„Да измътиш змийски яйца” не е шега, а библейски израз, свързан с ходенето в святост пред Бог. Пророк Исая откри тайната причина за духовния срив на Божия народ и Бог му заповяда да извика с цяло гърло срещу тях. „Извикай с цяло гърло, не се щади; издигни гласа си като тръба и заяви на народа Ми отстъплението им и на якововия дом — греховете им.” (Исая 58:1). На Исая му бе казано да изобличи греховете на Божия народ – тези, които Го търсеха ежедневно, които се наслаждаваха да ходят в пътищата и праведноста Му, които търсеха Божията близост. „При все това те Ме търсят всеки ден и искат да познават пътищата Ми, като народ, който върши правда и не е оставил постановлението на своя Бог. Те искат от Мен праведни присъди и желаят близостта на Бога” (Исая 58:2). Но молитвите им не даваха резултат и постенето им беше напразно. Те стигнаха до заключението, че всичките им жертви, молитви и търсене на Бог не си струваха. Всъщност, Бог криеше лицето Си от тях. „Но вашите беззакония ви отделиха от вашия Бог и вашите грехове скриха лицето Му от вас, да не чува.” (Исая 59:2)
Имаше причина за Божия гняв. Неговите хора вършеха нещата както трябва, винаги бяха в дома Му и говореха правилните думи: „Искаме да чуем слово от Бог и да правим каквото Той ни каже.” Изглеждаха толкова покорни и религиозни, но сърцето им бе раздвоено - обичаха Бог само с устата си. Бог откри на Езекийл, че евреите „... и седят пред теб като Мой народ, и слушат думите ти, но не ги изпълняват, защото с устата си показват много любов, но сърцето им ходи след печалбите им. И, ето, ти си им като любима песен, като човек, с хубав глас, който свири добре, защото слушат думите ти, а не ги изпълняват” (Езекийл 33:30-32). Заради това, Бог заповяда на Исая да извика високо срещу собствения Му народ - онези, които изглежда че Го търсеха толкова прилежно.
Кой грях накара Бог да оттегли присъствието Си? Това беше грехът на „мътенето на змийски яйца” и „тъкането на паяжина” (Исая 59:5). Умът е утробата на сърцето, а мислите са семето или спермата. Лошите мисли са като змийски семена, които ще станат яйца, освен ако не бъдат веднага унищожени. Бог вижда какво се случва в утробата на ума. Той не съди по външния вид, а гледа сърцето. „Защото каквито са мислите в душата му, такъв е и той...” (Притчи 23:7). Божият народ се покланяше с устните си. Те викаха силно „амин” на всеки призив за святост и изглеждаха като посветени хора, които обичат истината, но умовете им бяха змийски леговища - гнезда, пълни със змийски яйца и те стояха в Божието присъствие, мътейки лоши мисли. Умовете им бяха отровени, те мислеха за идоли. Плетяха паяжини от необосновани извинения как да се отдадат на забраненото. Постеха, молеха се, призоваваха Бог, вършеха религиозни работи, но умовете им не бяха пречистени. Мислите и необузданите им фантазии не бяха под Божията власт.
Няма нищо безопасно или невинно в лошите мисли. Ако не бъдат незабавно отхвърлени, могат да отровят душата. „Търсете Господа, докато може да бъде намерен; призовавайте Го, докато е близо. Нека остави безбожният пътя си и човекът на греха — помислите си; нека се обърне към Господа и Той ще се смили над него; и към нашия Бог, защото Той ще прощава щедро. Защото Моите помисли не са като вашите помисли и вашите пътища не са като Моите пътища, заявява Господ. Защото, както небесата са по-високи от земята, така Моите пътища са по-високи от вашите пътища и Моите помисли — от вашите помисли” (Исая 55:6-9). Някои християни позволяват на врага да посее зли мисли в умовете им, а след това ги оставят да престоят, без да правят нищо по въпроса, не осъзнавайки опасността. Исус сравни тези зли мисли с плевели или бурени, а „неприятелят, който ги пося, е дяволът...” (Матей 13:39). Християните трябва да прогонват такива мисли веднага щом се появят. Християнският живот включва „събаряне на помисли и всичко, което се издига високо против познанието на Бога, и пленяваме всяка мисъл да се покорява на Христос” (2 Коринтяни 10:5). Тази дейност е свързана със стих 4: „Събаряне на крепости” (2 Коринтяни 10:4). Лошите мисли се превръщат в крепости. Сатана посажда мисълта и е решен да я държи жива и да я защитава, докато не роди и не стане възрастна змия. Да се глезиш и правиш, че не забелязваш злите мисли, означава да мътиш змия. Бог казва да ги събаряме, да ги изгоним, да закараме всяка една мисъл в робство. На нито една зла мисъл не трябва да й се позволява да скита на воля. Преследвай и я убий.
