„Защото небесното царство е както когато един човек при тръгването си за чужбина свика своите слуги и им предаде имота си. На един даде пет таланта, на друг – два, на трети – един: на всекиго според способностите му; и тръгна. Веднага този, който получи петте таланта, отиде и търгува с тях, и спечели още пет таланта. Също и този, който получи двата, спечели още два. А този, който получи единия, отиде, разкопа в земята и скри парите на господаря си. След дълго време дойде господарят на тези слуги и прегледа сметката с тях.” (Матей 25:14-19)
Въпросът за сеенето и жъненето може да се разбира по два начина – добър и лош. Цял живот съм слушал да се проповядва: „Каквото посее човек, това ще и да пожъне.” Почти винаги му беше придавано негативно значение – сей в плътта и жъни разрушение, сей във вятъра и жъни буря! Но този текст от притчата за талантите е фокусиран преди всичко върху добрата страна на сеенето – сеене в духа, за да пожънеш вечен живот. „Защото, ако не се уморяваме, своевременно ще пожънем” (Галатяни 6:9)
Нека разгледаме първо тъмната страна на сеенето. Със сигурност има „сеене в плътта”, което води до ужасна жетва. Доказателството за нея вече може да се види навсякъде в Америка. Погледнете държавните ни училища – жънем отвратителната жетва на това, че от години сме изгонили Бог от класните стаи. През 1940 – само преди едно поколение – уроците започваха с молитва и обещание за вярност (към Бог и нацията – бел.пр.). Молехме се за Божието благословение върху училището, уроците, учениците, нацията. Това беше нация под авторитета на Бог и Той беше почитан в класните стаи всеки ден. В онази година, най-големите седем проблема с дисциплината са били: говорене в час, дъвчене на дъвка, вдигане на шум, тичане в класната стая, пререждане на лавката, неподходящо облекло, да не си изхвърлиш боклука. Днешните проучвания са ужасяващи. Най-големите седем проблема с дисциплината са: изнасилване, обир, покушение, кражба с взлом, палеж, хвърляне на бомби, убийство – почти всяко от които е свързано със злоупотреба с наркотици. Ученици, които продават наркотици в Ню Йорк, се перчат в класните стаи, накичени със златни вериги и носещи пачки от по 100 доларови банкноти. Тоалетните са се превърнали в стрелбища и бърлоги за пушене.
Бог беше нежелан в училищата, но дяволът бе добре дошъл. Така навлязоха окултизма, хуманизма и извратените доктрини. Безразборният секс беше възвеличен, а хомосексуализма възхвален. Либералите призоваха за безплатно раздаване на презервативи в класните стаи. Сега искат да има автомати за презервативи във всички гимназии. Наричат го защита от СПИН!
Погледнете какво жънем днес: половината от новородените деца в градовете ни са незаконни! Петдесет процента! Една четвърт от всички бременности завършват с аборт – 22 милиона досега. Само за едно поколение преминахме от дъвчене на дъвка до стреляне с картечници! В едно училище в Бронкс, ученик влязъл в час с автомат Узи, скрит в якето му. Преди имаше уважение към учителите и властите, а днес в Ню Йорк и други градове, те живеят в страх. Някои са дори бити. Можете ли да си представите на какво ще приличат училищата ни само след пет години в случай, че оцелеем? Когато една нация сложи черта и предизвика Бог да я пресече, когато сатанинските сили са добре дошли – това завършва с истински ад на земята – детска площадка на дявола.
А какво да кажем за „сексуалната революция” от последните двайсет години? Каква реколта жънем днес от годините сеене в плътта. Либералната преса и корумпираните теолози призоваха за нов ден на сексуалната свобода. Те не искаха повече морални пуритански стандарти и ограничения. Мотото беше: „Всичко се случва с взаимното съгласие на двама възрастни!” Стотици хиляди гейове излязоха от скритите си стаички. Занесоха посланието си в държавните училища, маршируваха по улиците, призоваващи за права на гейовете, навлязоха в правителството, за да прокарат закони, защитаващи хомосексуализма. Америка беше заляна от книги, филми и телевизионни сериали, които възхваляваха лесбийството, груповия секс и размяната на партньори! Говореше се за отворени бракове, за съвместно съжителство, за сексуална свобода. Това трябваше да бъде раят на земята!
