World Challenge Pulpit Series Newsletters

Бог се наслаждава в теб

ivailo_belitov — Tue, 12 Oct 2010 13:58:31 -0500

"Прати от височината, взе ме, извлече ме от големи води. Избави ме от силния ми неприятел, от онези, които ме мразеха, защото бяха по-силни от мен. Стигнаха ме в деня на бедствието ми; но Господ ми стана опора. И ме изведе на широко, избави ме, защото имаше благоволение към мене." (Псалм 18:16-19, курсивът е мой).

В този псалм, Давид поглежда назад след края на едно голямо избавление. Той се радва, защото Господ го е спасил от враговете му. Саул бе обявил награда за главата на Давид и безмилостно го преследваше, принуждавайки го да спи в пещери, бърлоги и под открито небе.

Давид казва за това мрачно време: "Връзките на преизподнята ме обвиха; примките на смъртта ме стигнаха. Обзе ме страх поради беззакониците. Те всички ме мразеха." Но, Бог дойде с вик от небето, за да освободи Давид: "Той сведе небесата и слезе ... И Господ гръмна в небесата ... Избави ме от силния ми неприятел" (18:9, 13,17).

Врагът бе дошъл като потоп, и въпреки това, Давид е могъл да каже: "Бог дойде с вик да ме измъкне от бурните води. Той ме спаси от всичките ми неприятности!"

Давид все едно каза: "Причината Бог да ме избави от всичките ми врагове - от всичките ми скърби и сили на ада е, защото съм ценен за Него. Моя Бог се наслаждава в мен!" "Той ме изведе на широко, освободи ме, защото благоволи в мен." (Псалм 18:19).

Имате ли нужда от освобождение от похот, изкушение или изпитание? От проблем, който е умствен, духовен, емоционален или физически? Ключът към вашата победа е в този стих. Бог благоволява в теб. Ти си ценен за Него!

В Песен на песните, Господ казва на Своята невяста: " Колко си хубава и колко приятна, о, възлюбена, в очарованията си!" (Песен на песните 7:6). Три от еврейските думи в този стих са синоними: хубава, което означава, "скъпоценна"; приятна се използва за "удоволствие", и очарование.

Тези думи описват мислите на Исус към Неговата невяста, когато Я вижда. Той поглежда към нея и казва: "Колко си хубава, сладка и приятна. Ти си ценна за мен, о, възлюбена." В отговор, булката с гордост отговаря: "Аз съм на любимия си и неговото желание е към мене" (7:10).

Смисълът тук е: "Той тича след мен с удоволствие. Той ме преследва, защото съм толкова ценна за него."

Същите мисли се срещат навсякъде в Псалмите: "Господ благоволява в онези, които Му се боят, в онези, които се надяват на Неговата милост." (Псалм 147:11). "Защото Господ благоволява в народа Си, ще украси смирените със спасение." (149:4).

Мога да се опитам да ви убедя, че Бог се наслаждава във вас като ви кажа: "Ти си скъпоценен за Господа." И въпреки това, вие да си помислите: "Това е сладко, но е само една прекрасна мисъл."

Не, тази истина е много повече от прекрасна мисъл. Тя е ключът за освобождение във всяка битка, която бушува в душата ви. Тя е тайната за влизане в обещаната Божия почивка. Докато не се опрете на това, докато тя не стане твърда основа в сърцето ви, няма да можете да издържите изпитанията в живота си.

Исая е имал откровение за голямата наслада на Бог в нас. Той пророкува: "Израилю: Не бой се, защото те изкупих, призовах те по име, ти си Мой. Когато минаваш през водите, Аз ще бъда с теб; и през реките — няма да те потопят. Когато ходиш през огъня, няма да се изгориш и пламъкът няма да те опари."(Исая 43:1-2).

Исая не говори буквално за наводнение или пожар. Той говори за това, през което хората преминават духовно и умствено. Израил е бил в плен по това време; техните наводнения са били изпитанията, техните огньове са били изкушенията, техните реки са били изпитите. Това са били всичките опити на Сатана да смаже и унищожи Божия народ.

Хората бяха в плен поради собствената си глупост и безумие, но Бог им изпрати един пророк със съкрушено сърце, който им заяви: "Бог иска от мен да ви кажа, че Му принадлежите."

Точно сега, може би си в някакъв собствен водовъртеж. Може би се чувстваш смазан от изпитание или изкушение, което заплашва да те погълне.

Трябва да разбереш от тези библейски примери, че Господ не винаги успокоява водите. Той не винаги задържа наводненията или гаси огъня.

Но винаги обещава това: "Аз ще ходя с теб през всичко това. Това изпитание или обстоятелство няма да те унищожи. Няма да те погълне. Така че, продължавай.Ти ще излезеш от другата страна с Мен, редом до себе си. "

Това бе всичко, което трите еврейски деца трябваше да чуят, когато бяха хвърлени в огнената пещ. С тях имаше четвърти човек: Исус. Те, не само че не изгоряха, но в действителност дори дрехите и косите им не миришеха на дим. Такъв вид освобождение Бог иска да ви даде, когато сте във вашата духовна долина.

Защо Бог иска да ви избави? Дали, защото сте направили нещо задоволяващо Го? Дали, защото сте увеличили времето за молитва? Дали, защото прекарвате повече часове в четене на Писанията? Всичко това е добро, но Исая получи истинския отговор на този въпрос: "Понеже ти беше скъпоценен пред очите Ми и почетен, и Аз те възлюбих,….. Не бой се, защото Аз съм с теб! ... " (Исая 43:4-5).

Бог казваше на Израил: "Вие сте на път да преминете през огън и вода, но не се притеснявайте, Аз ще вървя с вас през тях. Накрая, Аз ще ви избавя, просто защото сте Мои. Аз ви познавам по име и вие сте наслада за сърцето Ми. "

"Защото по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от сами вас – това е дар от Бога - не чрез дела, за да не се похвали никой." (Ефесяни 2:8-9).

Няма значение колко усърдно се опитвате да се изчистите, вашата плът не е приета пред Бог; тя дори не може да бъде променена. С всяка плът бе свършено на кръста и тогава дойде нов човек: Христовия човек. Истинската вяра е увереност в това, което Той е направил за вас.

Ще кажете: "О, аз мога да повярвам, че Бог благоволява във верните пастири. Те се молят и прекарват толкова време със Словото Му. Мога да повярвам, че старейшините са ценни за Него. Те издържат страдания, изпитания и несгоди, и въпреки това излизат победители. Но ми е трудно да повярвам, че обезпокоен, провалящ се християнин като мен може да бъде ценен за Бог. Той би трябвало да е отвратен от мен, защото животът ми е ту нагоре, ту надолу. Имам проблеми, през които изглежда, че не мога да премина. Вярвам, че Той все още ме обича, но със сигурност е разочарован от мен."

Моля ви, разберете: Исаевото прекрасно пророчество на милост бе говорено на хора, които са били ограбени, пребити, заловени и хвърлени в тъмница - всичко това заради собствената им глупост и неверие. Точно в този момент, Бог им казва: "Сега, след всичките ви провали , Аз идвам при вас с това послание на надежда. Това е, защото сте Мои."

Никога няма да забравя болката, която изпитах, когато едно от моите деца, когато беше тийнейджър дойде при мен и сподели: "Татко, аз винаги имам чувството, че не съм ти угодил. Никога не съм се чувствал достоен за любовта ти. Имам чувството, че виждаш целия ми живот като провал. Наистина трябва да си много разочарован от мен. "

Никакви думи не са ме наранявали повече и се запитах какво ли съм направил, за да се почувства детето ми така. Дълбоко наранен в себе си, прегърнах своето разплакано дете. Помислих си: "Колко грешно! Винаги съм показвал своята любов към това дете. Изговарял съм я, показвал съм я отново и отново. Всичките ми други деца се чувстваха сигурни в любовта ми. Как е възможно това дете да има такава погрешна представа и толкова дълго време да носи толкова ненужно страдание и вина? "

Казах на моето любимо дете: "Ти винаги си бил специален за мен, защото си като зеницата на окото ми! Когато мисля за теб, цялото ми същество се радва. Разбира се, правил си и глупости от време на време, също като твоите братя и сестри. Но съм ти прощавал. Ти истински съжаляваше и аз нито веднъж не съм помислил, че не е така. Ти не си нищо друго, освен радост за мен. Ти ме правиш щастлив през целия ми живот. Ти си наслада за сърцето ми! "

Дяволът е убедил тези вярващи, че само разочароват Бог и никога няма да могат да Му угодят. По този начин те просто не приемат Божията любов. Вместо това, живеят сякаш Неговото негодувание винаги е насочено срещу тях. Какъв ужасен начин да прекараш живота си! И колко болезнено е за Бог да вижда децата си да живеят така.

Може би сте израснали в не-любящо и не-грижовно семейство. Може би майка ви, баща ви или вашите братя и сестри са ви накарали да се чувствате като че ли не струвате нищо. Никога не сте се чувствали специални или ценни за някого. Никога не сте били прегръщани и не ви е казвано: "Аз те обичам. Ти си специален за мен. Гордея се с теб!"

Колко деца са израснали, копнеейки да бъдат специални за своите баща или майка? И колко възрастни днес се борят с перфекционизма, защото никога не са се чувствали ценни или носещи радост на родителите си?

През годините, много пъти съм бил трогван до сълзи от тъжните детски истории на наркозависими мъже и жени. Много от тях са ми разказвали как техните майка или баща са им се подигравали, крещейки: "Ти не ставаш за нищо! Ти никога няма да постигнеш нещо в живота си." Те са растели, чувствайки се напълно безполезни, не значейки нищо за никого.

Днес, нашите улици са пълни с избягали деца, които са били лишени от всякакво чувство за значимост. Те не се чувстват специални за никого и се отдават на първия човек на улицата, който ги накара да се почувстват поне малко такива. Предлагат телата си на сводници, похотливи мъже и жени, на други тийнейджъри - всеки, който ги накара да помислят, че струват нещо.

О, благодаря на Бог за Исус! За него ние винаги сме били ценни. Без значение какъв семеен живот сте имали или какви са вашите земни родители. Нищо от това не може да се сравни с любовта на вашия Небесен Отец. От деня, в който сте родени, винаги сте били специални за Него!

Прелюбодейката, за която се говори в този стих е Сатана. Той лови тези, които са скъпоценни за Бог. Библията ни дава ярка илюстрация на това в Числа 13-14. Израил беше изпратил дванадесет съгледвачи да проучат Обещаната земя. Когато се върнаха след четиридесет дена, десетима от тях посадиха три лъжи е в сърцата на Божиите хора:

"Има твърде много хора в тази земя. Те са прекалено силни за нас."
"Градовете им са обградени с твърде високи стени. Крепостите са неразбиваеми."
"Има гиганти в земята и не можем да се мерим с тях. Ние сме безпомощни и победени."

Тези лъжи отвърнаха сърцето на Израил. Писанието казва, че народът преживя нощ на отчаяние: "Тогава цялото общество извика с висок глас, и людете плакаха през оная нощ." (Числа 14:01). Повече от два милиона души са били в ридание, плач и стонове - фокусирани изцяло върху своята слабост и неспособност. Техните вопли на неверие са бомбардирали небето.

Възлюбени, дяволът хвърля същите три лъжи срещу хората на Бог и днес: "Вашите изпитания са твърде много, изкушенията ви са непреодолими. Прекалено сте слаби, за да устоите на идващата срещу вас сила."

Огледайте внимателно тази сцена. Виждате ли себе си по средата? Прекарали ли сте някога такава нощ – в ридание, защото демонични лъжи са били посадени в душите ви? Викали ли сте някога: "Това не свършва. Не мога да нося повече! Тези крепости в мен никога няма да се сринат. Аз бях до тук. Изгубих битката."

Словото, което Бог е говорил на Израил е същото за нас и днес: " вие ще бъдете Мое собствено притежание, защото Мой е целият свят“ (Изход 19:5). " Защото сте люде свети на Господа вашия Бог, и вас избра Господ измежду всичките племена, които са по лицето на земята, за да Му бъдете собствени люде" (Второзаконие 14:2).

Сигурен съм, че Израил се почувстваха скъпоценни и специални за Господ, когато Той ги спаси за пръв път. След като ги избави от робството в Египет, разтвори Червеното море и ги спаси от армията на Фараона, те сигурно са казали: "Вижте големите чудеса, които Бог извърши за нас. Той наистина ни обича!"

Повечето християни днес са казвали същото за техния Спасител и Господ: "О, да, Бог ме спаси от греха. Вижте всичко, от което Той ме освободи. Наистина трябва да съм специален за Него!"

Моят въпрос е: Какво се случи? Само за няколко години много християни станаха като древния Израил. Всякакви проблеми и изпитания дойдоха върху тях, и те си помислиха: "Някога бяхме скъпоценни в Божиите очи - достатъчно, за да бъдем спасени и това е така. Но сега, след дългите години на служение сме просто едни скакалци. Ние ставаме само за храна на нашите врагове. "

Такива победени вярващите вече нямат усещането за това, че Бог се наслаждава в тях. В действителност, много от тях вярват, че Бог ги е изоставил. Когато Израил каза, "Ние сме скакалци в очите на гигантите", те във всъщност казаха: "Бог се отнася с нас като с безпомощни насекоми, които са на път да се бъдат смачкани. Нашият враг ще ни стъпче в земята. Ние не сме нищо повече от буболечки. "

Исус Навин и Халев също бяха сред тези дванадесет съгледвачи, но за разлика от другите се върнаха пълни с надежда. Те не се оплакаха от условията. Вместо това, се зарадваха като разбраха каква е земята. Бяха изпълнени с вяра и проникновение.

Разбирате ли, Исус Навин и Халев имаха откровение за това колко са ценни в Божиите очи. Те знаеха, че Израил е специален за Господа. Това бе ключът за надеждата в духа им. Исус каза: " Ако бъде благоволението на Господа към нас, тогава Той ще ни въведе в тая земя и ще ни я даде.. " (Числа 14:8). Или казано с други думи: "Защото той се наслаждава в нас, тази земя е толкова добра, като че да е вече наша.“

Това е същото откровение, което Давид имаше: "Той ме изведе и ме освободи - защото благоволи в мен!" По същия начин, всеки побеждаващхристиянин днес има същото откровение за своя любящ Небесен Отец: "Не можем да се провалим. Всички наши врагове са храна за нас, защото сме скъпоценни за Господа!"

Заради това изявление на Исус Навин и Халев дойде голяма милост от Бог. Израил прекара нощта в бунт, мятайки се в неверие, плачейки все едно Бог ги беше изоставил. Най-накрая, те си определиха водач, който да ги върне в Египет, но Господ им изпрати Исус Навин и Халев да им кажат: "Независимо от прекараната нощ на объркване, стенание и оплакване, Бог благоволява във вас. Той ще ви води напред. Не се страхувайте, защото сте ценни за Него!"

Тук обаче има и едно предупреждение. Израил отказа да повярва на Божието послание, че те са ценни в Неговите очи. Те предпочетоха да се съсредоточат върху състоянието си – слабост и неспособност. Те се подадоха на своите страхове.

