Павел каза: „Бори се в добрата борба на вярата, сграбчи вечния живот, на който си бил призван, като си направил добрата изповед пред мнозина свидетели.” (1 Тимотей 6:12). А в края на служението си апостола можеше да се похвали: „Аз се борих в добрата борба, пътя свърших, вярата опазих” (2 Тимотей 4:7)
Павел никога не изгуби борбеността си, той беше изпълнен с нея до последния си ден. Много от духовните ни бащи също умряха борейки се. Авторът на Евреи каза за старейшините на църквата: „(Те) ставаха силни в бой, обръщаха в бяг чужди войски” (Евреи 11:34). Хора като Исус Навиев и Халев бяха могъщи воини до самия край!
Каква битка води през последната година? Беше ли толкова съкрушен понякога, че изгуби битката? Превърнал ли си се в слаб, пасивен воин на Кръста – обезкуражен, наранен, объркан?
Моля се това послание от Святия Дух да ти върне борбеността, така че отново да станеш безстрашен срещу оръжията на дявола. Време е да се върнеш и да се биеш в добрата борба!
Яков е нашия пример за това как да си възвърнем борбеността и как да победим с Бог! Когато пророк Осия искаше да предупреди Израел за малодушното им духовно състояние, той им напомни за баща им, Яков. Сърцевината на посланието му беше: „Станали сте слаби и пасивни. И врагът вече ви побеждава! Твърдите, че сте семе на Яков, но аз искам да ви покажа колко сте далече от примера му. Искам да ви покажа как побеждаваше Яков, как имаше сила с Бог!”
Той каза на израилтяните следното нещо за Яков: „В утробата хвана петата на брат си и с мъжката си сила се бори с Бога. Бори се с Ангела и преодоля, плака и Му се моли. Във Ветил го намери и там говори с нас” (Осия 12:3-4)
В този много кратък пасаж за Яков, пророк Осия ни казва три тайни са това как да си върнем борбеността и как да надвием и победим с Бог! Нека ви ги изброя:
Исав пръв излезе от утробата на майка си – бебе, покрито с коса (името му означава „космат”). Но близнакът му – Яков – сграбчи петата му, докато беше още в утробата. В какъв ли шок е изпаднала акушерката когато е видяла, че Исав се ражда, а една мъничка ръчичка го държи за петата!
Израилтяните, които слушаха как Осия разказва тази история трябва да се спогледали озадачени. „Какво общо има това с нас – са се питали вероятно? Какво общо има това с победата над врага?”
Посланието на Осия към тях беше много просто: „Имаше човек, алчен за Бог, гладен за всичко, което Бог имаше за него!”
Яков излезе от утробата настроен за бой, копнеещ за Божието благословение! Имаше някакъв Божествен инстинкт в това дете. Като че казваше: „Братко, ако ти не искаш Божията пълнота, аз я искам. Махни се от пътя ми! Няма да бъда пренебрегнат в Божиите благословения!”
Желанието за първородството и благословения на Яков през целия му живот изобразяват благословенията, които са в Исус Христос! Въпреки това, Яков не се стремеше да придобие двойно повече от богатството на баща си, нито обещанието за земята. Той доказа това като работеше за Лаван в продължение на 14 години с пот на челото.
Не, Яков искаше нещо повече. Той искаше Божието благословение, за да може да бъде в родословието на Месията! Искаше и свещеническото благословение. Това означава не само да бъде свещеник на рода, но също да бъде в състояние да благославя други!
Ние виждаме това свещеническо служение в Битие 27 и когато Исаак положи ръце на Яков и го благослови: „... за да ме благослови душата ти!” (стихове 4, 19, 27). Това означаваше високата чест Божията ръка да бъде на него и силата да благославя други хора!
Възлюбени, това се иска от вярващите в тези последни дни! Бог иска да издигне хора, които не са загрижени само да уредят живота си, да имат къща или да карат хубава кола. Той търси онези, които са алчни за Божието благословение – не за да го изядат сами, а за да бъдат използвани от Него да помогнат на другите!
Братът на Яков – Исав – изобразява всичко, което Бог мрази в човечеството. Той живееше само за себе си, за собствено удоволствие. Никога не се загрижи за вечните Божии цели. И Бог каза за него: „...но Аз възлюбих Яков, а Исав намразих...” (Малахия 1:2-3)
Но Яков живя заради Божиите намерения! И това, че ръката му беше върху петата на Исав е силно изявление! То казва: „Няма да бъда хванат от греха, аз съм повече от победител! Ще хвана всичко, което идва от Сатана и ще му устоя, ще се боря и ще бъда победоносен! Искам Божията ръка върху мен и благословението Му на всяка цена. Роден съм за да бъда канал за благословението Му!”
