Свобода от страха | World Challenge

Свобода от страха

David WilkersonAugust 1, 2011

Докато световните икономики се клатят и рушат, страха в света нараства. Виждаме как се изпълняват думите на Исус: „А по земята бедствие на народите, които ще бъдат в недоумение поради бученето на морето и вълните. Хората ще примират от страх и от очакване на онова, което ще постигне вселената, защото небесните сили ще се разклатят.” (Лука 21:25-26)

Тук Христос ни предупреждава: „Ако нямат надежда в Мен, цели множества ще умрат от ужас, когато видят какво се задава.”

За последователите на Христос обаче - онези, които вярват в Божиите обещания, че ще предпази църквата - съществува славна свобода от всеки страх. Всъщност, всички, които дойдат под господството на Христос не трябва повече да се страхуват, ако се придържат към тайната на Неговите последователи:

Истинската свобода от страха се състои в това напълно да предадеш живота си в ръцете на Господ.

Да предадеш себе си на Божиите грижи е акт на вяра. Това означава напълно да се предадем на силата, мъдростта и милостта Му, да бъдем водени и пазени според волята Му. Ако направим това, Богът на вселената обещава да се погрижи изцяло за нас – да ни храни, облича и дава подслон, да пази сърцата ни от всяко зло.

Исус даде окончателния пример за този вид свято предаване, когато отиде на кръста. Точно преди да предаде духа Си, нашия Господ извика: „Отче, в Твоите ръце предавам духа Си” (Лука 23:46). Христос положи опазването на живота Си и вечното Си бъдеще под опеката на Своя Баща. Като направи това, Той също така повери душите на всяка една от овцете Си в ръцете на Отец.

Може би се чудиш: „Не каза ли Исус, че Той Самия има силата да даде живота, след което отново да го вземе? (виж Йоан 10:18). Защо трябваше да предава живота Си в Божиите ръце, за да го опази?” Отговорът е ясен: за да даде пример на всички нас.

Бог има силата, мъдростта, желанието и любовта да опази възлюбените Си.

Ако ни се казва да поверим живота си на някого, трябва да сме сигурни, че той има силата да ни опази от всяка опасност, заплаха и насилие. В противен случай вярата ни е напразна. Просто казано, нашия Бог има мъдростта и силата да ни води през многото кризи и трудности – нас и безброй други хора. И Той върши това с любов.

Ако въобще познаваш Господ, тогава знаеш, че такъв е Неговия характер. Той е всемогъщ; безкрайно мъдър; приятел, който се държи по-близко и от брат и аз съм убеден, че е в състояние „да опази до онзи Ден онова, което съм Му поверил.” (2 Тимотей 2:12)

Павел ни казва: „Предадох живота си в Господните ръце и съм убеден, че Той няма да злоупотреби с доверието ми. Вярно ще спазва думата Си да ме пази, защото е в състояние и желае да го направи. Знам го от богатия си опит с Него.”

Днес, когато буреносните облаци се трупат над народите, ние имаме избор. Може или да предадем живота си в Господните ръце, или да поемем отговорността да се опазим сами – невъзможна задача във времето, когато Бог разтърсва всичко!

Всъщност, няма значение в какви времена живеем. Мирът и удовлетвореността ни винаги ще зависят от предаването ни в Божиите ръце. „Наслаждавай се в ГОСПОДА и Той ще ти даде желанията на сърцето ти.” (Псалм 37:4)

Ако изцяло си се предал в Божиите ръце, тогава си в състояние да издържиш всяка трудност и знаеш, че без значение какво бедствие те сполетява, не може да е фатално, понеже си глина в ръцете на Баща си. След като веднъж си Му предал живота си, това се отразява по много практичен начин в него.

Виж, колкото повече си се предал на пазещата те Божия сила, толкова по-безразличен ще бъдеш за обстоятелствата около себе си. Вече няма непрекъснато да се опитваш да решиш каква да е следващата ти стъпка. Няма да те е страх от никоя ужасяваща новина, която се върти около теб. Няма да си съкрушен, когато мислиш за предстоящите дни, понеже си поверил живота, семейството и бъдещето си в безопасните и любящи Господни ръце.

Колко мислите, че се притесняват овцете, когато следват пастира си из пасбищата? Никак, понеже изцяло са се предали на водителството на пастира. По същия начин и ние сме овце в Христос, който е нашия Велик Пастир. Защо трябва да се безпокоим за живота и бъдещето си? Той знае много добре как да опази и защити стадото Си, защото ни води с любов.