И накрая, Божието търпение за тях се изчерпа. Той каза на Израил: " До кога ще Ме презират тия люде? и до кога няма да Ме вярват, въпреки всичките знамения, които съм извършил посред тях? Ще ги поразя с мор и ще ги изтребя" (Числа 14:11-12) .

Господ прости на Израил заради Мойсей, но не бяха допуснати да влязат в Обещаната земя. Вместо това им бе определен живот в пустинята, живот на постоянен страх и разрушителни съмнения. Накратко, те бяха спасени и простени, но останаха нещастни. Те бяха загубили надеждата, почивката и мира, които идват от приемането на това колко специални са Божиите деца за Него.

Единственият път, когато Бог губи търпението си към нас днес е, когато отказваме отново и отново да приемем колко много ни обича. Мнозина християни са се върнали отново в пустинята на собствените си неща. Те нямат нито радост, нито победа. Когато ги погледнеш, си мислиш, че Бог ги е изоставил преди много години. Не,Той просто ги е предал на собственото им оплакване и мърморене.

Благодарение на Бог, Исус Навин и Халев влязоха в Обещаната земя и стояха като зелени дървета, посадени в къщата Му до края на дните си.

Те бяха мъже на сила и видение, защото знаеха, че са скъпоценни за Бог.

Ти също си скъпоценен за Господ, независимо от проблемите и провалите си. Ти можеш да бъдеш зелено дърво в Божия дом, точно както

Исус Навин и Халев бяха. Просто трябва да стоиш върху това, което Неговото Слово обещава: "И изведе ме на широко, Избави ме, защото имаше благоволение към мене. " (Псалм 18:16-19). Това е основата на истинската вяра!

Опасната стъпка в правилната посока

ivailo_belitov — Fri, 24 Sep 2010 15:18:10 -0500

Бих желал да поговоря за една неуловимо опасна тенденция, която съществува сред много християни. На пръв поглед изглежда безобидна, но в действителност може да доведе до разрушителни последствия. Наричам я - практикуването на "стъпка в правилната посока."

Със сигурност е добре да се направи стъпка на вяра, когато сме се доверили на Христос и като Христов служител, аз аплодирам такива стъпки. Но, Библията ни показва, че сме в голяма опасност, ако след тази първа стъпка не продължим напред с вяра.

Лот е един от главните примери в Библията. В 19-та глава на Битие четем за свръхестественото избавление на Лот от Содом и Гомор. Ангелът на Божия гняв се появява на сцената с предупреждение към Лот: "защото ние ще съсипем мястото, понеже силен стана викът им пред Господа, и Господ ни изпрати да го съсипем." (Битие 19: 13)

Когато Лот чу това, веднага подейства с вяра: "И тъй, Лот излезе и говори на зетьовете си, които щяха да водят дъщерите му и рече: Станете, излезте из това място .." (19:14). Лот повярва на предупреждението и го взе толкова сериозно, че каза на цялото си семейство.

После четем, че на следващия ден Лот се "мотаеше": "Когато се зазори, ангелите настояваха пред Лот и казваха: Стани, вземи жена си и двете си дъщери, които са тук, за да не погинеш сред беззаконието на този град! Но той се бавеше, затова мъжете хванаха за ръка него, ... И като ги изведоха вън, единият каза на Лот: Бягай за живота си! Да не погледнеш назад, нито да се спреш някъде в цялата тази околност! Бягай на планината, за да не погинеш! А Лот им каза: Ах, не, Господарю! Ето, слугата ти намери благоволение пред Теб ..."(Битие 19:15-19)

Лот знаеше, че е благословен със спасяващата Божията благодат. Той бе милостиво изведен от Содом, който Бог бе осъдил. Господ дори му каза точно накъде да бяга - към близката планина. И въпреки това, Лот се поколеба и зададе на Бог един твърде егоистичен въпрос: "Ето, слугата ти намери благоволение пред Теб и с опазването на живота ми Ти правиш още по-голяма милостта, която си ми оказал; но аз не мога да побягна на планината, да не би да ме постигне злото и да умра. Гледай, този град е близо и е малък — моля те, да прибягна там! Нека побягна там — не е ли малък град? И така животът ми ще се запази" (19:19-20).

Истината е, че Лот не искаше да отиде в планината, а да остане в полето в един град, наречен Сигор, което означава "малък." В съзнанието на Лот това, което поиска от Бог беше едно „малко нещо“.

Ето ви картина на човек, който прави стъпка в правилната посока чрез вяра, и ако бе продължил с вяра, той щеше да е по пътя на благословението, в съвършената воля на Бог.

По мое мнение, Лот е като много от християните днес - избавени от собствения ни Содом, спасени от живот в грях, страх и разочарование. На тяхно място, вкусили от чудната милост на Бог, чуваме как Той ни упътва: "Иди на планината."

За Лот, планината трябваше да бъде място за по-нататъшно благословение. Независимо, че бе вкусил от Божието спасение, милост и освобождение, нищо от това не бе трансформирано във вяра. Като резултат - Лот не беше зависим от Господ. Може би мислите, че човек изпитал такава спасителна благодат би трябвало да си каже: "Бях спасен от самите Божии ангели. Наистина Господната ръката е върху мен и мога да се доверя на Неговата милостива любов." Но, Лот упорито вървеше по своите си пътища и нямаше и най-малка представа какви щяха да са последствията от самостоятелните му решения.

Същото се отнася и за нас днес. Подобно на Лот, ние, които съставляваме тялото на Христос сме били спасени от Содом и сме вкусили от Неговата милост и благодат. Но, сигурни ли сме, че сме по пътя на благословението, когато следваме Божията посока?

За годините, в които служа на Господа съм научил нещо много важно: никога да не заставам на пътя на божии мъже и жени, които са тръгнали натам, където Бог ги е насочил. Когато тези служители стигнат до мястото, където Бог ги е изпратил, може да се наложи да издържат един от най-трудните периоди в живота си. Независимо какво изпитват, това е Божият път за тях. Виждал съм унищожителния резултат, когато добронамерен, "разумен" християнин застава на пътя на такива служители, пречейки им да отидат на място, което изглежда рисковано или опасно.

Лот, който нямаше вяра се насочи към Сигор, защото беше лесно и удобно. За него това бе стъпка в правилната посока, така че той тръгна и не можа да узнае спасителната, освобождаваща полза от това да спазиш Божията точна посока.

Факт беше, че серните облаци обхванали Содом щяха да погълнат и покрият целия район наоколо. Представете си вулканичния облак, който наскоро излезе от Исландия и засегна голяма част от света. Нещо подобно е произвело и Божието осъждение над Содом. Ето защо Бог е казал на Лот да отиде в планината, а не в равнината.

В момента, когато не се подчиняваме на Божия глас, нямаме и най-малка представа от какви ужасни неща Бог иска да ни предпази. Ето Лот, който в края на краищата беше подгонен към планината от унищожителния огън. Понеже нямаше вяра, той се отчая, което доведе до кръвосмешение и други ужасни последствия. Божият път за нас никога не може да бъде такъв, Той не иска никое от децата Му да стигне до там.

Може би, точно сега се борите с някакво силно желание. Подобно на Лот, искате да действате на своя глава, без Бог. Мога да ви кажа само едно : Бъдете точно там, където Бог ви е казал да бъдете. Ако сте там, тогава сте в мир. Ако не сте в мир и не се доверите на Господ за мястото, където ви е поставил - уверявам ви, няма да Му се доверите където и да сте.

Може би нещата, които правите в момента изглеждат незначителни и не отговарят на великото ви призвание, но когато се примирите за мястото, където Бог ви е изпратил, ще бъдете благословени. Господ, Който знае как сте устроени ще ви пази, напътства и благослови повече, отколкото можете да си представите. Най-важното е винаги да вървите (или стоите), където Той ви е посочил с безкрайната си мъдрост.

По време на двете десетилетия, които Яков работи при свекъра си, той не бе под пълната Божия благодат. Напротив, той бе на място на измама. Господ беше решил да промени това и един ден каза на Яков: "Искам да вземеш дела си и да се върнеш у дома. Върни се при рода си във Ветил."

Яков направи първата си крачка към благословението. Постъпи точно така, както Бог го накара, събирайки рода си и тръгвайки към Ветил. Представям си как се е радвал, защото беше работил за Лаван двадесет години в Сирия и беше живял в разочарование, защото почти нищо не бе получил за труда си.

Години преди това, Яков бе направил сделка с Бог относно материалните неща, като подобно на много отговорни вярващи изтъкна следната причина: "трябва да осигуря семейството си". Но, ако искаме да следваме пътя до най-големите Божии благословения, трябва да следваме Неговата посоката през целия път, без значение какво ще ни струва. И сега, Бог искаше повече от Яков, имаше по-голяма цел за него.

Яков бе уморен и отегчен, когато той и целия му род стигнаха до границата на Ханаан. Тежеше му грижата за двете жени и всичките им деца, за слугите и стадата. Имаше отговорности, надхвърлящи неговите способности. Той беше и уплашен, защото скоро щеше да се срещне с брат си Исав, от когото бе откраднал семейното наследството преди години.

Така че, когато Яков пристигна в малко градче, наречено Села, той бе изкушен да остане там. Всъщност, той купи парче земя, започна да строи къща и дори олтар, където да се покланя на Господ. До този момент Яков бе направил крачка в правилната посока. Сега обаче, бе изправен пред опасността, която заплашва всеки, който е направил първата стъпка.

"Села" означава зелена трева, хубав дом, добри неща. Накратко, приятното градче имаше с какво да очарова уморения от тежестта на живота Яков. То го е привлякло вероятно по същия начин, както Сигор Лот. Но, намерението на Бог за Яков беше той да Му построи храм във Ветил. Името "Ветил" означава "дом на Бога." Господ каза на слугата си: "Яков, ти посвети двайсет години от живота си на семейството и себе си. Сега искам цялото ти сърце. Искам Моето намерение да се превърне в част от твоето същество. Следователно, искам пълен контрол върху живота ти. От сега нататък ще получаваш насоките само от Мен."

За Яков, да продължи напред изглеждаше рисковано, дори опасно. Бог обаче, искаше да го благослови и той не можеше да влезе в това благословение, докато не се откаже от собствените си планове. От тук нататък не можеше да има повече измами и сделки. Бог каза на този обичан от Него човек: "Аз искам да ти предложа нещо повече от това, което можеш да си представиш и по време на този процес ще те направя слугата, който искам да бъдеш."

Възлюбени, това е една прекрасна страна на благодатта. Исус не само показва милост към нас, хвърляйки греховете ни в морето, но и ни води чрез Своята милостива благодат.

Веднъж, по време на молитва, чух Господ да ми казва: "Дейвид, ако ти бях дал шанса да управляваш собствения си живот, да правиш всичко според човешките си способности, пак нямаше да можеш да се доближиш до благословенията, които имам за теб. Аз съм начертал твоите стъпки."

Ако ще Го следваме, трябва да е през целия път, без компромиси. Това е единствения път към Неговата цел и благословение.

Тук не говоря за нормалната човешка реакция, която всички ние проявяваме в такава ситуация. Когато сме в тежък момент и нещата ни връхлитат изведнъж, ние си мислим: "Господи, аз не знам дали ще мога да се справя. Не виждам как ще мога да премина през всичко това." В такива моменти, нашият противник се възползва, впрягайки всички свои ангели и власти в опита си да ограби, открадне и разруши вярата ни.

Скъпи вярващи, това се случва с всеки верен слуга на Бог и по този повод апостол Петър с любов ни предупреждава: "Възлюбени, не се чудете на огненото изпитание, което идва върху вас, за да ви изпита, като че ви се случва нещо чудно, а се радвайте, доколкото сте участници в страданията на Христос, за да се радвате и ликувате и когато се яви Неговата слава." (І Петър 4:12-13)

Това, за което говоря тук е сърце, което е закоравяло. Бог наказва за този заразно мърморещ и оплакващ се дух. В Стария Завет виждаме какво се случва всеки път при упорито оплакване: Бог не го търпи. Когато Той казва на слугите си да Му се доверят, ние трябва да направим това, без да мърморим, знаейки, че Той е промислил най-доброто за нас.

Израил, по времето на Мойсей е най-очевидния пример. Хората са лагерували на Синайската планина вече една година и някак си им е станало уютно. След това е дошло слово от Господ, че трябва да излязат в пустинята и те са се подчинили.

Можете да си представите мащабите на това начинание, при което да се организират над един милион човека. Каква славна гледка е било - звучат тромпети и се развяват знамена докато се събират всички семейства и племена, идвайки под Божията разпоредба.

Това е било стъпка в правилната посока, но само след кратко време група от хора, която един от преводите нарича "сган", започва да роптае. Сърцата им са се закоравили поради трудностите и сега те гласно го показват. Скоро, тяхното мърморене заразява целия лагер и почти всички започват да се оплакват, което ядосва Бог.

Помислете за това: ето Божия народ, спасен чрез поредица от чудеса. Тълпата, избавена по свръхестествен начин от ръката на враговете си при Червено море, сега не ходеше според Божието слово. И заради тяхното мърморене и оплакване, Бог ги наказа.

Ужасни неща се случиха на Израил след това - серия от последствия, които те си докараха. Понеже се съпротивиха на Божията насока, се наложи да страдат докато цялото поколение мърморещи не измря в пустинята.

Мога честно да кажа, че все още съм обучаван от Господ в тази област на следване на Неговата ясна посока, особено в трудни времена. Все още се уча да не казвам: "Боже, това е. Стига ми толкова". И все още се уча да казвам: "Господи, не виждам пътя напред. Не знам от къде ще намеря благодат, за да издържа, но Ти обеща да снабдиш. Ти каза, че ще бъдеш моята сила."

Това е мястото на истинската вяра и там намираме покой: чрез пълно доверие в любовта на Господ към нас. Както Павел заявява, какво друго можем да представим пред Него, освен нашата вяра? Нито дела, нито постижения - имаме само нашата вяра в Него и това да разчитаме, че Той ще снабди всичко.

В края на всеки ден, със съпругата ми Гуен свеждаме глави и казваме: "Господи, Ти отново ни преведе.“

Мили мои, Той ще ви преведе, защото иска да ви заведе до място на невероятно благословение. Може да се наложи да вършите незначителни неща. Може да се изправите пред трудности и изпитания, които да ви се сторят толкова тежки, че нямате способности да ги издържите. Но, това е тренировъчната площадка, която Бог е подготвил специално за онези хора, които обича най-много. Това е мястото, където ще опознаем Неговата същност, Неговия характер, Неговото благословение и добрина.

Трудно е да разберем, че независимо от провалите си сме ценени от Святия Бог. Обичани сме със същата любов, която Той показа на Сина Си. Той има свята цел за нас, точно както за собствения Си Син. Следователно, имаме мир, който надхвърля всяко разбиране и ние си почиваме, знаейки че Неговото благословение е над нас. Благодаря ти, Господи - Амин

Бащина любов

ivailo_belitov — Thu, 26 Aug 2010 17:42:08 -0500

Повечето християни знаят какво казва Библията за голямата любов на Бог към Неговите деца. Въпреки това, дори и след години на вярно ходене с Исус, мнозина все още не са се научили да се отпуснат в нея. За съжаление, има посветени служители на Бог, които никога не са се наслаждавали на прекрасното преживяване и ползите от познаването любовта на Отца. Нищо не натъжава Божието сърце повече.

