Исус каза на учениците Си: „Мир ви оставям, Моя мир ви давам” (Йоан 14:27). Това слово трябваше да удиви учениците. В техните очи, това беше едно почти неизпълнимо обещание: Христовият мир да стане техен мир.
Тези дванадесет мъже се удивяваха на мира, на който бяха свидетели в Исус през последните три години. Господарят им никога не се страхуваше. Той винаги беше спокоен, никога не се тревожеше заради някакво обстоятелство.
Ние знаем, че Христос изпадаше в състояние на духовен гняв. На моменти Той вътрешно беше възбуден, и знаеше как да плаче. Но водеше живота Си на земята като човек с духовен мир. Той имаше мир с Бог Отец, мир всред изкушенията, мир по време на отхвърляне и подигравки. Той дори имаше мир всред бурята в морето, спеше на палубата на лодката, докато другите трепереха от ужас.
Учениците бяха свидетели на това как Исус беше завлечен до едно високо било от разгневената тълпа, твърдо решена да Го убие. Но Той спокойно напусна тази ситуация, недокоснат и изпълнен с мир. Те бяха чували хората да наричат техния Господ дявол. Религиозните лидери Го сочеха като измамник. Някои групи дори планираха да Го убият. И все пак, през цялото това време, Исус никога не загуби Своя мир. Нито един човек, нито една религиозна система, нито дяволът можеше отнеме мира Му.
Всичко това трябва да е породило дискусия сред учениците: „Как може да спи всред бурята? Що за мир е това? И как може да е толкова спокоен, когато тази тълпа щеше да Го хвърли от скалата? Хората Му се присмиват, обиждат Го, плюят по Него, но Той никога не им отвърна. Нищо не Го смущава!”
И Исус обещаваше същия мир на тези мъже. Като чуха това, учениците трябва да са се спогледали с учудване: „Искаш да кажеш, ние ще имаме същия мир, който Той има? Това е невероятно!”
Исус добави: „Аз не ви давам както светът дава” (Йоан 14:27). Това нямаше да бъде така наречения мир на едно сковано, изолирано общество. Нито пък щеше да бъде временният мир на богатите и известните, които се опитват да си купят спокойствие с материални неща. Нямаше да е и фалшивият мир на тези, които се предават лъжи, решили в умовете си: „Аз ще имам мир, макар и да ходя в упоритостта на собственото ми сърце.”
Не, това беше мирът на самия Христос, мир, който превъзхожда всички човешки разбирания.
Учениците бяха прага на най-голямото изпитание, което те някога щяха да преживеят. Защо? Христос щеше да ги остави. Въпреки че Той се беше опитал да ги подготви, когато им разкри тази новина, за тях тя беше дошла като шок. Тези ученици бяха очаквали с нетърпение деня, в който Господ щеше да установи царството Си на земята и да направи всички тях владетели. Те си бяха го представяли като време, в което ще управляват и царуват тук, на земята.
Но сега Исус им каза: „Вие трябва да знаете, че Аз ще бъда предаден в ръцете на зли хора, и те ще ме убият. Но Аз ще възкръсна.”
В същата тази ситуация Исус обеща да даде Светия Дух на учениците. Христос обясни, че „Светият Дух ще ви води през всичко, пред което ще се сблъскате. Той ще бъде ваш приятел. И Той ще ви помогне да изпитате мира, които ви давам.”
И все пак тези хора нямаха понятие за това кой е Духът. Те най-вероятно си помислиха: „Как може духът да замени видимите, способни да бъдат докоснати, живи хора? И как Исус може да очаква от нас да пазим Неговия мир, ако с нас не е Неговото реално присъствие? Как можем да се надяваме да се държим за него, щом трябва да го поддържаме чрез вяра, а не с виждане?”
В този момент, Исус каза: „Ако Ме любехте, бихте се зарадвали за гдето отивам при Отца” (Йоан 14:28). Но учениците Му не можеха да се радват с Него. До Петдесетница те просто не можеха да разберат обещанието на Светия Дух , когато Той действително падна върху тях.
Думите на Исус просто бяха преобърнали с главата надолу живота и служението на тези хора. Изведнъж те бяха объркани, изпълнени със страх и несигурност. Вероятно се чудеха: „Как ще живеем сега? Исус снабдяваше всичко. Той можеше да вземе монети от устата на риба и да умножава хляба. Той беше всичко за нас! И какво ще правим, ако фарисеите и свещениците дойдат да ни арестуват? Те може да ни убият с камъни, след като Исус си отиде.”