Това е първият от трите начина да заченеш и измътиш змийски яйца, които ще разгледам. Когато някой ви разбере погрешно и каже нещо обидно по ваш адрес, започвате ли отново и отново да повтаряте тези мисли в съзнанието си? Ако е така, вие зачевате змийски яйца. Като пример – нашето служение получава критични писма. След като изпратихме коледния си календар миналата година, един проповедник на светостта ни върна неразбираем коментар: „Не желая да получавам повече писма от вас. Вие и съпругата ви изглеждате като двама типични петдесятника.” Твърде големи ли бяха усмивките ни? Шалът на Гуен ли го притесни? Или може би прическата й? Освен това, аз често съм обвиняван, че внасям отчаяние в църквата, че проповядвам само мрак и съд. Съпругата на един пастор каза: „ За двадесет и пет години никога не съм го виждала да се усмихва.” Вижте, ако се замисляхме над всички тези обидни изказвания, бихме заченали и измътили змийски яйца на горчивина и негодувание.
Но Бог казва: „Не я подритвай – убий я! Не се бори с обвинителите си, не отговаряй. Нека всички оправдателни мисли спрат сега. Ако продължиш, ако си ги преговаряш отново и отново, ще заченеш яйце и измътиш змия.” Библията казва: „... ако се счупи някое, излиза пепелянка.” (Исая 59:5). Има майки и дъщери, бащи и синове, които са врагове. Има християни, които не си говорят. Има и такива, които казват: „Не мога да простя онова, което казаха. Не мога да го забравя.” Всички те са измътили змийски яйца и змиите вече са на свобода в умовете им, разпространявайки горчивина и отрова. Обиждаш ли се лесно? Кипиш ли вътрешно? Гризе ли те? Изпадаш ли в мрачно настроение? Стоиш ли буден нощем, повтаряйки си всяка дума? Ти си на много опасно място, защото седиш върху змийски яйца и зачеваш отрова и смърт. По-добре остави петата на Христос да смачка змийската глава. По-добре бъди онеправдан, приеми го, преглътни обидата. Прогони мисълта за омраза и отмъщение, изкарай я от ума си.
Помисли за това, което изстрада Христос: „ Несправедливи свидетели въстават и питат ме за неща, за които аз не зная нищо. Въздават ми зло за добро, за да бъде в оскъдност душата ми. А аз, когато те боледуваха, аз се обличах във вретище, смирявах с пост душата си, и молитвата ми се връщаше в пазухата ми и се повтаряше; обхождах се като с приятел, като с мой брат, ходех наведен и нажален както кога жалее някой майка си. Но когато накуцвах в пътя си, те се зарадваха и се събраха. Побойници се събраха против мене, - човеци, които аз не знаех; късаха ме без да престават. Като нечестивите смешкари в пиршества. Скърцаха на мене със зъби” (Псалм 35:11-16). А също и: „Враговете ми говорят зло за мен: Кога той ще умре и името му ще загине? И ако дойде някой да ме види, говори лъжа, сърцето му събира в себе си зло, и когато излезе навън, го разказва. Срещу мен шепнат заедно всички, които ме мразят; зло замислят против мен: Казват: Нещо лошо го е сполетяло и както е легнал, няма вече да стане. Дори и близкият ми приятел, на когото имах доверие, който ядеше хляба ми, вдигна пета срещу мен.” (Псалм 41:5-9)
Съществуват цели множества, които са оставили църквата и Господ, само защото горчивината ги е изяла. Някой е казал нещо обидно и необмислено и ги е наранил. След което, те са измътили тези змийски яйца от наранени мисли и са оставили змията да свие гнездо в сърцата им. Вече не могат да простят и да забравят. Библията казва: „Безбожните... които говорят лъжи. Отровата им е като змийска отрова...” (Псалм 58:3-4). Лъжите, нападките и клюките са много отровни за теб и мен, ако им позволим да влязат в сърцата ни, мислим постоянно за тях, ако се защитаваме и мислим за отмъщение. Бог каза: „...Мое е възмездието, Аз ще отплатя...” (Евреи 10:30). Ако отхвърлиш всички мисли за отмъщение и останеш приветлив, ако закараш всяка зла помисъл в робство – ще видиш деня, в който Бог ще оправи сметките. И ще бъде страхотно. Ще бъдеш много доволен, че не си взел нещата в свои ръце.
