Познавам един библейски учен, който е открил над сто признака, по които Йосиф е прототип на Исус Христос. Както вярвам в това, така вярвам и, че Йосиф е прототип на остатъка от последните дни - хора, които Бог издига точно сега, за да покаже на Своята църква как да се измъкне от духовната си нищета!
Нека ви покажа компанията на Йосиф - една малка група вярващи от последните дни, изцяло отдадени на Господ. Те общуват с Бог ежедневно и са водени от Духа във всяка подробност от живота си. В този момент излизат от големи изпитания, за да влязат в мястото на откровение, мъдрост и принасяне на плод. Бог работи в тях, давайки им Своята истина и знание. Скоро идва времето, когато Той ще ги призове, както призова Йосиф!
Точно в този момент, църквата на Исус Христос става все по-светска, чувствена, нечестива и студена. Нашето служение получава буквално хиляди писма от пастори и миряни, които са обременени от състоянието на своите църкви. Хората се оплакват, че не чуват изобличаващи, живото променящи проповеди. Пасторите се оплакват, че малцина искат да чуят истината.
Да, има някои мощни „силно светещи” църкви в Америка, пълни със светлината, славата и светостта на Бога. Пасторите са огнени, проповядват праведност и Бог се движи мощно сред хората.
Но в по-голямата си част, църквата днес преживява широко разпространена духовна нищета: плитки проповеди, мъртви слушатели, „живо” поклонение, което не е подкрепено с праведен живот. Лаодикийската слепота е паднала като облак над очите на множествата, които преди са били огнени за Бог. Мнозина верни Божии служители се обезсърчават. Един пастор писа наскоро:
„Много благочестиви пастири биват уволнени или принудени да напуснат своите църкви. Аз си подадох оставката на 31-ви декември миналата година. Един колега, само на шестнадесет километра от мен, напусна църквата си, защото бе заподозрян в непристойно поведение. Трети пастор, на почти сто километра от мен, подаде оставка под натиск; четвърти беше уволнен през октомври ....
В моя регион църквите не нарастват като създават нови вярващи, а чрез християни, които се разхождат из църквите, пазарувайки с манталитет на консуматори. Това е като въртяща се врата ....” Моля ви, разберете сам колко Божии мъже са сърцесъкрушени, победени, обезкуражени, въпреки че казват: „Дори и така да е, ела Господи Исусе!”
Бог винаги е започвал да работи в Своята църква много преди да се появи духовната нищета. Във всяко поколение, Той е бил преди всички, за да подготви пътя за Своите хора!
Седемдесет и пет членния клан на Яков щеше да умре по време на големия световен глад (и обещанието на Израил щеше да е унищожено), ако Бог не беше работил предварително. Всъщност, около двадесет години преди да настъпи глада, Бог вече задвижваше план за спасение на народа Си от унищожение.
Той изпрати Йосиф напред в Египет! Бог работи с този човек двадесет години – отдели го, изпита го и го подготви за позицията на власт, защото Йосиф трябваше да стане живото спасителя на Божиите избрани. Той държа Йосиф далеч от светлината на прожекторите, за да бъде обучен за предстоящия период на хаос и смърт!
Възлюбени, така както Бог отдели Йосиф за Себе Си, така и днес Той има скрита от очите на всички компания на Йосиф. Тези хора са в пещта на скръбта, в затвора на изпитанията, на бойните полета на трудностите и изкушенията. Те умират за този свят, без да искат нищо от неговата слава, чест, пари или удоволствия. И жадуват все повече и повече да станат по-близки с Христос - да познават сърцето и гласа Му.
Може да не разбирате всичките загадъчни изпитания, несгоди и беди в живота си, но ако сърцето ви е напълно отдадено да следва Христос, можете да бъдете сигурни, че Бог има цел: Той иска да ви въведе в компанията на Йосиф!
Три бяха нещата, които направиха Йосиф изпитан и одобрен слуга. И вие също ще ги изпитате, ако сте част от тази компания от последните дни:
Божият Дух винаги е призовавал човечеството към Себе Си - към святост, чистота на сърцето и отделен живот. Трагично е, че малцина са тези, които откликват, но въпреки това, във всяко поколение Бог има малък остатък, който отговаря на Неговия призив. Те се отделят, очистват живота си и се предават изцяло на Него.