През годините на моето служение, съм различил три основни спънки, които пречат на християните да влязат изцяло в специалната любов, която Отец има за тях.

Помислете как самият Бог се описа на Моисей: ". Господ, Господ, Бог, жалостив и милосърден, дълготърпелив , Който изобилства с милост и вярност, Който показва милост към хиляди поколения, прощава беззаконие, престъпление и грях .. " (Изход 34:6-7).

Това са основните черти, които Бог искаше Моисей да знае за Него: Той е жалостив и милостив, дълготърпелив и прощава. Ние сме били поучавани много за тези неща. Всъщност, от корица до корица, Библията говори за това колко любящо и нежно е Бащиното сърце към нас.

И все пак, когато сме затънали по средата на трудности и изпитания, често забравяме това, което Бог е казал за Себе Си. Само ако си припомним тези истини за Него в такива моменти, душите ни със сигурност ще бъдат благословени. Писанието казва за Господ отново и отново:

Той е готов да прости всеки път. " Защото Ти, Господи, си благ и готов да прощаваш, и многомилостив към всички, които Те призовават." (Псалм 86:5).
Той е търпелив с нас, изпълнен с нежност и милост. " Много са Твоите милосърдия, ГОСПОДИ; съживи ме според присъдите Си!" (Псалм 119:156). " Благ е ГОСПОД към всички и щедростите Му са върху всички Негови творения." (145:9). " … че Господ е много жалостив и милостив. " (Яков 5:11).
Той бавно се ядосва и гневи. "Състрадателен и милостив е ГОСПОД, дълготърпелив и многомилостив."(Псалм 103:8). "Милостив и състрадателен е ГОСПОД, дълготърпелив и многомилостив."(145:8)."... и се обърнете към ГОСПОДА, вашия Бог, защото е милостив и състрадателен, дълготърпелив и многомилостив и се разкайва за злото." (Йоил 2:13).

Господ иска от нас, когато пристъпваме към Него, да сме напълно убедени, че Той ни обича. Също така иска да знаем, че Той е всичко, което казва че е.

По тази причина, Сатана ще се опита да направи с нас това, което направи с Йов. А именно, постави в съзнанието на Йов извратен образ на Отца. В период на голяма болка, Йов повярва на тази лъжа. Той обвини Отец: "А сега броиш стъпките ми; не наблюдаваш ли греховете ми? Престъплението ми е запечатано във вързоп и зашиваш беззаконието ми." (Йов 14:16-17).

С други думи: "Господи, ти събираш всичките ми грехове в една торба и ги запазваш като обвинения срещу мен. Те са трупат ден след ден и някога ще ме изправиш срещу тях." Това е образа на Небесния ни Отец, който някои си представят. Дълбоко в себе си се страхуват, че Той ги чака да се провалят, за да може да ги съди.

Лесно е да се види колко е извратено такова разбиране за Бог. В действителност, Бог въобще не шпионира Йов. Напротив, любовта на Господ към слугата Му беше толкова силна, че Той се похвали с Йов пред цялото Небе и ад. Той казва на Сатана :"Виждал ли си някога човек като този, който да ме обича толкова много? Слугата Ми Йов е праведен човек, без измама."

Възлюбени, призовавам ви да си спомняте това, когато влизате в Божието присъствие с наведена глава. Може да мислите, че сте се провалили. Но, в действителност, Той се гордее с вас и казва на всички ангели: "Ето Моя служител. Всеки път, когато се провали, той се връща при Мен. Това радва сърцето Ми!"

Бог има основна любов към човечеството, която се стреми да привлече всеки човек към себе си. Но, в Божието сърце съществува и друг вид любов - специална любов към Неговите деца. Господ винаги е имала избрани, специални хора за Себе Си, на които посвещава своята голяма любов. В Стария завет, Израел е бил единствения обект на тази специална любов: "Понеже ти си свят народ на ГОСПОДА, своя Бог. ГОСПОД, твоят Бог, те избра, за да бъдеш Негов собствен народ измежду всичките народи, които са по лицето на земята. ГОСПОД положи любовта Си на вас и ви избра не защото сте по-многобройни от всеки друг народ — защото вие сте най-малобройни от всички народи — а заради любовта на ГОСПОДА към вас и понеже Той спази клетвата, с която се закле на бащите ви..... "(Второзаконие 7:06 -8).

Бог отправи тези специални думи към Израел. Днес, ако си бил осиновен в Божието семейство чрез Христос, трябва да знаеш колко си специален за Него. Ти получаваш Божията специална любов към Неговите деца. Това са Неговите думи за теб: "Но вие сте избран род, царско свещенство, свят народ, народ, който Бог придоби, за да възвестявате добродетелите на Този, който ви призова от тъмнината в Своята чудна светлина, които някога не бяхте народ, а сега сте Божи народ, не бяхте получили милост, а сега сте получили."(І Петрово 2:9-10).

Възлюбени, важно е никога да не поставяте Божието наказание пред любовта Му. В периоди на слабост и провал, Сатана ще ви кове с всеки пасаж от Библията за Божия гняв срещу греха. Разбира се, Бог съди непокаяния грях, но Сатана изкривява стиховете така, че да инжектира страх в умовете ни:

"Очите Ти са твърде чисти, за да гледаш злото и не можеш да погледнеш нещастие..." (Авакум 1:13).
".. Кой може да устои пред ГОСПОДА, този свят Бог? ... " (І Царе 6:20).

Всеки един от тези стихове има контекст, който обяснява истинското им значение. Във всеки от тях, Бог се обръща към непокорен и лицемерен народ. Той казва на Израел: "В сегашното ви състояние не мога да ви благословя, защото отказвате да Ме помолите за прошка и милост."

Тези тежки стихове никога не са били предназначени за деца, които са покаяни и покрити с кръвта на Христос. Нашият Отец е доволен от всяко дете, което се обръща към Него в покаяние.

Има моменти, когато Бог взима неща от нас. Има и моменти, в които се молим за неща, от които си мислим, че се нуждаем, но Бог не ни ги дава. И в двата случая, "Защото ГОСПОД познава пътя на праведните, .... " (Псалм 1:06). И един ден всичко това ще се докаже, че е било за наша полза и за целите на царството Му.

Най-голямото удовлетворение в живота е, да ходиш в съвършената воля на Бог: бъдейки в Неговата съвършена воля, вършейки Неговата работа, живеейки според Неговата насока. Но, нашата плът е в постоянна война с нас, казвайки ни, че само ние знаем какво ни трябва, за да сме доволни и щастливи. Истината е, че Бог никога не е отнел нищо от някое Свое дете, освен за целите на вечния живот. Божието най-добро не е нещо, от което да се страхуваме, то е винаги това, което ни доставя най-голямо удовлетворение накрая. Господ знае не само какво е най-добро за нас, но и желае да имаме Неговите духовни благословения.

Ако ние наистина вярваме в това, то каква почивка, мир и радост бихме имали. Нямаше да скърбим за неща, които трябва да оставим. Бихме осъзнали: "Господи, ако вземеш това от мен, означава, че имаш нещо, което ще ми даде живот. Така че, моля Те, дай ми сила да кажа: " Моят Отец знае най-добре.""

Питам ви: Как Йов най-накрая влезе в мястото на почивка? Той се убеждаваше, че Бог знае какво прави, и че всичко е под Неговия божествен контрол. Йов много добре каза: "Той обаче знае пътя ми; изпитал ме е, ще изляза като злато." (Йов 23:10).

Точно сега може би се чудите: "Дали Бог ще ми изостави, ако се проваля докато чакам Неговото най-добро? Знам, че не съм перфектен.

Означава ли това, че ще изпусна най-доброто за себе си? Какво ще стане, ако сгреша? Ще пропаднат ли Божиите обещания за мен? Трябва ли да се приготвя за нещо по-малко от Неговото най-добро? "

Не, никога! Искам да ви дам една чудесна илюстрация на това как вечните Божиите цели няма да бъдат осуетени от нашите слабости или неуспехи. Ако сърцето ви е право пред Бога - ако продължавате да се обръщате към Него и да Го търсите - нищо не може да промени плановете Му за вас.

".. защото съм Отец на Израил и Ефрем е първородният Ми." (Еремия 31:9). Ефрем беше най-голямото племе на Израел и хора, най-близки до сърцето на Бог. Господ имаше вечен план за това благословено племе, но Ефрем постоянно отстъпваше и Го наскърбяваше. Тези хора съгрешаваха срещу светлина и благодат, много по-голяма, отколкото бяха получили всички други в Израел.

Дали Господ изостави грешения Ефрем? Точно обратното: Бог каза, че Ефрем ще бъдат свободни и изкупени хора, ще живеят сред тлъстина, изявявайки великите Божии благословения. Какво било това, което Бог видял в Ефрем? Те имали покаяно сърце - което означава, срам от греха и желание да се върнат към Господ. Въпреки всичките си неуспехи, тази черта ги прави скъпи на Божието сърце. Каквото и пророческо слово да дойдеше до тях, те отговаряха. И когато бяха смъмряни, плачеха над греховете си.

Дори, в най-голямото им отстъпление, Бог казва: "Ефрем скъп син ли Ми е? Мило дете ли е? Защото колкото пъти говоря против него, все още го помня. Затова сърцето Ми се вълнува за него и със сигурност ще му окажа милост, заявява ГОСПОД" (Еремия 31:20).

Бог каза: "Независимо от слабостите и неуспехите на Ефрем, виждам един разкайващ се дух, и Аз няма да отнема нежната Си любов. Моят вечна цел за Ефрем ще продължи, както Съм я планирал."

По съшия начин, възлюбени, Бог ще изпълни всичките си цели за вас, без значение колко е трудна вашата битка. Той е планирал най-доброто възможно за вас бъдеще.

Понякога, всеки един от нас може да започне да се фокусира толкова много върху своите слабости и провали, че да изгуби правилната преценка. Бог ни казва: "Уповавай н словото Ми за това, което казва за характера Ми - че съм нежен и любящ Баща, който е инвестирал много в теб и няма да те оставя. Ти си мое прелестно дете и ще те избавя на Моето време. "

Не е чудно, че Давид пише: "И колко скпоценни за мене са тези Твои помисли, Боже! Колко голям е броят им!" (Псалм 139:17). По същия начин, Еремия казва "Защото Аз зная мислите, които мисля за вас, казва ГОСПОД, мисли за мир, а не за зло, за да ви дам бъдеще и надежда." (Еремия 29:11).

Бог има конкретно послание за нас тук. Той казва: "Аз не съм склонен да мисля злото, да ви съдя или наказвам телесно. Природата Ми е да мисля добри мисли, защото от това се ръководя, когато планирам живота ви. Спрете за момент и вижте истината за моето освобождение. Потопете се в любовта Ми към вас. "

Казано просто, ние имаме две възможности. Първо, можем да вярваме в това, което Бог казва за Себе си - че ни обича и не ни изпуска от поглед през нашите изпитания; че работи, отваряйки и затваряйки врати за нас, и когато се провалим, не ние е ядосан, но ще ни поправи в Своята нежна любов. Или, второ, можем да вярваме в ужасната алтернатива: че Бог е позволил да бъдем измамени от дявола и ни е оставил сами да се грижим за себе си.

Може би мислите: "Аз не виждам особени доказателства, че Бог прави нещо, за да промени ужасното ми положение. Болката ми изглежда, че няма край. Чаках и чаках. Колко време ще отнеме?"

Отнема толкова време, колкото е необходимо за един свят, всемогъщ Бог да нареди всички парчета от Неговия план за вашия живот. Той има толкова много мисли за вас и вашето бъдеще, че не можете да ги преброите. Неговото Слово казва, че Неговите мислите за вас са по-многобройни от пясъка в морето.

Помислете за примера на Давид, доверявайки се, независимо от обстоятелствата. Бог даде на Давид обещание, че ще му съгради дом и царство, които ще бъдат установени завинаги. И през всичките изпитания на Давид, грехове и позор, Божията цел не е се промени. Дори, когато Давид бе затрупан със срам от собственото си семейство и синове, той се хвана за нежното обещание на Господ и не го изпускаше.

Накрая, когато Давид остаря и побеля и вече не изглеждаше така, сякаш обещанието ще бъде изпълнено, той направи следното изявление: "Дори домът ми да не е такъв пред Бога, пак Той е сключил с мен вечен завет, нареден във всичко, твърд и неизменим. От Него произлиза цялото ми спасение и цялото ми желание. И няма ли да го направи да процъфти?" (ІІ Царе 23:5). Той казваше: "Аз не виждам да е изпълнено още, но заставам зад Божието слово за мен. Той със сигурност ще го изпълни."

Давид беше спокоен, знаейки, че Бог знае най-добре и ще спази обещанието Си: "Защото Давид казва за Него: „Винаги гледах Господа пред себе си; понеже Той е отдясно ми, за да не се поклатя. Затова се зарадва сърцето ми и развесели езикът ми, а още и плътта ми ще престоява в надежда; "(Деяния 2:25-26).

Бог желае да бъдем толкова убедени в Неговата нежна любов, толкова сигурни, че Той работи, водейки ни в Неговото най-добро, че да имаме непрестанна радост и наслада в пътя си с Него. Освен това, Той иска доверието ни в любовта Му да стане свидетелство за радост и надежда.

"Служете на ГОСПОДА с радост, елате пред Него с ликуване." (Псалм 100:2). "и изведе народа Си с веселие, избраните Си — с радост." (105:43). "Радвайте се в ГОСПОДА и се веселете, вие праведни, и ликувайте, всички вие с право сърце!" (32:11). "А праведните ще се веселят, ще ликуват пред Божието присъствие и ще ликуват в радост." (68:3).

Може би ще попитате: "Може ли да очаквам непрекъсната радост и наслада, служейки на Господ?" Много християни вярват, че радостта трае само, докато сме в период на освежителни времена или докато нещата вървят добре в живота ни. Но, според пророк Исая не е така:"а се веселете и се радвайте вечно в онова, което създавам! Защото, ето, създавам Ерусалим за радост и народа му — за веселие." (Исая 65:18).

Възлюбени, ние сме от "Небесния Ерусалим", „живеейки за Него с дух на радост и веселие. И нашият любящ Отец ни е дал една скала - солидна основа за нашата радост и веселие: "но дерзайте: Аз победих света." (Йоан 16:33).

Обещавам ви: Ако имате доверие на Отца, вярвате на Словото Му за Него, ще видите Неговата радост да се излива в живота ви. Довери се на словото Му за теб днес.

Амин!

Милосърдието на Господ

ivailo_belitov — Mon, 16 Aug 2010 11:33:11 -0500

В цялата Библия се чуват тези прекрасни думи, казани от много Божии служители: " Твоят Бог е жалостив и милостив, дълготърпелив, Който изобилва с милост и с вярност, бавен да се гневи" (Изход 34:6, Второзаконие 4:31, Йона 4:02, Йоил 2:13, Римляни 2:04). Те са изричани отново и отново от хора като Мойсей, Йон, Давид, пророците и апостол Павел.

Някои християни може да се учудят, че Мойсей говори за милосърдието на Бог. В крайна сметка Мойсей е познат като законодателя, който даде строги разпоредби относно подчинението на Божия закон и предупреждаваше хората, че ако откажат да ходят в правдата, ще бъдат осъдени.

