Някои християни търсят водителство за най-малките всекиднвени решения. Ако искаш да знаеш дали да си купиш паста за зъби, Бог би ти казал: “Просто си мий зъбите всеки ден!”. Има определени неща, за които не се нуждаем от Божието водителство, защото ние вече знаем, че трябва да ги правим като четем Божието Слово.
Наскоро бях в Турция, близо до границата с Ирак и се молех World Challenge да може да помогне в кризата с бежанците. Хората бягаха от ужасното преследване на ИДИЛ и нахлуваха в Турция, но ООН не беше там, за да се намеси. Нуждата беше толкова огромна, отчаяни хора пристигаха само с дрехите на гърба си. Говорих с един млад мъж, който беше станал свидетел на това как родителите му са били взривени от мина на ИДИЛ. Не мога да си представя травмата, която това дете беше преживяло.
По време на полета, обратно към вкъщи се молех: “Боже, би ли искал World Challengе да достави помощ там?”. Веднага почувствах свято изобличение, което премина през мене и ми каза: “Защо се молиш за това? Ти знаеш, че трябва да помагаш!”. Осъзнах: “Разбира се, че World Challenge трябва да е там! Имаме надеждата на Евангелието и ще се молим за Божиите източници, за да помагаме! Това е същността на нашето служение. Да нахраним гладните? Да занесем утеха на страдащите? Да помогнем в живота на едно сираче? Защо изобщо да се моля? Да действаме!”
“Защото огладнях и Ме нахранихте; ожаднях и Ме напоихте; странник бях и Ме прибрахте; гол бях и Ме облякохте; болен бях и Ме посетихте; в тъмница бях и Ме споходихте.” (Матей 25:35-36, ESV).
Не си правете грешни изводи, аз вярвам в молитвата за водителство. Но тъй като сме Божии овце и ние познаване гласа Му, има определени неща, които знаем, че трябва да правим. Едно от тях е следното: “Чисто и непорочно благочестие пред Бога и Отца, ето що е: да пригледва човек сирачетата и вдовиците в неволята им, и да пази себе си неопетнен от света.” (Яков 1:27, NLT).