Книгата на Агей е чудесен урок за това как да получим и задържим благословението и благоволението на Господа. В напълно прост стил пророк Агей очертава начина, по който Божиите деца могат да живеят и ходят под непрекъснатото Божие благословение и благоволение.
Но Агей показва също и причините, поради които хората губят Божието благословение и какво трябва да направят, за да се върнат обратно в него. Това е както валидно за цели нации и семейства, така и за отделния човек.
Прекрасната истина е, че Бог благославя тези, които ходят във вярност - Той показва благоволение към онези, които благоволят в Него. Не знам за вас, но аз обичам да съм около хора, които имат Божието благоволение! Има нещо от жизнерадостта на Христос в тях и те имат постоянен мир. Не е нужно ежедневно да се тревожите дали са добре или не, защото знаете, че има устойчивост в ходенето им с Бога.
Обаче, една от най-големите мъки, която един пастор понася е, когато стане свидетел на лошите промени в християните, когато те се огорчат; във вярващи, които преди време са били запалени за Бога, посветени и ревностни за Неговото дело; щастливи, благословени, растящи във вярата и узряващи духовно.
Но, един ден са започнали да усещат, че нещо не е наред. Мръщенето заменило тяхната усмивка. Изведнъж спрели да растат. Настъпил духовен упадък.
Това се случва и на семейни двойки. Може би е вярно и за вашия брак. Само преди около година и двамата изглеждахте толкова щастливи. Имаше искра в очите ви и се обичахте един друг. Накъдето и да се обърнехте, Бог ви благославяше. Хората около вас мислеха, че нищо не може да застане помежду ви. И двамата се наслаждавахте на пълнотата на Божието благоволение.
Но сега нещо не е наред. В рамките само на няколко месеца и двамата станахте тъжни. Не можете да се разберете за каквото и да било - между вас има постоянно несъгласие. Любовта ви един към друг и към Божието дело отслабва. Неговото благословение и благоволение върху брака ви се е оттеглило.
Това се случва и на отделните християни. Бил съм изключително благословен от верността и усърдието на много вярващи, голяма част от които несемейни. Те са толкова пълни с радост, развълнувани за Божието слово, винаги поставящи Господното дело на първо място. Когато ги гледам, си казвам: „Ето го този, който никога няма да се откаже или изнемощее. Той [или тя] е решен да извърви целия път с Господа!”
Но, за съжаление някои от тези ревностни вярващи започват да се променят - пропускат събрания, докато преди са идвали на всяка служба; на лицата им е изписан един тъжен, мрачен поглед. Божието благословение вече не е там - може даже да видите как изтича от тях!
Като ги погледна, се чудя: „Господи, какво се е случило? Как можаха просто да се отделят? Как такава студенина нахлу в духа им? Как можаха да забравят тайната да имат Твоето благословение и благоволение върху себе си?”
Същото нещо се случва и на нации. От деня, в който Бог заповяда Своите благословения върху Израел, чак до съвременна Америка - народи, които някога са живели под щедрата доброта на Бог, скоро Го забравят! Те забравят защо Той ги е благословил, стават Негови врагове и благоволението се превръща в тежки наказания!
Нито една нация не е била така благословена, както Израел. Бог им каза: „Аз ви избрах от всички народи и ви носих на ръцете Си! Аз ви намерих, изкъпах и облякох. Но след това вие се огорчихте против Мен! Обърнахте се срещу Мен и извършихте духовна изневяра!”
Подобно на Израел, Америка изгуби Божието благословение и благоволение! Преди време тази нация беше много благословена. Нашите предци в голямата си част бяха благочестиви хора. И само до преди няколко години Америка благославяше целия свят като кредитор нация номер едно в света. Но вече не е така! В момента сме нация длъжник номер едно, която има да дава повече пари, отколкото останалата част на света взета заедно! Толкова сме затънали в дългове, че никога няма да излезем от тях!
Какво се случи в Америка? Тя загуби душата, благословенията и благоволението си от Бог! Вече не сме нация, покорна Нему, защото ни е предал на грехове ни. Ние сме станали безбожни и сме под Неговата божествена дисциплина!
Как нации, семейства, хора губят благословението и благоволението на Бога? Какво причинява този упадък в разруха и срам? Агей ни дава три причини за това:
„Тия люде думат: ‘Не е още времето, което щяло да дойде, времето да се построи Господният дом’” (Агей 1:2). Израилтяните спряха изграждането на дома Господен, за да строят свои собствени домове!
