Исая пророкува, че един ден Бог ще се надигне и ще разтърси цялата земя. Пророкът пише: „Ето, ГОСПОД изпразва земята и я запустява, обръща я и разпръсва жителите й... помрачи се всяка радост, оттегли се веселието на земята... Защото така ще бъде сред земята, между народите, както при бруленето на маслина...” (Исая 24:1, 11, 13). Бог ще разтърси земята, като че тя е маслиново дърво – докато падне всеки плод!
„...защото прозорците отгоре се отвориха и основите на земята треперят... земята силно се разтресе... Земята ще залита като пиян и ще се мята като колиба” (стихове 18-20). Цялата земя ще изглежда като колиба, когато Бог започне да я тресе!
Други пророци се съгласяват със словото на Исая:
- Езекил казва, че когато Божията ярост се надигне, Той ще разтърси ужасно всичко, което може да бъде разтърсено: „... всичките хора, които са по лицето на земята; и планините ще се сринат и стръмнините ще паднат, и всяка стена ще падне на земята... и ще се изявя пред очите на много народи; и те ще познаят, че Аз съм ГОСПОД” (Езекил 38:20-23).
- Йоил казва: „И ГОСПОД ще изреве от Сион и ще нададе гласа Си от Ерусалим. Небето и земята ще се потресат, но ГОСПОД ще бъде прибежище за народа Си и крепост за израилевите синове” (Йоил 3:16).
- Агей пише: „Защото така казва ГОСПОД на Войнствата: Още веднъж, след малко, и Аз ще разтърся небесата и земята, и морето, и сушата. И ще разтърся всичките народи...” (Агей 2:6-7).
- Авторът на Евреи казва: „...още веднъж Аз ще разтърся не само земята, но и небето... за да останат (само) тези, които не могат да се разклатят” (Евреи 12:26-27).
Бог ще разтърси всичко, така че само Той ще се открие като единствената непоклатима сила!
Господ буквално започна да разтърсва земята със земетресения в края на 80-те години. Едно такова в Америка помете почти цяла провинция. Земетресение в Япония от степен 6,9 за малко да унищожи цял град. След това дойде ужасното земетресение в Сан Франциско, последвано от няколко други почти всеки ден в тази област. Земетресения постоянно удрят западния бряг – от Северна Калифорния до Сан Диего и надолу до Мексико. Веднъж един ню йоркски вестник зададе следния въпрос във водещата си статия: „Опитва ли се Бог да ни разтърси?”
Нека те попитам нещо: какво прави един любящ родител, когато детето му спи, а трябва да се събуди? Хваща го нежно през рамената и го разтърсва. Ако детето не се събуди веднага, разтърсването става малко по-силно и сериозно, защото родителят знае, че то ще пострада, ако не се събуди.
Точно това прави Бог в момента – с Америка и със света! Отначало Той ни разтърси много нежно. Но трусовете станаха жестоки, защото все още не е успял да ни събуди!
Пророците, които споменах, не говореха на вятъра. Когато Господ казва: „Ще разтърся земята още веднъж”, Той има предвид точно това - буквално ще разтърси икономиката ни, образователната система, правителството ни – всичко, в което вярваме, и на което се доверяваме, всичко което изглежда сигурно и безопасно.
Могли ли сте някога да си представите, че най-великата нация на света ще пропадне, защото двупартийни политици си играят с националния ни банкрут и не искат да плащат външния ни дълг?
Няколко пъти съм имал един и същи сън за президента на САЩ, не знам за кой точно. В този сън, той гледа през прозореца на Овалния кабинет, клати невярващо глава и казва: „Как стана това? Какво се обърка?” Никой от кабинета и сътрудниците му не можеше да му обясни срива на Америка.
Точно така ще бъде, когато Бог започне трусовете. Никой няма да е в състояние да го обясни! Мисля си за стоковата борса, която пропадна преди осем години. Срина се с 500 пункта за една нощ, а нямаше причина за това. Всъщност, нещата ще бъдат наред, когато ни сполети внезапен трус – не физически, а неочакван икономически. Бог ще разтърси самите ни основи!
Библията също ни предупреждава, че заедно с Божия трус, върху човечеството ще се изсипе огромен демоничен потоп. Дяволът ще излее жесток порой от мръсотия, зло и изпитания по-големи от всичко, което можем да си представим. Той знае, че времето му свършва и се подготвя да отвърже съкрушителни ветрове и вълни от зло!
