„Прати човеци в Иопия да повикат Симона, чието презиме е Петър; той ще ти каже думи, чрез които ще се спасиш ти и целият ти дом.” (Деяния 11:13-14)
Има ли нужда дома ти от спасение – буквално или духовно, или и двете? Съществува ли физическо, духовно или финансово бедствие, което е надвиснало над теб, застрашаващо дома ти? Разкъсвано ли е семейството ти от боричкания, напрежение, предстоящ развод, бунтовни деца, несподелена любов или проблематична връзка? В някаква опасност ли са живота ти, вярата ти, брака ти, дома ти? Има ли нужда от истинско чудо от Бог за освобождение и спасение?
От пощата, която пристига в офиса ми всеки ден, аз съм се убедил, че Сатана се опитва с цялото коварство на ада, да унищожи християнските семейства по всеки възможен начин. Децата са измамвани и прелъстявани от демонични изкушения. Много бракове имат сериозни проблеми, а развода се превръща в яростен рак в църквата. Бях подбуден към молитва поради всички съобщения, които пристигат от християните, чието финансово състояние е отчайващо.
Никога досега християнските домове не са били под по-голям стрес и напрежение. Самите основи на християнското семейство са разклатени като директен резултат от моралното и духовно разложение в обществото.
Да обвиняваме за всичко това липсата на вяра или невежеството за някои права, които вярващите не изискват, би било измъкване от положението. Много по-дълбоко е, и това е проблем от най-висша степен за нашия небесен Баща.
Има само един начин да спасиш дома си. Това е единствения Библейски начин, който виждам, и той е чудесно описан в 10-та глава на Деяния. Можеш да спасиш дома си по абсолютно същия начин, по който Корнелий спаси своя. В един единствен ден, чрез славно чудо, целия му дом беше спасен и изпълнен със Святия Дух. В този ден семейството му премина от духовната слепота към чудесна светлина и живот. Бог извърши в дома му частна Петдесятница, която шокира църквата в Ерусалим, разстрои теологията на Петър и отвори врати за спасението на езическата раса. Всичко това, защото един човек твърдо беше решил да спаси дома си.
Преди да ви покажа как Корнелий спаси дома си, нека те попитам дали наистина искаш да спасиш твоя? Искаш ли отворено небе и достъп до Божия трон? Искаш ли да бъдеш този, когото Бог използва, за да донесе съживление и преобразяване на целия ти дом?
Понякога се чудя дали много християни наистина искат да видят Бог, вършещ нещо ново в домовете им. Ние получаваме хиляди молитвени нужди от всякакъв вид, най-вече от съпруги и баби и дядовци, искащи да се молим за домовете им, които имат проблеми. Наскоро, докато Гуен и аз се молехме и скърбяхме със сърцераздирателни молби за всички тези тъжни проблеми, се чух да казвам на Господ: „О, Господи, колко от тези скъпи християни са толкова отчаяни, че да се затворят с теб в тайната молитвена стаичка? Колко от тях са готови да ни оставят просто да се молим за тях, без самите те да прекарат часове пред Божия трон в ходатайство?” Знам, че много от тях се молят прилежно, но не всички.
Твърде много християни днес търсят прекия път. Искаме да прекараме колкото се може по-малко време плачейки пред Господ. Не искаме да постим и да се молим с часове, гледайки лицето на Исус и събирайки сила и вяра, за да събаряме крепости.
Не прекарваме достатъчно време в святото Божие Слово, подновявайки вярата си. Прекарваме часове, залепени пред телевизионния идол, тревожещи духа си и отваряйки домовете си за силата на тъмнината. Четем Библията само колкото да вземем специалните обещания, които можем да изискаме. Искаме просто да го назовем и да предявим претенциите си, както брата, който каза: „Защо е цялото това говорене за пост и молитва? Това беше изработено за нас – говори думите на вяра, вярвай, и е твое. Толкова е просто.” Това е просто мързеливия християнски начин да заобиколиш Божия призив към святост, ходатайство, молитва и пост. Мога да докажа на всеки либерален вярващ, че това е повече от упражнение на вярата. Че е много повече от мисловна игра или игра на думи. Животът на Корнилий доказва, че Бог иска абсолютно посвещение, пълно покорство и непрестанна молитва.
Помислете за начина, по който този посветен на Бог човек спаси дома си, и за чудесата, които изработи неговото посвещение.