Днес си плащаме – идва жетвата. Ангелът на смъртта е дошъл, за да ни каже: „Партито свърши!” Появиха се нови, ужасни и нелечими болести като хламидия, херпес и СПИН. С хламидия днес са заразени повече от четири милиона момичета в Америка, повечето от които ще останат безплодни. Може би Бог е трябвало да затвори по една утроба заради всеки аборт. Сифилисът, една стара болест, отново се разпространява. Моят християнският доктор каза, че преди 15 години е давал доза от 600 000 единици пеницилин на болен от сифилис, а днес дозата е 4 800 000 единици, която, въпреки това не убива вируса! Той е започнал да получава имунитет срещу пеницилина. Днес съществува нов канцерогенен вирус, който се предава по полов път, познат като папилома вирус – вид рак, открит в младите жени. Процентът на кръвосмешенията също се е увеличил със 100 през последните десет годни. Краят на всичко това не се вижда в скоро време, тъй като жетвата става по-лоша с всеки изминал ден. Кой знае докъде ще стигне СПИН епидемията? Не може да има съмнение, че Словото е вярно, когато казва: „Сееш, каквото си пожънал.”
Най-лошата от всички жетви обаче, е невероятната вълна от детска порнография. Кой би повярвал, че държава, основана от вярващи хора, един ден ще стане толкова покварена, изродена, че ще се нахвърля като див звяр на малките си дечица? Това е най-лошия вид садизъм познат на човечеството и той помита Америка като чума. Непрестанно увеличаващ се брой родители изнасилват собствените си деца. Каква трагична жетва!
Ще има ден на разплата за всички тези години алчност и похот за пари. Долара е богът на Америка, а бизнесмените и хората от Уол Стрийт са нащрек за големия си удар като лешояди върху американската икономика. Колкото повече печелят, толкова повече искат. Това е лудост! Необузданите спекулации, които виждаме днес са от абсолютно същия дух, който държеше хората точно преди всеки банкрут в миналото (1857, 1880, 1932). Дори най-образованите членове на правителството не знаят какво точно се случва в момента. Един представител на Федералния резерв каза наскоро: „Не се тревожете за всички тези банкрутирали много милиардни компании. Има твърде много други неизвестни сили, които работят там...” „Там” е непознат свят, който може да се срине за секунди и никой няма да е в състояние да обясни защо.
Но, съществува и добра страна в сеенето и жъненето:
„И когато се приближи този, който беше получил петте таланта, донесе още пет таланта и каза: Господарю, ти ми предаде пет таланта; ето, аз спечелих още пет. Господарят му каза: Хубаво, добри и верни слуго! Над малкото си бил верен, над многото ще те поставя. Влез в радостта на господаря си. Приближи се и този, който беше получил двата таланта, и каза: Господарю, ти ми даде два таланта; ето, спечелих още два таланта. Господарят му каза: Хубаво, добри и верни слуго! Над малкото си бил верен, над многото ще те поставя. Влез в радостта на господаря си.” (Матей 25:20-23)
Ще ви докажа, че истинската църква на Исус Христос няма да хленчи и да бъде смазана или осакатена от вълната на злото. Няма да бъде слаба, объркана или повалена от демоничните сили. Никога! Тази притча доказва, че накрая Бог ще има богата и славна жетва. Двама от всеки трима от Господните слуги ще дойдат пред съда, натоварени с плод и пълни с радост, щастливи от успешната жетва. Те няма да са клатушкащи се или едва успели да издържат. Вместо това ще казват: „Спечелих: онова, което Бог ми даде се удвои!” Те ще бъдат „добри и верни”, а не отпаднали или мъртви. Няма да бъдат унили, депресирани или обезсърчени, а ще се радват в Господ.
Исус е „човека, който отиде в чужбина”, който ще се върне „след дълго време” и ще потърси сметка от слугите Си. Това сме ние, „неговите”, а талантите представляват мярката благодат и откровение за Исус, които сме получили. На нас ни е заповядано да излезем и да посеем това откровение. Някои имат по-голямо откровение за Исус от други, но всички трябва да сеем.
