Тук в Таймс Скуеър Чърч, ние пеем една песен, на която пляскаме с ръце; тя е следната:
Изпрати Го, Господи, прати Го.
Господи, нека дойде Святия Дух.
Нуждаем се от Него, Господи, изпрати Го.
Пеем и други подобни песни, молейки Святия Дух да дойде.
Но истината е, че Святия Дух вече е тук. Той слезе от небето в горницата на Петдесятница и никога не си тръгна!
Исус обеща: „И Аз ще помоля Отца и Той ще ви даде друг Застъпник, който ще бъде с вас до века – Духът на истината, когото светът не може да приеме, защото нито Го вижда, нито Го познава; но вие Го познавате, защото Той пребъдва с вас и ще бъде във вас“ (Йоан 14:16-17).
Помислете за израза, който Исус използва тук: „Но вие Го познавате.“ Не можах да се отърся от тези думи докато ги четях, за да подготвя това послание. Осъзнах, че всъщност не знам много за Святия Дух.
Църквата говори доста за Него - поучаваме доктрина за Святия Дух, говорим за това да бъдем изпълнени с Духа, да имаме дарбите на Духа, да приемем утеха от Духа.
Въпреки това е възможно да знаем всички доктрини за Святия Дух, а да не Го познаваме. Ако те попитам: „Приел ли си Святия Дух?“, какво ще ми отговориш?
Някои могат да кажат: „Да, аз приех Духа, когато Исус ме спаси. Святият Дух ме доведе в Христовото царство.“ Други ще отговорят: „Да, приех Духа, защото проговорих на езици, когато дойде в живота ми. Аз се моля в Духа и езиците са доказателство, че съм Го получил.“
Както и да е, да получиш Духа не е еднократно преживяване. Думата „получавам“ означава „да взема онова, което ми се дава“. Накратко, да получиш, е да имаш растящото желание за по-голямо познание за това кой е Духа и за какво се отнася служението Му. Всъщност, Святият Дух не е приет от никого, докато не Му се позволи да вземе пълен контрол над храма на този човек.
Павел попита галатяните: „Как приехте Духа? Не Го ли приехте чрез вяра?“ След което заявява: „Чрез вяра заявихте, че онова, което знаете за Духа, сте го приели с вяра. Святият Дух служи ли ви чрез вяра? Упражнявате ли вярата си, за да стигнете по-дълбоко в Духа?“
Ние знаем, че Святият Дух е тук, на земята, и че никога не си е тръгвал. Знаем, че пребъдва в нас, правейки ни Свой дом; телата ни стават Негов храм. Въпреки това, през повечето време живеем, като че Духа е някъде другаде в космоса, а не в съзнанието ни или вътре в нас.
Истината е, че Отец ни изпрати Духа Си, за да ни покаже точно колко много Го интересува всеки аспект от живота ни. Святият Дух беше изпратен като наш приятел, утешител, водач. Като знаем този невероятен факт, въпроса към всеки един от нас е: „До каква степен познавам Духа? Познавам ли Го по описаните начини?“
Исус ясно казва, че Святия Дух за нас трябва да е всичко онова, което беше Христос за учениците Си, когато беше тук на земята. Помислете:
- Исус разкри Отец на последователите Си.
- Той предаде на учениците Си всички думи, които Бог Му даде.
- Молеше се за учениците и ги опази (или защити).
- Славата, която Исус имаше, предаде и на учениците Си (виж Йоан 17).
Исус казва на всички, които Го следват: „Няма да ви оставя без утешител.“ С други думи: „Изпращам ви Някой, Който ще ви защитава и пази. Няма да ви оставя безпомощни или безсилни, уязвими за хитростите на Сатана. Радвайте се, защото ви пращам Някой, Чиято сила е по-голяма от всяка друга във вселената.“
Исус не само казва, че Духа е тук, а и че живее в мен. Той също така казва, че аз Го познавам. Следователно трябва да се запитам: как познавам Духа? Кои са белезите, доказателствата, които ме карат да мисля, че Го познавам; да признавам, че живее в мен; да чувствам близостта Му?
Просто казано, аз познавам Святия Дух чрез промените, които извършва в мен. Не Го познавам единствено заради тези, които е изработил в други хора. Може да Го виждам отразен в братята и сестрите си, но Го познавам само чрез работата Му в собствения ми живот.
