Аз съм баща на четири деца, всяко едно от тях е женено и има деца. Когато те се изправят пред каквато и да е трудност, аз не им се ядосвам. Напротив, радвам се, когато ми се обадят. Дали ще мога да им помогна с молитва, съвет или да ги благословя финансово, за мен е голямо удоволствие да се обърна към тях и да ги благословя.

Колко повече се радва да помогне на децата Си нашия Господ Исус, когато са изпаднали в нужда? Той ни казва: „Земните ви бащи знаят как да дават добри неща на децата си. Колко
повече иска да ви благослови небесния ви Баща?” (Матей 7:11)

Можеш да се огледаш из тялото на Христос и да видиш други християни, които изглеждат по-талантливи и благословени. Някои от тях могат да запаметяват и да цитират цели пасажи от Библията. Други могат да проповядват, поучават или пеят за Божията слава. Ти си казваш: „Колко са благословени от Бог те. Но горкия аз! Нямам достатъчно ум, за да запаметя Божието Слово. Нямам способността да запомня проповед.Нямам никои от даровете, които имат братята и сестрите ми, за да служат на Бог.”

Възлюбени, не знаеш колко много си благословен! Беден ли си по дух? Трудно ти е да се радваш или дори да се усмихваш? Плачеш ли поради слабостите си? Страдаш ли от това, че не виждаш духовен растеж в живота си? Скърбиш ли, защото се чувстваш неадекватен, изостанал, ненужен?

Исус казва: „Ти си благословен! Нямаш с какво да се гордееш. И по този начин Ми служиш най-добре, понеже силата Ми е в слабостта ти! Мога да те използвам по-лесно от всеки друг.” Исус каза на апостол Павел: „Достатъчна ти е Моята благодат; защото силата Ми се показва съвършена в немощ.“ (2 Коринтяни 12:9)

Какво благословение само! Исус никога не каза: „Благословени са силните, щастливите, независимите, енергичните.” Не! Нашият Господ благослови слабите, хулените, преследваните, унилите, онези, които са считани за нищо в очите на другите. Той ти казва: „Ти знаеш, че страшно много се нуждаеш от мен, значи си благословен!“

Много християни мислят, че Бог се наслаждава само в това да ни наказва и коригира. Не е така!Библията ни казва, че Той не се наслаждава в това да ни дисциплинира. Напротив, Исус казва: „Не бой се, малко стадо, защото вашият Отец благоволи да ви даде царството” (Лука 12:32). Той ни уверява: „Ще ви дам всичко, от което се нуждаете, понеже сърцето Ми иска да ви благослови!”

Никъде в Библията не четем Исус да проклина някого. (Единственото прокълнато нещо беше едно смокиново дърво). Никой проповедник, апостол, пророк или пастир в историята някогаса благославяли хората повече отколкото Исус. Той благославяше навсякъде, където отидеше!

Помислете за Проповедта на планината в Матей 5-а глава. Исус каза: „Блажени бедните по
дух. Блажени скърбящите. Блажени кротките. Блажени, които гладуват и жадуват за правдата. Блажени милостивите. Блажени чистите по сърце. Блажени миротворците.” Където и да отидеше Исус, Той казваше: „Благословени... благословени... благословени...”

Той взе децата в ръцете Си и ги благослови. Благослови онези, които даваха на бедните, сакатите, куците и слепите: „Вдигна ръцете Си и ги благослови” (Лука 24:50).

Сърцето ми е дълбоко развълнувано от това, че последните думи на Исус преди да остави учениците Си бяха благословение. Лука казва, че Христос „...им отвори ума, за да разберат Писанията.” (Лука 24:45), след което „.. ги благослови...” (стих 51).

В този момент може да си мислиш: „Мога да разбера как Господ благославя деца или новоповярвали, или дори християните в бедните страни, които се нуждаят от чудеса, за да имат храна на масата си. Мога да видя как Той би благословил вярващите в затвора в други държави, като им дава славни откровения за Себе Си по чудотворен начин. Но не мога да разбера този вид благословения за себе си. Просто не считам, че някога съм живял според светлината, която съм приел. Чувствам, че Бог е преди всичко недоволен от мен. Не се чувствам достоен за благословенията Му.”