Мойсей обаче имаше и дълбоко откровение за милосърдието на Господ. Тази черта от Неговата същност той научи, когато Бог му се яви в облака на присъствието Си:
"И Господ слезе в облака, застана там до него, и прогласи Господното Име. Господ замина пред него и прогласи: Господ, Господ, Бог жалостив и милосърд, дълготърпелив, Който изобилва с милост и с вярност, Който пази милост за хиляди поколения, прощава беззаконие, престъпление и грях, но никак не обезвинява виновния, въздава беззаконието на бащите върху чадата и върху внуците им, до третото и до четвъртото поколение"(Изход 34:5-7).

Дори когато Мойсей е предупреждавал за съда, винаги е напомнял този важен аспект от Божия характер: "Когато се намериш в скръб и всичко това те постигне, ако най-после се обърнеш към Господа твоя Бог и послушаш гласа Му, то понеже Господ твоят Бог е Бог милостив, Той няма да те остави, нито ще те изтреби, нито ще забрави завета, за който се е клел на бащите ти“ (Второзаконие 4:30-31).

Господ имаше пълното право да се откаже от Израил, но винаги им оставаше верен. Неемия обобщава тази чудесна истина за същността Му:
" Но като се успокояваха, те пак вършеха зло пред Тебе; затова Ти ги оставяше в ръката на неприятелите им, които и ги завладяваха; но пак, когато се обръщаха та викаха към Тебе, Ти ги слушаше от небето, и много пъти ги избавяше според милосърдието Си. Ти и заявяваше против тях, за да ги обърнеш към закона Си; но те се гордееха и не слушаха Твоите заповеди, но съгрешаваха против съдбите Ти (чрез които, ако ги изпълнява човек, ще живее), и обръщаха към Тебе гърба си, и закоравяваха врата си та не слушаха. Въпреки това, Ти много години ги търпеше и заявяваше против тях чрез Духа Си посредством пророците Си, но те не внимаваха; затова Ти ги предаде в ръката на племената на земите. Обаче, поради голямото Твое милосърдие не ги довърши, нито ги остави; защото си Бог щедър и милостив." (Неемия 9:28, 31)

Исая също е познавал този аспект от Божията същност. Подобно на Мойсей, и той говореше за Божия съд срещу греха и за мрачните дни на отчаяние, които ще дойдат над тези, които живеят в непрекъснат бунт. Но дори и по време на едно от тези директни послания, пророк Исая се спира и прави следното изявление:
"Ще спомена милосърдията Господни, причините за хвалене Господа за всичко, що ни е подарил Господ, и за голямата благост към Израилевият дом, която им показа според щедростите Си, и според премногото Си милости " (Исая 63:7).

Накъдето и да се обърне, Исая вижда отстъпление и измяна в Израил, но когато поглежда в сърцето си, вижда истинската същност на Бог така, както Той му се е открил и започва да Го хвали за верността Му: "О, Господи, ние се разбунтувахме срещу теб и се отвърнахме от твоя Свят Дух. Спаси ни отново със Своята голяма милост. Съжали ни, защото си пълен с милосърдие.“

Пророк Йоил също изговаря потресаващи предупреждения за дни на пълен мрак. Той пророкува за големи земетресения и потъмняване на слънцето и луната, но в средата внезапно спира и започва да говори за любещата природа на Бог: "Но, казва Господ, даже и сега се обърнете към Мене С цялото си сърце, с пост, с плач, и с ридание; и раздерете сърцето си, а не дрехите си, та се обърнете към Господа вашия Бог; защото е милостив и щедър, дълготърпелив и многомилостив, и разкайва се за злото.."(Йоил 2:12-13).

Тук „разкайва се“ означава, че Бог иска да отмени съда, който заслужава греха или казано по-просто, Той не иска съд за нас. Желанието му е ние да заскърбим за грехове си, да се обърнем към Него и да бъдем възстановени.

"Така казва Господ: мъдрият да не се хвали с мъдростта си, силният да не се хвали със силата си, и богатият да не се хвали с богатството си; но който се хвали нека се хвали с това, гдето разбира и познава Мене, че съм Господ, Който извършвам милост, правосъдие и правда на земята; понеже в това благоволя, казва Господ“ (Еремия 9:23-24).

Ако сте ходили с Господ известно време, вероятно ви се е случвало да насърчавате другите в това, че Бог е милостив и прощава, но нека ви попитам: Когато вие се провалите, това е съвсем друго нещо, нали?

Започвате да се борите се с ужасните чувства на вина и срам и се питате: "Може би трябва да изпитваме подобни чувства, когато грешим?" В действителност, тези чувства са естествения резултат от греха, но като деца на Бог не би трябвало в продължение на дни и седмици да мислим, че нашия Отец ни е ядосан. Поради снабдяването, което дойде чрез Христос на кръста, цялата вина и осъждане могат да бъдат бързо премахнати. Той Го направи.

Дори и след като сме се покаяли, може да чувстваме, че трябва да поправим грешките си пред Господ, но подобно на блудния син, нашия Баща ще ни прегърне, целуне, ще сложи пръстен на ръката ни и дреха на гърба ни. Той ни казва да забравим миналото и да влезем в къщата Му, за да се насладим на пиршеството, което е приготвил за нас.

Но нещо вътре в нас протестира: "Не мога да вляза, аз не съм достоен! Аз съгреших пред Господа и трябва да Му покажа, че съжалявам. Трябва да тъгувам и да нося известно време тази вина.“

За много християни е лесно да вярват, че Бог е простил тежките грехове на Израил. Нямаме никакъв проблем да приемем, че е простил на Ниневия в Стария завет и на разпънатия крадец в Новия Завет, но странно защо ни е трудно да приемем същата прошка за себе си. Поради някаква причина, за нас е усилие да проумеем, че в момента, когато се обръщаме към Него в покаяние, Той бързо и с любов ни приема, като че ли никога не сме съгрешили.

Обърнете внимание на думите на Давид: „Който е мъдър нека внимава на това; и нека размишляват човеците за Господните милости“ (Псалм 107:43). Според Давид, този псалм съдържа ключа към разбирането на милосърдието на Бог. И какъв е той? Четири пъти в този псалм се повтаря следното: "Тогава извикаха ..."
Давид е получил прекрасното откровение за Божието милостиво и прощаващо сърце, просто като си е припомнил какво Бог е направил в миналото за възлюбените си деца: "Гладни и жадни, душата им примираше в тях. Тогава извикаха към Господа в бедствието си; и Той ги избави от утесненията им, и заведе ги през прав път, за да отидат в населен град да славословят Господа за Неговата благост, и за чудесните Му дела към човешките чада" (107:5-8).

Когато израилтяните се скитаха далеч от Господа, бяха оставени гладни, жадни и загубени поради греха. Какво направиха тогава? "Тогава извикаха към Господа ..... и Той ги избави от нещастията им" (107:9).
Когато за пореден път се разбунтуваха и отстъпиха, като паднаха дори още по-ниско, отново четем, че: "Тогава викнаха към ...... Изпраща словото Си и ги изцелява.... " (107:19, 20).

И отново Божият народ дойде до очаквания край – развихри се буря и сърцата им започнаха да се топят от мъка: "Тогава извикаха към ГОСПОДА в бедствието си и Той ги изведе от притесненията им. Обръща бурята в тишина и вълните им утихват" (107:28, 29).

Чрез този урок по история, Бог искаше да научи Давид на следното: "Забележете как съм се отнасял към децата Си в миналото. Те се проваляха непрекъснато, но след това те извикваха и Ме търсеха, и сълзите им трогваха сърцето Ми. Аз съм пълен със съчувствие, когато те се обръщат към Мен. Това е моята същност. Тяхното безсилие ме докосва."

Давид откликва на това откровение: "Вижте колко лесно се раздвижва Божието сърце. О, колко бързо Той отговаря на виковете на децата си. Неговите милости нямат край."

Възлюбени, не е нужно да продължавате в мъка и вина, вместо това отидете при Господ, извикайте към Него и Му се изповядайте. Той е един нежен Баща, който се трогва от всеки ваш вик.

Добре известно е, че цар Давид падна в ужасен грях като извърши прелюбодейство, което се опита да прикрие чрез убийство. Освен това, знаем че Давид бе пълен със Светия Дух, поради което трябва да се е чувствал ужасно. Той е можел да продължи да си живее по същия начин, докато не е признал ужасните неща, които е извършил.

Пророк Натан се изправи смело срещу него с думите: "Ти опозори Божието име." Веднага Давид призна, покая се и докато още плачеше, Натан го увери: "Греховете ти са простени."

Но дори този увереност не бе достатъчна за Давид. Виждате ли, едно е да си простен и съвсем друго да си свободен и на чисто с Господ. Давид знаеше, че прошката е лесната част. Сега той искаше да оправи отношенията си с Бог, за да си върне радостта. Той извика: "Не ме отхвърляй от присъствието Си и не отнемай Святия Си Дух от мен!" (Псалм 51:11).

Псалм 51 е написан докато Давид си припомня милостивата и дълготърпелива същност на Господа. Той започва с призив към Божията нежна простителност: "Смили се над мен, Боже, според милостта Си; според величието на милосърдието Си изличи престъпленията ми!"

Давид знаеше точно какво да направи: Той извика: "Този сиромах извика и Господ чу, и от всичките му скърби го избави." (34:6). "Очите на Господа са към праведните и ушите Му — към техния вик." (34:15). "Праведните викат и Господ чува, и от всичките им беди ги избавя." (34:17).

Скъпи светии, победата във всяка битка се крие в това да имате следната увереност: без значение колко дълбоко сте пропаднали, вие служите на един Господ, Който е готов да прости. Всъщност, Той няма търпение да ви изцели. Той има повече милост към вас, отколкото някога бихте имали нужда.

Така че, ето къде е вашето оръжие: Викайте! Викайте с цялото си сърце като Давид. Отидете при Господ и признайте греховете си. Обърнете се към Неговата милост с думите: "Господи, аз знам, че ме обичаш и Си готов да ми простиш. Покайвам се пред Теб още сега."

Точно в този момент сте на чисто с Бог и е безполезно да мислите, че може по някакъв начин да платите за греха си. Бог ви обича толкова много, че даде Своя Син, Исус, Който вече плати всичко. Нашият милостив, любящ Адвокат копнее да ви помогне и освободи: "Дечица мои, това ви пиша, за да не съгрешите; но ако някой съгреши, имаме Застъпник при Отца – Иисус Христос Праведния"(1 Йоан 2:1).

Спомням си, че веднъж се разхождахме с малката ми внучка Тифани и тя ходеше по ръба на ниска бетонна стена. Аз я придържах отзад, за да не падне, но тя се опитваше да се отскубне от ръката ми. В крайна сметка я пуснах и тя се строполи, но без да се нарани. Когато падна, аз разбира се не я изоставих и не казах: "Виж какво направи. Ти вече не си моя внучка!" Нито един обичащ дядо не би го направил.
Господ ми показа чрез тази ситуация: "Дейвид, ти имаш такава любов към детето, но понякога не Ми позволяваш да те обичам по същия начин. Изпълваш се с гордост от своите деца, но не ми позволяваш Аз да се гордея с теб."

Скоро след това чух Господ да говори с нежно послание на душата ми: "Сине, ти благослови сърцето Ми!" През целия ми живот, никой никога не ми е казвал по-хубаво нещо и знам, че това слово е вярно. Библията казва, че Бог се наслаждава в децата си.

Йона беше пророк, който напълно позна милосърдието на Господа, но не можа да му се наслади или да го използва. Вместо това, Йона обърна Божията благодат в тежест.

Разбирате ли, ниневийците бяха врагове на Израил и Бог заповяда на Йона да отиде в нечестивия град Ниневия и да пророкува скорошното му погубване. Но Йона набързо избяга, заставайки зад милосърдието на Господ: "..защото знаех, че Ти си Бог милостив и състрадателен, дълготърпелив и многомилостив, и се разкайваш за злото." (Йона 4:2).

Или казано с други думи: "Господи, Ти ми заповяда да кажа на Ниневия, че остават само четиридесет дни до унищожаването му, но не мога да го направя, защото Те познавам. Ти си чувствителен, сълзи и покаяние размекват сърцето Ти. Знам какво ще се случи - когато видиш ниневийците да плачат, ще промениш решението Си. Вместо да изпратиш осъждение, ще наклониш сърцата им към Себе Си и накрая аз ще изглеждам като глупак!"

Накрая, Йона отиде в Ниневия, но само защото една гигантска риба го изплю от корема си на сушата. Йона обяви Божията присъда над Ниневия и разбира се, хората се покаяха. Закоравелите грешни ниневийци плакаха, постиха, жалееха и посипваха с прах не само себе си, но дори и животните си. Това беше едно от най-великите съживления, описани в Библията.

На фона на всичко това, Йона се разсърди. Той се намуси, защото Бог пощади Ниневия, вместо да се зарадва, че те станаха праведни. Накратко, Йона не се зарадва на Божията милост. Възлюбени, като Божии хора нека не си позволяваме да правим същата грешка. Ние трябва да Му благодарим за милосърдието и благодатта към нас, Неговата Църква, както и към нашата нация.

Ние трябва да проповядваме на цялото човечеството за милостта на Господ. Давид свидетелства: "Не скрих правдата Ти вътре във сърцето си, изявих верността Ти и спасението Ти, не укрих милостта Ти и истината Ти от голямо събрание" (Псалм 40:10).

Давид не предназначи това прекрасно послание само за себе си. Той знаеше, че то е крайно необходимо за цялото общество, нация, както и за наранения свят. Той бе благодарен на Бог за тази голяма любов, защото беше наясно със собствените си чувства: "... беззаконията ми ме стигнаха .... " (40:12).

Няма значение колко лошо са съгрешили хората около вас, Бог все още обича всички. Ето защо Той изпрати Сина Си и ние трябва да проповядваме това на света. Можете ли да кажете заедно с Давид: "Аз не съм укрил Твоята милост ... от голямо събрание"? Това е желанието му за всички нас.

Този е един от най-цитираните и възпявани стихове в Божието Слово: "Понеже Твоето милосърдие е по-желателно от живота, устните ми ще Те хвалят." (Псалм 63:3). Някой може би ще попита: "Какво означава това," Неговата милост е по-желателна от живота? "“

Истината е, че животът е кратък. Той увяхва като тревата, която я има един сезон, а на следващия вече си е отишла. Но Божията милост трае вечно и дори след милиони години, Исус ще бъде също толкова нежен и любящ към нас, както е сега. Други могат да ви отнемат живота, но никой не може да ви отнеме милосърдието на Бог.

Помислете за момент: Бог вече не ви е ядосан за вашите грешки. Ако сте готови да изоставите греха си, можете да бъдете простени и възстановени още в този момент. Словото казва, че нищо не може да застане между нашия Господ и нас – нито грях, нито вина, нито осъждаща мисъл и може да кажете: "Животът ми е благословение от Господа и аз мога да се радвам и да Го хваля. Аз съм чист, свободен, простен, оправдан, осветен и изкупен."

