От години редовно предупреждавам за наближаваща световна икономическа гибел. В момента виждаме как това се случва по целия свят. Предупреждавах, че християните ще страдат, че ще претърпят големи загуби и ще преживеят големи трудности, което вече се случва. Множество скъпоценни светии по целия свят в момента преживяват огромен финансов и душевен стрес.
Колкото и да са ужасни нещата, никое от тях не трябва е центъра на нашата енергия и служение. По-скоро трябва да продължим да прокламираме любовта на Бог Отец и нежната милост на нашия Спасител Исус към нас.
Знам, че американския начин на живот – всъщност, начина на живот на хората от всяка просперираща страна – ще се промени завинаги. Знам, че всичко се върти и клати. Но, когато се събудя сутрин не се тревожа – „Какво ще ядем? Какво ще облечем? Ами отоплението, електричеството, сигурността?” Исус ни предупреди да не се тревожим.
Когато си лягам вечер, аз си почивам в любовта на своя Баща. Истината е, че знам, че не съм Бог, и че само Той държи всичко под контрол. Просто правя онова, което направи пророк Исая: остави ума си да почива чрез пълно доверие в своя Господ. Този пророк заяви на вярващите от всяко време: „Ще опазиш в съвършен мир здравия по дух, защото на Теб се уповава” (Исая 26:3). Бог не може да лъже.
Библията казва ясно: трябва да внимаваме и да бъдем предупредени от пророческите послания, давани от благочестивите стражари. По същият начин трябва да внимаваме във всяко пророческо послание открито и потвърдено в Библията. С две думи – ние трябва да съберем цялото знание, което можем относно предстоящите бури, така че да подготвим сърцата си за всичко, което ни предстои.
Но не трябва да позволяваме на страха и безпокойството да погълнат мислите ни, да завладеят умовете или сърцата ни. Със сигурност идва тъмнина, а съда тропа на вратата. Но като Божии хора, ние не можем да позволим на никой черен облак да закрие великата светлина на Неговите обещания за любов и милост към народа Му. Трябва да сме добре запознати с Божието Слово, но не трябва да се отдадем на пророческото познание до такава степен, че то да завладее живота ни.
На дявола би му харесало да се случи това. Той знае, че не може да ни накара да се усъмним в Божието Слово относно съда, така че се опитва да ни отведе в другата крайност и да ни накара да бъдем обсебени от опасните времена.
Просто казано, Сатана иска да ограби цялата ти надежда, заливайки те с тревожни мисли. Но ти не можеш да избегнеш проблемите в бъдещето като се тревожиш за тях. Всъщност, това може да те потопи в страх и да бъдеш погълнат от ужасните събития.
Апостол Павел ни казва същото: „Най-накрая, братя, всичко, което е истинно, което е честно, което е праведно, което е чисто, което е достойно за обич, което е благодатно, ако има нещо добродетелно и ако има нещо похвално, това зачитайте” (Филипяни 4:8).
С други думи: „Чули сте всички предупреждения. Сега внимавайте какво ни разкрива Божието Слово и какво казват стражите Му. И накрая, съсредоточете мислите си върху Исус и добрината Му.”
Във време, когато огромни наказания се стоварваха отвсякъде върху народа, Исая свидетелства, че има двойна доза мир.
Същото виждане, което имаше Исая в опасните времена, в които живееше, е и на наше разположение. Обещанието за почивка се отнася за „всички, чиито умове са насочени към Него.”
Исая беше съкрушен от онова, което вижда, че се случва в света около него. Но Библията ни казва, че той имаше голям мир. Как достигна той това състояние? Поради две причини:
Първо, докато над нацията беше надвиснала заплахата от наказание, Исая беше в непрестанно общение с Бог в молитва. „Да, в пътя на Твоите присъди, ГОСПОДИ, Те чакахме; към Твоето Име и към Твоя спомен е желанието на душата ни” (Исая 26:8). Исая беше подготвен за всичко, защото той вече се „молеше без да спира”.
Трябва да те попитам: когато се разразява бурята, отиваш ли при Господ с молитва, както направи Исая? Ако го правиш, тогава значи се усилваш, защото умът ти се съсредоточава единствено към любовта на небесния ти Отец, а Той непрестанно ти разкрива силата Си като те окуражава, че ще успееш.