Възлюбени, надявам се вече да си разбрал – никога няма да си достоен за Божиите благословения! Никой не ги печели. Той идва при нас – само поради милостта и благодатта Си – и ни благославя с духовни благословения, които не могат да бъдат разбрани.

Най-силната черта на истинската, спасителна вяра е желанието да се приближаваш по-близо до Него: "Защото и Христос един път пострада за греховете, праведния за неправедните, за да ни приведе при Бога..." (1 Петрово 3:18).

Защо Исус пострада и умря? Защо ни оправда? Защо Неговата съвършена праведност е вменена на нас? За да може Той да ни приведе при Бога. Всичко това беше заради интимното общение с Отец.

Когато Адам съгреши, той загуби най-скъпоценното нещо, което някой мъж или жена би могъл да притежава: интимността с Бога. Грехът отдалечи Адам от близостта му с Отец — и той се скри от присъствието Му. И от тогава до днес, когато човек съгреши, той има склонност да бяга и да се крие, като своя праотец Адам.

Причината, поради която Бог мрази греха, е защото ни ограбва от общение с Него. Той ни създаде точно поради тази причина и толкова силно копнее за общение с нас, че изпрати собствения Си Син да умре на кръста, да ни оправдае и да събори стените, които спират тази интимност.

Силата на оправдаването е, че тя прокара обратно път към Божията първоначална цел при създаването на човека — за общение с Отец!

Настоящият свят е пълен със зло, клевети, сатанински лъжи, съблазни, вина, страх, осъждение — всичко това е режисирано от Сатана, за да ни кара да се чувстваме покварени, недостойни да влезем в Божието присъствие. Дяволът иска да се крием, както направи Адам — да ни спира от интимността с Бога!

Ние бяхме освободени от всичко това. Ние имаме право на Божието присъствие — покана за Неговия трон — защото стоим в съвършена праведност пред Него. Нашият небесен Отец не желае нещо да стои между нас и Него. Бог ни е поканил пред престола на благодатта, понеже ни приема като святи в Христос. Нашият грях е под кръвта, простен — и сега имаме достъп в Неговата святост.

Възлюбени, Исус не умря само за да те заведе в рая. Той умря за да можеш всеки ден да живееш в прекрасно, близко общение с Отец.
 

Павел не каза, че има вяра докато не изостави всякакво упование на плътта. Той взе всичко, което знаеше — цялото си образование, самоувереност, способности, доктрини и ревност — и ги изхвърли като измет! Той говореше за вяра само след като беше казал, "Аз нямам упование в плътта"! Същото важи и за нас!

Преди някой да е способен на истинска вяра, той трябва да стигне до разбирането колко загубен, безпомощен и напълно безнадежден е той. Ние не притежаваме спасителна вяра, докато не спрем да вярваме, че някой или нещо друго освен Исус може да ни спаси.

Спасителната, оправдаваща вяра е нещо повече от отказ на всякакво упование в плътта. Тя се състои също в подчинение на целия ти живот на Христа, с цялото ти сърце. Тя включва покаяние, което казва, "Исусе, Нямам нищо, което да Ти дам. Аз съм нищо и нямам нищо. Идвам да се подчиня на Господството Ти"!

В Римляни 10:9, Павел характеризира спасителната вяра като вярване със сърцето ти и изповед на твоята уста. Той казва, че вярата е повече от това, просто да даваш умствено съгласие. По-скоро тя е подчинение на цели ти живот на Него — с цялото си сърце.

В Деяния 8:37, Филип каза на скопеца, "...Ако вярваш от все сърце..." Скопецът отговори, "...вярвам..." Той не каза просто едно "Да" на Исус в ума си, а наистина повярва с цялото си сърце и беше спасен.

От друга страна Симеон Магьосникът повярва в проповедта на Павел. Но той имаше само временна вяра, защото сърцето му не участваше в нея. Всъщност, много християни по времето на Исус временно вярваха в името на Христос, но Исус нямаше да им се посвети, понеже знаеше, че сърцата им не бяха напълно посветени (виж Йоан 2:23-24).