Вие имате любящ и нежен Баща, Който Го е грижа за вас. Той е събрал всяка проронена от вас сълза. Той е видял всяка ваша нужда, знае всяка ваша мисъл. Той ви обича! Ако само можехте да проумеете колко нежен е Той към вас - колко търпелив, грижовен, готов да прощава и да ви благословя – едва ли щяхте да се удържите. Щяхте да викате и да Го хвалите, докато останете без глас: "Понеже Неговото милосърдие е по-желателно от живота!"

Амин.

Мир в тези проблематични времена

ivailo_belitov — Thu, 22 Jul 2010 10:22:25 -0500

Исус каза: "Да не се смущава сърцето ви, нито да се бои" (Йоан 14:27). Христос споделя тези думи с учениците Си в навечерието на Своето разпятие. Били са предназначени, за да им дадат утеха и сигурност, когато щеше да настъпи най-мрачния час за тяхната вяра. От тогава насам, християните намират утеха в тези думи на Исус, които им дават сили да издържат най-трудните си изпитания.

Въпреки това, днес много християни имат смут в сърцата си и живеят в страх. Знам от писма до нашето служение, че много вярващи са тайно тормозени от паника, безпокойство и безсънни нощи.

Христос добавя още едно уверение в същия стих: "Мир ви оставям, Моя мир ви давам." Но въпреки това, много християни не са в състояние да намерят мир. За много от тях мира идва и си отива, оставяйки ги притеснени, неспокойни, смачкани от стрес

В Евангелието на Лука, пророк Захарий казва за идващия Месия: "да ни даде, на нас, които сме освободени от ръката на неприятелите ни, в святост и правда пред Него през всичките си дни" (Лука 1:74-75).

Това е една от основните причини Исус да дойде на земята и да умре за грешното човечеството: за да можем да ходим с Бог без страх, наслаждавайки се на Неговия мир през всичките дни на живота си. Това изглежда невъзможно, когато сме изправени пред бедствия, нещастия и ужасна мъка по време на страдания, изпитания и несигурност. Във времена като тези, ние се чувстваме смазани и страха се вкопчва в нашите сърца. Как може да останем спокойни, когато всичко изглежда излязло извън контрол?

Захарий казва за идващия Месия: " за да осияе седящите в тъмнина и в сянка на смъртта; и да насочи стъпките ни в пътя на мира " (1:79). Тоест, че Исус ще води всички ни в пътя на мира - не в безпокойство, празнота или страх, но в спокойствие и почивка. Това е Неговото обещание, макар и за някои хора пътя да изглежда точно обратното.

Писанието нарича Исус Княз на мира. При неговото раждане, ангелите провъзгласяват с песен: "Мир на земята!" Апостол Павел описва добрата вест за Христос като "евангелието на мира." Самият Исус каза: "за да имате в Мен мир" (Йоан 16:33). Казано по-просто смисълът на евангелието е мира. "Словото, което Той (Бог) изпрати на израилевите синове, като им благовестяваше мир чрез Исус Христос, който е Господар на всички" (Деяния 10:36).

Когато Павел описва приемливия начин, по който да служим на Господа, той включва и ходене в Божия мир: " Защото Божието царство не е ядене и пиене, но правда, мир и радост в Святия Дух. Понеже, който така служи на Христа, бива угоден на Бога и одобрен от човеците. И тъй, нека търсим това, което служи за мир и за взаимно назидание. " (Римляни 14:17-19).

В този свят ще се срещнем със скръб, преследване, огнени изпитания "отвън борби, отвътре страхове", както апостол Павел казва в Второто Послание към Коринтяните 7:5. Ние ще бъдем изкушавани и ще страдаме. Ветровете на нещастията ще се опитат да съборят домът на вяра, който сме построили върху Исус - Канарата на нашето спасение.

Въпреки всичко, ние трябва да Му служим в правда, мир и радост в Святия Дух. Молитвата на Павел за църквата е : "А Сам Господ на мира да ви дава мир винаги и всякак; Господ да бъде с всички вас!" (2 Солунци 3:16). Помислете за това: мир в нашите обстоятелства!

Божията цел за Неговите децата е да живеят свободни от всякакви грижи и притеснения. Ние го признаваме и Писанията го потвърждават, но много от нас не ходят по този начин. Бог желае за нас да бъдем освободени: "Не се безпокойте за нищо, но във всяко нещо с молитва и молба изказвайте молбите си на Бога с благодарение; и Божият мир, който превъзхожда всеки разум, ще пази сърцата ви и мислите ви в Христос Иисус." (Филипяни 4:6-7).

Апостол Павел казва, че отдавайки всичко на Бога в молитва - всички наши притеснения и молби - получаваме Неговия мир. Така че, предавате ли всичко на Бог в молитва? Не е признак на смирение да задържате молби към Него. Този стих казва, че кани всички наши молби и Се наслаждава, когато правим това.

Нека да не разбираме грешно смисълът, вложен от Апостол Павел тук.

Благословението да направим нашите искания известни на Бог не означава, че с такава молитва сме се приближили до бързия й отговор – болестта ни си е отишла, нашият проблем е решен. Благословението е, че сме били докоснати от Бог и в сърцата ни има мир. Накратко, нашата борба, страх и безпокойство са премахнати, защото сме били със Създателя.

"Защото Той е нашият мир, който направи двете едно и събори средната стена, която ги разделяше " (Ефесяни 2:14).

Най-трагично заблудените хора на земята са тези, които твърдят, че имат мир извън Исус. Техният "мир" почива на измамно чувство за сигурност. В момента Америка е пълна с различни източни религии и доктрини, всички претендиращи да предлагат духовен мир. Много техни привърженици твърдят, че да медитират в уединено място или да повтарят някаква мантра, им носи мир. Те казват: "Ако нещо ме смути, отивам в моята стая и медитирам, което ми помага всичко да престане."

Това е в пълен контраст с Исус. В дните Му на земята, нашият Господ е бил най-много прославен във времена на проблеми. Той се е изправял лице в лице с всяка криза. Като глава на църквата, и днес Той може да дари Своя мир на Своите хора по време на всеки проблем, който те срещнат.

Ако се замислите - има едно нещо, с което света не може да се справи: нещастието. Тези, които са привлечени от сектите просто отричат трудностите в живота си чрез бягство в света на илюзията. По същия начин, последователите на източните практики се отдават на "нищото." Всяко чувство за мир, което получават, изчезва след ден два под натиска на заливащата ги действителност.

Това, което Исус предлага не е празнота. Напротив, Той предлага пълнота - мир, който постоянно се подновява. Той не ни изпразва, но по-скоро ни възстановява с изобилен живот.

Други пък, разчитат на себе си, за да преодолеят проблемите и тревогите. Те твърдят: "Бях на грешен път, наранявайки себе си и семейството си. Знаех, че е време за промяна, така че обърнах нова страница. Отучих се от всичките си лоши навици и започнах да правя това, което е правилно. Днес, аз не съм същия човек, който бях. Работих усилено, за да спечеля този мир, който имам. Вярвам, че Бог е доволен от мен."

Ние, които следваме Христос знаем от Словото Му: "Защото нито едно създание няма да се оправдае пред Него чрез делата на закона, понеже чрез закона става само познаването на греха." (Римляни 3:20). Следващия път, когато себе-разчитащия си човек попадане в грях, целия му трудно спечелен мир ще си отиде. И той ще бъде разбит, защото е бил измамен от една илюзия.

"И така, като сме оправдани чрез вяра, имаме мир с Бога чрез нашия Господ Исус Христос" (Римляни 5:01). Трябва да има солидна основа на нашия мир. Писанието казва, че основата е оправданието. Ние можем да имаме мир, защото Исус Христос ни е оправдал пред Небесния Отец.

Въпреки това, някои християни никога не влизат в мира, който това оправдание носи. Жизнено важно е да разбираме какво означава"оправдание", защото това държи ключа за нашия мир.

Оправданието се опира на два принципа. Първо, то казва, че моите грехове са заличени. Бил съм оправдан от всички беззакония чрез кръвта на Исус Христос. Аз не съм повече отговорен за извършването им, защото на кръста Христос плати за всички тях.

Накратко, това оправдание е чрез вяра в Скалата, нашата основа мира ни в Бога. Да "оправдаеш" означава да обявиш някого за невинен. То е да се обяви, че дългът ни е напълно платен от Христос, и че Бог е задоволен. Исус беше "предаден за нашите прегрешения и беше възкресен за нашето оправдание" (Римляни 4:25). Той беше възкресен, за да провъзгласи свободата ни от цялата вина.

И все пак, да бъдеш оправдан означава повече от това просто да бъдеш простен. Исус не само заличи всичките ни грехове, но чрез Своята жертва Той ни примири с Отец.

Това е втората голяма част от оправданието. Не само, че съм бил обявен за невинен и безгрешен, но също така съм обявен за свят в очите на Бога.

Можете да работите усилено, за да победите всеки голям грях: да бъдете безупречни в придобиването на контрол над всеки навик, да обуздавате нрава си или злите мисли, да отхвърлите всяко лошо говорене. И независимо от всичко това, да продължавате да градите на грешната основа. Защо? Защото вашият мир не може да дойде от това, което правите или как се чувствате.

Признавам, че и аз съм имал такива моменти в живота си. По време на тези кратки периоди знаех в сърцето си, че съм спасен по благодат чрез вяра, и че моите добри дела нямат участие. Но, както много други, очаквах Бог да ме благослови според представянето ми. Моят мир идваше и си отиваше в съответствие с чувството ми за "добрина" или при изблик на "лошотия." Всякакъв вид провал ми носеше отчаяние и загуба на мира.

Може би и вие сте имали тази борба - искате да угодите на Господ, но съдите за стоенето си пред Него според "как се справяте", а не според това, което Исус е направил за вас. Ако трябва да сте честни, ще видите, че съдите за вътрешния си мир и дори спасение според вашето представяне.

Да не бъде! Не можете да оправдаете себе си по никакъв човешки начин. Няма да можете да познаете Божия мир чрез Христос, докато не разберете основата на този мир. Тя идва от знанието, че сте праведни в Божиите очи единствено чрез пролятата кръв на Исус. Именно поради тази причина вие сте "приети като възлюбени."

Божиите хора трябва да следват мира по доста различен начин – чрез истината за това, което Христос е направил за нас. Неговото Слово казва: "И нека в сърцата ви царува Божият мир, за който и бяхте призовани в едно тяло; и бъдете благодарни. " (Колосани 3:15).

Исус ще продължи да ни оправдава по целия път, докато се срещнем с Него във вечността. И вярата ни в Него постоянно ще произвежда в нас освещаваща сила. "За да приемат опрощаване на греховете и наследство между онези, които са осветени чрез вяра в Мен." (Деяния 26:18).

Нека ви попитам: Защо Бог ще ви кани при престола Си, ако ви е ядосан? Може да осъждате себе си, защото сте имали лош ден или сте направили нещо, което знаете, че наскърбява Святия Дух. Но, какво ви призовава да направите Неговото Слово в такива моменти? Трябва да тичате към Господ, плачейки: "Господи, сърцето ми се покаяно. Знам, че Ти можеш да заличиш всичките ми неправди."

Отец не ви е обърнал гръб, макар че много християни живеят като че ли е така. Те живеят в непрекъсната тревога, мислейки в един момент че са спасени, а в друг че не са. Те живеят в ненужно объркване, защото нямат тази основа: "Аз съм оправдан в очите на Бог чрез кръвта на Агнето. И не само, че Той ме вижда като праведен, но съм и приет от Отец като свят. Аз имам право да вляза в Неговото присъствие."

Това е поуката от историята за блудния син. Не само, че този отявлен грешник беше простен, целунат по шията, облечен в хубава дреха и му бе даден нов пръстен; но също така беше поканен да седне на бащината си трапеза, за да се наслади на празненството. Това е истинската картина на оправданието: Че заради Божията милост не сме оставени на своите дела, които да Го умиротворяват. Той го е направил за нас.

Точно в този момент, Сатана стои пред Бога, обвинявайки ви във всякакви грехове: невярност, лъжи, нечестност, недостатъци.Той има дълъг списък с всички грешни неща, които напоследък сте извършили. "..обвинителят на нашите братя, който ги обвинява денем и нощем пред нашия Бог" (Откровение 12:10). Дяволът казва на Бог: "Как може да бъде спасен след всички неща, които съм го видял да прави? Искам справедливост! Няма как да си справедлив Бог, ако го оставиш да се измъкне."

Дяволът е прав в много от своите обвинения. Много пъти си се провалял. Много пъти си излизал от Божията слава. Правил си неща, които Исус не бе извършил. Но нашият Съдия е хладен и безразличен към всяко обвинение.

Аз го чувам в небето как казва на клеветника ни: "Няма смисъл от твоите приказки, баща на лъжите. Няма такъв случай. Отправяш обвинения срещу някой, който Аз вече съм оправдал. Върви си!"

Не трябва да се страхуваме от нашия Съдия. Той е на наша страна и е заличил всичките ни прегрешения: "....защото хвърли зад гърба Си всичките ми грехове" (Исая 38:17). "....И ще хвърлиш в морските дълбини всичките им грехове" (Михей 7:19). "Аз съм, който изтривам твоите престъпления заради Себе Си, и няма да помня греховете ти. " (Исая 43:25).

Виждам как Царя на славата стои пред нашия клеветник и му заявява: "Кой ще обвини Божиите избрани? Бог е, Който ги оправдава!" (Римляни 8:33).

Някои от вас, които четете това, живеете без да се ползвате от привилегиите си. Носите ненужен товар от вина и тревога. Бог иска да знаете колко сте чисти на небето, и че дори в този момент вече сте готови за слава. Той иска да се възползвате от мира, който ви е предоставил.

Във второто си послание, Петър говори за това, че дори когато дойде края на света, в средата на това ужасяващо време – в най-ужасния час- ние сме призвани да имаме мир:

"И така, понеже всичко това ще се разпадне, ...и стихиите нажежени ще се стопят! Затова, възлюбени, като очаквате тези неща, старайте се да бъдете чисти и непорочни пред Него, с мир в сърцата си." (2 Петър 3 :11-12, 14).

В този ден, когато застанем пред Господ, ние ще погледнем белезите от пирони върху ръцете Му и ще осъзнаем, че източникът на нашето оправдание е направил за нас повече, отколкото ние можем да постигнем чрез цял живот на покаяние или действие.

Нашият Отец иска да сме способни да погледнем на раните на Исус и да заявим на дявола: "Това е платеното за моите грехове. Сатана, ти не можеш да ме обвиняваш повече за тези неща. Исус се застъпва за мен и заради Него съм оправдан в Божиите очи. "

Наскоро се молех: "Господи, искам мира Ти на всяка цена. Няма да слушам повече лъжите на дявола. Знам, че моето спасение не зависи от делата ми. Но че, Исусе, самият Ти се застъпваш за моето дело. Аз почивам в това, което Си направил за мен. "

Можеш ли да кажеш същото чрез вяра - че няма да се опитваш да правиш нещата по твоя си начин, когато имаш Божието благоволение? Това, че Исус взе всичките ти грехове и ти можеш да влезеш в Божието присъствие чрез Него?

Факт е, че когато Бог погледне в теб, вижда Христос. Той не вижда "стария човек", за който говори апостол Павел, а новото създание в Христа. Както Исус е в слава, така и ние сме в този свят: изкупени, оправдани и освободени.

