„Както е писано: "Бог им даде дух на безчувствие, очи - да не виждат и уши - да не чуват". (Римляни 11:8)
„Защото Господ изля на вас дух на дълбок сън, и затвори очите ви: пророците, и помрачи първенците ви: гледачите. И всяко пророческо видение стана за вас като думите на запечатано писмо, което дават на някого, който е грамотен, и казват: А прочети това; а той казва: Не мога, защото е запечатано” (Исая 29:10-11)
Един от най-сърцераздирателните стихове в Библията е този: „Израил търсеше, това не получи, но избраните го получиха, а останалите се закоравиха” (Римляни 11:7)
Помислете за това! Цял един народ прекара живота си в търсене на удовлетвореност, почивка и пълнота, а никога не ги намериха. Дори до днес, само малък процент евреи са намерили благодатта и славата на Господ Исус Христос. Останалите от тях са заслепени!
Павел изрично подчерта: „Бог им е дал дух на леност.” Те са абсолютно слепи и глухи за Евангелието! Няма евангелизатор или учител на тази земя, който може да пробие тъмнината им! Много малка част от тях са спасени. Павел ги нарича „остатък, избран по благодат” (Римляни 11:5)
Павел говори за ден, когато „целият Израил ще се спаси, както е писано: - "Избавител ще дойде от Сион; Той ще отвърне нечестията от Якова” (Римляни 11:26). Не разбирам всичко това, но знам, че в момента има евреи, които умират в абсолютна духовна тъмнина за Христос и отиват във вечността под проклятието на дълбокия сън. Те не трябва да умират в такава слепота! Павел каза: „Така и те, ако не останат в неверие, ще се присадят; защото Бог може пак да ги присади.
Не ви ли е изумявало, че много езичници могат да чуят Евангелието веднъж, да го разберат ясно, да го приемат и да бъдат новородени чрез вяра в Него?! Проститутките, наркоманите, бедните и неграмотните, всички с радост приемат посланието на Христос и биват славно спасявани. Те са били събудени! Очите им са го видели, ушите им са го чули!
А евреите са в хватката на духа на дрямката! Дълбок сън е паднал върху тях и те просто не могат да разберат нищо от онова, което е казано и проповядвано за Господ Исус Христос.
Отхвърлил ли ги е Бог? Своеволно ли Бог ги отряза от лозата, просто за да спаси езичниците? Били ли са предопределени за такава ужасна слепота? Абсолютно не! Павел казва много ясно: „поради неверие те се отрязаха” (Римляни 11:20). „а за Израиля казва: - "Простирах ръцете Си цял ден Към люде непокорни и опаки". (Римляни 10:21)
Те бяха естествените клони, те бяха онези, които трябваше да получат онова, към което се стремяха. Трябваше да са приели Христос. Те трябваше да бъдат днешните проповедници на Евангелието. Те трябваше да са онези, които ходят на мисии из целия свят, проповядвайки посланието на Христос! Те трябваше да намерят онова, което ние, езичниците намерихме! Ерусалим трябваше да е християнската столица на света.
Но те инатливо се придържаха към неверието си. Отказаха да се предадат на господството Му. Те казаха: „Този човек няма да царува над нас!” Закоравиха сърцата си и предизвикаха Светия Израилев. Изкушиха Бог, изпитаха Го и видяха великите Му дела, и въпреки това запазиха „зло и невярващо сърце”. Това, което чуха, не беше примесено с вяра. Не биха се придържали към доверие в Господ. Бяха толкова измамени от греховете си, че нарочно закоравиха сърцата си.
Предпочетоха Моисей пред Христос! Никой от тях не успя да влезе в почивката. Никой не успя да намери или получи онова, което търсеше, а Бог скърбеше за тях. Павел написа: „И тъй виждаме, че поради неверието си те не можаха да влязат.” (Евреи 3:19)
Каква трагедия – милиони духовно гладни, търсещи евреи, а не успяха да намерят каквото търсеха. Месията дойде, Той живее и днес, а те не могат да Го видят! Не могат да Го чуят! Те са в неведение за Него! В духовна кома са!
Но Павел писа всичко това до християни езичници. Посланието му всъщност казва: „Не казвай – бедни, слепи, дремещи евреи! Не! По-добре кажи – бедни, слепи, дремещи светии!”
