Когато Исус ходеше по земята, Той беше 100% Бог и 100% човек! Човекът, когото учениците видяха да се издига с облаците беше същия Исус, с когото бяха ходили, яли, от когото се бяха учили, същия човек, който им беше измил краката. Той се възнесе в същото тяло, което беше полагало ръце върху болните и държало малки деца.
Когато Исус беше взет на небето, Той не се изпари в дух. Не, Той беше като теб и мен – имаше човешко тяло - лицето, косата, носа, очите, зъбите, ръцете, краката, пръстите на човек – беше от плът и кръв и имаше видими белези на ръцете и в ребрата.
След като се възнесе, два ангела казаха на учениците: „...Този Иисус, който се възнесе от вас на небето, ще дойде така, както Го видяхте да отива на небето.” (Деяния 1:11). С други думи, Той беше като човек, сега е като човек в слава и ще се върне по същия начин – като Бог и човек. И когато се върне, ние ще Го познаем, както Го познаха учениците Му – като човек и Бог!
В този момент, в небесния Си дом, Исус ходи, управлява и царува. Всъщност, Той строи град, който ще подари на невястата Си. Този град също ще слезе от небето и ще бъде реален и материален като земята, по която ходим. Ще има улици, стени, порти, домове и всичко, което може да се пипне и почувства. И е направен от вечно вещество!
Когато преминем в слава, ние ще видим невероятна светлина около нас. Но никой ангел няма да каже: „Исус е само дух, Той е светлината, която виждаш около теб.” Не, ние ще Го видим очи в очи! Ще Го докоснем, прегърнем, ще говорим с Него. Той ще ходи сред нас завинаги защото е Бог в тяло. Той ще лудува с деца. И ще бъде наш учител във вечността, като ни открива тайните на цялото Си творение!
Имаме прославен Човек, който отиде на небето с всичките Си човешки чувства. Той не отхвърли човешкото, когато се възнесе. Не, Той все още е човек, който чувства дълбоко и се трогва от чувствата и болестите ни. Все още се смее, скърби, радва се, пее, плаче!
Може да кажеш: „Исус не би могъл да плаче в небето. Не можеш да разбиеш Божието сърце. Това е смешно!”
Но Исус плака, когато беше на земята. А сега във вечността, Той е същия Исус, който видя Ерусалим и сърцето Му се съкруши до такава степен, че плака: „И като се приближи и видя града, плака за него и каза: Да беше знаел ти, да, и ти, поне в този (твой) ден това, което служи за мира ти! Но сега това е скрито от очите ти.” (Лука 19:41-42)
Гласът, който Савел чу по пътя към Дамаск беше гласа на Исус, който говореше от славата. И онова, което каза Исус доказва, че Той много се вълнува от онова, което говорим и правим: „...Савле, Савле, защо Ме гониш?” (Деяния 9:4)
Той казваше на Савел: „Нараняваш Ме! Чувствам омразата ти, чувствам болката на всичките християни, които преследваш. Преследваш Мен!” Исус разкри Себе Си на Савел като човек, който е преследван от друг човек!
По-късно Павел каза на Евреите: „...А аз отговорих: Кой си Ти, Господи? И ми каза: Аз съм Иисус Назарянинът, когото ти гониш.” (Деяния 22:8). Исус не се представи на Павел като Царя на царете или Господа на господарите, а като Назарянин! С други думи: „Аз съм човека, който проповядваше в страната ти. Баща Ми Йосиф построи дома ни в Назарет, Галилея. Знаеш всичко за чудесата Ми.” Исус говореше на Савел от небето като човек, Той наблягаше на човешкото Си естество!
Възлюбени, Исус е в слава. И все още Го нараняват, сърцето Му бива разбивано от собствените Му деца!
„И ако някой Му каже: Какви са тези рани сред ръцете ти? — ще отговори: Защото ме биха в дома на приятелите ми.” (Захария 13:6)
Всъщност, автора на Евреи предупреждава за християни, които „ще отпаднат” от Исус. Това са хора, които в един момент са били „...осветлени и са опитали от небесния дар, и са станали съпричастни на Светия Дух...” (Евреи 6:4). Те са опитали доброто Божие Слово и силите на идващия свят, но сега „отново разпъват за себе си Божия Син и Го опозоряват” (стих 6)
Нека да ви кажа нещо за този позор. Преди няколко седмици видях как едно момиче излезе от „Домът на Ана” (мисията ни за жени с проблеми) и носеше куфара си. Тя си отиваше от Господ, връщаше се към греха си! Тя беше спасена и беше свидетелство за Неговата благодат. Но сега тя отхвърляше всичко това и опозоряваше Исус!
