„Затръбете в Сион, и дайте тревога в светия ми хълм; нека се разтреперят всичките жители на страната; защото иде денят Господен, защото е близо” (Йоил 2:1)
О, Сион, святи хора на Бог, събудете се за звука на тромпета, защото Господния ден е близо, и нашия Цар идва в слава с армиите Си, за да построи царството Си!
О вие, дремещи светии на Всевишния, отърсете се и премахнете злото от делата си, и облечете цялото Божие всеоръжие, защото Божиите врагове са решили да воюват срещу Господ и светиите Му. „Ден тъмен и мъглив, ден облачен и мрачен... Идат люде много и силни, подобни на които не е имало от века, нито подир тях ще има до годините на много поколения... Огън пояжда пред тях... Пред тях племената се измъчват, всичките лица побледняват.” (Йоил 2:2-6)
Сион, все още ли не си чул, че „Земята се тресе пред тях, небето трепери, слънцето и луната потъмняват, и звездите оттеглят светенето си.” (Йоил 2:10)
След като виждат, че много скоро самите елементи ще се разтопят от горещина, защо Божиите хора се излежават на леглата на спокойствието и я карат лекомислено, ядящи и пиещи и веселящи се? Още ли не си чул, о Сион, че тромпета вече звучи? Толкова ли си ослепял от просперитет, толкова ли си оглушал от похотта и грижите на този свят, че не можеш да чуеш? Не можеш ли да различиш времената, не знаеш ли, че Господния ден е на вратата? Това ли е времето да бъдеш спокоен, да отдадеш цялото си време и енергия на собствените си интереси? Ще продължаваш ли да не търсиш лицето Му; ще продължаваш ли да забравяш Него, който те изведе от робство? Ще пренебрегваш ли Словото Му, дома Му, тайната Му стаичка? Ще утешаваш ли себе си казвайки: „Той няма да дойде! Съдът не е близо! Ще се отпусна, ще се радвам на живота и удоволствията си и ще се върна при Него, когато приключа със собствените си желания”?
Духът казва – затръбете в Сион и извикайте хората ми „даже и сега се обърнете към Мене с всичкото си сърце, с пост, с плач, и с ридание; и раздерете сърцето си, а не дрехите си, та се обърнете към Господа вашия Бог; защото милостив и щедър, дълготърпелив и многомилостив, и разкайва се за злото. Кой знае дали Той не ще се повърне и разкае, та остави благословение след себе си” (Йоил 2:12-14)
Той дори днес „слага белег върху челата на мъжете, които въздишат и плачат поради всичките мерзости, които стават всред него.” (Езекил 9:4)
„Затръбете в Сион, осветете пост, свикайте тържествено събрание; съберете людете, осветете събранието, свикайте старейшините, съберете младенците... Нека излезе младоженецът из спалнята си, и невястата из стаята си” (Йоил 2:15-16)
Къде са божиите свещеници, които трябва да плачат между портата и олтара? Къде са тези пророци, които са били събудени и силно викат: „Пощади, Господи, людете си?” (Йоил 2:17). Свещениците са заспали! „И няма човек, който да призовава името Ти, който да се пробуди, за да се хване за Тебе; защото Ти си скрил лицето Си от нас, и стопил си ни, поради беззаконията ни.” (Исая 64:7). Христос, Младоженеца, вече е излязъл от небесната Си стая и се е приготвил да срещне булката Си. И дори сега Духа вика към болката, за да я събуди да отиде да Го посрещне, Този, когото обича душата й. Не трябва ли пастирите да са по очи пред Бог, плачещи, изповядващи греховете си и греховете на Божиите хора? Не трябва ли Господните свещеници да подтикват булката? Господи, колко са слепи пастирите ти! Докато армиите на Сатана се строяват за да воюват срещу небето, докато Божиите армии и колесници маршируват под строй към финалната битка, пастирите си играят. „Сине човешки, пророкувай против Израилевите пастири, пророкувай и речи им: Така казва Господ Иеова на пастирите: Горко на Израилевите пастири, които пасат себе си! Не трябва ли пастирите да пасат стадата? Вие ядете тлъстината, обличате се с вълната, и колите угоените, но не пасете стадата.” (Езекил 34:2-3)
