Ключът към властта над греха

Аз мислех, че начинът да получа власт над греха, е да изучавам произхода му. С други думи, от къде дойде грехът? Как аз се заразих с него? Но това е дълго и заплитащо изучаване. Това е една твърде сложна история за звездна война, станала преди да съм роден, когато архангел Луцифер повел армия от една трета от Божиите ангели на бунт.

Произходът на греха е свързан също и с човешките същества, родени със свободна воля, включваща възможността да извършат зло. Свързан е със Сатана, довеждащ тази възможност до вниманието на Ева, първата жена. Свързан е с Адам и Ева, отворили очите си за вътрешната борба, която бяха внесли в своите тела и умове. Как грехът е пренесен от Адам върху останалата част от човешката раса е още един от онези теологични въпроси, върху които все още се спори.

Аз реших да не се опитвам да открия произхода на Адамовия грях. Повече съм загрижен за моята собствена борба. Човек, поразен от рак не се стреми да изучи произхода на рака. Той просто иска лек за болестта си. Вярно е, че лекарят трябва да познава причината на болестта, за да намери лекарство. Но болното тяло е по?загрижено относно незабавната помощ.

Аз просто помолих Святия Дух да ми покаже как истински да се справя със злото, което точно сега е в мен. За мен няма значение откъде то е дошло, как е произлязло или как е влязло в ума ми ? единственото, което знам е, че то е там, че аз не искам то да ме управлява и че се нуждая от помощ в преодоляването му. Аз помолих Бог да ми покаже отговорът по прост начин, който бих могъл да разбера. С проста, детска вяра стъпвах върху истините, които отвориха ума ми към един нов живот на свобода от властта на греха. Те са ключовете към победата ми над измамата на греха.

Кое беше откритието, което накара Павел да каже радостно: "Сега прочее, няма никакво осъждение, висящо над главата ми..." (Римляни 8:1, превод на Филипс)? Каква беше причината, която не му позволяваше да каже: "Аз искам, но не мога?”

Той говори за един Нов Принцип на Живота. Всъщност този нов принцип на живота в Исус спря непрестанната въртележка на греха, изтръгна Павел от безкрайната борба и го избави веднъж завинаги от неговата власт. Ето как този нов принцип работи съгласно Павел.

"... Ние вече нямаме длъжност към плътската си природа..." (Римляни 8:12 Филипс). За Ейбрахам Линкълн се казва, че е "освободил робите" с Декларацията за Освобождението. Този юридически документ обявявал робството за мъртво. Всички роби били освободени.

Когато в началото тези новини се разнесли из южните плантации, много от робите не повярвали. Те продължили да робуват на своите господари, убедени, че тяхното обещание за свобода е само слух. Много безкруполни земевладелци казвали на робите си, че това са фалшиви слухове и ги държали в робство. Но малко по малко истината ги осенявала, виждайки бивши роби да ходят щастливо в своята новооткрита свобода. Един по един те хвърляли товара си, обръщали гръб на робството и си тръгвали, за да започнат нов живот.

Може би ти все още не си чул или може би това звучи твърде хубаво, за да е истина, но на Голгота Христос освободи всички роби на греха. Сега можеш да "зарежеш" дявола! Можеш да захвърлиш товара си на греха, да излезеш от властта на Сатана и да влезеш в един нов живот на свобода.

Нека ви покажа какво има впредвид Библията, когато говори за умиране към греха. Когато Линкълн освободил робите, "въпросът" с робството умря. Не умря робовладелецът ? нито робът. Робът можел да напусне свободно, казвайки си: "робството е мъртво".

Той би могъл да се върне на полето и да обере още няколко реда памук ? вероятно поради страх или навик ? но това в никакъв случай не го правело отново роб. Той бил свободен, но трябвало да упражни своята свобода. Декларацията не можела да го накара да си отиде, нито робовладелеца можел да го застави да се върне. Всичко зависело от волята на роба.

Библията казва: "... който е умрял, той е оправдан от греха. Но ако сме умрели с Христа, вярваме, че ще и да живеем с Него" (Римляни 6:7?8).