Това се случи шестдесет и осем години след като Соломоновият храм беше разрушен. Един остатък специално се беше върнал в Ерусалим от вавилонския плен, за да възстанови Божия дом. И наистина, те положиха основите на храма с усърдие и вълнение!
Но след това се появиха някои трудности и разочарования. Хората постепенно загубиха интерес към Божието дело. Казаха си: „Това просто не е момента, ние имаме твърде много проблеми. Освен това прекарваме толкова много време тук и така пренебрегваме семействата и бизнеса си.”
Един по един те си тръгнаха, за да се грижат за собствените си интереси. А интересите на Господа, които изцяло бяха свързани с тяхното благополучие, останаха на второ място!
Започнаха да строят свои къщи и използваха дървения материал, който се пазеше за построяването на храма - цялата красива кедрова дървесина, която беше доставена от планинските склонове.
Когато Агей се появи, той чу забиването на пироните и видя къщи да се издигат навсякъде из града. Тогава отиде да види Божия дом - той беше пренебрегнат! Никой не работеше по храма!
Той започна да вика: „Време ли е сами вие да живеете в своите с дъски обковани къщи, докато тоя дом остава пуст? ... Така казва Господ ... ‘Помислете за постъпките си’” (стихове 4-5). С други думи, той казваше: „Събудете се! Помислете за това, което правите!”
Може да попитате: кой е Божият храм, който строим днес? Писанието казва, че това е тялото ни: „Или не знаете, че вашето тяло е храм на Светия Дух, който е във вас, когото имате от Бога? И вие не сте свои си” (1 Коринтяни 6:19).
Всъщност, църквата на Исус Христос е Неговото тяло на земята. Той е Главата в слава и нашата основна работа тук, на земята, е да изградим Неговото духовно тяло. Всичко, което правим за Исус не просто изгражда местната църква или служение - то гради тялото на Христос на Земята!
Как тогава вярващите днес губят благословението и благоволението на Бога? Като спират да работят по Неговия храм! Това се случва, когато спрем да се молим и да търсим Бога, когато спрем изграждането на духовното Му тяло!
Писанието казва, че ако само един от членовете има болки, цялото тяло страда. Знам, че ако ударя силно пръста си или настъпя този на крака си, цялото ми тяло реагира - дори главата ми го усеща! Ето защо, ако не правите своята част от изграждането на Христовия дом, ако не Го търсите с цялото си сърце, тогава цялото тяло ви боли. Вие дори наранявате Главата - Исус!
Проблемът, който Агей тук посочва, е следният: когато хората поставят Божиите интереси на първо място, Той снабдява тяхната храна и подслон. Наистина, те бяха обгрижени от Него по всякакъв начин: лозята им пораснаха, гроздето им натежа. Спяха спокойно нощем и децата им играеха по улиците. Нито един от враговете им не надделя срещу тях. Това беше наистина чудесно време на Божие благословение. Но след това хората бяха погълнати от собствените си интереси!
Вижте, Бог не е против това да снабдява за нашето семейство. Ние трябва да сме прилежни в ежедневната си работа и бизнес. Но израилтяните напълно бяха спрели да вършат Божието дело. Собствените им интереси присъстваха във всяка тяхна мисъл!
Днес, много християни идват в Божия дом и просто си седят там. Никога не правят нищо, за да изградят Неговото тяло. Те са прекалено загрижени за собствените си кариера и семейство, прекалено заети със собствените си интереси!
Те казват: „Някой ден ще имам време - тогава ще мога да поставя интересите на Господ на първо място. Щом платя сметките си и заделя пари за черни дни, ще отдавам повече време на духовните неща.” Не! Това са хладки, дори студени хора, които дават на Бог все по-малко и по-малко от своето време и ресурси!
Може би в един момент вие дойдохте в Божия дом с истинска ревност за Него. Бяхте изпълнени с Христос; Той беше всичко за вас - вашия живот. Но сега сте се отдали на правенето на пари, опитвайки се да подобрите начина си на живот. Изведнъж вашите интереси взеха надмощие над Божиите и изключихте Неговото дело от живота си!
„Посяхте много, но малко събрахте; ядете, но не се насищате; пиете, но не се напивате; обличате се, но никому не му е топло; и надничарят приема заплатата за да я тури в скъсан мешец” (Агей 1:6).