Мислиш и премисляш ли всички ужасни неща, които са казали и са ти причинили хората? Този навик може да те унищожи. Прости! Забрави! Позволи на Божието Слово да изчисти всичко.
Второ, много християни постоянно мътят змийски яйца на осакатяващ страх, който носи мъка, объркване и тревога. Има толкова много видове страх, че е трудно дори да ги назова, но всички страшни мисли са фатални, ако не бъдат прогонени и убити, защото този вид семе се превръща в най-отровното от всички змийски яйца. Например, имах един приятел в Тексас, перфекционист, който израсна правейки неуспешни опити да угоди на баща си. В резултат на това се страхуваше, че никога не може да угоди на шефа или семейството си. Аз често му давах съвети, но страха от провал се беше измътил в ума му и той не можеше да го изкара от там. Стана мрачен и злобен. Мислеше си, че е трудно да угодиш дори на Бог. В крайна сметка опря пушка в стомаха си и се самоуби. Сега, синът му е същия.
Толкова много жени са преследвани от мисълта, че ще изгубят съпрузите си - както и обратното – понеже чуват за много приятели, дори и за служители, които се развеждат. Те живеят в постоянен страх от „Аз ли съм следващата?” Родителите се страхуват децата им да не станат наркомани. Виждат как това поколение отива в ада и се чудят: „как мога да предпазя сина или дъщеря си от целия този смут? Училищата ще ги заразят ли с хуманизъм? Дали няма да се събудя някоя сутрин и да открия, че сина или дъщеря ми са студени и огорчени към Бог?” Други се страхуват за работата си или за икономиката, чудейки се дали всичко ще се срине и ако това се случи, какво ще правят те, как ще живеят, как ще си плащат сметките, какво ще ядат? Мнозина се страхуват, че никога няма да намерят мястото си в живота: „Ще има ли смисъл живота ми? Ще бъда ли полезен? Остарявам, а не виждам да напредвам. Другите ме надминават. Къде отивам? Какво е бъдещето ми?" Мнозина се страхуват от смъртоносни болести като СПИН или рак. Страхуват се при появата на всяка бучка и мислят, че е рак. Други: „Ами ако остарея и се разболея, а нямам никой, който да ме обича и да се грижи за мен?”
Много християни седят върху гнездо със змийски яйца. Навикът да отглеждаш страшни мисли трябва да престане преди да те е унищожил, отровил, осакатил и направил безпомощен. Забрави всички формули как да победиш страха – в Библията няма програма в четири стъпки за това как да се справиш с него. Но Бог ти казва какво да правиш, когато паникьосващи мисли нахлуят в ума ти. В този случай си в духовна война и това не е детска игра, а въпрос на живот и смърт.