Осия използва това, за да смъмри Израел: „Твърдите, че сте деца на Яков, но не знаете нищо за изяждащия го глад за Божиите неща! Вие сте плътски, мързеливи, небрежни сте, когато търсите пълнотата Му. Ръцете ви се протягат към егоизъм. Въобще не приличате на Яков!”
Яков прекара години в борба, за да улови и запази Божието благословение! И същото това желание трябва да направи борбени всички Божии хора. Ако не гладуваш за Исус, ако само искаш да стигнеш до небето и да не те притесняват с нуждите на другите, тогава няма за какво да се бориш! Ти си напудрен християнин, лесна мишена за дявола!
Поради това толкова много последователи на Исус са в робство на похот и всевъзможни навици. Нямат борбеност, отказват да сграбчат петата на техния грях и да го изхвърлят чрез силата на Бог! Вместо това те твърдят: „Не мога да се справя с греха си.” Но това не е вярно! Има голяма победа за онези, които смятат да се борят с греха си!
Млад мъж, който флиртуваше с хомосексуализма, ми каза наскоро: „Не се боря наистина. Всъщност, аз по-скоро го харесвам.” Той няма да бъде освободен докато не го види като зло, като грях, не се изправи и не започне да се бори!
Възлюбени, трябва да сграбчите вашия грях за петата! Трябва да го сграбчите и да кажете: „Господи, искам благословението Ти. Искам победа над всяко нещо в живота ми, което не прилича на Теб!”
Яков беше работил за Лаван в продължение на 14 години. А Лаван променяше заплатата му десет пъти. Но Яков просперираше много понеже Божията ръка беше върху него. Синовете на Лаван искаха да го убият и казаха: „Той ни обира!” И Яков се притесни за сигурността на семейството си.
Библията казва, че Бог отиде при Яков посред нощ: „А ГОСПОД каза на Яков: Върни се в земята на бащите си и в рода си, и Аз ще бъда с теб!” (Битие 31:3)
Яков се покори незабавно. Събра семейството и стадата си и се отправи към дома си. Моля ви, разберете това: той отиде в Божието време, по Божия начин, с Божия призив и задача и с обещанието Му, което звънтеше в ушите му: „Аз ще бъда с теб!” Бог го накара да тръгне!
Но въпреки всичко това, вместо да бъде в съвършената Божия воля, след като беше получи ясно слово от Него и Му се беше покорил напълно, Яков изведнъж навлезе в едни от най-тежките времена, които някой Божии човек някога е преживявал! Той беше гладен за Бог, покланяше Му се, прекарваше време на олтара, ходеше в пълно покорство. Но изведнъж всичко излезе извън контрол!
Първо чу, че пристига Исав, препускащ към него с 400 брутални ездачи, като че търсеше отмъщение! „А Яков се уплаши много и се смути” (Битие 32:7). Така че Яков раздели хората си и добитъка си на групи. Той изпрати първата група напред, за да се срещне с Исав, като им каза: „Кажете на Исав, че всички тези камили и магарета са негови – дар от брат му Яков!”
След това Яков каза на другата група да бяга, ако първата група беше атакувана с меч. Най-накрая, той изпрати двете си жени, две слугини и 11-те си синове при потока Ябок и остана сам.
Трябва само да погледнем в сърцата си, за да разберем какво трябва да е минало през ума на Яков в този самотен час. Виждам го ходи напред-назад, безпомощно маха с ръце. Той плачеше пред Бог:
„О, Господи, този, който ми каза да направя това трябва да е бил врага! Как би могъл Ти да пратиш покорния Си слуга в такова изпитание? Първо ми даде ясно слово и ми каза да тръгвам. И аз Ти се покорих, направих точно каквото ми каза. А сега съм изправен пред армия от силни врагове!
Живота на цялото ми семейство е застрашен! На път съм да изгубя всичко, живота ми виси на косъм! Що за водителство е това, Господи? Ти ме доведе тук и ме изостави!”