Исус току-що беше поучавал тези мъже: „И като отида и ви приготвя място, пак ще дойда и ще ви взема при Себе Си” (Йоан 14:3). Но останалата част от тази глава ни разкрива, че обещанието на Христос за небесното място не им донесе облекчение. Дори обещанието Му да дойде отново не приповдигна духа им.
Мога да си представя Петър да казва: „На кого му трябва такова имение? Аз имам нужда от работа. Имам семейство да изхранвам. Нямам нужда да чуя за бъдещите благословения в небето. Тук и сега е истинската криза, и аз трябва да направя нещо по въпроса. Връщам се към риболова.” След разпятието, Петър и някои от другите ученици се върнаха към своя поминък - риболова, за определено време.
Точно сега вие може да се преминавате през най-трудното време, пред което някога сте се изправяли. Спокойствието в живота ви може да бъде разтърсено, и нещата може да изглеждат безнадеждни. Може би това е заради изгубена работа? Може би финансовото ви положение е извън контрол. Изглежда, че няма начин да излезете от тази ситуация. На където и да се обърнете, вие се изпълвате с повече стрес, объркване и умора.
Това е, когато умът започне да разсъждава: „Как да имам мир с целия този дълг, който виси над главата ми? Как бих могъл да бъда спокоен, когато се нуждая от финансова чудо? Аз съм на края на силите си. Бъдещето изглежда толкова несигурно.”
В този момент, обезкураженото сърце е изкушено да каже: „Да, Бог е верен на словото Си. Благодарен съм за всичките Негови обещания! Благодаря Му за обещанието за дом за мен в небето! И Му благодаря за обещанието, че Той ще дойде отново!”
„Но толкова много пъти съм чувал всички тези благословени истини. А аз ги вярвам. Но точно сега, всичко изглежда като едно празно богословие. Нямам нужда от още една проповед или теория. Това, от което се нуждая, е чудо.”
Вероятно вашето семейство е в криза, или бракът ви е под въпрос на оцеляване, или здравето ви се разваля, и изглежда няма никаква надежда напред. Вие си казвате: „Ако можех само да видя някаква светлина в края на тунела. Но всичко, което виждам, е несигурност от всички страни. Ако можех просто да получа изцеление за тялото ми - да получа избавление за детето ми - да изляза от дълга ми - тогава ще имам мир. Дайте ми чудо, а аз ще позная какво е мир.”
Когато Христос обеща на учениците Си мир, това беше все едно Той им казваше (както би казал и нас днес): „Зная, че вие не разбирате трудните моменти, с които се сблъсквате. Вие не разбирате кръста и страданието, пред които съм изправен. Да, вие ще бъдете изпитани отвъд човешкия си капацитет, за да издържите. Вие ще бъдете объркани и ще се почувствате изоставени от Отец.”
„Но Аз искам да заведа сърцата ви на едно място на мир. Вие няма да бъдете в състояние да се изправите пред това, което идва, без да имате Моя траен мир във вас. Вие трябва да имате Моя мир.”
Възлюбени, светът в който живеем, е на път да преживее време на голямо страдание, както никога досега. Ние нямаме разбиране за скърбите, които предстоят да сполетят земята в тези последни дни. И Христос ни казва, така, както каза на учениците Си: „Вие няма да можете да издържите това, което идва без мира вътре във вас. Приемете го сега, преди нещата да се влошат. Моят Святи Дух пребъдва във вас. Поискайте Моя мир от Него. Той е обещал да закотви душата ти във всяка буря.”
„И това ще бъде вашето чудо: Аз ще ви направя живо чудо за света. Аз ще ви направя един спектакъл на Моята милост всред хаоса и объркването.”
Няма значение през какво преминавате. Вашият живот може да изглежда така, сякаш сте ударени от торнадо. Може да издържате изпитания, които да карат другите да гледат на вас като един съвременен Йов. Но всред вашите проблеми, когато призовете Светия Дух да ви кръсти в мира на Христос, Той ще го направи.