Ясно е, че той предупреждава онези, които вярват. Той каза: „Добре, поради неверие те се отрязаха, а ти поради вяра стоиш. Не високоумствувай, но бой се! Защото, ако Бог не пощади естествените клони, нито тебе ще пощади.” (Римляни 11:20-21). Павел отива по-далеч и предупреждава вярващите за Божията строгост. „Виж, прочее, благостта и строгостта Божии; строгост към падналите, а божествена благост към тебе, ако останеш в тая благост; иначе, и ти ще бъдеш отсечен.” (Римляни 11:22)
Днес слушаме много да се проповядва за добрината на Бог! Казват ни: „Просто вярвай, Бог е добър, Той иска само добрини и благословения за теб!” Това е самата истина, но е само половината Евангелие. Останалата част от Евангелието е тази: Бог е много строг с онези, които закоравяват сърцата си чрез неверие!
Има такива, които проповядват: „Веднъж на лозата – завинаги на лозата! Щом веднъж си влязъл, никога повече не можеш да бъдеш отсечен!” Но какво казва Словото? „Божествена благост към тебе, ако останеш в тая благост; иначе, и ти ще бъдеш отсечен. Защото, ако Бог не пощади естествените клони, нито тебе ще пощади.” (Римляни 11:22,21 – бел.пр.)
Нека всеки пиян, прелюбодействащ баптист чуе това високо и ясно! Нека всеки хладък, отстъпил петдесятник отвори ушите си! Нека всички плейбой християни чуят: „Внимавайте, за да не би Той да не ви пощади!”
Те идват при нас, когато проповядваме на улицата – залитащи на излизане от баровете, проститутки са им се облегнали на рамената – дякони и старейшини викат: „Хвалете Господ!” Те застават до нас и казват: „Ние сме спасени! Ние обичаме Исус! Считаме себе си за мъртви с Христос. Исус плати всичко! Ще се видим в небето!” И така те се препъват надолу по улицата, с погледи пълни с прелюбодейства, затворени умове, затворени очи, запушени уши – отиващи към ада в дълбок сън.
Някои проповедници са ги накарали да повярват, че те ще бъдат изкупени, понеже на връщане за вкъщи са се молили с някаква молитвичка и са се изповядали, а след това те се връщат отново към старите си пътища. Няма сила на света, която може да ги събуди. Те са били заслепени от измамността на греха. Те са под проклятието на духа на съня.
Слушам улични проститутки, които ми се усмихват и ми се хвалят: „Аз съм спасена! Аз съм толкова свята, колкото си и ти! Исус ме обича такава, каквато съм! Аз съм по пътя към славата!” А аз си мисля: „Що за слепота е това? Как може някоя в това положение всъщност да вярва подобна лъжа?” Тогава разбирам, че те са заспали, в духовна кома, под магията на силна заблуда!
В притчата за десетте девици, Исус каза: „додряма се на всичките, и заспаха.” (Матей 25:5). Това предполага, че цялата църква е заспала точно преди връщането на Господ. Всички те – заспали. По-голямата част ще бъдат „хванати неподготвени”.
Когато се извика в полунощ, всичките десет девици се събудиха и отидоха да посрещнат младоженеца. 5 от тях имаха фенери, които угасваха. Тези думи ме смразяват – угасващи фенери! Умиращ огън! Съд, в който няма повече масло! Помазанието си е отишло! Фенери, които някога са горели ярко – гаснат! В полунощ, когато Исус дойде на вратата – тъмнина, мрак, празнота! Няма радост, няма вяра, няма водителство или осъждение от Святия Дух! Какво означава това – Божията слава напуска някои хора в този среднощен час.
Проповедници, които гърмяха с масло и помазание, сега клечат пред телевизионния идол, затлъстяващи и ставащи мързеливи, без слово от Бог, без свежо помазание. Фенерът им угасва! Те спят!
Християни, които преди са били под пара за Бог, пълни с любов и радост в Исус, очакващи завръщането Му, днес се носят по течението студени, пълни със съмнения и страхове. Те са полузаспали, но скоро ще преминат в дълбок сън. Те някога имаха славата на Бог, силата на Святия Дух. А сега фенерите им мъждукат и умират. Сега имат прелюбодейство в сърцето си, преструват се, ядат и пият, държат се религиозно, но сърцата им са изстинали и се втвърдяват.