Въпреки това, гледайки днешния свят, питаме: „Ще има ли видение за изгубените души в тези последни дни или мисията ще умре с наближаването на Неговото завръщане? Ще откликнат ли младежите на заповедта да излязат и да посеят в света? Ако грехът се влоши с пристрастяването към наркотиците и нарастващото насилие, а икономиката се срине – тези лоши условия ще накарат ли младежите да се скрият? Ще останат ли млади мъже и жени, неопетнени от корупцията? Къде ще намери Бог нова армия работници? С космическото нарастване на цените, вратите за мисионерското поле се затварят.
Истината е, че Божието Царство не се влияе от демони, икономика, комунизъм, насилие или каквито и да е светски условия. Всъщност, църквата в Китай днес е по-силна от всякога. Преследванията само я направиха по-силна и по-мощна, така е и във всички страни зад Желязната завеса. Не знам как ще го направи Бог, но тази притча доказва, че Той ще има армия в последните дни – тук и в чужбина – които ще бъдат там, в жетвата, натоварени с плод, радостни и развълнувани!
Псалм 110 е директно пророчество за хората от последните дни, които „ще бъдат готови в деня на силата Ти” (стих 3). Мартин Лутер нарече този псалм „славно пророчество за Царството на Христос.” Той добави: „Трябва да бъда мил с всеки в църквата.” Има „скиптър на... силата Ти в Сион” (стих 2). Това се отнася за Исус, Който и сега притежава цялата сила и власт. Но в тези последни дни ние ще видим и изпитаме пълнотата и кулминационната точка на силата Му – последна велика демонстрация на Неговата мощ. Така беше, когато Бог показа силата Си на Египет, изпращайки им десет ужасни наказания. Първо, Той докосна земята, след това небесата се разтърсиха от светкавици и гръмотевици. Най-накрая, в един последен изблик на сила, Бог експлодира в смъртоносна ярост, убивайки всяко първородно в Египет. Силата на нашия Господ е разтърсвала човечеството през последните 2000 години. Но е пророкувано за едно последно огромно разтърсване: „Чийто глас разтърси тогава земята! Но сега Той обеща, като каза: „Още веднъж Аз ще разтърся не само земята, но и небето.” (Евреи 12:26)
В онзи ден, божиите хора ще „желаят”– ще бъдат непринудени доброволци. Ето как прави това Бог: когато Той смята, че деня на силата Му е дошъл, издига святи пророци, стражи и пастири, които надуват тръбата. Бог се движи свръхестествено над хората, за да откликнат. Те се вслушват в призива за покаяние, събират се и се издигат във вяра, за да предизвикат врага. Събуждат се, излизат навън и предизвикват силите на тъмнината. Божиите хора започват да викат и Той изпраща пророци, които да събудят църквата.
Така беше, когато Сисара и великите му железни колесници излязоха срещу Израил (Съдии 4). Бог издигна Девора, защото „израилевите синове извикаха към ГОСПОДА” (Съдии 4:3). Господният Дух дойде върху тях, а Девора по-късно изпя: „народът излезе доброволно” (Съдии 5:2). Когато Божият Дух наистина дойде върху народа, не е нужно да натискаш, умоляваш, теглиш или заплашваш. Те са благоразположени в деня на силата Му. Виждал съм това вече да се случва в Таймс Скуеър Чърч. Словото прочиства хората и Божия Дух идва върху мнозина. В момента имаме изобилие от доброволци, готови да направят всичко за Исус.
„Народът Ти ще бъде готов в деня на силата Ти. В свято великолепие” (Псалм 110:3). Това е пророчество, че Бог ще има хора, които не разглеждат светостта като твърде тежко за носене бреме, като нещо трудно или легалистично, а като нещо великолепно! Няма да се свиват от страх под тежкото послание, а по-скоро ще го разглеждат като такова, с което Бог обрязва и полира диамант, така че още лъчи светлина да греят от него. Това е пророчество, че в ден на зло, ден на разврат, Той ще издигне свята армия, която ще ходи с радост във всичките Му заповеди.
