Целият свят е уплашен, смутен и объркан. Дори и най-святите християни се чудят поради пророческите събития, които се случват толкова бързо. Зная, че вярващи по целия свят си задават въпроса, който си задам и самия аз: в последното десетилетие на човешката история ли живеем?
Помнете, че „за Господа един ден е като хиляда години и хиляда години – като един ден” (2 Петрово 3:8). Ако тълкувате това буквално, считайки, че всеки ден от сътворението трае 1000 години, това означава, че 2000-та година ще ни приближи към края на шестия ден. Въпросът е: седмият ден ще бъде ли ден на вечна почивка? Толкова близо до края ли сме наистина?
Не знам дали това е само спекулация. Но едно нещо е сигурно: виждаме ускоряване в световните събития – промени, които се случват буквално за един ден. Изведнъж, без предупреждение, падна Желязната завеса. Почти за една нощ Източна Европа стана свободна. Изглежда като че в един миг съветската империя, преди застрашаваща САЩ, беше доведена до ръба на разпадането и пълната бъркотия.
До преди няколко седмици света говореше за дивидентите от мира. Сега – друга внезапна промяна – армиите по света спряха обезоръжаването и са в състояние на пълна бойна готовност. Нашата армия се събира в Близкия изток при цени от 1 милиард долара на месец.
Може ли по същия ненадеен начин да дойде и световния лидер Антихрист? Може ли на Бог да Му е свършило търпението, поради греховете и вината за кръв на Северна Америка, както се случи в Содом и Гомор?
Страховитите банкрути в спестовните ни фондове (вече има дефицит от 500 милиарда долара), нарастващия външен дълг, болести и епидемии из цялата страна – всичко това са знаци, че страната ни влиза в коридора на Божествените проклятия, описани във Второзаконие 28 глава. Прочетете какво ще направи Бог с народите, които съгрешат против светлината. Можете да видите, че това се случва в момента в Америка.
Дали пък вече не сме в ранните стадии на най-голямата депресия в историята ни? Голямата депресия от 1930 е считана за най-лошата от всички. Но много икономисти считат, че ние сме на ръба на депресия, която ще накара тази от 1930 да изглежда като нищо.
Започна ли вече Бог да реже доставките ни от хляб? Докарва ли върху нас разруха, както направи с Ерусалим и Юдея поради техните грехове? В Исая 3:1-6 можете да видите, че Бог лишава от хляб, в резултат на което се появява огромна безработица. Когато съда падна върху Сион „нямаше нито заплата за човек, нито заплата за животно” (Захария 8:10). Ще има ли огромна безработица, когато Бог съди американските грехове?
Във въздуха витае чувство за опасност, всяка ситуация изглежда неустойчива. Съществува усещането, че света е поел по път, от който няма връщане назад. Говори се за войни, надпревара във въоръжаването, свещени войни. Израел трескаво се подготвя за война като никога досега, впряга се за последната битка. Тази нация подслонява 100 000 руски евреи, надявайки се че много от тези силни войници ще им помогнат да удвоят армията си.
Това ли е деня, който предсказа Исус, когато сърцата на хората ще прималеят от голям страх, докато гледат страшните неща, които се случват на земята? Може ли ние наистина да сме поколението, което ще види идването на Господ Исус Христос? Достигнали ли сме онази точка в човешката история, в която можем да кажем: „Това поколение няма да премине, докато не се сбъдне всичко”? Ще се случи ли в нашето време наистина?
Възлюбени, пристигнахме! Дойдохме до това място в човешката история, за което предупреждаваха всички пророци – величествения Божий ден. Ще бъдем свидетели на велики, страшни страдания и скърби.
По всяка вероятност ще има кратък отдих от настоящата световна криза. Но подобен период на отдих само води до по-голямо закоравяване на сърцето. Докато фараона държеше Израел в робство в Египет, той отчаяно искаше да види страната си освободена от епидемията от жаби, които Господ изпрати. „А когато фараонът видя, че дойде облекчение, закорави сърцето си и не ги послуша, както ГОСПОД беше говорил.” (Изход 8:15)
За един кратък период може да ти се даде фалшив мир. Но дори да има прекъсване, дори да се направи някакво мирно споразумение, не си мислете, че ще има връщане към покаянието.