Не е Божията воля никое от децата Му да се изправи пред опасните времена, които предстоят и да бъде парализирано от страх.
Господ не желае библейските пророчества и предупреждения да ни плашат. Напротив, желанието на Исус по въпроса е много ясно: „Мир ви оставям; Моя мир ви давам: Аз не ви давам, както светът дава. Да не се смущава сърцето ви, нито да се бои” (Йоан 14:27).
В Евангелието от Матей, Исус пророкува за световни събития, които звучат ужасно. Той говори за войни, епидемии, земетресения на различни места. И предупреди слушателите Си: „Ще бъдете измъчвани, а някои от вас дори ще бъдат убити. Беззаконието ще се умножи. Лъжепророци и лъжемесии ще излязат и ще измамят мнозина.”
По-нататък в същото евангелие, Той обяснява причините, поради които ни предупреждава за предстоящите катастрофални събития. Той казва, че ни е предсказал тези неща, за да повярваме в Него, когато видим, че те се случват.
Исус не се опитва да ни уплаши, а по-скоро не желае да бъдем изненадани, когато ни сполети ужасна буря. Той не иска вярата ни да претърпи корабокрушение, когато изведнъж се изправим пред ужасно страдание. Но най-вече, Той иска да вярваме, че има Господ над всички тези ужасни неща - Баща, Който ни обича достатъчно много, за да ни предупреди и избави от тях.
Исая проповядваше надежда в опасни времена.
Исая виждаше по-далеч от нещата, които се случваха - към едно по-велико видение, което Бог му беше дал. В него, той видя Господ да идва, за да избърше сълзите на децата Си, да премахне бремето им и да ги освободи от всяка вина и страх:
„И в онзи ден ще кажат: Ето, това е нашият Бог, чакахме Го да ни спаси. Това е ГОСПОД, чакахме Го. Ще се радваме и ще се веселим в спасението Му... Ще погълне смъртта навеки. И ще избърше Господ БОГ сълзите от всяко лице и ще отмахне позора на народа Си от цялата земя; защото ГОСПОД изговори това” (Исая 25:9, 8).
Това е втората причина, поради която Исая имаше мир, независимо от цялата бъркотия около себе си. Той казва на нас, вярващите от всяко време – „Вие, които живеете в най-последните дни, също можете да имате тази двойна доза мир. Предайте себе си на простичка вяра в Господ, вашата Скала.”
„Уповавайте се на ГОСПОДА навеки, защото Господ БОГ е (вашата) вечна канара” (26:4). „Ето, Бог ми е спасение — ще се уповавам и няма да се боя, защото сила моя и песен моя е Господ БОГ и Той стана мое спасение.”
Бог има думи на надежда за този час.
В продължение на много месеци изследвах и изучавах Писанията, молейки Господ да ми даде послание на надежда и окуражение за тези трудни времена. Духът ми викаше: „Господи, моля Те, говори слово в сърцето ми заради децата Си, защото само Ти имаш думи на вечен живот и утеха в такива времена.”
Святият Дух отговори на молитвата ми, като каза следното на сърцето ми: „Ще ти дам едно единствено обещание от Словото Ми. И ако посветиш живота си на него, то ще те пази във всички опасни времена.”
Възлюбени, аз зная, че ако ние приемем сериозно този стих, ако му повярваме напълно, той ще се превърне в ежедневен източник на вяра. Ето го обещанието, което Духът ми показа:
„ВАШИЯТ ОТЕЦ ЗНАЕ ОТ КАКВО СЕ НУЖДАЕТЕ, ПРЕДИ ВИЕ ДА МУ ИСКАТЕ” (Матей 6:8).
В Лука 12 Исус изброява нещата, от които небесния ни Отец знае, че се нуждаем. Те са: храна, вода и дрехи. „Затова ви казвам: не се безпокойте за живота си – какво ще ядете; нито за тялото си – какво ще облечете... И ако Бог така облича полската трева, която днес я има, а утре я хвърлят в пещ, колко повече ще облича вас, маловерци!” (Лука 12:22-28)
Исус говори за трева, която е красива и зелена днес, а утре я окосяват. Той би искал да си спомним, че я е сътворил и се грижи за нея. Да не сме посмели да си помислим, че Той се грижи повече за тревата, отколкото за нуждите ни. Той много добре знае от какво се нуждаем, било то храна, пари или дрехи.
