупах дълг от 5000 долара без да мога да ги платя. (При сегашната икономика тази сума се равнява на около 25000 долара).
В отчаянието си аз започнах да изисквам всички Библейски обещания, които казваха:“Бог ще снабди за нуждите ти.“ Тогава, един ден, докато се молех, в себе си чух красив глас: „Дейвид, отиди на Честър стрийт утре по обяд и ходи от лявата страна на улицата. Един мъж ще дойде срещу теб с пакет, в който има 5000 долара. Това е Моя ангел и той ще ти даде пакета в ръка.“
Помислих си: „Благодаря Ти, Господи, Ти си наистина верен.“ На следващият ден по обяд отидох на Честър стрийт и започнах да чакам да се появи мъжа. Сега, това беше град с 1200 души население и никой не ходеше по улиците през деня, понеже всички бяха на работа. Така че дълго време не видях никого наоколо. Ходих напред назад около час и се чудех: „Господи, къде е той?“ В крайна сметка един мъж се приближи, но аз знаех, че той не е ангел, понеже си дръпваше от цигарата.
Накрая се върнах отчаяно в къщи. Молих се: „Господи, как можах да се измамя така? Какво ще правя сега? Моля Те, Отче, прости ми, че не Ти повярвах. Слагам цялото това нещо в ръцете Ти.“
След няколко дни един мъж от църквата ни ме извика. Той каза: „Чух за нуждата ти и познавам някого, който може да помогне. Той е християнски банкер, който живее в друг град. Защо не му се обадиш?“
Свързах се с банкера и той направи нещо за мен, което беше нечувано в онези дни: даде ми необезпечен креди от 5000 долара. Той ми каза: „Можеш да го платиш по 50 долара на месец.“
Бог разреши проблема ми. И с цялото това нещо Той ме научи един урок: Дейвид, Аз можех да изпратя ангел да ти даде парите. Но исках да научиш нещо, защото те обичам. Ако не те бях научил това, все още щеше да взимаш глупави решения и щеше да имаш 100 000 долара заеми.“
Научих, че въпреки че трябва да вярвам на Бог да направи невъзможното, не мога да очаквам някой ангел да се появи внезапно и да ме спаси от безотговорните ми решения.
Наскоро в служението ни се получи сърцераздирателно писмо от един затворник. Той писа:
“Пастир Дейв, аз съм сексуално извратен и съм в затвора поради пристрастието си. Знам, че не съм роден по този начин, но се превърнах в това. Бях женен 3 пъти и имам 4 деца.
Истината е, че ми харесват всякакъв род перверзии. За каквото се сетите, вероятно съм го пробвал. Искам да спра, но и не искам. Спрях да пуша от раз, това не беше проблем. Понякога за известно време мога да не гледам порнография. Наистина вярвам в изцерителната сила на Бог. Молил съм Го и съм викал към Него за помощ. Но изглежда просто не мога да намеря врата, за да избягам от проблема с перверзията си.
Желанието ми да върша Божията воля винаги живее в мен, но непрестанно изтласквам настрани това желание и попадам отново в похотта си. Лъгал съм Бог, обещавал съм Му, че няма да правя повече така, но винаги се връщам към същото.
Боли ме защото знам, че на Бог му е пуснало от мен. Когато ходя в параклиса, се чувствам двуличен. Тук има хора, които ме уважават, понеже съм им давал добри съвети, но самия аз не живея според тях. Свиря на пиано и пея в параклиса, но не се чувствам добре, понеже не съм добре.
По-скоро бих умрял и отишъл в ада, отколкото да притеснявам друг невинен човек отново. Но не искам да отида в ада. Искам да служа на Бог и желая любовта Му. В капан съм, защото мразя онова, което правя, но някак си го и обичам. Не знам какво да правя.“
На този млад мъж казвам: Не спирай да се надяваш. Бог може да оправи извратения ти ум. Той иска да те изцери.
В един момент спрях да вярвам, че хомосексуализма може да се промени, понеже виждах малко изцерения сред тях. Служението ни имаше дом за хомосексуалисти преди време, но той се превърна в ужас. Всичките ни програми за работа с наркомани и алкохолици работеха, но виждах много малко победи сред хомосексуалистите.
След това Господ започна да ми праща свидетелства на хомосексуалисти, които са били избавени от робството им. Получавах новини и от други хора, които са били освободени от най-лошите сексуални извращения на земята. Днес казвам на всеки човек, който е влюбен в Исус: ако искаш да си свободен, Бог може да го направи, без значение каква е борбата ти. Той може да разчупи навика ти и да те освободи.
Но трябва да вярваш, че няма нещо, което да е невъзможно за Бог в живота ти. Няма дяволска хватка, която Той да не може да разчупи.
И така, скъпи светии, дръжте се за вярата, вярвайте, че Бог напълно ще промени и преобрази живота ви. След като Той нахрани бедстващата вдовица, изцери обладаното от демони момче и възкреси дъщерята на Яир, Той може да поправи и теб. Нашият Бог може да оправи всичко.