Исус каза на учениците Си: „Аз избрах вас и ви определих да отидете и да принасяте плод“, след което бързо добави следните важни думи: „И плодът ви да бъде траен“ (Йоан 15:16).
Думите на Христос тук се отнасят за всичките Му ученици, от всяко време. Той ни казва: „Гледайте плодът ви да устои в Деня на съда.“
Думата „плод“ означава да вършим работата и служението на Христос на земята. Като вярващ, аз съм избран и ръкоположен да отида до целия свят и да проповядвам Евангелието на Христос. Нещо повече, като служител на Евангелието, аз съм призван да направя и обуча истински ученици.
Съществува такова нещо като фалшива вяра в Христос. Исус предупреди фарисеите: „Горко на вас, книжници и фарисеи, лицемери! Защото обикаляте море и суша, за да направите един прозелит, и когато стане такъв, го правите син на пъкъла два пъти повече от вас“ (Матей 23:15).
Това са силни думи, но те идват от Самия Господ, и Той ги отправи към ревностните, правещи прозелити евреи. Това бяха библейски ученици, хора, които познаваха Писанията.
Може би се чудиш: „Как е възможно това, което казва тук Исус? Как е възможно онези, които искат да обърнат човек към Бог, да го поставят в още по-лоша позиция?“
Исус отговаря на този въпрос. Когато извиква: „Лицемери!“, Той казваше на фарисеите: „Плодът ви е лош“, и ги предупреди: „Затова ще приемете по-голямо осъждане“ (23:14).
Фарисеите, за които говореше Исус, бяха по-загрижени за бройката, отколкото от това да видят как хората наистина се обръщат към Бог в сърцата си. Исус всъщност им каза:
“Вие затваряте небето за така наречения си „плод“. И това се случва, защото нямате слово от Бог в живота си. Трудите се страшно много, за да накарате някой да повярва, но всъщност затваряте небето за хората, които достигате.“
За съжаление ние виждаме как същия дух управлява твърде много хора в църквата днес. Чудя се дали Исус не би казал на много от пастирите, които отговарят за Божия дом нещо подобно:
“Обикаляте море и земя за нови концепции, идеи и програми. И всичко това, за да докарате хора в църквите си. Завладени сте от лицемерието на цифрите. Измервате успеха по това колко тела са седнали на столовете ви.“
Мога да ви кажа, че не всеки в църквата ни, който нарича себе си християнин, е наистина обърнал се, спасен вярващ. В същото време мога да ви уверя, че ако такива хора дойдат при нас и се превърнат в два пъти по-големи деца на ада, това няма да е поради онова, което са чули от амвона. Няма да е поради непълно евангелско послание. Не, ще бъде защото са отхвърлили осъдителната истина на Святия Дух.
Питам ви: къде са пастирите, които няма да смекчат Божието послание? Къде са проповедниците, които са до такава степен предадени на Христос, че проповядват едно и също послание както на царете, така и на бедните и отчаяните?
Треперя при мисълта, че това може да се случи с мен или с някой друг проповедник на Евангелието – да затворим небето и да станем причина „обърнатите“ да станат два пъти по-големи деца на ада. Но това се случва днес, защото някои служители имат нуждата да бъдат възхвалявани и обичани от другите. Те правят компромис с истината, за да бъдат приети от света.
Исус говори за това. Той събра учениците Си и укори религиозните книжници пред очите на всички:
„Пазете се от книжниците, които обичат да ходят пременени, и обичат поздрави по пазарите, първите столове в синагогите, и първите места по угощенията“ (Лука 20:46).
С две думи, Той казваше на народа: „Пазете се от пастири, които обичат хвалбите на хората. Пазете се от библейски хора, които търсят обичта и аплодисментите на народа. Бъдете внимателни спрямо църковни лидери, които искат одобрението на обществото.“
Църква, която е приета и оценена от света е противоречие сама по себе си. Това е невъзможно. Според Исус, всяка църква, която е обичана от света, е от света, а не от Христос:
“Ако бяхте от света, светът щеше да люби своето; а понеже не сте от света, но Аз ви избрах от света, затова светът ви мрази“ (Йоан 15:19).
Съпругата ми е много повлияна от писанията на Джордж Боуен, презвитериански мисионер, който е служил в Индия от 1838 до 1879. Боуен се отказал от цялата си мисионерска заплата, преместил се в един бедняшки квартал и заживял както местните хора. Живеел много икономично, почти мизерно. Но поради този негов избор, той оставил свидетелство за истинската сила на живия Христос.