Хората ще сочи към вас и ще казват: „Светът, в който този човек живее, е напълно отделен. Но той е твърдо решен да се довери на Божието Слово, да го живее или да умре. Как го постига? Как продължава напред? Той трябваше да се е отказал много отдавна. Но не, той продължи. И във всичко това, той не направи компромиси с нищо от онова, в което вярва. Какъв невероятен мир! Това не мога да го разбера.”
Преди повече от година съпругата ми Гуен претърпя операция за смяна на коляното. След като премина през толкова много ракови операции през годините, сега тя беше изправена пред факта, че й предстоеше да живее с метално коляно. А болката от операцията щеше да бъде ужасна. Докато седяхме заедно в нейната болнична стая, подготвяйки се за операцията, аз се молех: „Господи, нуждаем се от Твоя мир, за да се изправим пред това. Гуен се нуждае от свръхестествен мир, за да се изправи пред още една операция. Дай ни Твоя мир!”
И Господ го направи. Той прекрасно я преведе през операцията. И беше радост за нас да видим Гуен да служи с Божия мир на всеки, който влизаше в стаята й. Както близки, така и непознати видяха нещо, което е извън способностите на жена ми да изработи в нейното болезнено състояние: мирът на Самия Христос.
Може би сте в смут, мислейки си: „Това е краят. Никога няма да се справя!” Но Исус казва: „Аз знам през какво преминаваш. Ела и пий от Моя мир!”
Исус ни дава още една причина, поради която се нуждаем от Неговия мир: Сатана идва да атакува праведните.
Христос каза на учениците Си в същия този пасаж: „иде князът на този свят” (Йоан 14:30). Какъв беше контекста на Неговото изказване? Той току-що беше казал на дванадесетте: „Аз няма вече много да говоря с вас” (14:30). Тогава Той обясни защо: „защото иде князът на този свят.”
Исус знаеше, че Сатана работеше в същото това време. Дяволът вече беше уговорил Юда да Го предаде. Христос знаеше, че религиозната йерархия в Йерусалим беше упълномощена от княжествата на ада. Той също беше наясно, че тълпата, движена от дявола, идва скоро, за да Го арестува. Тоест тогава, когато Исус изрече тези думи на учениците: „Стана, лукавият, идва. Затова няма много да ви говоря повече.”
Исус знаеше, че се нуждаеше от време с Отца, за да се подготви за предстоящия конфликт. Предстоеше Му да бъде предаден в ръцете на зли хора, така, както беше казал. И Той знаеше, че Сатана правеше всичко възможно, за да разклати Неговия мир. Дяволът Го тормозеше и се опитваше да Го обезсърчи; полагаше всички усилия да съкруши Христовата вяра в Отца - всичко, което би Го накарало да избегне Кръста.
Възлюбени, ние сме изправени пред нашите важни изпитания в тези последни дни. Помислете за предупреждението на Исус към вярващите днес: „Но горко на вас, земьо и море. Защото дяволът слезе у вас много разярен, понеже знае, че му остава малко време” (Откровение 12:12). И ... „той почна да преследва жената (църквата), която бе родила мъжкото дете (Христос)” (Откровение 12:12-13).
Божието Слово не може да бъде по-ясно по този въпрос: Църквата на Исус Христос е под особено злостни атаки в момента. Ние сме изправени пред дявола - един полудял враг, който е изпълнен с гняв срещу святите хора на Господа. И за да издържим на неговите атаки, ние ще се нуждаем от мира на Самия Христос, който е над всичко.
На кого Исус даде Своя мир? Вие може би си мислите: „Аз не съм достоен да живея в Христовия мир. Боря се с твърде много неща в живота ми. Моята вяра е толкова слаба.”
Добре ще е да вземете в предвид хората, на които Исус първо даде Своя мир. Никой от тях не беше достоен, и никой нямаше право да го приеме.
Помислете за Петър. Исус щеше да дари със Своя мир служител на Евангелието, който скоро след това щеше да бълва проклетия. Петър беше ревностен в любовта Си към Христос, но той също и щеше да се отрече от Него.
После идва реда на Яков и брат му Йоан, мъже със състезателен дух, които винаги искаха да бъдат признати. Те помолиха да седнат от дясната и лявата страна на Исус, когато се възнесе на трона Си в слава.