Бог каза на Моисей да не праща страхливците в битката: „...Кой човек е страхлив и сърцето му е отпаднало? Нека си иде и се върне у дома си, за да не отпаднат сърцата на братята му като неговото сърце” (Второзаконие 20:8). Бог разглежда страхливите мисли като много заразни и разрушителни. Страхливите и малодушните не повярваха в Божието Слово, те се съмняваха в обещанията Му за освобождение. Бог беше казал: „... днес вие излизате да се биете с враговете си. Да не отпада сърцето ви! Не се страхувайте, не треперете и не се ужасявайте от тях, защото Господ, вашият Бог, е този, който върви с вас, за да се бие за вас против враговете ви, за да ви спаси” (Второзаконие 20:3-4). Бог приготви хората си, предупреди ги, че нещата ще изглеждат страшни и безнадеждни, че ще видят „...коне и колесници, и народ, по-многоброен от теб, да не се плашиш от тях; защото с теб е Господ, твоят Бог” (Второзаконие 20:1).
Предавал ли те е някога Бог? Остави ли Той родителите ти, когато преживяха последната голяма депресия? Преведе ли онези, които Му вярваха през пустинята? Това е Божият отговор към всички, които се страхуват: „Когато шансовете изглеждат минимални, когато изглеждаш смазан, без изход или знак за помощ, не се страхувай, защото Аз съм Бог и съм с теб, за да те спася.” Или с думите на псалмистът: „Защото в злия ден Той ще ме скрие в скинията Си, ще ме прикрие в скривалището на шатъра Си, ще ме издигне на канара” (Псалм 27:5). Бог с нас ли е или не? Той любящ небесен Баща, който брои космите на главата ни ли е? Ще изостави ли собствените си възлюбени деца? Греховността на страха се състои в това, че обвинява Бог в пренебрежение. Ограбва доверието ни в любящата Му загриженост. Доведи всяка мисъл в робството на послушанието към Господ Исус.
Накрая, има мисли, които се превръщат в чувствени, блудни действия. Наркоманите казват, че лесно могат да изритат физическия, но не и умствения си навик, защото умовете им продължават да си повтарят стари, змийски мисли. Имах един приятел и член на нашия тим, който беше мил, любящ баща и съпруг. Пропушил марихуана, когато бил седем годишен, в гаража на баща си. Бил е пристрастен в продължение на повече от двадесет и пет години. Беше спасен, но продължи да пада от време на време. Оправдаваше навика си с това, че доктора му казал, че марихуаната може да помогне на астмата му. Покайва се стотици пъти, плака, вика за милост. Отиде в специална програма в Средния Запад и беше добре в продължение на една година. Но марихуаната никога не излезе от ума му. Върна се вкъщи, започна да пуши заедно с двамата си сина и остави жена си. Днес сърцето му е кораво, а той е изгубен, защото измъти змийски яйца. Умът му никога не беше прочистен. Видя врага и се предаде. Видя железните колесници на Сатана и каза: „Никога няма да успея!” Предаде се в страх.
Защо толкова много хора, които са били освободени, се връщат към старите си навици? Защо не е счупена хватката на греха? Защото, когато след това злите духове са посадили лоши мисли, те не са били незабавно пропъждани. Остави само една единствена похотлива мисъл в съзнанието си, само за 30 секунди и тя ще те завладее. Скоро ще стане яйце със змия в него, която чака да се измъти. Затова Божието Слово буквално крещи: „Изпъди злата мисъл!” Не флиртувай с нея, не й давай да диша. Бягай при Господ, бягай при Словото Му, викай за пречистване на ума. Нека страха от Бог да прогони всяка зла помисъл. Бъди сигурен, че ако се заиграеш с нея, ако зачене и се превърне в яйце, то тя ще се измъти и умът ти ще бъде ухапан и отровен. Веднага след като някоя зла мисъл дойде в ума, християнинът трябва да каже: „Това може да ме убие, да ме унищожи, смъртоносно е. Мога да изгубя живота и душата си, ако флиртувам с него.” Той трябва да разбере: „Тази мисъл не е моя, не е естествена; не е моята плът; не е само завръщащо се старо желание. Това е самият Сатана. Това е лъжлив дух от ада, изпратен да ме унищожи.” Библията обещава: „Съпротивете се на дявола, и той ще побегне от вас” (Яков 4:7). Трябва да му се съпротивиш в ума си, съпротивлявайки се на първата зла мисъл.