Виждате ли, работата, която извършва Святия Дух в нас е много лична. Тялото ми е Неговия храм и Той всеки ден служи в мен с нови откровения за Христос. Неговата работа ме кара да обръщам гръб на злото, да гладувам и жадувам за праведност, непрестанно да копнея: „Ела, Господи Исусе.“
Позволете ми да говоря сега за две от основните служения на Духа. Когато познаваме служението Му и знаем, че Той работи в нас, тогава можем да застанем над всички изпитания и страхове. Служението Му дори ни позволява да погледнем смъртта в лицето и да продължим да бъдем изпълнени с надежда и радост.
Исус нарича Святия Дух „Утешителя“. Едно е да познаваме Святия Дух като наш Утешител, но трябва също да знаем и как Той ни утешава, за да можем да различим коя утеха е от плътта и коя от Духа.
Например, помислете за брата или сестрата в Христос, които са съкрушени от самота. Този човек се моли за утехата на Святия Дух и очаква, че тя ще дойде като усещане. Той си го представя като някакъв вид внезапна глътка въздух от небето, като духовна упойка за душата си. В неговия ум утехата идва като сладко притъпяване на ума, което носи няколко часа спокойствие.
Но на следващата сутрин усещането за мир си е отишло. В резултат на това той започва да си мисли, че Святия Дух е отхвърлил молбата му. Не, в никакъв случай! Святият Дух не ни утешава, като си играе с чувствата ни. Начинът, по който Той го прави е много по-различен и е описан ясно в Библията. Без значение какъв е проблема, изпитанието или нуждата, служението Му на Утешител се изпълнява чрез казване на истината: „Утешителя... Духът на истината“ (Йоан 14:16).
В действителност, нашата утеха идва от онова, което знаем, а не от онова, което чувстваме. Само истината може да вземе връх над чувствата. А утешителното служение на Святия Дух започва с основната истина: Бог не ти е ядосан. Той те обича.
“Защото Божията любов е изляна в сърцата ни чрез Светия Дух, който ни е даден” (Римляни 5:5). Смисълът на гръцки тук е по-силен от превода. Той казва, че Божията любов „блика“ от сърцата ни чрез Святия Дух.
Едно непоносимо бреме може да бъде причинено от страх, срам, скръб, мъка, изкушения, обезкуражение. Няма значение каква е причината, нужна е утеха.
Изведнъж се чува глас, който отеква по всички коридори на душата. Това е гласът на Святия Дух, който заявява: „Нищо не може да те отдели от Божията любов.“
Тази истина, веднъж повярваш ли я, бързо се превръща във фонтан от жива вода, отнасяща всяка пречка по пътя си. „А Утешителят, Светият Дух, когото Отец ще изпрати в Мое име, той ще ви научи на всичко, и ще ви напомни всичко, което съм ви казал“ (Йоан 14:26, курсивът е мой).
По този начин Святия Дух играе централна роля в осиновяването ни от Отец. Духът е нашия учител в ежедневното ни ходене с Христос, а ние сме Негови ученици. Той ни учи, че сме осиновени. Ние сме Божие семейство, Негови синове и дъщери.
Как Духа ни припомня тази истина? Като съживява най-славното изявление, казано някога от Исус: „Аз съм Божият Син. Баща Ми е в небето и Ме обича.“
Думите на Исус тук стават и наши, защото сме осиновени в семейството на Отец и сме станали братя и сестри на Христос. „И защото сте синове, Бог изпрати в сърцата ви Духа на Своя Син, който вика: Авва, Отче!“ (Галатяни 4:6)
Святият Дух е Този, Който вика в нас: „Спомни си какво каза Исус: ти си син, дъщеря на всемогъщия Бог. Баща ти е в небето и те обича. Така че, спомни си кой си. Не си сам. Помни думите на Исус: „Бог те обича, както обича и Мен.“
Врагът може да ме връхлети като потоп, да ме накара да се страхувам, да се чувствам виновен или да ме стресира. Но аз веднага мога да се помоля: „Святи Душе, послужи ми сега, научи ме, припомни ми. Напомни ми обещанията на Исус за сигурността ми като Божий син.“
Тога Духът извиква в мен: „Спомни си Авва, Баща ти. Ти си оправдан и имаш достъп до Него. Сега извикай с душата си: „Аз съм Божий син. Вече ходя в Духа на осиновението!“
„А на ония, които Го приеха, даде право да станат Божии чада, сиреч, на тия, които вярват в Неговото име“ (Йоан 1:12). „Защото, които се водят от Божия Дух, те са Божии синове“ (Римляни 8:14).