Йосиф откликна на Божия призив в много ранна възраст. Той имаше десетима по-големи братя, до които достигна същия призив да се предадат, да постъпват праведно и да отделят себе си. Но те избраха да останат в света и тяхното ходене с Бог бе половинчато.
Имаше поне два случая, в които всеки от синовете на Яков получи много ясен призив от Духа. Първият беше в Салим, в Сихем, където Яков издигна олтар на ИЗРАИЛЕВИЯ БОГ. Яков повика синовете си, за да се поклонят с него - да коленичат пред Господа и да Го последват с цялото си сърце.
Но вместо това, Йосифовите братя се отвърнаха към отмъщение и кръвопролитие. Когато един сихемец оскверни сестра им Дина, те се втурнаха в града, изгориха го и убиха всеки мъж, жена и дете (вж. Битие 34). Тези десетима братя не се бяха предали изцяло да се доверят и служат на Бога. Не! Тяхното насилие отврати ханаанците от Яков!
Въпреки това, Бог ги призова ясно още веднъж, този път във Ветил. Яков знаеше, че синовете му са обвързани с идолопоклонство и бяха отхвърлили Божият призив за чистота и праведност. Затова, той ги предупреди: „Махнете чуждите богове, които са между вас, очистете се и променете дрехите си; и да станем да отидем във Ветил, и там да издигна олтар на Бога, Който ме послуша в деня на бедствието ми и беше с мене в пътя, по който ходех” (Битие 35: 2-3).
Възлюбени, това е един от най-ярките призиви в цялото Божие Слово! Фразата „променете дрехите си” на еврейски означава морално и духовно очистване на ума и сърцето. Външно, синовете на Яков се покориха: „И тъй, те дадоха на Якова всичките чужди богове, що бяха в ръцете им и обиците, които бяха на ушите им” (стих 4). Но тяхното покаяние беше само повърхностно - нямаше истинска промяна на сърцето. Те се върнаха към своя бунт, изпълнени с омраза, завист и съперничество!
И все пак, в Йосиф имаше нещо различно: неговото покаяние беше от сърце. Той беше откликнал на призива на Святия Дух и от седемнадесет годишната си възраст бе твърдо решен да следва Господ. В една нечестива, зла среда, Йосиф поддържаше чисти ръце и чисто сърце.
Яков имаше и други синове, които се родиха на Вала и Зелфа, негови слугиня и наложница. Тези синове се грижеха за семейните стада и Йосиф беше изпратен на полето, за да работи заедно с тях. Но, скоро той се наскърби, защото братята му говореха и живееха като езичници! Чистото му сърце беше съкрушено от нечестието в собственото му семейство.
„Йосиф съобщаваше на баща им за лошото им поведение” (37:2). Той споделяше болката в сърцето си пред своя баща: „Няма да повярваш как живеят, татко. Те говорят срещу твоя и моя Бог. Те Го наскърбяват!”
Възлюбени, ето белег на компанията на Йосиф: те скърбят за греха! Изоставили са всички идоли и са влюбени в Исус - сърцата им се възпламенени от Неговата святост! Те виждат греха на земята, но най-вече скърбят за греха в църквата. Викат от дълбините на душите си: „О, Отче, погледни какво се случва сред Твоите деца!”
Ако сте част от тази компания от последните дни, не може да пренебрегнете греха. Напротив, нещо във вас трябва да се надигне и каже: „О, Боже, не мога да понасям това, което правят с Твоето име!” Започвате да се молите - не срещу хората, но срещу нашествието на демонични сили в църквата на Исус Христос!
Дали нашият небесен Отец благоволява в някои Свои деца повече? Не се ли казва в Библията, че Бог не гледа на лице?
Когато става въпрос за вечното спасение и Неговите прекрасни заветни обещания, Бог се отнася еднакво към всички. Но, Бог също така отговаря на всички, които откликват от сърце на Неговия призив. Той има специално благоволение към тези, които предават изцяло живота си на Него!
Йов каза: „Живот и благоволение си ми подарил” (Йов 10:12). Давид също каза: „Защото Ти, Господи, ще благословиш праведния, Ще го покриеш с благословение кат с щит” (Псалм 5:12). „Господи, с благоволението Си Ти беше ме поставил на твърда планина” (30:7). Писанието казва: „А детето Самуил растеше и придобиваше благоволението и на Господа и на човеците” (1 Царе 2:26).