За пример – познавах жена, която беше болна от рак на гърлото и лежеше в болница в Хюстън. Част от гърлото й беше премахната и имаше малка дупчица, през която дишаше. На път за втората й операция, тя помоли за цигара, като изсмука дима през дупката. Няма човешка сила, която може да спре хората да задоволят похотта си. Съпругата на един служител в Илинойс наскоро избяга с млад престъпник, оставяйки две плачещи деца и съкрушен съпруг. Но тези плачещи деца не можаха да я спрат. Тя тичаше към похотта си.
Второ, хората управлявани от зли мисли губят мира и разбирането си. „Те не знаят пътя на мира и в пътеките им няма правосъдие. Изкривиха пътищата си, никой, който върви в тях, не знае мир” (Исая 59:8). Те се превръщат в най-окаяните хора на света. Вече нищо не може да ги задоволи. Защо? Защото те са познали по-доброто. Защото веднъж вече са вкусили от сладкия мир. Но са се извратили и всичко в живота им се обърква. Нищо не е наред. Работата им се вкисва. Семейният им живот става каша. Ограбват мира на близките си: „...който върви в тях, не знае мир” (Исая 59:8). Внимание! Никога не тичай със съпруг или съпруга, чиито крака бягат към злото. Не се предавай! Това ще коства всичко на праведния партньор. Изправи се, защото другия ще бъде осъден.
Трето, умът, управляван от зли помисли накрая ослепява и се изпълва с ужасна тъмнина. „Затова правосъдието е далеч от нас и правдата до нас не стига. Надявахме се на светлина, а ето, тъмнина; на сияние, а ходим в мрак. Опипваме стената като слепи, опипваме като без очи. По пладне се препъваме като в сумрак; сред здравите сме като мъртви” (Исая 59:9-10). Най-студените и твърди сърца в целия свят принадлежат на онези, които някога са били любящи, отворени и щастливи в познанието си за Господ. А сега, поради онова, което грехът им е причинил, те не желаят да слушат и напълно са се отчуждили от Бог. Такъв е един бивш евангелизатор изцелител, който преди проповядваше на хиляди. Наскоро го видях в офиса ми, гледащ в пространството с празен, блуждаещ поглед. Познавам друг служител, който изгуби служението си след обвинение в хомосексуализъм. В момента е като зомби – когато му говориш, все едно говориш на стената. Те знаят, че са сгрешили, продължили са да дълбаят по-надолу и по-надолу в греха и са стъпкали истината върху земята.
Четвърто, те развиват много променливата тип „Джекил и Хайд“ самоличност. „Всички ревем като мечки, и като гълъби стенем...” (Исая 59:11). В един момент са готови да разкъсат на парчета приятеля или врага си – зли, жестоки и гневни; а в следващия час плачат: „Съжалявам! Нямах предвид това, помогни ми, моля те.” След като беше измътил змийски яйца, Израил се превърна в яростна мечка и плака като гълъб пред Бог и себе си. Те преминаха от буйно раздразнение към сантиментална скръб. Днес жените стоят със съпрузи, които ги бият, защото понякога са толкова мили и нежни. Но Бог няма нищо общо с тези променливи настроения, които означават, че има действаща сатанинска отрова. Духът на Христос е винаги нежен, любящ, мил и дълготърпелив. Никога не е яростен. Никога не реве като мечка.
Има железни обещания от Бог, абсолютни уверения, че в никой християнин не трябва да бъде зачевана зла мисъл, която да се превърне в змия. „Ще опазиш в съвършен мир непоколебимия ум, защото на Теб се уповава.” (Исая 26:3). „А се преобразявайте чрез обновяването на ума си...” (Римляни 12:2). „Затова, препашете се през чреслата на вашите мисли...” (1 Петрово 1:13). „Ще повдигна очите си към хълмовете. Откъде ще дойде помощта ми?... Той няма да позволи да се подхлъзне кракът ти; Онзи, който те пази, няма да задреме... Господ е твой пазител... Господ ще те пази от всяко зло, ще пази душата ти. Господ ще пази излизането ти и влизането ти отсега и до века.” (Псалм 121:1-8)