Бог казваше на хората: „Вие се стремите към материалните неща - къщи, имоти, пари и те изяждат цялото ви време и енергия! Когато бяхте погълнати от вършене на Моето дело, вие имахте радост и удовлетворение. Но сега сте празни, разочаровани и неудовлетворени. И няма значение какво правите, нищо няма да ви задоволи!”
„Очаквахте за много, а ето, излезе малко; и когато го донесохте у дома си. Аз духнах на него. Защо? - казва Господ на Силите. Поради Моя дом, който остава пуст, докато вие тичате всеки в своята къща” (стих 9).
Бог каза: „Ти го искаше толкова много и работи толкова здраво за него. Но Ме ограби, за да го получиш! Ти го занесе у дома си и то не те удовлетвори, защото Аз премахнах всяко удовлетворение!”
Това е, което се случва днес в Америка! Помислете: Никога в историята на човечеството не е имало държава от толкова хора, разполагащи с толкова много средства - без никакво удовлетворение! Купувате нещата, които пожелавате и работите толкова усърдно, за да ги получите, но веднага след като ги донесете вкъщи, цялото им обаяние изчезва! Те не носят радост, нито удовлетворение. Даже наистина може да почувствате празнотата в себе си.
Нашата нация е погълната от себична гордост, амбиция и желание - всеки търси собствените си интереси! Нищо чудно, че толкова много хора се напиват и са замаяни от наркотици, бродят в мрак и объркване. Бог е дискредитирал материалистичните ни увлечения и нищо от тях не може да ни задоволи!
Бог казва: „Аз повиках суша [върху вас]... и на всичките трудове на човешките ръце” (стих 11). Той казва: „Ако започнете да пренебрегвате душата си и се обърнете към материалните неща, ще станете безрадостни, неудовлетворени, празни и сухи! Аз ще докарам духовна суша и целият ви упорит труд ще ви накара само да се чувствате по-зле!”
Ще кажете: „Така ли ще прекарам целия си живот?”
Бог казва на плътския християнин: „Извиках нещастие и сухота за вас, за да не намерите никакво удовлетворение и да се върнете обратно към Мен! Искам да поставите Моите интереси на първо място, така че Аз отново да ви благословя и да покажа благоволението Си!”
Благодаря на Бога, Той прави това! Всеки от нас трябва да се моли: „Господи, всеки път, когато започна да се отдръпвам от Теб, направи ме нещастен!”
„И людете се убояха пред Господа ... и те дойдоха та работеха в дома на Господа на Силите, своя Бог” (1:12,14). Накрая, хората бяха изобличени от своите интереси и се върнаха да работят в храма. Те отново бяха там, където трябваше да бъдат - да строят Божия дом!
Докато стояха пред основите на храма, стените започнаха да се издигат. Но нещо не беше както трябва - много от възрастните хора започнаха плачат! Защо? Защото бяха видели великолепието на Соломоновия храм преди шестдесет и осем години, и този нов храм не можеше да се сравни с предишния. В съответствие с него, той изглеждаше нищожен!
Те започнаха да говорят за миналата слава, казвайки: „В този храм няма ковчег. Няма умилостивилище, нито херувими. Няма пояждащ огън на олтара, нито слава от божественото присъствие пада върху дома. След всичката ни усърдна работа, цялата ни жертва и послушание, след като поставихме Божиите интереси на първо място, и дума не може да става за сравнение! Това е нищо в сравнение с храма, който знаем. Защо да се борим и продължаваме, когато виждаме толкова малко от всичко, което сме постигнали?”
Последствията от това отношение бяха много сериозни - Бог се разгневи! Агей им каза: „Кой остава между вас, който е видял тоя дом в предишната му слава ...? Не е ли такъв дом в очите ви като нищо?” (2:3). Той казваше: „Вие стоите тук и измервате сегашната ситуация с нещо от миналото и това ви прави нещастни.”
Това засяга самата същност на всичко, което се случва днес в църквата на Исус Христос. То е една от основните причини, поради които хората са загубили благословението и благоволението на Бога!
Мнозина от Божия народ днес се отказват, защото не мислят, че някога ще се справят.
Подобно на израилтяните, те се върнаха при Бога, поставиха Го на първо място, търсиха Неговата воля, изграждаха Неговия дом. Но когато погледнаха живота си, те казаха: „Толкова малко е останало от всичките ми борби! Имам толкова малко от Божията святост и от славата Му в своя живот. Като се сравнявам с други християни, виждам, че никога няма да мога да ги стигна. Каква е ползата от борбата? Никога няма да имам победата.”