Този благочестив човек предупредил за това, че идва духа на антихриста. Той го определил като „духа на съвременното общество“. Според Боуен, антихристкия дух се е просмукал в протестантската църква с идеите, методите и морала на обществото.
Духът на антихриста ще продължи да има влияние докато общество и църква не бъдат разграничени. С времето света ще спре да мрази Христовата църква и истинските вярващи, ще спре преследванията, а църквата ще бъде обичана и приета от него. Когато това стане – казва Боуен – духа на антихриста ще се е настанил на трона.
Преди няколко месеца, когато вратите на Ирак щяха да се отворят за християнските организации в помощ на бедните, в-к „Ню Йорк Таймс“ пусна унизителна статия. Това трябва да се очаква от либералната, светска преса. Те може да аплодират раздаването на храна в Ирак, но естествено не са съгласни с проповядването на Христос.
В статията се цитираше учен евангелист, който беше критичен към усилията им. Той ги осъждаше напълно с думите, че църквата трябва да се занимава със собствените си дела. Този библейски човек всъщност се срамуваше, че църквата ще евангелизира. Това е светското мислене!
Ще се сблъскваме с врагове навсякъде – хора, които ни се противопоставят в работата, в квартала, дори и в някои църкви – защото изпълняваме заръката на Христос.
И отново Исус предупреждава: „Горко на вас, когато всички хора ви захвалят, защото бащите им така правеха на лъжепророците“ (Лука 6:26). Нека те попитам: света хвали ли те? Известен ли си? Отдават ли ти висока чест по светските събрания? Добре ли се приемат политическите ти възгледи? Кметовете и известните хора удобно ли се чувстват в присъствието ти? Тогава чуй думите на Исус за теб: „Има нещо лъжливо в свидетелството ти.“
Самият Исус казва ясно – ако някоя църква се движи в силата на Святия Дух и изпълнява мисията Му, както и́ е заповядано, тя ще бъде мразена и преследвана от света. Пасторите, както и Павел, трябва да бъдат считани за измета на света. А църквата трябва да бъде мразена от безбожните политици и лидери на обществото. Трябва да бъде презирана и от хомосексуалистите, разпространителите на порнография и най-вече от върналите се към греха религиозни лидери и духовно мъртвите.
Въпреки това Исус казва на църквата:
„Блажени гонените заради правдата, защото е тяхно небесното царство. Блажени сте, когато ви хулят и ви гонят, и говорят против вас лъжливо всякакво зло заради Мене; радвайте се и веселете се, защото голяма е наградата ви на небесата, понеже така гониха пророците, които бяха преди вас“ (Матей 5:10-12).
Истинският християнин е любящ, кротък, прощаващ и загрижен. Тези, които се покоряват на думите на Исус са саможертвени, смирени и мили.
Разумът ни казва, че не е нормално да мразиш онези, които те обичат, благославят и се молят за теб. Хората по-скоро мразят онези, които злоупотребяват с тях, обират ги и ги обиждат. Та, защо са толкова мразени християните?
Исус казва просто: „Ако светът ви мрази, знайте, че преди вас Мен е намразил... Ако Мен гониха, и вас ще гонят“ (Йоан 15:18-20). Защо е така?
Църквата, както всеки служител и вярващ в нея, е мразена поради мисията си. Виждате ли, мисията ни е много повече от това да кажем на изгубените: „Исус те обича.“ Тя е повече от това да се опитваме да подслоняваме и утешаваме хората.
Може да се изненадаш, когато ти напомня каква е тя. Просто казано, мисията ни като християни, е да отнемем от невярващите онова, което им е най-скъпо: себеправедността. Това е да ги въведем в свобода, която те считат за робство. Да ги отделим от осъдителните грехове – благословение, което те разглеждат като скука и тъга.
Най-скъпото нещо за светския човек е себеправедността му. Помислете за следното: той е прекарал целия си живот, изграждайки добро мнение за себе си. Превърнал е добрите си дела в идол. Хвали се, че е истински добросърдечен и мил с другите. С две думи – той си е построил собствена вавилонска кула, паметник на собствената си добрина. Сигурен е, че е достатъчно добър, за да влезе в небето, и че е твърде добър, за да отиде в ада.
Този безбожен човек е прекарал години, потискайки и пресушавайки съвестта си. Научил се е да заглушава всеки осъдителен глас, който идва към него. И сега се радва на фалшив мир. Толкова много се е заблудил, че всъщност вярва, че Бог го обожава!