„Имаше в Кесария един човек на име Корнилий, стотник от така наречения Италийски Полк. Той беше благочестив и боеше се от Бога с целия си дом, раздаваше много милостини на людете, и непрестанно се молеше на Бога.” (Деяния 10:1-2)
Когато казвам, че Корнилий винаги се молеше и постеше, имам предвид, че той беше толкова решен да докара себе си и семейството си в Божията пълнота, че това го накара да пренебрегне храната, за да може да търси Бог.
Храната стана второстепенна в силния му глад и копнеж за Бог. Дни на пост, без да изпитваш глад и жажда за Бог не означават нищо – по-добре да ядеш, отколкото да използваш поста като средство да извлечеш благословения от небето. Да не ядеш един или два пъти е естествена реакция на сърцето, което търси Бог – гладът за Него отнема всяко желание за храна. Става дума да загубиш апетит заради дълбок вътрешен копнеж за докосване от Бог.
Този човек трябва да накара всички нас да се засрамим. Той нямаше касетки или записи с поучения, дори нямаше учител. Не беше прозелит, беше просто човек отчаян за Бог, и онова което беше научил, беше станало по трудния начин. Без семинари, без събрания, без „как да разбереш Библията”. Той дори нямаше Святия Дух все още в себе си, който да го подтиква да се моли и да търси лицето на Бог. И въпреки това той винаги постеше и се молеше.
Молитвения му живот го накара да дава милостиня. Бог все още не беше отговорил на молитвата му за неговия дом, въпреки това той щедро даваше на всички, които бяха в нужда. Той не беше толкова погълнат от собствените си нужди, които да му отнемат цялото време, внимание и пари.
Молещите се хора винаги привличат Божието внимание. Той, отиващ при Бог в молитва и „Бога, който слезе при него и му рече” (Деяния 10:2-3). Молещият се човек чува говорещия Бог. Така е било още от Едемската градина.
Няма дори една шепа християни днес, които чуват директно от Бог. Божиите хора никога не се променят. Евреите казаха на Моисей: „Ти говори на нас, и ние ще слушаме; а Бог да не ни говори, за да не умрем.” (Изход 20:19). „Така людете стояха надалеч. А Моисей се приближи при мрака, гдето беше Бог.” (Изход 20:21)
„Нека нашия пастир чуе от Бог – беше вика им. – Не можем да понесем величественото Му присъствие” – казаха те. Така е и днес. Божиите хора до такава степен са се отдалечили от святото място на присъствието Му, че са създали „звездното” ходатайство. Проповедници звезди, евангелизатори звезди, учители звезди, на които можеш да напишеш писмо и да ги помолиш за ходатайство, молитва и наставление. Хората изглежда не знаят, че компютрите не могат да се молят.
Напълно библейско е да потърсиш молитвена помощ от двама или трима молещи се, вярващи християни. Но не и докато не си отишъл смело пред трона на благодатта, за да получиш благодат и милост, които да ти помогнат в нуждата.
Нека ви кажа точно защо толкова много християни не получават отговор на молитвите си и защо семействата им са в такава бъркотия. Те са вцепенени от проблемите си, толкова са смазани, че просто сядат и започват да плачат и да страдат. В отчаянието си мнозина се паркират пред телевизора и се надяват да облекчат болката в съзнанието си. Затъпяваща летаргия ги обзема и те биват обсебени от проблемите си.
Всички ние знаем къде лежи отговора! Знаем, че молитвата е единствения начин да спасим домовете си и да разрешим проблемите си. Не бързичка молитва, не мързелива, а изливане на сърцето в пълно разкаяние пред святото Му присъствие.
Святият Дух непрекъснато стене в нас, увещава ни, призовава ни да се скрием в тайната стаичка и да се поклоним и обожаваме Царя на Славата. Знаем, че в Неговото присъствие има пълна радост, благодат и милост, които да ни помогнат в момент на нужда, чуващо ухо и всевиждащо око. Тогава защо, о, защо не се молим?
Божиите хора тичат през глава на големи събрания и семинари, за да чуят учители, предлагащи лесни решения и прости формули да сътворят чудо. Познавам хора, които могат да прекарат от 2 до 7 дни стоящи с часове слушайки за Бог, но не могат да прекарат и 1 час на ден, за да говорят с Него. Ако спрем да обикаляме, да затрупваме себе си с учители, които да гъделичкат ушите ни, а вместо това се затворим с Бог за един ден, ние ще видим истински чудеса и трансформация в целия ни дом.