Възлюбени, това не беше най-лошото. В най-дълбокото си отчаяние и объркване, когато Яков се нуждаеше от утехата на Божието Слово, Бог се изправи като враг срещу него и се бореше с него! „А Яков остана сам. И някой се бореше с него до зазоряване.” (Битие 32:24)
Опитайте се да си представите тази сцена. Яков вижда силуета на човек, който се приближава към него, с предизвикателно вдигнати юмруци: „Ела, Яков, бий се!”
Ако някога някой човек е имал причина да се откаже, това беше Яков! Той беше толкова смазан и объркан в този момент, че повече нямаше на къде. И вместо да получи окуражително слово от Бог, той беше призован да се бие!
Яков можеше да каже: „Това е! Не мога повече! Нямам сили! Уморен съм, покорих се. Но всичко излиза извън контрол! Обстоятелствата, в които съм, ми казват, че не съм в Божията воля. Не знам какво да направя...
Господи, Ти ми каза, че ще ходиш с Мен. Но вместо това си се изправил пред мен, за да ме приковеш за земята. Аз умирам, а Ти ми казваш: „Бий се!” Никой не може да понесе това! Можеш да направиш каквото си поискаш. Няма да се бия!”
Възлюбени, аз съм бил там! Спомням си веднъж седях до прозореца и гледах града. От едната страна ангел на смъртта ми прошепна: „Дъщеря ти е следващата!” А от другата страна ми прошепна Сатана: „Ще разбия дома ти и ще те накарам да донесеш укор на името Му!”
Всичко изглежда се обърка. Собственото ми тяло изпитваше болка, страх, трепет – демоните ме обвиняваха от всички посоки!
Да, знам какво е да крещиш към Бог: „Какво става? Не живея в грях, покорих Ти се! Дойдох в Ню Йорк с вярност към Теб. Не съм направил нищо, че да заслужа това. Но изглежда си позволил на дявола да се добере до мен! Това ли става когато ти се покоряват, Господи? Ако съм направил нещо неправилно – покажи ми. Но не позволявай това да продължава!”
За да влоши положението, Бог не дойде при мен с протегнати утешителни обятия. Не чух нежен успокоителен шепот. Вместо това Той дойде при мен със свити юмруци и ми заповяда: „Изправи се, Дейвид, бий се!”
Яков нямаше никакъв проблем с Исав. Ако беше така, Бог би го освободил. Бог вече беше обещал на Яков във Ветил, че ще ходи с него до самия край. Той дори щеше да му даде видение за армия ангели навсякъде около него. Не, Яков не беше застрашен от Исав, той беше в опасност от собствената си слабост да се изправи пред остатъка на живота си!
Така че Бог отиде при него като треньор по бойни изкуства – като спаринг партньор, за да го превърне в силен воин, който ще бъде в състояние да победи всеки враг!
Представете си, че боксов треньор заведе боксьора си на индивидуален тренировъчен лагер и прекара всичките тренировки надъхвайки спортиста за големия бой. Казва му така: „Ще бъда до теб край ринга, никога няма да те оставя. Ето ти списък на големите боксьори от миналото, изучи всяко тяхно движение. Не трябва се мъчиш с тежки тренировки. Казах ти, че си победител, а думата ми е всичко, от което се нуждаеш! Ще ти дам някои схеми за това как да победиш Човека Чудовище, когато се изправиш срещу него на ринга!”
Що за треньор е това? Абсолютен глупак! Какво би направил добрия треньор? Той би намерил най-добрия възможен боксьор, ще изправи човека си срещу него на ринга и ще го накара да го довърши!
Възлюбени, колко християни наричат себе си „воини” без никога да са тествани или тренирали? Слушаме толкова много за молитвени воини в тази нация. Но тъжната истина е, че огромната част от тях никога не са водили битка! Те не са били тренирани и не са готови за бой!
Наскоро попитах Господ защо толкова много истински вярващи минават през такива тежки, трудни времена. Защо има толкова дълбоко страдание? Попитах: „Защо толкова много са изпитвани до краен предел?”
Това е така понеже по-голямата част от християните са излели от битката! Те отказват да се борят с дявола или да водят война срещу царството му. И когато Бог намери вярващ, който изпитва глад и желае благословенията Му, Той го качва на ринга!
Виждате ли, Бог знае, че Сатана ще бъде пуснат на земята за последната си битка. И Господ ще се нуждае от добре подготвени воини, които ще надвият всичките сили на ада. Точно сега Той върши бързо дело в остатъка Си – казва се „кризисна тренировка”!