Те се обръщат на меките си легла, хранят се с тлъстината на стадото. Събират мъжките от стадото на футболните игрища. Ловуват и ловят риба, а не хора. Обичат празненствата, събират се с компании, за да си отпочиват пред идолите си. „Те се разпръснаха понеже нямаше пастир, и, като се разпръснаха, станаха храна на всичките полски зверове. Моите овце се скитаха по високите планини и по всеки висок хълм, дори овците Ми бяха разпръснати по целия свят; и нямаше кой да ги потърси или подири.” (Езекил 34:5-6)
О, слепи пастири от Сион, вие сте били призвани да съберете Божия народ на тържествена служба, а не на глупави игри и забави! „Сине човешки, пророкувай, казвайки: Така казва Господ: Речи: Меч! меч се остри, още се излъсква; остри се, за да извърши голямо клане; излъсква се, за да лъщи. Можем ли, прочее, да се веселим? Това е жезълът на сина ми, който презира всяко дърво.” (Езекил 21:9-10). Било ви е заповядано от Господа на силите да наведете лицето си към земята в смирение, съкрушение и покаяние. Плачеш ли, о, Божии човече? Срам ли ви е, о, вие съпрузи от Сион? Събудете се вие, винопийци, защото врага е дошъл върху земята, а вие не го знаете. Ще се чуе „глас се чува от ридаещи пастири, Защото това, с което се славеха се развали” (Захария 11:3)
Лозето е опустяло, семето гние в пръстта, гъсениците са изяли полетата, а никой не жалее! Всеки гледа собствения си интерес, любовта на мнозина охладнява, а радостта вехне между Божиите синове. Това е, понеже няма разтревожен пастир на амвона, никой от тях не е чул звука на тромпета от Сион, никой не се е очистил от цялото нечестие и не е прогласил Господния ден със сила! „Пророците му са вятърничави коварници; Свещениците му оскверниха светилището, извратиха закона.” (Софония 3:4)
Ако Божиите пастири бяха будни и маршируващи, Той би изцерил падащите в тази нация. Но очите на стражите са натежали от дрямка, а свещениците отказват мощно да призоват името Му. Яростта Му би се отвърнала, ако имаше служители в Божия дом, които биха паднали по очи, призовавайки небето да прости и изцери хората.
Защо децата изоставят Господните пътища? Защо младежите са чувстват уютно с дъщерята на Вавилон и тичат с грешниците? Защо са толкова ядосани, толкова обезверени, толкова концентрирани в светските си пътища? Това е, защото няма ясно и тежко слово от амвоните в страната. Служители, обременени със собствените си съмнения и грехове, застават пред силите на тъмнината, страхливи, защото са изгубили духовната си власт.
Свят остатък от верни пастири все още е в страната. Те плачат за стадото, скърбят за греховете на Божия народ, върнали са се към Господ с цялата си сила – въпреки това те са презирани. Много пророци са станали торби с вятър, а на Божиите хора им харесва да е така.
Събранието от Сион е ограбено! Господният ден предстои, земята е объркана, опустошение и разруха заплашват от всички страни, въпреки това Божия народ не се притеснява. Църквата е в долината на решението, Духът е излязъл да събуди и раздвижи спящите, но няма страх от Бог пред очите им. Предстоящ съд? Не и докато не са изгледали края на любимите си сериали. Не и докато последния остатък удоволствие е изстискан. Не и докато лесния живот се оттегли и увехне. Не и докато всички желания и амбиции на плътта са изпълнени. „Не ни прекъсвай, о, Боже – като че ли казват те – защото Господното завръщане и внезапен съд ще ни лиши от всичко, което желаят сърцата ни.”
О, вие върнали се към греха хора от Сион, никога ли няма да се върнете към Господ с цялото си сърце и да оставите прелюбодействата и лудостта на удоволствието?