Колкото по-дълго си познавал Господ, колкото повече от милостта и благодатта Му си опитал, толкова по-лош е позора. Ти казваш на света: „Опитах мира и радостта на Исус. Разбрах какво е цялата вина и осъждение да си отидат. Радвах се на присъствието на Святия Дух. Очите ми се отвориха, разбрах библейските неща. Преживях любов и общение, които не познавах дотогава. Разбрах жертвата на Исус на кръста.
Но въпреки всичко това, Исус не беше достатъчен! Това, което дявола ми дава сега, е по-велико от всичко, което Исус някога е предлагал. Опитах Исус, но Той не ме задоволява, не те изпълва истински. Ще потърся нещо друго.”
Това е свидетелството на позора! Тези хора буквално казват: „Кръста беше напразен. Разпънете Го отново и отново, и отново! Нека виси. Той не ми дава онова, което търся!”
Те нараняват Исус като открито изразяват презрението си към Него, но не чувстват срама от това. Той го чувства! Библията казва: „Каква неправда намериха в Мен бащите ви, че се отдалечиха от Мен?” (Еремия 2:5). „Народе Мой, какво ти сторих?” (Михей 6:3)
Мнозина днес наричат себе си вярващи. Те ходят на църква редовно. Считат себе си за наистина спасени. Всъщност, църквите ни са пълни с точно такива християни, но те непрестанно разбиват сърцето на Исус!
Мислех си, че съм наранил Исус най-вече чрез паденията ми, греховете ми и недостатъците ми. Винаги се страхувах да не бъда виновен за прелюбодейство, блудство, материализъм, да прокълна името Му и т.н. – греховете, на които църквата гледа неодобрително.
Разбира се, ние трябва да бягаме от блудството и всички грехове на плътта. Бог казва, че Той ще съди онези, които извършват такива грехове. Но това са преди всичко грехове против собствените ни тела: „Който блудства, съгрешава против своето си тяло” (1 Коринтяни 6:18). Тези грехове са незабавно съдени тук, на земята: вина, изобличение, загуба на репутация, развод, болка, СПИН, дори смърт. Всички те приключват с разбито сърце, самота, осъждение. И всички нараняват собственото ти тяло.
Но християнина може да седи в църква без никога да е извършвал тези грехове и пак да разбие сърцето на Исус! Греховете, които разбиват сърцето Му, има нещо общо с любовта. Аз ги наричам „грехове срещу любовта”.
Виждате ли, всеки вярващ е член на Христовата невяста. Библията ни оприличава на годеница, ние сме сгодени и ще се омъжим за Исус Христос. Павел каза: „Защото ревнувам за вас с божествена ревност, понеже ви сгодих за един Мъж, за да ви представя като чиста девица пред Христос.” (2 Коринтяни 11:2)
Ти си сгоден, обещан, посветен на един съпруг – Христос! „Защото твоят съпруг е Творецът ти, ГОСПОД на Войнствата е Името Му...” (Исая 54:5). Този чудесен годеж ще бъде консумиран в слава на сватбената вечеря на Агнето. Ние ще се омъжим за Исус във вечността!
Но ние също сме оприличени на изоставена жена, безпомощна и нежелана: „Защото ГОСПОД те повика като жена оставена и наскърбена духом...” (стих 6). Исус те намери, очистите те, облече те в нови дрехи, помолите да Му дадеш живота и любовта си, и ти каза „да”! След това Исус сложи пръстен на пръста ти – Святия Дух. Ти се отдалечи от старата си любов и пътища. Каза: „Исусе, Ти си моята любов, моето бъдеще, единствената ми любов. Обичам Те с цялото си сърце. Ще Ти бъда вярна!”
