Хоум Депо е верига големи складове, които продават на едро домакински продукти. Бях наскоро в един от техните магазини, точно когато пристигна новата смяна и гледах как някои от служителите се „препасваха.” Те слагаха черни, широколентови колани (пояси), според изискванията на работодателя им. Тези пояси даваха допълнителна сила при вдигане на тежки предмети и бяха защита в случай на нараняване. Бяха част от специалното работно облекло.
Поясът по времето на Еремия беше подобен. Той също се считаше за работно облекло и се носеше като колан около средната част на тялото. Фразата „препашете кръста си” означавала да поставиш платнен колан плътно около кръста си преди започване на конкретната работа - да го сложиш, да го стегнеш и да се подготвиш за работа.
Еремия говори за пояс като на самия Бог. Господ каза, че е препасал себе си с някого, който „е бил привързан” [държал се е] към Него за известно време, но накрая е бил изхвърлен, защото е съсипан и „не става за нищо.”
Божият пояс представлява хората, които преди са били призовани от Неговото име: отделени чрез завет, изключително помазани, близо до сърцето Му, силно обичани и много благословени. Те бяха един свят остатък - хора, тясно обвързани с Господа чрез Неговото заветно обещание. Бог беше казал, че ще Се препаше с този чист остатък, когато излезе в тези последни дни, за да се бие с враговете Си.
Но хората, които представляваха този пояс, имаха дълбоко вкоренен недостатък: семе на беззаконие се беше установило в сърцата им. Те бяха духовно разядени и изгнили, и Бог трябваше да ги отстрани, защото не бяха позволили да бъдат истински очистени от Него!
Исая потвърждава, че Бог ще се препаше само с праведен, верен народ: „Правдата ще бъде пояс на кръста му, и верността пояс на хълбоците му” (Исая 11:5). Това говори за Собствената праведност на Христос, за Неговите святост и чистота. Но той също така говори на всички, които са в Христос - тези, които ще станат Негов пояс на слава в тези последни дни!
Апостол Йоан преживя едно страхотно видение за Исус, Който идва да съди църквите от последните дни: „Един, Който приличаше на Човешкия Син, облечен в дълга дреха и препасан около гърдите си със златен пояс” (Откровение 1:13). Исус ще бъде облечен в златен пояс, когато излиза да съди!
Този пояс ще бъде като този, носен от първосвещеника в Стария Завет (Изход 39:3). Той беше украсен, обсипан със скъпоценни камъни и зашит със златни нишки. Тези нишки представляват тялото на Исус Христос - един чист, свят и осветен народ, който Исус направи да се привърже към Него. Те са явното присъствие на Господа - хвалата и славата на Неговото величие: „Защото като пояс, който прилепва за кръста на човека, Аз прилепих при Себе Си ... за да Ми бъдат люде и име, хвала и слава” (Еремия 13:11).
Този декоративен пояс беше наглед красив, защото има красота в Божията святост! Цялото човечество, всички царе и власти трябваше да гледат на Божия пояс като на нещо царско – корона, красив източник на слава за този, който го носи. Той трябваше да бъде чудо в света на Божието величие!
„Иди та си купи ленен пояс, и опаши го на кръста си, но във вода не го туряй!” (Еремия 13:1). Еремия беше инструктиран да носи този пояс върху дрехите си. В днешно време, би могъл да го носи на която и да е улица в почти всеки американски град и никой няма да обърне внимание. Но за еврейското общество по онова време, той щеше да изглежда като възпален палец!
Евреите, като цяло се обличаха твърде еднотипно в съответствие с времето, в което живееха. И когато видяха Еремия да се разхожда свободно по улиците с пояс на кръста си, те със сигурност разпознаха това като знак! Еремия беше добре известен сред хората и те знаеха, че всичко, което правеше, включително и това, което носеше има важен пророчески смисъл!
Когато Еремия за пръв път се появи по улиците на Ерусалим, облечен в ленен пояс, хората започнаха да гадаят : „Какво е значението на пояса? Какво се опитва да ни каже пророкът?”