Не! Човечеството ще навлезе в най-пиянската си, най-наркоманска орбита за всички времена. Хората ще махнат всички задръжки. Ще бъде време на сексуална невъздържаност и материализъм, пир на Валтасар. Всичко ще подивее. Но бъдете сигурни че, както заяви пророка, света ще се обърне с главата надолу. Самите основи на земята ще се поклатят и всичко ще се срине.
„Ето, ГОСПОД изпразва земята и я запустява, обръща я... Съвсем ще се изпразни земята и напълно ще се оголи, защото ГОСПОД изговори това слово. Жалее и вехне земята... И земята е осквернена под жителите си, защото престъпиха законите, не зачитаха наредбата, нарушиха вечния завет. Затова клетва погълна земята и жителите й се намериха виновни; затова жителите на земята изгоряха и малцина хора останаха.” (Исая 24:1-14)
„Земята се разпадна напълно, земята се разложи напълно... Земята ще залита като пиян и ще се мята като колиба... и ще падне, и няма вече да стане.” (стихове 19-20)
Чуйте думите на Божия пророк Исая! Земята няма да се подмлади. Запътила се е към тотално опустошение.
Ако Исая можеше да предаде едно послание на това поколение, то би било онова, което може да се прочете в стихове 17-18: „Страх и яма, и примка върху теб, земни жителю! И който бяга от гласа на страха, ще падне в ямата; а който излезе от ямата, ще се улови в примката; защото прозорците отгоре се отвориха и основите на земята треперят.”
Исая не говореше преносно в тези случаи. Той имаше предвид буквално, че смеха ще престане. Ще царува объркването. Къщите ще бъдат безмълвни: „Помрачи се всяка радост, оттегли се веселието на земята... и основите на земята треперят.” (Исая 24:11-18)
Наскоро казаха по новините, че Университета на Южна Калифорния е складирал огромно количество храна, вода и други запаси за бедствено положение под земята, за да се подготвят за очакваното скоро земетресение. Те считат, че скоро буквално ще бъдат разтърсени.
Е, какво ще се случи с истинските последователи на Исус в такива времена? Ако положението в света непрестанно се влошава, докато се изпълни пророчеството на Исая, ако преминаваме през някои или всички от споменатите бедствия, тогава как ще се грижи за нас Бог?
Бог ясно и детайлно ни е предупредил за предстоящите беди – няма ли да ни открие по същия начин и плановете Си да ни опази?
Отговорът е ДА! Бог има определен план! Много е прост, а е сигурен и вечен като самата Вселена. Божият план да опази хората Си може да бъде казан в едно изречение:
Бог ще закриля народа Си чрез силата на предрешеното Си Слово!
Ние ще бъдем закриляно от изговореното от Бог слово – слово на освобождение, което беше произнесено при основаването на света. Това е нещо, което Бог реши преди още да има свят.
Само преди няколко седмици, американски военен беше заловен от иракчани в Кувейт и трябваше да се изгради спешен план за действие. Пентагона се хвърли да чертае възможни планове за действие при непредвидими обстоятелства. Военното министерство в момента действа ден за ден, час за час.
Възлюбени, нашия Бог винаги е подготвен. Нищо не може да Го изненада. Той не трябва да свика спешно събрание с небесните армии, за да измисли стратегия за защита в последните дни. Той няма „Операция защита”. Бог изговори план много преди да има народи, армии, войни, депресии, епидемии и насилие.
Бог предвиди всичко и изговори в съществувание слово на закрила, което е вечно, непоклатимо като собствения Му характер. Павел каза, че Бог „е определил предварително назначени времена” (Деяния 17:26). Час след час, ден след ден, Бог ще ни защитава по същия начин, по който в момента предпазва слънцето, луната, звездите, галактиките и всяка сила в природата – чрез предопределеното Си, изговорено слово. Същото слово, което управлява светлината, тъмнината, приливите, сезоните, въздуха, който дишаме.
Божието предопределено слово беше изговорено: „Да бъде светлина! И стана светлина.” (Битие 1:3). От този момент нататък, през вечността, е имало, има, и винаги ще има светлина.