Но непрестанно разбиваш сърцето Му! И Той плаче заради теб! Ще попиташ: „Аз разбивам сърцето на Исус? Аз Му се покланям! Обичам Словото Му. Как мога да разбия сърцето Му?” Нека да ти посоча три начина, чрез които може би разбиваш сърцето на Исус:
Исус се чувства така, както се чувства всеки сгоден мъж. Той преживява същата болка, която всеки човек би чувствал, ако любимата му непрестанно го хвали, винаги казва че го обича, но не му обръща почти никакво или абсолютно никакво внимание!
Какво ще си помисли някой мъж ако годеницата му го покани у дома си, сложи го да седне в хола, а след това излезе? Тя бърника из кухнята, мете къщата, оправя леглата, ни никога не му говори!
Тя може да каже: „Е, аз винаги мисля за него.” Чувал съм хора да казват точно това за Исус: „Мисля за Него цял ден, във всичко, което правя.” Но ти може да мислиш за Него цял ден, а въпреки това да Го пренебрегваш!
Точно за това става дума – пренебрежение – а така наречената любов на невястата е лъжа! Тя може да казва на годеника си, че наистина го обича, но действията й му показват, че това не е така. В противен случай, той би бил на първо място в живота й!
Господ пита: „Може ли да забрави девойка накита си или невяста — украшенията си? Но Моят народ Ме забрави, има вече безброй дни.” (Еремия 2:32). Давид каза също, че Израел продължава да забравя Господ: „Забравиха Бога, своя Спасител, който беше извършил велики неща в Египет” (Псалм 106:2)
Господ е поставил болката Си в Библията, за да я види цял свят! Той открито е казал: „Народа Ми ме пренебрегва вече безброй дни!” Всяко поколение е прочело това. Но защо Господ би разказал на целия свят за подобно пренебрежение? Не трябва ли различията между годениците да не се разгласяват?
Не, Той иска да знаем колко много Го боли! Той казва това на целия свят понеже сърцето Му е много разбито от поведението ни!
Да кажем, че ти си сгодена млада жена и ходиш на църква с годеника си. Държиш го за ръка и казваш на всички: „Ще се оженим. Обичам го, той е чудесен!”
Но след като излезеш от църквата, не му казваш и дума. Млъкваш! Разбира се, той ти казва: „Какво беше това в църквата? Лицемерие ли беше, шоу ли? Къде е интимността сега, къде е любовта, която ми показа, докато бяхме вътре?”
Не бих искал невяста, която величае добродетелите ми, пред хората казва че ме обича, гледа ме с любов в очите и ми казва колко съм й скъп, след което охладнява и не желае да прекара време с мен. Тя ме приема за даденост, това не е истинска обич!
Възлюбени, ако не прекарвате качествено време с Исус всеки ден, ако не прекарвате време с Него в молитва или търсейки в Словото Му – не Го обичате! Ти си лицемер и лъжец и разбиваш сърцето Му!
Наскоро имах трудности да получа слово от Господ за това послание. Молех се с дни, няколко часа всеки ден, но нищо не се получаваше. Помолих Господ да ми покаже дали нещо не блокираше способността ми да чуя гласа Му.
Няколко дни по-късно най-сетне пристигна отговора на моето послание: „Разбитото сърце на Исус”. Бях много благодарен, но си помислих: „Господи, защо изчака три дни? Можеше да ми кажеш това още на първия час, в който се молих. Започнах четири различни проповеди и нито една не се получи.”
Господ отговори: „Да, Дейвид, можех да ти дам това послание веднага. Но изчаках понеже бях гладен за общението ти. Исках да бъда с теб, понеже си Ми скъп. Ако ти бях дал това послание на първия час, ти щеше да изтичаш при книгите си и нямаше да прекараме това време заедно. Ти имаше нужда да бъдеш близо до мен в тези часове. Знаех, че присъствието Ми би ти дало сила. Така че изчаках, докато общението ни стана пълно и ти влезе в почивката Ми.”
Ако си се молил за нещо, а не получаваш отговор, Бог може би ти казва: „Навъртай се наоколо, успокой се. Искам да прекарам време с теб. Не Ми разбивай сърцето!” Имаме време за приятели, телефонни разговори, партита, работа, вечери. Но разбиваме сърцето на Исус понеже нямаме време за Него!