Днес например, много хора имат собствени компютри. Какъв по-добър начин за Сатана да нахлуе в домовете на хората с демоничния си потоп от информационната свръх магистрала? Тя може да се превърне в директна линия с ада. Тази магистрала вече е доставчик на порнография. Разбирам, че този огромен информационен напредък може да се използва за много чудесни неща, но той има потенциала да се превърне в мощно оръдие на Сатана!
Всъщност, това може да е оръдието, което ще използва Антихрист, за да установи царството и властта си. Например, може да се превърне в източника на безкасовото общество. Чейс Манхатън Банк вече започна разплащания по интернет в Ню Йорк, без документи, само с цифри.
Аз смятам, че вълната от зло вече достига критичната си точка, където всичко започва да излиза извън контрол. И за жалост, ние не го знаем, защото сме свикнали с него! Неща, които преди ни притесняваха, сега са станали нормални. Видели сме и чули толкова много зло, че вече нищо не ни трогва.
Чудя се – когато дойде бурята и всичко започне да излиза от контрол, колко християни ще са в състояние да устоят? Колко от тях ще имат необходимата основа на вяра, за да издържат?
Аз вярвам, че това е голямата Божия загриженост за народа Му в този момент, което е и моята голяма грижа като пастир: „Господи, колко от твоите хора ще паднат, когато бурята дойде с пълна сила? Колко от тях ще останат непоклатими? И как мога да ги подготвя за големия трус?”
По време на молитва, Господ ми даде откровение за притчата на Исус за строителите в Матей 7. Вярвам, че тази притча съдържа невероятна истина за нас в тези последни дни, но само прилежните търсачи ще я намерят!
„И така, всеки, който чуе тези Мои думи и ги изпълнява, ще се сравни с разумен човек, който е построил къщата си на канара; и заваля дъждът, и придойдоха реките, и духнаха ветровете, и се устремиха върху тази къща; и тя не падна, защото беше основана на канара. И всеки, който чуе тези Мои думи и не ги изпълнява, ще се сравни с неразумен човек, който построи къщата си на пясък; и заваля дъждът, и придойдоха реките, и духнаха ветровете, и се устремиха върху тази къща; и тя падна, и падането й беше голямо” (Матей 7:24-27).
Исус казва, че единственото нещо, което ще устои в идващата буря е, да имаш за основа скала. Един човек построи къщата си върху скала „...и тя не падна, защото беше основана на канара” (стих 25).
Строителите на тези къщи представляват два вида християни в тези последни дни – мъдрите и глупавите. Те бяха построили два различни вида къщи, в които живееха, когато дойде бурята.
От една страна е окуражаващо да знаем, че ще има тяло от вярващи, които няма да паднат. Те ще са в състояние да устоят на всяка демонична атака, която излиза от ада. Нищо няма да може да ги помръдне, когато се разяри бурята. Исус иска да научим от притчата Му следното: човек, който построи къщата си на скала, ще оцелее във всичко, което предстои!
Но за съжаление ще има друга група християни, хора, за които Исус казва: „Падането им беше голямо!” „...падането й беше голямо” (стих 27). Това означава пълно, абсолютно унищожително срутване на всичко.
В този момент може би се чудиш: „Какво точно означава „да построиш къща“? Важно е да знаем какво има предвид Исус, защото според думите му, къщата, която всеки един от нас строи ще се срещне с опустошителен потоп.
Къщата, за която Исус говори е нашето ходене с Него. Ние строим основа от това да познаваме Христос, да разбираме пътищата Му. Изграждаме във вярата си някои характеристики, които ще определят как реагираме при натиск.
Много християни могат да кажат: „Аз съм вярващ. Построил съм върху скала”, но не разбират напълно какво означава тази фраза и ще претърпят голям шок и изненада, когато взаимоотношението им с Исус не издържи на бурята. Ще бъдат изобличени, че нямат основа!
Не може да разберем за какво става дума тук, докато не проумеем следното: тази притча е за покорството. Исус говори за човек, който чува Словото Му и го живее – който Му се покорява и действа според заповедите Му. Той описва начин на живот, ходене в абсолютно покорство на Словото Му. Това трябва да е основата ни!
Разбира се, Самият Исус е Скалата. Но това не е цялото значение на думата „скала”, използвана от Него в притчата. Някои, които твърдят, че са построили върху Христос като тяхна скала, може да не са строили правилно, защото тази скала е отношение на сърцето! Тя представлява основните мотиви, от които произлиза покорството ни към Бог.