Как става предаването в Божиите ръце?

В Библията виждаме, че когато някой се изправеше пред този вид себеотдаване, то ставаше само след много сериозен размисъл. За християните е лесно да кажат: „Да бъде Господната воля“, но да се предадеш означава нещо друго.

В живота си трябваше да се науча да вярвам на Бог проблем по проблем. В края на краищата, как бих могъл да кажа, че вярвам на Бог за всичко, ако не Му вярвам за едно единствено нещо. Да кажеш думите: „Аз напълно вярвам на Господ” не е достатъчно. Трябваше да доказвам това много пъти и в много области от живота си.

Също така, предаването ни в Неговите ръце не става насила, а трябва да е свободно и доброволно. В Библията има няколко примера за хора, които се провалиха в това. Помислете за фараона на Египет. Той се предаде само, след като не можеше повече да издържи срещу Божиите наказания, чак тогава остави Израил да излязат в пустинята.

Днес много християни казват: „предавам се, давам, вярвам”, но само след като видят, че няма друг изход от ситуацията. Истинското предаване, този вид, който е угоден на Бог е извършен свободно и доброволно, преди да стигнеш до предела на силите си. Ние трябва да имаме заветни отношения с Господ, както направи Аврам – да предадем живота си на Бог като празен чек и да Му позволим да го попълни.

Такова предаване по същество представлява ежедневна работа. Не може да се направи еднократно. Гордата ни плът винаги иска да държи под контрол живота ни. Тя непрестанно се опитва да ни убеди да живеем чрез собствените си сили. И когато предадем себе си изцяло на Господ, плътта ни надига глас и виждаме колко е склонно сърцето ни да живее според собствената си воля.

Да предадем себе си изцяло на Господ е едно от най-трудните неща, които правим през живота си.

Това е невъзможна задача, която може да се извърши само чрез вяра. Но след като веднъж сме се предали на Господ, вярата ни в Него ще ни крепи във всяка трудност, обезкуражение и невъзможна ситуация.

А ние страшно много се нуждаем от подкрепата Му. Вижте, когато направим посвещение да се предадем на Него, ние задействаме сигнал за тревога в ада. След като веднъж предал се на Бог християнин даде целия контрол и всеки проблем в ръцете на Исус, Сатана яростно се надига, за да му се противопостави.

Помислете за това, което се случи с Павел. Докато беше отделен от Господ фарисей, той нямаше проблеми с врага. Но когато изцяло повери живота си на Божията опека, беше подложен на безмилостни атаки.

Възлюбени, същото ще се случи и с вас, когато предадете всичко на Исус. Срещу вас ще се изправи яростната атака на всички сили на тъмнината. Сатана ще издигне планина от ужасяващи обстоятелства пред вас, опитвайки се да ви накара да спрете да вярвате. Ще ви залее със съмнения и страхове, които никога дотогава не са ви минавали през ума. Стратегията му е да ви накара да се вторачите в това: „колко още ще се влошат нещата”, а не към Божиите обещания, че може да ви изведе от кризите.

Преживявал съм тази битка много пъти през годините си в служение. Когато дойдеха трудни времена, съмненията и обвиненията се надигаха: „Какво ще правиш сега? Как ще те опазят в тази криза? Какъв е твоя план за оцеляване?”

Сатана ще направи всичко, за да отклони фокуса ни от Исус. Божието Слово ни предупреждава, че всички, които се посветят да Го следват, ще преживеят този вид изкушение.

Когато удари бурята, върху теб неизбежно ще се стовари страх.

Пророците ни предупреждават, че когато видим Бог да разтърсва народите, естествения ни човек ще изпита огромен страх. „Ще устои ли сърцето ти или ще имат ли сила ръцете ти в дните, когато Аз ще се разправя с теб?” (Езекил 22:14)

Когато Бог предупреди Ной за предстоящия съд, той „се уплаши” (Евреи 11:7). Дори и смелият Давид каза: „Тялото ми настръхва поради страха от Теб и от присъдите Ти се боя” (Псалм 119:120). Когато пророк Авакум видя опустошителните дни пред себе си, той извика: „Чух, и вътрешностите ми се разтресоха, устните ми трепереха от гласа, гнилота проникна в костите ми и на мястото си се разтреперих” (Авакум 3:16).