Бракове ще бъдат изцерени! Ние нямаме проблем между човек и човека, а между човек и Бога. Отчуждаваме се от Бог, пренебрегнали сме и сме изоставили олтара в нашите домове, а Бог ни е оставил на глупавите ни измишления.
Време е да бъдем честни, Божии светии. Няма да се случи нищо друго, освен непрестанни поражения, безпокойство и безкрайни проблеми, докато не помолим Бог да ни даде отново глада за Него, докато отново не се научим да изливаме проблемите си в тайна молитва, докато не получим отговорите си от Бог.
Няма да спасим домовете си с половинчати молитви или чрез някаква надута, плътска вяра. Нашият Бог на завета не работи за тези, които са с раздвоено сърце, които се заиграват с тайни грехове, Той се изявява само в посветената, гореща молитва на святите вярващи.
Да прочетем за ясните и подробни напътствия, които получи Корнилий от Бог е вълнуващо. „И сега изпрати човеци в Иопия да повикат едного Симона, чието презиме е Петър. Той гостува у някой си кожар Симон, чиято къща е край морето, (той ще ти каже що трябва да правиш).” (Деяния 10:5-6)
По същото време друг молещ се човек, Симон Петър, получава видение от Господ да отиде до къщата на Корнилий, за да занесе спасение.
Бог работи от всички страни, когато хората Му започнат да се молят сериозно. Бог има безброй ангели служители, има колесници на небесните сили, има силата и върховната власт на небето и на земята, казва слово и нещата се случват и нищо не може да се изправи срещу съвършената Му воля. Всичко, което Бог чака, е разположено към него сърце. Сърце, което общува с Него, напълно посветено, сърце, което се държи за Него, сърце, което не само е посветено на Него, но е посветено само на Него.
Молитвените воини никога не трябва да оставят духовната си власт на други. Никога не трябва да си тръгнат, с шапка в ръка, питащи други хора за посоката. Самите те са в сферата на отвореното небе, ежедневно чувайки от Господ.
Когато бях дете си спомням, че Божиите светии говореха за „хванал се е за роговете на олтара” (3 Царе 1:50-51). Хващайки се за роговете на олтара, израилтяните поставяха себе си под протекцията на спасителната, помагаща Божия благодат. Олтара беше място за приноси в светилището, и нарушителите на закона, които се хващаха за роговете му бяха спасявани от всяка беда. Дори Цар Соломон не закла узурпатора Адония, когато той избяга в Божия дом и се хвана за роговете на олтара.
Съществува място за подслон и сигурност, място на благодат и освобождение. Това е олтара! Но както в дните на Илия, нашите олтари са изпочупени. Единственият олтар в много домове днес е един идол – телевизора, на когото те жертват много скъпоценни часове. Майки, ако наистина желаете вашите домове да са спасени, изцерени и освободени, защо седите там и гледате тези пагубни сапунени програмки? Защо губите скъпоценното време на Бог и гледате такава гнус като „Далас”, „Династия” и всички останали отвратително гадни програми? Бащи, вие казвате, че искате Бог да изговори финансово чудо за вас, нещо трябва да се случи скоро. Защо тогава не се разбързате пред Бог? Имате ли време за спорт, развлечения, почивка? Защо, щом е толкова спешно, не спрете всичко останало и не потърсите Бог в тайна молитва? Защо не можем да проумеем, че нищо няма да се случи, нищо няма да се промени, само ще стане по-лошо, докато не се върнем при Бог със страстна молитва и препосвещение.
„И тъй, ние всинца присътствуваме тука пред Бога, за да чуем все що ти е заповядано от Господа” Деяния 10:33)
Нито дума за това, какви благословения имаше Бог за него и семейството му, какви богатства, здраве, сила или дарове. Не беше „Кажи ни какво може да направи Бог за нас. Кажи ни за всички дарове на Святия Дух изляни в Ерусалим. Кажи ни как да бъдем успешни, проспериращи и здрави.” Не, всичко, което той искаше да чуе беше „Какво очаква от нас Бог като покорство?” и „Какво е заповядано?”