Това просто означава следното: Тъй като "въпросът" за твоето робство на греха е мъртъв (вече не съществува), разбирайки, че Христос вече те е обявил за освободен, то сега ти си свободен да живееш като нова личност в Христос, мислейки за себе си като за развързан от оковите.

Христос не може да те застави да вършиш добро и Сатана не може да те застави да вършиш зло. Христос заявява, че ние сме свободни чрез вяра, но трябва да действаме като свободни личности.

Когато някой приеме Христос за свой Господ, кое умира в него? Не е грехът. Не е Сатана. Нито пък умира злото. "Въпросът" или "противоречието" умира. Грехът създаде противоречие в човешкото сърце относно това кой да управлява, и резултата от това беше борбата между доброто и злото. Бог просто освободи ума от контрола на греха, убивайки противоречието на робството.

Когато Библията казва: "умрели сме за греховете", това просто означава, че за нас въпросът е мъртъв! Вече няма спор ? предметът не се обсъжда ? човек е свободен! Въпросът за това, кой има власт е мъртъв! Павел използва термини от законодателството, за да опише свободата на християните от затвора на греха. Същите термини се използват ежедневно в Конгреса: Законопроектът е "мъртъв" (се проваля). Допълнението бе "убито" (се отменя). Резолюцията "умря" (отпада).

Много отдавна, в адския съд, Сатана издаде закон, съгласно който, като княз на света, подчиняваше всички живи души под властта му. Божият върховен съд унищожи този закон на греха. Той (законът) "умря", защото Сатана не можеше повече да го прилага. Бог го обяви за неконституционен и в замяна постави Свой собствен закон ? законът на Духа, даващ Му всички права върху тялото от вярващи.

Нито един християнин сега не може да каже: "Безпомощен съм. Не мога да се освободя от своя грях". Павел най?после бе освободен от този вид говорене, и същото трябва да стане и с нас! Сега Сатана не може да ви накара да съгрешите; това е вашата собствена похот, връщаща се обратно към живот. Ако Христос не е разчупил властта на греха, то разпятието е било напразно.

Ти винаги ще си останеш роб, докато не престанеш да оправдаваш своите слабости с това, че си безпомощен. Ти не си безпомощен, щом си дете на Бога. Вече не си "будала" на дявола, така че вземи се в ръце и дисциплинарай дивата си и упорита воля. Християнин, който казва, "Не мога", всъщност казва, "Не искам." Изявлението, че все още някой е роб ? е оправдание, което Християните използват, за да отлагат изправянето пред отговорността на тяхната свобода.

"И така, ние не трябва да бъдем като свити, страхливи роби, но трябва да се държим като истински Божии деца, осиновени в обятията на Неговото семейство" (Римляни 8:15, букв. от Ливинг Байбъл).

"Сега Исус ни е освободил. Гледайте да останете свободни и да не се заплитатe отново във веригите на робството" (Галатяни 5:1, букв от Living Bible).

"И тъй, всичко е въпрос на вяра от страна на човек, и на щедрост (милост) от страна на Бог" (Римляни 9:16, превод на Филипс).

Вярата е това, което правиш за нещо, което знаеш. Знанието не означава нищо, освен ако по него не се действа.

Децата на Израел получиха добрата новина, че Бог им бе дал Ханаан за родина. Тази информация не би означавала абсолютно нищо за тях , ако бяха останали в Египет като роби. Но Библията казва: "С вяра напусна Египет..., с вяра Израилтяните минаха през Червено море" (Евреи 11:27, 31).

Израилтяните не измаршируваха до границата на Ханаан, за да изстрелят един залп стрели и да очакват всичките вражески армии да паднат мъртви. Земята беше тяхна, но те трябваше да я завладеят стъпка по стъпка, убивайки враговете един по един.

Какво общо има това с моето печелене на победа над властта на греха? Всичко! Христос разреши въпроса с робството от греха, обявявайки те за свободен от неговата власт, но ти трябва да повярваш в това до такава степен, че да направиш нещо по въпроса.

Не е достатъчно да кажеш: "Да, аз вярвам, че Христос прощава греховете. Вярвам, че Той е Господ. Знам, че Той може да разчупи властта на греха в моя живот." Ти умствено се съгласяваш с това, което си чул. Но вярата е да излезеш напред заради това обещание за свобода и да действаш според него.