Нашият Цар ще дойде в Сион, за да управлява с жезъл от стомана. Ако хората Му не се смирят, изповядат и изоставят греховете си, Той внезапно ще дойде в храма Си за да въздаде правосъдие. Милост и благодат за онези, които Го коронясват като Господ и Цар. Мир, почивка и радост за всички, които Го търсят с цялото си сърце, ум, душа и сила. Зелени пасбища, жива вода, възстановяване на всички Божии хора, които са се обърнали към Него от всичко онова, което е в света: пътищата му, нещата му, духа му и съблазните му. „Както овчарят дири стадото си в деня, когато се намира между разпръснатите Си овце, така и Аз ще подиря овцете си, и ще ги избавя от всичките места, гдето бяха разпръснати в облачния и мрачен ден. Ще ги паса в добро пасбище, и кошарата им ще бъде на високите Израилеви хълмове; там ще почиват в добра кошара и ще пасат на тлъсто пасбище върху Израилевите хълмове.” (Езекил 34:12,14)
Но бърз съд и скръб за всички, които запушват ушите си и затварят умовете си за звука на тромпета в Сион! Той ще преобърне съблазнителите на човечеството. Ще прекатури лицемерите и коравосърдечните. Ще избълва от устата си хладните. Ще предаде на Сатана всички, които се придържат към истината в неправедност. Ще предаде на укорителен ум всички, които познаваха Бог, но не Му отдадоха слава като на Бог, а станаха суетни глупци, които се покланят на създанието повече, отколкото на Създателя. Ще събори мързеливите пастири, които са хранили себе си, а не стадата си. „Затова, слушайте, пастири, Господното слово. Заклевам се в живота Си, казва Господ Иеова, понеже стадото Ми стана корист, и овцете Ми станаха храна на всичките полски зверове, защото нямаше пастир, и пастирите Ми не потърсиха овцете Ми, но пасяха себе си, и не пасяха овцете, затова, слушайте, пастири, Господното слово: Така казва Господ Иеова: Ето, Аз съм против пастирите; и ще изискам овцете Си от ръцете им, и ще ги направя да не пасат вече овцете; пастирите няма вече да пасат себе си, защото ще избавя овцете Си от устата им, та да не им бъдат за храна.” (Езекил 34:7-10). Той ще прекатури всички, които промениха Божията истина в лъжа. Това ще е ден на ужасно отцепване! Милиони хора, които са се подигравали на звука на тромпета, и които са продължавали да живеят в глупостта си и апатията си, ще бъдат предадени на идващия гняв. „Слънцето и луната ще потъмнеят, и звездите ще оттеглят светенето си. И Господ ще изрикае от Сион, и ще издаде гласа си от Ерусалим; небето и земята ще се потресат; но Господ ще бъде прибежище на людете си, и крепост на Израиляните.” (Йоил 3:15-16)
„А като Изкупител ще дойде в Сион и за ония от Якова, които се обръщат от престъпление, казва Господ.” (Исая 59:20). „Стани, свети, защото светлина дойде за тебе, и славата Господна те осия.” (Исая 60:1). Тъмнина ще покрие земята, а плътна тъмнина хората, но Господ ще се издигне за теб и славата Му ще бъде върху теб. Божият народ, победоносната невяста, ще повдигнат очи и ще запеят: „Нашият Цар е дошъл, идва за да ни спаси! Да се грижи за нас! Да ни въведе в изобилието на святия Си град!”
И победителите ще се влеят заедно, ще бъдат като един и ще се покажат на света като тялото на Христос на земята. Но тялото скоро ще се съедини с Главата си. главата на това славно тяло е Изкупителя от Сион, а Той внезапно ще се появи в храма Си, за да постави там Своя трон. Сърцата на онези, които копнеят за идването Му няма да се страхуват. Те ще продължат да Го хвалят, докато Той се завърне. Ще Го обожават до момента на възкресението. Дните им на скръб ще преминат. Господната слава завинаги ще бъде върху тях, и докато те гледат приближаването, сърцата им ще подскачат от радост. Когато Той пробие тъмните облаци на съда, изкупения народ мощно ще извика, защото те изведнъж ще се изправят пред славното Му присъствие, ще гледат влюбено величественото Му лице и ще паднат пред Него с песен и с радост, заявявайки: „Ние издържахме заради радостта, която ни очакваше! Това е нашата радост! Христос, Царя на Славата! Осанна на Този, който ни изведе от големия съд, който ни опази от огън, който ни изкупи с висока и мощна ръка.”
Където преди е имало страх от смърт и разрушение, сега ще има само превъзходството на вечната Му радост. Той ще постави краката ни в славна земя, а Самия Той ще ни бъде светилище. Няма да има повече мразени, обременени от болка, притеснения и грижи за утрешния ден, защото ще си бъдем у дома с Него! Ще пием небесно мляко и ще ядем ангелска храна. Въобще няма да се обърнем назад, страховете и лошите предчувствия ще са си отишли завинаги.