И така -притеснени ли сте или се страхувате? Осъждате ли се? Вече не е нужно да живеете във вина или безпокойство. Ако сте изповядали греховете си и имате доверие в кръвта на Исус, тези грехове ги няма, те са напълно заличени. Вие сте оправдани.

"И така, сега няма никакво осъждане за онези, които са в Христос Исус, Който не ходи по плът, но по Дух" (Римляни 8:01). Бог казва, в смисъл: "Този страх или осъждение не са от Мен. Дяволът ги слага във вас. Отърви се от него с вяра, казвайки:" Аз съм измит и изчистен чрез вяра в Исус. И знам, че Бог ме обича.""

Ако сте направили това, Господ е доволен от вас. Вие му доставяте голяма радост!

Ето защо, Той казва: "Елате смело в Моето присъствие, дайте Ми да узная всичките ви желания и искайте, за да бъде радостта ви пълна." Това е истински мир!

В очакване Бог да подейства

ivailo_belitov — Tue, 29 Jun 2010 17:28:39 -0500

Вярвам, че малко християни се смятат за нетърпеливи. Много истински последователи на Исус ще признаят, че все още не са достигнали, че все още не са така Христоподобни, колкото им се иска да бъдат, че има области в живота им, където е нужно голямо подобрение. Но малцина християни разпознават в себе си наличието на един вид специфична духовна форма на нетърпение.

Тя е едва доловима и поради това може да предизвика объркване в живота и на най-верните служители на Бога. В действителност, тя е засегнала пътя на много от тях. За да разберете какво искам да кажа, предлагам да разгледаме това нетърпение като вид гордост и съм извлякъл от Словото следното определение: Гордостта е независимост, докато смирението е зависимост.

Видът гордост, за който говоря е: нетърпението да чакаме Бог да подейства на Своето време и по Своя начин. Нетърпение, което бърза да вземе нещата в свои ръце. След десетилетия служение съм се убедил, че едно от най-големите изкушения, с които се среща всеки истински християнин е: да действа прибързано, на своя глава, когато му изглежда, че Бог не работи достатъчно бързо.

Саул извърши този грях в Галгал, още в самото начало на своето царуване над Израил. Пророк Самуил беше помазал Саул за цар и сега двамата обсъждаха голямата война на Израил с филистимците. Самуил даде ясно да се разбере, че Саул беше човекът, призован от Бог да счупи веригите на филистимското робство над Израил.

Тъй като времето на войната наближаваше, Самуил заповяда на Саул да го изчака преди да започне битката. Всички хора е трябвало да се съберат в Галгал, за да търсят Господа за насока и Самуил е щял да се върне с точни указания за действие. Той казва на Саул: " Седем дни да чакаш, докато дойда при теб; и ще ти кажа какво да направиш" ( І Царе 10:08).

Просто казано, Бог искаше да остане в пълен контрол. Бойния план срещу филистимците трябваше да е изцяло Негово дело. Самуил представляваше гласа на Господа и чрез него Израил щеше да получи свръхестествено, суверенно ръководство. Бог сам щеше да изготви всички бойни планове на Израил и да им покаже как да спечелят войната.

И така, Саул изчакваше в Галгал да дойде слово от Самуил. Но началото на войната бе сложено по-рано от очакваното, когато Сауловият син Йонатан порази един филистимски гарнизон в Гава. Когато това се случи, Саул изсвири с тръбата, за да събере всички хора в Галгал.
Докато чакаше Самуил да дойде, Саул стана нетърпелив. Филистимците настъпваха, но според Божията заповед Саул не трябваше да мърда, докато Самуил не донесе послание как Израил да действа в битката.

Междувременно, израилската армия беше в паника. Те бяха малка, разнородна войска без никакво оръжие. Всичко, с което разполагаха бяха брадви и селскостопански инструменти, докато техния противник наброяваше 6 000 конника, хиляди колесници и войници, които им изглеждаха многобройни като морския пясък. Когато тази мощна, добре въоръжена филистимска армия започна да наближава, хората на Саул се изплашиха и малко след това се разбягаха на всички страни.

Бог през цялото време знаеше, че Израил ще попадне в тази ситуация. В действителност, Самуил е казвал на Саул да се подготви точно за този кризисен момент от войната. Без значение за размера и силата на врага им, израилтяните е трябвало да се съберат и с вяра да чакат от Бог ясно слово как да действат. Това не е било само въпрос на чакане, но на "изчакване докато" - докато словото дойде, докато бъде дадена насока от небето. Самуил беше казал ясно на Саул: "Изчакай, докато дойда при теб и ти покажа."

Вместо това, Саул даде на Бог краен срок за действие. Той не го обяви гласно, но реши в сърцето си, че ако не дойде слово до определено време, ще направи каквото е необходимо, за да спаси положението.

"Тогава той чака седем дни, според определеното от Самуил време, но Самуил не дойде в Галгал; а народът се разпръсваше от него. Затова Саул каза: Донесете ми всеизгарянето и примирителните жертви! И той принесе всеизгарянето"( І Царе 13:8-9).

Саул нетърпеливо се втурва напред и съгрешава, влизайки в качеството на свещеник, който може да принася жертви. Само ако знаеше, че Самуил е съвсем близо. Скоро пророкът щеше да пристигне и да усети мириса на жертвата, която Саул беше направил и да се вбеси от нетърпението, което го вкара в грях.

Убеден съм, че Самуил нарочно е бил забавен, защото Бог му говори ясно точно кога да пристигне. Разбирате ли, това беше тест дали Саул ще повярва, че на Бог може да се разчита и трябваше да покаже търпеливо ли ще изчака с вяра, дори когато нещата не тръгнат по план.

Факт е, че Бог дирижираше ситуацията. Той искаше да покаже на Саул как да бъде смирено зависим във всичко от Него, особено по време на кризи. Но, Саул не издържа теста. Той гледаше към влошаващите се обстоятелства и всичко изглеждаше безнадеждно. Логиката му казваше, че е крайно време нещо да се направи.

Можете ли да видите себе си в ситуацията на Саул? Чувам го как разсъждава в себе си: "Не мога да понасям повече тази нерешителност. Бог ме изпрати да върша Неговата работата и съм готов да умра за каузата Му. Наистина ли трябва да седя тук и да бездействам? Трябва да направя нещо или това ще бъде краят. Ако не се задействам, всичко ще излезе извън контрол.“

Саул усети завладяваща нужда незабавно да действа и в крайна сметка нетърпението му взе връх.

Трябва да призная, че това е мястото, където и аз съм се провалял в пътя си с Господ. Имало е моменти, когато не съм изчаквал за посока и съм взимал нещата в свои ръце. Просто не обичам да се чувствам безпомощен и обезпокоен. Най- силно това чувство беше, когато се върнахме в Ню Йорк през 1980 година, за да основен Таймс Скуеър Чърч.

След години като собственици на имоти в Тексас, отново зависех от наемодатели и спазване на графици за строителство. Когато нещата не вървяха, аз трябваше да чакам и това ме правеше нетърпелив. За малко време бяхме наели едно място от собственици на театър в Бродуей и аз ставах все по-разтревожен дали ще имаме собствена сграда. Извиках: "Господи, има толкова много да се върши в Ню Йорк, а толкова малко време. Колко дълго трябва да чакаме? Имаме нужда да започнеш да действаш."

Отново и отново, Бог търпеливо ми отговаряше: "Дейвид, вярваш ли ми? Тогава чакай. След като си направил всичко възможно, стой и гледай моето спасение."

Вероятно сте чували израза: "Най-тежката част от вярата е последния половин час." За всичките ми години служение мога непрекъснато да свидетелствам, че това е така. Най-трудният период винаги е точно преди да дойде отговора, точно преди Бог да извърши Своето избавление. Тогава започваме да оклюмваме и изнемощяваме и изведнъж сме силно изкушени да направим нещо със собствени сили. Това може да ни доведе до объркване и планове, които не са от Бог.

Да помислим върху урока на Саул, когато реши да действа без Бог: "И когато свърши принасянето на всеизгарянето, ето, Самуил дойде" ( І Царе 13:10). Божията насока бе само на няколко минути, но Саул не можа да изчака.

Твърде често, в такива моменти обвиняваме Бог, че не се интересува от нас. Саул направи същото, когато нетърпеливо подейства на своя глава. Все едно каза: "Бог ме изпрати да свърша Негова работа, но сега ме е оставил сам да измислям как да се справя със ситуацията. Принуден съм да седя и чакам, но със сигурност Той иска да действам. Нещата излизат извън контрол. Скоро положението ще бъде безнадеждно."

Вероятно това описва собственото ни мислене понякога. Подобно на Саул, на всеки от нас е заповядано да чакаме Господ, да стоим спокойно и да видим как Той работи за нашето освобождение; да Му се доверим за всичко, за да може да направлява стъпките ни. Тръгвайки на своя глава, все едно заявяваме: "Бог не се интересува от мен. Молитвата и чакането не работят. По този начин нещата само се влошават. На Неговото слово не може да се разчита."

Бог обаче ни е дал отговорност да Го чакаме в молитва. Той така е копнеел да чуе Саул да казва: "Господ държи на думата си. Знам, че с вярност говори на Самуил. Нито една дума, изговорена от този пророк не е паднала на земята. Затова сега, когато силните филистимци идват право към нас, аз няма да се панкьосвам. Бог ми е казал да чакам за Неговата насока и аз ще го направя. Ако умра, ще умра с доверие в Бог.
Нека цялата ми армия дезертира. Нека всеки израилтянин се предаде. Нека Бог бъде обявен за истинен, а всеки човек за лъжлив! Той ще ми изпрати помощ. Това не е моята война, а Неговата. Истината е, че нямам никаква идея как да тръгна срещу филистимците. Всичко е в ръцете Му. Аз ще направя точно това, което Той ми заповяда, и то е, че трябва да чакам за слово от Него. Той ще подейства в отговор на вика на сърцето ми."

Смущаващите обстоятелства и огнените условия могат да доведат до объркване. В такива моменти нашето нетърпение започва да разсъждава: "Бог не е имал предвид това, което ми каза или може би проблемът е в моята способност да чуя гласа Му. Може би съм Го чул грешно в самото начало. Всичко, което знам е, че това, което Той ми каза и това, което виждам да става нямат нищо общо.“

Саул е действал логично и разумно, а не по вяра. Чуйте поредицата от оправдания, които даде на Самуил заради това, че беше действал на своя глава: "Понеже видях, че народът се разпръсва от мен, и че ти не дойде в определеното време, а филистимците са се събрали в Михмас, затова казах: Сега филистимците ще слязат срещу мен в Галгал, а аз не съм се помолил на Господа. Затова се принудих и принесох всеизгарянето." (І Царе 13:11-12). Единствената възможност според Саул е била да вземе нещата в свои ръце и да направи каквото той прецени. Всичко това завършва с нещастие.

Темата за чакането е толкова важна, че я намираме засегната на много места в Божието Слово. Исая пише: " И в онзи ден ще кажат: Ето, това е нашият Бог, чакахме Го да ни спаси. Това е Господ, чакахме Го. Ще се радваме и ще се веселим в спасението Му" (Исая 25:9). "Защото от древността не се е чуло, до уши не е стигало, око не е видяло друг Бог освен Теб, който да направи нещо за онзи, който Го чака" (64:4).

Показателно е да се сравни нетърпението на Саул с това как Давид чакаше Господ за насока. Библията представя завладяващо описание как ясно и точно Бог водеше Давид: "А филистимците пак излязоха и се разпростряха в долината Рафаим. И Давид се допита до Господа и Той каза: Не се изкачвай, заобиколи ги в гръб и ги нападни откъм черниците. И когато чуеш шум като от маршируване по върховете на черниците, тогава побързай, защото тогава Господ ще излезе пред теб, за да разбие стана на филистимците. И Давид направи, както му заповяда Господ, и разби филистимците от Гава до мястото, откъдето се влиза в Гезер " ( ІІ Царе 5:22-25).

Това е истинско смирение: "Христос се смири до смърт на кръста". Исус каза на учениците си: „Моята храна е да върша волята на Онзи, който Ме е пратил, и да извърша Неговото дело" (Йоан 4:34). "Аз не мога да върша нищо от Себе Си; както чувам, така и съдя" (5:30). Същността на казанато от Христос бе: "Отказвам да вземе нещата в свои ръце. Чакам да получа всички напътствия от моя Баща.“
Исус се смири, ставайки зависим от Отца във всичко. Йоан ни казва, че трябва да бъдем като Него: "както е Той, така сме и ние в този свят" (1 Йоан 4:17).

Всеки истински последовател на Христос е казал в сърцето си: "Искам да върша единствено съвършената Божия воля." И точно тук е мястото, което много от нас я пропускат! Започваме да желаем нещо, което изглежда добре, звучи логично и изглежда перфектно в съответствие с това, което ние мислим, че Бог има за нас – но това не е Неговата воля за нас. Този е един от най-големите капани, в които падат християните: добра идея, която не идва от ума на Бог.

Най-важният въпрос, който може да си зададем в тази връзка, е: "Ще успее ли желанието ми да оцелее на кръста?" Може да се молите то да се осъществи и дори да привлечете верни застъпници в своя подкрепа, но готови ли сте да оставите това желание в подножието на кръста и да си тръгнете без него? Можете ли да умрете по отношение на него? Когато Божият план се открие, ще имате мир, защото Божиите пътища носят мир и покой.

Позволете да ви попитам: Готови ли сте да кажете на Господ: "Може би не е дяволът, който спира стремежа ми към това. Може би си Ти, Господи. Знам, че ако това не е Твоята воля, то ще ме нарани. Най-малкото, ще ме извади от релсите на Твоята съвършена воля и план за моя път. Желая само Твоята воля и Твоя начин за моя живот."

"Идва часът, и сега е, когато мъртвите ще чуят гласа на Божия.... всички, които са в гробовете, ще чуят гласа Му" (Йоан 5:25, 28).
Възлюбени, хиляди християни попадат в беда, защото са чули "тих, тънък глас", който не e от Бог. Има толкова много объркване сред вярващите днес, защото не са умрели за своята воля, за да могат да чуят истинския глас на Бога. Да, нашият Господ говори на децата си. Ние можем да чуем Неговият свят, непогрешим глас, само ако приемем с вяра, че нашият стар, независим човек е разпънат с Христос.
Той търси пълна зависимост. Това означава да Му се доверим напълно да извърши правилното нещо, по правилния начин за наша полза.

Също така означава да Го чакаме търпеливо, не с тревога, но със спокойствие на духа.

"Облегни се на Господа и Го чакай. Не се раздразнявай заради онзи, който преуспява в пътя си, заради човека, който осъществява зли замисли. Престани да се гневиш и остави яростта, не се раздразнявай - това води само към вършене на зло." (Псалм 37:7 -8). Псалмопевецът ни предлага следния мъдър съвет: "Не завиждай на тези, които изглежда че успяват, вършейки своите си желания. Те сякаш получават всичко, докато ти не си благословен. Но ти не се тревожи. Само си почивай в молитва, докато Бог отвори вратата. Търпението върши Божие дело в теб. Чакайки във вяра, ти ставаш силен в Господа. Остави търпението да извърши своето перфектно дело в теб.“

Възлюбени, Божият път не е светския път. И единственият начин да се получите божествена опитност е да чакате търпеливо на Него във вяра. Този вид опитност идва при тези, които са в общение с Господа: "Като знаем, че скръбта произвежда твърдост, а твърдостта – опитност, а опитността – надежда" (Римляни 5:3-4).