Образованите свещеници и управници се гордееха с това, че могат да изтълкуват на хората посланието на пророка. Те вероятно им казаха: „Очевидно е. Бог ни казва нещо, което всички знаем - че сме Неговия избран народ! Ние сме Неговия пояс, който Той носи гордо; Неговата слава и сила; превъзходството на вековете, обединени в Него чрез завет. Той никога няма да ни забрави или изостави. Ние сме свързани с Него така, както поясът опасва Еремия!”
Докато пророкът се разхождаше, можете да чуете как хората ръкопляскат: „Амин, Еремия! Разбираме посланието. Точно така, слава на Бога!”
Но след малко, същите тези свещеници и хора се намръщиха! Те наблюдаваха Еремия с дълбоко недоумение, защото от ден на ден поясът му ставаше все по-мръсен. Той се намърси с пръст, започнаха да се появяват петна. Но пророкът продължи да го носи!
„Защо не го пере ежедневно?” - се чудеха те. Всички знаеха, че поясът представляваше тях, а защо той го оставяше да стои на кръста му в мръсотия и смрад? Скоро се ядосаха и скръцнаха със зъби, защото според еврейското мислене по онова време, чистотата беше вид благочестие и този мръсен, вонящ пояс беше обида за тях!
Повече не можаха да считат, че поясът ги представяше! Вероятно дотичаха при свещениците и им казаха: „Този пояс не може да ни представлява! Бог не е позволил мръсотията да се лепи по него. Ние жертваме, плащаме десятъци и спазваме закона. Молим се всеки ден и постим.
Поясът трябва да представлява нечестивите езичници около и сред нас. Ако бяхме такива хора, Бог щеше да ни захвърли. Той никога не би носил вонящ, мръсен пояс на Своя кръст!”
Не е така! Мръсният пояс беше Израил. Но също така, той представляваше всеки един Божий служител, който никога не е бил напълно очистен!
Израил се наричаха с името на Бог. Те съблюдаваха всички религиозни форми и ритуали, но все пак, Бог видя нещо дълбоко в сърцата им, което щеше да ги унищожи - нещо, с което те не бяха се справили.
През цялото време е имало недостатък, муха в мирото за помазване - един таен, скрит грях в сърцата им: те бяха идолопоклонници! Полакомиха се за Мадиамските богове поради чувствеността и сексуалността в поклонение им. Израил си изфабрикуваха доктрини, които да подхождат на техния стил на живот. Те имаха тайни, смъртоносни страсти, които така и не изтръгнаха!
Бог искаше да покаже на Израил, че въпреки церемониалното очистване, сърцето им никога не беше изчистено.Той каза на Еремия: „Тези хора никога не Ми позволиха да стигна дълбоко в сърцата им и да отсека идолопоклонството им. Без значение колко щателно плащат своите десятъци или идват в дома Ми, има нещо вътре в тях, което причинява гниене и развала!”
Този служител може би обича изгубените души и жертва живота си чрез молитва, пост и даване. Той се прилепва към Господа и се наслаждава на заветните благословения. Но някъде дълбоко в себе си, той все още се държи за таен грях, притесняваща го страст и продължава да пада в изкушение, което никога не преодолява!
Той ден след ден вика: „Господи, съжалявам, прости ми! Не ме оставяй да умра в греха си. Бъди милостив към мен! Ти знаеш колко съм слаб, колко лесно ме побеждава тази страст!” Той съгрешава и се изповядва, съгрешава и се изповядва ... но никога не отива до умивалника, никога не позволява да бъде наистина очистен! И става сляп за опасността пред себе си!
Един брат в Христос наскоро дойде в офиса ми и каза: „През целия си живот съм слушал проповеди и съм прочел всичко за цар Саул. Брат Дейв, вчера говорих с него!”
Той имаше предвид човек, който изглеждал истински свят - молел се в продължение на часове, стоял по половин нощ в ходатайство за останалите. Неговите разговори винаги били пълни с Исус. Но сега живеел с една жена в прелюбодейство!
Това се случвало за трети път в живота му: той изпадал в същия грях на всеки две, три години! През цялото време изглеждал като свят човек, молитвен войн. Но не бил избавен от крепостта на половия нагон - и сега всичко това го съсипвало!
Това пътуване щеше да покрие 402 километра. Някои библейски учени като Джон Калвин били убедени, че това било просто видение: никой в действителност не би изминал това разстояние пеша, за да погребе един пояс. Но аз вярвам, че пътуването е било реално, защото Бог имаше важна истина, която искаше да ни покаже!