Има прилив на покорство в живота ни - поток, който извира от мотивите на сърцето. Важно е да ги разберем, защото, ако извора му не е чист, всичко, което излиза ще бъде омърсено.
Има един вид покорство, който кара Бог да плаче. Това е, когато хората вършат волята Му с нежелание! Това е покорство от закона – студена, техническа формалност, базирана на страх от последствията.
Помислете за баща, който трябва да коригира дъщеря си, тийнейджърка. Той й казва: „Мога да позная по очите на приятеля ти, че взима наркотици! Не искам да се срещаш повече с него. И не искам повече да се прибираш в един или два часа сутринта. Ако го направиш, излизаш от къщи!”
Следващата вечер момичето се връща в дванайсет без пет. Не е била с приятеля си, но той все още е в сърцето й! Сега е в стаята си, нацупена. Покорила се е на баща си, но само от страх, че ще бъде изгонена.
Това е покорството на киселото дете! Сърцето й не отговаря на действията. Тя е покорна, единствено поради страх от гнева на баща си, а не от удоволствие, или защото го обича. Напротив, тя му е ядосана, защото ограничава свободата и начина й на живот.
Истината е, че много християни в тези последни дни се покоряват на Бог, само защото се страхуват да не отидат в ада. Страхуват се от гнева на Баща си! Покорството им към Него е само „според закона”. Нямат истинско желание да Му угодят!
Но Исус правеше всичко от удоволствие за Небесния Си Баща: „...от Себе Си нищо не върша, а каквото Ме е научил Моят Отец, това говоря. И Този, Който Ме е пратил, е с Мен; не Ме е оставил сам, защото Аз винаги върша онова, което на Него Му е угодно” (Йоан 8:28-29).
Това беше скалата, основата, върху която Исус изгради живот на покорство! Това беше извора, мотива, от който бликаше покорството Му.
Това трябва да е и нашата скала, основния мотив на цялото ни покорство: „Правя го, защото искам да угодя на моя Господ, да Му доставя голямо удоволствие!”
Желанието на Исус беше да донесе радост на Баща Си! Той се усамотяваше в молитва на планината, на тихи места, често по цяла нощ. И голямата Му молба беше: „Отче, какво искаш? Кое ще Ти донесе радост? Какво мога да направя, за да изпълня желанието на сърцето Ти?”
Това е отношението на човек, който има Божия Дух; който строи на скала!
Законът не предназначен за човека, чието покорство произлиза от желанието да угоди на Бог. Той не се занимава с това кое е законно и кое не, кое е позволено и кое забранено. Той има само един критерий: „Какво иска моя Господ?”
Може да поставиш целия закон пред него, всички правила, наредби и забрани, и той ще каже: „Не е нужно да ми казваш какво да не правя. Не бих сторил нищо, с което да нараня Баща си. Обичам Го! Вече съм оставил света и похотта му, за да последвам Този, Когото желае сърцето ми.
Покажи ми какво иска Той, не само какво забранява. Искам желанието на сърцето Му да стане мое дело. Искам да познавам ума Му и да Му се покорявам. Разбира се, аз обичам закона Му. Но той е за беззакониците, за онези, които не познават близостта с Христос. В сърцето ми работи друг закон – закона на любовта – този, който казва: „Господи, какво мога да направя, за да Ти угодя днес?”
Такъв християнин живее много праволинеен живот. Другите често го обвиняват: „Ти не правиш дори позволени неща. Ти си в робството на легализма. Различен си!”
Човекът ги гледа слисано и казва: „Какво искате да кажете с „робство”? Имам голяма свобода, защото Го обичам. Не правя нищо от онова, за което говорите, понеже имам всичко в Господ. Източникът на моето щастие е да Му угодя!”
Такъв човек не се огъва под заплахите на адския огън или пред награди. Няма нужда от предупреждения за наказание или от пророк, който да го разтърси. Той е влюбен в Исус и покорството му към Божието Слово е естествения изблик на любовта му. Това за него е толкова естествено, колкото дишането!
От друга страна, човека, който строи къщата си на пясък, го прави само за показност. Това е временен начин на живот. Той приема, че ще живее в този дом пет години, след което ще го продаде и ще остави проблемите на някой друг. Това е само фасада, без истинска основа!