В действителност, Бог приравнява "достойният живот за Него" с радостно издържане и дълготърпение. "За да живеете достойно за Господа и да Му бъдете във всичко угодни,... подкрепяни с пълна сила според мощта на Неговата слава, за да издържите и дълготърпите всичко с радост" (Колосяни 1:10-11).

Междувременно, докато чакаме с вяра Той да подейства, трябва да вярваме, че Той чува вика на сърцето ни: "Братя, вземете за пример на страдание и на търпение пророците, които говориха в Господното Име. Ето, облажаваме онези, които са останали твърди. Чули сте за твърдостта на Йов и сте видели края от Господа – че Господ е много жалостив и милостив." (Яков 5:10-11). Бог дълбоко се трогва от нашите сълзи и стенания. Той чува моя плач.

Христос ни остави славно обещание да се грижи за нас през тъмните дни, в които е светът в момента. Той казва на всички, които са взели кръста си и Го следват: "Понеже си опазил словото на Моето търпение, и Аз ще те опазя от часа на изпитанието, което ще дойде върху цялата вселена, за да изпита земните жители" (Откровение 3:10).

Същността на това, което Исус каза е следната: "Ти остана верен, когато беше изпитан от света. Ти чакаше с радост Аз да оправя нещата. Сега, независимо че има объркване навсякъде и светът е в изпитание, Аз ще те предпазя от всичко това. Ти вече си доказал, че ми вярваш, че мога да го направя!"

Сияещи свидетели за Христос в тези последни дни ще бъдат смирените хора, които са се доказали верни в Него. Те не само обявяват: "Бог е в контрол на всичко", но те наистина са оставили своя живот в Негов контрол и всички наоколо го виждат! Красотата на тяхното свидетелство ще привлече мнозина при Господа. А това свидетелство е: "Няма да се страхува от лоши новини, сърцето му е непоколебимо, понеже се уповава на Господа" (Псалм 112:7).

Амин!

Сатана се стреми да унищожи вярата ти!

ivailo_belitov — Wed, 30 Jun 2010 12:37:21 -0500

"И тъй, не напущайте дръзновението си, за което имате голяма награда" (Евреи 10:35). Ако си християнин, ти вече участваш в една жестока война. Всъщност вие сте във война на живот и смърт за вашата вяра. Сатана е твърдо решен да потопи и унищожи вярата на всички избрани. И колкото по-силна е вярата ви, толкова по-силна ще бъде атаката му срещу нея.

Разберете, че непоклатимата вяра в Господа кара ада да вилнее. Нищо друго не представлява по-голяма заплаха за Сатанинското царство от християнин с непоклатима вяра. Защо? Защото чрез вярата и освободената от нея сила царството на Сатана е покорено. Чрез праведността се ражда и демоничните огньове са угасени. Божиите обещания се получават и устата на лъвовете се затварят.

Чрез вяра верните на Бог хора избягват острието на меча. От слаби те стават силни. Те стават смели в битка, обръщайки армията на дявола в бяг. Те издържат на подигравка, бой, умъртвяване с камъни. Ако са заключени в затвора, те пеят песни. Казано просто: вярата поддържа тези, които я притежават!

Павел предупреди Тимотей, че във времена на изпитания някои хора ще изхвърлят вярата си: "имайки вяра и чиста съвест, която някои, като отхвърлиха отпаднаха от вярата" (1 Тимотей 1:19). Той добави, че Сатана ще се опита да "събарят вярата на някои" (2 Тимотей 2:18). Затова Павел заповяда на Тимотей непоколебимо да води борба, "имайки вяра и чиста съвест" (1 Тимотей 1:19).

Апостол Петър попадна под ожесточена атака, насочена към вярата му. Доверието му в Бог толкова силно вбеси ада, че Сатана помоли за разрешение той да бъде пресят, за да се види дали ще устои. "Симоне, Симоне, ето, Сатана ви изиска всички, за да ви пресее като жито; но Аз се молих за тебе, да не отслабне твоята вяра; и ти, когато се обърнеш, утвърди братята си" (Лука 22:31,32).

Учениците на Исус издържаха на вълните, удрящи носената от бурята лодка, с която пътуваха, докато техният Учител си спеше. Най-накрая, когато бурята заплаши да преобърне лодката им, те извикаха към Исус, обвинявайки Го за това, че не беше се погрижил за съдбата им. "Учителю! Нима не Те е грижа че загиваме?" (Марк 4:38). Исус успокои бурята, но не можеше да повярва на липсата на вяра у Своите ученици. Той ги попита: "Защо сте страхливи? Още ли нямате вяра?" (4:40).

Може би точно сега сте изправени пред ужасна буря. Сякаш проблемите ви само се увеличават: проблеми с парите, проблеми с брака, неприятности на работното място, врагове, които идват против вас като силни вълни, за да ви потопят. Море от неприятности бушува във вас, но изглежда Господ е спял през цялото това време. Кажете ми, изчерпа ли се вярата ви? Или се смалява по малко при всяко ново разочарование? Казвате ли си в сърцето си: "Боже, наистина пука ли ти за мен? Ще оставиш ли тази буря да ме потопи?"

Точно за такава ситуация Исус изговори следните прекрасни думи: "А Бог няма ли да отдаде правото на Своите избрани, които викат към Него ден и нощ, ако и да се бави спрямо тях? Казвам ви, че ще им отдаде правото скоро. Обаче, когато дойде Човешкият Син ще намери ли вяра на земята" (Лука 18:78).

Забележете въпроса на Исус тук: Ще намери ли вяра в Своите хора, когато преминават през дни на тъмнина и гнет? През последните години се чудех дали Исус би задал същия въпрос днес. Десетилетия наред множествата се тълпяха в църквите. Но това, което Исус в действителност пита, е: "Вярата им ще издържи ли, когато бурите ги връхлетят?" Камарата от неприятности, които преживяваме, може да стане много висока, и разтърсването на нациите може много бързо да се случи, че някои да загубят надежда и да се предадат. Питам ви: Исус ще намери ли вярност в твоето време на трудности?

Ето и нашето оръжие: не е нужно сами да разберем всичко. А по скоро трябва да погледнем "големия облак от свидетели", който е вече в слава, да гледаме на вярващите, които завършиха земния си път, като опазиха вярата си непокътната. "Следователно и ние, като сме обиколени от такъв голям облак свидетели, нека отхвърлим всяка тегота и греха, който лесно ни сплита, и с търпение нека тичаме на прилежащото пред нас поприще" (Евреи 12:1).

Каква картина. Този стих описва армия от победоносни светии от всяка ера, които грижовно ни наблюдават като тълпа на скамейките. Те носят корони на праведност, махат с ръце и продължават да ни приветстват в състезанието ни: "Бягайте с търпение! Ние се борихме до смърт и не се предадохме. Бог ни държа и вярата ни преодоля. Има сила в истината: Ние победихме! Ние сме победители! Затова продължавайте напред! Вие сте способни да победите в трудни времена!".

Ной е сред този голям облак от свидетели. Помислете за това колко дълго продължи битката му. Неговото свидетелство ни говори: "Аз се държах за Бог в продължение на 120 години, независимо от насилието, широко разпространения грях и подигравките. Вие също можете да победите".

За да се държим здраво за вярата си във времената, в които живеем, аз съм убеден, че трябва да внимаваме за три лъжи, които врагът носи до нас.

Всички пророци предсказаха за преминаването на Божия народ през очистващия огън. "И тая трета част Аз ще прекарам през огън, пречиствайки ги както се чисти среброто, и изпитвайки ги както се изпитва златото. (Захария 13:9). "Защото е като огъня на пречиствач, и като сапуна на тепавичари. Ще седне като един, който топи и пречиства сребро, та ще очисти левийците, и ще ги претопи като златото и среброто; и те ще принасят Господу приноси с правда." (Малахия 3:2).

Когато огънят пречисти среброто или златото, шлаката се появява на повърхността. Това са всички нечистотии, сплави, по-нискокачествени метали, мръсотии, малки петна и петънца от отпадъчни материали.

Аналогично, когато сме под властта на Божието слово и оставим светлината му да освети сърцата ни, всички нечистотии се появяват на повърхността. В рамките на целия този процес Господ отделя от нас неверието чрез Неговия пречистващ огън. Въпреки това, в периода, в който Бог ни пречиства, Сатана ни поднася своите най-лоши лъжи, с които ни обвинява. Той се опитва да насочи вниманието ни върху нечистотиите ни, вместо върху Божията безусловна любов.

Дяволът ще се опита да те убеди, че настоящите дисциплиниращи те дела се дължат на неудовлетворението, което Бог изпитва към теб. Той иска ти да повярваш, че всичко това се случва заради Божия гняв към теб. Но Новия Завет говори за дисциплинирането като вид "поучително поправление". Вижте познатия ви пасаж от Евреи:

"Сине мой, не презирай наказанието на Господа, нито да ослабваш, когато те изобличава Той; защото Господ наказва този, когото люби, и бие всеки син, когото приема", Ако търпите наказание, Бог се обхожда с вас като със синове; защото кой е тоя син, когото баща му не наказва? Но ако сте без наказание, на което всички са били определени да участвуват, тогава сте незаконно родени, а не синове. Освен това, имали сме бащи по плът, които са ни наказвали, и сме ги почитали; не щем ли повече да се покоряваме на Отца на духовете ни и да живеем? Защото те за малко време са ни наказвали, според както им е било угодно, а Той е за наша полза, за да съучаствуваме в Неговата светост. Никое наказание не се вижда на времето да е за радост, а е тежко; но после принася правда като мирен плод за тия, които са се обучавали чрез него. Затова "укрепете немощните ръце и отслабналите колена", и направете за нозете си прави пътища, за да не се изкълчи куцото, но напротив, да изцелее" (Евреи 12:5-13).

Исус говори за дисциплинирането, с думите Си към апостол Йоан: "Ония, които любя, Аз ги изобличавам и наказвам; затова бъди ревностен да се покаеш" (Откровение 3:19).

По същия начин, писателят на Притчи казва: "Сине мой, не презирай наказанието от Господа, и да ти не дотегва, когато Той те изобличава, защото Господ изобличава оня, когото люби, Както и бащата сина, който му е мил." (Притчи 3:11-12). Всъщност, когато авторът на Евреи казва, че Бог "бие всеки син, когото приема", значението на израза загатва за "тояга за поправление".

И най-накрая, Павел добавя следното важно послание: "А когато биваме съдени от Господа, с това се наказваме, за да не бъдем осъдени заедно със света" (1 Коринтяни 11:32).

През каквото и да преминавате като Божие дете, точно в този момент, не е случайно. То не е изолирано само за вас бедствие или изпитание. Всяка проверка и огнено изпитание е внимателния поглед на Отец. И всичко това има една цел: то е "за наша полза, за да съучаствуваме в Неговата светост".

Дисциплинирането никога не изглежда да носи радост. То е мъчително, сякаш нещо странно се случва с нас. Но след това то произвежда в нас миролюбив плод на праведността. Все пак това се случва заради тези, които са съгласни да бъдат обучени чрез дисциплиниране.

Едно продължително изпитание може да включва физическо страдание, безработица, деца бунтари, невярващи приятели, умствени проблеми, смут или болка. Докато устоявате на изпитанието ден след ден, Сатана ще ви шепне, както направи това с Йов: "Праведните не страдат. Ако Бог те беше чул – ако те беше спасил и обещанията Му бяха истина – ти трябваше веднага да бъдеш избавен. Къде е твоя Бог? Това ли получаваш от вярата си в Него?"

Възлюбени, не се отказвайте от вярата си! Сатана е лъжец. Вие страдате, защото Бог ви обича, защото Той се грижи за вас. Помислете само: Вие помолихте Господ да ви направи повече като Него. Само Той знае какво е необходимо, за да се случи това. Той познава вашето страдание и няма да позволи то да ви унищожи. Всъщност Той знае кога точно да направи изходен път от него. И Той няма да се задейства до определеното време, и "заедно с изпитанието ще даде и изходен път, така щото да можете да го издържите" (1 Коринтяни 10:13).

Бъдете сигурни: Бог е в контрол на всичко, което се случва. Болката, продължителното заболяване, неотговорената молитвата — Той знае за всяка от тях. Той знае и защо не е отдръпнал изпитанието от теб. Както при Павел, Той използва "тръна" в твоята плът, за да изработи той твоето благословение. Всъщност това, което толкова много искаш — отговорът, който толкова силно очакваш — може да бъде нещо, което Бог знае, че не е добре за теб. Ако Той в крайна сметка ти каже "Не!", ти трябва да приемеш този отговор, знаейки, че Той пази душата ти и ти отговаря по един много по-добър начин, макар непознат за теб.

Преминавайки през всичко това, големият облак от свидетели те насърчава: "Продължавай да водиш битката на вярата си! Ръцете ти са изнемощели, но Той ще снабди вярата, с която да ги вдигнеш. Колената ти са слаби, н Той ще ги подсили. Не се обръщай настрани! Гледай напред!"

Във времето на своето дисциплиниране, много хора се провалят заради лъжите на дявола. Те позволяват на огорчението да се вкорени в сърцето им и скоро след това стават гневни на Бога: "Защо Господ позволи това? Аз се опитвах толкова усърдно да Му угодя, доверявах Му се толкова много. Защо ме разочарова?" Бог ни предупреди за такова време: "Не позволявайте това да се случи. Вместо това бъдете старателни, бъдете внимателни, дръжте се за увереността си. В нея имате голяма награда".

Вижте силното послание на автора на Евреи:

"Припомняйте си още за първите дни, когато, откак се просветихте, претърпяхте голяма борба от страдания, кога опозорявани с хули и оскръбления, кога пък като съучастници с тия, които страдаха така. Защото вие не само състрадавахте с ония, които бяха в окови, но и радостно посрещахте разграбването на имота си, като знаете, че вие си имате по-добър и траен имот.

И тъй, не напущайте дръзновението си, за което имате голяма награда. Защото ви е нужно търпение, та, като извършите Божията воля, да получите обещаното. 'Защото още твърде малко време и ще дойде Тоя, Който има да дойде, и не ще се забави.

А който е праведен пред Мене, ще живее чрез вяра; но ако се дръпне назад, няма да благоволи в него душата Ми'. Ние, обаче, не сме от ония, които се дърпат назад, та се погубват, а от тия, които вярват та се спасява душата им". (Евреи 10:32-39).

Това е описание на хора, които са минали през големи страдания след новорождението си. Те са изгубили всичко, което притежават заради свидетелството си. Въпреки това вярата им ги е поддържала радостни.

Казаха ми за един мултимилионер християнин — един от най-успешните тексаски бизнесмени – който изгубил всичко. Когато дошли трудни времена, дори само храната на масата станала трудна задача. Но Бог дал мир на сърцето му, и човекът се научил да гледа на Господа като на свой единствен снабдител. Той и семейството му не гладували.