Виждате ли, Еремия беше добре познат и уважаван в целия Израил и Юда. Той бил почитан дори и сред околните народи. Чужди владетели признаваха, че Бог беше с него.
И сега, докато изминаваше пеша разстоянието до Ефрат, всяко село по пътя му щеше да види известния пояс. Пътуването щеше да отнеме седмици и за него щеше да се разчуе във всеки град, през който преминаваше. Всеки щеше да иска да види мръсния пояс, за да прави догадки за неговото послание!
Но това, което вероятно беше най-загадъчно за хората, беше дестинацията на Еремия: река Ефрат. Всеки знаеше, че еврейската дума „Ефрат” означава „река на плодородие.” Всички те биха се запитали: „Защо Еремия носи мръсния, зацапан пояс на мястото на плодородие? Той е ужасен и вонящ! Защо не го изхвърли и изгори? Нечистото не може да бъде плодородно!”
Всъщност, възможно е да се придържате към таен грях в живота си и да вървите напред с Исус. Все още можете да усещате Неговото присъствие и да бъдете в завет с Него. Всичко може да изглежда добре. Дори, може да изглежда, че сте на ръба на най-голямото благословение, което някога сте имали, на плодородие, което никога не сте виждали, на цяла нова област на полезност, която да се отваря пред вас.
Но без значение какъв сте - пастор, полеви работник, член на хор или мирянин - ако имате скрит, обичаен грях, вие сте на погребален марш! Запътили сте се към черна дупка - към тъмнина, която никога не ви е била известна. Можете да таите греха си и да мислите, че ви се разминава, но все още не сте наясно, че Господ търпеливо чака за пълно покаяние преди да ви остави на греховете ви и да ви предаде на разруха и падение!
Бог беше търпял такъв грях в Израил в продължение на години, преди да ги доведе до разруха. Всъщност, пътуването на пророка беше съвършена илюстрация на това. Ефрат беше далече и пътуването на Еремия показа колко далеч Бог отива в своето търпение спрямо служители Си, уловени от огромен грях. Той е един любящ Отец и години наред дълготърпи.
Но идва времето, когато ви се отправя последно повикване, след което денят на изобличението отминава! Тогава Бог знае, че отказвате да се разделите с греха си: „Понеже присъдата против нечестиво дело не се изпълнява скоро, затова сърцето на човешките чада е всецяло отдадено да струва зло” (Еклесиаст 8:11).
Наскоро един млад пастор дойде при мен със сълзи на очите. Той ми разказа за един по-възрастен служител, който бил модел за подражание на много пастори. Този служител имал репутацията на достоен и честен човек и за него се отваряли врати за по-голямо служение. По-младите мъже сочели живота му и казвали: „Дори и всички велики телевизионни евангелизатори да се провалят, имаме нашия любим брат за пример. Той е толкова пълен с Христос и така силно излъчва самата Му същност!”
„Но сега” - каза разплакания младеж - „разбрах, че той е поддържал тайна връзка в последните дванадесет години. Съкрушен съм, не мога да го повярвам! Той е посрамен, съсипан - край с него!”
Възлюбени, този човек е бил на погребален марш до Ефрат! Бог го е търпял в продължение на дванадесет години, защото е търпелив и винаги иска съдовете Му да дойдат до истинско покаяние. Този човек е можел по всяко време да извика: „Аз съм мръсен! Криех грях и искам да бъда очистен и освободен!”
Но нещо се случи, когато се настани грехът! Божият Дух е идвал при него отново и отново с послание след послание. Бог беше направил всичко в Своята сила да говори с него, но въпреки това, този човек не искаше да се раздели с греха си и сега животът му беше в руини! Закоравяване и слепота го контролираха!
Бог заповяда на Еремия: „Иди при Ефрат, и скрий го там в някоя пукнатина на канарата” (Еремия 13:4). Поясът пристигна на мястото на плодородие, само, за да бъде хвърлен настрани, не сложен на рафта, а погребан и изоставен. Еремия се изправи на ръба на реката и свали пояса, хвърли го в една дупка, покри го с мръсотия, постави белег на мястото и си тръгна!