Бог каза: „Да бъдат светила на небесната твърд... двете големи светила: по-голямото светило, за да владее деня, и по-малкото светило, за да владее нощта.” (Битие 1:14,16)
Изведнъж, чрез силата на предопределеното Му слово, в небето се появи топка от ослепителен огън. Тя беше толкова величествена, че само вечния, всезнаещ Бог можеше да я създаде. И също толкова внезапно, в небето се появи по-малка планета, обикаляща около земята и отразяваща слънчевата светлина – това беше луната.
Слънцето, луната, милиардите звезди, многобройните галактики стоят в предначертаните си орбити, покоряващи се на изговореното от Господ слово. Веднъж изговореното Му слово държи всичко на място.
Бог не трябва да повтаря нито една дума, нито трябва да продължава да напомня на планетите да си стоят в орбитите. Не трябва да продължава да казва на сезоните да се сменят, или да предупреждава приливите, че не трябва да заливат земята. Той изговори словото само веднъж – и се случи; и винаги ще бъде, докато не го изговори отново и не създаде новото небе и новата земя.
Йов каза, че чрез словото Си Бог „заповядва на слънцето и то не изгрява и запечатва звездите” (Йов 9:7). Петър каза: „чрез Божието слово от началото е имало небеса и земя... Така, със същото слово, са съхранени и днешните небе и земя, пазени за огън до деня на съда и погибелта на нечестивите хора.” (2 Петрово 3:5,7)
„С вяра разбираме, че световете са били устроени с Божието слово, така че видимото не стана от видими неща” (Евреи 11:3). Той просто изговори словото и от нищото, създаде всичко.
Исус Христос държи всичко чрез силата на словото Си. „Който, бидейки сияние на Неговата слава и отпечатък на Неговото същество и държейки всичко чрез словото на Своята мощ” (Евреи 1:3). „И Той е преди всичко и всичко чрез Него се крепи.” (Колосяни 1:17)
Исус изговори слово, с което да подкрепи цялото творение. Когато Той дойде на земята като човек за 33 години, цялото творение беше поддържано от вечното слово, което Той изговори само веднъж в началото. Само при Неговата заповед тези сили се променят и се покоряват на новия ред. Когато учениците на Исус Го видяха да укротява морето, те казаха: „Какъв е Този, че и ветровете и вълните Му се покоряват?” (Матей 8:27)
Точно както Той създаде всичко чрез силата на Словото Си, Господ в началото изговори вечно слово за опазването на всичките Си деца.
В началото Бог обеща да пази всички, които Му вярват. Той каза това вечно слово на Авраам: „Аз съм твой щит!” (Битие 15:1)
Това слово беше за цялата вечност. И Бог го прилага към цялото семе на Авраам – всички, които са от вярата. Той ще бъде нашия щит през цялата вечност. Бог изговори слово в началото и всяко поколение е доказало – въпреки всичко, въпреки всичко, което Сатана е хвърлял върху тях – Бог е нашия щит!
Чудил съм се в продължение на години какво е пълното значение на Господните думи: „Човек не живее само с хляб, а човек живее с всяко слово, което излиза от устата на ГОСПОДА” (Второзаконие 8:3). Вече знам!
Моисей каза това слово на израилтяните, когато им напомняше за Божията вярност. Смисълът му е следния: „Бог ви позволи да гладувате, Той ви смири като ви доведе до място, където цялата човешка изобретателност беше напразна. Ако Бог не се беше грижил за вас свръхестествено, щяхте да сте измрели.
Проблемът не беше храната, а по-скоро вярата в Бог. Бог, който извика словото в съществувание, имаше слово на защита за вас. Всичките Му думи бяха ваши чрез вяра!”
Когато Израел беше в пустинята, Бог направи нещо ново за тях. Той каза думите: „Да бъде манна, нека се чудят какво е това!” Той създаде нещо ново. Израел можеха да съберат управниците и водачите си да измислят стратегия как Бог ще ги храни и ще се грижи за тях. Но никой никога не би предположил, че Бог ще покрие земята с малки, бели, кръгли семенца – нов вид храна, който човечеството не беше виждало и опитвало дотогава. Това беше ангелска храна.