Погледнете мъдрите девици с техните пламнали фенери! Те са пълни с пламъка и вълнението на Святия Дух и те излизат пеещи, маршируващи към сватбената вечеря. Очите им са приковани на Възлюбения им и са готови да оставят този зъл свят.
Но вижте глупавите – плачещи, бързащи, опитващи се да спечелят отново огъня! Обикалят наляво-надясно, просят, умоляват: „Някой да ми помогне! Масло, имам нужда от масло! Фенерът ми угасва!”
Гледам множествата в Божия дом – полузаспали за Господ – и трябва да ви предупредя високо и ясно: Фенерът ви угасва! Останала ви е само искрица! Вие сте духовно празни! Имате нужда от ново кръщение от Святия Дух! Живеете върху старо помазание! Което не е достатъчно! Имате нужда от повече! Вие сте под реалната заплаха да пропуснете сватбената вечеря! Ще бъдете оставени навън, в тъмното, а Той ще каже: „Вървете си, не ви познавам!”
Ако се хванем за Божието Слово, не бихме били толкова мързеливи и апатични. Не бихме живели нито минута повече в съмнение и неверие. Аз не се страхувам толкова от дявола и всичките сили на ада, колкото от Божието проклятие на духа на дрямката. Вярвам това, което пише: „Бог им е дал дух на сънливост... Защото Господ е излял върху вас дух на дълбок сън... Вие сте слепи, глухи, Словото е запечатано.”
Отказвам да пренебрегна това страшно предупреждение към Божия народ! Това бяха хората на Бог – невярващи, бунтовни, съмняващи се хора на Господ, които Бог постави в духовна кома.
Виждал съм християни, които живеят под този дълбок сън от Господ. Любимият им израз е: „Не го разбирам! Просто не разбирам! Не изпитвам осъждение! Не чувствам нищо!” Те са празни, нямат ревност, нямат огън, посвещение. Карат я по инерция. Носят се по течението на духа на този зъл век.
Можеш да им проповядваш като Павел, могат да слушат скъпоценни Библейски поучения, могат да се въртят около християни, които растат в Господ, но те не отиват никъде. Просто пренебрегват всичко. Не смятат, че е необходимо да променят нещо в живота си. Не чуват какво говори Бог. Те са отхвърлили Божието Слово от толкова отдавна, въргаляли са се в страх и неверие толкова дълго, оплаквали са се толкова много, живели са толкова дълго със собствени сили, че изпадат в духовна кома. Скоро ще бъдат причислени към духа на дрямката. Ще ходят в дълбок сън, а дори няма да знаят това. Те са глухи, слепи и тъпи за Божиите неща.
„И Давид казва: - "Трапезата им нека стане за тях примка и уловка, съблазън и въздаяние... И сгърби гърба им за винаги". (Римляни 11:9-10)
Павел цитира Давид от Псалм 69:22: „Трапезата им пред тях нека им стане примка, и когато са на мира нека стане клопка.”. Давид каза: „Приготвяш пред мене трапеза в присъствието на неприятелите ми, помазал си с миро главата ми; чашата ми се прелива.” (Псалм 23:5)
Божията трапеза представлява поклонение, благословение от Словото Му, всичко, което има за цел да ни утеши, да ни накара да пораснем, да ни изгради и да ни зарадва. Това е Божия дом, добрите християнски приятели, святото Му Слово и присъствието на Святия Дух. Всичко това е част от трапезата, която Той поставя.
„Нека им стане примка”. Почти невероятно е, твърде страшно да си го представим, но е истина, че онези, които са повалени от този дълбок сън – проклятието върху упоритото им неверие – попадат в капан всеки път, когато се доближат до Господната трапеза. За тях да ходиш в Божия дом е да ходиш в капан. Да бъдеш в Божието свято присъствие е примка.
Всяко послание само ги закоравява. Това е просто поредния пласт коравина, положен върху много други пластове коравина, причинени от други събрания и други послания, изпратени им от Бог. Никое от тези послания не е имало въздействие върху тях.