Убеден съм, че това е причината много посветени християни да се откажат от борбата. Те се сравняват с други вярващи и се обезсърчават, защото се чувстват в безнадеждно по-ниско положение от тях!
Това ми се случи преди години, когато започнах да чета писателите пуритани. Видях святия им огън за Бог - как ставаха сутрин в четири-пет часа, молеха се от шест до осем часа на ден, никога не казваха празна дума, бяха погълнати от Божието Слово. Те изглеждаха толкова святи и благочестиви. Почувствах се изключително виновен - усетих, че никога няма да мога да се сравня с тях!
Възлюбени, проблемът е, че очите ни са върху нашето състояние! Не осъзнаваме, че чрез действията на Бог в живота ни, ние сме точно на правилното място. Не можем да сравняваме нашия духовен живот с този на някой друг. Ако продължите да правите това, ще започнете да си мислите, че Божията слава е изчерпана, че тя е приключила за вас. Няма да я очаквате в живота си!
Агей показа на Израел, че са се фокусирали върху грешен обект. Те бяха загубили от поглед факта, че Божията слава не се беше изчерпала. Бог изпрати следното слово към тях:
„Но ободри се сега... и ободрете се, всички люде на тая земя... и работете; защото Аз съм с вас, казва Господ на Силите... Духът Ми ще пребъдва между вас; не бойте се” (2: 4-5). „Последната слава на тоя дом ще бъде по-голяма от предишната, казва Господ на Силите” (стих 9).
Бог им казваше: „Може да сте си помислили, че славата на първия дом беше нещо. Но тя е нищо в сравнение с предстоящата слава! Вие ще имате Моя мир върху себе си, Моята слава ще превземе душите ви! Просто стойте в скъпоценния страх от Бога.
Продължавайте да вършите работата, без значение как се чувствате. Бъдете силни, защото Аз съм с вас!”
Ако само останете верни на Господа и не се опитвате да се сравнявате с нищо друго, освен с любовта ви към Исус, тогава може да сте сигурни, че растете. И Бог обещава да бъде с вас!
Агей ги предупреди: „Моля ви, преди да се обезкуражите за това, че не покривате стандартите, погледнете назад и преразгледайте миналото си ходене с Бог. Спомнете си как беше, когато се отказахте от Бога. Вие изгубихте Неговото благоволение и благословение! Искате ли да се върнете към онези дни, когато Бог ви засипваше с мухъл? Когато изливаше градушка от разочарования върху вас и всичко, което правихте беше напразно?
„Не, вие сте се върнали при Господа и сте на правия път! Бог е с вас, без значение колко малък е напредъкът ви според вас. Продължавайте напред - славата е единствено там!”
Тогава идва това невероятно слово от Бога: „И сега, ви моля, размислете как беше в миналото до днес ... от двадесет и четвъртия ден на деветия месец, от деня, когато се положи основата на Господния храм, размислете го: от днес ще ви благословя” (стихове 15-19).
Възлюбени, можете да си отбележите това - то е Божие обещание към вас! От момента, в който се съсредоточите отново върху изграждането на Христовото тяло и оставите настрана всички свои егоистични пътища, като Му позволите да стане всичко за вас – от този момент може да започнете да търсите да видите Неговото многообразно благословение. Буквално може да си отбележите този момент! Вие ще знаете, че Неговото благоволение е във вас, че Той ви се усмихва и се радва във вас!
Еврейския закон беше казал: „Който се допре до някое мъртво, човешко тяло, да бъде нечист седем дена ... Който се допре до мъртвото тяло на умрял човек, и не се очисти, той осквернява Господната скиния” (Числа 19:11, 13).
Сега, слушайте словото на Агей към Израел: „Тогава рече Агей: ‘Ако някой, който е нечист от мъртво тяло, се допре до някое от тия неща, ще стане ли то нечисто?’ И свещениците в отговор рекоха: ‘Ще стане нечисто.’ Тогава Агей, отговаряйки, рече: ‘Така са тия люде, и така е тоя народ, пред Мене, казва Господ, така е и всяко дело на ръцете им; и каквото принасят там е нечисто’” (Агей 2:13-14) .
Агей казваше: „Ако в някакъв момент смъртта ви докосне или вие нея, вие се осквернявате. Вие сте нечисти - осквернили сте цялото си тяло, което е Божия храм!”
Бог е наложил тези строги закони с цел опазване на здравето, за да защити хората от разпространението на заразни болести. И все пак, в еврейския ум смъртта винаги е била прототип на развалата и греха. Дори и Новия Завет свързва смъртта с греха: „И съживи вас, когато бяхте мъртви чрез вашите престъпления и грехове” (Ефесяни 2:1).
