„И ще ви отплатя за годините, които изпояде скакалецът, изедникът и унищожителят, и лапачът, голямата Ми войска, която изпратих сред вас.” (Йоил 2:25)
Колко години си изгубил преди да се покаеш и предадеш изцяло на Исус? Колко години от миналия ти живот са били поядени от гъсеницата на греха и бунта?
Знаеш, че си опростен, а миналото ти е забравено, понеже си под Кръвта на Исус. Но няма ли да ти хареса да си върнеш обратно онези години и да ги изживееш за славата на Господ?
Колко често съм си мислел: „Можех да съм далеч по-напред в Христос! Можеше да съм донесъл много повече радост на сърцето Му! Можеше да съм спестил на себе си и семейството си много болка и страдание. Колко сляп, глупав и поробен от дявола съм бил! Колко близко до това да изгубя душата и светостта си. Никога няма да върна всички онези изгубени години.”
В последните дни от своя живот, Павел погледна назад и каза: „Аз се борих в добрата борба, вярата опазих; отсега нататък за мен се пази венецът на правдата” (2 Тимотей 4:7-8 – бел.пр.)
През последните седмици свидетелството на Павел прободе душата ми. Не мога да се отърся от нещо, което се заби в сърцето ми. Изповядах в молитва: „Господи, не мисля, че мога да кажа същото като Павел! Вероятно бих могъл да го кажа само за първите петнайсет и последните десет години от служението си.
Но в останалото време има празнини, през които мисля, че съм изгубил месеци, дори години.” Този период не беше време на някакъв дълбок черен грях, но все пак беше период на пасивност и аз не бях в най-добрата си форма за Исус.
Също и в брака си – гледам назад с известен срам, защото съм пропилял много скъпоценни часове. Женен съм щастливо за една и съща жена в продължение на вече тридесет и осем години и ние сме по-влюбени, отколкото когато се оженихме. Въпреки това, през последните години помолих Гуен да ми прости за времето на моята средна възраст, защото бях арогантен и груб, а не нежния, любящ Божий мъж, който трябваше да съм.
Знам, че като мен, много от вас поглеждат със съжаление назад към изгубените години, изядени от червеи от ада. Мисля си за един бизнесмен в нашата църква, който пропиля години в пиене и употреба на наркотици. Беше прелюбодеец, който понякога оставяше жена си в продължение на седмици, дивак, воден от похот и алчност. Днес е пламенен за Бог, расте в Христос и се опитва да възстанови времето със жена си. Въпреки това, той все още изпитва срам от годините, които бяха унищожени от гъсеницата!
Факт е, че колкото повече се приближаваш към Исус, толкова повече те натъжават пропилените години. Колкото повече се влюбваш в Исус, толкова повече викаш към Него вътре в себе си: „Скъпи Господи, как съм могъл да те нараня така? Как съм могъл да бъда толкова заблуден? Взех години, които принадлежаха на Теб и ги захвърлих!
О, Господи, Словото Ти е толкова скъпоценно за мен сега, а аз съм толкова развълнуван да раста в познанието си за Теб! Колко ли растеж съм прахосал! Колко ли откровения съм изгубил! От колко ли благословения и помазание съм бил лишен!”
Не ме интересува дали си спасен от 30 години или от 30 дни – Бог може и ще възстанови всичките ти пропилени години! Пророчеството на Йоил беше насочено към три групи: народа на Израил, църквата, хората в Христовото тяло. Искам да съсредоточа това пророчество върху третата група, като го приложа към нас като отделни вярващи.
Йоил 2:11 говори за велика Божия армия: „защото е силен Онзи, който изпълнява словото Си.” Цялата глава е грубо и грешно интерпретирана сякаш говори за свята армия, която напредва, за да води Господната битка. Когато пеем за „Господната армия”, не става дума за армията от Йоил 2 глава. Не, това е пояждаща армия от скакалци, които оставят след себе си само опустошение и разруха. Това е Божията армия, но само защото Той я призовава да излезе и да излее гнева Му! Йоил нарече тази демонична армия: „Надуйте рог в Сион! Предупредете ги! Предупредете Божият народ, че тази армия носи мрак и унищожение!” (Йоил 2:1)
Това е картина на непокаяли се хора, върху които врагът е дошъл като потоп. Те са беззащитни! Зли духове се разяряват като пламъци и изгарят всичко по пътя си. Непокаяни грешници се свиват от страх, лицата им са скръбни. Злите скакалци са войници, катерещи се по всяка човешка съпротивителна стена, влизащи през всеки прозорец на ума и сърцето. Нищо не може да ги унищожи. Грешникът няма меч, който да е ефикасен срещу тях!