Савел, веднага след като се обърна, извика: „Господи, какво искаш да направя?” Тези ранни новозаветни светии бяха по-заинтересовани да знаят отговорностите си към Бог, отколкото да научат как да вземат нещо за себе си от Него. Покорството беше много важно за тях. Думите на Исус все още звучаха в ушите им: „Ако ме обичате, ще ми се покорявате.” Покорството беше плода на любовта за него.
Колко от нас могат да се молят по начина, по който се моли Корнилий за него и за семейството си? Бихме ли отишли в тайната молитвена стаичка, оставяйки настрана всичките обещания, всичките молби за благословения и хубави работи и да се отворим за Бог за откровение, за това какви са нашите отговорности към Него? Ако Той ни каже, че ние като родители сме отговорни да разрушим идолите, включително и телевизора, така че домовете ни да бъдат спасени от разврата, бихме ли го направили? Защо да се молим за Божията протекция над семействата ни, и по-специално за децата ни, а след това да ги оставим да седят пред този идол, а умовете им да се покланят пред злото пред собствените ти очи?
Ами ако Святия Дух те накара да престанеш с цялото това клюкарстване, всичкото това слушане и разказване за грешките на другите, и че ако изчистиш устните си, ще озариш дома си с велик мир и радост? Би ли Му се подчинил?
Корнилий събра семейството си, погледна Петър в очите и каза: „Ние, като семейство искаме да знаем какво трябва да направим, за да спасим дома си – какво е заповядано от Бог?” Колко бързо Бог отговаря на този тип молитви, толкова бързо, че всъщност Петър не завърши проповедта си – Божия Дух се спусна по средата на посланието.
Петър каза много ясно, че Исус Христос „заръча ни да проповядваме на людете, и да свидетелствуваме, че тоя е определеният от Бога Съдия на живите и мъртвите.” (Деяния 10:42). Всъщност той каза: „Христос не само осъди греховете на Содом и присмивателите на Ной, но Той е съдията на твоите грехове. Така че покайте се и вярвайте и бъдете спасени.”
Истината е, че нашите грехове пречат на молитвите ни да получат отговор. Грехът в нас Го кара да скрие лицето Си. Исая предупреди: „Но вашите беззакония са ви отлъчили от Бога ви, и вашите грехове са скрили лицето Му от вас, та не ще да чува.” (Исая 59:2). Ние сме забравили, че Той е нашия съдия, на когото трябва да отговаряме; ние сме избрали да Го разглеждаме само като великодушен раздавач на добри неща. Съсредоточили сме се само на вечната Му доброта и милост, докато пренебрегваме определеното Му от Отец да бъде наш съдия. Духът иска да ни смири в Господното присъствие, да ни покаже огромната греховност на нашите беззакония, да ни открие Христос като святия, величествен съдия, пред когото един ден ще даваме отчет. „Защото всички трябва да застанем открити пред Христовото съдилище” (2 Коринтяни 5:10 – бел.пр.)
Ние можем да спасим семействата си като решим в сърцето си да се покорим на Бог на всяка цена. Докато някои ходят при Него само за да бъдат благословени, ти трябва да ходиш при Него, за да слушаш. С отворени уши и желаещо сърце, Бог ще открие волята Си, ще ти покаже какво трябва да направиш и можеш да се покориш и да изчистиш пътя за истинско възстановяване и съживление в дома ти.
„Докато Петър още говореше тия думи, Светият Дух слезе на всички, които слушаха словото. И обрязаните вярващи дошли с Петра, се смаяха загдето дарът на Светия Дух, се изля и на езичниците, защото ги чуваха да говорят чужди езици и да величаят Бога.” (Деяния 10:44-46)
Помислете за това, собствена Петдесятница, падаща върху цял дом с всичките му членове, издигнати до небесните места. Това беше чудо, хвалението беше вълнуващо, цялото семейство, всички роднини и деца бяха спасени и изпълнени със Святия Дух на Бог. И всичко това, защото един човек потърси Бог със сърцето си, докато дойде отговора.
А ето ни нас, в деня на изливането на Святия Дух, с много малко или абсолютно никакви доказателства за работата или присъствието Му в домовете ни. Страшно е, но е истина – много от нашите домове днес са контролирани от духа на света, вместо от Божия Дух. Където е Божият Дух, там има единство. Където живее Той, там има почивка и мир, има неизразима радост и чувство на победа над греха и дявола.