Тези страдащи, дълбоко изпитани светии ще бъдат командирите в армията Му от последните дни. Бог полага в тях боеспособността на Святия Дух и ражда воини, които са изпитани и тествани, понеже са се борили с Бог. Колкото повече страдат и колкото по-интензивно е изпитанието, толкова по-голяма е работата, която Той има за тях!
Този вид тренировки изисква физическа дисциплина, както и духовна. Яков хвърли цялото си тяло в битката, всичките си човешки способности. Войнствен дух се беше надигнал у него и Библията казва: „И с мъжката си сила се бори с Бога.” (Осия 12:3)
Този стих има голям смисъл за онези, които искат да надвият в молитва. Той казва, че Яков победи в битката със „силата си”. Скъпи възлюбени – ако искате да победите в тези последни дни, ще трябва да положите цялото си тяло и сила в битката!
Много християни очакват Бог някак си да спаси семействата им, да оправи взаимоотношенията им, да извърши чудеса – без те да плащат никаква цена. Те просто искат да си почиват, да седят в люлеещия се стол и да „вярват на Бог за всичко това”. Но това да победят в молитва, да „пробият” до Бог, да получат отговор и да видят резултати ще струва нещо на плътта ти!
Помислете си какво струваше това на Исус: „Той в дните на плътта Си със силен вик и със сълзи принесе молитви и молби...” (Евреи 5:7). Макар Исус да знаеше, че е Бог в плът, Той плака и вика пред Отец!
Яков също „плака и се моли” (Осия 12:4). А когато Яков направи това, той беше 99 годишен! Той не си стоеше там, обхванат от някаква пасивна апатия. Не! Божият Дух слезе върху него и той потърси онова, което Бог беше обещал! Той се би, плака, умолява Бог!
Един от най-великите уроци, които някога можем да научим, е че битката никога не е срещу хора. Никога не е срещу колеги, съседи или неспасени роднини, а с Бог!
Ако оправиш нещата с Бог, всичко останало трябва да се подреди. Виждаш ли, когато си изправен пред Него, опръскан с Христовата кръв, без грях в живота си, взимащ надмощие в молитва – тогава всичките демони в ада не могат да направят нищо срещу онова, което желае да направи Бог! Той иска да имаш този вид сила – свята сила, а това означава, че и плътта ти трябва да е замесена!
Осия каза: „ГОСПОД има и съд с Юда (народа Му)...” (Осия 12:2). Какъв е спора който Бог има с църквата Си? Това е духовният им мързел! Ние искаме чудеса, благословения, освобождение, но безплатно, без усилия!
Кой измежду Божиите хора днес се моли цяла нощ, борещ се, плачещ, викащ към Бог като Яков? Кой дисциплинира плътта си, за да търси Бог, покорявайки тялото си и прекарвайки часове в молитва докато пробие? Кой иска святост, чистота, христоподобие толкова много, че е готов да затвори себе си с Бог, докато не дойде победата? Кой е толкова погълнат от това да угоди на Бог, че отчаяно желае да бъде освободен от всичките си навици, похот и вика, бори се с Бог докато разчупи всички окови?
Осия каза на Израел: „Всичко, което искате е просперитет и сигурност! Не сте готови да отстоявате. Не желаете да живеете за удоволствието на Йехова, а за своето собствено!”
Яков надви „със силата си”, както трябва да направим ти и аз! Имаме сила, но не я използваме! „Подкрепяни с пълна сила според мощта на Неговата слава, за да издържите и дълготърпите всичко с радост” (Колосяни 1:11). „Да ви даде според богатствата на Неговата слава да се утвърдите здраво чрез Неговия Дух във вътрешния човек” (Ефесяни 3:16)
Църквата на Исус Христос никога няма да види какво има Бог за тялото Си, докато Той не ни види да Го търсим настойчиво! „Много може молитвата на праведния в действието си.” (Яков 5:16)
Бог иска да се хванеш за Него, защото те обича! Той казва: „Ето. Ако го искаш, ела и го вземи!” Той иска да те направи силен войник, достоен за армията Му!
Този стих не казва, че Бог говори на Яков във Ветил. Казва, че „Той говори с нас”. Осия говореше за Израел и за нас, Неговата църква днес! Той казва, че Бог искаше да говори с нас във Ветил!
Бог срещна Яков във Ветил два пъти:
Първият път Яков бягаше от Исав, след като му беше откраднал първородството. Той спря на едно място и струпа камъни за възглавница. И докато спеше сънува стълба, която стигаше до небето и ангели, които се качваха и слизаха по нея. Тогава Бог за пръв път му каза: „Ето, Аз съм с теб и ще те пазя, където и да отидеш...” (Битие 28:15). С други думи: „С теб съм от сега нататък, където и да отидеш!”