Това е картина на това как Бог ще „премахне” пристрастения към греха пастор, християнския работник или така наречения вярващ. Каква плашеща мисъл! Дните на пристрастяването приключват, Божието търпение се изчерпа. И сега Той казва: „С вас е свършено! Предавам ви на мръсотията ви. Вече не сте ми нужни!”
Никога няма да забравя тъжния поглед на един телевизионен евангелизатор. На върха на плодотворността си, той плачеше докато го закопчаваха с белезници и го отвеждаха в затвора. Арестувалите го полицаи наведоха главата му надолу, за да влезе в колата и той слезе долу - в една тъмна дупка близо до река Ефрат! Този човек беше на подходящата възраст, за да бъде наистина ползотворен за Бог. Но вместо това, той се спусна в дупката на отчаянието!
Плодородието ще бъде точно пред вас и въпреки това, изведнъж ще бъдете изолирани, изхвърлени и изоставени от Господа! Ще бъдете погребани в една пукнатина в скалата на реката, лишени от всичко - добро име, репутация, служение, от цялото ви бъдеще. Ще бъдете погребани в самотната дупка на срама и отчаянието, за да гниете и да се разпаднете там, да бъдете напълно съсипани!
След известно време, Бог заповяда на Еремия да отиде и изрови пояса. И така, пророкът го извади от дупката: „И, ето, поясът беше се развалил, не струваше нищо” (Еремия 13:7). Той беше съсипан, безполезен - не ставащ за нищо! Защо Бог каза на Еремия да го изрови? Защо просто не го остави погребан, за да покаже, че това е крайният резултат от греха? Повечето израилтяни бяха напълно забравили за този пояс. Някои от тях вероятно си мислеха: „Добре, че най-накрая го хвърли и зарови, без значение за какво проповядваше!”
Но тук отново дойде Еремия, разхождайки се показно из улиците със същия пояс - сега парцалив, мръсен и напълно съсипан. Той беше абсолютно безполезен - дори не можеше да бъде носен! Той проповядваше:
„Този съсипан пояс е Израил! Той представлява вас - вие за нищо не ставате! Вие се привързвате към Бог, но Той ще ви изхвърли. Превърнали сте се в смрад - вие сте безполезни за Него!
Бог казваше: „Вие сте Моят пояс - Аз ви накарах да се придържате към мен, но вие отказахте да ме послушате и да ми се подчините! Вместо това, ходите след идолослуженията си и се привързвате към злото в сърцата си. Сега не само ще ви изхвърля, но и ще ви доведа до разруха и ще ви изправя пред света като предупреждение! Ще бъдете пример на тези, които не искат да се отърват от греха!”
Всеки вестник, телевизия и радио станция разказваше трагичната история на убития при челен сблъсък бивш уличен проповедник, работещ като комик. Преди години, хора на Западния бряг ми казаха: „Ти наистина трябва да чуеш този млад уличен проповедник. Той е най-огненият евангелизатор, който сме виждали. Толкова е силен!” Той раздвижваше територии по целия Западен бряг и печелеше много души.
Но този млад мъж имаше проблем: никога не беше оставил истински любовта си към наркотиците, алкохола и секса. В крайна сметка, той се огорчи и се обърна срещу Бог. Стигна до Лас Вегас, където работеше като комик и рутинните му скечове бяха основани на богохулство и подигравка с Библията. Той стана много известен, но беше отхвърлен и се озова в дупката на отчаянието, обмисляйки самоубийство!
Накрая, умря в една огнена катастрофа на самотна магистрала миналата година. Последните му думи преди да умре били: „Защо, Господи? Защо?”
Възлюбени, Бог беше изровил пояса! Той каза на света: „Аз искам да ви покажа крайният резултат!”
Бог беше на ръба да излее гнева Си върху Израил и нямаше време за мръсния, безполезен пояс. Бог се нуждаеше от чисти, свещени съдове за работата, която щеше да извърши. И точно там се намират Америка и света в момента! Бог е на ръба да излее гнева Си като вино и е поставил бутилката върху устните на хората!
Еремия пророкува: „Всеки мех се пълни с вино” (стих 12). И въпреки това, Израил не го разбра. За тях той просто посочваше очевидното - все едно казваше: „Шапките са за покриване на главата. Дрехите са да ви пазят топло. Обувките са за ходене.” Хората викаха: „Каква загадка е това? Разбира се, че бутилките са за вино! Какъв е смисълът?”