Виждате ли, този човек не вярва, че идва буря, и че нещата ще се усложнят. Това е начина, по който света гледа на вечността - просто не мислят за нея! Известен християнин веднъж попитал Джони Карсън: „Какво мислиш за вечността?” Той отговорил: „Опитвам се да си я избия от ума.”
За съжаление, много християни се опитват да не мислят за вечността, и че съда е пред вратата. Не искат да повярват, че един ден ще застанат пред Господ и ще отговарят за всичко, което са казали и направили.
Наскоро имах ужасен, жив сън за ада. Стоях от едната страна на завеса, през която не можеше да се премине. Но виждах хора от другата страна, които ходеха, движеха се, но не отиваха никъде! Бяха разделени на двойки (не семейни) с човек, който представляваше онова, което те искаха да бъдат тук, на земята. Имаха това, което си мислеха, че искат, но то носеше толкова много ужас и мъка за душата им, че плачеха и скърцаха със зъби. Това беше безкраен източник на мъчение!
Нещото, което ме уплаши най-много бе, че видях някои хора, които познавах и считах за святи. Извиках им: „Нека ви измоля, за да излезете!” Но те ме погледнаха и отговориха: „Не можеш.” Тогава се обърнаха и продължиха. Опитах се да отида след тях, но между нас се спусна невидима стена.
Събудих се в леглото, треперещ и викащ: „О, Господи! Ако това е ада, не ми позволявай да спра да предупреждавам хората. Дръж ме буден! Всеки път, когато застана на амвона, нека бъде въпрос на живот и смърт, без завоалираност, без шегички. Има ад и той е реален!” Никога няма да забравя чувството на отчаяна безнадеждност, когато чух прокълнатите да казват: „Не можеш да ни помогнеш.”
Да, има праведен страх от Бог и ние трябва да се страхуваме от ада и Божия гняв! Павел каза: „И така, като познаваме страха от Господа, убеждаваме хората...” (2 Коринтяни 5:11).
Исус описва този човек в Матей 7:21-23: „Не всеки, който Ми казва: Господи! Господи! — ще влезе в небесното царство, а който върши волята на Моя Отец, Който е на небесата. В онзи ден мнозина ще Ми кажат: Господи! Господи! Не в Твоето ли Име пророкувахме, не в Твоето ли Име демони изгонвахме, и не в Твоето ли Име направихме много чудеса? — но тогава ще им заявя: Аз никога не съм ви познавал, махнете се от Мен вие, които вършите беззаконие!”
Аз наричам тези хора - „хора в името на Исус”. Те ще застанат пред Божия трон и ще кажат: „Господи, в Твое име изгонихме демони, изцерихме болни, извършихме много чудесни неща за Теб!” Но тъжната истина е, че те са построили къщите си върху пясък.
Не че са имали раздвоено сърце – просто то никога не е принадлежало на Господ! Не е могло да бъде разделено, просто защото никога не са Му го давали. Те не са се върнали към греха, нито са отстъпили, просто защото от самото начало не са познавали Исус!
Много велики дела са били извършени от онези, които никога не са имали близки взаимоотношения с Христос. Те викаха: „Господи, Господи!” през целия си живот, идваха при Него за облекчение, за сила, за награда. Но никога не се застояха в присъствието Му, за да Го опознаят! Мога да се сетя за цели служения и църкви, за които се отнася това. Те използват името Му, без да Го познават!
Заети са с Него, но не Му се покоряват с любов, която се излива от заплененото сърце. Просто не са си направили труда да опознаят сърцето Му и това, което Му е угодно. Исус казва, че такива хора вършат беззаконие, защото използват името Му, без да имат близост с Него! И Той ще им каже: „Казвате, че извършихте тези неща за Мен, но построихте къщата си върху пясъка, защото никога не Ме опознахте. Никога не Ми се покорихте!”
Ако твърдиш, че си християнин; че обичаш Исус; че къщата ти е построена върху скала; че ходиш в покорство към Господ, но Го пренебрегваш ден след ден в молитва - значи не Го познаваш! Къщата ти не е построена на скала и ще се срути напълно в трудни времена!
Не можеш да опознаеш Исус само с ходене на църква. Трябва да имаш разговори с Господ ден след ден, час след час. Трябва да Го опознаеш, да започнеш да Го обичаш, да желаеш да разбереш какво Му е угодно!
Ние правим Божиите заповеди да изглеждат като нещо тежко, невъзможно, ограничаващо, отнемащо личната ни свобода. И вместо да прегърнем думите Му към нас, ние търсим начини да не ги изпълняваме.