Понякога се чудя дали дните на нашия американски начин на живот са преброени. Ако дойде този ден, всеки от нас ще бъде засегнат, всеки от нас ще усеща болка. И такъв ден ще покаже много от това какви са Божиите хора. Вижте, лесно е да се говори за вяра, когато всичко е наред. Но е съвсем различно, когато усещаме продължителна болка. Това е, когато сме призвани да се радваме на отнемането на нещата, които притежаваме.

В последните си земни дни Павел можеше да се похвали: "Аз се подвизах в доброто воинствуване, попрището свърших, вярата опазих" (2 Тимотей 4:7). Помислете за свидетелството на Павел в този момент. Той можеше да каже: "Сатана изпрати пратеници да се борят с мен в Ерусалим, Дамаск, Азия, Ефес, Антиохия и Коринт. Но аз опазих вярата си".

"Той се опита да ме потопи в бурното Средиземно море. Три пъти претърпях корабокрушение, изплувах на повърхността както в тъмна нощ, така и през деня. Но опазих вярата".

"Четири пъти юдеите ми удариха по тридесет и девет пъти с камшик. Хвърлиха ме в затвора, три пъти ме хвърлиха в затвор, три пъти ме биха с пръчки, опитаха се да ме убият с камъни и ме оставиха, мислейки ме за мъртъв. Но аз опазих вярата".

"В опасност бях в града и извън него, в пустинята и по море. Мои сънародници ме ограбиха. Лъже братя ме поставиха в опасност. Но аз опазих вярата"

"Често съм бил физически изтощен, обзет от телесна болка, в безсъние, гладен и жаден, в студ, гол, обременен от грижи от всякакъв вид. И въпреки това опазих вярата".

"Преживял съм проблеми, бил съм объркан от всички страни, отчаян и преследван, но никога отхвърлен. Никога не съм се поклащал във вярата ми. Във всичко това никога не съм губил доверието си в Господа".

"Виделина изгрява в тъмнината за праведните; Той е благ, и милостив, и праведен. Наистина никога няма да се поклати; праведният е вечен паметник. От лош слух не ще се бои; сърцето му е непоколебимо понеже уповава на Господа. Утвърдено е сърцето му; той не ще се бои до тогаз, до когато води повелението на неприятелите си.

Да запазим радостта си в Господа

ivailo_belitov — Tue, 01 Nov 2011 15:37:00 -0500

"... защото радостта в ГОСПОДА е вашата сила."(Неемия 8:10). Тези думи са били изговорени веднага след завръщането на израилтяните от вавилонския плен. Под ръководството на Ездра и Неемия хората са издигнали наново разрушените стени на Ерусалим и е трябвало да съсредоточат силите си към изграждане на храма и възстановяване на нацията.

Неемия свиква извънредно събрание пред портата на водата между възстановените стени на Ерусалим. " Тогава всичките люде се събраха като един човек на площада, който бе пред портата на водата " (Неемия 8:1). Според някои учени там е имало около 50 000 души.

Започнали са с проповядване на Божието Слово. Писанието казва, че хората са били гладни за слушането му: ".. и казаха на книжника Ездра да донесе книгата на Мойсеевия закон... Ездра донесе закона пред събранието от мъже и жени и от всички, които можеха да слушат с разбиране." (Неемия 8:1-2).

Не е било нужно тези хора да бъдат насилвани за Божието слово. Всред тях е имало всеобщ глад и те били напълно готови да приемат властта на Божието слово, желаейки да бъдат ръководени от него и да се съобразят с неговата истина.
Невероятно, но Ездра е проповядвал на събранието пет или шест часа, "от зори до пладне" (8:3) без никой от присъстващите да забележи как е минало времето.

Вместо това, "... и вниманието на целия народ беше към книгата на закона." (8:3).
Каква невероятна сцена. В съвременната църква днес трудно ще се види подобно събитие. Едно истинско възстановяване никога не може да стане без този вид глад за Божието Слово.

Не се заблуждавайте, в тази сцена при портата на водата в Ерусалим не е имало красноречива проповед. Ездра не е провел сензационна служба. Вместо това, той е говорил директно от Писанията, четейки и разяснявайки значението с часове. И докато хората слушали, тяхното вълнение нараствало.

Понякога Ездра бил толкова завладян от това, което четял, че е спирал да „благослови Господа великия Бог“ (8:06). Славата на Господ е слизала мощно и всички са вдигали ръцете си в хваление: „и всичките люде отговориха: Амин, амин! като издигнаха ръцете си" (8:06). В покаяние и съкрушеност „ наведоха се та се поклониха Господу с лицата си до земята " (8:06). След това са се изправили, за да опитат още.

Не е имало музика, манипулация и драматично свидетелство от амвона. Тези хора просто са имали ухо да чуят всичко, което Бог им е говорел.

Възлюбени, вярвам, че Господ желае да се движи между хората си по същия начин и днес. Съживяване и възстановяване като това, което виждаме да се случва с Божия народ в Книгата на Неемия 8 глава, изисква такова вълнение от Божието слово, каквото беше в онзи момент при Ездра.

То изисква хора, които са загрижени по същия начин да чуят и ходят в Божието Слово. Дори и най-пламенния проповедник не може да раздвижи едно самодоволно общество, ако не е гладно за Божията истина.

Половин дневното проповядване не било достатъчно за гладните израилтяни. Те искали още повече от Божието Слово. За това, през останалата част от деня образували групи, начело със седемнадесет старейшини, освен Ездра, да ги водят в изучаване на Писанията.

"(Те), обясняваха закона на народа, а народът стоеше на мястото си. Четяха ясно от книгата на Божия закон и даваха значението, като им обясняваха прочетеното." (Неемия 8:7-8).

Когато хората проумяха Божия закон, те започнаха да скърбят за греховете си. "защото целият народ заплака, като чу думите на закона." (8:9). Опитайте се да си го представите: 50 000 души наведени в поклон до земята, в единство оплаквайки греховете си. Като чук Божието Слово е разбило гордостта им и техните стонове са отеквали далеч над хълмовете.

Искам да ви попитам: Дали едно пробуждане е само това? Дали едно слово може да бъде толкова пронизващо, че хората да падат на колене, плачат и се покайват пред Бога? Самият аз съм преживявал такива святи събрания. Когато бях дете, семейството ни посещаваше "лагерни срещи" в „Лагера на земята на живите води“ в Пенсилвания. По време на тези събирания, второто пришествие на Исус бе проповядвано с такава сила и власт, че всеки бе убеден, че Христос може да се върне всеки момент.

Независимо, че тези прояви бяха истински, нито една от тях сама по себе си не може да привлече грешници в Божия дом. Представете си един не покаян човек, който се опитва да се държи на повърхността на изпълнения със стрес живот, проблеми в брака; наранен и объркан, страхувайки се, че живота му е безсмислен. Такъв човек няма радост и надежда. Нищо, което опитва не задоволява вътрешната му жажда. Единствено проявата на истинската радост в Исус е това, което го докосва всред неговата болка и тъга.

Нека да е ясно: съживлението при Портата на Водата в Ерусалим не беше за грешници. То беше за отстъпилите деца на Бог. Господ се опитваше да възстанови своя народ, да ги освободи от робството и да ги потопи в радост, за да ги направи по-силни. Всъщност, свидетелството, което Той иска преди всичко да видят Неговите хора е трайната, истинска радост - "радостта в ГОСПОДА е вашата сила" (Неемия 8:10). Тази радост, която идва от истинско покаяние и доверие в Божието Слово, носи сила на Неговите хора и довежда грешници в Неговия дом.

Вярвам, че тази дълбока, постоянна радост до голяма степен липсва днес. Чувал съм християни да казват: "Ние се молихме за съживление в нашата църква". Но, това няма да се случи само чрез молитва. Не може да има такова пробуждане, докато хората не изпитат истински глад за Божието Слово. Те трябва да посветят целия си живот на ръководството на Писанията. Няма как да получим радост от небето, докато чистото Божие Слово не ни изобличи за нашето отстъпничество.

Когато Давид не се подчини, той изгуби радостта в Господа. Тази радост може да бъде възстановена само чрез истинско покаяние. Давид го знаеше и затова се молеше: "Измий ме съвършено от беззаконието ми и очисти ме от греха ми! Защото аз признавам престъпленията си и грехът ми е винаги пред мен. ... измий ме .... " (Псалм 51:2-3, 7). Давид също се помоли да се върне това, което беше загубил: "Върни ми радостта на спасението Си" (Псалм 51:12).

По смисъл, Ездра каза на тълпите: "Вие огладняхте за Божието Слово и му позволихте да работи в сърцата ви. Вие се покаяхте и плакахте, и Бог е доволен. Но, сега е време да се радвате. Извадете кърпичките си и изтрийте сълзите си. Време е за радост! "

Славата на Господа падна върху Израил и хората прекараха в радост следващите седем дни: "И целият народ отиде да яде и да пие, ... и да направи голямо увеселение, защото беше разбрал думите, които му се говориха "(Неемия 8:12).

Тук еврейската дума за "увеселение" означава "радост, щастие." Това не беше просто едно добро чувство, а дълбоко, вътрешно изобилие и беше ясно за всички наоколо, че този извор на радост беше дошъл от небето.

Когато основахме църквата Таймс Скуеър през 1987 г., бързо осъзнахме, че пастируваме в съвременния Коринт, в един от най-плътските райони в света.

Следователно, трябваше да говорим изобличителни послания, които да събуждат сърцата на хората. Когато за първи път църквата отвори врати, нашите служби бяха посетени от много християни, които работеха в развлекателната индустрия - на сцена, телевизия и кино. Някои от тях бяха избрали да правят кариера в област, която съвсем ясно опозоряваше Господа.

Чудехме се как бихме могли да евангелизираме неспасени хора от шоу бизнеса, когато нашите собствени църковни членове все още работеха в области от този бизнес, нямащи нищо общо със спасението. Така че, проповядвахме послание за "отделяне" и Господ започна да работи с хората. Много от тях се отказаха от доходни кариери в шоу бизнеса и Бог чудно ги благослови. Дори един бивш актьор сега е пастор на църква в Израел.

Открихме, че Бог е запазил един благочестив остатък за Себе Си в Таймс Скуеър, хора, които обичаха Неговото слово. На всяка служба те сядаха като гладни птици с широко отворена за храна уста. След това купуваха записана проповедта, за да я слушат и във вкъщи. Нашата църква преживя дух на покаяние, на желание и готовност да се подчини на Божието Слово.

Когато всички ние – служители и членове, попаднахме под властта и ръководството на Божието Слово, нашите служби бяха изпълнени с нещо повече от сълзи на покаяние. Светилището се изпълни със звуци на победа, радост и веселие. Имаше голямо щастие, защото започнахме да разбираме великата истина на Божието Слово. Хората плачеха от радост, когато започнаха да виждат кои бяха в Христос - че на кръста всичките им греховете бяха премахнати и те вече не бяха под Божия гняв.

Бог беше чул плача на израилтяните и им показа милост. Той обърна жалеенето им в радост, даде им викове и веселие,но сега ги призова да чуят нещо друго. Накратко, за да се поддържа радостта на Израил и да не бъде отново загубена, Бог трябваше да задълбае по-надълбоко.

Някои области от живота на хората все още не бяха подчинени на Словото Му. Господ беше дал радост на всички за определено време, защото искаше да знаят, че са обичани и пазени. Сега, по време на това състояние на приемане и радост, Той поиска от всички тях да се посветят на цялостно отделяне от света.

Бог каза на тези радостни души: "Аз съм много доволен от вас. Вие почетохте Моето Слово, покаяхте се от греха си, възрадвахте се в милостта Ми и се посветихте да Ми се подчинявате. Сега е време да действате в Моята любов. Искам да се отделите изцяло, да се откъснете напълно от светските влияния, които са се промъкнали в сърцата и домовете ви."

Елементарен факт е, че Божия народ не може да продължи напред в пълнотата на Христос, ако все повече не се отделя от духа на този свят. Ако умът ни не стане повече ориентиран към небесните неща, отколкото към заобикалящите ни светски удоволствия, радостта от спасението ни ще пресъхне. Тъжната истина е, че много вярващи не могат да се радват на спасението си, защото пренебрегват подчинението на Божието Слово. Подчинението на Неговото Слово е мястото, от където започват благословението и радостта!

Израил не искаше да изгуби славния си дух на радост. Така че, те се събраха отново, за да се подчинят на Бог за това: "И Израилевият род се отдели от всичките чужденци. И застанаха и изповядаха греховете си и беззаконията на бащите си." (Неемия 9:02). " и встъпиха в клетва и оброк да ходят по Божия закон... И се заклеха: Няма да даваме дъщерите си на народите на земята и няма да вземаме техните дъщери за синовете си!" (10 :29-30).

Никое от обстоятелствата и изпитанията на израилтяните не се беше променило; Бог промени тях. Неемия напомни на радващия се Израил как Бог промисли за техните предци в пустинята: Господ изля многобройни милости върху тях. Той ги учеше с Дух Си, водеше ги с облак и огнен стълб. По свръхестествен начин ги хранеше с манна и поеше с вода, чрез чудо не позволи на техните дрехи или обувки да се износят (вж. Неемия 9:19-21).

Подобно и днес, Бог е обещал да излива същите милости върху своя народ. В средата на нашето страдание трябва тихо да отидем при Божието Слово и да се молим Святия Дух да го напише в сърцата ни. По този начин започваме да влизаме в Неговата почивка и мир.

Въпреки това, можем да изберем да продължим да живеем в пустинята, подобно на Израил. Неемия посочи, че предците на Израил са пренебрегнали Божия закон: "Но станаха непокорни и се надигнаха против Теб, и захвърлиха Твоя закон зад гърба си ... Но Ти ги търпя много години и ..., но те не слушаха.... " (Неемия 9:26, 30).

Само радостта в Господ ни снабдява с истинска сила. Можем да говорим за нашите десет или двадесет години ходене с Христа, но ако не сме се доверили на Святия Дух да съживи Божието Слово в нас, радостта ни ще бъде краткотрайна. Трябва да имаме непрестанен глад за Неговото Слово и там е, където радостта започва и продължава.

Как да поддържаме радостта в Господа? Правим го по същия начин, по който получихме радостта Му в началото: обичаме, почитаме и сме гладни за Словото Му; постоянно ходим в подчинение чрез силата на Святия Дух.

В личен план, аз намерих радост и мир в своето сърце в деня, когато изявих позицията си в Христа. Случи се, когато напълно повярвах, че в Христос мога смело да пристъпвам към трона на Бог. Вече не бях виновен за грях и нямаше да срещна гняв. Присъдата за греховете ми никога повече нямаше да бъде отправена срещу мен, защото Бог вече я беше изпълнил върху Сина Си на кръста.

Днес, Божиите хората имат това, което светиите от Стария Завет дори не можеха да си представят: праведност само чрез вяра, без дела. Много повече- ние имаме благословен мир, знаейки, че Бог вече не вменява греховете ни, защото сме в Христа. Това е живото Божие Слово, това е да се вярва на Писанията. Тази е надеждата, която носи на един вярващ неописуема радост, мир и покой. И тази радост е нашата ежедневна сила, с която посрещаме всичките си страдания!

Нека нашия скъпоценен Господ да ви доведе на това място на почивка през всичките ви изпитания. И нека Неговата радост стане ваша сила. Амин!