Нека ви посоча нещо важно в цитираните пасажи. Страхът, който дойде върху тези благочестиви мъже не беше плътски страх, а благоговение към Господ. Тези светии не се страхуваха от врага на душите си, а от справедливите Божии наказания. Те разбираха каква ужасна сила стои зад бедствията. Страхът им не беше в резултат на бурята, а на Божията святост, пред която никой не може да устои.

Същото се отнася за всеки живеещ днес християнин. Ние ще преживеем съкрушителен страх по време на бедствията, но той трябва да произлиза от свято благоговение към Господ, а не от плътско притеснение за съдбата ни. Бог ненавижда всеки плътски страх у нас – страхът да изгубим материални неща, богатство, жизнения си стандарт. Това е викът на невярващите, които нямат никаква надежда, но не трябва да е вика на праведния.

Любящият ти, небесен Баща няма да търпи подобно неверие в теб. Исая предупреди: „Кой си ти, че се боиш от човека, който умира, и от човешки син, който ще стане като трева, а си забравил ГОСПОДА, който те е направил... цял ден се страхуваш от яростта на притеснителя” (Исая 51:12-13). „ГОСПОДА на Войнствата — Него осветете, от Него се бойте и от Него треперете.” (8:13)

Нека Бог бъде твоя страх и благоговение.

Това е видът страх, който не води до смърт, а до живот.

Истина е, че Божиите пророци са предупреждавали всяко поколение и историята потвърждава, че Бог винаги е изпращал наказанията Си в определеното време. Джон Оуен, великия пуритански проповедник, казва следното пред събранието от вярващи на 9 Април 1680:

„Знаете, че в продължение на много години непрестанно ви предупреждавам за наближаващите опустошителни времена и като имам предвид греховете, които са причина за тях... ви казвах, че съдът ще започне от Божия дом; че изглежда Бог е закоравил сърцата ни за страха Му... и че никой не знае каква ще е силата на Неговия гняв. Във всичко това, аз предсказах опасни, бедствени, опустошителни времена... всичко това днес стои на прага и вече влиза през вратата ни.”

Присмивателите, които четат думите на Оуен днес могат да кажат: „Ето ви един проповедник на страшния съд, който се е опитал да уплаши обществото преди 300 години. Но светът е продължил да съществува, независимо от всичко, което е казал. Нещата са продължили да се случват така, както са се случвали винаги.”

Това, което тези присмиватели не разбират е, че Бог изпрати ужасните Си наказания върху онова общество. Джон Оуен доживял да види опожарения Лондон. Всъщност, той видял изпълнението на всяко едно от мощните си пророчества: войни, разрушения, разбита икономика, световна депресия, болести, които убили цели множества.

Но преди да е видял дори и едно от тези бедствия, Оуен с вярност извикал от амвона си: „Ще ви покажа как трябва да се държим в тежките времена, които предстоят, и които вероятно ще ни потопят до шия.”

Възлюбени, ние живеем във време, подобно на онова, в което живя Оуен. Във времена като тези, Божия народ има само един отговор: „Праведния чрез вяра ще живее.” Оуен умолявал хората си през сълзи: „Направете си ковчег като Ной. Пригответе ковчег за сигурността на вас и семействата ви.”

Той добавил: „Ковчегът е Исус Христос. Няма друг начин, няма друг ковчег, защото пророк Исая каза високо за Господ: „Един човек (Христос) ще бъде като заслон от вятър и като прибежище от буря, като водни потоци в сухо място, като сянка от огромна канара в жадна земя” (Исая 32:2 – бел.пр.). Това е нашия ковчег – благословени са онези, които уповават само в Него... не знам друга сигурност, друго освобождение в изпитанията и скърбите, които предстоят на земята, освен вярата, че Христос е нашето убежище.”

Господи, дай ни духовни очи да видим защитната Ти огнена стена около църквата Ти, която пази всички, които предават себе си в ръцете Ти.

Може да виждаме опасности от всички страни, включително и дявола с неговите началства, които се опитват да потопят вярата ни в съмнения. Но имаме също така и огнени пазители – ангели, които стоят около нас. Имаме и Бог, който се е заклел да ни изведе от всяко бедствие, с което ще се срещнем.

Питам те: искаш ли да посрещнеш идващата буря с тиха увереност и мир? Тогава умри днес за всичките си методи и начини да опазиш сам себе си. Предай опазването на живота си изцяло на Божиите грижи. Той е добрия ти, любящ Пастир и е верен да те изведе от всичко. Амин!

Download PDF