Факт е, че нашият Небесен Отец дава специална дреха на тези, които Го търсят и Му отдават напълно сърцето си: „Ще се развеселя премного в Господа, душата ми ще се зарадва в моя Бог; защото Той ме облече с одежди на спасение, Загърна ме с мантия на правда Като младоженец украсен, подобно на първосвещеник, с венец, И като невеста накитена с украшенията си” (Исая 61:10).
Йосиф откликна на призива на Духа, предаде всичко и получи благоволението на баща си. Той му даде шарена дрешка, която го отличаваше от останалите. Но, това благоволение имаше цена! То струваше всяко взаимоотношение на Йосиф. Донесе му отхвърляне, неразбиране, присмех: „Но братята му... намразиха го...” (Битие 37:4).
Защо братята на Йосиф му се ядосаха толкова много? Ключът е в стих 11: „И завидяха му братята му.” Когато те видяха шарената дрешка, която Йосиф носеше, те знаеха, че това говори за благоволение, за праведност. И го намразиха, защото им напомняше за призива на Духа, който бяха отхвърлили! Йосиф беше укор за техния половинчат начин на живот!
Виждате ли, братята на Йосиф седяха и разменяха помежду си дребни клюки и егоцентрични приказки. Сърцата им бяха пълни със земя, вещи, тяхното бъдеще. А сърцето на Йосиф беше другаде. Той говореше за Божиите неща, за свръхестественото. Бог му беше дал видения, които по онова време означаваха, че беше чул гласа на Бог.
Да, Йосиф беше с различна дреха - и тази разлика накара братята му да го мразят и да му завиждат. Възлюбени, същото ще се случи и с вас, ако сте се предали на Исус!
Хладките вярващи около вас ще говорят за своите коли, къщи и работни места, но вие бихте предпочели да говорите за вечните неща, за това, което Бог ви говори. Скоро ще станете укор на тяхната посредственост. Те ще ви завиждат, защото вие представлявате призива на Святия Дух, който те са отхвърлили!
Всъщност, тези от остатъка на компанията на Йосиф знаят всичко за отхвърлянето. Те познават болката от това да си наречен фанатик, духовен ексцентрик, „неуравновесен” вярващ. Дори проповедниците им се подиграват, наричайки отделянето и предаността им към Исус „духовна гордост.” Казват на своята общност: „Те са отишли твърде далеч. Бог не очаква такъв фанатизъм!”
„Изпрати пред тях човека Йосифа, който бе продаден като роб. Докато дойде време да се изпълни думата му; защото словото Господно го изпитваше” (Псалм 105: 17,19). Йосиф беше изпитван по много начини, но най-голямото му изпитание беше словото, което беше получил!
Помислете за всичко, което Йосиф издържа: само на седемнадесет години беше съблечен и хвърлен в яма, за да умре от глад. Коравосърдечните му братя се присмяха на неговите молби за милост. Той беше продаден на исмаелски търговци, откаран с каравана до Египетски пазар на роби и изтъргуван като обикновен роб.
И все пак, най-голямото изпитание на Йосиф не беше отхвърлянето от братята му. Не беше и човешкото унижение да бъде поробен или хвърлен в затвора. Не! Йосиф беше объркан и изпитан в духа от ясното слово, което беше чул от Бог!
Бог беше разкрил на Йосиф чрез сънища, че ще му бъде дадена голяма власт, която ще използва за Божията слава. Братята му ще се поклонят пред него - дори слънцето, луната и звездите ще се поклонят! Той ще бъде велик избавител на много хора.
Но, аз вярвам, че нищо от това не нахрани егото на Йосиф. Сърцето му беше така утвърдено в Бог, че това слово му даде смирено усещане за неговата съдба: „Господи, Ти си поставил ръката Си върху мен, за да участвам в Твоя голям, вечен план. О, Боже - защо ме избра?” Йосиф беше благословен само от знанието, че ще играе важна роля в изпълнението на Божията воля!
Всички обстоятелства в живота на Йосиф обаче, бяха точно противоположни на това, което Бог беше сложил в сърцето му. Той беше слуга и трябваше да се покланя! Как можеше да носи слово от Бог, че един ден ще избавя множества, когато самият той бе роб? Вероятно си е помислил: „Това няма смисъл. Как би могъл Бог да „подрежда стъпките ми“ към затвора - към забвение? Той ми каза, че ще бъда благословен. Не ми каза, че това ще се случи!”