И сега, точно когато е заглушил гласа на съвестта си, се появяваш ти, християнина. А истината, която говориш, говори по-високо от мъртвата му съвест: „Ако не се новородиш, не можеш да влезеш в небесното царство.“
Изведнъж ти се явяваш заплаха за ума му. Ти си някой, който иска да го лиши от убедеността му, че всичко е наред с душата му. През цялото време той си е мислел, че е добре. Но сега ти му казваш, че всичките му добри дела са като мръсни дрипи.
Казвам ти, този човек не те разглежда като някой, който му носи добри новини. Не, в неговите очи ти си мъчител, някой, който иска да разбие спокойния му сън.
Има милиони такива хора и много от тях пълнят пейките в църквите всяка неделя. Тези хора си мислят, че са в Божията благодат, само защото ходят на църква. Но те са си създали собствена концепция за това кой е Христос. Техният Христос е точно като тях. И той не е създаден от Божието Слово, а от собствената им слепота.
А сега се появяваш ти и им казваш, че без да се покаят и без наистина да променят живота си, те са бунтовници. Казваш им, че независимостта им е мерзост за Бог, и че няма да попаднат под Божието благоволение, а под гнева Му, ако продължават да живеят в греховете си.
Проповядваш им кръвта на Христос, новорождението, отделяне от света, ходене в покорство. Но казваш всичко това на хора, които са убедени, че нямат нужда от нищо. Те не могат да разберат как такава промяна може да им донесе мир и щастие. На тях това им звучи като суха, празна пустиня.
Някои проповедници, които четат това, може да възразят: „Това въобще не е моята мисия. Никога няма да стана толкова конфликтен.“ Други може да заявят: „Аз съм призван да проповядвам евангелието на любовта и благодатта. Затова проповядвам непротиворечиво послание.“
Не мога да говоря за другите пастори. Мога да кажа само онова, което аз знам. В продължение на петдесет години съм проповядвал на едни от най-коравите и зли грешници на земята – наркоманите, алкохолиците и проститутките. Но, казвам ви, грешниците се противят много по-малко на евангелската истина от много хора, които седят в църквата и са слепи за състоянието си.
Хиляди така наречени вярващи из цяла Америка са по-закоравени от който и да е човек на улицата. И никакво меко, нежно изговорено, половинчато евангелие няма да събори стените на тяхното безчестие.
Савел от Тарс беше точно такъв закоравен религиозен човек. Фарисей от фарисеи, праведна фигура в едно много религиозно общество. Живота на Савел беше изряден. Но Исус отиде ли при този човек с въпросник, питайки го какво иска да види по време на службата в синагогата?
Не! Савел беше съборен на земята от ослепителна светлина, силен вятър от присъствието на Христос. Това беше пронизващ сблъсък, който изобличи сърцето му и посочи неговия грях.
Като служител на Евангелието на Христос, аз трябва да направя същото. Моята работа е да убедя мъжете и жените, че са грешни. Трябва да ги предупредя за опасността, която ги очаква, ако продължават да живеят така. И никакво ласкателство, лукавство, или това да ги накарам да ме харесат би променило състоянието им.
В прав текст – аз съм призован да накарам хората да оставят всичко, за да последват Христос, когото не харесват. Само Святият Дух в мен може да направи това.
Не разбирайте погрешно думите ми. Аз проповядвам милостта, благодатта и любовта на Христос към всички хора, и го правя през сълзи. Но единственото, което ще прониже издигнатите от закоравелите хора стени, е силен вятър от присъствието на Исус, който трябва да излезе от устата на съкрушени, молещи се пастори и енориаши.
Този стих засяга сърцевината на въпроса защо сме мразени. Когато бяхме спасени, ние „излязохме от света“ и приехме мисията си да настояваме и други хора да „излязат от света“.
„…а понеже не сте от света… затова светът ви мрази“(Йоан 15:19). Христос всъщност казва: „Светът ви мрази, защото Аз ви измъкнах от вашето състояние. А това означава, че ви извадих от приятелството им, но не направих само това. След това ви изпратих да измъкнете всички останали от там.“
Протестантският антихристки дух се опитва да попречи на отделянето на християните от света. Той прави така, че на вярващите да им изглежда възможно да си стоят в света и въпреки това да се наричат християни.
Може би ще попиташ: „Какво точно има предвид Исус под „света“?
Той не говори само за безбожната похот, лудостта за удоволствия, порнографията и прелюбодейството. Не, „света“, за който говори Христос не е списък от грешни действия. Това е само част от него. Много мюсюлмани са „излезли“ от всички тези неща чрез силата на волята си и под страх от унищожение.