Какво доказателство имаме, че Бог ще има армия от млади хора, които ще работят за Него в последните времена? „Ще са за Теб като росата Твоите млади.” (Псалм 110:3). Това означава, че младите вярващи ще са многобройни като капките утринна зора. Излезте сутрин и погледнете тревата – прилича на милиони искрящи диаманти. Такава ще и жетвата Му от младежи. Това не е просто моята интерпретация на това велико пророчество. Едуардс, Калвин и Роджърс го разбират по същия начин. Всъщност, Псалм 110 е толкова важен, че е цитиран от Исус и Павел, и е споменат седем пъти в Новия Завет. Отказал ли се е Бог от младежите? Или Сатана беснее из ада, крещейки: „Младежта е изцяло моя! Наркоманчетата, подивелите за секс, самоубийците!” Не! Бог ще има „роса от младежи”.
Има нещо уникално и специално в слугите от последното време, които ще имат плод в последната жетва. Преди всичко, те няма да се страхуват да „орат посред зима”. „Ленивият не оре заради зимата — ще потърси по време на жетва и няма да има нищо” (Притчи 20:4). Исус каза, че полето е света, което означава: нации, народи, раси. Когато дойдох в Ню Йорк през 1958, обществеността, църквата и правителството до един казваха, че пристрастяването към наркотици е нелечимо – най-вече хероиновата зависимост. Все едно заявяваха: „Твърде студено е за оран! Те не искат Бог. Не могат да бъдат достигнати.” Но Бог ми каза: „Ходи да ореш! Това е диамантена мина! Ще имам огромна жетва там.” Така и стана.
Около южните ни граници хората са вдигнали ръце от милионите нахлуващи нелегални мексиканци. В Ню Йорк и Калифорния има нелегални чужденци от цял свят. Бог е издигнал църкви, които да ги достигнат за Христос, изградени предимно от бивши наркомани, понеже тези новоповярвали християни виждат това като шанс да орат. Бог им е дал мисионерско поле. Днес, млади служители, които някога са били нелегални чужденци, се връщат обратно в родината си като мисионери, за да благовестват.
Да! Студени вълни от отстъпничество помитат земята. Евреите са студени, както и мюсюлманите. Толкова много хора изглеждат безнадеждни и трудни. Но Господ казва: „Не бъди мързелив – ходи да ореш!” Никоя група хора, никой човек не трябва да бъде считан за твърде студен или твърде изгубен! Върви да ореш! Ори и ще жънеш! В деня на Неговата сила, Духът ще осъди всички хора! Преди да основем Таймс Скуеър Чърч, на нас ни казаха, че Ню Йорк е твърде закоравен и твърде зъл, че няма надежда, че никой няма да ходи на църква в неделя вечер, че има твърде много цинизъм, твърде много престъпления, че хората няма да излязат от домовете си, за да дойдат до Таймс Скуеър вечер. Това трябваше да означава, че е твърде студено за оран. Нашата църква доказва колко много са сгрешили те.
Тези желаещи слуги няма да се уплашат от „лъва на улиците”. „Ленивият (мързеливия християнин) казва: Лъв има навън! Ще бъда убит насред площадите!” (Притчи 22:13). Има ли лъв по улиците? Да! Ревящ лъв, желаещ да поглъща. Но изпълнените с Духа слуги не се страхуват от никой лъв. Преди да се върна в Ню Йорк, за да пастирувам, дяволът се опита да вкара страх в сърцето ми. Аз виждам какво идва и колко зли ще станат улиците. Сатана казва: „Ще бъдеш убит на улиците!” Но Исус заповяда: „Излез бързо на градските улици и пътеки и доведи тук бедните, недъгавите, слепите и куците.” (Лука 14:21). Не се страхуваме!
Мисля си колко чудесно трябва да е да живееш на тихо, усамотено място и мнозина имат тази привилегия. Но има нарастващ брой християни, които се „катерят по хълмовете”, просто, за да се скрият. Лъвът ги е преследвал и те търсят сигурно място. Вече съм минал през този начин на мислене. Водещ „възстановител” написа книга, озаглавена „Управление в непредвидени ситуации”, в която предупреждава християните да се запасят с продукти и оръжие, да се подготвят да се скрият и защитят собствеността си. Списъкът препоръчва да се запасиш с цигари и алкохол, за да подкупиш (той го нарича „бартер”) пазители на реда по време на анархия.
Има такива, които ще викат към скалите и планините да ги скрият от гнева Му (Откровение 6:16). „Защото, който иска да спаси живота си, ще го изгуби; а който изгуби живота си заради Мен, ще го намери.” (Матей 16:25). Не! Изпълненото с Духа тяло няма да се крие, а ще бъде в първите редици на фронта, водейки добрата битка и докарвайки жетва от души.