В продължение на десет години, Йосиф служи вярно в дома на Петефрий, но накрая бе грешно обвинен чрез лъжа. Неговата победа над изкушението със съпругата на Петефрий само го вкара в затвора. По това време той сигурно е размишлявал над следните ужасни въпроси:
„Правилно ли чух? Или гордостта ми си измисли тези сънища? Може би братята ми бяха прави, че прекалено вярвам на това слово? Може би всички тези неща ми се случват като наказание за някое егоистично желание ....”
Възлюбени, имаше моменти, когато Бог ми показваше неща, които иска за мен – някакво служение или нещо, в което да ме употреби, въпреки че всяко обстоятелство около мен говореше точно обратното на това слово. В такива моменти си мислех: „О, Боже, Ти не може да си ми говорил това; трябва да е била плътта ми.” Аз бях изпитван от Божието слово за мен!
Знам един скъп пастор, който беше изпитван от Божието слово. Той вярваше в това, което Библията казва за изцелението, въпреки че последните пет години наблюдаваше как състоянието на съпругата му се влошава поради рядко заболяване. Той се молеше за болните хора в своята църква и след това се прибираше вкъщи, за да нахрани, облече и изкъпе съпругата си. Той вярваше в Бог за нейното изцеление, въпреки че състоянието й се влошаваше с всеки изминал ден.
Все още мога да видя изявени благодатта и търпението на Христос в този човек. Той е един от най-любящите, най-грижовни Божии мъже, които някога съм срещал; нежността, която показва към жена си прелива и към служението на паството му!
Една скъпа сестра писа наскоро, че преди повече от година най-накрая решила напълно да последва Исус. Бог започнал да разкрива Христос в нея, но малко след това разбрала, че съпругът й ходи при проститутки и цяла вечер стои по барове и публични домове.
Тази жена била принудена да напусне дома си и да си намери работа, за да издържа трите си деца. Колкото повече се посвещавала на Христос, толкова повече нейният съпруг се отдалечавал от Бога. Тя не можела да разбере защо се случва такава трагедия, когато сърцето й било установено в Христос. Но аз усетих в писмото й сила то небето.
Тя също беше изпитвана от Словото! Бог й беше дал Своите обещания, въпреки че обстоятелствата й бяха напълно противоположни на тях!
Макар и слуга в дома на Петефрий, Йосиф беше благословен от Бог. И дори, когато малко след това влезе в затвора, там също благоуспяваше. Как Бог го направи успешен? Не беше с пари или имущество, не беше и с положение. Не! През цялото време Бог правеше да благоуспява духът на Йосиф, като говореше на сърцето му, като му даваше сънища и тълкувания!
Това караше Йосиф да продължи с Бог. Той имаше вярата, че въпреки всичките си трудности и ситуации, които бяха извън контрола му, Бог беше с него. Йосиф, дори за момент не беше без изявеното присъствие на Господа и това постоянно, трайно присъствие произведе мир вътре в него.
Вярвам, че Бог е копнеел да покаже на Йосиф края на историята, да му прошепне: „Не се притеснявай, Йосиф. Ето как ще приключи това....” Но, Той не посмя, защото Йосиф все още беше на училище!
Виждате ли, Йосиф не знаеше, че един ден щеше да „учи (Фараоновите) сенатори на мъдрост” (Псалм 105:22). Но, как би могъл да преподава Божията мъдрост на лидерите на Египет, ако първо сам не я беше научил? Божиите деца учат такива уроци единствено чрез вяра! Ние получаваме Божията мъдрост чрез изпитания, премеждия, трудности и изпитвания. Не я сваляме с молитва - ние я изживяваме!
Ако сте в компанията на Йосиф от последните дни, тогава се учите да се облягате на Него във вашите изпитания. Учите се да се доверявате, да не се оплаквате и да си почивате изцяло в Него. Може да не разбирате всички мистериозни начини, по които Бог ви води. Всъщност, всичко около вас може да изглежда точно противоположно на словото, което Бог ви е дал.
Вие се научавате, че Христос е вашият ресурс за всичко и Бог ви държи на училище за деня, в който ще ви призове!
Вярвам, че това се случи в най-мрачния час на Йосиф - когато беше самотен, унил, на ръба да се откаже от мечтите си, поставяйки под въпрос своето място в Бога. Изведнъж се чу повикване от един от царските охранители: „Йосиф! Измий се, Фараонът те вика!”