По същият начин и Павел ни казва, че като Божии синове и дъщери, на нас ни е даден същия Дух, който беше в Христос: „И ако живее във вас Духът на Този, Който е възкресил Исуса от мъртвите, то Същият, Който възкреси Христа Исуса от мъртвите, ще съживи и вашите смъртни тела чрез Духа Си, който обитава във вас“ (Римляни 8:11).
Виждате ли колко е важна ролята на Духа? Понякога може да се чувствам духовно мъртъв. Може да чувствам сърцето си студено, безжизнено, като че огъня в мен вече е само искра, мъждукащо пламъче. Но истината е, че в мен винаги работи жизнена сила.
Ако вярвам в Божието Слово и в Христос, тогава няма значение как се чувствам - как съдя себе си и колко осъден се чувствам – Духът на Христос в мен все още вдъхва живот в душата ми. Бог все още ме обича и Духът продължава да работи.
Помисли за момент за някой любим човек, когото познаваш - някой, който вероятно страда на смъртен одър. Умиращото тяло на този човек увяхва. Но ние знаем, че всички, които са в Христос, са в процеса на възкресението. Всъщност, съшия Дух, Който нахлу в храма на Христос в гроба, идва да възкреси любимия ти човек за вечен живот. В момента на най-дълбоко страдание, Духът крещи вътре в него следната утешителна истина: „Ти отиваш при Авва Отче.“
„Защото плътта силно желае противното на Духа, а Духът противното на плътта; понеже те се противят едно на друго, за да не можете да правите това, което искате“ (Галатяни 5:17).
Една вътрешна война все още бушува в нас. Всеки християнин може да каже: „Аз знам, че Бог ме обича. Познавам Го като мой Баща и знам, че съм Негово дете. Знам, че съм оправдан в Божиите очи и имам достъп до моя Господ. Но все още в мен бушува война. Все още се боря срещу плътските мисли, срещу ужасните изкушения. И тази война като че ли никога няма да свърши.“
Възлюбени, тази война е реалност за всеки християнин. Имаме помисли, които са недостойни за Христос. Гледаме неща, които не трябва, изкушавани сме от неща, от които не би трябвало да бъдем, слушаме разговори, които не би трябвало да слушаме. И всичко това ни кара да се чувстваме недостойни и нечисти.
Тези битки могат да бъдат толкова интензивни, че понякога да чувстваме, че губим войната. Дори апостол Павел изпитваше същото и викаше от мъка: „Кой ще ме избави от това тяло на смъртта?“ (Римляни 7:24)
Но в отговор на виковете ни, Святия Дух идва с истина, която носи утеха: „Никакво изпитание не ви е постигнало, освен това, което може да носи човек; обаче, Бог е верен, Който няма да ви остави да бъдете изпитани повече, отколкото ви е силата, но заедно с изпитанието ще даде и изходен път, така щото да можете да го издържите“ (1 Коринтяни 10:13).
Накратко, Павел казва, че ти водиш същата война, която водят благочестивите светии по цял свят. Изпитанието ти не е нещо особено. Апостол Петър също ни уверява: „Възлюбени, не се чудете на огненото изпитание, което идва върху вас, за да ви изпита, като че ви се случва нещо чудно“ (1 Петрово 4:12).
„..по-велик е Оня, Който е във вас, от онзи, който е в света“ (1 Йоан 4:4).
Причината, поради която плътта ти се е надигнала и Сатана те е разпалил, е защото си поканил Духа да влезе и да упражни контрол над теб. Толкова е просто: ти си изкушаван, защото Духа извършва чудесни неща в теб. А делото Му е разгневило Сатана.
Истина е, че плътта ти е враг на Духа. Но Святия Дух е повече от победител над плътта ти. Ние просто трябва да разберем, че тази битка никога няма да приключи в живота ни. Затова Павел ни казва следното: „Бог е верен, Който няма да допусне да бъдете изкушени повече, отколкото ви е силата, но заедно с изкушението ще даде и изходен път, така че да можете да го издържите“ (1 Коринтяни 10:13). Това отново е истина от Святия Дух, която ни носи утеха. Имаме изход от всеки страх, че ще бъдем победени.