Но и другите ученици не бяха по-праведни. Те едва успяха да задържат гнева си към Яков и Йоан за това, че се опитаха да ги засенчат. Там беше Тома, един Божий човек, който се съмняваше. На всички учениците толкова им липсваше вяра, че това изуми и наскърби Исус. Наистина, в най-тревожния час на Христос, те всички Го изоставиха и избягаха. Дори след Възкресението, когато новината се разпространи, че „Исус е възкръснал”, учениците бяха „мудни по сърце да вярват.” И когато Господ им се яви, Той ги порица за липсата им на вяра.
Но има даже още нещо. Те бяха и едни объркани хора. Не разбираха пътищата на Господ. Неговите притчи ги объркваха. След разпъването на кръста те изгубиха всякакво чувство за единство и се пръснаха във всички посоки.
Каква картина само: тези хора бяха изпълнени със страх, неверие, разединение, тъга, объркване, съревноввание и гордост. И все пак, на същите тези размирни служители Исус каза: „Ще ви дам Моя мир!”
Защо това обещание за свръхестествен мир беше дадено на хора с такива недостатъци? Защото те бяха призовани и избрани в Христос, а не поради някаква друга причина. Учениците не бяха избрани, защото бяха добри или праведни - това беше повече от ясно. Нито понеже имаха таланти или способности. Те бяха рибари и надничари, кротки и смирени.
Христос призова и избра учениците Си, защото видя нещо в сърцата им. Когато ги погледна, Той знаеше, че всеки един от тях щеше да се покори на Светия Дух.
В този момент, всичко, което учениците имаха, беше обещанието от Христос за Неговия мир. Пълнотата на този мир предстоеше да им бъде дадена, на Петдесятница. Тоест когато Светият Дух щеше да дойде и да обитава в тях. И Той щеше да започне да се занимава с всички техни плътски проблеми.
По същия начин аз и вие бяхме призовани и избрани. Когато дойдохте при Исуса, това беше в отговор на призива Му. Вие бяхте изобличени, убеждавани и спечелени от Светия Дух. И когато приехте Христос, вие получихте мярка от Неговия Дух. Работата на Святия Дух във вас продължава и до ден днешен.
Нещо повече, вие все още сте призвани от Господа. Неговите дарби и призвания са безусловни. И подобно на пълните с недостатъци и обезпокоени ученици, ние също сме избрани да приемем Христовия мир, по силата на Неговото призвание.
Служението на Светия Дух винаги е било да разкрие Христос на Неговия народ. Исус каза: „От Моето ще взема и ще ви известява” (Йоан 16:14). Накратко Той казва: „Светият Дух ще ви говори за Мен и за Моите пътища.”
Казано просто, ние приемаме мира на Христос от Светия Дух. Този мир идва до нас когато Духът ни разкрива Христос. Така че, колкото повече искате Исус, толкова повече Духът ще ви покаже от Него - и ще имате повече от реалния мир Христос. Това е начинът да получим Неговия мир.
Исус каза, че от тези, които Го обичат, ще извират потоци от жива вода. Този извор започна да бълбука, когато се спасихте. Но той започва да се превръща в река, колкото повече копнеете за Христос. Тогава, когато има постоянен поток на Духа на Христос - Неговата прошка, Неговият характер, Неговото смирение и послушание към Отца - Неговият мир стават наши.
Покажи ми мъж или жена на Бога, чиято основна страст е да станат повече като Христос, които са решили да се доверят на Духа да премахне всички пречки - и аз ще ви покажа тези, които Сатана не може да победи. Мирът на Христос потича към всички, които са решени да се доверят на Светия Дух да ги оформи в подобие на Исус.
Но ние трябва да се вслушаме в предупреждението на Христос: „Сатана идва!” Никой на Земята няма да бъде така яростно нападнат като човека, който се е утвърдил да търси тази награда: да познава Христос и да бъде едно с Него. Господ обещава на всеки такъв търсещ: „А Бог на мира, скоро ще смаже сатана под нозете ви” (Римляни 16:20).
Този стих не говори за това как Христос нарани главата на змията в градината. Това вече беше направено. Не, Павел говори за това, че Сатана беше смазан, пребит и унизен, под краката на Христос във вас.
Влезте в молитва, и поискайте от Светия Дух да ви даде ежедневното снабдяване на мира, което Христос е обещал.