“Светът“, за който говори Исус, е нежеланието да се предадеш на Неговото господството. Накратко, светско е всеки опит да смесиш Христос със собствената си воля.
Виждате ли, когато се предадем на господството на Христос, ние се прилепяме за Исус и сме водени от Святия Дух стъпка по стъпка в ходене в чистота и праведност. Започваме да оценяваме благочестивия укор.
Аз осъзнавам тази истина всеки път, когато се изправям да проповядвам. Когато от амвона се взра в събранието ни, виждам сред верните вярващи разпръснати и невярващи хора, които идват при нас за пръв път. Някои от тях са успешни бизнесмени, издигнали се със собствени усилия, силни личности. Други идват от всякакъв възможен начин на живот. Но всички те са обременени от тайни грехове. Тези хора живеят както си искат, не отговарят пред никоя духовна власт, но са празни и разочаровани. Писнало им е да преследват удоволствия, които не ги задоволяват.
Бих могъл да им проповядвам всякакви проповеди за принципите и правилата на поведението или как да се справят със стреса, страха и вината. Но това няма да измъкне никого „от света“. Няма да промени сърцето на никого.
Аз просто трябва да кажа на невярващия, че собствената му воля, това че разчита на себе си и упоритата му борба да направи всичко по неговия си начин ще го унищожи. И накрая, ще му донесе вечно мъчение.
Ако не му предам това послание, аз завинаги съм затворил небето за него и съм го направил два пъти по-голям член на ада. Състоянието му ще бъде по-лошо от преди да е влязъл в църквата ни.
Трябва да доведа този човек лице в лице с посланието за това, че трябва да бъде разпнат относно независимостта си. Трябва да му покажа, че трябва да излезе от заблудения си свят на себеправедността. Трябва да му кажа, че в живота му не може да има мир, освен ако не се предаде напълно на Цар Исус.
В противен случай ще го излъжа и ще съм извършил ужасния грях на най-лошия вид гордост – счел съм го за „обърнат“, за да имам добра репутация аз. Да не бъде!
Като служител на Евангелието на Исус Христос, аз съм длъжен да говоря Неговата истина на всеки, който наистина се покайва: „Отсега нататък ще бъдеш мразен и преследван.“
С тези страшни думи Исус ни дава лакмусовия тест за истинска църква и истински ученик. Чудя се за колко църкви и християни днес могат да се кажат следните думи: „Светът не може да ви мрази.“
Христос всъщност казва: „До такава степен сте вкарали света в църквата, толкова сте разводнили Евангелието ми, че света ви харесва. Станали сте приятели с него.“ Яков отправя следното предупреждение в посланието си: „Приятелството със света е вражда против Бога... който иска да бъде приятел на света, става враг на Бога“ (Яков 4:4).
Разбира се, Исус беше приятел с политици и грешници. Но също така е написано, че Той беше „отделен от грешните“ (Евреи 7:26). Той служи на грешниците, но като човек под властта на Баща Си. Както Той, така и ние сме призвани да бъдем в света, но не и от него.
„Помнете думата, която ви казах…Ако Мене гониха, и вас ще гонят; ако са опазили Моето учение, и вашето ще пазят“ (Йоан 15:20). Не е нужно да правиш нещо, за да бъдеш преследван. Това няма да се случи заради работата ти, поради твоята раса или външен вид. Не, това ще се случи просто защото си направил Христос свой Господ.
Бог да има милост над всеки християнин, когото света не мрази, и Бог да е на помощ на политикана, който се изправя за Христос – светът ще го мрази и представя като демон.
Сега нека ви дам окуражително слово. Въпреки, че светът мрази и преследва истинските ученици на Христос, ние виждаме нарастваща любов и благочестива обич сред членовете на Неговата църква. Всъщност, онова което кара света да ни мрази, кара праведните ни братя и сестри да ни обичат още повече.
В следващите дни любовта в Божия дом ще стане по-скъпоценна. Ще бъдем мразени от целия свят, ще ни се присмиват медиите, ще ни се подиграва Холивуд, ще ни се присмиват колегите, обществото. Но когато дойдем в Божия дом, ще влизаме в място на невероятна любов, обичайки се един друг, както Христос ни обича.
Няма да има значение през какви преследвания сме преминали. Ще бъдем приети с думите: „Добре дошъл у дома, братко, добре дошла у дома, сестро. Тук си обичан.“ Ще сме се изградили един друг и ще продължим да носим в света истинското Евангелие, както Господ ни заповядва.