Тези разрушителни духове са добре управлявани и маршируват без да нарушават строя. И без значение колко пъти се опитва да се съпротиви грешника, тази армия продължава да настъпва!
Всеки, който някога е бил вързан от сатанински навик знае това. Домът ти, преди като градина, изпълнен с мир и любов, скоро беше погълнат и заприлича на пустиня! Ти се опита да спреш атаката, но те бяха като силни конници, скочиха върху теб и бяха твърде силни!
Един след друг, сатанинските червеи пояждаха животът ти: „Каквото остави лапачът, изпояде го скакалецът; и каквото остави скакалецът, изпояде го изедникът, и каквото остави изедникът, изпояде го унищожителят” (Йоил 1:4). Всяко шишенце крак, всяка торбичка кокаин и игла хероин са били скакалец и гъсеница.
Не се ли случи точно това? Сатана те беше стиснал здраво със зъбите си: „Зъбите му са зъби на лъв” (Йоил 1:6). Той ти докара загуба, разруха, скръб. „Полето е запустяло, земята жалее, защото житото е опустошено, младото вино пресъхна”. Всичко в живота ти увяхна! „Лозата изсъхна... всичките полски дървета изсъхнаха... пресъхна радостта” (Йоил 1:10,12).
Йоил описва ужасната сцена, след като пояждащата армия е свършила работата си. А това е картина на опустошение, загуба, увяхване и загуба на радост. Когато погледнеш в лицето умираща от СПИН жертва, какво виждаш? Виждаш същото ужасно разрушение.
Върни се назад във времето на освобождението си. Тогава ти умираше физически и духовно, напълно безпомощен, след като адските орди те бяха надвили изцяло.
Това пророчество е невероятно! През цялото време съм искал да възстановя на Бог онези години, да Му се извиня и да се отплатя! Но Той казва: „Не! Аз ще ти ги възстановя – всички онези пропилени години, в които си бил обран и тормозен от дявола. Ти не можеш да ми се отплатиш дори за един единствен пропилян час. Ходи пред Мен в праведност и се отвърни от греховете си, а Аз ще ти възстановя загубите, без значение дали са твои, на семейството ти или Мои!”
Бог казва на покаялите се грешници: „Не бой се... весели се и се радвай, защото ГОСПОД извърши велики дела” (Йоил 2:21). Не трябва да се срамуваш за пропилените си години. Бог ще махне от теб злата армия, а ти ще ядеш и ще се наситиш. Никога повече няма да се срамуваш! (Йоил 2:19-20, 26-27)
Ти си бил роден за вечните Му цели. Той беше планирал живот на удовлетворение, радост и полезност за теб в Царството Си. Но тогава дойде грехът, а Божия план за живота ти беше възпрепятстван. Лапачът се настани и внезапно годините ти бяха пропилени, изгубени.
Но сега, в Христос, всичко е ново – дори календара! Бог се връща в деня, когато скакалеца дойде, премахва всички онези пропилени години и започва да брои от момента, в който ти се покая! Всички благословения, които пропусна, са складирани! Всичката радост, мир, откровения, полезност, това, че се мислеше за мъртъв и загубен завинаги, всъщност бяха запазени от Бог!
Може би в ада прокълнатите са преследвани от видението какъв би могъл да бъде животът им. Някои може би виждат какво са изгубили. Но не е така с покаялите се. Всичко ще бъде възстановено! Те никога вече няма да кажат: „О, какво пропуснах! Какво можех да бъда? О, колко много имаше Бог за мен, но аз го пропилях!” Не! Бог може да възстанови всички пропилени благословения!
Бог заповяда на Израил всяка седма година да е събота (Левит 25:3-4). Хората трябваше да позволят на земята да си почине в тази седма година. Но те се чудеха какво ще ядат: „И ако кажете: Какво ще ядем в седмата година, като ето, не сеем и не събираме плодовете си? — тогава ще заповядам така да се благослови за вас шестата година, че да роди плод за три години.” (Левит 25:20-21)
Богът на жетвата трябваше само да каже и нуждата биваше изобилно посрещната. Възлюбени, същото важи и днес за всеки истински вярващ. Бог трябва да каже само една дума и изгубените години могат да бъдат възстановени!