„Защото си се открила на друг освен Мен и си се качила, разширила си леглото си... обикнала си леглото им, огледала си голотата им... Уморила си се от дългия път” (Исая 57:8, 10)
Това са стенанията на нашия Господ с разбито сърце. Той казва: „Ти ми изневеряваш! Намерила си някой друг, понеже ти е дотегнало да бъдеш с Мен!”
Познавам чудесен млад християнски съпруг, който обожаваше жена си. Той беше толкова щастлив с нея. Но тя скоро започна да го пренебрегва, а той не се оплакваше. Тогава, един ден той получи шока на живота си – та му каза, че се вижда с друг мъж. Тя му каза: „Искам развод, ще се омъжа за някой друг!”
Те се разведоха преди осем години. През последните няколко години няколко чудесни християнки влязоха в живота на този младеж. В този момент той ходи с млада жена, която го обича много и би искала да се оженят. Но той все още обича жена си и се надява тя да се върне!
Използвам този пример не за да говоря за физическо прелюбодейство – не за този вид изневяра говоря. Говоря за изневяра към Исус – духовна изневяра. Онези, които пренебрегват Исус един ден ще Му изневерят! Дори и малкото любов, която имат в момента, ще умре и ще обикнат някой друг.
Коя е тази друга любов? Това е любовта към света и нещата в него: „Не любете света, нито каквото е в света. Ако някой люби света, любовта на Отца не е в него.” (1 Йоан 2:15)
Може да кажеш: „Не обичам света. Не пия, не пуша, не обиждам, не скитам. Аз съм добър семеен човек.”
Но „другата ти любов” може да е работата ти, кариерата. Онова, което ти отнема времето, мислите и енергията от първата ти любов! Нямаш време за Исус и Му изневеряваш като се затрупваш в работа. Тя има предимство пред всичко останало!
Ще възразиш: „Но трябва да изкарвам пари!” Да, но на каква цена? Душата ти? Любовта ти към Исус? Ти желаеш нещата от този свят, в противен случай би прекарвал по-малко време с тях!
Павел каза, че дори учението може да е „друга любов”. Можеш да бъдеш уловен от фалшиво евангелие и да го обикнеш повече от Христос: „Защото ревнувам за вас с Божествена ревност, понеже ви сгодих за един Мъж, за да ви представя като чиста девица пред Христос. Но се боя, да не би... вашите умове да се покварят и да отпаднат от простотата, която дължите на Христос. Защото, ако дойде някой и ви проповядва друг Иисус, когото ние не сме проповядвали, или ако получите друг дух, когото не сте получили, или друго благовестие, което не сте приели, вие лесно търпите това.” (2 Коринтяни 11:2-4)
Внимавайте с онези, които искат да ви втълпят някоя идея! Те „проповядват друг Исус” като искат да се влюбите в учението им. То се е превърнало в любовта на живота им. Но Павел ни предупреждава, че не трябва да следваме никого, освен Христос, при това разпнат! Той каза: „Не се покварявайте от простотата на Исус и Евангелието Му!”
Има един култ в Ню Йорк, който привлича хиляди хора. Тези хора не са влюбени в Исус – влюбени са във водното кръщение. Те казват: „Можеш да се присъединиш към нас само, ако си кръстен във вода. Не можеш да бъдеш спасен, освен ако не дойдеш в нашата църква и не бъдеш кръстен.” Те изпращат хора по целия свят, само за да кръстят един човек!
Аз вярвам във водното кръщение. И вярвам, че всеки християнин трябва да бъде кръстен. Но в евангелието на тези хора въобще не става дума за Исус, а само за водно кръщение! Разговорите им не преливат от любов към Исус. Става дума само за това друго евангелие – „друг Исус”!
Навсякъде има християни, които искат да говорят само за църквата си или за любимата си доктрина. Често учителя им означава повече за тях от Самия Исус. Те са оставили Исус някъде в ъгъла. И Му изневеряват понеже са се омъжили за някаква си доктрина!
Познавам също така християнски съпрузи и съпруги, които заменят Исус за неспасения си партньор. Това е тяхната „друга любов”. Те са толкова заслепени от партньора си, че всъщност грешат заради тях! Ходят да пият и обикалят клубовете с тях, а пренебрегват Божия дом, пренебрегват молитвата. Покоряват се на партньора си повече отколкото на Христос!