Според Ездра и Неемия, смъртта, която докосва Израел беше плътското и смесването със света. Израелските мъже имаха похот към езическите жени - ханаанките и се женеха за тях. Те имаха деца, които дори не говореха на еврейски език. Това беше нечисто смесване!
Възлюбени, ако в някакъв момент от християнския ви живот бъдете докоснати от света - един малък компромис, едно желание, което ви дърпа към себе си - това е докосването на смъртта и ще ви струва благословението и благоволението на Бога!
Агей постави още един въпрос на хората: „Ако носи някой осветено месо в полата на дрехата си, и с полата допре хляб, или вариво, или вино, или дървено масло, или какво да било ястие, това ще се освети ли? И свещениците в отговор рекоха: Няма да се освети” (Агей 2:12).
Агей описва свещеник, който занася у дома си част от осветеното месо от жертвения олтар. Пророкът пита: „Дали това свято месо предава святост на дрехата му? Когато той го поставя на масата си у дома, дали то предава святостта на другата храна там?” Отговорът беше категорично: „Не!”
Ето каква е позицията на Агей: когато сте около светите неща, святостта не се прехвърля на вас!
Тези израилтяните си помислиха, че самата земя е свята и затова животът на нея ги прави святи. По същия начин днес много християни убеждават себе си, че са прави пред Бог, след като посещават Неговия дом. Те си мислят, че чрез освещаващите хваление и молитви на Божия народ, някак си Божията святост ще се прехвърли върху тях.
Въпреки това - пеенето в хора, вършенето на добри неща, участието в Господната трапеза - нито едно от тези духовни неща сами по себе си не може да ви направи праведни. Може да седите в събрание на Светия Дух и да се опивате от всички Божии благословения, но това няма да ви направи святи, ако смъртта ви докосне!
От друга страна, смъртта и развалата на греха се прехвърлят от човек на човек. Грехът е заразна болест - той се разпространява чрез всичко, което докосва! Ако в някакъв момент грехът ви докосне, той започва да се разпространява по цялото ви тяло.
Покажете ми човек, който докосва смъртта в някакъв момент от живота си, и аз ще ви покажа как тя се е промъкнала при жената, децата и цялото му домакинство!
Ето защо Бог спря всички Свои благословения върху Израел! Затова Той ги удари с гърмове и плесен, и им донесе немилост, суши, неудовлетворение, икономически хаос, празнота и лоша реколта. Защото бяха нечисти пред Неговия олтар! Те не внимаваха и докоснаха това, което беше умряло и станаха покварени, нечестиви!
Ако има нещо светско в сърцето ви, ако докосването на смъртта не е очистено, не можете да имате Божието благословение. Вие сте в Неговата немилост, и всичко, което правите е нечисто в Неговите очи!
Борите ли се с таен грях? Той възпрепятства ли потока на Божието благословение към вас? Чувствате ли се празен, сух, самотен? Чуйте Божието Слово към вас:
„Дечица мои, това ви пиша, за да не съгрешите. Но ако съгреши някой, имаме ходатай при Отца, Исуса Христа праведния” (1 Йоан 2:1-2). „Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете, и да ни очисти от всяка неправда” (1 Йоан 1: 9).
Ако искате да бъдете чисти, тичайте при Исус! „В Когото имаме изкуплението си чрез кръвта Му, прощението на прегрешенията ни, според богатството на Неговата благодат” (Ефесяни 1:7). „И вас, които бяхте мъртви чрез прегрешенията си и необрязаното си плътско естество, вас съживи с Него, като прости всичките ви престъпления” (Колосяни 2:13).
Новият живот и благословения са ваши - точно сега и в Христос! Не отнема много време на Бог да почисти всичко. Просто признайте пред Него: „Господи, аз се провалих. Но искам благословението Ти!”
Призовете Неговата очистваща сила. Бог ще възстанови цялото Свое благоволение към вас: „Верният човек ще има много благословения” (Притчи 28:20).
Скъпи светия, моля ви - решете в сърцето си да не гледате към миналото. Станете верни още веднъж, като поставите Неговите интереси на първо място и Го потърсите с цялото си сърце. Отново започнете да работите по храма на Светия Дух. Господ ви е обещал: „Отбележете в календара си - от този ден нататък Аз ще ви благославям. Моето благоволение ще бъде върху вас!”
Алилуя!