По този начин изкривяваме Божията благодат, като я правим да изглежда някакъв тунел, който излиза от затвора на Неговия закон. А благодатта всъщност е учителка по святост: „Защото се яви Божията благодат, която носи спасение за всичките хора, като ни учи да се отречем от безбожието и светските страсти и да живеем разбрано, праведно и благочестиво в настоящия свят” (Тит 2:11-12).
Човекът на скалата прегръща и радостно изпълнява Господните заповеди. Той не разглежда Господ като някой с каиш в ръката си, винаги готов да го накаже. Не, той вижда Господ като Някой с протегнати към него ръце, Който казва: „Ела при Мен и приеми живот, приеми сила. Аз ще те изведа!”
- Енох се покори на Бог с единствената цел да Му угоди! „С вяра Енох беше преселен, за да не види смърт, и не можеше да бъде намерен, защото Бог го пресели. Понеже преди неговото преселване за него беше свидетелствано, че е бил угоден на Бога” (Евреи 11:5). Енох беше взет, защото угоди на Господ!
- Апостол Йоан казва: „И каквото и да поискаме, получаваме от Него, защото пазим Неговите заповеди и вършим това, което е угодно пред Него” (1 Йоан 3:22). „...защото Ти си създал всичко и заради Твоята воля всичко е съществувало и е било създадено” (Откровение 4:11).
- Павел пише: „...така и говорим – не за да угаждаме на хора, а на Бога, който изпитва сърцата ни.” (1 Солунци 2:4). „...да изпълни със сила всяко благоволение в добро...” (2 Солунци 1:11).
Скъпи светии, не строите върху скала, ако се нуждаете от проповедник, който да гърми, че трябва да се покорите на Бог; ако имате списък от неща, които трябва и не трябва да правите; ако е необходимо непрестанно да бъдете осъждани от Словото Му и то да ви се напомня. Не, не се нуждаете от книга с правила! Нуждаете се от страстна любов към Исус. Трябва да бъдете толкова влюбени в Него, че да знаете кое Му е угодно. Да познаваш Неговите желания трябва да стане втора природа за теб!
Колкото повече Го обичате, толкова по-лесно става да Му служите и да Му се покорявате. Вече не се тревожиш какво казва света за теб. Можеш да отговориш: „Чух от Баща ми и върша волята Му за Негово удоволствие!” Поток от покорство трябва да излезе от сърцето ти. Той не може да бъде изваден насила от теб, а трябва да се излива свободно.
И когато сърцето ти е запленено от Исус, няма да се налага постоянно да ходиш пред Господ и да викаш: „О, Господи, разчупи силата на дявола над мен!” Не, всички тези окови ще започнат да падат, когато опознаеш сърцето Му!
Влюбен ли си в Исус? Ако отговорът е „да”, значи имам въпрос към теб: как можеш да прекараш седмицата, без да прекараш време със Словото Му? Как може да не копнееш да се усамотиш с Него в молитва? Как може да нямаш любовен разговор с Баща си, да Го хвалиш и да Му се покланяш, да искаш да разбереш кое Му е угодно? Това е основно по отношение на покорството!
Исус ни казва: „Който има Моите заповеди и ги пази, той Ме люби; а който Ме люби, ще бъде възлюбен от Моя Отец, и Аз ще го възлюбя и ще му явя Себе Си” (Йоан 14:21). Какво невероятно обещание – базирано изцяло на любов и покорство!
Изучавай евангелията. Запознай се с думите на Исус. Прочети червените букви в Матей 5-7, започвайки с Проповедта на планината. И докато учиш думите Му, живей ги! Божиите заповеди не са трудни, те не са тежко бреме, положено върху нас. Напротив, колкото повече Го обикваш, толкова по-лесно ще ги изпълняваш.
Това означава да построиш къщата си върху скала! Тогава, когато дойдат бурите, ще може да стоиш, без да се страхуваш. Нищо няма да те поклати, понеже ходиш в любящо, угодно покорство към Отец.
Но най-важното е, да разбереш, че покорството е възможно само чрез вяра в завършеното дело на Христос. Само онези, които живеят чрез вяра в съвършената праведност на Христос могат да Му се покорят с любов. Покорството не ни спасява, това става само чрез пролятата кръв на Христос. Покорството се излива от благодарността ни към Бог затова, че ни е вменил съвършената праведност на Господ. Това означава да строиш върху скала. Амин!