Тази истина ни показва три важни неща, които трябва да помолим Святия Дух да ни напомни:
- “Вътрешната ми война е битка, която е присъща за всеки. Следователно, няма да се хвана на лъжата, че съм някакъв странен, нечист Божий син.“
- “Винаги трябва да помня, че Бог ме обича толкова много, че ми е дал Собствения Си Дух. Той е толкова нежен и загрижен за мен, че е изпратил Святия Дух да води моите войни. Духът не е дошъл като някакъв шпионин, търсейки само да намери грях в мен. Той ми мисли единствено доброто.“
- “Трябва да се отърся от всяко осъждение. Трябва да помоля Духа да ми напомни думите на Павел: „И така, сега няма никакво осъждане за онези, които са в Христос Исус“ (Римляни 8:1).
Сега помислете за един друг аспект от служението на Святия Дух.
„Така също и Духът ни помага в нашата немощ: понеже не знаем да се молим както трябва; но самият Дух ходатайства в нашите неизговорими стенания“(Римляни 8:26).
Помислете какво казва Павел за ролята на Святия Дух в молитвения ни живот. Ние сме толкова объркани относно молитвата, че я правим да изглежда много сложна. Ако отидеш в която и да е християнска книжарница, ще намериш много книги по темата, с подробни формули за това как да се молим.
Всички тези теории могат да ни объркат, да повдигнат всевъзможни въпроси относно молитвата: „Кога молитвата се превръща в ходатайство? Как се измерва ходатайството – чрез плам, височина на гласа или времето, което прекарваме на колене? Казано ми е да се моля според Божията воля, но как да я разбера? А и как да се моля? Молитвите наум броят ли се? За какво точно да се моля?“
Подобни обърквания могат да бъдат толкова съкрушителни, че да доведат само малцина до молитва. Въпреки това никога досега не е имало време, в което молитвите на Божиите хора да са били толкова необходими. Ние живеем в един полудяващ свят. Дори в онова древно време Павел каза за земята: „Цялото творение стене в момента.“
Еколозите ни казват, че ледената покривка се топи, че потоп ще залее Ню Йорк и по-голямата част от източния бряг на САЩ. Казва ни се, че в бъдеще глобалното затопляне ще убие целия живот на планетата. Предсказано е, че земята ще запустее, ще бъде напълно невъзможна за живот.
Стресът, който носят такива новини е погълнал хората по целия свят. И християните не правят изключение. Павел казва: „Дори и ние, които имаме Духа, в момента стенем, очаквайки да бъдем спасени от този клатещ се свят. Копнеем за изкуплението си.“
Докато световните събития се влошават и застрашават да ограбят мира на хората, обществата по целия свят търсят източник на утеха. Но не могат да го намерят във психотерапия, мъртва религия, в каузи, дори в благотворителност.
Библията ни е казала: „Светът не познава Христос. А и няма да Го приемат. Но вие Го познавате.“
В този период от живота и служението ми, една от най-важните ми задачи трябва да бъде да поддържам молитвен живот. Когато пренебрегна молитвата, аз наскърбявам Божия Дух в мен. Да, ние можем да наскърбим Святия Дух. Павел пише същото: „и не оскърбявайте Святия Божий Дух“ (Ефесяни 4:30).
Всъщност, Духът споделя Божията скръб заради неверието на народа Му и заради това, че не се молят. Само помислете за следните мощни начини, чрез които Святия Дух играе роля в молитвите ни:
- Молитвата е там, където Божия Дух изявява присъствието на Христос в нас.
- В молитвата Духа запечатва Божите обещания в сърцата ни.
- В молитвата Утешителя изговаря надежда в нас.
- В молитвата Духа освобождава в душите ни реките Си на утеха, мир и почивка.
Тези дни молитвата ми е следната: „Святи Душе, дръж ме в близост до Исус. Не ми позволявай да пренебрегна единственото си време с Този, Когото обича душата ми. Дръж ме на колене. Тогава ще позная утехата Ти.“
Призовавам те: направи това и своя молитва.