Еремия отговори: „Вие сте бутилките и Бог ще ви изпълни с виното на Своя гняв! Така, както бутилките са пълни с вино, така и вие ще бъдете пълни с пиянство. Ще станете пияни от лудост!”
„Ще ги удрям един о друг, бащите и синовете заедно” (стих 14). Да ги „удрям” означава да смачкам неочаквано и със сила. Бог казваше: „Ще ги удрям тези пияни хора един о друг, докато те се унищожат взаимно!”
Това удряне говори за бедствия, нещастия и човешка лудост, която ограбва хората от здравия им разум. Господ излива всичко това точно сега - върху народите, върху съгрешаващите християни и върху цялото нечестие! Виждате го навсякъде, където и да погледнете - катастрофални урагани, земетресения, торнадо, приливни вълни, семейства, които се нараняват едни други, които биват повалени от развод, наркотици, прелюбодейство, срам и насилие.
Това, което се случва точно сега е повече от морална криза, повече от социална дезинтеграция. Ние живеем в последните дни, когато Бог най-накрая ще се справи с греха! Изправени сме пред Неговия изливащ се гняв - време на лудост, когато всеки човек е сам закон за себе си! Бог казва: „Вие сте съгрешили срещу Мен, вие Ме изхвърлихте от училищата и обществото. И сега ще платите цена!”
Чувам как проповедниците казват: „Бог е милостив и търпелив! Той няма да докара всички тези бедствия върху нас. Това е просто природата, която върши своето - човешката природа е тази, която се изявява.” Не е така! Бог каза: „Ето, ще напълня до опиване всичките жители на тая земя... Ще ги удрям един о друг” (стих 13-14).
Трябва да имаме състрадание към всички, които са пострадали от бедствия, улични убийства, домашно насилие. Ние сме призовани да скърбим с онези, които скърбят. Но същевременно, не бива да забравяме, че живеем в последните дни и Бог каза, че ще излее гнева Си като вино!
Бог няма да влезе в тази финална битка с никакви замърсени, опетнени служители за пояс. Такива хора са безполезни – „за нищо не стават!” Казвам на всеки служител, християнски работник, уличен проповедник и на всеки, който се нарича християнин: няма да издържите в този час на пиянска лудост, докато сте прилепени към своите скрити, най-големи грехове!
Исус няма да дойде с вас и вие няма да имате и капка от помазанието Му! Можете да свидетелствате, да проповядвате, да се молите и да полагате всякакви човешки усилия, но всички те ще са без резултат, ако не сте чисти пред Господа! Ако сте скрили таен хомосексуализъм, пиене и необуздан нрав, блуждаещи очи - неща, които не са правилни пред Бог - тогава всичко е напразно. Вие сте мръсен пояс, който скоро ще бъде изхвърлен!
Бог търси святи, чисти и измити работници за битката. Той ще има един чист и неопетнен пояс за Своето дело в тези последни дни, пояс със златни нишки. Възлюбени, това е най-доброто място да бъдем вплетени във величествения Му пояс, близо до Него - да бъдем носени като Негово хваление, Негово име, Негова слава!
И все пак ви питам: казвате ли, че Го обичате, но все още сте привързани към тайни страсти? Бог сочи ли с пръст сърцето ви точно сега?
Това може да бъде последна покана към вас - да се измиете и очистите в дълбините на душата си!
Паднете пред Него сега, преди да дойдете при Ефрат! Молете се: „Исусе, искам Твоята очистваща вода да стигне до дълбините на душата ми. Не искам нищо скрито! Премахни всичко. Искам да бъда полезен за Теб, изцяло предаден на Твоите желания. Вплети ме в Твоя златен пояс!”
Тук ще намерите цялата милост и благодат, от които се нуждаете: може да бъдете истински осветени и освободени от всеки грях, към който все още се придържате, ако сте честни пред Бога. Признайте си, изповядайте го и поискайте от Светия Дух да ви даде възможност да получите чрез вяра цялата сила, нужна да се противопоставите на дявола и на всичките му изкушения.
Сега Святият Дух чака да ви помогне и да ви избави!