Как? Чрез скъсване ? със стари приятели, които те повличат надолу. Убеждавайки себе си, че свободата наистина е твоя. Претендирай я! Бог го каза, така че действай относно това. Отърси се от пасивността си и влез в своя нов живот на мир и свобода с непоколебима увереност.

Твоята борба може и трябва в края на краищата да свърши. Библията е ясна по този въпрос ? от християните се очаква да влязат в почивка.

"Все още съществува пълна и окончателна почивка за Божиите деца... и оня, който е опитал тази почивка е (прекратил борбата) и си почива от своите дела ... за това нека се стараем сами да познаем тази почивка ... и се пазим да не я пропуснем, чрез изпадане в неверие" (Евреи 4:8?11, превод на Филипс).

Вярващите преодоляват злите сили на този свят чрез вяра. Истинската вяра е единственото нещо, което може да ти помогне да се изправиш с увереност срещу силите на изкушението. Самоконтролът е възможен само когато чрез вяра е възприета истината, че си свободен.

"Любов към Бога означава покоряване на Неговите заповеди, и тези Негови заповеди не са тежки. Всъщност тази наша вяра е единствения начин, по който света може да бъде победен" (1 Йоан 5:3,4, превод на Филипс).

"Бъдете самодисциплинарани и будни винаги, защото врагът ви, дяволът, като рикаещ лъв обикаля за своите жертви. Съпротивете му се, стоейки твърди във вярата, помнейки, че страданията са същите и за всички ваши братя в другите части на света. И след като сте пострадали, Бог на всяка благодат, Който ви е призовал в Своята вечна слава чрез Христа, ще ви усъвършенства, утвърди, укрепи (и направи непоколебими). Нему да бъде господството до вечни векове. Амин" (1 Петрово 5:8, 11, превод на Филипс).

Най?важното, което мога да кажа на вярващ, който все още се бори с таен грях е: Поддържай посоката си! Никой, никога не е потънал, плувайки срещу течението към Христос. Никой не е оставен край пътя кървящ, ако е наранен в борбата си да бъде свободен.

Когато паднеш или трябва да се изправиш лице в лице с пристрастяване, което не те пуска, Бог тегли черта точно там където си. Той казва: "Стани; изповядай се и продължавай напред. Не пресичай чертата обратно. Не се връщай обратно към робство. Продължавай да идваш към Мен. Ти си свободен, така че поддържай с вяра своята посока към свободата си.”

Най?важното движение, което като вярващ можеш да направиш, е движението точно след като паднеш. Сатана нашепва: "Ти си гнил до мозъка на костите си, плътски, детински, незрял. Ти никога няма да бъдеш свят; винаги ще си едно нищо в Бога. Така че, спри! Откажи се. Безполезно е да опитваш. Върни се обратно! Бог е твърде високо и твърде свят; твърде сложно и трудно е; никога няма да се справиш. Всичко е свършено!”

Абсолютни лъжи! Значи ти съгреши? Значи ти мислеше, че имаш свобода и я изгуби? И сега си мислиш, че хората ще те наричат фълшив? Значи ти съгреши с широко отворени очи ? знаейки какво вършиш ? докато Святия Дух крещеше в ушите ти? Значи си мислеше, че никога не би могъл да извършиш отново такова отвратително нещо? И какво от това? Сега има ли в теб Божия скръб? Решен ли си твърдо да се изправиш и да действаш като свободен? Смирен, засрамен и каещ ли си? Готов ли си да продължиш нататък? Приеми Божията прошка и продължи нататък! Ти все още си Негово дете. Ти не си роб на греха. Неговото чудесно милосърдие е по?голямо от всичките ти грехове. Приеми Неговата любов и прошка и дерзай.

Спри своето вечно самонаблюдение. Няма да намериш победа като се ровиш в боклуците на своята зла природа. Не бъди като губещ генерал, който пресича вражеската линия, за да се консултира с противника си, питайки: "Можете ли, моля, да ми кажете къде греша? Аз искам да ви победя, но не изглежда да имам напредък. Къде бъркам?”

Правилната посока не идва, чрез разбиране на грешната. Тя идва само чрез разбиране на обилните милости на Бог в Христа Исуса. Така че откажи се да гледаш навътре; погледни нагоре към Този, Който те обича във всяко време. Престани да се опитваш да се справиш сам и се възрадвай в Неговата възстановяваща, изцелителна любов.