Докато те пеят, те копаят гробовете си още по-дълбоко. Бог е призовавал и призовавал, толкова често, а те са отхвърлили всичко. Сега те са в капана. Страх ги е да се върнат при дявола. Знаят, че за тях няма нищо обратно в греха, но няма и нищо за тях в Божия дом, на трапезата Му. Това ги отегчава. Те ходят по инерция, но са хванати в духовен вакуум.
Хванато са в хладка, непечеливша ситуация. Не се радват на нищо. Не могат да се наслаждават на приятелството на истински светии. Просто търпят хвалението. Но се чувстват също толкова зле и извън Божия дом. Не се чувстват добре и при двете компании. И понеже не са нито горещи, нито студени, а са впримчени в хладкостта, Бог ще ги повърне от устата Си. „Така, понеже си хладък, нито топъл, нито студен, ще те повърна из устата Си.” (Откровение 3:16)
Чудя се защо някои въобще ходят на църква. Те не влизат вътре, получават много малко от там, а ако са дълбоко заспали, нищо в Божия дом не може да им помогне. Те са мъртви! Те са като човека в болницата – напълно парализиран, все пак успяващ да чуе всяка дума, но неспособен да помръдне – изпаднал в кома.
Всеки път, когато вратите на църквата се отворят, множествата влизат веднага, седмица след седмица, сядат там – впримчени. Те са живите мъртви. Онова, което трябваше да е благополучие за тях, се е превърнало в капан. Те трябва да бъдат благословени, да си тръгнат утешени, да бъдат окуражени и разпалени. Вместо това, Словото само ги прави още по-тъжни. Те се превръщат в духовни зомбита, ходещи в съня си.
Давид обяснява кое е това тежко бреме, което ги прегърбва. „Жилището им да запустее” (Псалм 69:25). Нека домовете им да бъдат места на празнота, изтощение и да няма радост! Нека станат място на скръб, мизерия и разруха. Няма нищо по-лошо от това да си впримчен в Божия дом и в дом, който се е превърнал в пустиня, без любов, мир или щастие. Кога ще се събуди църквата и ще разбере, че опустошението в християнските домове е в резултат на оплаквания, неверие и хладък дух?!
Домът става бреме, той вече не е място за освежителна радост, а място на смърт и мрак. Точно поради това, множества християнски двойки едва съществуват. Те са в дълбок сън. Дух на дрямка е застрашил дома им и те са впримчени както в църквата така и у дома.
Давид добавя: „И в шатрите им да няма кой да живее.” (Псалм 69:25). В този дом е такъв мрак, такава пустош, че никой няма да иска да влезе или живее там. В крайна сметка мъжа или жената си тръгват и дома е затворен. След това изниква табелката „Продава се”. Нека никой не живее повече в този дом! Нека жилището им запустее!”
Оглеждам се наоколо и виждам отегчени християни, седящи в Божия дом, впримчени. След това поглеждам обърканите им домове, тъгата им и липсата на радост, съществуването им ден за ден и сърцето ми крещи: „Боже Господи, колко жестоко! Колко трагично! Каква ужасна присъда си излял върху хладките и съмняващите се!” После се питам: „Защо те не могат да го видят? Защо не се събудят и разтърсят, преди да са се изгубили безнадеждно в този ужасен дълбок сън от Господ?”
Бог заведе Езекил в долина, пълна със сухи кости и там Той му даде откровение, относно това, което Святия Дух ще направи преди да се върне Христос.
„Господната ръка биде върху мене, та ме изведе чрез Господния Дух и ме постави всред поле, което бе пълно с кости. И преведе ме край тях наоколо; и, ето, имаше твърде много по отвореното поле; и, ето, бяха твърде сухи.” (Езекил 37:1-2)
Каква жива картина на църквата днес – една голяма долина от много сухи, много мъртви, избелели кости. „И рече ми: Сине човешки, могат ли да оживеят тия кости? И отговорих: Господи Иеова, Ти знаеш.” (Езекил 37:3). Това е въпросът, който Святия Дух задава на всички благочестиви пастири, на всички истински Божии мъже и жени. „Виждаш ли колко мъртви и сухи са Моите хора? Виждаш ли смърт, докъдето ти стига погледа? Има ли признаци на живот? Има ли знак за дъха на Святия Дух някъде? Вярваш ли, че мога да променя всичко това? Вярваш ли, че още веднъж мога да дъхна с Духа Си и да издигна армия от живи, звучни хвалители?”