В този момент, Духът на Бога трябва мощно да е дошъл над Йосиф. Вярвам, че сърцето му е подскочило и той силно се е развълнувал: щял е да разбере за какво е било всичко!
Докато Йосиф се е бръснел и подстригвал косата си, той вероятно си е мислел: „Това е началото на това, което Бог ми обеща. Сега знам, че съм чул от Него! Дяволът не ме контролира; животът ми не е загубен. През цялото време Бог е насочвал всичко!”
След няколко минути, Йосиф стоеше пред Фараона, слушайки съня му. Той даде тълкувание за предстоящия глад и каза на Фараона, че трябва да събере и съхрани житото на нацията: „Някой трябва да отговаря за складовете. Трябва да намериш човек, който е пълен с мъдрост, за да надзирава всичко!” (Вж. Битие 41)
Фараон се огледа, след което се обърна към Йосиф: „Ти, Йосиф! Назначавам те за втори владетел. Само аз ще имам повече власт в царството от теб. Ти ще надзираваш всичко!”
Колко бързо се промениха нещата! В рамките на един час, Йосиф, от изоставен, неизвестен затворник стана втория най-могъщ човек в Египет. Докато се возеше на царската колесница по улиците и хората се покланяха пред него, изведнъж той осъзна, че сънят му е станал истина!
Мога да видя как Йосиф яздеше в дълбоко, но радостно размишление. Вероятно си спомни всеки труден момент през последните двадесет години. Помисли си за всички изпитания и трудности - за отхвърлянето на братята си и за това, че беше продаден в робство от тях.
Но сега дойде радост в сърцето му, защото всичко си идваше на мястото! Той каза: „Сега го виждам! Идва глад и Бог иска да спаси баща ми и братята ми. Той ме изпрати преди тях. Това е бил Неговият план през цялото време!”
Дойде денят, когато Йосиф застана пред братята си и можеше да каже: „Вие наистина намислихте зло против мене; но Бог го намисли за добро, за да действува така, щото да спаси живото на много люде, както и стана днес” (Битие 50:20).
„Бог ме изпрати пред вас, за да съхраня от вас остатъка на земята и да опазя живота ви чрез голямо избавление. И тъй, не ме изпратихте вие тук, но Бог, който ме и направи отец на Фараона, господар на целия му дом и управител на цялата Египетска земя” (45:7-8).
Йосиф каза: „Бог беше зад това, на всяка стъпка от пътя! Всяка трудност, която дяволът доведе против мен, дори и вредата, която ми нанесохте, Бог ги обърна на добро и направи част от Своя вечен план!”
Скъпи светия, ако сте част от тази компания на Йосиф, много скоро ще разберете целта на своите настоящи огнени изпитания. Бог ще ви въведе в обещанието, което ви е дал и изведнъж всичко ще придобие смисъл. Ще видите, че Той никога не ви е изоставял. Той е трябвало да ви води по този начин, защото ви е обучавал, подготвял и учил да Му се доверявате за всичко. Той е планирал време, в което да бъдете употребени и това време предстои!
Скоро идва време, когато ще има духовна нищета, каквато светът никога не е виждал. Хората ще имат духовни страдания от всички страни. Въпреки това, съкрушените и изнемощели хора ще бъдат отведени един по един и ще им се каже: „Елате с мен, аз познавам хора, пълни с Исус. Те са били изпитани, минали са през огъня и са пълни със Святия Дух. Те имат истинско слово на избавление за вас!”
Възлюбени, вече виждам това да се случва! Познавам хората от компанията на Йосиф по име, защото съм разговарял с тях. Те са способни да дават Хляба на живота на гладуващите, защото имат ключовете за Божия склад! Те познават пътищата на Господ, защото са преминали през изпитания и трудности, като са се държали за Бог. Нещо мощно се разкрива в тях и това е сърце, напълно уверено, че Бог отговаря на молитвите!
Как откликвате на мистериозните Божии действия с вас? Напълно ли сте убедени, че Бог работи във всичко, изпълнявайки Своите обещания към вас? Можете ли да кажете: „В момента е достатъчно да знам, че Исус е с мен и Той прави моя дух да благоуспява”?
Дръжте се с вяра! Не се страхувайте, защото сте в училището на Христос. Всичко е под Негов контрол. Изведнъж ще дойде моментът, когато вашата битка ще свърши и победата ви ще бъде реална. Ще излезете от огъня като съд за почтена употреба, за да вършите Неговата воля, като част от компанията на Йосиф!