Искаш ли да знаеш как Бог ще те предпази във всичките ти тежки времена? Като изговори ново слово, ако това е необходимо. Като създаде всичко, от което се нуждаеш чрез силата на словото Си. Всичко, което трябваше да направи Бог, беше да каже думата „манна”, и цяло поколение израилтяни бяха опазени.
Исус използва същото слово, когато Сатана го изкушаваше да превърне камъка в хляб, за да облекчи болките на глада: „Не само с хляб ще живее човек, а с всяко слово, което излиза от Божиите уста.” (Матей 4:4)
Исус знаеше, че беше семето на Авраам. Знаеше, че Му беше казано Божие слово на защита: „Аз съм твоя щит (защитник)” (Битие 15:1). Исус можеше да се изправи пред безнадеждна за човешките разбирания ситуация и да почива в Божието слово: „Аз съм твоя защитник!”
Когато изпитваше глад и жажда в пустинята, сърцето Му беше спокойно, защото знаеше, че Отец беше изговорил слово, че Той беше в безопасност. Той вярваше на Отец да Го предпази по Неговия си начин – чрез силата на словото Си.
В края на 40-те дни, Исус също яде ангелска храна. Той имаше храна, за която никой човек не знаеше, както и вода от слава. „И ето, ангели дойдоха и Му служеха.” (Матей 4:11)
Днес много християни се опитват да си обяснят как Бог ще се грижи за хората Си, когато разрухата удари с пълна сила. Някои планират да се отправят към затънтената Австралия, други към Колорадо или Монтана.
Някои говорят за ферми, където да оцелеят и християнски комуни. Дори и аз съм опитвал това. Купих си 400 декара ферма и направих езера в нея, които напълних с риба. Купихме 50 глави крави и бяхме готови да се изнесем там в Голямата скръб, депресия или каквото дойдеше.
Но това не беше Божия план. Кравите се разболяха и трябваше да бъдат продадени. Сеното, което използвахме, ни излизаше по-евтино да си го купим, отколкото да го произведем. Накрая почти подарихме земята.
Исус ни казва „не се безпокойте и не казвайте: Какво ще ядем?; или: Какво ще пием?” (Матей 6:31). Небесният ни Отец знае от какво се нуждаем и е изговорил вечно слово: „Но първо търсете Божието царство и Неговата правда; и всичко това ще ви се прибави” (Матей 6:33). Всичко, от което се нуждаете! Предопределеното Му слово беше постановено в небето много преди някой от нас да е бил роден. Бог, Твореца, изговори завършено слово: „Аз ще защитавам, пазя, храня всички, които търсят първо Мен във всяко поколение!” И това слово е твърдо като онова, което държи планетите на място.
Вярвам, че най-голямото желание на Бог за народа Му в тези смутни времена е да ни дари с непоклатимото убеждение, че Той ще ни пази от силите на злия. Бог усилено се опитва да ни изпълни с мир и утеха. Той се е заклел, че словото Му е вечно и е за нас:
„Така и Бог, като искаше да покаже по-пълно на наследниците на обещанието, че намерението Му е неизменимо, си послужи с клетва, така че чрез две неизменими неща, в които е невъзможно за Бога да лъже, да имаме голямо насърчение ние, които сме прибягнали да сграбчим поставената пред нас надежда, която имаме като здрава и непоколебима котва за душата и която прониква в това, което е вътре, зад завесата.” (Евреи 6:17-19)
Душата ти закотвена ли е в надежда? Радваш ли се на силна утеха базирана на познанието ти, че Бог не може да лъже, и че словото Му ще те предпази в зли времена?
Намери време да прочетеш и да смелиш Псалм 91 и ще видиш вечното Божие слово доставено за нас веднъж завинаги. То е дадено от Бог, който не може да лъже и въпреки, че е изговорено от Давид, то съдържа истина за всяко поколение от тогава насам и най-вече за нас.
Най-накрая, ние имаме по-силна, по-добра надежда от Йов, Давид или който и да е от старозаветните вярващи – ние сме Христовото тяло.