"Защото Бог действа във вас, помагайки ви да искате да Му се покорявате, и след това помагайки ви да вършите каквото Той иска". (Филипяни 2:13 превод на Филипс)

"Никакво изпитание не ви е постигнало освен това, което може да носи човек; обаче, Бог е верен, Който няма да ви остави да бъдете изпитани повече, отколкото ви е силата, но заедно с изпитанието ще даде и изходен път, така щото да можете да го издържите." (1 Коринтяни 10:13).

Това е най?силното и окуражаващо обещание в цялата Библия за вярващи, които се сблъскват с изкушения. Бог го казва много ясно, че нито едно Негово дете не е оставено само да се бори с похот, сраст или кое да е пристрастяващо зло. Нужна е свръхестествена помощ и тя е осигурена.

Вярващи от цял свят отслабват срещу изкушенията и все повече от тях се поддават на плътта. Изглежда като че ли някои християни си мислят за изкушението, като за някакъв вид неизцелима болест, която не се маха, докато не унищожи своята жертва. Те се свиват от страх, когато дойде изкушението, мислейки: "О, не ? отново същото нещо. То ме е хванало на тясно и аз просто знам, че ще се поддам. Аз нямам сила на волята; твърде слаб съм , за да се съпротивя.”

Това е пораженческото мислене на вярващи, които не знаят как да претендират своето право на помощ. Кое е това право, обещаното на всички вярващи? То е правото на свръхестествена помощ в часа на изкушение.

Значи ли това, че Христос не само освобождава вярващия от властта на греха, но още и му помага да не се върне обратно? Точно това казва Библията.

Когато изкушението връхлети като потоп, Христос упражнява Своето господство и прави нещо свръхестествено, за да го победи. Той "дава изходен път", така че вярващите да могат да оцелеят в изпитанието или с други думи: "да издържат под натиска му".

Изкушението е тест на човешката свободна воля; ето защо Бог не може да премахне алтернативата да се греши без унищожаването на същата тази свободна воля. Така, че Бог прави нещо също толкова ефективно за всички, които Му се доверяват. Той прави нещо със самата страст. Той работи вън от нас в самия източник на изкушение.

Това най?добре се илюстрира от майка, която прави нещо относно изкушението на нейното дете да краде курабийки от кутията. Тя не може да изтръгне с бой изкушението от детето ? така, че тя просто слага кутията там, където не може да бъде достигната.

Пример за това също е баща, който мести своето семейство далеч от гъмжащ от наркотици квартал, за да предпази децата си да не бъдат съблазнявани от наркомани и пласъори.

Родители са се премествали на друг континент, за да държат син или дъщеря далеч от покварящи влияния и приятели.

Всички тези родители са го вършели от любов, надявайки се, че тяхната временна намеса ще даде възможност на децата им да се научат да се покоряват от сърце. Макар, че идва времето, когато децата започват сами да решават въпросите си, един любящ родител не може да стои безучастно и да позволи на незрялото дете да бъде връхлетяно от някое лошо влияние. Един загрижен родител или ще премести детето далеч от изкушението, или ще отдалечи някакси самото изкушение.

Библията илюстрира как Бог може да отдалечи самото изкушение от Своите деца. Например, децата на Израел започнаха да роптаят срещу Моисей, за това че ги изведе от Египет. Те искаха да се върнат обратно към стария си начин на живот. Свободата изглеждаше твърдe скъпа за тях. За това Бог отвори Червеното море и позволи на египетската армия да преследва по суха земя, после затвори морето ? преграждайки всякаква възможност за връщане. Бог направи това единствено в отговор на горещите молитви на Моисей и на други израилтяни, които искаха свобода.

Точно както Исус, вярващите трябва да се съпротивляват на изкушенията чрез Божието Слово. Повечето изкушения могат да бъдат стопени, когато "лазера" на истината бъде фокусиран върху тях. Но има други изкушения, които са толкова упорити, толкова силни и жилави ? че не могат да бъдат понесени без свръхестествена намеса. Най?силните и тежки изкушения са често в резултат от директна и лична атака от демонични сили.