Защо се страхуваме да умрем? Защо сме се сграбчили в този живот толкова упорито? Защо се ужасяваме да скочим във вечността? Кой би разменил града от злато и вечни удоволствия в царството Му за нищожното, разлагащо се, корумпирано съществуване тук, на земята?
Не ни ли каза нашия Господ, че Той е възкресението и живота? И че този, който вярва и живее в Него никога няма да умре, но има вечен живот? На този вечен живот трябва да се радваме точно сега! Господ иска да заведе победоносния Си остатък в СИЛАТА НА БЕЗКРАЙНИЯ ЖИВОТ.
Тя е по-велика от силата на Петдесятница. По-велика от силата да изцеряваш болни, да гониш демони и да вършиш велики дела. По-велика е от силата да свидетелстваш и дори е по-велика от силата да възкресяваш мъртвите. Скоро, много скоро, вече няма да се нуждаем от тези сили защото ще се е родил нов свят. Идва свят, в който няма да има ограничена мярка от Духа. Няма да има нужда да се гонят демони, изцеряват болни или възкресяват мъртви. Няма да има нужда от свидетели. Това е вечен свят, в който вечния живот ще се лее безкрайно във всички изкупени. Можем само да предполагаме какво е да си в пълната сила и слава на вечния живот.
Бог иска да заведе святия Си остатък в силата на вечния живот, дори в този момент. Не че няма да умрем, но силата на вечния живот ще бъде толкова усвоена в този живот, че ще настъпи пълно отделяне от този свят и изискванията му. Бог иска свободен народ, напълно откъснат от светското и временното. Възможно е да се преместиш в сферата на възкресението, което ни поставя отвъд времето, отвъд мисленето на този свят, отвъд робството на здравето, сигурността и самата смърт.
Има сила в това да приемеш силата на безкрайния живот. Да живееш с поглед, фокусиран върху вечността, върху Божия трон, означава да живееш без страх от онова, което хората могат да причинят на човешкото ти тяло. Да живееш във възкресено състояние на ума, означава да гледаш несериозно на всичко, което е във и от този свят.
Повече от самия живот ли е Исус Христос за народа Си? Да, о – да! Той за нас е вечен живот! Извикайте го силно, о, Божии светии, кажете го на света, плътта и дявола: „Аз никога няма да умра! Аз не принадлежа на този изгубен и умиращ свят! Дори и сега съм в Христос, вечно същество. Духът ми винаги ще живее с Него и Той ще ми даде славно ново тяло според собствения Му образ! Това не е ли най-великата сила, която Бог може да даде на човечеството – да го направи вечно същество, умираща душа, която завинаги ще живее в присъствието Му? Животът, който ще изпитам във вечността, дори и сега се влива в мен от Божия трон. Имам гаранция за това наследство точно сега.
Мога да погледна надолу към този проклет поради греховете си свят и да се зарадвам: „О, свят на зло и обиталище на демони, ти не можеш да ме изискаш или задържиш! Аз съм бил освободен от твоята сила. Дори гроба в прахта ти не може да ме превърне в затворник. Дори сега съм надарен с вечен живот отгоре, Божия живот, който няма начало и край!”
Дръжте се за вечния живот, победоносен остатък! Животът, който сега живеете в плътта е само пара, която скоро ще изчезне и ще си отиде. Вечен живот се излива директно от Божия трон и той е също плод, който изкупените ще ядат завинаги от дървото на живота. Но Бог иска да ни открие, че е възможно да ядем този плод сега, в Духа, чрез вяра. Каква неизразима радост е да се усамотиш с Него в тайната стаичка и в продължение на часове да пиеш от този извор на вечен живот и да ядеш плода на дървото на живота. Можеш да излезеш от тази молитвена стая, като вече си в небесни места в Исус Христос. Светът губи чара си. Сърцето е отбито от всичко онова, което преди му е било мило. Привързаността и копнежите са пренасочени към Небесното царство, към сферата на възкресението.