Трябва да върнем духовната власт в домовете си. Ако християнски съпруг и съпруга не са в пълно единство, тичащи заедно в Духа и любовта на Исус, пред тях е надвиснала огромна опасност. Единият или и двамата не ходят в Духа. Когато и двамата търсят Бог в лична молитва и посвещение към Господ, Духът върши чудесата Си и ги води в същата сфера на възкресение.
През последните месеци Святия Дух пробужда съпрузи, съпруги и дядовци и баби и призовава вярващите отново към по-дълбоко ходене в Духа. Едно прочистване се случва навсякъде, при което над домовете е надвиснал Святия Дух, връщащ сълзите на покаяние и на все по-голям глад за истината.
Хората се изморяват от всички религиозни игри, от това да бъдат жертва на демонични сили, от всички празни удоволствия и нищо незадоволяващия материализъм. Хиляди християни в момента горят за Бог и изхвърлят телевизорите си и се връщат да търсят Господ добросъвестно. Те изхвърлят всичките си идоли и отново превръщат домовете си в храмове на Святия Дух.
Бог върши нещо ново и в тази страна точно сега. Нещо толкова силно, толкова свръхестествено, че това тероризира ада. Святият Дух е дошъл да отдели народ за Господ. Да бъдеш успешен не е ни най-малко важно, в сравнение с това да чуваш Бог. Да просперираш, за тези новопокръстени светии означава да виждаш Исус по нов и жив начин. Къщи, земя, коли, дрехи – всичко е загубило чара си за хората, които днес са страстно влюбени в Господа на Славата. Святият Дух е дошъл да открие Христос като Спасител на семействата – нашите семейства.
Аз съм виждал духовния свят и виждам бягащи демони; виждам силите на тъмнината да треперят; виждам ограбения дявол – понеже Божията църква, преди залитащ гигант, е била подбудена от Святия Дух да се отърси и да се изправи, да изиска мястото си на сила и власт.
Цели семейства, цели църкви, цели служения се преобръщат с главата надолу. Бог казва: „Станете сериозни! Станете много сериозни за духовните неща или ще бъдете оставени!” Обаждат ми се служители от целия свят, които ми казват: „Никога досега не съм бил толкова гладен за Бог, толкова съкрушен и в нужда! Търся Господ за абсолютно обновление! Искам да бъда част от това, което прави Бог!”
Призовавам всяко Божие дете, което чете това послание – МОЛЕТЕ СЕ! Молете се за нова сила над греха. Молете се за свежо помазание от Святия Дух върху вас. Молете се за изливането на Святия Дух върху дома ви. Молете се за велико и славно изливане на Божия Дух върху пастора и църквата ви.
Ако някога ще спасим домовете си, това е сега или никога! Бог ни дава ултиматум да се върнем при олтара Му, да се върнем към смирението и покаянието. Можем да спасим домовете си само чрез молитва, покорство и свежо изливане на Святия Дух.
Осия: „Посейте за себе си по правда, пожънете с милост, разработете престоялата си земя; Защото е време да потърсите Господа, докле дойде и ви научи правда.” (10:12)
Амос: „Може ли да засвири тръба в град и людете да не се уплашат? Може ли бедствие да сполети град и да не го е направил Господ? Наистина Господ Иеова няма да направи нищо без да открие своето намерение на слугите си пророците. Лъвът изрева; кой не ще се уплаши? Господ Иеова изговори; кой не ще пророкува?” (3:6-8)
Авдия: „А на Сионския хълм ще се намерят оцелелите, и той ще бъде свет; И Якововият дом ще владее изново своето наследство.” (1:17)
Наум: „Господ е благ, крепост е в ден на бедствие, и познава уповаващите на него.” (1:7)
Софония: „И в онова време ще претърся Ерусалим с лампи, и ще накажа мъжете, които почиват на дрождието си, които думат в сърцето си - Господ няма да стори ни добро, ни зло.” (1:12)
Малахия: „Защото, ето, иде денят, който ще гори като пещ; И всичките горделиви, и всички, които вършат нечестие, ще бъдат плява. И тоя ден, който иде, ще ги изгори, казва Господ на Силите, та няма да им остави ни корен ни клонче. А на вас, които се боите от името Ми, ще изгрее слънцето на правдата С изцеление в крилата си; И ще излезете и се разигравате като телци из обора. Ще стъпчете нечестивите; Защото те ще бъдат пепел под стъпалата на нозете ви в деня, който определям, казва Господ на Силите.” (4:1-3)