Павел говори за: "отвън борби, отвътре страхове" (2 Коринтяни 7:5).Всъщност Сатана обявява война на определени новоповярвали, които са напуснали армията му, защото преди това са служили като пример за неговата сила да владее. В своя гняв от загубата на такава "ценност", той се бори с тях "отвън", нанасяйки върху им едно след друго жестоки изкушения, за да ги пресее като жито. Исус каза на Петър: "ето, Сатана ви изиска всички , за да ви пресее като жито" (Лука 22:31).

Ти такъв вярващ ли си, който е нападан от повтарящи се, периодични изкушения, които изглеждат извън възможностите му да им се съпротиви? Хомосексуалисти, алкохолици, наркомани и незаконни тайни любовници са особено поразявани от смазващи изкушения. Толкова често те се поддават и скоро след това са поглъщани от угризения, вина и чувства на безпомощност. Като вярващи, те не се съмняват, че Христос ги е освободил от всяка принуда да се покоряват на страстите на своята плът. И в много области от живота си те са видели напредък и победи. Но въпреки това остава един постоянен грях ? едно надделяващо изкушение да се поддадеш на определена страст.

Слава Богу, има изходен път! Бог е "чудотворният намесник". Необходима беше буря и кит, и много свръхестествена намеса, за да бъде изваден Йона от беда. Бог е правил водата "горчива" и карал манната да се "усмърди", стремейки се да направи покоряването по?лесно.

В отговор на гореща молитва, Бог може да направи твоята страст отвратителна за теб и Той може да направи отдаването на греха толкова горчиво, че сериозно да си помислиш дали отново въобще ще се поддаваш. Той може да те отклони; Той може да извади хора от живота ти; Той може да накара срастта ти да се обърне срещу теб; Той може да хвърля всякакви камъни пред пътя ти; Той може да издигне "Йовова стена" на защита; Той може да просто да те притегли неустоимо към тайната молитвена стаичка; Той може да изпрати някого да те предупреди или поправи ? но всичко това по някакъв свръхестествен начин, Бог ще отговори на молитвата и ще се намеси, правейки възможно за вярващите да победят и най?агресивните си изкушения.

Вярващи, които дълбоко вътре не искат да се откажат от страстта си и които тайно се надяват да продължат да й се отдават, никога не могат да получат тази свръхестествена намеса във време на изкушение. Бог идва, за да "даде изходен път", само когато сърцето е напълно посветено на живот на отделяне и чистота.
Ако няма такова посвещение, това не действа. Бог не е задължен да се намесва, когато някой не желае истински освобождението.

Онези, които флиртуват с таен грях са оставени сами да се борят с изкушението. И когато се отдадат на греха, те обвиняват Бог, че не ги е "измъкнал". Те казват; "Аз чаках Бог, но Той просто ме остави да се оправям сам".

Но вярващият, който искрено желае да бъде освободен от робството на греха, може да бъде уверен, че неговият любящ Баща вижда борбата му и ще използва цялата мощ на Небесата, за да му помогне.

Когато си силно изкушаван, моли Бог за свръхестествената Му намеса и се моли с вяра, вярвайки, че Той ще го направи.

Бог е обещал да "ни избави от всяко зло". Ето доказателство за Божията помощ във време на изкушения:

"Вие, които любите Господа, мразете злото;Той пази душите на светиите Си, Избавя ги от ръката на нечестивите." (Псалом 97:10).

"Душата ни се избави като птица от примката на ловците;Примката се строши, и ние се избавихме" (Псалом 124:7 Living Bible).

"Моите очи са винаги към Господа, защото Той ще измъкне из мрежата нозете ми." (Псалом 25:15).

"Така ще се убоят от името на Господа живеещите на запад, И от славата Му живеещите при изгрева на слънцето;Защото ще дойде като стремителен поток,Затласкан от Господното дихание;"(Исая 59:19).

Аз вече не трябва да се страхувам от препъване или падане. Той ще ме пази, обича и заведе в слава чрез Своята мощ.

"И Той може да ви пази от препъване и отпадане, и да ви доведе непорочни и чисти в Своето славно присъствие с мощни викове на вечна радост" (Юда 24, Living Bible).