Бог казва: „Не се отказвайте от църквата Ми!” Предстои голямо разтърсване. Голямо вдъхване от Святия Дух! Идва нов живот! Армия от възкресени светии – доскоро мъртви – сега са възкресявани в мощ.
„Пак ми рече: Пророкувай над тия кости и рече им: Сухи кости, слушайте Господното Слово. Така казва Господ Иеова на тия кости: Ето, ще направя да влезе във вас дух та ще оживеете; ще туря и жили върху вас, ще ви облека с меса и ще ви покрия с кожа, и като туря дух у вас, ще оживеете; и ще познаете, че Аз съм Господ.” (Езекил 37:4-6)
Това е ден на съд и унищожение за тази нация. Грешните и насилниците ще бъдат изхвърлени. Но също така е ден на възкресение. Това е ден на съживление, време за действието на Святия Дух.
„И тъй, пророкувах както ми бе заповядано; и като пророкувах, започна да гърми, и ето трус, и костите се събираха, кост с костта си. И като погледнах, ето, жили и меса израснаха по тях, и кожа ги покри отгоре; дух, обаче, нямаше в тях. Тогава ми рече: Пророкувай за духа; пророкувай, сине човешки, и речи на духа: Така казва Господ Иеова: Дойди, духо, от четирите ветрища и духни върху тия убити, за да оживеят. Пророкувах, прочее, както ми заповяда; и духът влезе в тях, и те оживяха и изправиха се на нозете си, една твърде голяма войска.” (Езекил 37:7-10)
„Затова, пророкувай и речи им: Така казва Господ Иеова: Ето, люде Мои, Аз ще отворя гробовете ви... И като туря духа Си във вас, ще оживеете...” (Езекил 37:12-14)
Това е двойно пророчество от Бог – първо към еврейския Израел и второ – към Израел чрез вяра, към вярващите.
Извънредно голяма армия ще излезе от гробовете си. Духовни лазаровци, разкъсващи погребалните дрехи и дишащи нов живот ще излязат от долината на сухите кости и ще се присъединят към армията на победителите. Мнозина, които са били в този дълбок сън, хванати от мъртвешките дрехи на духовния сън, ще приемат дъха на Святия Дух и ще бликнат за нов живот!
На нас ни е обяснено в този пасаж да призовем Святия Дух да дойде и да ни даде дъха си. Молитвата на всички, които ходят с Бог трябва да бъде: „Ела, Святи Душе, събуди мъртвите! Събуди дремещите, отвори гробовете им, изведи ги от смъртта и сушата към живота!”
Ако Божият Дух е в теб, ти ще живееш! Той е Духа на живота. не може да има нито смърт, нито дрямка, където живее Той!
Остатъкът е „огромна армия”. Ако само една десета от сегашното население на земята се спаси, това прави половин милиард изкупени. Това е само остатък, в сравнение с огромния брой невярващи и осъдени.
Мъртъв ли си? Сух? Приготви се да бъдеш разтърсен! Приготви се да бъдеш направен отново, да бъдеш обновен! Приготви се за посещението на дъха на всемогъщия Бог! Дадената ти е заповед, избран си да живееш, да излезеш от гроба си! бог ще ти каже: „Живей!” И ти ще станеш и ще живееш! Това е – ще живееш ако се отзовеш на мощното дихание на Духа над теб.
Божии светии, о, свят остатък – радвайте се! Божият вятър духа! Дъхът на всемогъщия Бог ще тресне по адските порти и ще прати в шок всеки демон, когато духовните гробове се отворят и онези, които са били много сухи в продължение на много време излязат от робството си и оживеят в святост и поклонение в дух и истина.
И както Сатана не можа да задържи Христос в гроба, той не може нито да възпрепятства, нито да спре това велико пробуждане от мъртвите в Божия дом! Точно преди да дойде съда, Той ще духне върху всяка плът с още по-голяма сила. Остатъкът ще се отзове, ще се изправи и ще ходи в новия възкресен живот.