Яков се събуди и каза: „...Наистина ГОСПОД е на това място, а аз не съм знаел... Колко е страшно това място! Това не е друго освен Божи дом, това е врата небесна... И нарече онова място Ветил...” (стихове 16-17, 19). Ветил означава „Божий дом” – място за среща с Бог!
Вторият път, когато Бог се срещна с Яков във Ветил, беше след като двама от синовете му бяха извършили отвратително деяние – Симон и Леви бяха ядосани, че евееца Сихем беше изнасилил сестра им Дина. Така че те си отмъстиха и избиха целия град!
Яков каза за тях: „...Вие ми докарахте бедствие, понеже ме направихте да съм омразен между жителите на тази земя, между ханаанците и ферезейците. И понеже аз имам малко хора, те ще се съберат против мен и ще ме поразят, и ще погина аз и домът ми.” (Битие 34:30)
Яков отново беше в страхотна криза – не знаеше какво да направи. След това Библията казва: „... Бог каза на Яков: Стани, иди във Ветил и живей там...” (Битие 35:1). Яков каза: „... да станем да отидем във Ветил, и там ще издигна олтар на Бога, който ме послуша в деня на бедствието ми и беше с мен в пътя, по който ходих.” (стих 3)
Това е Ветил - място, на което можем да отидем по време на бедствие! Урокът за Израел и за нас днес е следния: когато Яков беше в опасност или в беда, когато нещата изглеждаха безнадеждни и имаше лошо предчувствие, той знаеше къде да отиде и какво да направи!
Бог казваше на Яков: „Знаеш къде ще говоря с теб, къде ще чуеш гласа Ми. Върни се във Ветил! Отиди до олтара, където те срещнах. Хвърли се по очи пред Мен и изчисти дома си от идолопоклонството!”
Яков каза на синовете си да донесат всичките си идоли и ги изгори под дъба. След това заведе семейството си във Ветил и там издигна олтар пред Бог. Бог отново каза на Яков: „Аз съм с теб”. Библията казва: „След това тръгнаха. И страх Божи беше върху градовете, които бяха наоколо им, така че не преследваха синовете на Яков.” (стих 5). Околните градове се страхуваха от Яков, от този малък еврейски дом, понеже Бог беше вложил страх в тях!
Възлюбени, Господ все още е Бог на Ветил! И Той ни казва: „Отиди във Ветил – там ще те срещна! Всеки път когато имаш проблеми или си в беда, бягай до олтара! Той ни чака да Го срещнем в тайната молитвена стаичка!
Но малко християни бягат до Ветил, когато имат проблеми или са съкрушени. Молитвата не е първото нещо, което правят, а е последното! Вместо това те се опитват да „оправят нещата”. Бягат при приятели и съветници, влачат се отчаяни. Някои дори обикалят из цялата страна, за да може някой така наречен пророк да им даде „лично слово”.
Но Яков знаеше къде да отиде, за да получи ясно слово от Самия Бог! Отиде до Ветил, до олтара! Затвори се с Бог на тайно място!
Вярвам, че Бог ни говори, вярвам, че ни дава слово. Но това се случва, когато сме на колене! Бог казва, че ще ни срещне там!
Вярвам, че Бог ми даде това слово за теб в точно този ден: Бог днес те призовава да махнеш погледа си от всички обстоятелства. Не съди нищо чрез настоящето си състояние. Не се опитвай да си го обясниш. Не позволявай на страха да те съкруши. Бог ще те срещне в молитва!
Скоро ще ти даде словото Си, няма да те държи в неведение. Не е излъгал, знае, че си Му покорен.
Просто приеми, че те обучава. Изхвърли пасивното се, пораженско изражение. Отхвърли всички мисли за поражение, изправи се и се бий! Той ти е дал силата. Просто не си я използвал!
Няма да чуеш Божия глас, докато не се затвориш сам с Него в твоя Ветил, не паднеш по очи пред Него, плачещ, викащ: „Господи, няма да си тръгна, докато не чуя гласа Ти!”
Точно в този момент Бог казва: „Хайде, бий се!” – понеже те обича! Той иска да изискаш всичките Му благословения. изправи се и се бий и се дръж за обещанията Му. Изправи се и се бий! Имаш силата Му – използвай я!