„Тогава се приближи този, който беше получил един талант, и каза: Господарю, аз те знаех, че си строг човек – жънеш, където не си сял, и събираш, където не си пръскал; и като се уплаших, отидох и скрих таланта ти в земята; ето, имаш своето. А господарят му в отговор каза: Зли и лениви слуго! Знаел си, че жъна, където не съм сял и събирам, където не съм пръскал. Ти обаче трябваше да внесеш парите ми при банкерите, и когато си дойдех, щях да взема своето с лихва. Затова, вземете от него таланта и го дайте на този, който има десет таланта. Защото на всеки, който има, ще се даде, и той ще има в изобилие; а от този, който няма, от него ще се отнеме и това, което има. А този безполезен слуга хвърлете във външната тъмнина...” (Матей 25:24-30). Кой е този мързелив и безполезен слуга и защо беше хвърлен в ада?
Преди всичко, той беше Божий слуга, контролиран от таен грях. Исус го нарече безполезен слуга, което тук означава зло или нещо зловещо. Въпреки, че той е свързан с група слуги, които са заети, плодотворни и радостни, има нещо скрито и неясно в този човек. Той твърди, че познава Господ („Знаех, че си...”), но е развил изопачена представа за Него поради неизоставен грях. Той казва: „Ти си строг човек”, което е друг начин да каже: „Ти очакваш твърде много от мен; не мога да изпълня всичките Ти изисквания в служението!”
Грях в сърцето е някой да каже: „Това е твърде трудно – непосилно е!” От друга страна, отстъпчивото сърце е свободно и покорството вече не е бреме. За предаденото сърце то е радост. Един служител чул касета с наш запис и казал на приятеля си: „Никой не може да живее така! Всеки прави грешки. Не можеш да живееш толкова чисто колкото проповядват те!” Той помислил, че е тежко послание. Чудя се защо.
В Таймс Скуеър Чърч има мъже, чиито съпруги твърдят, че са християнки, но смятат, че съпрузите им са фанатици. Някои от тези мъже бяха наркомани или алкохолици, изневеряваха, бяха пълни с дявола. Днес те са продадени на Исус! Така че, ако съпругата каже: „Хайде да ходим да танцуваме и да се забавляваме”, той няма да го направи. След което тя обвинява Бог за това, че е много строг и стриктен и „ми отне съпруга!” Тя трябва да падне по лице и да благодари на Бог, че той вече не принадлежи на дявола.
Ленивият слуга в притчата обвинява господаря си, че жъне там, където не е сял (Матей 25:24). Това е сериозно обвинение, което много апатични християни все още отправят към Господ. Този слуга искаше да каже следното: „Господи, Ти очакваш твърде много от мен, а ме предаде, когато се нуждаех от Теб. Искаш да бъда верен и плодовит, а не ми помогна, когато се нуждаех от чудо. Искаш да жънеш в мен, но не си посял освобождение!” С други думи, той беше ядосан на господаря си, така че Го обвини в несправедливост.
Това, което направи, беше толкова зло и мързеливо, че му струваше спасението! Беше: „Бог не иска да изпълня намеренията Му. Ако трябва да бъдат спасени евреите, мюсюлманите или семейството ми, Той ще го направи и без мен. Така или иначе, всичко е предопределено! Загуба на време е да се свидетелства и работи сериозно, понеже Бог ще има жетва и без цялото това сеене. Така че, ще се занимавам с моите си работи, ще стоя далеч от проблемите, ще бъда тихия Господен слуга – и каквото трябва да стане – ще стане. Не мога да променя нищо!” Така че, те си седят пред телевизора с думите: „Кой съм аз? Бог ще го направи така или иначе! Какво значение има? На никого не преча, не съм откраднал нищо, не съм наранил Господ!”
„И като се уплаших, отидох и скрих таланта ти в земята; ето, имаш своето.” (стих 25). Вместо страх от Бог, беше страх да остави греха, страх, че можеше да му струва много скъпо – това върза този слуга. Бог го лиши от всичко. Или ще пораснеш, или ще изгубиш всичко. Или ще продължиш с Бог, или ще бъдеш изхвърлен от Царството Му.