Исус добави: „Всичко това търсят народите на света; а вашият Отец знае, че се нуждаете от това” (12:30). Христос отново ни припомни: „Всичко, което трябва да знаете е: небесния ви Баща знае от какво се нуждаете. Той вече е направил списък.”
Важното тук е това: БОГ ЗНАЕ, И ТОВА Е ВСИЧКО, КОЕТО ИМА ЗНАЧЕНИЕ.
Бог никога няма да изостави „малкото Си стадо”.
Исус обещава: „Но търсете (Божието) царство и (всичко) това ще ви се прибави. Не бой се, малко стадо” (Лука 12:31-32). Ако просто Му вярваме, нашия Господ ще ни благослови с всичко, от което имаме нужда.
Ако те е грижа за благополучието на семейството ти в идващите дни, имам добри новини за теб: децата ти принадлежат на Бог. А Той се грижи за близките ти повече, отколкото ти самия. Исус знае точно от какво се нуждаете всички вие, за да оцелеете.
ТОЙ ЗНАЕ, ЧЕ СЕ НУЖДАЕШ ОТ ПОКРИВ НАД ГЛАВАТА СИ. ЗНАЕ ТОЧНО КОЛКО ПЛАЩАШ ЗА НАЕМ ИЛИ ИПОТЕКА ВСЕКИ МЕСЕЦ. ЗНАЕ, КОЛКО ГЪРЛА ТРЯБВА ДА ХРАНИШ И КОЛКО ХРАНА ИМАШ В КИЛЕРА. МОЖЕ НАПЪЛНО ДА МУ СЕ ДОВЕРИШ, ЧЕ ЩЕ ПОСРЕЩНЕ ВСИЧКИ ТЕЗИ НУЖДИ, ЗАЩОТО Е ОБЕЩАЛ ДА ГО НАПРАВИ.
За съжаление, много хора ще се огорчат в бъдеще. Бог няма да отговори на молитвите им да запази сегашния им начин на живот. Мнозина никога не са познавали страданието, пред което сме изправени в момента.
Но Господ казва на богатите и бедните: „Не се страхувайте за земните си придобивки. Прекарвайте време с Мен и Ми вярвайте. Аз ще се погрижа за всичките ви нужди в бъдеще. Ще ви дам всичко необходимо, за да живеете.”
Има един урок, който всеки вярващ трябва да научи и да живее.
В този момент събитията в света се случват толкова бързо, че никой не може да ги следи. Дори и докато пиша тези думи, Американската стокова борса е загубила милиарди долари. Заключенията след подобен род неща са твърде сложни.
Нашата вяра е закотвена в следното: НЕБЕСНИЯ НИ ОТЕЦ НИ ПОЗНАВА, ЗНАЕ ТОЧНО ОТ КАКВО СЕ НУЖДАЕМ И КОГА СЕ НУЖДАЕМ ОТ НЕГО, А САМИЯ ФАКТ, ЧЕ ТОЙ ЗНАЕ ТОВА, Е ДОКАЗАТЕЛСТВО, ЧЕ СЕ ГРИЖИ ЗА НАС. ТОЙ СЕ НАСЛАЖДАВА В НАС И НИЕ СМЕ ПРИТИСНАТИ В ОБЯТИЯТА МУ В БЕЗОПАСНОСТ.
Данаил каза за Господ: „Той знае онова, което е в тъмнината, и светлината обитава с Него” (Данаил 2:22). Бог знае всичко за мрачните дни, които предстоят. И знае, че дори и тъмнината не може да закрие лицето Му така, че да не Го виждаме.
Всъщност, единствения ясен път в трудни времена е вярата в Господ. Той днес ни призовава да имаме просто, детско доверие в Неговата вярност.
Нека приковем очи в Исус. Да се доверим на огромната Му любов и грижа за нас. „Всяка ваша грижа възложете на Него, защото Той се грижи за вас” (1 Петрово 5:7).