Ето как Бог прави това. Той ражда в нас свръхестествена радост, откровение, мир и победа, далеч по-големи от човешките възможности! Той вече може да изпълни в нас, за нас и чрез нас повече, отколкото някога сме мислили, че възможно.
Днес може да се изправим, като че никога не сме грешили, като че не сме пропилели време, като че сме точно където трябваше да бъдем, ако лапача не беше дошъл! Бог ни вписва в Божественото Си разписание. Вечните Му цели и планове са точно където Той искаше да са. Нищо не е загубено!
Господ Бог желае да излее върху нас всичките благословения и радости в Него, които сме пропуснали! Но Той не прави това само с изливане! Тези изливания се превръщат в преливания! „Харманите ще се напълнят със зърно и линовете ще преливат от вино и маслинено масло.” (Йоил 2:24)
Такава е силата на покаянието. То ни връща всичко, което гъсеницата е унищожила. Бог възкресява всичко!
Павел казва: „Братя, аз не считам, че съм уловил, но едно правя – като забравям задното и се простирам към предното, гоня целта за наградата на горното призвание от Бога в Христос Исус” (Филипяни 3:13-14). С други думи: „Забрави миналото си и наблегни на Исус!”
Любимият тормоз на Сатана е да извика миналото ти като изкара стари скелети от гардероба, за да те изплаши! Той ще се опита да те убеди, че стара пристрастеност или похот ще се надигне отново и ще върне унищожителя в живота ти! Можеш да се върнеш към предишните изкушения или да се предадеш на гордост, мислейки си, че не можеш да се провалиш, но тогава със сигурност ще бъдеш мишена за врага. Както и да е, ако правиш онова, което трябва „Кой може да ти навреди?”
Може да усещаш болката или угризенията за пропиляното време докато си жив. И да, спомените ти ще те държат смирен. Но в Божиите очи, миналото ти е затворена книга. Доколкото се отнася до осъждение и вина, Бог казва: „Забрави миналото. Стреми се към онова, което Съм ти обещал!”
Безнадеждна ли е ситуацията? Не може ли Бог да изцели раните на нацията ни? Той го направи за Израил!
На Америка и на всички нации, Бог казва: „Да, с вечна любов те възлюбих и те привлякох с милост” (Еремия 31:3). Господ каза на злия Израил: „Защото ще сложа край на всичките народи, където съм те разпръснал; но на теб няма да сложа край, а ще те накажа с право и никак няма да те изкарам невинен.” (Еремия 30:11)
Израил страдаше от неизлечима заради грях рана! Но в него останаха хора, които предадоха сърцето си да се приближат към Господ. На тези хора Той каза: „И Аз ще го доближа и той ще се приближи до Мен” (Еремия 30:21).
Бог изцели нелечимата рана на Израил и спаси нация, която вече беше под съд! Той възстанови и изгради града върху собствените му руини! Той ги умножи и ги благослови, и „Синовете им ще бъдат както преди” (Еремия 30:20).
Много пъти съм казвал за Америка онова, което Словото казва за Израил: Раната е нелечима.
Но Бог може да възстанови Америка по същия начин, по който възстанови Израил! Той може да изцели изгубените години, ако има хора, които Го търсят! Може да изтрие всички години зло, да възстанови и построи отново! Библията казва, че Бог „откупи Яков, изкупи го от ръката на по-силния от него” (Еремия 31:11). Той може да направи същото и за Америка! Да, все още има надежда, но времето изтича. Молете се Бог да ни привлече към Себе Си и да пощади нацията докато множеството може да се спаси.
Поглъщан ли си сега; изяждат ли живота ти червеите на дявола? Можеш да започнеш отначало и губенето на време да спре веднага! Законът Му за възстановяване може да започне да обновява всичко в този момент. Миналото ти може да бъде изчистено, а това да е първия ден от новия ти живот!
Виждаме картина на такова възстановяване в Новия Завет, когато Исус изцели човек с изсъхнала ръка. „Тогава каза на човека: Протегни ръката си. И той я протегна; и тя стана здрава като другата” (Матей 12:13). Можеш да видиш как Исус те възстановява без следа от белези!
Възлюбени, вземете тези стари рани – притесненията и угризенията за изгубените години и позволете на Бог да ги възстанови. След това подгонете наградата на големия си призив в Него!