Победоносният остатък ще гладува и жадува още и още в последните дни преди разрушението. Святият Дух ще създаде в Христовата невяста съкрушително желание за святост, чистота и откровение. Тук и там из страната могат да се видят дълбоки жажда и глад на праведните. Случва се радикално отделяне от света и всичките му идоли и удоволствия. Викът е за дух на мъдрост и откровение в знанието на Христос. Материалните неща губят стойност за тази невяста. Сърцата им са увещавани от Духа, към живот на молитва и съкрушение пред трона. Егоистични желания, егоистични планове са изоставяни и съвършената Божия воля е всичко, което вече има значение. Човешката област на успеха, амбицията и повишението са запратени в небитието, а Божията слава е взела връх. Чува се звука на обожанието и поклонението, коронясването на Христос и копнежа по Неговото господство.
В тези последни дни преди унищожението, благословения Спасител приготвя тържество от добри неща – не просешките нещица от този свят и глупавия материализъм, който търсят неразбиращите, а самите благословения и радости на небето. Победоносният остатък може да се изправи пред всяка огнена пещ с напълно доволно, почиващи си сърца.
Надуйте ТРОМПЕТА В СИОН – Бог си е осигурил остатък, измит в Христовата Кръв, облечен в неопетнени дрехи, отделен в Царя на Славата, със запалени лампи високо в ръцете им, отиващи да посрещнат Младоженеца в силата на вечния живот! Пийте до дъно, Божии светии – пийте от извора на вечния живот!
„Излезте от нея, люде Мои, за да не участвувате в греховете й и да не споделяте язвите й” (Откровение 18:4)
Излезте от спящите, мъртви църкви! Излезте от алчните култове на просперитет. Излезте от хладките, организации, които са загубили славата на Бог! Излезте от правещите компромиси, водени от греха, либерални храмове! Излезте от покланящите се на Мария католически църкви! Излезте от всички групи и църкви, където няма огън от Святия Дух, няма смазващо осъждение, няма глад за святост! Излезте от легалистичните църкви и общества, които проповядват спасение чрез дела! „Бягайте отсред Вавилон Та отървете всеки живота си; да не загинете в беззаконието му: Защото е време за въздаяние от Господа, Който ще му отдаде отплата. В ръката Господна Вавилон е бил златна чаша, която опиваше целия свят; от виното му пиеха народите, затова народите избезумяха. Внезапно, падна Вавилон и се разруши; лелекайте за него; вземете балсама за раната му негли се изцели.” (Еремия 51:6-8)
Излезте от ученията, които окуражават жаждата за пари, слава и успех! Излезте от всички институции, които се въртят около човек, а са дваж умрели и изтръгнати от корен! „Люде Мои, излезте изсред него, и спасете всеки от вас себе си от пламенния гняв Господен.” (Еремия 51:45)
Излезте и оставете лъжепророците, чиито очи са приковани на златото и славата! Излезте и оставете всеки служител или евангелизатор, който успокоява вас и християните в Сион с лъжлива сигурност: „Оттеглете се, оттеглете се, излезте от там. Не се допирай до нечисто; излезте изсред него; очистете се вие, които носите съдовете Господни” (Исая 52:11)
„Защото греховете й стигнаха дори до небето, и Бог си спомни нейните неправди.” (Откровение 18:5). Чии грехове? Греховете на отстъпническата, хладка църква и общите грехове на нация, чиято чаша на греха прелива. Как се осмеляваме да си помислим, че Бог не е видял неизцеримото ни зло! Жителите на Ниневия и Содом крещят за справедливост. Те са нашите обвинители. Ниневия се покая след проповедта на един човек – Америка отхвърли лавина от евангелски призиви и предупреждения. Содом нямаше Евангелие, нямаше армии от проповедници, нито пък медиите му бяха потопени в предупреждения за идващия съд. Както беше със Содом, Ниневия, Ерусалим и Юдея, така и нашите грехове са стигнали до небето и Бог е определил съда Си. Всички те си отидоха, а сега ние седим на съдебната Му скамейка.