Ако се покланяш на съпруга или съпругата си, ти изневеряваш на Исус – имаш друга любов! Никога няма да забравя един от първите наркомани, които се спаси чрез Teen Challenge. Казваше се Джоузеф и беше ужасен човек! Биеше жена си и бебето си. Беше окрал всичко от дома си, за да си купи наркотици.
Съпругата на Джоузеф ме умоляваше да го заведа в Teen Challenge. Заведохме го, а той се спаси чудотворно! Остави наркотиците и след три месеца се прибра у дома с Библия в ръката и усмивка на лицето.
Но само след една седмица, съпругата на Джоузеф му каза: „Повече те харесвах когато беше наркоман!” Така че тя излязла и купила три пакетчета хероин, сложила ги на масата и казала: „Давай!” Тя имала „друга любов” – неспасения си съпруг от миналото!
Как ли трябва да се разбива сърцето на Исус, когато поставяме под въпрос способността и желанието Му да направи най-доброто за нас! Библията ясно ни казва как Господ най-старателно се грижеше за Рут. Рут се врече във вярност на Йехова. Тя каза на тъща си Ноемин: „...твоят народ ще бъде мой народ и твоят Бог — мой Бог...” (Рут 1:16)
Бог обичаше Рут и отвори всяка врата за нея. Тя беше бедна и трябваше да събира падналото на полето, но Библията казва: „И случайно попадна в нивата на Вооз” (Рут 2:3). Сега – няма никакъв шанс това да е било „случайно”. Господ правеше онова, което беше най-добре за Рут!
Тя просто обичаше Господ, повярва Му изцяло. А Бог приготви за нея много богат мъж! Вооз видя Рут в полето и веднага разбра: „Тя е различна, наистина различна” – сърцето му беше нейно!
Каква любовна история само и какви невероятни събития излязоха от нея. Рут се омъжи за благочестивия мъж. И щом Господ би направил това за Рут, не би ли го направил за собствената Си невяста при всички обстоятелства?
Ние имаме Някой, който е по-богат и по-могъщ от Вооз. Той притежава добитъка на хиляди хълмове. Знае всичко и може всичко – и обича невястата Си! Да, Господ прави всичко най-добро за теб в живота ти. И изпитва голямо удоволствие да прави това. Дори и в страдания и изпитания, всеки, който обича Исус, получава пълното Му внимание!
Но, за съжаление, ние не почиваме в това. Съмняваме се, че Той работи през цялото време за това да имаме най-доброто. Поглеждаме обстоятелствата си и не Го виждаме да работи никъде. Възлюбени, това разбива сърцето Му най-много! Павел описва Христовата невяста като: „църква славна, без петно или бръчка, или друго такова нещо” (Ефесяни 5:27). „Бръчката” говори за притеснение, страх. А Павел казва, че невястата на Исус няма да има никакви бръчки!
Христовата невяста си почива в любовта Му. Тя е убедена, че Той знае къде е тя, как се чувства, през какво преминава, кое е най-добре за нея. А любовта Му я успокоява и й дава мир. Тя знае, че Той няма да позволи на нищо да я отдели от Него или да я нарани. Той ще я пази, понеже е казал: „Тя е моя!”
Това казва Исус за теб в момента – „Ти си мой! И можеш да Ми вярваш, че ще направя най-доброто за теб.”
Скъпи светии, пренебрегвате ли Исус? Разбивате ли сърцето Му понеже нямате време за Него? Не Му ли вярвате, понеже не Го виждате да работи за вас?
Молете се с тази молитва от сърце: „Прости ми, Господи. Нека това послание оживее за мен. Нека Словото Ти потъне до такава степен в сърцето ми, че когато се изправя, след като съм го прочел, не забравя голямата Ти любов към мен. Не искам да Те пренебрегвам повече, Исусе. Не искам повече да Ти изневерявам. И не искам повече да се притеснявам или страхувам, не искам никакви бръчки да обезобразяват невястата Ти. Вярвам, че ще се грижиш за мен, че ще ме пазиш, понеже съм сгоден за Теб!”
Амин!