Тогава ще попиташ, кой е наистина е оправдан чрез вяра? Това е този, който е изгубен и безпомощен, опитал е всичко и се е провалил. И той вече е предал целия си живот в ръцете на Исус — с цялото си сърце, ум, душа и сила. Той вика, Господи, аз съм Твой! Ти си единствената ми надежда.” И е спасен!
 

Нека ви дам същността на истинското послание за благодат: То не е едно разюздано евангелие — но онова, което учи на святост!

"Защото Божията благодат, спасителна на всичките човеци се яви, и ни учи да се отречем от нечестието и от световните страсти, и да живеем разбрано, праведно и благочестиво в настоящия свят, ожидайки блаженната ни надежда, славното явление на нашия велик Бог и Спасител Исус Христос" (Тит 2:11-13).

Според Павел, ние не ходим в благодат докато не сме се отделили от покварата на света. Ако не се стараем чрез силата на Святия Дух да водим благочестив и праведен живот, очаквайки Господното завръщане във всеки наш ден, тогава наистина не познаваме Божията благодат!

Мнозинството Християни искат прошка — но това е всичко. Те не желаят да бъдат освободени от настоящия свят, защото го обичат. Те са вързани за греховете си, без да искат да се откажат от удоволствията на този свят. Така че се прилепват към доктрина, която казва, "Мога да живея както си искам — до тогава, докато казвам 'Аз вярвам'"!

Те не желаят да слушат за подчинение, покаяние, себеотричане, носене на кръста си, вземане върху си игото или бремето на Христос. Те искат просто да бъдат извинени в Съдния Ден — всичките им беззакония да бъдат пренебрегнати. Очакват Исус да отвори бисерните порти, да ги прегърне и да ги поведе по златната улица към запазените за тях къщи — въпреки, че никога не са скъсали с духа на този свят!

Павел пише, "И недейте се съобразява с този свят, но преобразявайте се чрез обновяването на ума си, за да познаете от опит що е Божията воля - това, което е добро, благоугодно нему и съвършенно" (Римляни 12:2).Ние трябва да скъсаме с този свят напълно и да бъдем съобразени само с Христос!

Исус ни оправдава чрез вяра с определена цел: да ни сила и власт да се противим на дявола и да побеждаваме света.

"(Исус Христос), който даде себе си за нашите грехове, за да ни избави от настоящия нечестив свят, според волята на нашия Бог и Отец" (Галатяни 1:4).
 

Аз вярвам, че оправданието чрез вяра е основната истина на християнството. Не можеш да познаеш истинската почивка и мир, докато не си убеден, че никога не можеш да бъдеш праведен в Божиите очи чрез собствените си праведни дела.

Ако не разбираш съвършената праведност на Христос, която е твоя чрез вяра, ще водиш живот на труд и пот. Ще прекарваш дните си опитвайки се да угодиш на Бог чрез легалистични, безнадеждни опити да установиш собствената си праведност. Но истината е, че никога няма да можеш да занесеш никаква праведност пред Господ!

Ти несъмнено си запознат с пасажа от Исая, който казва, че цялата ни праведност е като мръсни дрипи в Божиите очи (виж Исая 64:6). Това не означава, че Бог презира добрите ти дела – съвсем не е така. Ние трябва да вършим добри дела, но ако си мислиш, че чрез добрите ти дела си извоюваш спасението, че стоиш праведен пред Бог, тогава те не са нищо друго освен мръсни дрипи!

Може да се чувстваш добре поради добрите ти дела и дори да се радваш на моментна победа когато устоиш на изкушението. Чувстваш се праведен, чувстваш, че Божието благоволение е върху теб. На следващия ден, обаче, се проваляш. Отново падаш в грях и изведнъж губиш цялата си радост. Мислиш си, че Господ ти е ядосан и се чудиш дали не си изгубил спасението си. Това емоционална пързалка от слизания и изкачвания, от горе и долу, горещо и студено, грях и изповеди, според това колко добър или лош си мислиш, че си бил в даден ден. Това е мизерен живот, защото се опитваш да угодиш на Бог в плътта ти!