Кой ще се събуди, кой ще обърне внимание на Господния призив да се отделим, да се очистим от цялото нечестие на църквата и обществото? Не правете както направи Израел и си мислеше, че дните на съда са твърде далеч: „Сине човешки, ето, ония, които са от Израилевия дом, казват: видението, което той вижда, ще се изпълни след много дни, и той пророкува за далечни времена. Затова, кажи им: Така казва Господ Иеова: Ни една от думите Ми не ще се отлага вече; Но словото, което ще говоря, ще се изпълни, казва Господ Иеова.” (Езекил 12:27-28)
„Сион ще се изкупи чрез правосъдие, и тия, които се върнат в него, чрез правда. И силният ще бъде като кълчища, и делото му като искра; и то ще изгори заедно с него, без да има кой да го гаси.” (Исая 1:27,31)
„Извикай и възклицавай, сионска жителко, защото Светият Израилев е велик всред тебе.” (Исая 12:6). „Укрепете немощните ръце, и утвърдете отслабналите колена. Кажете на ония, които са с уплашено сърце: Укрепете се! Не бойте се! Ето вашият Бог! Възмездието ще дойде с Божие въздаяние: Той ще дойде и ще ви избави. И там ще има друм и път, който ще се нарече път на светостта; Нечестивият няма да мине през него, но ще бъде само за тях; Пътниците - даже и глупавите - няма да се заблуждават по него , лъв не ще има там, нито ще се качи по него хищен звяр; Такъв не ще се намери там; Но изкупените ще ходят по него . Изкупените от Господа ще се върнат, и ще дойдат с възклицание в Сион: Вечно веселие ще бъде на главата им; Ще придобиват радост и веселие; А скръб и въздишане ще побягнат.” (Исая 35:3,4,8-10)
„Глас на един, който казва: Провъзгласи! И отговори се: Що да провъзглася? - Всяка твар е трева, и всичката й слава като полския цвят; Тревата съхне, цветът вехне; Защото дишането Господно духа върху него; Наистина людете са трева! Тревата съхне, цветът вехне, но словото на нашия Бог ще остане до века. Ти, който носиш благи вести на Сион, изкачи се на високата планина; Ти, който носиш благи вести на Ерусалим, издигни силно гласа си; Издигни го, не бой се, кажи на Юдовите градове: Ето вашият Бог! Ето, Господ Иеова ще дойде със сила, и мишцата Му ще владее за него; Ето, наградата Му е с него, и въздаянието Му пред него. Той ще пасе стадото Си като овчар,, Ще събере агнетата с мишцата Си, ще го носи в пазухата Си, и ще води полека доещите.” (Исая 40:6-11)
„защото Господ ще утеши Сиона Той ще утеши всичките му запустели места, и ще направи пустотата му като Едем, и запустялостта му като Господната градина; Веселие и радост ще се намери в него, Славословие и глас на хваление. Правдата Ми наближава, спасението Ми се яви, и мишците Ми ще съдят племената; Островите ще ме чакат, и ще уповават на мишцата Ми. Подигнете очите си на небето, и погледнете на земята долу, защото небето ще изчезне като дим, и земята ще овехтее като дреха, и ония, които живеят на нея, подобно ще измрат; Но Моето спасение ще трае до века, и правдата Ми няма да се отмени.” (Исая 51:3,5,6)
„Колко са прекрасни върху планините Нозете на онзи, който благовествува, който проповядва мир! Който благовествува добро, който проповядва спасение! Който казва на Сиона: Твоят Бог царува!” (Исая 52:7)
„Духът на Господа Иова е на мене; Защото Господ ме е помазал да благовествувам на кротките, пратил ме е да превържа сърцесъкрушените, да проглася освобождение на пленниците, и отваряне затвора на вързаните. Да проглася годината на благоволението Господно, и дена на въздаянието от нашия Бог; Да утеша всичките наскърбени; Да наредя за наскърбените в Сион, да им дам венец вместо пепел, миро на радост вместо плач, облекло на хваление вместо унил дух; За да се наричат дървета на правда насадени от Господа, за да се прослави Той.” (Исая 61:1-3)
„Издигнете знаме към Сион; Бягайте, не се спирайте; защото Аз ще докарам зло от север, и голяма погибел.” (Еремия 4:6)
„И Господ ще изрикае от Сион, и ще издаде гласа си от Ерусалим; Небето и земята ще се потресат; Но Господ ще бъде прибежище на людете си, и крепост на Израиляните.” (Йоил 3:16)
„А на Сионския хълм ще се намерят оцелелите, и той ще бъде свет; И Якововият дом ще владее изново своето наследство.” (Авдия 1:17)