Ние сме кост от Неговите кости и плът от плътта Му! „Защото ние сме части на Неговото тяло, (от Неговата плът и от Неговите кости).” (Ефесяни 5:30)
Ние сме Неговото домочадие. Божието Слово казва: „Но ако някой не се грижи за своите и най-вече за домашните си, той се е отрекъл от вярата и е по-лош от невярващ.” (1 Тимотей 5:8)
Виждате ли – дори само мисълта, че Главата на нашия дом няма да се грижи за нас, означава, да обвиним Бог, че се е отрекъл от Себе Си и да Го наречем невярващ. „Защото никой никога не е намразил своята собствена плът, а я храни и се грижи за нея, както и Христос за църквата” (Ефесяни 5:29). За Христос е невъзможно да не се грижи за собственото Си тяло.
Бог трябва да мрази собствената Си плът, за да пренебрегне теб и мен по време на беда. О, но е писано: „Той се грижи, Той изхранва (храни и се грижи за) възлюбените Си).”
Не се опитвай да си обясниш как Той ще направи това за теб! Не би могъл да си го представиш, както не би могъл да си представиш как Той раздели Червено море или как пазеше еврейските деца живи в пещта, която беше в състояние да убие мъчителите им извън нея...
Или как затвори устата на гладните лъвове в продължение на една нощ, докато Данаил стоеше сред тях недокоснат. Или как изкара вода от скалата. Или как ангел можа да помете армия от 185 000 души за една нощ. Или как гарвани можаха да хранят един пророк в пустинята. Или как казан с храна и бутилка олио не свършиха в продължение на месеци. Или как Исус плати данъците за учениците Си като взе парите от устата на риба. Или как можа да нахрани 5000 души само с няколко самуна хляб и рибки. Или как превърна водата във вино.
Никога няма да си обясним всичко това. Той има думите на вечността.
И Бог ще ни подкрепя през цялата вечност. Ние няма да имаме други средства за препитание, освен чрез Божия Син. Ще бъдем поддържани от самото Му присъствие. Словото, което ще ни поддържа във вечността, е същото, което ни поддържа и сега и то ще продължава да ни поддържа, без значение колко опустошен или разрушен става този свят.
Съществува една доктринална бъркотия, която от години се шири из църквата: ще минат ли през голямата скръб истинските вярващи? Ще доживеем ли да видим тези ужасни гледки ние, които обичаме Исус? Някои казват, че Той ще се върне след три и половина години от голямата скръб. А други казват, че ще преминем през целия период. Някои казват, че само евреите ще преминат през голямата скръб.
Нека ви успокоя! Тези библейски пасажи трябва да ни уверят, че няма значение коя доктрина има право: „След това видях, и ето, голямо множество, което никой не можеше да изброи... Тогава един от старейшините проговори, като ми каза: Тези, облечените в бели дрехи, кои са и откъде са дошли?... А той ми каза: Това са онези, които идват от голямата скръб.” (Откровение 7:9,13-14)
Тези вярващи излязоха. Огромно множество. И това е смисъла: те влязоха, но излязоха. Те не само че оцеляха през великите страдания, но излязоха, викайки много специално свидетелство. Те казваха: „Амин! Благословение и слава, и мъдрост, и благодарение, и почит, и сила, и могъщество на нашия Бог за вечни векове!” (Откровение 7:12)
Тези хора не просто оцеляха, те пяха за Онзи, който ги изведе. Бог им беше доказал себе Си по всякакъв начин. Бяха се научили да Му „служат ден и нощ.”
Възлюбени, Бог не е заинтересован да ни опази само физически – с храна, вода и подслон. Това не е велика победа. Тези победители триумфираха в най-лошото време, понеже цялото Божие Слово оживя за тях.
Те имаха силната Му десница и славата и силата Му докрай. Всяка дума от Неговите уста стана истина. Те Го хвалеха с голямо благодарение.
Представете си – няма отчаяние, няма страх, няма предаване на сатанинските заплахи. Тези победители излязоха измити, облечени в бяло и победоносни. (стих 14)
Братя и сестри, бъдете окуражени! Словото Му казва, че без значение през какво преминаваме, ще излезем от него!