Възлюбени, никоя праведност в плътта няма да устои пред Бог някога. Дори и най-добрите сред нас, най-моралните, благочестиви светии, са отпадали от Божията слава. Никой от нас не може да бъде приет някога в очите на Отец поради добрите си дела. Ние сме приети от Него само когато сме в Христос!

„Защото всички сте в Христос” (Галатяни 3:28). Когато се обърнем към Исус със спасителна, изпразнена от егоизъм вяра, ние ставаме едно в Христос. Да бъдеш „в Христос” означава, че Бог ни дава праведността на Исус. Всичките ни грехове са измити поради Неговото дело, а не поради нашето!
 

„Йосиф, като взе тялото... и Го положи в своя нов гроб, който беше изсякъл в скалата; и търколи голям камък на входа на гроба и си отиде.” (Матей 27:59-60)

Исус току що беше разпънат на кръст и вече лежеше в гробницата. Когато огромният камък беше търколен, за да запечата входа й, всеки изпита тъгата на раздялата. Библията казва, че група жени, включително и Мария Магдалена, седяха от другата страна на гроба. Тези жени трябва да са били съкрушени. Почти мога да чуя гласовете им: „Какво ще стане сега, след като Исус си отиде? Как ще живеем?”

Днес знаем края на историята. Ние знаем, че Когато Исус каза от Кръста: „Свърши се”, Той беше победил греха. Знаем, че с възкресението Си, Той победи смъртта. И знаем, че направи всичко това заради нас.

Но какво щеше да стане, ако не знаехме края на историята, като онези жени край гроба? Какво си мислеха 11-те ученика когато се скриха надалеч и заключиха вратите след себе си (виж Йоан 10:19)?

Не мисля, че можем да проумеем какво означаваше смъртта на Исус за страстните Му последователи. Те вярваха, че Господаря им е надеждата на този свят, спасението на Израел, светлината на езичниците. Той беше великия изцерител, възкресяваше мъртвите и освобождаваше пленниците, проповядваше добрата новина на бедните. Беше въплъщението на новото царство, за което проповядваше. Когато си мислеха отново за думите Му: „Свърши се”, трябва да са си помислили, че Той имаше предвид: „Край. Това е края на историята.”

Твърде често, когато християните преминават през изпитания в живота си, това е посланието, в което вярват. Те не виждат надежда в трудната си ситуация. Всичко, което могат да видят, е камък, който завинаги е положен там за да ги раздели от надеждата. Но те виждат нещата от тази страна на камъка. Само ако знаеха какво прави Бог за тях от другата страна.

Може би живота ти е предложил трудни, непроходими ситуации. Докато четеш това чудиш ли се: „Бог прави ли нещо в моята ситуация? Исус наистина ли е победоносен в мен? Може ли наистина да ме избави от тази ситуация? Просто не виждам изход.”

Казвам ти – Бог прави нещо в живота ти в точно този момент. Камъкът е премахнат. Показва се светлината и надеждата ти стои на прага – Исус! Той е победил всички сили на тъмнината и победата Му е твоя чрез вяра.
 

Важно е да разберем мотивите, от които извира покорството ни, понеже ако извора му не е чист, всичко което излиза ще бъде омърсено.

Тъжната истина е, че много християни в тези последни дни се покоряват на Бог само защото се страхуват да не отидат в ада. Страхуват се от гнева на Баща си! Покорството им към Него е само „според закона”. Нямат истинско желание да Му угодят!

Исус правеше всичко от удоволствие за Небесния Си Баща: „...от Себе Си нищо не върша, а каквото Ме е научил Моят Отец, това говоря. И Този, който Ме е пратил, е с Мен; не Ме е оставил сам, защото Аз винаги върша онова, което на Него Му е угодно.” (Йоан 8:28-29)

Това беше скалата, основата, върху която Исус изгради живот на покорство! Това беше извора, мотива, от който бликаше покорството Му. Това трябва да е и нашата скала също така.

„Защото слязох от небето не Моята воля да върша, а волята на Този, който Ме е пратил.” (Йоан 6:38)

Исус се усамоти в молитва на планината, на тихи места, често по цяла нощ. И голямата Му молитва беше: „Отче, какво искаш? Кое ще Ти донесе радост? Какво мога да направя за да изпълня желанието на сърцето Ти?”

Това е отношението на човек, който има Христовия и това трябва да е нашето отношение – трябва да сме такива, които строим на скала. Основният мотив на цялото ни покорство трябва да е: „Правя всичко, понеже искам да угодя на моя Господ. Искам да Му доставя голямо удоволствие!”
 

„И така, всеки, който чуе тези Мои думи и ги изпълнява, ще се сравни с разумен човек, който е построил къщата си на канара; и заваля дъждът, и придойдоха реките, и духнаха ветровете, и се устремиха върху тази къща; и тя не падна, защото беше основана на канара. И всеки, който чуе тези Мои думи и не ги изпълнява, ще се сравни с неразумен човек, който построи къщата си на пясък; и заваля дъждът, и придойдоха реките, и духнаха ветровете, и се устремиха върху тази къща; и тя падна, и падането й беше голямо.” (Матей 7:24-27)

Исус казва, че единственото нещо, което ще устои в идващата буря, е да имаш за основа скала. Един човек построи къщата си върху скала „...и тя не падна, защото беше основана на канара” (стих 25)

Строителите на тези къщи представляват 2 вида християни в тези последни дни – мъдрите и глупавите. Те са построили 2 различни вида къщи и хората живееха в тях когато дойде бурята.

От една страна е окуражаващо да знаем, че ще има тяло от вярващи, които няма да паднат. Те ще са в състояние да устоят на всяка демонична атака, която излиза от ада. Нищо няма да може да ги помръдне когато се разяри бурята. Исус иска да знаем това от притчата Му – човек, който построи къщата си на скала, ще оцелее всичко, което предстои.

Но за съжаление ще има друга група християни, хора за които Исус казва: „Падането им беше голямо!” „...падането й беше голямо.” (стих 27). Това означава пълно, абсолютно унищожително срутване на всичко.

В този момент може би се чудиш: „Какво точно означава „да построиш къща?” Важно е да знаем, че това, за което говори Исус тук е ходенето ни с Него. Ние строим основа от това да познаваме Христос, да разбираме пътищата Му. Ние изграждаме във вярата си някои характеристики, които ще определят как реагираме при натиск.
 

Когато спящо дете трябва да се събуди, любящия родителят го хваща детето през рамената и нежно го разтърсва. Ако детето не се събуди веднага, разтърсването става малко по-твърдо и сериозно, понеже родителя знае, че детето му ще пострада ако не се събуди.

Точно това прави Бог в момента – с Америка и със света! Отначало Той ни разтърси много нежно. Но трусовете вече станаха жестоки, понеже все още не е успял да ни събуди.

Господ буквално започна да разтърсва земята със земетресения в края на 80-те години. Едно земетресение в Америка помете почти цяла провинция. Земетресение в Япония от степен 6,9 почти унищожи цял град. След това дойде ужасното земетресение в Сан Франциско, последвано от някои други почти всеки ден в тази област. Земетресения постоянно удрят западния бряг – от Северна Калифорния до Сан Диего и надолу до Мексико.

Исая пророкува, че един ден Бог ще се надигне и ще разтърси цялата земя. Пророкът пише: „Ето, ГОСПОД изпразва земята и я запустява, обръща я и разпръсва жителите й... помрачи се всяка радост, оттегли се веселието на земята... Защото така ще бъде сред земята, между народите, както при бруленето на маслина...” (Исая 24:1, 11, 13). Бог ще разтърси земята като че тя е маслиново дърво – докато падне всеки плод!

Езекил казва, че когато Божията ярост се надигне, Той ще разтърси ужасно всичко, което може да бъде разтърсено: „... всичките хора, които са по лицето на земята; и планините ще се сринат и стръмнините ще паднат, и всяка стена ще падне на земята... и ще се изявя пред очите на много народи; и те ще познаят, че Аз съм ГОСПОД.” (Езекил 38:20 и 23)

Авторът на Евреи казва: „...още веднъж Аз ще разтърся не само земята, но и небето... за да останат (само) тези, които не могат да се разклатят.” (Евреи 12:26-27). Бог ще разтърси всичко, така че само Той ще се открие като единствената непоклатима сила!